Как да срещнем децата с ИИ?
Кога е моментът да срещнем децата с изкуствения интелект и как да стане по най-добрия начин? Признавам си, все още търся своя отговор и това е поводът за днешното интервю, в което ще продължим да го търсим заедно с моя събеседник. Николай Цонев решава да изостави успешната си ИТ кариера в чужбина, за да доведе в България международната школа по програмиране Logiscool. Системата, която помага на деца от 6 до 18 години да се докоснат до компютрите, вече е на 5 континента. Но… след като днес ИИ пише по-добре код от нас, дали и защо все още има смисъл да се учим на програмиране? Определено си струва, ето защо.
02„Край! Без телефон! Не, важното е какво прави детето с него“
Как да намерим баланса и децата да използват технологиите пълноценно, без това да доведе до проблеми? Дълга поредица с важни Детски Дигитални истории имаше за цел да ни помогне в търсенето на толкова деликатния среден път. Над 350 родители и близки на деца до 11 г. се включиха в анкетата на сайта. Доника Боримечкова е психолог и психотерапевт с повече от 14 години опит, работи с деца на всякаква възраст. Преди да се насочи към психологичното консултиране, 5 години е в екипа на държавна детска градина. Бакалавър по начална и предучилищна педагогика, магистър по психология на развитието. Заедно с нея подготвихме анкетата, а сега е време да обсъдим резултатите и да потърсим важните акценти. За страха от дигиталното, за големите предизвикателства на технологиите и изкуствения интелект. За баланса. Както и в останалите теми, акцентът пада върху полезните съвети, които, надявам се, ще помогнат на повече възрастни да помогнат на децата край себе си така, че технологиите да се превърнат в техен приятел.
03„Децата и днес са любознателни!“
Ако има човек, който може да сравни как се развиват знанията по български език и литература и на абитуриентите, и на ИИ, това е днешният ни гост. Г-н Светослав Стойчев за втора година се включи в експеримента на Дигитални истории, с който проверихме как се справят най-новите ИИ модели на държавния зрелостен изпит. Нещо повече, той съдейства начинанието да се разрасне, в него да се включат двама истински зрелостници, да се получат повече от любопитни резултати. Време е да ги обсъдим, а също така да поговорим с младия учител от НПМГ за това как изглежда любовта към книгите на учениците. Дали изкуственият интелект променя отношението ни към изпитите, към образованието, към литературата? Какво четат днешните гимназисти? Кое привлича погледа им към книгите? Какво кара един млад човек да гори в учителската професия в епохата на изкуствения интелект?
04Дете или ИИ? Успяха ли 4000 души да различат автора?
Експериментът „Детска рисунка или ИИ?“ привлече огромен интерес! За месец и половина въпросникът, в който се опитваме да различим 15 истински рисунки на деца под 11 г. от изображения, създадени от изкуствения интелект, беше попълнен от почти 4000 души! Време е да обобщим резултатите. Успяхме ли да се справим с предизвикателството? Истинските или генерираните рисунки се оказаха по-лесни за разпознаване? Трудна ли се оказа задачата, или почти всеки успя да познае и 30-те възможности? Дали самите деца се оказаха по-точни в преценката си? Защо изводите са важни? Време е за прелюбопитните изводи.
05Какъв ще станеш, когато пораснеш?
Какви искат да бъдат, когато пораснат, днешните хлапета? Навръх техния празник, време е за резултатите от една любопитна анкета. Поредицата на Дигитални истории за срещата на децата с технологиите събра важни гледни точки по много теми. От 350 души, включили се в анкетата на сайта, 289 избраха да отговорят: Какви искат да станат децата, когато пораснат? „Инфлуенсър“ или „лекар“ – кой според вас ще се окаже най-срещаният отговор? Как се променят мечтите на хлапетата? Какво говори това за нас, възрастните, за технологиите, за духа на времето?
06Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?
Време е за неочакван, но важен тест. За експеримент, който поставя важни въпроси за бъдещето на творчеството, на човешкото, на образованието. Предизвикайте себе си и своята интуиция! 15 картини, нарисувани от деца между 3 и 10 г., и 15 – генерирани от изкуствения интелект. Ако успеете да ги различите, очакват ви награди! Отговорите се събират до 1 юли, анкетата не би ви отнела повече от 10 минути. За всяко от 30-те изображения е достатъчно да предположите дали е нарисувано от дете, или генерирано от ИИ, а също и да оцените техниката и въображението, вложени в първите 10. Можете да отговорите и само на част от въпросите. Анкетата е отворена и за деца!
07„Забравихме, че бебето знае как да се роди“
Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят? Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки. Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.
08Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)
По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство? Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани. Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.
09„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“
„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“ Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем? Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност. Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.
10Къде оставихме ролята на бащата?
„БГ мама“ отдавна е нарицателно. А къде отиде… БГ татко? Защо толкова малко си говорим за ролята на бащата днес? Каква е тя всъщност? Как се е променила в епохата на технологиите? Можем ли да се подготвим за бащинството и кои са големите днешни предизвикателства в огромната отговорност да бъдеш татко? Михаил Стефанов не само е баща, но и умее да говори за тази роля. Магистър по организационна антропология от Виена и София, създател на безброй он- и офлайн курсове за отношенията между хората, за продуктивността, за ефективността на екипите. „Най-вероятно това е един от ефектите на модерността и постмодерността – разкъсването на връзки от всякакъв характер. Затова един от най-популярните жанрове литература е да намериш себе си. Бащата има ключова роля тук, той ти дава това кой си. Той не ти дава смисъл, да ти го обясни, но ти го показва. Той го обживява, а ти го виждаш…“ Продължава поредицата „Дигитални деца“. Търся важните гледни точки и полезните съвети, които да ни помогнат като родители и възрастни.
11„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“
Имате дете и не сте разпознали тези типични, усмихващи и успокояващи илюстрации? Надали. Неда Малчева от 13 години разказва за майчинските си радости и неволи чрез своите карикатури. Харесваме ги, според мен, не само защото са талантливи, оригинални, със стил и чувство за хумор, но и защото са ни близки. Защото мнозина, станали родители през това време, преосмисляме ежедневието си с „рисуваната Неда“, непосредствеността, симпатичния ѝ говор и трите хлапета. До неотдавна тя водеше детската школа за рисуване „Картинка“, живее в малкия град Мартен… Така се събират поне 3 теми, по които ще чуем любопитната ѝ гледна точка. За изкуството, за родителството, за предизвикателствата, когато то се случва онлайн. За лудата надпревара и спокойствието на село. За трудностите, за които няма кой да ни подготви и проблемите, създавани от идеалния образ на инфлуенсърите.
12„Искам да кажа на днешните майки да го карат по-спокойно“
„Никой вече не те учи да си родител, не попиваш опит отстрани. Животът е адски стресиращ. Ставаме в 6 и лягаме в 12, вечно търчим, всички са на курсове и тренировки, има домашни за писане, таблици в Ексел за работата, кучето да бъде изведено, колата я паркираш 40 минути, защото няма места, трябва и да си спокоен, ама и да свършиш всичко, и ядене да направиш, пък трябва и време за себе си да имаш, но и да имате общи дейности с децата – е как да оцелееш, ако никога до този момент не сме живели по този начин? Родителството не се учи по трудово и всеки си открива пътя сам. Понякога усещането е, че буквално оцеляваш на ръба.“ Как технологиите промениха задачата на родителите? Защо майчинството се превърна в толкова важна тема онлайн? Как да превърнем интернет в истински помощник на татковци и майки? Кога и защо създателката на Майко Мила си казва… „Майко мила!“? Красимира Хаджииванова е журналистка, блогърка, основателка на платформата за родителство Майко Мила и фондация „Оле Мале“. Съставител и автор на трите части от книжната поредица „Да оцелееш като родител“. Участва и в мащабни стендъп проекти като една от „Три жени на микрофона“.
13„Четенето е лепило между родители и деца“
„Страхотна любовна история!“, казва една тийнейджърка… за „Под игото“?! Как е възможно, нали класиката на Вазов е неразбираема за днешните млади и трябва да им я „превеждаме“… Вал Стоева е най-подходящият гост, с когото ще поговорим за децата и книгите, за любовта към четенето. Тя е създател на безценната платформа „Детски книги. ком“ и едноименната фондация. Защо четенето е по-важно за децата отвсякога в технологичния свят, в който живеем? Как да им изберем четива от морето заглавия и да запалим пламъка? Кои книги ще харесат на детето според възрастта и интересите му?
14„Застоят в образователната система е пагубен“
Как да сме сигурни, че осигуряваме на децата си адекватно образование, което ще се окаже полезно утре? Да си го кажем направо: образователната система не е в състояние да подготви хора, които са подготвени за днешните предизвикателства на живота. Да не говорим за близкото бъдеще, с всички социални промени, които изглеждат неизбежни. Евгения Пеева ще даде безброй поводи за замисляне от позицията на забележителния си опит. Кои са знанията и уменията, които имат значение днес? Защо е време да забравим за вторачването в резултатите от матури и външни оценявания? Как трябва да изглежда адекватната образователна система и възможно ли е да я постигнем? Как да изберем училище за детето си, откъдето то да излезе готово за живота в този свръхдинамичен технологичен свят?
15„Дигиталното може да почака, детството – не“
Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids, която има мисията да помага на родителите в търсене на баланса. Кога срещата с технологиите може да се превърне в проблем за децата? Как да намерим този толкова труден баланс? Как да срещаме децата с технологиите, без това да е за сметка на основни човешки умения, които ще им трябват в бъдеще? Ако усетим, че детето прекарва часове пред телефона или таблета, има ли път назад? Време е за една прелюбопитна лична история и безброй ценни съвети за всеки дигитален родител. За всеки, което смята, че от време на време е важно децата да се озоват и офлайн.
16„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“
Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват? Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност. „Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“ „Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“ Можем ли да сме готови за бъдещето?
17Таралежите се раждат без ИИ
В какъв свят ще живеят днешните деца? Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари? Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада? А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект? Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории. Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:
18Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)
В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин? Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор. Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето. Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът. Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите. С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи. Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!
19Стани учител!
Първият учебен ден наближава и това е повод да потърсим отговори на големите въпроси, свързани с образованието. Как в българските училища да влязат повече млади и подготвени учители? Как да се преподават технологиите, след като в динамичния им свят всяка седмица се появяват големи новини? Как изкуственият интелект може да се превърне в приятел и помощник и на учителя, и на ученика? Ангел Георгиев решава, че ще се занимава именно с образование преди 18 години. Създател на платформата Знам.бе, дълги години развива програмите на СофтУни. А отскоро с друга млада учителка – д-р Теодора Димитрова, създава приложната академия за образование „Синдео“. Целта ѝ е да подпомага, подготвя и вдъхновява настоящи и бъдещи учители да се справят с предизвикателствата и да бъдат по-ефективни в съвременната динамична среда. „Да преподаваш в училище, днес е по-достъпно от всякога. Законът отдавна е променен, един човек, дори без педагогическо образование, може да влезе и да преподава. Учителите и директорите имат възможност да привлекат такъв тип хора и да им помогнат да се реализират успешно в образователната среда. Нашата академия иска да помогне на хората да придобият всички знания и умения, които са им необходими, за да могат спокойно да преподават.“
20Програмистът, който избра да е детегледач
Продължава да е повече от примамливо да се насочиш към програмирането, да потърсиш бъдещето си в прословутия IT сектор… Днешният ни гост е програмист с 20-годишен стаж! Насочва се към това поприще, много преди то да се превърне в мода и да стане толкова изкусително. Докато не усеща, че му е омръзнало да прекарва времето си пред компютрите, а най-приятно му е да е сред децата. Така, напук на всички стереотипи, Богдан решава да си изкарва хляба, като гледа хлапета. Това го прави щастлив, осмисля ежедневието му. Дори не му минават идеи да се връща към компютрите, за него няма нищо по-смислено от времето, прекарано с децата… Не е ли време да преосмислим някои клишета?
