Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

дек. 31, 2024 | Технологии

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

31 декември 2024 | Технологии

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с очакванията си в толкова динамичната и турбулентна първа четвъртина на XXI век.

А после идва още по-интересното: ще надникнем в днешните очаквания на същите тези футуролози и най-вече на онези сред тях, оказали се прави.

Какво се задава в следващите години според хората, които успешно са прогнозирали последното десетилетие?

В края на всяка година е време за поглед назад и напред, затова всеки път ви очаква една тематична Дигитални истории в областта на прогностиката.

Ето останалите досега, които определено са все още актуални:

 

 

 

 

 

Прогнози „Семейство Симпсън“

Сериалът „Семейство Симпсън“ стана пословичен със (случайните си или не) пророчества през последните години. За илюстрирането на този материал избрах 10 от тях.
1. Разбира се, най-прословутото сбъдналото се предсказание е за избора на Доналд Тръмп (вече два пъти) за президент. Тази идея се споменава или показва многократно, години преди да се превърне в истина.

 

Две петилетки

Къде бяхте през май 2015 г.? Аз лично още работех в списание, нямах деца, животът беше толкова различен… Различен си е, откъдето и да го погледнеш. Технологиите оттогава ни промениха из основи, коренно различна е международната обстановка, други са дори проблемите, за които се караме онлайн. А кой би могъл да предположи, че ще има ковид, че Русия и Украйна ще воюват, че изкуственият интелект ще се превърне в най-дискутираната тема и ще постигне толкова забележителен напредък?

Може би пък… има и такива хора, способни да уловят задаващото се безпощадно точно? Нека да проверим.

През май 2015 г. излиза този материал на „Хъфингтън поуст“. „7 футуристи дават прогнозата си за следващото десетилетие. Футуристи, футуролози, прогностици… някой ден си струва да разнищим и тази тема – за приликите и разликите и за научния подход към бъдещето, с доц. Мариана Тодорова, любим и чест гост на Дигитални истории.

И все пак, много хора правят прогнози, трудно могат да бъдат проследени, особено в суматохата на океана от информация, което ни залива. Ето защо избрах този поглед към темата – конкретен набор от прогнози с конкретна дата на изпълнение. Която тъкмо е настъпила и можем да проверим кое се е сбъднало и кое се е сгромолясало. А оттам – да чуем и очакванията на същите тези хора за задаващото се бъдеще.

 

Прогнози „Семейство Симпсън“

2. Трудно ли е да предскажеш Нобелов лауреат? В крайна сметка не чак толкова. В един от епизодите Милхаус залага на професора от Масачузетския технологичен институт Бенгт Холмстрьом и шест години по-късно той наистина печели наградата.

 

Ама Каку така?

Професор Мичио Каку е професор по теоретична физика, легендарна фигура в областта на прогностиката, която определено си заслужава своя Дигитална история. Колко добре ли се е справил той през 2015 г. надничайки към 2025-а? Нека да видим.

„През следващите 10 години ще станем свидетели на постепенното преминаване от интернет към мозъчна мрежа, в която мислите, емоциите, чувствата и спомените ще могат да се предават мигновено по цялата планета.

Учените вече могат да свържат мозъка с компютър и да започнат да разкодират някои от нашите спомени и мисли. Това в крайна сметка може да доведе до революция в общуването и дори в развлеченията. Филмите на бъдещето ще предават емоции и чувства, а не само образи на екрана.

Тийнейджърите ще полудеят по социалните мрежи, изпращайки спомени и усещания от абитуриентския си бал, първата си среща и т.н. Историците и писателите ще могат да записват събитията не само цифрово, но и емоционално.

Може би дори напрежението между хората ще намалее, тъй като хората ще започнат да усещат и преживяват болката на другите.“

Ех, професоре… ако си прав в оптимистичната част от прогнозите си, то определено ще трябва да почакаме още (малко?). Мозъкът все още трудно се учи да се свързва с компютъра, емоциите са все така неразгадаеми. А дали вече сме в мозъчна мрежа, на която делегираме още и още от работата на най-важния ни орган… тук си струва да погледнем по-задълбочено.

Тийнейджърите ще полудеят по социалните мрежи… май не са само те.

Така или иначе, аз поне не открих къде проф. Каку е определил точен срок за всяка от тези прогнози. А дали десетилетие по-късно сме се приближили към сбъдването им, преценете сами…

 

Прогнози „Семейство Симпсън“

3. Симпсънови предсказват драматичния обрат в сюжета на сезон 8 на „Игра на тронове“ години преди той да бъде показан (и който е доста различен от книжната поредица „Песен за огън и лед“).

 

Космос, мозък, безсмъртие

Но какво ли очаква за следващите десетилетия знаменитият прогностик? Ето три конкретни негови прогнози от 2022 г. :

 

  • Ще се превърнем в космически вид

„Навлизаме в следващата златна ера на изследване на Космоса. Имаме не само нова енергия, ново финансиране и пари, идващи от Силициевата долина, имаме и нова визия. За Илон Мъск целта е да създаде многопланетен вид. Джеф Безос пък иска да превърне Земята в парк, така че всички тежки индустрии, цялото замърсяване да отиде в открития Космос. Веднъж говорих с Карл Сейгън, според него Земята е по средата на стрелбище от астероиди, комети и метеори, така че е неизбежно един ден да бъдем ударени. Имаме нужда от застрахователна полица.

Не забравяйте, че тук 99,9% от всички видове в крайна сметка изчезват. Изчезването е норма. Мислим за майката природа като за топла и гальовна. И през по-голяма част от времето тя е такава. Но понякога се разкрива дивият ѝ нрав. Точно под краката ви са костите на организми и вкаменелости, тези 99,9%, които са били обречени от законите на природата. Законите на физиката също обричат на гибел цялата планета. Това са две смъртни присъди за човечеството и в крайна сметка нашата съдба ще бъде в открития космос“.

 

Прогнози „Семейство Симпсън“

4. През 1998 г. Хоумър представя сценарий на 20th Century Fox. Малък ред текст под логото гласи „подразделение на Walt Disney Co“– нещо, което ще се случи 19 години по-късно.

 

  • Ще разширим възможностите на мозъка

„В историята на науката имаме големи проекти, които са стимулирали цели нации. „Манхатън“ ни даде атомната бомба. Проектът за генома ни позволи да картографираме гените на тялото. Барак Обама инициира проекта Connectome за картографиране на човешкия мозък. Вече е възможно той да се свърже директно с компютър.

Вече можем да имаме телепатия. Вече можем да комбинираме умовете с интернет, да изпращаме спомени, емоции.

Компютърните чипове ще струват едно пени, ще ги има навсякъде и никъде, в очната ви ябълка, в контактната ви леща. Ще мигнеш и ще си онлайн. Навлизаме в нова ера, в която интернет може да се превърне в „мозъчна мрежа“. И това ще революционизира развлеченията. Когато се появиха радиостанциите, немите филми останаха без работа. Никой не искаше да види Чарли Чаплин, когато можеше да чуе актьорите да говорят. Помислете какво ще се случи, когато можете да почувствате емоции, усещания. Тогава филмите ще изглеждат толкова варварски, като технология от времената на динозаврите“.

 

  • Ще победим рака

„Мисля, че синергията между биотехнологиите и изкуствения интелект ще доведе до революция във всичко около нас. Първо пазарът на труда ще се взриви, защото „бейби бум“ поколението застарява, то има разполагаем доход, иска отговори на проблемите си сега, а не догодина. И така, ще има много пари, свързани с хора, които искат да намерят лек за ужасни болести като Алцхаймер, Паркинсон. В момента нямаме лек за тях, но огромна част от усилията се пренасочват към болестите на старостта.

Ще имаме сребърен куршум срещу рака с помощта на наномедицината. Ще разполагаме с ДНК чипове, които ще ни позволяват да търсим признаците на рака в колонии от стотина клетки. Един ден тоалетната ви ще ви каже, че имате рак, направете нещо, имате 10 години. Думата „тумор“ ще изчезне от английския език. Нашите потомци ще се чудят как е било възможно да се страхуваме толкова много от рака“.

 

Ех… дано е прав. По всяка от точките.

 

Прогнози „Семейство Симпсън“

5. Камерите, качени на… дронове?!

 

Уел, уел, уейл

Рей Кърцуайл е изобретател, пионер в компютърните науки, най-известен с това, че продължава да предсказва тенденциите на развитие на технологиите. Които (може би все по-) убедително според него ни водят в обозримото бъдеще към сингулярността – момента, когато машините ще задминат човешката интелигентност.

Дали обаче прогнозите му наистина се сбъдват толкова прецизно? Ето какви са били преди десетилетие очакванията му за 2025 г.:

„До 2025 г. 3D принтерите ще печатат дрехи на много ниска цена. Ще има безплатни дизайни с отворен код, но хората все още ще харчат пари, за да изтеглят файловете на дрехите от последния горещ дизайнер. 3D принтерите ще отпечатват човешки органи, ще можем да възстановяваме увредени органи с препрограмирани стволови клетки. 3D принтерите ще отпечатват евтини модули за сглобяване на къща или офис сграда в стил лего.

Ще прекарваме значително време във виртуална и разширена реалност, което ще ни позволи да се виждаме, дори да сме на стотици километри един от друг. Дори ще можем да се докосваме.

 

Прогнози „Семейство Симпсън“

6. „Любопитният Джордж и вирусът ебола“ е измислена книга, показана в един от епизодите, 17 години преди появата на ебола.

 

До 2025 г. аватарите ще бъдат убедителни, но не съвсем на нивото на хората – това ще се случи през 2030 г. Ще можем да препрограмираме човешката биология срещу много болести и процеси на стареене, например ще деактивираме раковите клетки и ще забавим развитието на атеросклерозата – причината за сърдечните заболявания.

Ще създаваме аватари на починали хора от цялата информация, която те са оставили след себе си. Те ще бъдат убедителни, но не напълно реалистични, поне преди средата на 2030 г. Някои хора ще намират тази технология за смущаваща.“

Да кажем, че технологичните прогнози са силата на мистър Кърцуайл. Прогнозите му в медицинската област определено все още стоят в бъдеще време. За разлика например от идеята за дигиталните двойници и противоречивото отношение към „дигиталното възкресение“.

Любопитно е обаче, че той държи на прогнозите си, що се отнася конкретно за сингулярността и технологиите, надминаващи човешката интелигентност. Неотдавна излезе новата му книга „Сингулярността е по-близо“, която определена е тема на следваща дигитална история.

А ето какво очаква през следващите години Рей Кърцуайл според интервю от юни 2024 г. за „Гардиън“:

„Останах последователен. Очаквам да достигнем интелигентност на човешко ниво – изкуствен интелект, който е достигнал способностите на най-квалифицираните хора в дадена област, а до 2029 г. това ще бъде постигнато в повечето отношения. Възможно е да има няколко преходни години след 2029 г., в които ИИ да не е надминал най-добрите хора в няколко ключови умения, като например писането на сценарии, които печелят „Оскар“, или генерирането на дълбоки нови философски прозрения, въпреки че и това ще се случи.

Генералният ИИ е друго – той може да прави всичко, което умее всеки човек, но на по-високо ниво. Звучи по-трудно, но също идва. Всъщност, аз съм единственият човек, който предсказа огромния интерес към ИИ, който наблюдаваме днес. През 1999 г. хората смятаха, че това ще отнеме век или повече. Аз казах 30 години и вижте какво имаме. Най-важният двигател е експоненциалното нарастване на количеството изчислителна мощност за определена цена.

Тъй като ИИ става все по-интелигентен, той ще може да разбира по-точно собствените си знания и да съобщава на хората, когато не знае. Представете си го като да имате телефон, но в мозъка си. Ако зададете въпрос, мозъкът ви ще може да отиде в облака за отговор, подобно на начина, по който го правите сега на телефона си – само че това ще стане мигновено, няма да има никакви проблеми с въвеждането или извеждането и няма да осъзнавате, че това е направено. Отговорът просто ще се появи.“

 

Прогнози „Семейство Симпсън“

7. Това дали не прилича на първия iPad?

 

Да излезеш на Кяер

Д-р Ане Лизе Кяер е основател на базираната в Лондон агенция за прогнозиране на тенденции Kjaer Global. През 2015 г. тя предполага:

„СЗО прогнозира, че до 2020 г. хроничните заболявания ще бъдат причина за почти 3/4 от всички смъртни случаи в света, така че развитието на M-Health (мобилна диагностика, биологична обратна връзка и персонален мониторинг) ще доведе до революция в лечението на заболявания като диабет и високо кръвно налягане.

Приложенията, разработени от медицински специалисти, ще осигуряват ефективна обратна връзка в реално време, ще се справят с хроничните заболявания на много по-ранен етап и ще спомогнат за подобряването на начина на живот в развитите и развиващите се страни.

Това е вълнуващо, но това, което ме вълнува още повече, е паралелното разработване на приложения, които отговарят на недостатъчно обслужваните ни нужди, свързани с психичното здраве“.

Уви, както стана дума, в здравния сектор нещата се случват по-бавно от хубавите очаквания, това също е тема на немалко Дигитални истории.

Д-р Кяер рядко се появява в публични изяви, не успях да попадна на достатъчно актуални нейни конкретни очаквания за бъдещето, но пък е разработила впечатляваща система, на която базира прогностиката си.

А в представянето ѝ се включват и определени прогнози:

„Мислещите градове. Високоскоростна цифрова инфраструктура трансформира градовете, като внася свежо мислене и нови решения, които осигуряват екологични иновации в голям мащаб.

Интернет на всичко: изкуственият интелект и интернет на нещата се развиват и оказват влияние върху работата, производството и набора от умения; повечето бъдещи работни места все още не са измислени.

Потапящи преживявания: креативността е ключът към разработването на висококачествени, потапящи и разширени преживявания – технологията е просто инструмент.

Омни-канал: очакваме безпроблемни взаимодействия и незабавни отговори в свят, в който всички неща, места и хора са свързани.

Радикална прозрачност: цифровата етика, откритостта и прозрачността са норма, включена в продуктите, услугите и взаимодействията.“

 

Прогнози „Семейство Симпсън“

8. Досадният автокорект, кой би предположил? В епизод от 1994 г. героят Долф използва устройство, наречено Apple Newton. Той се опитва да напише „Beat up Martin“, но машината го превръща в „Eat up Martha“. След като технологията е представена през 2005 г., създателите признават, че всъщност са се вдъхновили именно от този епизод. Пример за т.нар. самосбъдващо се пророчество.

 

Интернет на всичко и всички

Д-р Джеймс Кантън не е само прогностик, а и един от създателите на Apple, той е сред хората, които проправят пътя на айфона, а с това и на всички промени, дошли с възхода на мобилните технологии. Ето както е очаквал той за задаващата се година:

„Преносимите мобилни устройства ще обхванат целия свят. До 2025 г. ще имаме интернет на всички и всичко, той ще свързва всяка нация, общност, компания и човек с цялото световно знание. Това ще ускори достъпа в реално време до образование, здравеопазване, работни места, развлечения и търговия…

Хора и роботи се обединяват, цифрово и физически. Изкуственият интелект става толкова умен, колкото и хората, дори по-умен от тях. Ще бъде вграден в автомобили, роботи, домове и болници, това ще създаде цяла икономика на ИИ.

Прогностичната медицина променя здравеопазването. Персонализираната генетична медицина ще предотвратява болести, ще спасява животи и ще спестява милиарди от загубена производителност.

Следващото поколение биткойн ще замени традиционните пари, създавайки нова парадигма за цифрова търговия и бизнес, която ще създаде цяла нова икономика“.

Хм, тук ми се струва, че има доста уловени нюанси. Да, медицината, която толкова би трябвало вече да бъде променена според всички цитирани прогнози, все още не е такава, каквато би ни се искало. Поне в софийско ДКЦ. Но останалото?

 

Виртуален приятел

Именно заради това надникваме в днешните прогнози на Джеймс Кантън, дадени в интервю за Newsweek през юни 2024 г. За това как си представя, че ще продължи развитието на айфона, символа на технологичния напредък:

„По-малък, по-лек, по-бърз – в крайна сметка iPhone ще изчезне в малко преносимо устройство. Помислете си за Стар Трек.

ИИ ще бъде напълно интегриран в iPhone, тъй като всеки ще има един или повече лични ИИ агенти, които да му помагат да навигира в живота, сигурността, работата, здравето и творчеството си.

ИИ ще се превърне в инструмент за лично подобряване, преподавател, виртуален приятел, водач, креативен фактор. Няма как да не се появи и генералният ИИ, „постоянната радикална промяна“, която ще ускори приемането и личното овластяване. Това може да се случи в рамките на пет години.

ИИ е особен проблем, особено ако не е контролиран, наблюдаван и защитен със силни етични и законови рамки.“

 

Прогнози „Семейство Симпсън“

9. Това може би изглежда малко по-измукано от пръстите, но дави в този епизод от 1997 г. не виждам предсказание за атентатите на 11 септември 2001 г.?

 

Бъдеще свършено време

„Самоуправляващите се автомобили ще бъдат повсеместни, транспортът ще бъде автоматичен, чист и евтин. Ще преминем към свят, в който достъпът надделява над собствеността и светът е на една ръка разстояние“, прогнозира за 2025 г. в същата публикация Джейсън Силва, водещ на предаването „Мозъчни игри“. Автоматизираните превозни средства опредлено напредват, но и шофьорите на таксита все още изглеждат далеч от това да изгубят водещата си роля като универсални източници на злободневна мъдрост.

Според Ейми Залман, президент на Световното общество на бъдещето: „Изследователите вече разполагат с все по-остри начини да надникнат в нашите мозъци и тела, за да разберат нагласите и поведението ни. Преди няколко години изследователи от Харвардския университет показаха, че лидерите всъщност изпитват по-малко стрес, а не повече, отколкото нелидерите. Намирам, че потенциалното приложение на този вид прозрения буди възхищение. По-точното разбиране на начина, по който функционираме ние, хората – как се доверяваме, сътрудничим и учим, но също така се караме и мразим – това е инструмент, който създателите на публични политики и ние, гражданите, можем да използваме, за да изградим по-добро управление и по-добро бъдеще.“

И аз смятам така. Но все пак изглежда като още една посока, в която оптимизмът в прогностиката се е оказал по-силен от скептицизма на времето.

Както казва и самата Ейми Залман в друго интервю, макар да не е сигурно кой е авторът на тази фраза, изглежда, че „винаги сме склонни да надценяваме ефекта от дадена технология в краткосрочен план и да го подценяваме в дългосрочен“.

Не че не е възможно и обратното, разбира се.

 

Човекът е мярка за всички неща

Последната прогноза в списъка от 2015 г. е на Марк Стивънсън, автор на книгата „Оптимистична разходка из бъдещето“:

„Технологиите не са най-важната част – въпреки че са суперяки. Важното е какво ще направи обществото с тях, а в момента институционалната промяна е проблемът. Това, което наистина си струва да разгледаме, според мен са новите начини да организираме самите нас“.

Впрочем, сещате ли се за човек, който всяка година си поставя конкретни цели за следващата и ги изпълнява с прецизна упоритост? Аз да, макар да не го познавам лично, казва се Сам Алтман. Неотдавна той също даде прогнозите си за 2025-а.

„Какво очаквам през 2025-а? Генерален ИИ. Много се вълнувам от това.“ С партньора му в живота очакват и бебе, животът винаги носи неочаквани и вълнуващи възможности. Но, що се отнася до генералния ИИ, според Алтман, „той ще се появи и ще отмине“. Докато „самото общество ще се промени изненадващо малко“.

Погледът към бъдещето е невъзможен, но задължителен.

Ако ви е интересен, ето още няколко тематични текста:

 

 

 

 

 

Прогнози „Семейство Симпсън“

10. През 2012 г. физиците потвърдиха съществуването на бозона на Хигс, наричан още „частицата на Бога“. „Семейство Симпсън“ го е предсказаха 14 години по-рано. В един от епизодите Хоумър е показан пред черна дъска, където пише уравнение. Което точно предсказва масата на частицата…

 

И през 2025-а ще разказвам важните Дигитални истории и ще давам думата на хората, които имат какво да кажат.

Продължавам да не съм съгласен, че е проклятие да живееш в интересни времена. Животът ни е динамичен, както никога, създава изумителни възможности и ни изправя пред следващи предизвикателства. Именно затова е по-важно от всякога да ги обсъждаме, само така ще сме дори малко, но по-подготвени и за двете…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са...

повече информация
Весела Колед@!

Весела Колед@!

Разказът е част от първия том на „Нашата Коледа“, сборник под редакцията Захари Карабашлиев, включващ текстове не 17 автори, сред които Георги Милков, Иван Ланджев, Николай Терзийски. Втората...

повече информация
Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Ние спориме               двама с ChatGPT                           на тема: „Човекът във новото време“. Чувал съм да го наричат Чатчо, други използват официалното ChatGPT, вече две години той се е...

повече информация
Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва...

повече информация
„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

Човекът, който първи у нас класира стихове, генерирани от изкуствения интелект сред най-добрите на поетичен конкурс, дава първото си (и може би единствено) изобщо интервю за Дигитални истории!...

повече информация
„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

Четат ли хората, които водят напред света на информационните технологии? Четат и пушек се вдига, предстои ви да се изненадате. Време е за един много важен и много книжен експеримент. Ще поканя 15...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Може ли да има етика в прогреса?
Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Най-вероятно не.
Трябва ли да има етика в прогреса?
Трябва ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Определено да.
Но как така?

Ние спориме
              двама с ChatGPT
                          на тема: „Човекът във новото време“.

повече информация
Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва напълно неподготвен. И се справя… както може. Старае се да се адаптира, но това няма как да се случи безаварийно.
Не авария, а катастрофа. Която няма как да отразим, защото не можем да спрем, да помислим, да обсъдим. Твърде сме заети да продължим нататък. Да скролваме, да преглеждаме, да се препираме… Като хамстер във въртележка.
Андерш Хансен е шведски психиатър, който не се бои да отвори големите въпроси на днешния технологичен ден. Именно тези, заради които го има и сайтът, на който сте се озовали. Хансен е автор, четен по целия свят, за щастие – защото със сигурност, ако имате време да се замислите за посланията, които оставя, това ще ви помогне да обърнете внимание на наистина важни въпроси.
Важни за всеки от нас.

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация

Най-новите:

„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

Може ли машината да се научи да пише като Пушкин? Или ни води към света на „Орвел“? Този текст е публикуван в септемврийския брой на списание „ЛИК“ за… 1967 г.! Но, ще се убедите, много от идеите в него звучат като от бъдещето.
„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните 3000 години. Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме, но… оставаме студени.“
Прав ли е Дмитрий Жуков, авторът на тези редове? Няма как да го попитаме. Но, ще се убедите, гледната му точка има да каже много и за днешния ден. Търсейки отговорите на големите въпроси, които ни вълнуват – за технологиите и човека, за поезията и творчеството, за „автоматите“ и истинските творци…

повече информация
Весела Колед@!

Весела Колед@!

Най-накрая успя да си осигури нормален нет. Скоростта все куцаше, докато накрая се сети какво да направи и в навечерието на поредната Коледа написа писмо на колега.
„Пускам интернет на Дядо Коледа за Коледа“, гласеше туитът на Илън Мъск, който си беше самата истина, макар че последователите на най-богатия чешит, кой знае защо, не успяха да вникнат в смисъла.
Но как да започне? Не научи много от джуджетата, всички бяха вперили погледи в телефоните и докато ги разпитваше, чегъртаха екраните с показалче, докато с неприкрита досада се опитваха да отклонят въпросите.
Все пак му стана ясно, че пътят минава през прословутите социални мрежи. И сега седеше, вперил отчаян поглед в монитора и нервно пушеше…

повече информация
Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Може ли да има етика в прогреса?
Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Най-вероятно не.
Трябва ли да има етика в прогреса?
Трябва ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Определено да.
Но как така?

Ние спориме
              двама с ChatGPT
                          на тема: „Човекът във новото време“.

повече информация
Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва напълно неподготвен. И се справя… както може. Старае се да се адаптира, но това няма как да се случи безаварийно.
Не авария, а катастрофа. Която няма как да отразим, защото не можем да спрем, да помислим, да обсъдим. Твърде сме заети да продължим нататък. Да скролваме, да преглеждаме, да се препираме… Като хамстер във въртележка.
Андерш Хансен е шведски психиатър, който не се бои да отвори големите въпроси на днешния технологичен ден. Именно тези, заради които го има и сайтът, на който сте се озовали. Хансен е автор, четен по целия свят, за щастие – защото със сигурност, ако имате време да се замислите за посланията, които оставя, това ще ви помогне да обърнете внимание на наистина важни въпроси.
Важни за всеки от нас.

повече информация
„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

Човекът, който първи у нас класира стихове, генерирани от изкуствения интелект сред най-добрите на поетичен конкурс, дава първото си (и може би единствено) изобщо интервю за Дигитални истории! Въпросите задава… вторият, затвърдил впечатляващия експеримент.
Всяко чудо за 3 дни? Не и в този случай, генеративните модели са тук, за да останат и да променят всичко. Само в рамките на 3 дни през ноември стана ясно, че човек, представил се като Христиан Папазов, е изпратил стихове, които са се класирали в топ 10 на реномирания конкурс „Веселин Ханчев“. Историята се повтори с изпратени от мен стихове в друга авторитетна надпревара – „Станка Пенчева“.
Темата е толкова голяма и съществена, според мен поставя жизненоважни въпроси. Ето защо, въпреки липсата на особени реакции от творческите среди, разговорът ще продължи с още много и важни Дигитални истории.
Някои медии съобщиха новината, колеги от телевизия дори отидоха да търсят „Христиан“ в селото, където бе описал, че живее. А той избра да остане встрани от дискусията. До този момент.
Кой ли стои зад името Христиан Папазов? Кои са любимите му поети? Защо и как е направил експеримента си? Какво мисли за бъдещето на поезията и защо се надява, че… скоро ние, хората, ще пишем значително по-добри, оригинални, смислени стихове, а не алгоритмите? Гостува ни един неочакван и неповторим събеседник…

повече информация
„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

Четат ли хората, които водят напред света на информационните технологии? Четат и пушек се вдига, предстои ви да се изненадате. Време е за един много важен и много книжен експеримент. Ще поканя 15 водещи български личности от различни области на компютърния свят да ми кажат кои са любимите им 3 книги и защо биха ги препоръчали.
Дали ще се отзоват? Дали ще се окаже, че четат основно издания, свързани със софтуера, с бизнеса, с личностното развитие?
Отговорите им, поне за мен, се оказаха изненадващи.
Трудно ли е да бъдеш Бог? Въпрос за ценители. А защо е трудно?

повече информация
Share This