Робономиката се задава с пълна сила и от нея ще спечелят най-много онези, които се адаптират навреме. Напредъкът в изкуствения интелект, роботиката и други технологични направления бавно, но необратимо променя живота ни, за което често става дума в Дигитални истории.
Проф. Станислав Иванов е сред учените, които имат прелюбопитни изследвания именно в тази посока. Макар да преподава дълги години в сферата на туризма, постепенно той насочва интереса си към задаващите се икономически промени като резултат от технологиите. Главен редактор е на две научни списания, създател на изследователския институт „Зангадор“, носещ прякора на прословутия му дядо.
За идващата робономика ще си говорим, за вълнуващото бъдеще и големите въпроси, които то ни поставя. За това как българите делегираме днес на роботите същите права и задължения, които свързваме с робството. За неизбежното въвеждане на безусловния базов доход и неочакваните промени, които се задават. Нека заедно да надникнем в бъдещето!
Роботиката е повече от доказано във времето технологично направление, което обаче и днес е на прага на сериозни пробиви в много области. Навлизаме в технологиите, за да научим повече за роботизираното бъдеще. За очакваните скоро пробиви в тази област. За опасностите, които идват с тях.
Здравей, кобот!
„Роботизиран помощник пече мусака във фурната, докато междувременно простира дрехите от пералнята…“
Никак не звучи лошо, нали? Докато свикнем с идеята, че прахосмукачката може да е симпатичен, кръгъл робот… тя от години се разхожда из домовете, чертае стаите, спасявайки ни от праха. Дали няма да стане същото и със следващите ежедневни нововъведения?
Съвсем скоро, на 26 август, софтуерният инженер Живко Петров ще ни покаже „от първа ръка“ защо роботизираният помощник може да е при нас по-скоро, отколкото очакваме. Той е един от лекторите на ежегодното събитие DEV.BG All in One, събиращо айти общността с гостите, които рисуват важните теми.
Живко ще бъде там рамо до рамо с робота Мара. Преди това е време за няколко важни въпроса за бъдещето на роботиката. Към Живко, а и към механичната дама, която ще доведе…
Ai-Da и лордовете. Идва ли робот, неразличим от човека?
Идва ли времето, когато ще се разминаваме с неразличими от нас роботи? А дали това е възможно? Кои са най-големите пречки? Задават ли се опасности, ако го постигнем?
Новината, че невинно усмихващата се Ai-Da влезе да побъбри с британските лордове, привлече погледите. Макар че нейната колежка София отдавна е хит в жанра, след като дори беше получила граждански права.
Докъде стигнаха технологиите в създаването на съвършен човекоподобен робот? Толкова различна ли е наистина Ai-Da, че да приказва на равна нога с представителите на почти хилядолетната институция?
Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?
„Съвсем скоро физическата работа ще е само въпрос на избор“, убеден е Мъск. През септември се очаква да бъде представена първата версия на Оптимус – робота, който според неговия създател има потенциала да се превърне в по-голям бизнес дори от „Тесла“. Обещанията са до 2 години той да навлезе масово и да „освободи“ хората от редица задължения. Какво още си струва да знаем за Оптимус?
Как така… свършиха чиповете?
Недостигът на чипове развълнува цялата планета, малко или повече засегна всеки човек, който има някакъв досег с технологии. Колите и много от технологичните решения поскъпнаха драстично, новите модели на различни устройства се бавят, други се появяват с по-слаби от очакваните възможности. Познаваме микрочиповете толкова отдавна. Човечеството ги усъвършенства повече от половин век, как стигнахме до тази шантава ситуация? А може ли тя да се превърне в неочаквана възможност за българската индустрия?
Ято жабчета роботчета, които… ще спрат стареенето?
Те са футуристични, самолекуващи се миниатюрни биологични единици, създадени от стволовите клетки на жаби. Наричат ги „ксеноботове“. Могат да се придвижват в различни посоки, превозвайки полезен товар, учат се на колективно поведение, като лесно се превръщат в рояк. Роботчета са…, ама не съвсем. Живи същества са…, но не точно. Изградени са от живи клетки, но са създадени на основата на същите принципи, чрез които обичайно се правят роботите.
Роботи срещу силодеи. Историята на първия български фантаст
Георги Илиев създава през 1930 г. първия български научнофантастичен роман. Вместо „робот“ той предлага да използваме поетичната дума „силодей“.
Историята му е достойна за филм, макар че днес името му е почти забравено…