Не, няма астрология тук, а чиста наука. Колко учени познавате, които могат с точност 85% да предскажат бъдещето?
Аз – само един. Оценката дори не е само моя, а и на ChatGPT от един особено показателен експеримент.
Доц. Мариана Тодорова гостува в превърналото се в традиция интервю за Дигитални истории в началото на всяка година. Футуроложката винаги дава важни поводи за замисляне, няма нужда да губим времето с дълго въведение. Нека заедно надникнем в бъдещето!
– Благодаря ти, че отново правим традиционното ежегодно интервю. Първия път говорихме за изкуствен интелект, много преди всички да започнат да го правят. Не че сега се получава пълноценен диалог, но той е толкова често срещана тема. Обаче не остават ли в сянката му други важни тенденции?
– Точно така е. Има глобални трендове, които са каскадни и, за съжаление, ще направят по-сложна и по-тежка 2026-а.
От много време се говори за поликризи.
Натрупва се едно наслояване на нерешени проблеми, които създават рискове.
Те могат да са екзистенциални или нормални – такива, които предизвикват проблеми, но можем да се справим с тях.
Един голям тренд, който хората все още подценяват, са проявленията на климатичните промени. Ясно е, че ги има и те не са просто екологична криза. Независимо дали се дължат на човешката дейност, или на пътуването на планетата от Слънчевата система във Вселената, тях ги има. Това, което не се разбира масово, е, че това
влияе на доставката и на качеството на храните. Поставя под въпрос запасите от питейна вода.
Също така вече влияе на здравето, защото има нова, обособяваща се ниша как климатичните промени променят модела на заболяванията. Тоест, това ще изменя все по-пряко и здравните системи. Също така води до нов тип икономически кризи, които са функция от нарушаване на инфраструктурата. Видяхме тази година в Царево и около Бургас какви бяха щетите.
Тоест, виждаме шест ефекта: храни, вода, инфраструктура, здраве и нов икономически модел, който се налага да обмисляме.
Последният елемент, който също все още не се обсъжда, е, че новите бежанци и мигранти ще са климатични.
– Разговорите с теб винаги тръгват в неочаквана посока. Но, наистина, докато си говорим за ИИ се трупат проблеми, които отново аз бих свързал и със стихийното навлизане на технологиите. А всичко това вече се отразява и на политическо ниво, при това във все повече държави.
– Така е. Европа, а и голяма част от света сега е изкушена от консервативната вълна. Тръмп казва, че няма да подкрепя толкова много Европа и ще я остави да се справи с мултикултурализма и мигрантите. Да, да речем, че има някакво основание за това, че Европа губи облика си като западноевропейска и християнска цивилизация…, но смятам, че можем да действаме с контрамерки за икономически мигранти. Тоест,
по-добре е да изграждаме капацитет на територията на тези страни, от които те идват, а да не допускаме чак такава голяма цивилизационна намеса.
Обаче, когато след 20 или 30 години планетата се затопли – доказано! – с 1,5 градуса, и голяма част от териториите, от които така или иначе идват мигранти, например в Африка, вече стават необитаеми, нашите аргументи за запазване на цивилизация и прочее няма да са състоятелни. Тогава ще е равнозначно на геноцид, ако светът не приеме тези хора. Решаването на климатичната криза е пряко свързано със съхранението на множеството култури и цивилизации.
Ето че виждаме първото направление на много мултикризи, които ние не решаваме. Към това трябва да добавим, че глобалният дял на чиста енергия наистина нараства, но тя все още не е достатъчна, за да промени играта. И върху това наслояваме още един голям проблем – че
всички нови технологии, които искаме да включим и да приобщим и да ни улеснят живота, имат нужда от електричество. Америка отваря нови въглищни централи!
А току-що казахме колко е важно да контролираме климатичните промени.
Вторият голям мултикризисен проблем е геополитическото, геостратегическото фрагментиране. Именно това, което се случва като отношения между САЩ, Русия и Китай, изключването на Европа като партньор за диалог, показва една фрагментация, ново желание за засилване на националните държави, „разкачване“ от традиционните съюзи, които са военни. Виждаме, че НАТО е разклатено, напускат се икономически съюзи – Тръмп иска да създаде Г-5, а не Г-8, засилва се „разкачването“ от съюзи за вериги за доставки. Това започна с ковид и се задълбочи от войната в Украйна.
– Докато в същото време в отделните държави, а и в обединенията, общественият разговор продължава да е „счупен“, разрушен от технологиите.
– Това за нашето поколение с теб изглежда като проблем. За GenZ изглежда голям шанс и голямо предимство, но всъщност създава криза. Давала съм много пъти този пример. 70-те години в Америка има 4 телевизии. 1998 г. са 24, сега всеки фейсбук, инстаграм, тикток потребител е медия. Има
огромна фрагментаризация на общото публично пространство, а там хората трябва да си говорят и чувайки различни плуралистични гледни точки, все пак да достигат до консенсус.
Това го вече го няма. Виждаме, че е много трудно да си говорим и да стигаме до някакви общи политически решения, още по-малко – на глобално равнище.
Това е третият мултикризисен ефект – фрагментаризация на публичното пространство, фрагментаризация на поколенията, липса на една платформа, на която хората да си говорят. Постистина – множество конспиративни и конструирани факти, фалшиви новини, пропаганда, дезинформация.
Поколения като джензи се информират предимно от социални медии – ако те са обективни, е добре, обаче, ако алгоритмите ги направляват така, че да им моделират вниманието с цел ангажиране и интеракция, това може да изкриви доста информацията.
Ето още един слой на проблема – политиката и политическите партии вече намират идентичност не в идеологии. Сега се говори доста за консерватизъм и либерализъм, но всъщност се цели повече решаване на проблеми, намиране на каузи и идентичност, а
идеологиите стават хибридни. Когато това се случи, те вече нямат образи, всеки навлиза в пространството на другия или е популист.
– С теб и миналия път си говорихме не само за постистината, но и за флуидната истина. Която неминуемо води след себе си сериозни политически катаклизми, за които днешното световно и държавно устройство не са готови.
– Да, хората вече не знаят дали нещо е истина, или не, казвам го от 2012-а и вече се случи. Това обаче доведе до невъзможност да се управлява. Чисто политически, все по-къси и ограничени са мандатите на правителствата във всяка държава. Тези по-къси мандати водят до това, че
не могат да се взимат непопулярни решения и непопулярни мерки, да се правят реформи.
Как ще се борим с климатичните промени, какво електричество ще произвеждаме, за да захранваме ИИ?
Още една криза, която се наслоява към политическата, е, че всички страни стават все по-зависими от някакъв емитиран дълг. Той се оскъпява, защото много от държавите се възползват от него, но тъй като за всяко правителство с къс мандат това е унаследен процес, то също е принудено да продължи да рефинансира този дълг, като освен това тегли нов, за да се дофинансират системи, които преди това са се самоиздържали – като пенсионната и социалната.
Такъв подход, с навлизането на ИИ, автоматизация, роботизация и
без взимането на някакви кардинални политически решения от сорта на това, че „трябва да има човешка квота“ или „данъците върху такива производства ще са 70%“, ще налага дългът да финансира все повече текущи системи, които ще се счупят.
Ако до 5 години на световно равнище не се вдигне пенсионната възраст на 70, няма как да издържи този модел,
но същевременно ние сме блокирани от фрагментаризацията, от липсата на ясна идеология, от това, че всеки иска да му бъде удовлетворено неговото искане.
Политиката става силно повлияна от гражданския активизъм. От една страна е добре, защото това е много силен корекционен механизъм, виждаме с протестите у нас. Но от друга, всеки иска да бъде удовлетворена неговата кауза. Настоящите дигитални технологии, както могат да дадат решение за някои от тези въпроси – например за климатични промени, за екологични катастрофи, така доста могат да усложнят други и да ги направят нерешими, ако ние не подхождаме умно, особено за политическото управление.
– А може би точно те са причината разрушаването на нещо неработещо като социален механизъм да е възможност, но съграждането на нещо ново да си остава енигма.
– Миналата седмица бях на събитие на списание „Стълбата“, беше ми интересно, защото там бяха основно джензи. Казваха: „Никога повече няма да ни излъжат, защото ние не гледаме традиционни медии, телефонът ни е в джоба и всичко се знае“.
Което е чудесно, защото, в ерата на постистината, освен множеството версии на истината, самият вариант на обективната истина съществува и е видим.
За всички е видимо – и за тези поколения, че нещо не е наред, не е както трябва.
Обаче, от друга страна,
нищо отвъд това действие на протестите и като начин да се конструират системите по нов начин, да се преобразят, не се чува.
Това и в глобален мащаб е голям проблем. Ние искаме да разрушим Картаген. Добре, обаче какво ново строим? И то съобразено с всички тези рискове, така че да можем да им отговорим. Оттук и липсата на обща платформа да си говорим – и като идеология, и като поколения, може да е голям проблем.
– Отдавна си говорим за нарушения обществен разговор. Но тъжното е, че не се очертава някаква форма, по която да можем да го „закърпим“ или „изтъчем“ наново. Докато продължава по инерция някаква странна амалгара, която дава темите от дневния ред. Ето, спомена климатичните промени като основна тема. Преди 5 години всеки, когото попиташ, или поне медийно активните хора, биха казали, „е това е огромен проблем, всички си говорим за него, правим ЦОП 25, 6, 30, вземаме мерки. После изведнъж изчезна от обществения разговор, не само в България. Дори Грета Тунберг отиде да спасява Палестина и вече не се бори толкова за намаляването на емисиите. Еврокомисията даде заден с бензиновите автомобили. Тоест, има някаква форма на обществен разговор, който се случва над всичко, въпреки липсата на нормални медии. Ето, в момента такава тема е и ИИ.
– Това показва, че ние
вече живеем в някаква паралелна реалност, която пак е курирана и от традиционни, и от социални медии.
Накъдето насочат прожекторите, осветят пространството, това става важно за нас. Периодично изчезва и се появява войната в Украйна, Газа, климатичните промени.
Една от причините е, че когато махалото отиде много крайно в едната посока, след това неизбежно някой има нужда то да отиде в крайността на другата. Това, с което, да речем, Тръмп и неговите защитници и последователи дойдоха е, че част от учените казват, че няма ясно доказателство, че това е само ефект на човешка дейност, защото и в миналото е имало такива екстремуми, просто тогава не е било възможно някой да ги опише, защото е било преди рамките на нашата цивилизация.
И второ, това което доста силно резонира в хората, е, че се е превърнало в бизнесмодел. В епохата на постистината, когато има много истини и много неистини и дезинформация, както каза още през 2015-а Кимбъл Мъск, братът на Илон,
„доверието ще бъде валутата на нашето време“.
Просто защото вече дори не е битка за интерпретациите, голяма част от хората се отказват да интерпретират, а е битка за доверието.
– Тук, на всичкото отгоре идва възходът на ИИ, няма как да не стигнем и до него, защото тук шумът поне изглежда оправдан. Безспорно вече имаме нова, изключително мощна технология, а у нас например тя си остава непозната. Скоро четох данни, че около 20% от хората изобщо го използват, а доколко разумно и адекватно…
– ИИ е много важен, много интересен феномен за изследване. През 2025 г. се очакваше да настанат големите промени, да настъпи зрелостта. Не да се питаме може ли да го използваме или къде, а как, конкретно в бизнеса, в икономически процеси.
Оказа се, че има силна културна съпротива, а тук се наслои и умората от другите технологии, които хората имат.
Просто екранните технологии – телефони, таблети, компютри, интернет и това, че липсва ясна политика на тези, които трябва да просвещават, училище и прочее. Каква е тази нова дигитална и ИИ грамотност? Културната съпротива важи за предишните поколения, докато джензи са много оптимистични, те нищо критично и опасно не виждат.
Това, че Европа и България се забави, се дължи именно на тази резистентност и културна съпротива.
Тази година вече, 2026-а, се очаква да има много ясен ефект, защото започна масово да се говори за ИИ агенти, за работни потоци и за това как
аз съм по-конкурентен и мога да си запазя работното място, само ако знам как да добавя стойност към моята работа с ИИ.
Т.е. не се страхувам, че моята работа ще бъде заменена, а знам, че някои от задачите ми могат да бъдат изпълнени от ИИ и затова е по-добре да ги познавам, за да мога да съм още по-ефективен.
– Поне в софтуерната индустрия се вижда много, много силно. И аз отскоро професионално се занимавам с това да помагам на повече хора от нашата индустрия да използват пълноценно това, което имат, но дори в нея има някаква много силна резистентност.
– Още нещо, което говорех преди година, в Америка вече се вижда и ще доведе до голям проблем. Джуниърите, младшите експерти в много професии са застрашени и това според мен ще породи глобален дебат за нов тип структурна младежка безработица, защото вече ще си види ефектът.
Ясно е, че повтарящата се, монотонна дейност също е застрашена. За хората, които могат само това, също ще е голям проблем и ще трябва да се преквалифицират. Макар че в Америка, поне допреди няколко месеца, се виждаше, че хората масово не биват уволнявани, ако се включи ИИ вместо тях, а биват пренасочени към друга дейност.
Трети феномен, който се породи, също го наблюдавам в САЩ, е буквално
„масова сеч“, огромно освобождаване на хора, както и ти каза, на програмисти, както и при теб се е случило.
А след това тотална криза, даже фалирали бизнеси, защото прекаленото предоверяване и непознаването на това, че ИИ бърка, че халюцинира, че някой трябва да мине, да прочете кода, който е направил, да види дали е релевантен, дали няма грешки, такива хора няма. Някои свръхоптимистични, особено малки и средни бизнеси, при които загубата на хора беше критична, вече фалираха заради това, че не могат да оправят грешките на ИИ…
Но вече нагласата е тази година специално в логистика, в здравеопазване, във военната индустрия, има доста такива сегментирани полета, финансовата, финтех индустрията, да навлезе доста сериозно.
– Спомена „обществен разговор“, който трябва да се задвижи за теми като младежката безработица и заради всичко друго, за което говорим. Аз поне очаквам следващата стъпка, с която още повече ще го разрушим благодарение на ИИ. До голяма степен начинът по който се снабдяваме с информация, вече се премести там. Аз не отварям гугъл, за да проверя нещо, а дори самият гугъл вече предлага първо ИИ отговор. Така обаче имаме още по-неясни механизми, по които ни се предоставя информацията. Черна кутия.
– Трябва да има
някакви глобални лидери на мнението, а и такива в отделните страни.
Като теб, като мен, политици от ново поколение, платформи в ООН, в които някакъв обществен дневен ред, да бъде комуникиран така, че да има насищане. И да няма скриване или цензура на теми, волно или неволно, според дирижирането и копирането от алгоритмите.
Защото виждаме, че хората не са толкова нечувствителни към теми, които не са популярни за тях. Аз наистина
не очаквах, че поколението на моята дъщеря и джензи изобщо ще реагира така за проблемите в държавата у нас.
Явно, когато информацията се поднесе по съответния начин, независимо дали като мемета, смешни клипчета, ясно дефиниране на проблема, хората откликват.
Въпросът е, коя ще е тази платформа?
Дали другите поколения също трябва да се приобщят към тези социални медии? Дали трябва да се борим да възраждаме и да пазим традиционните медии като „пазители на портата“ и да търсим популярност за тях сред джензи? Или пък те да популяризират съдържанието си в инстаграм и тикток?
– Ето това е моят личен въпрос за милион. И поне личният ми отговор гласи – по малко от всичко това. Но нищо от него няма да стане без активна обществена воля.
– Информираността и воденето на глобален дебат също трябва да стане сам по себе си дефиниран проблем,
който човечеството, хората, националните държави трябва да решат. Защото това е главният комуникационен канал, по който да се разсъждава по въпроси като младежка безработица, влияние на ИИ, политическата невъзможност да се управлява.
Може би тук ще се сблъскват две силни лобита. Едното ще иска на всяка цена да си оправдае инвестициите в ИИ. Виждаме вече, че OpenAI, ако продължи по същия начин, ще фалира, независимо че направиха революция. Много хора ще се борят да не стане самосбъдващо се пророчество това, че ИИ балонът ще се спука. Но, за да противодействат, трябва да се навлезе сериозно в пазара на труда и да се променят професии.
И едно друго лоби, както вече виждаме в Австралия, казват: „Социалните медии за деца до 16 години са вредни, трябва да бъдат забранени“.
Тоест,
може би ще има някакво отрезвяване.
– Дано! По света и у нас виждам много малко примери за второто.
– По-скоро то е по отношение на някакви частични проявления на ИИ. По отношение на генералния ИИ, който много хора се надяваха да е новото ядрено оръжие, което ще определи и следващите суперсили, виждаме, че засега няма желание за удържане и охлаждане – нито от страна на Китай, нито от страна на Америка. Това вече води до екзистенциален риск.
Ако всички рискове досега можем да ги оприличим за нормални, макар че те никак не са нормални, а са много тежки и могат да доведат до тежки последици, генералният ИИ е екзистенциален риск.
Това вече дори няма да е черна кутия, а черна кутия на екстракта на цялата човешка цивилизация. Смятат, че AGI ще е умен, колкото цялата цивилизация. Всеки един от нас, като индивидуалност и субект, ще има срещу себе си цяла цивилизация!
Ако не знаем как да разбираме, да си подравним ценностите, да контролираме, управляваме, това вече е екзистенциален риск.
Но тук виждаме едно фундаментално неразбиране. Хората, които се занимават с ИИ, го възприемат като технология, която ще реши проблеми, ще помогне в производството. Те не го привиждат като някакъв нов тип същност, като нещо, което вече не е технология.
Така че ще има битка. Или хората ще се стреснат, политиците ще осъзнаят, че тези къси мандати, невъзможността да се управлява е доста свързана с технологията и социалните медии, че образователните и социалните системи, пазарът на труда могат да рухнат.
Или ще нагазим в някаква сериозна криза, мултикриза с много проблеми и тогава ще се търси поправяне на щетите.
Не е изключено да се счупи социалният ред и да станат някакви доста сериозни социални катаклизми и размирици. Дори в България това се случва. И то може да стане още след Нова година, ако всички откажат да станат премиери от този краен списък хора.
– Мен това развитие ме изненада, доколкото приемам социалните мрежи за социален отдушник. Перфектен център, който унищожава всяка форма на революция, защото води до сублимация. Всеки си изкарва там, каквото има да се оплаче и така не се стига до истинска промяна.
– То е форма на сублимация, но също така става ясно, че когато бъде структурирано вниманието, може да доведе до физическо действие – да свика протест, да бъде обединителна платформа за едно послание, за един комуникационен канал. Ако приемем, че това е предимно медиум за една възрастова група, те също имат нужда от конкретна физическа изява. Те няма как да бъдат свикани и извикани по друг начин.
Очевидно може. Очевидно хората все още имат нужда от това да са съотносими към материалната действителност, да правят реални действия.
Също така нека не забравяме, че голяма част от ползвателите на тези медии са носители именно на хибридното. Някои са либерални, други пък са консервативни и може да им се въздейства по тези различни платформи с точните послания.
Не знам доколко ти направи вече впечатление, че хората, които бяха заедно първите дни на протеста, вече се разделиха и започнаха вътрешно да се атакуват.
Когато се сбъдна тази цел, започнаха вътрешни несъответствия и то е именно заради хибридността. Точно това показва, че може би едната крачка ще бъде направена, но втората: какво да се прави, как да сме заедно или какво е градивното, е много по-трудна.
– Какво ще правим с пустия Картаген… Както се и очакваше, както винаги досега се случва, следващата крачка е много по-трудна. Може би искаме, но системите не ни позволяват.
Малко черноглед се получи този разговор. И двамата с теб обаче напоследък се опитваме да градим, по един или друг начин, с помощта на ИИ. Искаш ли да завършим с малко за практичните приложения? Ясно е, че изоставаме, у нас дори още повече, но не мисля, че е късно това да се промени. Как според теб?
– Първо е необходимо да се предприеме нещо на ниво национални политики. Аз бях стигнала до разговор на високо ниво с образователното министерство, една визия как да се използва ИИ в образованието. Имаше намерения тя да се задвижи, защото когато и учителите придобият такава грамотност, те вече могат да покажат на децата как да го ползват, така вече се създава и култура. Отделно трябва това да започне да се прави и в държавната администрация.
В бизнес направление – не е достатъчно някаква компания, която прави ИИ, да показва какви продукти има.
Трябва да има едно ниво на консултанти, които могат да са вътрешни за самата компания или пък свободни консултанти като мен или теб, които да обясняват.
Да речем „звук към текст“ за какво може да се ползва, как да си направиш ИИ агенти, какво може да ти оптимизира и да те облегчи откъм административна работа, така че да освободи служителите ти за друг ресурс. Но че някой ще трябва и да го контролира, да го надзирава, така че да не стане голяма беля.
Виждаме, че самият ИИ поражда един огромен списък и необходимост от нови специалисти – ИИ консултант, ИИ архитект на облачно пространство, ИИ интегратор, ИИ етичен наблюдател и прочие.
Защото става ясно, че самият бизнес, дори да е проактивен, или ще направи грешката поголовно да уволни хора и да се предовери, без да прецени какви рискове има, или ще е много консервативен и резистентен и да не вижда конкретната полза.
– Много се надявам повече хора и бизнеси да оценят това. За пръв и единствен път обаче се надявам да не се окажеш права с прогнозите си, защото темата за мултикризите определено звучи плашещо. Благодаря за поредната важна среща, надявам се, че след най-много година ще продължим разговора. Дано и тогава прогнозите са по-оптимистични…
