„България има огромен шанс, ако използва днешната тех­ноло­гична революция“

– Често говориш за започналата пета индустриална революция и че за първи път страната ни има шанс да я използва наравно с останалите. Но можем ли наистина да го направим като държава и от какво зависи? Трябва ли по някакъв начин да опитаме да променим политиката на Европейския съюз, която очевидно е рестриктивна към иновациите?

– Няколко са посоките. Колко можем да повлияем на ЕС? Със сигурност като европейски член трябва да участваме в този разговор и да лобираме. Драмата на Европейския съюз, освен регулациите, е, че нямаме обединен фондов пазар и така никоя компания в Европа не може да мобилизира капитала, който американските компании имат. В Америка

минаха 1 трилион долара инвестиции в ИИ за последните 12 месеца,

което е просто умопомрачително. На фона на това миналата година ЕС отдели 20 милиарда за гигафабрика, идея нямам защо ги наричаха така. Ами че за 20 млрд. могат да подготвят само строителните площадки. За една истинска гигафабрика техниката е от порядъка на 50–60 милиарда за 1 гигават мощност.

Тези мини стъпки на Европейския съюз просто няма как да направят необходимото, за да можем да ги настигнем.

Но извън глобалната картинка са важни три нива – какво можем да направим като държава, компаниите какво могат да направят и хората на индивидуално ниво. На всяка една плоскост има какво да се прави.

– Хайде да ги обсъдим едно по едно. Какво е мястото на държавата?

– От критично значение е да се опитаме да станем колкото се може по-голям хъб на икономиката от високотехнологичния сегмент. Имам предвид проекти като този на Endurosat в Доброславци – Starbase Europe. Той е с изцяло частни инвестиции, но и държавата трябва да свърши своята работа. Колкото по-бързо си придвижи документите, толкова по-бързо тези инвестиции ще се изсипят в България, а този проект, например, е за развоен център не само за Endurosat, а и за други компании от ЕС и САЩ. Ще бъде най-големият развоен център в космическия и отбранителния сектор в Европа.

Държавата има роля в него, защото не е като със софтуера, където може да се развиваме и без нея, за истински проекти, свързани с инфраструктура, няма как да се случи.

„Ендуросат“ вече е категоричен лидер в Европа в своята област. С меморандума, който подписаха с „Ариан Спейс“, българска компания ще купува ракети изцяло, прескачайки посредници. Това ни слага в един много кратък списък от държави.

Имаме всичко нужно, за да привлечем големи изчислителни центрове към България – свободна енергия, модернизирана мрежа с много голям капацитет, специалисти. През последните пет години се е случило нещо невероятно – България има инсталирана батерийна мощност, равностойна в абсолютни числа на немската. Това е една от причините в момента да сме изключителен нетен износител на електричество.

Скоро беше обявено, че има преговори с „Тесла“ да реализират три огромни проекта в България.

България може да се позиционира по съвсем друг начин на световната технологична карта.

Следващото, с което България може да се възползва от сегашната революция, са огромните инвестиции, които започват в сферата на отбраната и конкретно на високотехнологичната отбрана. Имаме опит в традиционната, но това, което предстои в сектора, се вижда от случващото се в Украйна. Тяхната ИТ индустрия се мобилизира на максимум и правят чудесата.

България има специалисти в автомобилната индустрия, която като цяло страда в Европа. Но тези специалисти направо автоматично могат да се прехвърлят към роботиката и високотехнологичната отбрана, свързана с дронове.

Новата ми компания прави точно това – събрали сме се ветерани от софтуерната индустрия, за да създаваме технологично решение за координация на голям брой дронове, които обаче да работят като антидрон система.

Всички други инвестират в дронове, които отиват да разрушават. Да се блъснеш в една сграда не ми изглежда като върха на инженерното изкуство,

но да уцелиш един дребничък дрон във въздуха и да го разрушиш, ми изглежда доста по-важно и по-благородно.

Но дори само проектът в Доброславци може да преобрази цялата икономика на България, тъй като космическата индустрия ще е за трилиони и ако България се позиционира рано и се превърне в привлекателен център за компании, занимаващи се с високотехнологична отбрана и Космос, можем да сме абсолютни звезди на фона на милиардите, които се инвестират.

– Човек се улисва да те слуша и даже започва да си представя, че, едва ли не, всичко това е възможно и с малко целенасочени усилия ни чака бляскаво бъдеще. А ако слезем на ниво компании, кое е важното към днешния ден? Имам чувството, че ИИ се въвежда много неумело и хаотично…

– Така е, много от нашите компании имат сериозен проблем и трябва да се преосмислят страшно много бизнесмодели. Чистият аутсорсинг със сигурност е със затихващи функции. Повече компании търсят да се насочат към разработването на решения в реалния свят.

Имаме нова парадигма, в която лидерите трябва да се ориентират. Ситуацията е напълно различна, в момента ние например,

с екип от под 15 човека, правим нещо, за което преди нямаше да ни стигнат и 150.

С много малък брой инженери, които са много отдадени, с брутална добавена стойност от гледна точка на инженерството днес е възможно да се постигнат феноменални резултати. Във всякакви домейни, в които преди не бихме посмели да отидем. Защото

с изкуствен интелект можеш да постигнеш експертиза в произволна сфера за много кратко време. И това, ако е съчетано с умни хора, които могат да учат, нещата стават умопомрачителни.

С аутсорсинга знаеш какво търсиш, трябва да си намериш клиенти. Рискът не е кой знае какъв, докато с продуктово начинание можеш да направиш най-хубавото нещо на света и да имаш нула приход. И това си е риск, който трябва да бъде поет. Но съдбата обича смелите, не тези, които го играят на сигурно.

Има много възможности, българската икономика е последна по дигитализация в ЕС. Това означава, че има толкова много нерешени задачи на бизнес ниво, които сега могат да бъдат решени, но трябва да се подходи по коренно различен начин.

– Дано има воля за това, защото си говоря с доста хора от сектора и не я виждам, а още по-малко – извън него. Така обаче стигаме и до личните усилия.

– Според мен може би фрийлансингът ще се върне на мода. За известно време той не беше толкова разпространен, правиш нещо, има риск да не ти платят. Много по-добре си си на висока заплата в някоя фирма с всички екстри. Но

на един човек, който е проактивен и решава проблемите на хората, това, което може днес да направи за два дена, преди щяха да му трябват шест месеца.

И тук има страшно много възможности. Само малък пример са игрите. Аз съм имал милиони идеи за игри, но не съм ги реализирал, защото щеше да струва огромни суми. Имах една подобна идея за игра, преди години се отказах от нея, защото щеше да струва два милиона да го разработим за две години и накрая може да не изкара нищо. Сега направихме прототип за половин ден! По моите записки, които бях писал преди четири години на ръка. Сканирах ги, показах ги на Claude, изготви ми техническа спецификация, после прототип. Всичко беше готово за 3–4 часа.

– Много подобен пример имам и аз. Дълго време се чудех как да обновя този сайт, една вечер седнахме с Claude и още на следващата сутрин той беше готов да посреща гости, изумително бърз, с прекрасен дизайн и почти без пари за хостинг.

Но много хора – например Алтман и Амодей, казват, че това ще разшири ножицата. Защото хората, които се ориентират и са любопитни, проактивни са, учат се и се адаптират, си остават малцинство. Дори в нашия ИТ бранш, който би трябвало да се ориентира най-бързо.

– Това, което съм забелязал, е, че с новите технологии няма абсолютно никакво значение с какъв опит е човекът. Дали си инженер, художник или счетоводител, шансът да си проактивен и любопитен е абсолютно еднакъв.

Има софтуерни инженери, които не с толкова много знания, а с много любопитство правят чудеса от храброст. Има и такива, които до последно философстваха. „Вайб коденето не е сериозно“ и започват някакви дълги обяснения. Същото съм го чувал от художници, от юристи.

Едни разсъждават и се наумуват, а другите се налудуват.

– И все пак как да станат повече тези, които експериментират и се възползват пълноценно от новите възможности.

– За съжаление, има хора, и то никак не са малък брой, които наистина ще имат неприятности.

Въобще не съм съгласен с тезата на Илон Мъск, че ни чака ера на изобилието.

ИИ и роботите ще правят всичко, а ние ще си живеем и ще работим само над себе си.

Това могат да го кажат хора, които са напълно скъсали с човешката природа. За повечето хора професията е част от тяхната идентичност. И като им я отнемеш, дори да им даваш пари, безусловен базов доход, дали те ще се чувстват щастливи? По-голяма част от тях със сигурност няма. И това е много сериозен проблем за решаване, на който нямам отговор.

Единствената ми борба е да влезем в този проблем с широко отворени очи. Този проблем идва и за софтуерния свят вече до голяма степен е тук.

– Това е и моята голяма цел, повече хора да си отворят очите за новата действителност, но за 6 години не виждам нещата да се променят достатъчно масово.

– Ние с теб продължаваме да го правим, но,

за съжаление понякога трябва да стане и белята, за да разберат хората.

И в момента има хора, които не могат да си намерят работа от 3–4 месеца и продължават да поставят изисквания, като в същото време не си правят труда да напредват в ИИ. Много хора си мислят, че това е някакво временно състояние и като се снишим, ще ни отмине.

Ами, няма да ни отмине. Имай предвид, че голяма част от по-младите ни колеги не са виждали време, в което нещата не са били добре. При последната финансова криза нашият сектор беше доста слабо засегнат, при това беше отдавна – 2008–2009 г., оттогава се е сменило едно поколение. Тогавашните 13–15-годишни не са го разбирали това, откакто имат съзнателен живот са свикнали с един постоянен адрес.

По време на пандемията имаше бум на ИТ сферата, после, в началото на войната в Украйна, като изчезнаха украинците и руснаците от световния пазар. Много хора си мислеха, че така ще е вечно.

Е, на тези хора много трудно можеш да им обясниш какво се случва и да те вземат насериозно.

„Едно време, 1912-та, дълбокия сняг“, това чуват като им говорим, такова е горе-долу нивото на разговора. От друга страна са по-възрастните, те пък никак не обичат промени.

Така че не съм особено оптимист. Нашата роля с теб е да говорим колкото можем повече, така че, който може, да ни чуе сега.

– Напълно съм съгласен! И двама души да прочетат разговора ни и да се замислят, че е време за смели промени, имало е смисъл от него и от този сайт. И да осъзнаят, че ако искат да са конкурентоспособни, час по-скоро трябва да вземат мерки.

– Така е. В началото се говореше, че трябва хората да станат „AI enabled“, да ползват ИИ. Не, отдавна вече е нужно да си „AI native“, той да е естествената среда и ежедневието ти. Замисли се каква е разликата.

Това важи за всяка професия. Наскоро ме попитаха за журналистиката. Един любопитен автор, който иска да прави разследваща журналистика – боже господи! – в момента може да направи чудовищни разследвания, за които преди бяха нужни десетки хора екип. Скоро от БРАИТ ще представим един подобен проект, свързан с проверяването на обществени поръчки. Ами че там сме способни на чудеса! Да открием дали дадена поръчка не е нагласена за конкретен победител – нещо напълно невъзможно доскоро, ако малкият параграф, който прави това, е на 800-ата страница от заданието.

– А какво да правим хората от ИТ света според теб?

– Що се отнася до програмистите, според мен те, освен другото, трябва и скоростно да вдигат експертизата си по някакви вертикали.

Вече е ясно, че кодът ще се пише сам. Но разликата е огромна между това дали го прави програмист с опит или човек, който няма такъв.

Но, ако имаш експертиза в някаква вертикала – финанси, медицина, Космос, това ти дава огромно предимство пред всеки друг. Ако работиш за финтех компания и имаш сериозна финансова грамотност, ти можеш да си този, който предлага решенията. А не да чакаш някой да ти каже какво да правиш и ти да си само по средата между него и ИИ.

От това се променя професията програмист и затова толкова говоря, че ни трябват повече технологични гимназии. Не, това не са гимназии за програмисти, както много хора си мислят. Програмирането е хоризонтално умение и след това имаме вертикална експертиза в някаква посока.

Освен това, колкото поевтинява нещо, което има стойност, толкова повече има търсене за него. Сега много неща, които биха могли, особено у нас, масово не са цифровизирани. Страшно много, защото просто не можеха да си го позволят.

Имам подобна случка с фирма за дрехи втора употреба, която изпрати запитване за проект. Оказа се, че е много по-трудно от обичайните магазини, най-вече защото имаш примерно 250 хиляди уникални артикула – всяка дреха я снимат, завеждат, тя е уникална, не „имаме 50 панталона от този вид“.

Правим първа оценка, смятаме, смятаме и стигаме от порядъка на 350 000 лв., за да е на ниво. Струва ни се безумно, как ще искаме толкова пари за един онлайн магазин, даваме на втори екип във фирмата. Излиза абсолютно същата сметка. Давахме го накрая на елитния екип на „империята“… и пак излиза толкова.

Те се отчаяха, казаха, че е абсурдно. После изчезнаха за 2–3 месеца, но явно никъде не им бяха дали по-добра цена, върнаха се при нас и направихме проекта. В хода на работата обективно се оказа, че има и още, и още, и още, излезе около 500 000 лв.

Какъв бизнес трябва да имаш, за да можеш да си позволиш половин милион за магазин?! Е, сега би било толкова по-лесно и евтино, а има толкова бизнеси, на които им е нужно.

Затова казвам, че трябва не просто да се разчупим, а да подходим към бизнеса по напълно нов начин! Има толкова много за цифровизиране в икономиката…

– Преди да се разделим, ако сме убедили някого и реши от утре да тръгне по „AI native“ пътя, какви би трябвало да бъдат първите му стъпки?

– Винаги давам следния съвет. Отворете YouTube и започнете да гледате клипчета, качени през последните две седмици, за ИИ и вашата професия. Защото отпреди 4 месеца не са актуални. Трябва да видиш с последния модел някой умник какво успява да направи и да тръгнеш по пътя му. Толкова бързо се променят нещата, че каквато и книга да препоръчаш, каквото и да препоръчаш конкретно, много скоро то ще е безнадеждно остаряло.

А следващото е много специфично за всеки човек, защото само той познава работата си. Ако има късмет да работи в иновативна фирма, там ще има вътрешен ИИ екип, който ще минава по отделите и ще отговаря за това те да тръгнат по този път.

Ако си технологична фирма, но не можеш да си позволиш цял отдел, трябва да имаш поне един такъв любопитен човек, който е евангелист, който да увлича другите.

Но шефът на фирмата трябва много силно да го подкрепи, защото не става без натискане. Не става да го обясниш, да отговориш, така хората много бързо ще тръгнат по старому.

Ако си самостоятелен експерт, там отговорността е лична. Ако не знаеш с какво да започнеш… отиди и попитай любимия си ИИ, ще ти даде много идеи. И задължително си плати поне базовия абонамент в една от големите платформи, безплатните модели няма да ти помогнат. Най-важното обаче си остава да поискаш и да направиш първата стъпка…