„Изобщо не си даваме сметка какво ще сътворим!“

дек. 19, 2023 | Срещи

„Изобщо не си даваме сметка какво ще сътворим!“

19 декември 2023 | Срещи

Доброслав Димитров е съосновател на „Империя онлайн“ и председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Когато напредъкът в изкуствения интелект привлече погледите, той се открои с позициите си.

  • Че нищо вече няма да е същото след идването на ChatGPT и събратята му;
  • Че няма да остане област от живота ни, която да не бъде разтърсена из основи;
  • Че това е и шансът ни като държава и технологичен сектор да постигнем огромен напредък.

Година по-късно гледната му точка остава същата, подкрепена и от опита. Ще поговорим за задаващите се обществени промени и ролята на технологичния сектор – у нас и в чужбина, за търсенето на програмисти. За постепенното и необратимо навлизане на изкуствения интелект. За технологичните разделения, които ни изправят пред екзистенциален риск, и останалите големи въпроси на днешния ден.

„Трябва да намалим арогантността. Технократите, технологичната общност, трябва да влезем в ролята на отговорни водещи на това, което се случва, а не на хора, възползващи се от кехлибарените си кулички. Иначе това няма да свърши добре“.


 

– Ти си от малкото технологични лидери в България, които от самото начало, когато се появи ChatGPT и започна целият шум, предупреждаваха, че това променя всичко. Година по-късно според мен е ясно, че се оказа прав.

– О, да! Даже съм много горд от определението, трябваше да преживея няколко месеца критика в началото на годината, че надценявам случващото се, трябваше да си платя цената за ролята на „алармист“. Но мисля, че вече, поне в нашите среди, скептицизмът отдавна е отминал, повечето хора са напълно наясно какво се случва и вече използват тези технологии.

 

Илюстрация: MidJourney, „помолен“ да ни покаже как да използваме по най-добрия начин изкуственият интелект за по-добро бъдеще

 

– Кои са следващите интересни неща в света на изкуствен интелект, които нямаш търпение да се случат?

– Да стане по-удобен за потребителите. Водя много лекции из страната, пред учители, мениджъри, юристи, разнородни хора, не от IT света. При всеки от тях, веднъж като го спечелиш, идва следващият логичен въпрос: „Как да използвам всичко това за моето нещо?“. Тази стъпчица е миниатюрна, съвсем малко остава до това

изкуственият интелект да стане като електричеството. Никой от нас не знае как точно работи, освен техниците и инженерите, но знаем как да го ползваме.

По тази част най-често спорят с мен хора, които са запознати с технологията. Не говорим дали е възможно, но мислят, че времевата рамка е друга, че голямата промяна ще стане след 5-10 години.

Създателите на изкуствения интелект не са очаквали, че ще сме тук, където сме в момента, поне още 30 години. Всички бяха изненадани, например Джефри Хинтън, „бащата“ на ИИ. Не можем да предвидим експоненциалността на развитието и всеки от нас може да сбърка много.

Това, което аз си представям, че ще се случи и чакам с нетърпение, е да стане достъпно до нивото да не мислим как го ползваме. Това ще е важен изравнител на хората, защото в момента има много голяма диспропорция между тези, които са в час с технологиите, и останалите.

 

– Все повече и в OpenAI говорят за генералния изкуствен интелект, може би и всички сътресения със Сам Алтман се дължат на тази тема. Тук ли е вече, близо ли сме, възможен ли е изобщо?

– За мен е неизбежно. Аз съм убеден, че всеки се опитва да го постигне, защото, който успее, ще има колосално предимство пред всички други. Тук или си първи, или последен. Апелът, онова писмо, което подписаха толкова хора през пролетта, беше насочен по-скоро към това да се вдигне информираността за всичко, което се случва. Тези хора са наясно, че

това съревнование в момента води след себе си тотално безотговорно поведение.

Беше вдигнат флаг, че никой няма се откаже. Защо Google и останалите не бяха извадили чатовете си първи? Тъй като не могат да гарантират сигурността. Когато OpenAI показаха ChatGPT, започнаха да ги пускат и те, един по един. Тази технология не е стигнала до там да бъде контролируема, но нямаше как, заради конкуренцията.

Ако го прехвърлим още едно ниво нагоре, държавите пък съвсем не могат да си позволят една да заеме предимство в подобна област. За съжаление, имам предвид САЩ и Китай, другите ги няма в цялото съревнование.

В това състезание, независимо дали си го признават, участват всички. Твърде много има за печелене и още повече за губене. Оттам идват вече неща, за които според мен, като хора, истински не си даваме сметка какво ще сътворим.

Интересен философски въпрос е

как сме се засилили с пълна пара към нещо, което може да ни направи… излишни, ненужни.

 

 

– Кърцуейл като нищо ще излезе прав. Точно по същия начин усещам развитието и аз, затова го има този сайт. Опитвам се да събирам повече гледни точки, защото не си говорим достатъчно. Бягаме от проблема, което е типичен човешки инстинкт, но в този случай може да е фатален.

– Аз затова съм се съсредоточил върху нещата, които са в наша власт. Дали ще има свръхинтелект, който ще реши, че сме излишни за планетата, не знам, това е много дълбок философски въпрос.

Но дали има опасност от човешки интелект, който, използвайки този могъщ инструмент, да натвори една камара проблеми, това вече е съвсем истинско!

Едното ни е тотално непознато, но другото не е мръднало от 10 000 години. Каква ни е била първата работа тогава? Да правим топори, с които да си чупим главите. С ядрените оръжия е същото. Нашата човешка природа не е мръднала, ние сме същите диваци, като преди 10 000 години по полята. Това е нещото, което истински трябва да ни притеснява и върху което да работим.

В обществото винаги е имало разделение, елити. Били са по-силните, после – по-богатите, но винаги е имало някакъв баланс. Независимо дали си аристократ, дали си богат или силен, имаш нужда от другите. Дали ще го правиш кооперативно, или ще ги експлоатираш, така или иначе, има някакъв разговор между двете групи. Проблемът сега е, че се заражда нов технологичен елит при условията на множител. Когато умножиш някого стотици пъти, той няма как да бъде достигнат от останалите. Ако се разделим по този начин, втората група хора, които не са в елита, няма да бъдат експлоатирани, просто няма да има нужда от тях. Това няма как да продължи добре. Такъв дисбаланс в обществото е невъзможно да завърши мирно.

 

– Сам Алтман също казва, че си представя стотици начини, по които генералният ИИ ще разруши обществото. А ние делегираме важните решения на някакви хора, на които не им е това работата. Защо Алтман трябва да решава кое е безопасно?

– Наистина е много важно какво ще направим като общество. Азим Асхар описва това явление като „експоненциалния гражданин“. Не е избран от никого, никой не му е делегирал правата да контролира обществения разговор. Още от Древна Гърция го има форума, площада, обществено място, където нито царят, нито аристократът имат място. Там се събираме хората и си говорим свободно, това е обществено пространство. Изведнъж се оказва, че

общественото пространство е под контрола изцяло на хора, на които не не са делегирани такива правомощия.

Никой не е избирал да са там, било то Мъск или Алтман. Замисли се за целия разговор, който се случва в социалните мрежи. Twitter баннаха действащ президент на САЩ! Независимо дали го харесваш, за него са гласували 100 милиона души. А ти кой си? Това е сериозен разговор!

И тук, може би стигаме и до нашето си общество.

Трябва да намалим арогантността. Технократите, технологичната общност, трябва да влезем в ролята на отговорни водещи на това, което се случва,

а не на хора, възползващи се от кехлибарените си кулички. Иначе това няма да свърши добре.

 

 

– Абсолютно съм съгласен. Въпросът е, че ги няма и форумите – медиите. А като видим как си комуникираме онлайн от позицията на последна инстанция и всезнаещи, направо е плашещо накъде вървим. Можем ли да го променим?

– Трябва просто да си говорим.

 

– Именно! Затова и го има този сайт, мисля, че от този разговор зависи бъдещето, а имам две хлапета и ми е важно в какъв свят ще живеят. Аз го правя в моето „балонче“, колкото мога, включвам в разговора много хора от нашия бранш, но и всякакви други – от свещеници до поети. Виждам много интересни гледни точки, които се допълват в по-задълбочения разговор накъде отиваме.

– Нали знаеш онзи лаф, че когато имаш чук в ръката, всички проблеми ти изглеждат като пирони.

Технократите имат в ръката си технологиите и решават, че всичко е въпрос на технологично решение. Което не е вярно.

Има много сериозна част, свързана с човешката природа, която не може да бъде подценявана и трябва да бъде взимана предвид. За да решим задачата, трябва да взимаме всички гледни точки

Не може да говориш като последна инстанция само защото в този конкретен момент държиш някаква илюзорна власт. Наистина е илюзорна. Ето, ще се промени и профилът на програмиста, цялото математическо мислене, което до този момент е било от ключово значение, това, че можеш да си говориш с машината, директно, вече се видоизменя. Профилът се променя. Пак ще има нужда от хора, които разработват самата технология, но те са 0,2%. Останалите трябва да се научат да си говоря с хора.

 

– В кръга на шегата, харесва ми това развитие – мога да интервюирам хора, мога и да пиша код.

– Крачка напред! Според мен трябва да привлечем вниманието. Технологичният елит ще открие в един момент, че има такова нещо като твърда сила. При нас е меката, финансовата. Но има значение в България кой ще изкара тировете, тракторите и такситата пред парламента. Това е твърдата сила, ако я пренебрегваш, ще се научиш по трудния начин.

 

 

– Обаче дори що се отнася до изкуствения интелект, продължавам да имам усещането, че и в нашия сектор хората се делят на две крайности – „маркетингов трик, скъп папагал“ и „нищо вече не е същото“. Напълно споделям втората позиция, написах и книга, за да разказвам за тези теми и ми е трудно да разбера, че според много колеги нищо особено не се случва.

– Отрицанието, що се отнася до изкуствения интелект, вече го няма. Практичното възприемане е друго, то ще отнеме още време. Наистина да го ползваш във всекидневието си, да го разгърнеш в пълната му мощ. Това, за съжаление, продължава да не се случва.

 

– Как се случи този процес при вас, в „Империя онлайн“?

– Наложихме го още в началото, преди дори чатът на OpenAI да стане достъпен и известен като ChatGPT. Разговорът тръгна много рано и имаше повече време за възприемане. Много помага какъв пример се дава, в случая от съоснователя Мони Дочев – той е програмист, и е друго, когато технологичният лидер казва, че нещо голямо се случва.

Но въпреки това се наложи през май да направим суперпрактична лекция, водена от Красимир Стоев, основен лектор в „IT Таланти“ и учител на много от програмистите ни, знаейки, че неговите съвети ще бъдат добре чути и приети. Просто е факт, че хората, заради човешката ни природа, не обичаме някакви неща да ни променят,

промяната обикновено е плашеща и ни е по-удобно да я отричаме.

 

Отново MidJourney, този път по темата как да превърнем България в по-добро място за живеене.

 

– А в кои конкретни приложения навлезе най-бързо при вас? Аз съм свидетел колко бързо стана незаменим в програмирането.

– Сигурен съм, че много хора го ползват, но не всички си признават. Има един хейт по темата и се оказва, че хората, от които идва, също го ползват.

При нас най-бързо беше възприет при изображенията. Имаме много художници, в нещата, които правим, сериозна част е рисуване. Започнахме още през октомври 2022 г., преди ChatGPT, тогава излезе първият вариант на Stable Diffusion.

Видяхме какво чудовищно нещо се е появило, множител на възможностите.

Мина известно време на убеждение, видях истинската болка в очите на художниците, минаха през петте фази на приемане на тежката новина. Бяха спечелени след няколко месеца последователна работа с демонстрация, самата програма също бързо се променяше.

Лека-полека създадохме работни процеси – къде е удачно да го ползваш, къде човешката намеса е важна. И когато тези неща взеха да се напасват, започна възприемането.

Истината е, че това е дълъг процес, ще разкажа и една забавна история. След поредната си безсънна нощ Мони се появява в офиса рано сутринта, събираме цялата фирма. „Нещо трябва да кажа“. Той дава пример какви неща е програмирал през нощта с ChatGPT и настана тишина… Тогава главният ни художник се обади: „А? А? Видяхте ли сега! Не е само при нас!“.

Когато излезе платената версия на ChatGPT, директно казахме на всички във фирмата, че трябва да я ползват, независимо на каква позиция и с какво се занимават. Логиката ни беше следната: това е толкова ново, че дори не може да започнем да обхождаме в каква дейност може да е полезно, а всеки може да се сети за нещо ново, оригинално, което на друг да не му е хрумнало.

През пролетта направихме и още нещо революционно. Казахме: „Преди три години обявихме ковид пандемия и си отидохме по къщите, без да знаем как това ще сработи за нашия бизнес. Сега обявяваме AI пандемия и всички трябва да се съберем в офиса“. Хората да са един до друг, да си споделят. Да се надграждаме с идеи, няма по бърз начин от това, когато още не знаехме какво имаме и как да го използваме.

 

 

– А къде се оказаха най-слабите страни, в халюцинациите ли? За какво стана ясно, че не можем да ползваме тези технологии, а изглеждаше, че ще може? Може би за търсене на конкретен отговор, за фактология?

– Единствената слабост в началото, специално за технологиите, беше, че данните бяха до декември 2021 г. Но и това се промени.

Всички други слабости, които се изтъкват, са по-скоро в графата „естественият интелект не се е сетил как да го пита“

или как да съобрази работния си процес. То не може да ти свърши от 0 до 100, цялата работа, целият проект, но ако можеш да го разбиеш на подзадачи и да делегираш, може да свърши голяма част. Това е и голяма част от работата на програмиста – да моделира една задача, да я разбие на подпроблеми. Ако си подредиш в главата какво правиш в работатата, кои процеси подлежат на автоматизиране и кои – не, можеш да надградиш сериозно.

Да, то не може да напише кода вместо теб, но може да ти направи 10 20-минутни задачки за по 2 минути и така да ти спести цял работен ден!

Хората и досега пропускат тези микроспестявания на време или ги подценяват.

Трябва ни нов начин на употреба, да работим с изострено внимание, че може да ни подведе. Образно казано, имаме си работа с човек с безкраен брой раздвоения на личността. И това е нещо, което не на всеки му идва естествено, често очакваме да работи като търсачките.

 

– Докато то е съвсем друга парадигма и няма самопреценка, за да преценява кога се справя. Мислиш ли, че все още имаме шанс да използваме тези технологии, за да развием сектора у нас?

– Да! Затова съм го прегърнал и го възприемам като мисия – да разпространя познанието и информираността.

Използването на ИИ може драстично да промени индустрията, а оттам и икономиката на България.

В световното съревнование до този момент ние имаме само минуси – нямаме финансовите ресурси, които западните държави имат, нямаме броя хора. Докато технология, която действа като колосален множител, би ни дала много голямо предимство, може да изравни другите минуси.

Видя се какво стана и с OpenAI – силата в момента не е в парите, а в таланта.

700 човека заплашиха да си тръгнат и компанията, оценена на 70 милиарда долара, се оказа, че ще спре да съществува.

Силата е в хората! Нашата индустрия, колкото и да ни се иска, не може да я разширим, да станем стотици хиляди. Но тези вече близо 60 хиляди, които сме в софтуерната индустрия в България, ако станем 10 пъти по-ефективни, бихме били 2/3 от икономиката!

Това е много сериозна възможност и единствената, чрез която можем истински да пораснем много.

 

 

– От какво зависи дали ще го направим? Надали е от държавата…

– Затова сме прокопсали, държавата не знаеше, че съществуваме. Но вече сме много големи и трудно избягваме радара. Софтуерният сектор, според новия „Барометър“, който обявихме миналата седмица, макар и да сме 58 000 души, сме на първо място по фонд „работна заплата“. Не по средна заплата, това не е новина, но над 4 милиарда нашият сектор плаща в заплати и няма как да сме невидими. Друго интересно нещо е, че софтуерът е една трета от износа на услуги!

Не сме невидими, но сме тук именно защото сме се оправили сами. Държавата не ни е помагала, а в момента голямата ни борба е да не ни пречи.

Но за да осъществим промяната,

трябва да проявим прословутите българска находчивост и адаптивност.

В това отношение имаме предимството, че сме млада икономика – оригиналните мениджъри и предприемачи все още са в компаниите, а не сме корпоративни структури, които не си помнят основателите. Това са силно адаптивни хора, които са правили бизнес в близки до невъзможното обстоятелства.

В момента сме добре позиционирани.

Ключова ще бъде скоростта, с която можем да правим промяната и готовността.

На следващо ниво вече отива до индивидуалните решения. Колкото може повече ние, които сме осъзнали какво се случва, да увлечем останалите. Иначе от „това мен не ме касае“ в един момент ще стигнем до „к’во стана? Нещо съм излишен“.

Но според мен трябва да поработим малко и върху бранда. Защото българските инженери ги търсят заради качеството, отдавна не цената е определяща. Това не е празна хвалба, на международни събития често чуваме, че компаниите идват в България не заради цената на труда, още по-малко заради бройката, нея я нямаме.

Идват, за да решат проблеми, които не могат да си решат другаде.

 

 

– Един мой гост сполучливо формулира, че сме държава стартъп. Но пример в тази посока е и Мира Мурати, която казва, че понеже е албанка и се е учила да ѝ е трудно, е успяла.

Стана дума за тазгодишното ви изследване „Барометър“, мащабен анализ на целия сектор. Личи си, че растежът в сектора се забавя, всички виждаме, че търсенето намалява. Според някои причините са в цялостната икономическа обстановка. Но дали не са в това, че екипите вече са по-ефективни заради ИИ и по-малко хора вършат повече работа?

– Не е толкова бързо, причинно-следствените връзки имат нужда от повече време. Да, някои екипи са по-ефективни, но в момента тази ефективност в много голяма степен се ползва за свободно време, още не се е пренесла към бизнеса. Факт е, че някои хора може би работят на по няколко работни места, защото изискванията още не са се променили. Самите фирми не са осъзнали, че хората могат да са три пъти по-ефективни. Човек може да свърши работа за два часа, но вместо да отиде на фитнес, предпочита да прекара следващите 6 часа на още 2 работни места и да изкара 3 заплати. Това е американският подход, нашият прочит, за съжаление, по-скоро е обратният. Ще „инвестираме“ тези 6 часа в гледане на клипчета или сериали. Краткосрочно сигурно е забавно, но дългосрочно понижава квалификацията.

В нашата професия, ако спреш да инвестираш в себе си, изоставаш.

Ако го правиш по два часа, а американецът по 8 – след една година ще се окаже, че ти си излишен. Но това още не се е случило.

В момента се случва нещо, което хората не оцениха как ще ни засегне много бързо. Миналата година гигантите уволниха стотици хиляди хора. Тези хора наистина не останаха безработни, защото така или иначе не стигаха специалистите. Изведнъж имаш 200 000 души, които са започнали на местно ниво да запълват липсващите позиции на други компании, а много от тях са започнали собствен бизнес.

Ако преди, заради големия недостиг, са търсили разработчици на другия край на света, сега не им се налага.

Освен това миналата година имаше внезапен глад на айти специалисти заради войната в Украйна. От световния пазар на труда в нашата област излязоха 400 000-500 000 души, защото и Русия, и Украйна, и Беларус имат силни традиции и много специалисти. Сега обаче повечето от тези хора са обратно на работа.

Идва и икономическата криза, която е очевидна, само за нашите политици не е. Петте водещи икономики на Европа влизат в рецесия, а ние си казваме, че ще пораснем с 4% догодина. Да, им имам оптимизма…

Така се натрупват много фактори. Всички кризи идват и си отиват, и с тази ще е така. Проблемът е, че

когато мине, ще е минало и това критично време за възприемане на огромните технологични промени.

И може да се окаже, че новите работни места няма да се появят.

 

Доброслав Димитров

 

– А ние сме може би по-уязвими заради това, че аутсорсингът е огромна част като дял от работещите в сектора. Не трябва ли да работим за това да има повече продуктови фирми, повече стартъпи?

– И да, и не. Чист аутсорсинг в България вече почти няма. Повечето аутсорсинг компании са хибридни – именно защото са уязвими, инвестират доста в това да разработват собствени решения, докато работят за клиентите си. Ние нямаме чак такава зависимост от чистия аутсорсинг, той е на доизживяване.

Отдавна не можем да се конкурираме ценово. Единственият начин, по който можем да продължим да правим бизнес, е добавена стойност.

Това е някаква еволюция. От аутсорсинга имахме шанса да развием продуктови компании, защото той докара много от методите за работа, които са стандартите в бранша. Всички завиждат на продуктовите компании като „Империя Онлайн“. Да, в аутсорсинга печалбите са много по-малки, но и рискът също. Клиентът плаща за риск. Докато може да направиш най-прекрасния продукт на света и пазарът да не го уважи.

Тази криза даже малко ме радва. Надявам се да събуди предприемаческия дух у хората, другото е просто комфортно носене по течението…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги...

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

Ден преди да се срещна с Илия Вълчанов официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона!
Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy!
Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация

Най-новите:

Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

Тази история е за любовта, дошла не много рано, но навреме. За късмета и щастието да намериш своя човек. За мечтите, които отлагаме, а не бива. За силата да не се предаваш, дори в най-трудните моменти и пред най-тежките предизвикателства. Поне докато имаш най-силната опора, тази на човека до себе си.
„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги имаше един човек до мен, който отново и отново ме изправяше на крака и дори ми даваше крила. Този човек е моята съпруга Тони. Преди няколко дни спонтанно записах чувствата си към нея в няколко реда. Тъй като не съм нито музикант, нито певец, с помощта на изкуствен интелект направих от тях песен.“
Силните истории продължават да се случват в дигиталния свят заради, благодарение на или въпреки него. И както отношенията ни като хора неусетно се променят от развитието на технологиите, така ги има и онези универсални сюжети, които оцеляват във времето и се прераждат с нови нюанси, с нови детайли и вдъхновение.
Все по-често историите изчезват яко фийд, незабелязани в бързината на скролването, на злободневното. Имаме ли времето и нагласата да ги потърсим? Да се зачетем, да се увлечем по тях, докато бързаме нататък, улисани в поредната злободневна тема?

повече информация
„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

Ден преди да се срещна с Илия Вълчанов официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона!
Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy!
Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Share This