Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.

Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже.

 

Миг от приказка

Въпросът откъде идва цветът на брадата му е неизбежен. Задавали са му го стотици пъти и отдавна има готов отговор, даже повече от един. „Има много отговори на този въпрос, но все пак краткият гласи: за да бъда запомнен.“

След няколко седмици ще е в Кьолн за най-голямото професионално гейминг събитие в света. Тази година се очакват 400 хиляди посетители, от които между 50 и 70 хиляди са хора от бранша. „Няма как да запомниш толкова хора, ще запомниш няколкостотин. Но ако се отличаваш, има много голям шанс да запомнят точно теб. Може би не запаметяваме веднага имената, нито контекста. Но щом се запознаеш с някого, веднага усещаш: харесвам този човек или не. Това е първата категоризация, която ни помага да оцеляваме.“

Така синята брада не е каприз, а средство. Също и начин да се отличиш в тълпата.

Адриен не започнал от синьото. Първо били червени костюми и сака, минал през руса, зелена и лилава брада. Всяка от тези версии предизвиквала обратна връзка, която Адриен внимателно анализирал.

„Мисля, че това вече е версия 3 на моя бранд маркетинг. Само чакай да дойдат следващите!“

 

 

По брадите посрещат

И все пак… Синята брада не е ли приказният герой – макар и дело на перото на Шарл Перо, напълно достоен и за това на Стивън Кинг?

В приказката той е сериен убиец, отнема живота на жените си една след друга, заключва труповете им в тайна стая и забранява на следващата да отваря вратата. Историята е един от най-мрачните текстове в европейския фолклор. Но не и според Адриен, който го тълкува съвсем другояче.

„Всичко това е фалшива новина. Този човек от приказката е истинската жертва!“ Французинът е подготвен и за този въпрос, като е категоричен, че последната жена е измамила съпруга си. Извикала е братята си да го убият и да му вземат парите. Свидетели няма. Хората са казали, че той е лошият, но доказателства не са представени.

„Няма присъда. Няма аргументи. Няма нищо. Според теб това справедливо ли е?“

Присъдата е изпълнена от роднините, парите са прибрани от роднините и в цялата история няма и една институция. Доста замисляща тема за размисъл, предвид отношението към правораздаването по нашите ширини.

„Синята брада е бил неразбран и измамен.“

 

 

Черен пиар

Неусетно стигаме до темата за предубежденията, синята брада се оказва и прелюбопитен социален експеримент. Според Адриен навсякъде по света реакцията на хората към нея е различна, но и доста показателна. В Лондон му подвикват, че изглежда добре. В Париж го обвиняват, че е наркоман. В Германия кой знае защо решават, че е от Берлин. В Сан Франциско коли спират насред улицата, за да му подвикнат одобрително. В Япония се плашат, но… много учтиво. В Тайланд всеки иска да си направи селфи с него.

А в София? „Хората и тук са малко уплашени от мен. Гледат ме, но не казват нищо. Не е враждебност, но е тихо учудване, някак си не са свикнали на различието.“

Адриен е французин с италиански произход, човек, който приема ярките цветове за нещо естествено, което обаче му липсва у нас. „Влизаш в Zara в Милано или в Рим и виждаш мъжка колекция, пълна с цветове. Влизаш в Zara в София, същата верига, същата година, същия сезон. И всичко е сиво. Не изпъквай, не впечатлявай. Каквото и да правиш, само не привличай внимание.“

 

 

Оранжево небето

Причините за тази ни нагласа според него са исторически. През годините хората, които изпъкват, са били преследвани и това започва още от Османската империя и прословутата идея за преклонената главица. Стига до 90-те с мутрите, мафията и посланието, което тогавашната държава е излъчвала към собственото си население. „Не вярвай на институциите. Всичко е нагласено. Правосъдие не съществува. Ако изпъкнеш, ще те прецакат. Бъди дискретен. Върши си своето. И бездруго играта е нагласена, защото всеки познава някого, който познава някого, а ти не познаваш никого. Така че си мълчи.“

„Може това да е било вярно преди 30 години, но сега вече не е. Не съм експерт, но съм тук от доста време, мисля, че правителството и институциите са малко по-чисти. Проблемът е, че софтуерът е останал същият, а хардуерът се е сменил“, казва Адриен. „Хората още работят с операционната система, с която са израснали. Не изпъквай, системата е нагласена, ти не си част от нея, живей си живота в своя ъгъл.“

 

Пътища потайни

Точно тази нагласа според него води и до остарялата идея, че „ако си умен и нямаш връзки, заминавай. Започни кариера във Великобритания, в Германия, във Франция. И не се връщай“.

Затова е особено любопитно как при него се е случило точно обратното. Както казва Адриен, той е заминал от Франция по абсолютно същите причини, заради които българите тръгват от България. „Чувствах, че нямам връзките в правителството или в бизнеса.“

Родителите му са учители по изкуство, сега пенсионери. Баба му и дядо му са били земеделци. Взема дипломата от добро бизнесучилище, но не вижда перспектива в родината си и поглежда навън.

Заминава през 2005 г. Чудейки се между Италия и Близкия изток, избира… не най-приключенската възможност, а Брюксел. Там създава първата си компания и разбира нещо за себе си, което ще определи следващите двайсет години. „Когато започнахме да работим, ни трябваше много енергия. Усещах го. А Брюксел не ти дава енергия, изсмуква я.“

Зимата на 2007-а е моментът, в който търпението му се изчерпва. Бизнесът е потръгнал, но нищо друго не е наред. „Има-няма шест месеца, в които видях слънце три от дните. През останалото време беше нощ до 10 сутринта, после цял ден сиво или дъжд.“

 

 

Слънце и ниски данъци

– това са двата фактора, които Адриен преценява, че са най-важни за избора на следващия му дом. В списъка влизат Кипър и Малта, а България не е там, докато приятели, които също правят видеоигри в София, не се обаждат и го канят да разгледа нашата страна.

Адриен идва през юни 2008-а и вижда, че тук има и слънце, и ниски данъци. В България минава и през професионалния успех, и през любовта. Среща бъдещата си съпруга – португалка. Синът им Атлас е роден тук през 2014 г., а през 2023-та осиновяват момиче, което се казва Алоха и е българче.

За тези 18 години според него, извън данъците и слънцето, много неща са се променили. Днес има приятели в Португалия, Испания и Франция, които се оплакват, че изкарват по-малко, отколкото в София. „Не за всички, разбира се, но за ИТ хората сцената в София е отлична. Не само това, в крайна сметка инфраструктурата в София е страхотна – метрото, трамваите, автобусите, големите булеварди. Всъщност е доста добре, а тук все се оплакваме.“

 

Тъй загадъчна и нежна

„Не съм принуден да остана в България. Мога да се преместя където си поискам. Но щом съм тук, значи съм решил да остана.“

Едно от нещата, които са го спечелили, е планината. „Мислиш си: мамка му, имам този проблем, имам трудности с този служител, имам нещо за решаване с децата. После поглеждаш Витоша и си казваш: тази планина е тук от милиард години и ще бъде тук още милиард. Аз съм толкова малък. Това, което правя, има значение и в същото време няма. Мен това ме отпуска.“

Разбира се, далеч не всичко у нас му харесва, списъкът с проблеми започва с висшето образование. „Нивото му е много ниско и това ме дразни като работодател. Имам 45 души и всяка година ми трябват нови хора, излизащи от университета. Повечето изобщо не са квалифицирани и трябва да започнем от нулата.“

Вторият проблем е начинът, по който България „се продава“ навън. Всяка кампания за привличане на инвеститори започва и завършва с десетте процента плосък данък, а според него това е послание към грешната аудитория.

 

 

Човешки капитал

„Ако искаш да привлечеш Mercedes, Volkswagen, Tesla, Google – най-големите, на тях не им пука за данъците. Големите питат друго: колко души могат да наемат. Могат ли да намерят 10 000? По-скоро 20. Това е основният проблем, просто няма хора.“ Адриен го усетил най-силно, когато бизнесът му потръгнал и трябвало от 30 души екипът му да стигне 80. Оказало се, че на пазара просто няма достатъчно опитни кадри.

В същото време според него имаме огромен потенциал като инженери – силни сме във всичко, което е свързано с хардуер и софтуер; с математика, физика, химия; с логика и организация. Всичко, което е в света на прагматичното.

„Но липсва останалото – маркетинг, творчество. Не че в България няма креативни хора. Не е това, много креативни хора работят в моята компания, просто този талант се среща значително по-рядко, поне по моя опит.“

 

Бягай, Адриен

Започнахме с бягането. От 2015 година Адриен тренира по един час на ден, минимум шест дни в седмицата. Започнал като начин да се справи с напрежението, неотдавна той завърши първия си пълен маратон – в София.

Това обяснява защо не го е страх дори… от изкуствения интелект, задължителна тема за всеки разговор с човек от технологичния бранш. Французинът създава видеоигри и чете научна фантастика, откакто се помни. Класическите антиутопии е срещнал само на 8.

„Всичко, което се случва в момента, се задава от 100 години. Да, в един момент компютрите ще станат умни. Да, в един момент роботите ще правят разни неща. Говорим със Сири повече от 10 години, просто сега стана доста по-успешно с ChatGPT. Знаехме, че ще го постигнем и все пак има толкова много следващи стъпки, които нямам търпение да извървим. В момента ИИ е едновременно изключително умен и забележително тъп. Още е много далеч от изстрелването на ракети към Марс. За момента даже не мога да го дочакам да ми обработва достатъчно интелигентно едни прости таблици.“

За България обаче ИИ е огромна възможност, от която трябва да се възползваме разумно. Просто защото живеем демографска катастрофа, топим се и пътят ни напред минава през по-добра продуктивност.

„Много ми липсва това, че хората не са свикнали с различието. В крайна сметка трябва ти някой, който да кара този автобус. А нямаме достатъчно хора, които да го правят, защото всички искат да са Python програмисти. Нямаме кой знае какво друго решение.“

„Балтийските държави са чудесен пример. Те имаха много структурни проблеми и заложиха на дигитализиране на държавата – днес са лидери в електронното управление. Ако погледнем в бъдещето, когато има все повече автоматизация и роботизация, не мисля, че е предимство за държава като Китай да има 1,5 милиарда души.“

 

 

Успех!

Последният въпрос е за любимата му българска дума и отговорът идва без секунда колебание.

„Успех.“

Защото му звучи добре, но най-вече – защото съдържа звуци, които просто не съществуват във френския. Била е една от онези барикади, които е трябвало да превзема сричка по сричка. Заедно с „всичко“ и „чудесно“.

„Най-често е естетика – боядисана брада като себеизразяване, субкултурен знак или резултат от облог. Друг вариант е роля: театър, косплей или препратка към Синята брада на Перо. Рядко е неволно.“ Това ми каза Claude, когато го попитах защо някой би имал синя брада. Да, доста рядко е неволно и би ми било интересно да науча детайлите от подобна история.

„Различията са това, което ни прави интересни“, усмихва се Адриен. Така е и според мен. Все по-трудно е да си различен, оригинален, нестандартен. Но все по-важно и все по-ценно. Малко ми е жал, че нямам брада, но ще помисля за нещо друго… или ще питам Claude. А вие?