Концентрирани в динамичното настояще, днес рядко имаме време да погледнем назад. В тази рубрика събираме интересни истории от миналото, свързани по един или друг начин с технологиите.

„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

Как ще изглежда бъдещето?
Какъв ли ще е животът през XXI век, погледнат през телескопа на българските журналисти и фантасти от 80-те? Има от какво да се изненадаме. Предстоят 5 блестящи прозрения, 5 неоправдани очаквания и 5… особено интересни и важни повода за замисляне.
„Новите поколения машини и програми плътно се приближават до мечтания изкуствен интелект. Естествено, ние още не знаем доколко се припокрива мисленето на човека и на машината, но важното е не как мислят компютрите, а самият факт, че могат да имитират мисловна дейност.“
Не, думите не са на поредния потребител, очарован от ChatGPT. Те са от сборника „Силуети на XXI век“. Книгата излиза през 1986 г., автори са Димитър Пеев, Агоп Мелконян и Васил Димитров. Имената са познати на всеки любознателен читател над 40-те, а и на всеки ценител на българската фантастика.
В навечерието на Нова година е повече от интересно да се заровим в техните прозрения. Загледани в бъдещето, да се замислим… какво ли се задава наистина?

повече информация
Какъв е „Произходът на българите“?

Какъв е „Произходът на българите“?

Кои са прабългарите, откъде идват предците ни? Какво имат да ни кажат новите технологии в търсенето на отговора? Наследници на траките ли сме, дали идваме от далечните степи, или пък сме сармати? Как генетиката се оказа поредната голяма научна стъпка, която ни даде много отговори за миналото и на практика остави валидна само една теория?
Какъв е произходът на българите? Защо този въпрос толкова сериозно ни вълнува и вкарва в ожесточени спорове хилядолетие и половина по-късно?
Тази тема се превърна в най-четената дигитална история, по същото време излезе книгата на историка доц. д-р Тодор Чобанов – „Произходът на българите – дебатът през XXI век“. Изданието на „Българска история“ дава най-важното от съвременния поглед. Ето защо има още толкова съществени отговори, които си струва да бъдат добавени.

повече информация
Опенхаймер. (Новият?) Прометей

Опенхаймер. (Новият?) Прометей

Бомба, толкова мощна, че дори не си сигурен дали няма да унищожи цялото човечество. И все пак, трябва да се изправиш срещу себе си и страховете си, поставяйки на везните две чудовищни несправедливости. При това ти не си Бог, не си Прометей, не си дори политик, избран, за да взема такива тежки решения. А просто учен, озовал се в епицентъра на взрива.
Дж. Робърт Опенхаймер, всички го познаваме като „бащата на атомната бомба“, а през следващите месеци, може да сте сигурни, за него ще се говори много. Драматичната му история минава през това да създаде най-мощното унищожително оръжие, а после да се превърне в един от най-упоритите и убедителни радетели за забрана на същите тези оръжия.
И не е случайно, че тази история предстои да бъде разказана отново днес. Когато бомбите отново падат в самата Европа. Когато напредъкът в технологиите, може би, отново носи риска да се доведем до самоунищожение…
„Сега аз съм станал смъртта, унищожителят на световете“, тези думи от индийския епос изникват в главата на големия учен, щом вижда ефекта от „Тринити“, първия успешен ядрен опит. Броени дни по-късно създаденото от него ще се превърне в най-смъртоносното оръжие, използвано някога, взело живота на 200 000 души. При това, както сам казва Опенхаймер, без да е имало смисъл да се случва…

повече информация
„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието?
Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство.
Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“.
Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори.
Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?

повече информация
Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
„Въоръжени с изкуство, ние сме по-бдителни и по-малко измамени“

„Въоръжени с изкуство, ние сме по-бдителни и по-малко измамени“

Не политикът и войникът, а човекът на изкуството, художникът е този, който е редно да рисува утрешния ден.
Това е голямата тема на малко известен британски историк, който преди десетилетие събира в мащабна книга един рядък исторически текстов жанр. Алекс Данчев има далечна българска връзка (макар да не е превеждан у нас) и повече от любопитен светоглед.
Първо се задълбочава в съдбите на военачалниците, после в тези на големите художници. За да стигне до най-нестандартното – манифестите. Онези кратки и експлозивни текстове, създадени, за да заявят, да подчертаят и удебелят с флумастер какво иска дадена група хора. Несравними и рядко срещани в историята заявки, които рисуват толкова много от амбициите на този, който ги е създал.
С фин поглед и многостранно познание Данчев събира пъзел от 100 манифеста на ХХ век, които допълват една голяма история с дълга предистория и задължителен послеслов.
Как ли изглежда манифестът на бъдещето във времето на изкуствения интелект? Разбира се, ще стигнем и дотам…

повече информация
БДС или фонетична? Битка за букви

БДС или фонетична? Битка за букви

Какво е разположението на буквите, които ползвате – според добрата стара подредба, дошла от пишещите машини, известна като БДС? Или фонетичната, при която буквите на кирилицата следват еквивалентите на тези от латиницата?
Има ли по-добро решение? Наистина ли от този избор зависи сериозно скоростта, с която набираме символи на компютъра? А дали и двата стандарта не са остарели, защото идват от времената, когато основната им цел е била да са удобни за пишеща машина?
Тази история започва преди 115 години, когато компютрите ги няма дори във въображението на хората…

повече информация
„Програми и пак програми! С това да заразим младото поколение…“

„Програми и пак програми! С това да заразим младото поколение…“

В книгата „Ключът към бъдещето“ от 1988 г. Иван Иванов и Методи Стаменов събират вижданията от онова време за компютърния свят.
Повече от впечатляващо е да погледнем от тогавашната гледна точка към днешния ден.
Дали очакванията съвпадат с днешните, какво са успели да познаят авторите? Кое сме постигнали за това време и къде сме се провалили? А има ли моменти, когато… звучим еднакво оптимистично невежи за това какво могат технологиите, независимо че са минали 34 години?
И…. кой ли е автор на идеята от заглавието, която днес е толкова модерна в избора на кариерно развитие?

повече информация
Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

Тази физиономия сте я виждали често, тя е големият символ на 21-и век. Идва дълбоко от недрата на британското минало, но нямаше да се превърне в така познатия днес архетип, ако не се беше случила една чиста случайност, дошла от изкуството.
Кой е този Гай Фоукс? Как митичният персонаж от далечното британско минало се прероди, за да приюти зад себе си толкова символика? По какъв начин името му се е превърнало в дума, всекидневно ползвана на английски? Дали наистина е човек, който има защо да служи за пример?

повече информация
Такор Кюрдян. Художникът на архетипите

Такор Кюрдян. Художникът на архетипите

Един забележителен майстор дълго търси своя начин да остави погледа си върху фотографската хартия и накрая го намира. Покрива с емулсия своите голи героини и ги „отпечатва“ директно върху фотохартията. Нестандартният му подход и фотографските му картини, които стават известни като „архетипи“, владеят своето време. А после уж изчезват, точно както е присъщо за архетипите.
Днес няма да намерите почти нищо за него в безкрайния интернет. Такор Кюрдян си отива преди четвърт век, само на 51. За да дойде днес времето да се преродят самобитните му произведения, изровени от паметта на времето от един млад историк.
Време е за една черно-бяла дигитална история, която събира съдбите на трима мъже в приятелство отвъд времето.

повече информация
Лудити, те да са живи

Лудити, те да са живи

„Лудитите“ е името на британско течение, което преди два века се изправя срещу машините. Работниците търсят правата си, които падат жертва на автоматизацията и предизвикват такъв хаос, че срещу тях се налага да се изправят повече британски войници, отколкото срещу Наполеоновата армия.
Напредъкът на технологиите често е плашещ. Днес „лудити“ в западния свят наричат хората, които се притесняват от бъдещето, което ни носят уж неограничените възможности, дошли с компютрите. В този смисъл, донякъде всички сме, или поне е добре да бъдем малко или повече лудити.
Как изглежда историята на битката на скептиците срещу технологиите и дали тя винаги е била обречена?
Какво се променя, ако я погледнем от гледната точка на днешното време и въпросите, които то поставя?

повече информация
„Ръката си протегна мойто бъдеще…“

„Ръката си протегна мойто бъдеще…“

Безкрайно се учуди Кибернета.
Изправиха се трите му антени
и станаха на чуденки:
„Какво е чувство?!“
През 1969 г. поетът Добри Жотев разказва поетично за срещата си с Кибернета. Днес размислите му в стихове звучат повече от актуално. Интересна и поучителна е историята на поета, точно каквито са и стиховете му.

повече информация