„Забравяме, защото не можем да смогнем да обработим цялата информация, която достига до нас, и да правим връзки между явленията. По този начин ставаме много лесно манипулируеми. И последствията се виждат – насаждат се страхове, прокарват се разделителни линии, поляризацията на всяко едно ниво в обществото се изостря, което едновременно ме натъжава и плаши.“
„Обичам да си играя с думите и да разказвам истории, които информират, обогатяват и вдъхновяват“, казва днешният ни гост.
Даниел Пенев е журналист, преводач на нехудожествени книги от английски език в областта на популярната психология, литературата за самопомощ, лидерството и бизнеса, редактор и създател на маркетинг съдържание. Автор на книгите „Хората, които променят България“ (в две части) и „От нас зависи“ и съавтор на книгата „Да тичаш към себе си“ (заедно с ултрамаратонеца Краси Георгиев).
Кои са важните истории от днешния ден и защо си струва да ги разказваме? Дали стават успешни най-неочакваните и неоправданите? Защо е толкова важно все повече да си говорим в днешния свят на ежедневни разделения?

„Струва ми се по-просто хората да запомнят кое е измама и заблуда. Кратък и съвсем неизчерпателен списък: хомеопатия, холистична медицина, натуропатия, антиваксърство, хидроколонтерапия, детокс диети, астрология, екстрасензорни възприятия, ясновидство, телекинеза (и всички измислени феномени, които включва „парапсихологията“), НЛО базирани древни цивилизации, графология, медиумни способности, квантов мистицизъм, вечни двигатели, безенергийни двигатели, креационизъм, биоритми, криптозоология…“
Вярвате ли в астрологията, в силата на чакрите, в рептилите, в плоската Земя? Може би сте от малцинството днес, за което всичко това са несериозни посоки? Или пък не можете да отречете, че зодиите влияят на поведението, докато другите ви се струват крайни? Да, днес, както никога преди, имаме нужда от репери, за да не потънем в океана от онлайн лудост. Докато в същото време е все по-трудно да говорим помежду си.
Разделени от поредния разлом, спорим кой се занимава с псевдонаука и кой се е оставил да бъде подведен от авторитетите. Пътя към този труден, но назрял разговор – за конспирациите и псевдонауката, за науката и авторитетите, ще потърсим с днешния гост.
Стефан Марков е преподавател по теория на масовата комуникация, мениджмънт на комуникацията и маркетинг и реклама в Софийския университет, познат онлайн като The Science Guy. В издадената неотдавна книга „Алгоритми на заблудата“ той навлиза именно в сърцето на тази тема. След любопитните му начинания (и много значими за самия него) е и подкастът „Модерен стоицизъм“, който води заедно с Петър Теодосиев от „Българска наука“.

Има ли рецепта за успех в живота? А какво изобщо е успехът? Среща ли се, или се сблъсква с щастието? Кое обединява хората, постигнали забележителни резултати? А щастливи ли са те?
Полина Маринова Помплиано се посвещава на мисията да търси тези важни отговори. Като в същото време дава много силен пример как би изглеждала журналистиката на бъдещето.
От дете живее в САЩ, където сбъдва голямата си мечта да е журналист – кариерата ѝ минава през CNN и Fortune, докато не решава, че е време за следваща стъпка. Така създава собствена медия – бюлетинът The Profile, в който разказва историите на най-успелите хора в света, вече има над 100 000 абонати. Събира есенцията в първата си книга „Скрита дарба“, преведена на 12 езика, сред които и българския, благодарение на Даниел Пенев.
За срещата на успеха и щастието, за парите и късмета ще си поговорим с авторката, която си е общувала с хора като Дуейн Джонсън – Скалата, Мелинда Гейтс и Ричард Брансън. За бъдещето на медиите и начина, по който се снабдяваме с информация. За несъвършенствата, които създават изкуството и вечната сила на историите, които продължават да ни правят хора…

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

Има ли смисъл да учим чужди езици?
Машинният превод се разви изключително бързо, днес успява да улови голяма част от думите, което трябва да се появят на друг език… Стигнахме ли предела и какво се задава нататък?
Калоян Кирилов е писмен и устен преводач с почти две десетилетия опит. Благодарение на него думите на политици, лектори и други публични личности достигат до ушите на международната и българска аудитория. Начело е на компания за преводи и езикови услуги „Словоред“.
Преводаческото изкуство неслучайно се нарича така… дали обаче ще запази статута си? Занимание за избрани или предпоставка за успех е владеенето на чужд език в епохата на напредналия изкуствен интелект?
И… ще научим ли алгоритъма да попържа убедително, за да зазвучи като истински носител на езика?

По какво си приличат Марк Зукърбърг и Муамар Кадафи Кое, най-забравено от Бога кътче, последно ще бъде „погълнато“ от технологиите Струва ли си да пътешестваме по света дори сега, когато можем да видим всичко онлайн?
Време ли е за новото глобално ястие, което да събере… бургера, сушито, дюнера и пицата
Днешният ни гост е ходил на бар с Владимир Путин насред София. Няма да ви издавам къде е бил със Садам Хюсеин и Бил Клинтън, с Иван Костов и Мобуту Сесе Секо. Не искам да ви лиша от удоволствието да прочетете неговите истории в дълго къкрилата, богата на подправки книга „Истории от ръчния багаж“.
Георги Милков умее да разказва, както никой друг. Той е от малцината журналисти, които са ме учили на истории. От онези, които, вярвам, ще ни спасят като хора, с усета си за силния миг и детайла, със смелостта си, с пъстрия поглед. Способен едновременно да спечели телевизионно реалити и да води предаване за религия, да документира исторически епохи и да среща някои от най-големите личности (и убийци) на ХХ и XXI век.
Какво ли има да каже той за дигиталното За богатството на технологиите и онова, което ни вземат?

„Имаме нужда да говорим и мислим за езика си, за това какъв ще бъде неговият облик и в какво състояние ще го оставим в наследство на децата си!“
Как се променя езикът ни, ставаме ли небрежни към него? Защо днес безкритично приемаме чуждиците, вместо да се опитаме да ги обясним? Обречени ли са всички езици постепенно да бъдат повлияни и „погълнати“ от английския?
Рада Ганкова работи като устен преводач в Брюксел. Има особено интересен поглед словото и към отношението ни към него. В столицата на ЕС тя преподава български на хора, които превеждат от нашия на други европейски езици. За свое удовлетворение превежда и литература.
Една статия в блога ѝ срещна чушкопека и еърфрайъра. Какво ли е общото? Темата е много важна – как се променя собственото ни отношение към езика. Преди сме имали въображение и при нужда сме „изграждали“ слова, докато днес ги приемаме наготово, а така ги оставяме без логика и контекст. Какво ли остава за света на ейай, айти и хайтек…

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия все още може да бъде изкуство.
Какво ли би попитал той своя събеседник, ако насреща му стои съвършен изкуствен интелект? Кои са най-големите опасности, които носят за обществото този тип технологии? Защо хората на различно мнение днес често се оказват в „онлайн затвор“? Ще успеем ли да създадем алгоритъм, който да разказва трогателни истории като Иво Иванов?

„Днес пишещият трябва да мисли не винаги за четящия, за да пише добре“, казва Райко Байчев. Той е рядко срещано днес явление: пишещ журналист, който умее с точните думи да казва каквото има по начин, който няма как да бъде уподобен.
„Страхът да не изпуснеш има общо и с хазарта. Знае се, че при разработването на идеята за newsfeed е използвана коварна идея: скролването в социалните мрежи да съответства на начина, по който съзнанието изпада в трескава възбуда, когато следи бързо въртящите се символи на екрана на ротативките и очаква те да попаднат в „статус“ на печалба. Да се засекат политическите ти виждания с тези на другите, така както се засичат черешки, лимони, златни барове в трепетна линия.“
Как ли изглежда бъдещето на начина, по който се информираме, по който четем и пишем, през погледа на журналиста?