Кола, карай!

ное. 26, 2021 | Технологии

Кола, карай!

26 ноември 2021 | Технологии

Автономните коли са една от най-чаканите технологии днес. Постоянно се появяват новините от някоя част на света, където е разрешено прототипни коли да се движат сами. И все пак, всичко си остава основно в сферата на експеримента. Голямата новина за напълно самоуправляващи се коли изглежда много близо… вече от доста време. Чакаме ги с нетърпение, за да променят цялото ни отношение към транспорта. Да спасят хиляди човешки животи.

Но кога ще са тук в пълна степен? Как работя? Наистина ли могат да ни гарантират безопасност?

 

Шофьорите са като ято

Няма да забравя първата ми среща с автономните превозни средства. Беше преди 30-тина години на село. Кметът 4 мандата попрекалил с ракийката и се качил на трактора. Машината отказала да запали, той решил да я бутне по нанадолнището, за да се качи в движение. Резултатът беше шумен сблъсък с къщата ни, а няколко дни по-късно собственикът на автономния трактор сам се беше заел да зида поправките по стената на къщата.

Нещо подобно ли да очакваме от новите автономни коли? Определено не. Те няма да умеят да зидат и да си кърпят щетите. Но, по всичко личи, ще са в състояние да ни возят по-внимателно, отколкото ние можем да го правим сами.

Какво е шофирането? Последователност от решения. Газ, полусъединител, завой, спирачка. И малко псуване, особено ако си в центъра на голям град. Решенията се взимат на базата на възможно най-подробни данни за пътната обстановка, метеорологичните условия, състоянието на автомобила.

 

Автономни коли

Снимка: Steven Arenas, Pexels

 

Миниван, стой си там!

Тоест: (с изключение на псуването) поначало всичко това изглежда като прекрасна задача, която можем да делегираме на алгоритмите. Защото те са силни точно в това – да се справят при ясно зададени условия. Изкуственият интелект – алгоритмите за машинно самообучение, умеят да анализират огромен брой входни параметри, за да изведат накрая оптималното решение. Газ, спирачка, завой.

Нашият електронен шофьор със сигурност ще прави много по-малко човешки грешки.Настроението и състоянието му вече няма да имат никакво значение. Няма как, ако всичко е наред, да „жулне“ някой стълб, нито да попрекали с пиенето, както доста често се случва на българските знаменитости. Няма как да не се съобразява с пътните условия. Нито да кара необмислено. Разбира се, катастрофи винаги ще има, но на това ще се спрем след малко. Логиката сочи, че те ще бъдат значително по-малко, защото факторите, които водят до ПТП, ще бъдат драстично ограничени.

Машинното самообучение показва, че може да работи изумително добре в много посоки. Лицевото разпознаване на практика е безгрешно. По същия път върви и преводът, правен от невронни мрежи.

 

Автономни коли

Снимка: Alex Azabache,Pexels

 

За едно кръгче

И какво от това, че скоро ще имаме автомобили, които се движат сами? Ще се променят огромни области от живота ни. Ще изчезне поредната професия, която има много, много представители. Сигурен съм, ще ви липсва таксиджията с вечното „Съсипаха я тая държава“, надяваме се създателите на ИИ да вложат достатъчно чувство за хумор в електронния шофьор.

Нещо повече. Ще стане на практика ненужно да притежаваш собствен автомобил. Когато ти е нужен, ще можеш да го наемаш. Цената ще е много по-ниска от днешните таксита, защото отпада един от най-скъпите компоненти – човешкият труд. А това ще подобри планирането и ще промени цялостната организация на градовете и движението. При напълно автономни автомобили проблеми като задръстванията и недостига на паркоместа ще останат завинаги в миналото.

А автопроизводителите ще имат по-малко печалби, защото няма да трябва да продават кола на всеки… Дали пък това не е причината до момента все още да нямаме първата кола, която покрива всички изисквания за автономност?

 

Карай да върви

Право да ви кажа, на базата на всичко, което прочетох, нямам еднозначен отговор. Може би за момента наистина много от основните състезатели нямат изгода от това да пенсионират шофьора. И все пак, по всичко изглежда, не е далеч моментът, когато количествените натрупвания – сериозните разработки на водещи компании, ще доведат и до качествения скок в тази област.

Има и скептицизъм. В началото на 2020 г. шефът на „Фолксваген“ Алекс Хитцингер каза, че автономните коли никога не могат да се случат. Не му вярвам на фона на аргументите и ресурсите, впрегнати в тази посока.

Факт е, че не се очаква новите технологии значително да оскъпят и самите коли. Както казва бившият шеф на „Уеймо“ Джон Крафтик, модерен „Ягуар“, снабден с всичко нужно за автономно шофиране, няма да бъде по-скъп от „Мерцедес“ S класа. Тоест: очевидно допълнително оборудване – камери, сензори и компютърни системи, няма да е чак толкова скъпо. А и, разбира се, немалко от него вече е на борда на автомобилите.

 

Автономни коли

Снимка: Daniel Frank, Pexels

 

Отвъд коляновия вал

Докато още сме на термините, глобалната организация, регулираща тази област – Общността на автомобилните инженери (SAE) не приема термина „автономни автомобили“ (който използвам, защото е най-разпознаваем). И с основание, това наистина включва нюанса, че те могат да вземат собствени решения, едва ли не да са отделни същества. Не търсим това. Някъде ще срещнете погрешно и термина „автоматизирана“ кола, което пак не е точното. Автоматизацията много отдавна е част от всяка кола. От SAE предлагат да ги наричаме „самоуправляващи се автомобили“.

Дефиницията е „превозно средство, което регистрира показателите на околната среда и оперира без никаква намеса от страна на човека“. По пътя дотам обаче съществуват 6 стъпки. Класификацията е дело на SAE и етапите са от 0 (изцяло ръчно управлявана) до 5 (изцяло автономна кола).

Ето как изглеждат тези 5 малки стъпки в класификацията, но огромни, що се отнася до автомобилите и таксиметровите шофьори. Ясно е, на нулата шофьорът контролира изцяло автомобила си. След първата стъпка той има електронен асистент, който му помага с минимални намеси там, където е необходимо Този етап отдавна сме го подминали с интелигентните системи, вложени в почти всеки автомобил, произведен през този век.

 

Автономни коли

Снимка: Yaroslav Shuraev, Pexels

 

Шофьор на ниво

На ниво 2 електронната система може да ограничава ускоряването и спирането, макар че отново шофьорът владее контрола в свои ръце. Нещата се променят рязко при 3-ия етап от стълбицата. Там основното управление е в „ръцете“ на софтуера, шофьорът може само да поеме контрола, когато прецени, че е необходимо, или когато такова решение вземе алгоритъмът. В четвърто ниво софтуерът сам се грижи за всичко, освен в ситуациите, когато прецени, че трябва да преотстъпи контрола на човека. И накрая, на 5-о ниво, идва това, за което сме се събрали да поговорим. Пълният контрол на софтуера по време на шофирането.

Накратко определенията гласят: ниво 1 – ръцете на волана, 2 – ръцете далеч от волана, 3 – очите далеч от пътя, 4 – умът далеч от шофирането, 5 – шофьорът човек става пътник.

Казано с други думи: при четвърто и пето ниво можете да се возите и дори да спите, но в трето: във всеки момент трябва да бъдете нащрек, за да не се наложи да поемете контрола, ако условията не позволяват автопилотът да се справи.

 

Автономни коли

Снимка: Moritz Kindler, Unsplash

 

Карай, не се карай!

През 2016-а американският министър на транспорта Антъни Фокс обещаваше: „До 2021-а ще имаме автономни превозни средства из цялата страна, по начин, който днес можем само да си представим. Семействата ще могат да се разходят навън, като просто поръчат превозното средство, което да ги разходи. Да ги закара до работа, до училище“.

„Уаймо“ през 2018-та прогнозираха, че автономната им кола ще е на пътя през 2020-та.

Е, 21-ва година дойде и скоро си отива, но автономните коли още ги няма.

Има предостатъчно примери за автомобилни прототипи, които успешно покриват трето ниво в тази класификация. На много места по света продължават опитите с коли, които се управляват сами, но под някаква форма във всеки важен момент контролът може да бъде поет от човека, намиращ се вътре в автомобила, или пък дистанционно.

И все пак, стъпките до 5-ата фаза все още изглеждат доста големи. Нужно е много малко, и все пак следващата крачка се оказва доста по-трудна и бавна на фона на очакванията.

Някои от тестовете се правят на маршрути, които са ограничени за целта. Нерядко ще срещнете в новините заглавието, че автономни коли вече пътуват в дадени места на планетата. За съжаление, това винаги става в ограничени по някакъв условия, или под достатъчно прецизен контрол от човек.

 

Автономни коли

Снимка: Jonatan Pie, Unsplash

 

МПС без ПТП

4 са, като че ли, основните състезатели, от които очакваме голямата новина за напълно автономна кола, готова да излезе на улиците по цял свят. Проектът на „Гугъл“ „Уаймо“ през последните години показва много сериозен напредък, насочен е само и единствено в тази посока и много често води новините. Редом с него са прототипите на „Тесла“. Илон Мъск отдавна влага сериозни средства и амбиция в бъдещето на автономните коли и прототипите му имат също толкова обещаващи характеристики.

На трето място идват разработките от Китай. Тамошните инженери, по всичко личи, имат много сериозната подкрепа на държавата, за да успеят в надпреварата. Съвсем разбираемо, предвид пренаселеността в мегаполисите. А и големия пазар, който ще се отвори веднъж, щом прототипите заработят. Не бива да забравяме и японците. Едно от първите приложения на автономни шофьори, които може би са от 4-о ниво, беше на „Тойота“ от Олимпиадата в Токио тази година.

Наистина е любопитно кой ще е първи, състезанието е ожесточено.

Понякога компаниите сами засилват очакванията в опит да привлекат внимание (и пари, за да продължат изследванията). Доста се говори за системата на „Тесла“ за „изцяло самоуправляващи се коли“ (FSD), която вече има целия нужен хардуер за автономно управление. И все пак, за момента във варианта, в който се продава, покрива едва второ ниво на автономност.

 

Автономни коли

Снимка: CHUTTERSNAP, Unsplash

 

Пантелей пътник

Едно от препъникамъчетата, пукащи гумите на ентусиазма, са някои „тънки ситуации“, при които шофьорът би се справил по-добре от електронния си колега. В определени положения изглежда, че инстинктът на човека шофьор е по-точен.

Очевидно все още няма достатъчно добра система, която да съобразява пътните условия така, както умее да го прави човекът. Всеки, който проправя първите си стъпки в машинното самообучение, може да създаде алгоритъм, който да управлява достатъчно добре в някоя семпла компютърна игра. Все още обаче се търси решение, когато става дума за реалните условия, в които има всякакви изненади. Не просто пияна знаменитост на червен светофар, или пък такава, която те засича, но и заледена част от платното, дупка (само в България ги нямаме). Цяла нова парадигма, в която за момента човешкият шофьор, с цялата си значително по-ниска скорост на реакция от алгоритъма, понякога взима по-точното решение.

Говори се и за чисто човешките предимства от типа: щом сте разменили поглед с пресичащия, очевидно сте се разбрали кой ще е първи.

 

По книжка

18 март 2018 г. В този ден кола на „Юбер“, друг от големите състезатели в надпреварата, с контролиращ шофьор на борда, сгази 49-годишната Елейн Херцберг, докато пресичала с колелото си улицата в Темп, Аризона. Това беше първият смъртоносен инцидент с автономна кола, който бързо отекна по медиите, по които още го нямаше коронавируса.

И тук идват големите етични въпроси. Ако алгоритъмът преценява, че катастрофата е неизбежна, кого трябва да спаси – петима пешеходци, или возещия се удобно пасажер? Имайки предвид това кой от тях плаща на автомобилните производители, трудно ми е да си представя, че решението ще е съвсем безпристрастно.

Ами когато се получи такава катастрофа… кой носи вината? Човекът, който просто се вози или производителят? Програмистите, които просто учат алгоритъма да взема решения, но не ги взема вместо него? Или пък ще създадем и затвор за алгоритми?

 

Автономни коли

Снимка: Deva Darshan, Pexels

 

Не се карай, карай!

Извън всички щекотливи въпроси, през последните години на Запад много се говори и за склонността на алгоритмите към расизъм. Да, решенията, взети след машинно самообучение са безпристрастни, но изцяло на базата на данните, които са подадени. И все пак, с достатъчна удачна корекция може да се направи фината настройка, която да победи расовата дискриминация.

И други от сегашните прототипи страдат от сериозни проблеми. Автопилотът на „Хонда“ за момента работи с ограничение от 48 км/ч, този на „Ауди“ – от 60. Прототипът на „Уаймо“ (като го произнасям, се замислям, сигурно от „Гугъл“ биха използвали друго име за България) е един от малкото, покриващи критериите от 4-о ниво. Но има разрешение да се използва само при перфектни метеорологични условия, иначе няма гаранция, че сензорите ще дадат правилна информация, на базата на която алгоритъмът да взема решения. Което донякъде връща нещата и към третото ниво.

Бъговете в компютърния свят са неприятни, но неизбежни, доказва го целият ни опит в сферата. А в случая всеки бъг може да е въпрос на живот и смърт. И все пак: автоматизирано се управляват дори космически кораби в доста по-сложна и непозната среда.

 

Нещо да почерпите?

Не на последно място са юридическите процедури. Никак не е лесно да се промени законодателството, и заради етичните въпроси, които засегнахме.

Но пък компютрите по-добре преценяват правилната скорост, умеят да спазват дистанция. Нямат навика да пускат „къси-дълги“ на магистралата, или да карат с 300.

Катастрофи винаги ще има. Просто в някакъв момент пешеходецът ще изниква на пространство, където няма как да се вземе реакция, спирачките ще отказват заради неочаквани повреди. И все пак, алгоритмите определено ще направят броя на катастрофите доста по-малък.

„Доста“ е доста слаба дума. По данни на Европейския парламент човешка грешка е причина за 95% от пътните произшествия! За България данните са сходни, в някои периоди процентът е дори по-висок. Според същите европейски данни, очакванията на Европарламента са автоматизираните системи за управление да спасят живота на 25 000 души и да предотвратят тежките наранявания на други 140 000 души до 2038 г. Казват, че подобна система ще намали градските емисии от CO2 с… 80%! Това пак са спасени животи…

 

Автономни коли

Photo by Taras Makarenko from Pexels

 

Кой ти даде книжката?!

Още едно голямо предубеждение: сигурността срещу кибератаки. Колите на бъдещето ще са компютри, тоест… могат да бъдат хакнати. Какво ще стане, ако въпросната кола бъде хакната и накарана да се блъсне с все сила в някой стълб?

Този въпрос е изключително важен. Но вече е късно да си го задаваме. Така или иначе, в днешните коли има изключително много компютърни системи, за които това важи с пълна сила. И все пак фактът, че досега не сме чули за достатъчно сериозни проблеми от подобен тип е доста обнадеждаващ. Сигурността на този тип технологии е интересна тема, която си заслужава по-сериозно внимание.

Новите автомобили (доколкото ги има), работят средно с помощта на 100 милиона реда код. Колите отдавна са пълни с компютърни решения, въпросът е чисто и просто кой да командва. Смята се, че когато това се промени, вече ще „работят“ около 300 милиона реда код.

 

Давай газ за Бургас

На 5 март тази година „Хонда“ направи голяма стъпка, пускайки 100 прототипни хибридни седана, позволяващи автономно управление от 3-то ниво. Официално на шофьорите им беше разрешено да не следят пътя с поглед. Стъпката беше смела, още е твърде рано, не са обявени сериозни резултати от това колко успешен е бил експериментът.

Както сигурно и вие, имам си прахосмукачка робот, доста прилича на самоуправляваща се кола, ако се абстрахираме от проблемите на катастрофите. Там китайските технологии в последните години определено овладяха пазара. Та, загледах се как въпросният „Дзвер“ изящно заобиколи ръба на килима, в който се спъна, за да се качи елегантно на него по диагонал. Впечатлих се от него… за 10-ина минути, после ми каза, че е в друга стая. Блъсна се и се заклещи неспасяемо под радиатора.

От двете случки, несъмнено по-важна и интересна е първата. Да се изчистят дребни проблеми като втората е по-лесно. Автономните коли няма да ни чакат, скоро ще са тук.

Аз лично обичам повече да карам колело и нямам търпение да дойде моментът, когато когато всички шофьори ще знаят къде да ми дадат предимство. Когато няма да има рискове, докато си чакам на светофара. А вие? Готови ли сте за това бъдеще?

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически...

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с...

повече информация

От рубриката:

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

Знаете, един митичен персонаж за седмица създаде света. Брандън Айк за малко повече време – 10 дни, създаде друг нов свят, в който всички живеем… JavaScript. Една технология, която промени ежедневието ни, след като позволи да се създават сложни приложения онлайн. Да отворим браузъра, да се насочим към любимата страница и тя да е способна на чудеса.
Ето поучителната приказка за това как човек, почти случайно попаднал в епицентъра на събитията, може да изгради нещо огромно. Как в технологично динамичните времена съдбата бързо променя избраниците си и с едно нейно мигване от герой можеш да се превърнеш в аутсайдер.
Кой ли е този Брандън Айк? Защо и той, подобно на други компютърни легенди, днес не се радва на особена слава? Как се ражда JavaScript и защо, уж толкова подобен на другите, именно този език успя да промени революционно начина, по който ползваме компютрите?
console.log(„Започваме!“);

повече информация
Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

По всичко личи, технологиите ще ни освободят доста време, но как ще се промени обществото? Какво представлява прословутият универсален базов доход? Кои са големите аргументи за и против идеята всеки да получава гарантирани пари? Или пък решението на новите предизвикателства може да се окаже 4-дневната работна седмица?
Изкуственият интелект има силата да промени ежедневието на всички ни. Днес се разделяме в крайни мнения за това колко е напреднала технологията. И все пак, надали има спор, че тя вече има потенциала да обърне с главата надолу почти всички индустрии и поприща.
Дали ще вземе хляба на мнозина от нас? Сигурно е, че има силата да ни отмени в поредната порция задачи, вземайки на своя страна много нови дейности. Появяват се и нови роли, както е било винаги, но какво ще правим ако темпото, с което това се случва, изостане? Ще успеят ли и как обществата в развитите страни да реагират на новото предизвикателство?
Идва 1 май, празникът на труда. Трудът със сигурност е нещо, за което си струва да се замисляме по-често, особено по нашите ширини, където винаги сме имали малко по-философски поглед към темата. Дотолкова, че и труда празнуваме с ден почивка…

повече информация
Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

Технологиите вече позволяват мозъчните сигнали да се „превеждат“ в четими данни, първите пробиви са налице. Улисани в напредъка на изкуствения интелект и прословутия GPT, може да пропуснем една огромна стъпка, що се отнася до естествения. На нея обръща внимание проф. Нита Фарахани, учен и юрист с огромен опит.
„Днес вече има компании, които са способни да декодират мозъчните вълни“, каза тя на световния форум в Давос в началото на годината.
Готови ли сме за момента, когато някой ще чете мислите ни? Ще доведе ли това до тотален контрол, или ще направи живота ни по-удобен и смислен?

повече информация

Най-новите:

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието?
Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство.
Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“.
Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори.
Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?

повече информация
Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за днешния ни гост проф. Мартин Вечев.
Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код.
Той създава стартъпа DeepCode, използващ машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията е придобита от Snyk, а нашият гост остава начело на ИИ направлението в нея.
Кариерата му започва в Google, благодарение на него и днес Google Maps препоръчва пътя ни чрез алгоритми с български имена. През последните години е канен за професор в МИТ, Станфорд и други реномирани университети. Той обаче избира професионално да се свърже с българския проект ИНСАИТ, който има силата да промени цялата екосистема на нашата айти индустрия.
Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни? Кое го кара да изостави впечатляващата кариера в Google, за да продължи в света на науката?

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси.
Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история.
В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях.
За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.

повече информация
Share This