„Имаме нужда да говорим и мислим за езика си, за това какъв ще бъде неговият облик и в какво състояние ще го оставим в наследство на децата си!“
Как се променя езикът ни, ставаме ли небрежни към него? Защо днес безкритично приемаме чуждиците, вместо да се опитаме да ги обясним? Обречени ли са всички езици постепенно да бъдат повлияни и „погълнати“ от английския?
Рада Ганкова работи като устен преводач в Брюксел. Има особено интересен поглед словото и към отношението ни към него. В столицата на ЕС тя преподава български на хора, които превеждат от нашия на други европейски езици. За свое удовлетворение превежда и литература.
Една статия в блога ѝ срещна чушкопека и еърфрайъра. Какво ли е общото? Темата е много важна – как се променя собственото ни отношение към езика. Преди сме имали въображение и при нужда сме „изграждали“ слова, докато днес ги приемаме наготово, а така ги оставяме без логика и контекст. Какво ли остава за света на ейай, айти и хайтек…
Начинът, по който се информираме днес, почти изцяло минава през дигиталното. Как да се научим да подбираме информацията в огромното онлайн море? Плюс или минус е, че днес всеки може да разпространява информация онлайн? Имат ли бъдеще медиите? Как ще изглежда журналистиката?
Лекс Фридман, готиният учен
Суховат младеж с тънка вратовръзка и безупречен костюм седи зад микрофона, а насреща му се редуват Мъск, Зукърбърг, Кание Уест, Виталик Бутерин, Ноам Чомски, Джарон Лание, водещи учени от света на изкуствения интелект.
Лекс Фридман е един от най-популярните подкастъри през последните месеци, въпреки че по професия е учен, изследовател на изкуствения интелект, преподавател в Масачузетския технологичен институт.
Роден и израснал в Москва, с еврейско-украински произход, днес той казва, че е американец, говори английски без акцент. И това не му пречи да обвинява новата си родина за всички войни, които води по света така, както обвинява и предишната.
Лекс е повече от интересна птица заради успехите си. Ето какво още си струва да научим от неговата прелюбопитна история.
„Днес дори разумните аргументи не убеждават“
Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия все още може да бъде изкуство.
Какво ли би попитал той своя събеседник, ако насреща му стои съвършен изкуствен интелект? Кои са най-големите опасности, които носят за обществото този тип технологии? Защо хората на различно мнение днес често се оказват в „онлайн затвор“? Ще успеем ли да създадем алгоритъм, който да разказва трогателни истории като Иво Иванов?
„Идва свят, в който мисълта ни е поразена от тежки пробойни“
„Днес пишещият трябва да мисли не винаги за четящия, за да пише добре“, казва Райко Байчев. Той е рядко срещано днес явление: пишещ журналист, който умее с точните думи да казва каквото има по начин, който няма как да бъде уподобен.
„Страхът да не изпуснеш има общо и с хазарта. Знае се, че при разработването на идеята за newsfeed е използвана коварна идея: скролването в социалните мрежи да съответства на начина, по който съзнанието изпада в трескава възбуда, когато следи бързо въртящите се символи на екрана на ротативките и очаква те да попаднат в „статус“ на печалба. Да се засекат политическите ти виждания с тези на другите, така както се засичат черешки, лимони, златни барове в трепетна линия.“
Как ли изглежда бъдещето на начина, по който се информираме, по който четем и пишем, през погледа на журналиста?
Рогатият Джо и новата журналистика
200 000 000 долара. Толкова се оказа, че е получил за договора си със Spotify прословутият Джо Роган. Създателят на най-успешния подкаст определено проправи пътя на целия жанр. Любимият образ в битката на антиваксъри и ваксъри, на „модерните“ и „ретроградните“, на леви и десни, на всички, които завиждат, възмущават се, или просто ценят силния образ.
Кой е в крайна сметка този на пръв поглед простоват мускуляга, събрал толкова погледи… и милиони? Как се стигна дотам дори Белият дом да се възмути от работодателите му заради него? И как неговата история е свързана с бъдещето на журналистиката?
„Стойностните истории ще си намерят път“
Може ли днес журналистиката да променя съдби? В какво е красотата на бавната журналистика? Как може да се създават смислени проекти в нелицеприятната ни днешна медийна среда?
Срещаме се с Александър Николов и Димитър Панайотов – авторите на „Последния дар на човека“, за да поговорим за настоящето и бъдещето на журналистиката.
Когато Не!Новините влязат в новините
Малко са страниците в българския уеб с оригинално и неподправено развеселяващо съдържание… дори усмивката да е кисела, породена от иронията на българската действителност. Самуил Петканов, създателят на „Не!Новините“, от 2009 г. ни предлага своята версия на „новините, каквито можеха да бъдат“. Какво мисли той за начина, по който се информираме? Успява ли да предвижда бъдещето? Как така всички сме компетентни за ринопластиката на инфлуенсърите и криптовалутните флуктуации и накъде ни води това? Отговорите – в интервюто, гарнирано с малка доза „Не!Новини“, инспирирани от Дигитални истории.
„Съпричастността ще спаси света“
Крис е най-силният човек, когото познавам. Този път ще поговорим за литературата и медиите, две от най-важните вселени в живота му. За трудностите пред хората с увреждания и срещата им с обществото. За това как ние, останалите, да се отнасяме с тях, без да ги обидим или нараним.
Изяде ли мишката книжката? Или само вестника…
„Ще изяде ли мишката книжката?“, се питахме в началото на XXI век. Две десетилетия по-късно ще проверим дали това наистина се случи. Изгубиха ли книгите битката с интернет? А имаше ли изобщо такава битка? Какво се случи междувременно с печатните медии? Търсим отговори в числата, дадени от базата данни на Националния статистически институт.
„Винаги ще имаме нужда от качествена и проверена информация“
Диана Кулчицкая преподава журналистика в Московския държавен университет. Какво кара хората да се захващат с журналистика? Има ли тя перспективи от гледната точка на преподавателя? Как изглеждат темите за онлайн бъдещето на медиите от „по-североизточния ъгъл“ на глобуса?
Но… Вината?
Вече всеки ден четем статии, писани от робот. Днес най-ценният ресурс не е нефтът, не са и парите. Не е златото, не е даже и властта. В епицентъра на компютърната революция всичко е информация. Здравко иска да стане журналист, Желязко е изкуствен интелект. На кого принадлежи бъдещето?