И додето се раждат лъчите

Магическа и реална приказка. За изкуството, приятелството, за важните мигове в живота. За образите, които те карат да се замислиш, и историите, които вълнуват...

Йордан Йорданов – Юри (1944 – 2009 г.)

е забравеният майстор на българската фотография. Романът „И додето се раждат лъчите“ разказва историята на живота му на границата между биографичното и художественото.

Награди

  • Съпътстваща награда на националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет 2017“.

  • Номинация за наградата за издателски проект „Златен лъв“ на Асоциация „Българска книга“.

Най-хубавото обаче в тази книга е, че тя е ДОБРА. Добра в случая значи, че е омесена с добрина, коричката ѝ е от добрина, плънката също. Нищо клисаво, нищо прегоряло. Това е СЪРДЕЧНА книга – без обвинения, без нарочно избелване на неизмислените герои, без осъждане, без посичане от „морални висини“. Състрадателна книга. Майсторски заснета, добър фокус, без преекспониране, отлично проявена и обработена с фиксаж в правилния момент.

Николай Телаллов

„И додето се раждат лъчите“ е книга, която заслужава да бъде прочетена внимателно и с любов. Авторът не се увлича по нещо ефектно, нещо интересно, но преходно, а се спира на големия проблем на човека и обществото. На срещата на единака с общността. Тази тема е осветена с доброта, с емпатия и не може да не трогне читателя. Защото това е книга, която трябва да бъде прочетена със същото чувство за любов и доброта, с която е написана.

акад. Антон Дончев

Този роман е биографичен, но изпълнен с изключително интересни психологически наблюдения, с дълбоки познания за човека, за човешкото у нас. Изпълнен е с вътрешния копнеж на една талантлива личност да успее в изкуството, в щастието да си необикновен, да пребъдеш там, където завинаги остава стойностното. Прекрасен роман, намерете го и го прочетете!

Владимир Зарев

Книга за умението ни да откриваме онова незабележимо, което забележителностите егоистично прикриват. Книга за акорда на безмълвните неща, които ни обграждат. Книга за един мъж с надарено око, написана от друг мъж – с проникновен поглед.

Неда Антонова

Йордан Йорданов – Юри е един от малцината щастливци от артистичната бохема у нас, който посмъртно се сдоби с истинско признание с уникална съпричастност към живота и творчеството си, поднесени така убедително и красиво от перото на Георги Караманев.

Росен Милев

„Иди, умри и ела да те обичам“, гласи арменска поговорка. Жалко е, че младото поколение днес няма къде да се срещне с него. Десетилетие след смъртта му, дошло е време прекрасните снимки на Юри да излязат от забравата.

Не по-малко черно-бяла и изразителна е историята му с кръговрата на личния живот – четирите му жени и трите дъщери, и професионалния му път – от най-популярното модно списание за времето си, през изоставените български села и затворите до затънтените планини на Албания и Монголия.

Една летяща чушка и случайна среща в софийска кръчма ни повеждат през дните на фотографа Йордан Йорданов – Юри (1940 2009 г.). След години на забвение е време за равносметка – какво е да водиш интересен живот през интересни времена? Защо талантливите хора вървят най-трудно към признанието? Как бурите на прехода отмиваха човешките съдби на онези, които най-много бяха мечтали за него? Защо изкуството на фотографията е неразличимо от изкуството на живота, дори в наши дни, когато всеки носи в джоба си някогашната огромна фотолаборатория?

Роман за един впечатляващ човек. За търпението и познанието, толкова нужни на всички ни, докато се случва важното в живота. И додето се раждат лъчите…

Фотографиите на Юри

 

Share This