Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)
След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!
02Робог. В какво да вярва изкуственият интелект?
Ако един ден създадем технология, неразличима от човека, тя… дали ще вярва в Бог? Как ще изглежда нейният Бог? Дали пък няма сама да се опита да се превърне в Бог? Или… сама ще си бъде Бог? Технологиите и религиите винаги са имали сложни взаимоотношения. Ще намерят ли заедно обаче пътя към бъдещето и оцеляването на човешкия вид?
03„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“
Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то? „Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост. Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието. Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки. Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?
04„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“
Какво е да си успешен поет днес? Кое те кара да продължаваш? Как изглежда бъдещето на поезията? Докога ще я има? Как тя може да вълнува повече хора, да ни помага да осмисляме големите теми на днешния ден? Веселин Веселинов е тазгодишният победител в седмия национален литературен конкурс „Станка Пенчева“. И далеч не само, докато говорим, ми показва стена в дома си, пълна с поетични отличия. Той завършва хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“ в Сливен, след което се насочва към разностранните полета на психологията в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по клинична психология, от 13 години работи като учител и училищен психолог, а вече и преподава на бакалаври и магистри в Нов български университет.
05Идва ли д-р Изкуствен интелект?
В кои области на медицината ще навлезе скоро изкуственият интелект? А има ли технологии, базирани на него, които вече са част от практиката? В диагностика или в лечението се оказват по-перспективни? Кои са следващите големи стъпки на хоризонта? С днешната ни гостенка ще надникнем в прелюбопитното близко бъдеще, в което медицината среща възможностите на изкуствения интелект. Стефани Паунова е програмист с опит и „от двете страни“ на кода – разработва бекенд технологии с Java и фронтенд с React, част е от екипа на TINQIN. И въпреки че има тази търсена професия, вече 4 години тя води упражнения по бази данни в Пловдивския университет. В момента подготвя докторската си дисертация, свързана именно с навлизането на изкуствения интелект в медицината. През последните месеци тя се е заровила в най-новите научни изследвания по темата, затова е повече от интересно да видим какво се задава…
06Накъде ни води изкуственият интелект? 5 ключови гледни точки
Задава ли се краят на човека заради ИИ? На кои професии ще вземе хляба, ще промени ли из основи обществото ни? Ще ни унищожи ли, или ще ни дари с безсмъртие? Или просто сме свидетели на огромен маркетингов трик? Тук са някои от най-важните мнения по темата на безспорни авторитети от света на технологиите и не само. Ето какво имат да кажат Илон Мъск и Бил Гейтс, Сам Алтман и Джарон Лание, Ноам Чомски и Ювал Харари. Темата за изкуствения интелект буквално превзе глобалния дневен ред. Най-накрая си дадохме сметка, че сме се сдобили с ново поколение технологии, които имат силата да променят живота ни. ChatGPT направи така, че новините за машинното самообучение да привлекат погледите. Когато това се случи, мненията се разпаднаха в крайности. Докато някои са убедени, че вече имаме технология, която да ни замени и пороби, други отвръщат с присмех и скептицизъм. И двете гледни точки ще срещнете често в различни Дигитални истории. Тук те ще се сблъскат челно в опит за среща на аргументите. Едно е сигурно: от този спор зависи наистина много…
07Момчил Николов: Повече от изкуствения интелект се страхувам от липсата на интелект
Срещнахме се с писателя Момчил Николов, за да поговорим за колоритните съдби от дигиталния и аналоговия свят. За чешитите и роботите. За равносметките и свободата.
08Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!
Мнението ви е важно! През последните години се разделяме в крайности и шаблони в отношението си към технологиите. А изкуственият интелект се превръща във водеща тема, за която всеки има какво да каже. Как смятате – дали изкуственият интелект е неоправдан медиен шум, или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер? Сега е моментът да кажете какво мислите по темата! Смятам, че е важно да разберем какво е отношението към ИИ на колкото може повече хора. Ще съм ви благодарен, ако попълните 20 бързи въпроса, нужни са ви само 5 минути. Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!
09„Има ли страна от живота ни, която ИИ няма да промени?“
Защо сме толкова неподготвени за големите промени, които ни носят технологиите? Можем ли да наваксаме? Какви са най-важните новини, които да очакваме от новата 2024-а? Защо революцията във всяка област на живота ни е необратима и дори по-близка от очакваното, при това със силата на научните аргументи? Защо е важно час по-скоро да се оттърсим от злободневното и, изправени пред огромни предизвикателства, да се обединим? Доц. Мариана Тодорова е футуролог, работи в Института по философия и социология към БАН. „Само в рамките на 5 години технологиите, базирани на изкуствения интелект, ще навлязат във всяка област. Те ще са край нас от раждането до смъртта ни“, каза тя в разговора ни през 2022 г. А в първите дни на 2024-а е дори по-категорична: „Сега е 100% сигурно. Мисля, че остават 2-3 години и това зависи от степента на готовност, която имаме, а не от възможностите на самите технологии. Ако се сетите за някоя област, която няма да бъде силно засегната от изкуствения интелект, ме провокирайте, за да ви опровергая…“ Как да се подготвим за това бъдеще?
10Джефри, който даде мозък на компютъра
Невронни мрежи, изкуствен интелект… повтаряме тези определения всеки ден, без да се замисляме колко са свързани те с идеята софтуерът да наподоби човешкия мозък. Това съвсем не е случайно, асоциацията е логична. Първи успява не просто да се сети за нея, а и да я приложи днешният ни герой, един от най-големите учени на нашето време. На Джефри Хинтън дължим огромна част от напредъка, който имаме днес в областта на така актуалния изкуствен интелект.
11„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?
Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите? Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех. Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.
12Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?
„Съществуват два начина да осмислим настоящата ситуация. Първият е чрез проекция на познатото. Досега най-трансформиращите технологии, създадени от човечеството, са служили за усъвършенстване или стимулиране на телесните ни способности. (…) Явява ли се ИИ просто още едно продължение на човешките способности? Вторият начин на осмисляне предполага, че този път ситуацията е различна – че ИИ притежава уникални качества, които не се свеждат просто до надграждане на човешки способности. В рамките на няколко десетилетия, чрез инженерна намеса, ще се създаде аналог на това, което еволюцията е изграждала в продължение на хилядолетия – а именно човешкия мозък: последния орган, останал за неорганично възпроизвеждане или преосмисляне.“ Не просто живеем в динамични времена, в които като хора не успяваме да настигнем напредъка на технологиите. Намираме се във време, в което именно технологиите ни карат да започнем отначало. Налага се да предефинираме много от определенията и системите, които изграждат живота ни – от демокрацията и капитализма до изкуството и творчеството. Не ви го казвам аз, а добрият стар Хенри Кисинджър, който на всичкото отгоре изпраща посланията си за бъдещето и изкуствения интелект… от отвъдното. Наскоро излезе на български последният труд на една от личностите – символи на ХХ век; на човека, на когото до голяма степен дължим това, че студената война си остана такава, а не се превърна в Трета световна. „Генезис – изкуственият интелект, надеждата и човешкият дух“ събира изключително важни възгледи на Кисинджър за бъдещето, в което вече живеем. Представям ви 14 от акцентите, дано те са повод най-сетне да започнем закъснелия обществен разговор за бъдещето на човечеството в ерата на напредналите технологии и изкуствения интелект.
13„В тежка етична криза сме. Време е за рестарт!“
Може ли религията да ни помогне с етичните норми, които да въплътим в изкуствения интелект? Защо във времената, когато вярата е все по-рядко обсъждана тема, за нея продължават да се водят войни? На пръв поглед далечната връзка между вярата и технологиите според мен е много важна. След като на Дигитални истории вече е гостувал православен свещеник, дойде моментът и за един особено интересен представител на втората най-разпространена религия у нас. Бирали Бирали е духовник със сериозно образование, до неотдавна беше заместник-главен мюфтия на България, бил е начело и на Националния съвет на религиозните общности. Води собствена онлайн видео поредица, в която говори на религиозни, но и на общочовешки теми. Преподава методика на религиозното обучение и психология на религията. Начело е на център за духовно наставление и консултации към главното мюфтийство. Може ли да вярва изкуственият интелект на бъдещето, или сам да се обяви за бог? Може ли с напредването на технологиите той да замени духовниците? Къде трябва да сложим предела на тези технологии, за да оцелеем като цивилизация? Какво ни липсва най-много в уж напредналото ни технологично общество, за да живеем по-добре? Отправяме се по пътя на актуалните, но и вечни въпроси…
14„И във фейсбук има светци“
Къде ли се пресичат пътищата на религията и изкуствения интелект? А на Бога и социалните мрежи? Отец Николай Георгиев е точният човек с достатъчно широк светоглед, който може да даде смислена гледна точка към темата. Ще имат ли роботите душа? Къде се срещат вярата и технологиите? Какви морални категории трябва да въплътим в изкуствения интелект?
15„Епидемията от невежество само ще се разширява“
„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект според мен ще засили тази тенденция, защото ще заблуди хората, че разговарят с приятел, с някого, когото са загубили или който не иска да ги чува. Така се оказваме в един свят, в който уж можем да си говорим. А всъщност, зад тази привидна палитра от гледни точки, от думи, словесна салата, включително от егоцентрични академични речи, седят едни изплашени, обезверени, обеднели, интелектуално и емоционално хора. Това според мен е големият ужас на съвремието.“ От поезията започна разговорът ни с писателката Силвия Томова, за да мине през образованието, историята, през епидемията от невежество и назрялата нужда от обществено пробуждане. На фона на всичко това като неизменен спътник останаха технологиите, които променят всяка от тези теми из основи. Журналист и дефектолог по образование, тя публикува есета, разкази, романи. Носител на редица награди, автор на 5 романа и 3 сборника с разкази, Силвия често наднича и в миналото, и в големите въпроси на днешния ден. Не се страхува да излезе от клишетата и да предизвиква мейнстрийма и в литературата, и на общественото поле. Ето че се срещаме за един важен и дошъл тъкмо навреме разговор.
16Дартмут. Когато се наливаха ИИ основите
„Най-късно до 1978 г. ние ще имаме машина с генерален изкуствен интелект, сравним със средната човешка интелигентност“, казва Марвин Мински, един от учените, организирали срещата в Дартмут. На нея се появяват фундаментални идеи и се задават въпроси, които днес изглеждат по-важни от всякога… ChatGPT бе представен през ноември 2022 г. Но кога се… „роди“ изкуственият интелект? Идеята, че компютрите могат да уподобят човека, да решават широк кръг от проблеми. Колко свещички ще има да духа на следващия си рожден ден – 5, 10, 20? Цели 68! Макар че през 1956 г. предтечите на това направление Алан Тюринг и Джон фон Нойман отдавна са направили фундаменталните си открития, именно 56-а днес се смята за началната година в историята на направлението. В един американски колеж в продължение на 8 седмици идват и си отиват най-големите учени в тази бъдеща област. Хората, които после ще поставят основите на направлението, за да поговорят за основните предизвикателства, пред които са изправени…
17„Колко ни е важна днес истината?“
„Как изпуснахме обществения договор? Ей така, тихичко…“ Вече не сме способни да различаваме текстовете и изображенията, генерирани от изкуствен интелект от тези, създадени от човека. Това е големият извод от експеримента на Дигитални истории, в който се включиха близо 2000 души. Срещаме се с Надя Шабани, правозащитен адвокат и директор на БЦНП, и с Радина Банова-Стоева, правозащитен адвокат и правен консултант към центъра. Какъв ще е начинът, по който оттук нататък ще можем да различаваме истината? Защо е важно да си говорим за човешките права в контекста на големите въпроси, пред които днес ни изправят технологиите? Обречени ли са опитите за регулация на изкуствения интелект? Как да решим големия въпрос с етиката в тази област? Защо решенията, които вземаме днес по въпросите на изкуствения интелект, имат толкова голямо значение за бъдещето на цивилизацията ни?
18„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“
Кога и как ще си разделим собствеността върху звездите? Обречени ли сме като цивилизация да бъдем водени от непрестанното желание да притежаваме? Защо изкуственият интелект е мощен инструмент, но същевременно и фантазия, която е обречена да не се претвори в реалност? Време ли е да включим алгоритмите във вечната битка на човека за справедливост? Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни за всички ни. „Предизвикай правото!“, призовава юристът в тематичния си сайт. Завършил право и психология, той има специално отношение към технологиите и много неочаквани амплоа. Дипломиран планински водач, учител по японските бойни изкуства джодо и айкидо, водещ на подкаста Vox Nihili, в който се чуват „шепоти от бъдещето“ и главен редактор на експертна правна система „Лексебра“.
19„ИИ се справя с все повече задачи. Въпросът е какво искаме нататък?“
Проф. Преслав Наков е специалист в обработката на естествен език, нареждат го сред топ учените в направлението в световен план. Кои са най-актуалните посоки, от които да очакваме новини в света на изкуствения интелект и конкретно в обработката на текст? Къде ентусиазмът идва в повече на фона на реалността? Близо ли сме до генералния ИИ, който може да наподоби и дори задмине човека? Възможен ли е изобщо той? Трябва ли това да ни плаши, или напротив – да ни изпълва с ентусиазъм за бъдещето?
20Как да срещнем децата с ИИ?
Кога е моментът да срещнем децата с изкуствения интелект и как да стане по най-добрия начин? Признавам си, все още търся своя отговор и това е поводът за днешното интервю, в което ще продължим да го търсим заедно с моя събеседник. Николай Цонев решава да изостави успешната си ИТ кариера в чужбина, за да доведе в България международната школа по програмиране Logiscool. Системата, която помага на деца от 6 до 18 години да се докоснат до компютрите, вече е на 5 континента. Но… след като днес ИИ пише по-добре код от нас, дали и защо все още има смисъл да се учим на програмиране? Определено си струва, ето защо.
21Стани учител!
Първият учебен ден наближава и това е повод да потърсим отговори на големите въпроси, свързани с образованието. Как в българските училища да влязат повече млади и подготвени учители? Как да се преподават технологиите, след като в динамичния им свят всяка седмица се появяват големи новини? Как изкуственият интелект може да се превърне в приятел и помощник и на учителя, и на ученика? Ангел Георгиев решава, че ще се занимава именно с образование преди 18 години. Създател на платформата Знам.бе, дълги години развива програмите на СофтУни. А отскоро с друга млада учителка – д-р Теодора Димитрова, създава приложната академия за образование „Синдео“. Целта ѝ е да подпомага, подготвя и вдъхновява настоящи и бъдещи учители да се справят с предизвикателствата и да бъдат по-ефективни в съвременната динамична среда. „Да преподаваш в училище, днес е по-достъпно от всякога. Законът отдавна е променен, един човек, дори без педагогическо образование, може да влезе и да преподава. Учителите и директорите имат възможност да привлекат такъв тип хора и да им помогнат да се реализират успешно в образователната среда. Нашата академия иска да помогне на хората да придобият всички знания и умения, които са им необходими, за да могат спокойно да преподават.“
22„ИИ днес прекроява границите на невъзможното“
LivePerson… „Жив човек“? Не, този не е жив, именно с това е интересен. Така се казва американска компания с прелюбопитен софтуерен проект, който разчита на сериозен екип в България. Александър Райчев е изпълнителен директор на LivePerson и има опита на дългогодишен мениджър в айти сферата. От тази му позиция е интересно да разберем къде според него сме днес, що се отнася до прословутия изкуствен интелект? Докога алгоритъмът ще бъде различим от „живия човек“? Извън големия шум, кои са оптимистичните и песимистичните сценарии за развитието на този тип технологии?
23„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“
Има ли място за поезия в епохата на TikTok и изкуствения интелект? Как да върнем това изкуство на заслужения пиедестал? Могат ли и трябва ли да бъдат инфлуенсъри днешните поети? Плашещо или мечтано е времето, в което изкуственият интелект вече не може да бъде разделен от поезията? Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е днешният ни гост. Освен член на журито на конкурса, той е и управител на издателство Scribens, което ще издаде в стихосбирка най-добрите стихове от него. Георги Гаврилов е поет и… физик. Създава издателство Scribens, за да дава шанс на млади български автори да стигнат до читателите си.
24Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?
Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело… Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат… Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?
25„Не, сега не е за поезия“!
„Поезия, написана с помощта на изкуствен интелект“. Що е то? ИИ ли я пише сам? Дали зависи от заданието на човека? Или пък двамата намират начин да продължат заедно, така че да създадат нещо следващо, нещо различно? Така, както е било винаги до момента… Вярвам, че си струва тeзи въпроси да си задават колкото може повече хора. И да потърсят своите отговори. Защото по-добрата версия на бъдещето минава само и единствено през този разговор. Apollo ex Machina се казва конкурсът за поезия, генерирана с помощта на ИИ, организиран от Дигитални истории и издателство Scribens. Можете да се включите в него тук до 1 декември, правилата са максимално опростени. Може ли така да се родят нови, различни, неочаквани, красиви стихове? От човека ли зависи, или от алгоритъма?
26„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“
Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост? Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя. Всички ли имаме звезди под клепачите си?…
27Сингулярност: когато компютрите станат по-„умни“ от нас
Компютрите стават все по-бързи и съвършени, в един момент ще излязат извън възможностите ни за оценка. Тази точка се нарича „технологична сингулярност“ и според Рей Кърцуайл – изследователя, който я популяризира, ще настъпи през 2045 г. Някои го смятат за гениален прогностик, други за шарлатанин. Така или иначе, струва си да поразсъждаваме дали в един такъв момент изкуственият интелект ще ни помогне да решим вечните човешки проблеми, или пък ще ни пороби…
28Когато Мъск вкара чип в мозъка ни…
„Много е важно изкуственият интелект да не е „те“. Трябва да бъде „ние“. Това е единственият начин да оцелеем“, казва Елън Мъск. И в опит да го постигне създава ултраамбициозния проект „Неуралинк“, чиято цел е да се слеем с машините. Чрез малък чип в мозъка да станем част от световната мрежа. Фантазия ли е това, или единственият шанс за оцеляване на човешкия вид?
29Клод преди Claude
Кой е човекът, чието име споменаваме всеки ден, отворим ли един от най-популярните изкуствени интелекти? Защо никой не иска да потвърди, че ботът е кръстен на него? И как един на пръв поглед невзрачен математик, който кара колелото си с една гума по коридорите на MIT, стига до идеята, от която се раждат и мобилният телефон, и големите езикови модели?
30„ИИ е големият шанс всеки да изкачи своя Еверест“
„Светът е пред Рубикон. Ще съжителстваме с умните машини, очаква ни нов, различен свят, но готови ли сме за него?“ Този въпрос, заради който съществуват и Дигитални истории, задава на корицата на новата си книга днешната ни гостенка Петя Минкова. В „Преходът от цифровия век към хибридната цивилизация“ тя разказва за дългия път от първите компютри до бъдещето на свръхмогъщия изкуствен интелект. И макар отговорът на въпроса дали сме готови да е ясен, има още толкова важни въпроси, които ще обсъдим на следващите редове! Имаме ли друго бъдеще, освен като хибридна цивилизация между хора и технологии? От какво зависи оцеляването ни и как ще изглежда ежедневието ни, когато този преход се случи с пълната си сила? Защо ИИ е много повече от опасност, а и възможност всеки един от нас да изкачи своя личен Еверест?
31Ива, която чрез ИИ дарява надежда
Да намериш начин най-високотехнологичната индустрия да помага на хората, които имат най-голяма нужда и в същото време фирмите да печелят от това… направо звучи невероятно. Ива Гумнишка завършва университет от бръшляновата лига в САЩ и се връща в България през 2013 г., амбицирана да изпълни мечтата си – да намери начин да помага на хората, като в същото време създаде дългосрочен и независим модел. Така се ражда Humans in the loop – „Хората в кръговрата“, компания, която вече 6 години осигурява работа на бежанци, на крайно бедни, също и там, където има войни. Дава надежда именно на онези, които имат нужда от препитание и нов старт по цял свят – от Афганистан до Венецуела. Докато в същото време помагат в развитието на най-модерните технологии. Днес новините за изкуствения интелект са навсякъде около нас. Едно от най-впечатляващите му приложения е „компютърното зрение“ – способността алгоритмите да обработват изображения – да преценяват какво е на кадъра, кой е на снимката. За да бъдат обучени, те разчитат на огромни обеми от данни – хиляди, милиони снимки. Именно тук се включват Ива и нейните „хора в кръговрата“ – те помагат с анотирането – благодарение на тях е описано какво се вижда на огромен обем изображения и алгоритъмът се учи да се справя със задачата си. За начинанието си Ива получава многобройни награди, неотдавна участва на събитие на световноизвестните ИИ изследователи Андрю Енджи и Робърт Мънроу. Какво е усещането да дадеш препитание на 1000 души, пръснати по света? Кои са най-интересните проекти, по които е работил екипът? Докога хората ще са нужни в цикъла на развитие на технологиите? Как бихме могли да превърнем онлайн света в едно по-справедливо и равноправно място?
32Иво Иванов: „Трябваше да предвидим и разрушителната страна на технологиите…“
Докато още няма изкуствен интелект, който да създава трогателни текстове, за тази задача ще разчитаме на Иво Иванов. И той, както всеки чувствителен и наблюдателен човек днес, има своя пъстър поглед към дигиталната трансформация. Има ли неща, на които не можем да научим алгоритмите? Какво ни даде и какво ни взе онлайн епохата? Как да останем хора в нея?
33Как ИИ да направи изборите по-честни?
Вдругиден за пореден път ще се отправим към урните, колкото и старомодно да звучи (и да е по същество). Да, в странно време живеем, но с всички възможности на технологиите, които имаме днес, наистина ли не можем да вземем мерки, така че следващите избори да са по-честни, безпристрастни, без очевидни нарушения? Тук няма да говорим за политика, а за технологии. Не за пропаганда и агитация, а за науката за данните и изкуствения интелект. За това как те могат да са ни непосредствено полезни в толкова важна за всички ни тема.
34Какво мислят българите за ИИ днес?
Какво мислите за изкуствения интелект? Опасност или възможност е той? Бъдеще или реалност? Маркетинг или огромен пробив? През декември поканих всеки, който има желание, да попълни една кратка, но важна анкета. Същите въпроси зададох и преди година и половина. Ето че дойде време да обсъдим резултатите. Този път се включиха близо 350 души (при 750 в средата на 2024-а). Благодаря им от сърце! Ще сравним изводите от двете допитвания, за да потърсим тенденции. И заедно да изрисуваме днешния пейзаж на отношението на българина към най-обсъжданата и шеметна технология на нашето време.
35„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“
Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини. Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk. Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни. Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?
36Лекс Фридман, готиният учен
Суховат младеж с тънка вратовръзка и безупречен костюм седи зад микрофона, а насреща му се редуват Мъск, Зукърбърг, Кание Уест, Виталик Бутерин, Ноам Чомски, Джарон Лание, водещи учени от света на изкуствения интелект. Лекс Фридман е един от най-популярните подкастъри през последните месеци, въпреки че по професия е учен, изследовател на изкуствения интелект, преподавател в Масачузетския технологичен институт. Роден и израснал в Москва, с еврейско-украински произход, днес той казва, че е американец, говори английски без акцент. И това не му пречи да обвинява новата си родина за всички войни, които води по света така, както обвинява и предишната. Лекс е повече от интересна птица заради успехите си. Ето какво още си струва да научим от неговата прелюбопитна история.
37„Днес дори разумните аргументи не убеждават“
Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия все още може да бъде изкуство. Какво ли би попитал той своя събеседник, ако насреща му стои съвършен изкуствен интелект? Кои са най-големите опасности, които носят за обществото този тип технологии? Защо хората на различно мнение днес често се оказват в „онлайн затвор“? Ще успеем ли да създадем алгоритъм, който да разказва трогателни истории като Иво Иванов?
38Ловецът на фалшиви новини
Той се казва „Танбих“, идва от Катар и обещава да ни спаси по елегантен начин от фалшивите новини и дезинформацията. Срещаме се с неговия създател – д-р Преслав Наков, специалист от световно ниво в областта на обработката на естествен език с помощта на изкуствен интелект. Как алгоритъмът може да познае, че една новина е фалшива… още преди да е написана?!
39„Хайде да спрем да се подценяваме!“
Как да сме по-щастливи като общество? Как да изведем на следващо ниво ИТ сектора в България? Седнали двама програмисти да си говорят за счупения обществен разговор, за разделението, за пътя на успеха. Звучи като начало на виц, а се получи сериозно и замислящо интервю в подкаста на DEV.BG. Думите, които разменихме, ми се сториха толкова важни, че ще ви ги представя и тук. Веско Колев е начело на Icanpreneur – стартъп, който помага на повече ИТ компании да създадат работещ продукт. Има богат опит в софтуерния свят и особено интересни наблюдения, с които ще се срещнем днес. Защо и как е време отново да започнем не само да се слушаме, но и да си говорим, дори когато ни разделя актуалният спор на деня? Защо е изграждащо и осмислящо честото „настъпване на мотиката“ и си струва да се радваме, когато детето ни получи слаба оценка? Какво ни е нужно като общество, за да вървим заедно напред, и то в епохата на напредналия изкуствен интелект?
40Таралежите се раждат без ИИ
В какъв свят ще живеят днешните деца? Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари? Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада? А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект? Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории. Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:
41„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“
Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията. Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление. През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог. Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.
42„Хората не вярват на политиците. Но това не води до нищо добро…“
Какво е мястото на социалните мрежи в днешната политика? Кога те са полезни в процеса и кога стават токсични? Помага или вреди изкуственият интелект в политиката? Що за хора трябва да се захващат с това поприще? И защо… трябва да подхванеш ремонт вкъщи, за да не се отчаеш напълно от политиката? Иво Божков е човекът, който вкара социалните мрежи в българския политически процес. Ето какво има да ни каже след няколко години опит в тази област, която е много важна за живота на всички ни.
43Логика на емоциите: защо хейтим и как да спрем?
Седнали двама ИТ специалисти… да си говорят за общуване. Технологиите се сменят, хората, които ги ползват – не. Защо програмист с 20 години опит твърди, че най-важното умение в професията му е да разбира хората? И какво общо има това с хейта в социалните мрежи и с изкуствения интелект?
44„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“
Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват? Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност. „Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“ „Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“ Можем ли да сме готови за бъдещето?
45„Информацията бе свобода. Сега е инструмент на робството“
Днешният ни гост никога няма да има за конкуренция изкуствения интелект. Защото е не само виртуоз на словото, но и толкова нестандартен ум, който няма как да бъде уподобен. Прочетете романа „Корабът на сирените“, изживейте някоя от многобройните му пиеси и ще се убедите. Александър Секулов е драматург, поет, белетрист, превеждан и награждаван. Журналист с огромен опит и… създател на два музикални клуба в Пловдив. Автор извън всякакви клишета. За словото като оръжие ще си поговорим. За „насилственото деформиране на обществените нагласи и негласната гражданска война, която продължаваме да водим“. За революциите в дигиталните времена. За развитието на човека в технологичния свят и духовната леност. За интелигентния хумор и ръба на литературното благоприличие. За въглеродните и информационните емисии. Смислени думи по важни теми, които си заслужават да бъдат прочетени внимателно…
46„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?
Как ще изглежда бъдещето? Какъв ли ще е животът през XXI век, погледнат през телескопа на българските журналисти и фантасти от 80-те? Има от какво да се изненадаме. Предстоят 5 блестящи прозрения, 5 неоправдани очаквания и 5… особено интересни и важни повода за замисляне. „Новите поколения машини и програми плътно се приближават до мечтания изкуствен интелект. Естествено, ние още не знаем доколко се припокрива мисленето на човека и на машината, но важното е не как мислят компютрите, а самият факт, че могат да имитират мисловна дейност.“ Не, думите не са на поредния потребител, очарован от ChatGPT. Те са от сборника „Силуети на XXI век“. Книгата излиза през 1986 г., автори са Димитър Пеев, Агоп Мелконян и Васил Димитров. Имената са познати на всеки любознателен читател над 40-те, а и на всеки ценител на българската фантастика. В навечерието на Нова година е повече от интересно да се заровим в техните прозрения. Загледани в бъдещето, да се замислим… какво ли се задава наистина?
47Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?
По всичко личи, технологиите ще ни освободят доста време, но как ще се промени обществото? Какво представлява прословутият универсален базов доход? Кои са големите аргументи за и против идеята всеки да получава гарантирани пари? Или пък решението на новите предизвикателства може да се окаже 4-дневната работна седмица? Изкуственият интелект има силата да промени ежедневието на всички ни. Днес се разделяме в крайни мнения за това колко е напреднала технологията. И все пак, надали има спор, че тя вече има потенциала да обърне с главата надолу почти всички индустрии и поприща. Дали ще вземе хляба на мнозина от нас? Сигурно е, че има силата да ни отмени в поредната порция задачи, вземайки на своя страна много нови дейности. Появяват се и нови роли, както е било винаги, но какво ще правим ако темпото, с което това се случва, изостане? Ще успеят ли и как обществата в развитите страни да реагират на новото предизвикателство? Идва 1 май, празникът на труда. Трудът със сигурност е нещо, за което си струва да се замисляме по-често, особено по нашите ширини, където винаги сме имали малко по-философски поглед към темата. Дотолкова, че и труда празнуваме с ден почивка…
48Ще повярва ли роботът в самодивите?
Всеки човек се нуждае от чудеса. От малко суеверие, от мечти, а също и от живия контакт с останалите хора. Как да се справим днес с недостига на всички тези неща? Ще успеем ли да научим на тях и изкуствения интелект? Във фолклора ли се крие разковничето? Доц. д-р Вихра Баева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН е учен с пъстър опит, който има да сподели много интересни отговори по тези теми.
49„Техниката все повече изкоренява човека“
„Ние оставаме несвободни и приковани към технологиите, независимо дали страстно ги подкрепяме или отричаме.“ Звучи актуално, нали? Даже все по-актуално – превалили първата четвърт на 21-ото столетие, ние сме заобиколили всяка стъпка от живота си с технологии. Те диктуват работното ни ежедневие, те са връзка с най-близките ни, те до голяма степен формират начина, по който мислим. По всичко личи, че сме далеч от предела на тази любовно-омразна зависимост, дори напротив. С възхода на изкуствения интелект се изправяме пред следващото поколение предизвикателства. Което все повече ни лишава от свободата за сметка на предоверяването. Думите по-горе са на един човек, който никога не е скролвал из фейсбук и тикток, никога не е държал в ръката си смартфон. И може би точно затова социалната дисекция, която предлага, на връзката ни с технологиите, е толкова прецизна и безпристрастна, пророческа и историческа. Идваща от миналото, за да даде нов поглед към бъдещето. Мартин Хайдегер е един от най-противоречивите философи на ХХ век. Днес думите му – именно за връзката ни с технологиите, са по-важни от всякога. Представям ви 10 избрани цитата, които да обсъдим.
50ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)
Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер? Вашето мнение е изключително важно и ще съм благодарен от сърце, ако го споделите в кратка анкета! Очакват ви и награди – избрани книги! Отговорите се събират до 31 декември. Можете да изберете въпросите, на които да отговорите. Анкетата е анонимна. Всяко попълване, всяко споделяне е безценна помощ за това да видим как се отнасяме днес към голямата технологична тема на нашето време!
51„Край! Без телефон! Не, важното е какво прави детето с него“
Как да намерим баланса и децата да използват технологиите пълноценно, без това да доведе до проблеми? Дълга поредица с важни Детски Дигитални истории имаше за цел да ни помогне в търсенето на толкова деликатния среден път. Над 350 родители и близки на деца до 11 г. се включиха в анкетата на сайта. Доника Боримечкова е психолог и психотерапевт с повече от 14 години опит, работи с деца на всякаква възраст. Преди да се насочи към психологичното консултиране, 5 години е в екипа на държавна детска градина. Бакалавър по начална и предучилищна педагогика, магистър по психология на развитието. Заедно с нея подготвихме анкетата, а сега е време да обсъдим резултатите и да потърсим важните акценти. За страха от дигиталното, за големите предизвикателства на технологиите и изкуствения интелект. За баланса. Както и в останалите теми, акцентът пада върху полезните съвети, които, надявам се, ще помогнат на повече възрастни да помогнат на децата край себе си така, че технологиите да се превърнат в техен приятел.
52„Имам усещането, че интернет изтрива спомените ни“
Ценителите на театъра я познават като „Приятно ми е, Ива!“. Дебютният самобитен моноспектакъл на Ива Тодорова се превърна в безспорен хит. А отскоро „Ива е онлайн“ в „Театър 199“ и, разбира се, историята е дигитална. За любовта и най-важните срещи, във, извън и въпреки мрежата. За трудните истини и полета на фантазията. Има ли свобода онлайн? Приятели ли са ни наистина фейсбук приятелите? Какви шегички да очакваме да ни разказва изкуственият интелект? По-леки ли са, смислени ли са срещите, влюбванията и разделите в интернет? Ива ни отговаря в типичния си шеметен стил.
53„Вече не можем да мислим само за постоянен растеж!“
„В момента нямаме необходимите условия ИИ да се развие драстично. Нито имаме повече данни, с които да го тренираме – всичко отдавна е анотирано, нито някакви нови архитектури. Опитват различни амалгами от съществуващи решения, но напредъкът не е убедителен. За мен няма предпоставки за нещо драматично в развитието на ИИ.“ „Бъдещето и развитието на ИТ сектора имат много повече аспекти, някои от тях даже според мен са по-важни от изкуствения интелект.“ С тези неочаквани тези ме впечатли при гостуването си Красимир Костадинов, главен технологичен директор на Scalefocus – опитен ИТ специалист с пъстри интереси. Не по-малко провокативни бяха и думите му в лекцията по време на 9-ата конференция DEV.BG All in One. Ето защо го поканих да продължим разговора за българските измерения на ИТ бъдещето. За перспективите пред сектора и това как той ще се разбира с останалите. За това струва ли си днес в България човек да навлезе в ИТ сферата и кои са качествата, които се оказват важни в динамичните времена, в които живеем.
54„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“
Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието. Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“. Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците? Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд. Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
55„Нека запазим страха си от технологиите“
Здравка Евтимова е сред най-силните гласове на българската литература през последните десетилетия. Превеждана на безброй езици, призната с най-престижните награди у нас и безспорни оценки отвъд граница, произведенията ѝ се изучават в училища в САЩ и Дания. Чуваме се онлайн в късната съботна вечер, след като тя се е прибрала у дома с влака София – Перник. Говорим си за технологиите и човека, тя отново ме впечатлява със своята фина мъдрост… после се оказва, че за първи път, откакто правя интервюта, записа просто го няма. Технологиите понякога са неразличими от магията, уви, не винаги в положителния смисъл. Събирам смелост да ѝ се обадя, я тя си спомня как е изчезнал цял роман, който е трябвало да напише отначало. Така се чуваме отново, в още по-късната неделна вечер, след като се е забавил „почти-най-късният“ влак и тя отново е у дома. Накъде ли ще поеме локомотивът на думите?
56Ювал Харари. Пророкът на новото време
Ювал Ноа Харари. Често ще чуете името на историка и футуролог в разговорите за бъдещето. През последните години той се утвърди като световният мислител, който не само успява задълбочено и компетентно да разплита нишките, от които е съшита историята на човечеството, но и поставя големите въпроси на утрешния ден. Но как един професор по история се превърна в любим автор на хора като Бил Гейтс и Барак Обама, Марк Зукърбърг и Бил Клинтън, докато в същото време е популярен, превеждан, четен и обсъждан? Как успява да стигне с дългите си тестове до съзнанието на хората във времената, когато концентрацията и задълбоченият поглед се превърнаха в екзотични умения? Шарен образ, отвъд стереотипите. Любима мишена на всеки, който иска да блесне. Веган и защитник на животните, със съпруга му са начело на фондация, която цели да провокира обществения дебат по важни теми. Израелецът е едновременно широко признат учен и авторитет. Най-важното според мен – ценен и силен глас, който ни предупреждава за непосредствените опасности пред нас като вид. Ето какво си струва да знаем за него и впечатляващите му прозрения.
57Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Може ли да има етика в прогреса? Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс? Най-вероятно не. Трябва ли да има етика в прогреса? Трябва ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс? Определено да. Но как така? Ние спориме двама с ChatGPT на тема: „Човекът във новото време“.
58„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“
„Минималистичен стил, повторения, измамна простота, звук от свят, който се променя, индустриализира, тихите тонове могат да бъдат интерпретирани както като последните стонове на отдаващото се на машините човечество, така и като първите плахи песни на новородените машини.“ Владимир Полеганов публикува романа си „Другият сън“ преди почти десетилетие. А в него някои щрихи отекват пророчески. За това как делегираме още и още на машините – и спомените, и знанията, и самите себе си. Днешният ни гост е писател, преводач, сценарист, преподавател. И събеседник, с когото си струва да поговорим за книгите и бъдещето. За думите и машините. За това дали няма да закъснее литературата да ни припомни какво е да сме хора и какво никога не бива да делегираме на машините…
59„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“
Променя ли се световният ред без война? Кое може да е събитието, което да го направи днес? Как можем да ограничим властта на корпорациите, които се оказаха по-силни от държавите в епохата на технологиите? „Технологията е като нож – зависи как я използваш.“ Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото: Технологията не е неутрална. Технологията е средство на управление и манипулиране. Технологията разкрива властови и йерархични структури. Технологията създава монополи. Йозеф Мюлбауер изследва най-ценното – мира. Макар да е австрийски политолог и журналист, учен от Университета в Грац, си говорим на български – майка му е предала езика ни. А темите за технологиите, мира и демокрацията, за преосмислянето на обществения договор, са толкова важни, че е крайно време да започнем истинския цивилизационен разговор за тях.
60„Програми и пак програми! С това да заразим младото поколение…“
В книгата „Ключът към бъдещето“ от 1988 г. Иван Иванов и Методи Стаменов събират вижданията от онова време за компютърния свят. Повече от впечатляващо е да погледнем от тогавашната гледна точка към днешния ден. Дали очакванията съвпадат с днешните, какво са успели да познаят авторите? Кое сме постигнали за това време и къде сме се провалили? А има ли моменти, когато… звучим еднакво оптимистично невежи за това какво могат технологиите, независимо че са минали 34 години? И…. кой ли е автор на идеята от заглавието, която днес е толкова модерна в избора на кариерно развитие?
61„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)
Традиция на Дигитални истории е в началото на всяка година да гостува футуроложката доц. Мариана Тодорова. Преди това обаче, часове, след като посрещнахме годината, ви предлагам един особено интересен експеримент. Дали и доколко са се сбъднали нейните прогнози от разговорите ни дотук? Можем ли да проверим какво и как се е случило междувременно, дали е потвърдило, или отрекло думите на футуроложката? Как да се получи безпристрастно? Ще избера 20 конкретни цитата от интервютата и ще потърся неемоционален анализатор, който да ги оцени. Резултатите са изумително интересни!
62„Застоят в образователната система е пагубен“
Как да сме сигурни, че осигуряваме на децата си адекватно образование, което ще се окаже полезно утре? Да си го кажем направо: образователната система не е в състояние да подготви хора, които са подготвени за днешните предизвикателства на живота. Да не говорим за близкото бъдеще, с всички социални промени, които изглеждат неизбежни. Евгения Пеева ще даде безброй поводи за замисляне от позицията на забележителния си опит. Кои са знанията и уменията, които имат значение днес? Защо е време да забравим за вторачването в резултатите от матури и външни оценявания? Как трябва да изглежда адекватната образователна система и възможно ли е да я постигнем? Как да изберем училище за детето си, откъдето то да излезе готово за живота в този свръхдинамичен технологичен свят?
63Каква да бъде следващата Дигитална история?
Сещате ли се за история, която заслужава да бъде разказана? Отговорете ми и ако идеята ви се претвори в публикация тук, ще получите личен подарък. 3 години навършва днес начинанието Дигитални истории! Време е за обобщение на постгнато дотук. Време е и да дадете мнението си. А накрая е време… за една неочаквана новина.
64„ИИ е груб импулс, който ще събуди човечеството“
Как технологиите са на път да решат вечната битка между диктатурата и свободата? Защо може да се окаже, че голямата технологична заплаха за човечеството всъщност идва от изток? При това със сериозните аргументи на човек, познаващ отблизо Китай и неговите особености. С мнения за технологичната промяна на Дигитални истории са гостували технологични специалисти, творци, учени, предприемачи, дори духовници. Ето че дойде моментът за прелюбопитната среща с един специален гост от света на дизайна. Свилен Гамолов е световноизвестен продуктов и интериорен дизайнер, който повече от 23 години работи в България, Кипър и Китай. През 2018 г. попада в топ 100 на световната класация за дизайн на Design Intelligence Award, Ханджоу, Китай. През същата година в Комо, Италия, получава платинена награда за дизайн в състезание с 45 906 проекта от цял свят. Работи за превръщането на Варна в място на среща на дизайна в България и света чрез Дизайн Хъб Варна. Ръководи Gamolov Design Studio. Как ще изглеждат домовете на бъдещето? Защо пазарът на недвижими имоти ще се промени из основи след броени години? Трябва ли човекът да се откаже от състезанието с машината, като се научи да дава алтернатива? Защо технологиите са тук, за да ни събудят от десетилетията на самодоволен застой?
65„Не чуждиците подкопават устоите на езика“
„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси. Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история. В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях. За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.
66„Литературата все още може да ни спаси от бъдещето“
Николай Генов е преподавател, доктор по теория на литературата, главен асистент в Института за литература към БАН. Млад човек, който обича книгите и мечтае да пали пламъка на тази любов у повече млади хора. Задава ли се краят на литературата? Какво има да ни каже днес жанр като научната фантастика? Как се вписва човешкото в недрата на машината и машината – в сърцето на човека? Какво си струва да научи Марк Зукърбърг от мъдрия Станислав Лем, докато създава прословутата метавселена?
67ChatGPT, 1981 г.
Дали ИИ е големият шанс на днешния ден? Дали ще се възползваме от него, или ще го пропуснем? „Пропуснатият шанс“ се казва една от по-непознатите книги на Любен Дилов. Един от най-популярните български фантасти, известен и като автор на четвъртия закон на роботиката, тук… дори не е писател. Поне според сюжета. Вместо да пише, той поръчва поредица от разкази в различни жанрове на новия си компютър, който пък ги създава от негово име и в неговия стил… Случайно да ви звучи познато?
68Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)
По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство? Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани. Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.
69Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?
През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с очакванията си в толкова динамичната и турбулентна първа четвъртина на XXI век. А после идва още по-интересното: ще надникнем в днешните очаквания на същите тези футуролози и най-вече на онези сред тях, оказали се прави. Какво се задава през следващите години според хората, които успешно са прогнозирали последното десетилетие?
70Живите компютри
Информационните технологии винаги са се опитвали да уподобят най-съвършения модел от природата: човешкия мозък. И ето че са на път да го направят още по-успешно. Да създадат компютър, който се крепи на живи човешки мозъчни клетки! Какво ще се случи, ако съберем накуп най-доброто от двата свята? От биологичното, с неговата еволюционната оптималност, инстинктивна и креативна несъвършеност, и технологичното със способността му да извежда закономерности и да доразвива? Биокомпютрите изглеждат като логичното бъдеще и неслучайно в тази посока са насочили погледите си много от хората, които рисуват утрешния ден. Сериозни научни пробиви и успешни стартъпи през последните години показват, че може би в тази посока се задава следващият голям технологичен пробив. Ето какви са аргументите.
71Лудити, те да са живи
„Лудитите“ е името на британско течение, което преди два века се изправя срещу машините. Работниците търсят правата си, които падат жертва на автоматизацията и предизвикват такъв хаос, че срещу тях се налага да се изправят повече британски войници, отколкото срещу Наполеоновата армия. Напредъкът на технологиите често е плашещ. Днес „лудити“ в западния свят наричат хората, които се притесняват от бъдещето, което ни носят уж неограничените възможности, дошли с компютрите. В този смисъл, донякъде всички сме, или поне е добре да бъдем малко или повече лудити. Как изглежда историята на битката на скептиците срещу технологиите и дали тя винаги е била обречена? Какво се променя, ако я погледнем от гледната точка на днешното време и въпросите, които то поставя?
72„Компютрите могат прекрасно да манипулират чувствата ни“
„Смятате ли, че един ден ще има ИИ, способен да се смее и да плаче?“ „Не, но ще бъде способен да ни разсмива и разплаква.“ „А че един ден компютрите могат да имат чувства?“ „Не, но ще могат прекрасно да манипулират нашите.“ Проф. Юлита Василева от 30 години изследва компютрите и света, който те създадоха. Тя има късмета като учен да попадне в област, изживяла невероятен възход; като преподавател да се докосне до отношенията с технологиите на няколко поколения. Проф. Василева познава и изучава технологичната страна на компютърния свят, но още по-голямо внимание отделя на социалните му аспекти.
73„Дълбоката лъжа“. Може ли технологията Deepfake да предизвика войни?
Технологията дийпфейк позволява да се създаде видео с участието на реални хора, което обаче е напълно фалшиво. Може ли тя да доведе до войни? Как невронните мрежи изведнъж се оказаха способни да създадат съвършения фалшификат?
74„Не е ли обикновеният човек най-необикновен?!“
„Словото има силата не само да променя живота ни, то го създава. Думите, като носители на смисъла, са най-голямото богатство, което ни е подарил Създателят ни. Словото е най-съвършеният мост между хората, между времената, в които живеем, то има силата да внушава идеи, да разрушава светове, да твори животи. Ако днес има някакъв проблем със словото, това е захабяването на думите.“ Тези думи ми каза днешния ни гост при предишната ни среща. Три години по-късно те са по-актуални отвсякога. Николай Терзийски е писател и журналист. Роден в Смолян през 1983 г. Завършил е журналистика и философия, автор на четири книги. Най-новата – „Родиния“, е роман от 16 истории, писани в продължение на 10 години. Книга пътуване и книга завръщане, посветена на събирането, разделянето и връзката ни с другите чрез паметта и словото. Книга, която искрено ви препоръчвам. От следващите редове не само ще разберете защо. Те ще ви провокират и да се замислите. За откъсването на хората в свои светове и континенти, за възможната им среща. За смисъла на въображението като осмисляне и несъвършенството като съвършенство. За миналото и бъдещето, които се събират в търсене на смисъла. Нека го потърсим заедно.
75„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?
Четат ли хората, които водят напред света на информационните технологии? Четат и пушек се вдига, предстои ви да се изненадате. Време е за един много важен и много книжен експеримент. Ще поканя 15 водещи български личности от различни области на компютърния свят да ми кажат кои са любимите им 3 книги и защо биха ги препоръчали. Дали ще се отзоват? Дали ще се окаже, че четат основно издания, свързани със софтуера, с бизнеса, с личностното развитие? Отговорите им, поне за мен, се оказаха изненадващи. Трудно ли е да бъдеш Бог? Въпрос за ценители. А защо е трудно?
76„Хората масово са налегнати от усещането за разпад“
Алек Попов няма нужда от представяне за всеки, който поне малко се интересува от литература. „Мисия Лондон“, „Сестри Палавееви…“ и поне за мен любимият роман „Черната кутия“. Бих ви препоръчал и сборника „Нови и избрани разкази“. Но нямаме време за литература точно сега, за живота ще си говорим. И за технологиите. За необходимата хигиена на потреблението и споделянето на съдържание. За разломите на днешния ден и шансовете да започнем отново да си говорим нормално по важните теми. За секса с роботи. За деконструираните клишета и усещането за разпад, което ни отдалечава и от литературата. „Живеем в цивилизация, която насърчава баналността във всичките ѝ форми. Социалните мрежи, ПР-ът, рекламата постоянно генерират клишета. Политическият език е изтъкан предимно от клишета, както и бюрократичният жаргон. Не е въпрос само да ежедневието – бързо или бавно – а по-скоро до една специфична „умствена леност“, която ни кара безкритично да повтаряме някакви готови формули за успех, за щастие, за любов. Да изглеждаш щастлив сякаш стана по-важно, отколкото да си щастлив. Малцина са тези, които се сепват и си казват: ама, чакай, бе, какви са тия глупости!?“
77Учителят, който никога не е бил ученик
Може ли едно дете да получи по-смислено образование, ако изобщо не пристъпи училищния праг? Божидар Маринов е забележителен млад човек. Само на 22, вече има 15-годишен опит в програмирането. Днес е начело на любопитния Комрад кооператив и работи по обещаващи блокчейн проекти. Той никога не е влизал в училище, защото е „хоумскулър“, или „домашен ученик“. Печели редица състезания по програмиране, преди да му забранят да участва, защото е извън системата на традиционното образование. На кого той би препоръчал днес подобно решение? Кое за него е най-вълнуващото, случващо се в света на компютърните науки? За какво мечтае програмистът с огромен опит въпреки младостта си? Кое го кара да преподава програмиране на следващите хлапета? И защо той… решава да напише исторически роман за миналото на Родопите?
78Лайфлогърът. Да запишеш всеки миг от живота си
Помните ли, едно време колекционирахме какво ли не: марки, салфетки, картички, снимки…, дори спомени? 2000-ата година. Един от големите учени на своето време започва оригинален експеримент. Ще носи денем и нощем на врата си камера, която да записва всеки миг от ежедневието му. С идеята да не изпусне нищо! Животът му да бъде уловен и надлежно документиран, той да може да се връща към всеки един момент от него, а и защо не… един ден отново да го преживее виртуално? Гордън Бел е световноизвестен компютърен учен, на негово име се дава една от най-престижните награди в света на информатиката. Но експериментът който прави – да запише всяка секунда от своя живот, днес ни дава много повече, отколкото научните му изследвания. По един или друг начин, показва накъде сме се запътили всички. Идеята му звучи като шега… защото вече се е претворила в практиката. Да, ние оставяме онлайн огромна следа от всяка своя минута. И това не ни впечатлява, не ни радва, дори не ни кара да си задаваме въпроса какви са последиците. Мечтаете ли си да си спомните всеки важен миг от живота? Първата целувка, първата усмивка на новороденото хлапе, онази незабравима среща, която ви подсказа как да промените живота си? Днес е по-лесно от всякога. И същевременно по-трудно, по-предизвикателно, дори… по-опасно.
79„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“
Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да открие, че полярността е временна, злото не съществува, а е неразвито добро… Режисьорът Николай Василев на 19 март (неделя) от 18:00 ч в зала „Люмиер“ на НДК ще представи своя пълнометражен филм „Ваклуш“, който подготвя над 20 години! В него разказва за духовния учител Ваклуш Толев, променил до голяма степен живота и светогледа му. Събирам толкова различни гледни точки към темата за дигиталната трансформация. До днес липсваше една от тях, тя ми е най-далечна и неразбираема, но е търсена, актуална и има своите застъпници. За духовното, мистичното познание… Има я в изобилие в историите и посланията на Ваклуш Толев и Николай Василев. Кога човекът като творец ще се превърне в инженер и на живи структури? В какво се състои задаващият се преход, за който говорят много религии и учения? Какво може да ни даде криле, за да излетим от лабиринта на технологиите, в който днес се чувстваме безнадеждно изгубени?
80„Историята днес е меч, притъпен от злоупотреба“
От какво си струва да се освободим като нация? Още ли съединението прави силата? Времето ли ражда ярките личности, или те създават времето си? Дори когато заговорим за безспорните ни герои, миналото повече ни разделя, отколкото обединява. Ето защо е важно да не спираме да го осмисляме през призмата на настоящето, особено в дни като днешния. Неда Антонова е писателка, избрала за свое поле историческите теми. Умее да представя миналото така, че да вълнува. Тя не се бои да се насочва към личности като Левски или Ботев, за да ги обрисува съвременно, но пълнокръвно. Разказвайки увлекателно за любовта в живота им, представяйки ги в неочаквана, вълнуваща светлина. Тя има 24 книги: poмaни, пoвecти, пиecи, и е сред най-четените автори на историческа художествена литература. С нея се срещаме днес, за да поговорим за историята. За това, което дължим и не дължим на най-големите личности от българското минало. Ще поразсъждаваме с какво би се занимавал Апостола, ако бе роден в наши дни. Ще потърсим по-хладнокръвния и мъдър поглед към историята, който често губим, улисани в дърлене онлайн.
812 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?
Дигитални истории днес навършват две години! Кои ли са най-четените измежду 219 материала, публикувани за това време? Със сигурност все теми, които си струва да не пропуснете… Благодаря от сърце на всеки измежду: – Над 6800 последователи на Дигитални истории във Facebook; – Над 3600 последователи в LinkedIn; – Над 500 души, абонирали се за мейллиста; – Над 190 000 читатели, влезли на сайта. За тези две години начинанието: – Спечели два пъти в категория „Технологии и иновации“ най-оспорвания журналистически конкурс – Web Report, веднъж – надпреварата, организирана от Българската асоциация за информационни технологии. – Гостува с постоянни рубрики в списание „Мениджър“ и Бизнес новините на bTV. Представено беше в bTV, БНТ1, БНТ2, БНР, Дарик Радио, БТА, Dir.bg, списанията InGlobo, „Осем“ и много други медии; – Най-важното! Привлече погледите към редица теми, които стават все по-важни и актуални с всеки изминал ден. Благодаря ви! Всяко четене и всяко споделяне има значение!
82„Искаш чудо? Пожелай го и бъди готов да го понесеш“
По какво си приличат вашата Коледа и нашата Коледа? Този празник е далеч отвъд комерсиалното, трапезите, отвъд уморителната суматоха. Той е състояние на духа, среща на минало, настояще и бъдеще. Звучи невъзможно да събереш на едно място различните и пъстри образи на празника. Точно това прави излезлият неотдавна сборник „Нашата Коледа“. В него Захари Карабашлиев събира разкази на някои от най-популярните автори от различни поколения, жанрове, светогледи. „Сборникът е като жилищна кооперация в студена снежна декемврийска вечер, за да ни напомни, че чудесата са възможни“, пише на корицата. Тази книга е поводът да се срещнем в навечерието на най-топлите празници, за да поразсъждаваме за миналото и бъдещето в един разговор, който ще се окаже, че ще продължим след 78 години. За чудесата, за новото начало на Рождеството и вратите, които то отваря. За смислените истории, които ни събират край семейната трапеза от праисторическите, та до дигиталните времена.
83„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“
INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен институт, уникален за региона. Начинанието се ражда благодарение на упоритите усилия на проф. Мартин Вечев. Идеята му идва през 2003 г., докато кандидатства за докторантура в Кеймбридж и на поредната бланка трябва да попълни какво мечтае да постигне през следващите 20 години. Но как се случи тази тиха научна революция? Какви са най-големите рискове пред начинанието? Как ще изглежда България, ако проектът се развие според очакванията? За какво мечтае неговият създател? Как проф. Вечев успя да доведе тази седмица в София някои от световните учени, които създават утрешния ден?
84„Идва свят, в който мисълта ни е поразена от тежки пробойни“
„Днес пишещият трябва да мисли не винаги за четящия, за да пише добре“, казва Райко Байчев. Той е рядко срещано днес явление: пишещ журналист, който умее с точните думи да казва каквото има по начин, който няма как да бъде уподобен. „Страхът да не изпуснеш има общо и с хазарта. Знае се, че при разработването на идеята за newsfeed е използвана коварна идея: скролването в социалните мрежи да съответства на начина, по който съзнанието изпада в трескава възбуда, когато следи бързо въртящите се символи на екрана на ротативките и очаква те да попаднат в „статус“ на печалба. Да се засекат политическите ти виждания с тези на другите, така както се засичат черешки, лимони, златни барове в трепетна линия.“ Как ли изглежда бъдещето на начина, по който се информираме, по който четем и пишем, през погледа на журналиста?
85„Фалшивото усещане, че мнението ни има значение…“
Маестро Найден Тодоров е музикант от световен ранг, но и ерудит с широк светоглед, със специален поглед към технологиите и начина, по който ни променят. Защо според него днешната ни забързаност е болест, с която трябва да се преборим? Как дигиталният свят ни отдалечава от човечността и защо изкуството е единственото спасение? Как маестрото 12 години не влиза в опера, ужасен от първата си среща с нея? И защо често си прави експеримента да отиде във форум, за да защитава две противоположни гледни точки в опит да се измъкне от балона на филтрите?
86„Смейте се, оти Вселената е безкрайна, ама живото не е“
Този текст беше първоаприлският поздрав на Дигитални истории, нестандартно интервю с един любим писател извън рамките. Днес текстът изглежда по съвсем различен начин… И дори повече си струва да бъде прочетен. Стоян Николов – Торлака си отиде преди броени дни само на 42 години. Но остави самобитни и смислени книги, които дълго ще се четат и тепърва ще се оценяват от поколенията. Остави и три момчета, които ще пораснат смели и непримирими като него и като неговия Северозапад. „Смейте се, оти Вселената е безкрайна, ама живото не е. Он е просто енергеа, къде се преобразува от една форма у друга у таа безкрайна Вселена. Докъде сте у таа си обвивка, радвайте се. После не се знае“.
875 технологии, от които очакваме много през 2022-а
Ето я, идва след броени дни! От 2022-а очакваме толкова много! Не само да ни отърве най-накрая от пандемията, но и да върне нормалното. А от нея очакваме и някои чисто технологични решения, всяко от които със сигурност има силата да промени живота на всеки един от нас. И все пак: кои са технологичните направления, в които се надяваме задаващата се 2022-а да е особено гореща?
88Китайският социален рейтинг: „1984“ или държавата на бъдещето?
За китайската система за социален рейтинг можете да чуете страховити неща. Хората получават 100 точки и паднат ли под 35, за тях на практика животът приключва – не могат да си намерят работа, приятелите им не бива да общуват с тях… Но така ли е наистина? Впускаме се в търсене на обективна информация в разлома между тежки системи за пропаганда…
89Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!
Чували ли сте за литератрона? Представлява… машина, която създава текст по указания на потребителя. Анализира текстове, пише бестселъри, съчинява предизборни речи, сглобява комикси и заплашва да сведе езика на медиите до 500 разрешени думи. Нищо ново, нали вече всички си имаме ИИ, тези сюжети са ежедневие, само това „литератрон“ звучи малко ретро. А защо е така, става ясно, ако погледнем датата на корицата на една тънка книжка, която обаче не е пресилено да се нарече пророческа. Романът „Литератрон“ на французина Робер Ескарпи излиза през 1964 г. в поредицата „Le Meilleur des mondes“. Толкова ли обаче изобретението прилича на големите езикови модели? Меко казано.
90„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“
На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в което ще живеят трите му хлапета. Спас Кьосев е сред най-разпознаваемите телевизионни лица, най-младият водещ на централните новини в историята на БНТ. Дълги години кара „БНТ такси“ в награждавано и смислено предаване, което даваше думата на всеки за важните теми от деня. Толкова много неща има да обсъдим – за технологиите и журналистиката, за телевизията и четенето, за новината и публицистиката. Хайде, качвайте се и вие в „Дигитални истории такси“! Безплатно е и винаги ще бъде!
91Нямате работа?!
Темата за работните места, които ИИ вече завзема, тепърва излиза на дневен ред. Как точно технологията ще промени професиите? Кого ще замени и какви нови поприща ще създаде? Ще остане ли изобщо работа за хората? Дали не е време да помислим за въвеждането на безусловен базов доход?
92Виж ти! Когато гледането стане изкуство
Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство? В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи. Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“. Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.
93Не изпускай автобуса! За ползата от отворените данни
Щом настане есен, София започва да се задъхва от трафика на стотиците хиляди коли, за които не е подготвена. А всички ние започваме да си задаваме почти риторичния въпрос дали няма как това да се промени? Повече хора да ползват градския транспорт, колелата си… Ползите от това ги знаем много добре. Градският транспорт, уви, често е неудобен. Макар уж да е свързан с най-модерните онлайн платформи, това не ни помага достатъчно. Казвам го от първо лице, като човек, който се придвижва с колело, с автобус и едва когато е неизбежно се качва на автомобила. Платформи като Google Maps са безценни за това да планираш маршрута си, но… почти винаги дават неточни данни кога ще дойде следващият автобус. Не ти казват дали ще е препълнен до шушка, дали няма да е мръсен и неподдържан, дали шофьорът му ще те изчака ведро, или ще се окаже киселяк, готов да хлопне вратата под носа ти. Това обаче може да се промени и тук отново на помощ идват технологиите. Идеята за отворените данни може да се окаже безценна в това София (а и не само) да се „отпуши“ и да започне да диша. Как? Ще разберете от прелюбопитната история на колегите ми програмисти от фирма „Кодексио“.
94Защо четеш?
Как да се срещнат буквите и байтовете, книгите и технологиите? Това е голямата тема на поредица от дигитални истории. След като във вторник стана дума за някои от любимите книги на световните ИТ лидери, сега отново ще излезем от клишето с автора на най-големия български блог за книги. Следващия вторник пък ви очакват неочакваните литературни препоръки на някои от най-значимите личности в българската ИТ сфера. Ти си това, което четеш. „Какво четеш…“ е въпрос, който трябва да си задаваме по-често, най-вече в общественото пространство. Точно така се казва най-голямата и активна българска книжна група във фейсбук, създадена от днешния ни гост. Вече 15 години той дава препоръките си в „Книголандия“, най-големия блог за книги в България. Зам.-главен редактор на издателство „Сиела“, неотдавна той сбъдна и мечтата си да види името си като автор на „100 книги, които трябва да прочетете“. С Христо Блажев ще поговорим за четенето и бъдещето на литературата. За технологиите, които го променят, и книгите, които изграждат технологиите. Ще потърсим заедно важни и неочаквани препоръки. За да се убедим, че е важно буквите и байтовете да вървят ръка за ръка, иначе не ни очаква нищо добро, дори като вид. Приятно четене!
95„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!
„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли. Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека. Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории. „Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.
96„Онлайн личи колко слаб е всъщност човекът…“
„Миналото е теория, настоящето е практика, бъдещето – резултат. В този смисъл бъдещето е подвижно понятие, то може да се променя и то многократно“, казва днешната ни гостенка. Тя признава, че стои встрани от социалните мрежи, защото атмосферата в тях е фундаментално различна от нейните разбирания. Камелия Кучер е млада писателка, но романите ѝ крият неподозирана зрялост. Улавят патината на миналото по нишката на силната история. Докато по дълбочина, подготовка, емоция според мен не отстъпват на световно успешни заглавия. Тя пътува дълго по света, живяла е в Русия, Испания, Швейцария и Франция, преди да реши със семейството си да се върне у нас. Трите ѝ романа – „Нощ“, „Сън“ и „Дом“, са четива, които според мен си струва да стигнат до много повече хора. Може ли и струва ли си романът да бъде разказан в нюзфийд? Защо Камелия се насочва към периоди като Втората световна война и защо е жизненоважно всички ние да си ги припомняме и осмисляме именно днес? Какво е да напишеш първия си роман, когато вече си майка на три деца? Променя ли това погледа към миналото и бъдещето? Сядаме на чаша виртуален чай, за да поговорим с писателката, така умело рисуваща днес в книгите си едни отминали магически времена…
97„Да се събудим от съня, че сме нечии жертви“
„Как да върнем цената на думите? Като спрем да се замерваме с тях. Това, че кликваме върху различни линкове, не значи, че не можем да си говорим и да се изслушваме понякога.“ Само ние имаме 24 май и 1 ноември, деня на буквите и този на хората, които ги превръщат в съзидателна сила. Иван Ланджев е преди всичко поет, но работи начело на творческия екип в рекламна агенция. Той е от малкото хора, които истински обичат думите, но и нещо по-рядко – думите го обичат. Ще поговорим за будителите и онези, които те будят. За думите и делата. За будителите, будите и будалите. За надеждата. За магията на словото в дигиталния свят и смисъла, който ще загубим, ако забравим за нея.
98Web 3.0. Какво ни носи новата ера в интернет?
Живеем във времената на Web 3.0, казват… Че то нали има само един web, един интернет? Всъщност, глобалната мрежа вече премина през две мащабни трансформации, за които не сме се замисляли, докато бяхме увлечени от водовъртежите им. А сега, според изследователите, идва трета и носи още една мащабна промяна…
99Как „Рататуй“ създаде Бънк Ромеро
Бънк Ромеро е истински феномен. Поредицата от 6 книги събира най-доброто от криминалния, фантастичния жанр с автентично чувство за хумор и определено ме впечатли. Затова нямаше как да не поканя автора ѝ да поговорим за книги и бъдеще, за фантастика и фантазия. Емил Минчев е писател, известен с поредицата за детектива вълколак, но и преводач, оставящ следа с произведения като „Отнесени от вихъра“, „Баскервилското куче“, „Великият Гетсби“. Но стига приказки, да започваме. Многословието не е в стила на Бънк, не е и на неговия създател, но с него имаме да си кажем интересни неща.
100„Задава се сложна и тежка година“
Не, няма астрология тук, а чиста наука. Колко учени познавате, които могат с точност 85% да предскажат бъдещето? Аз – само един. Оценката дори не е само моя, а и на ChatGPT от един особено показателен експеримент. Доц. Мариана Тодорова гостува в превърналото се в традиция интервю за Дигитални истории в началото на всяка година. Футуроложката винаги дава важни поводи за замисляне, няма нужда да губим времето с дълго въведение. Нека заедно надникнем в бъдещето!
101Иван Попов, който улови бъдещето
„Мирогледът на човек зависи съществено от неговия информационен метаболизъм.“ „Човек за човека е бот. А бот за бота е човек. Но що за човек е ботът? И що за бот е човекът?“ Иван Попов е майстор на силогизмите и не само. Той е писател, оставил ни малко на брой произведения от началото на новото хилядолетие. Макар приживе да има само един издаден роман, при това в малък тираж, той си остава митично име. Защото по неповторим начин представя бъдещето. Улавя тенденциите, събира искриците познание, които рисуват пъстрата картина на технологичния утрешен ден. Успява да срещне науката и литературата, които рамо до рамо да търсят човешкото и надчовешкото, да улавят тенденции. Посланията на Иван Попов са силни, вълнуващи, замислящи днес, повече от всякога. Благодаря от сърце на Николай Генов, който привлече вниманието ми към този забележителен писател, прогностик, журналист, учен. Според мен е важно думите и името му да стигнат до повече хора. Ще се радвам на всякаква подкрепа – разкази на хора, които са го познавали, помощ за популяризиране на творчеството му или просто добри идеи. Пишете ми!
102„Създадени сме, за да живеем в отношения, в среда, в съюзи“
„Нишка“. Така се казва третият роман на гостенката, с която неслучайно се срещаме точно днес. От сърце препоръчвам на всеки тази книга, разказала по забележителен начин 7 истории. Идваща да ни припомни, че нишката не започва и не трябва да завършва с нас – като българи, хора, а и като човечество. Виктория Бешлийска ме впечатли не по малко със смелостта и умението, с които изнесе лекция на най-голямото технологично събитие у нас – DEV.BG All in One. Пред близо 2000 ИТ специалисти тя разказа защо в дигиталните времена е толкова важно да продължаваме да пишем на ръка. Време е да поговорим по всички тези теми. След като при предишната ни среща поехме по нишката на думите, сега ще надникнем в човешките отношения, преосмислени и променени от технологиите. Ще поговорим за любовта в дигиталните времена. За онова, което ни прави хора. За задължителната среща на хуманитарното и технологичното, от която зависи бъдещето на всички ни.
103„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“
Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси. Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи. Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите. „Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?
104„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“
„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е само крачка. Така наречената цифровизация би била една много комична, дори забавна част от историята на човечеството, но, уви, не е така. Тя ни води директно в един безсмислен от хуманна гледна точка свят.“ С тези думи на Недялко Славов започваме разговора за най-новия му роман „Хабитат“. Огромна по значение и сила книга, пропита с много от тези големи днешни въпроси, чиито отговори не спирам да търся чрез Дигитални истории. Недялко Славов е носител на редица национални награди за поезия и проза, автор на романите „Фаустино“, „432 херца“, „Камбаната“. На границата на епоса е и новото му произведение, в което с безпощадната си писателска наблюдателност и неповторимия си стил той ни показва зловещо тиктакащите взривни устройства на днешния ден, за които все нямаме време. Ще се научим ли да ценим данните си, най-ценното, което имаме днес онлайн? Какво може да ни спаси от шпионските агенции, в каквито са се превърнали социалните мрежи? Къде е днес битката за свободата и има ли все още шанс да не я загубим? „Всичко е в това какво искаш да си утре. Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер на един безсмислен свят“.
105Идва ли Фройд на дигиталната ера?
Дори да си много жаден, няма как да пиеш от пожарникарския маркуч. Ако не вярвате, опитайте. Същото е и с технологиите. Вкарваме ги безогледно във все повече области от ежедневието си, даваме им нови и нови роли, докато неочаквано се озоваваме приковани като Прометей за екраните. Информационните технологии са огромна възможност. Дозата прави лекарството, но… каква е дозата? Отговора на този въпрос ще потърсим, заедно с още един – кога ще се появи и кой ще е Фройд на новото време? Човекът, който ще вникне в психологическите предизвикателства за хомо сапиенс в зенита на технологичната революция. Фройд, който ще премахне табутата и ще осмисли връзката между човека и информационните технологии.
106„Дойде токът и вампирите се разбягаха“
Магията е част от живота и лишим ли се от нея, ни остават сухи житейски алгоритми без смисъл. Но как, погълнати от стрийма и залъгващата динамика, да не я прокудим? Бюрхан Керим дава своя отговор с „Лавандуловото момче“. Дебютният му роман събира вечните теми и модерния поглед, типичните балкански сюжети и магическия реализъм. За да ни покаже колко истинска е магията. Раждаща се всеки ден като част от порастването, в срещата между хората, поколенията и етносите. Днешният ни гост е актьор и режисьор, а с първия си роман допълва палитрата от призвания, които стават само по-ценни във времето на изкуствените изкуства. В следващите редове ще съберем технологиите с изкуството, ТикТок и Маркес, Библията и Сократ. И, разбира се, магията…
107Кадафи и Зукърбърг влезли в един бар…
По какво си приличат Марк Зукърбърг и Муамар Кадафи Кое, най-забравено от Бога кътче, последно ще бъде „погълнато“ от технологиите Струва ли си да пътешестваме по света дори сега, когато можем да видим всичко онлайн? Време ли е за новото глобално ястие, което да събере… бургера, сушито, дюнера и пицата Днешният ни гост е ходил на бар с Владимир Путин насред София. Няма да ви издавам къде е бил със Садам Хюсеин и Бил Клинтън, с Иван Костов и Мобуту Сесе Секо. Не искам да ви лиша от удоволствието да прочетете неговите истории в дълго къкрилата, богата на подправки книга „Истории от ръчния багаж“. Георги Милков умее да разказва, както никой друг. Той е от малцината журналисти, които са ме учили на истории. От онези, които, вярвам, ще ни спасят като хора, с усета си за силния миг и детайла, със смелостта си, с пъстрия поглед. Способен едновременно да спечели телевизионно реалити и да води предаване за религия, да документира исторически епохи и да среща някои от най-големите личности (и убийци) на ХХ и XXI век. Какво ли има да каже той за дигиталното За богатството на технологиите и онова, което ни вземат?
108„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“
Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието? Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство. Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“. Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори. Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?
109„Често децата ни стават хора не заради, а въпреки нас“
Как онлайн светът промени родителството? Трябва ли да пазим децата от технологиите? Защо все още е важно да сме достатъчно предпазливи и придирчиви към съветите, които получаваме онлайн? И… какво никога, ама никога не трябва да казва човек на децата си? Кой не е чувал за Мама Нинджа? Мария Пеева е блогър, неопровержимо доказателство на идеята, че има смислени инфлуенсъри. Които умеят както да забавляват последователите си, така и да им помагат със знания и опит. Майка на четирима синове, разпръснати в две десетилетия, тя е също баба на внуче и стопанин на пъстър списък от домашни любимци. Преводач по специалност, Мама Нинджа неусетно влиза в ролята на блогър, а после – и на писател.
110„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“
Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът. След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…
111„Светът е твърде прекрасен, за да го доизмисляме виртуално“
„Хората много лесно и охотно слагат сърца, обясняват се в любов, сипят приятелство. То не би могло да бъде реализирано в подобни количества в реалността, защото изисква много по-реални усилия.“ „Мисля, че когато причиняваш болка някому, част от нея полепва и по теб. Онлайн сме ограбени от това – и да, неслучайно казвам „ограбени“. Да чувстваш чуждата болка е знак, че си жив.“ Петя Кокудева е сладкодумен майстор на словото, умее с шепа изречения да разкаже дълбока история. И, дори невъзможното, да го прави не само за възрастните, но и за децата. Тя е от хората, които не спират да пътуват – и творчески, и физически. Писателка с много награди за детски произведения и пътеписи, Петя е човек на света, който знае какво да поиска от него. За пътя си говорим – този по света, този надолу по фийда и този съм себе си. Този на всеки от нас и на всички ни като цивилизация по стръмнините на днешния ден, под светлината и сенките на технологиите. Какво ли ни очаква зад завоя?
112Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?
„Съвсем скоро физическата работа ще е само въпрос на избор“, убеден е Мъск. През септември се очаква да бъде представена първата версия на Оптимус – робота, който според неговия създател има потенциала да се превърне в по-голям бизнес дори от „Тесла“. Обещанията са до 2 години той да навлезе масово и да „освободи“ хората от редица задължения. Какво още си струва да знаем за Оптимус?
113Сундар Пичай, беднякът милионер
Знаете ли как се казва шефът на „Гугъл“? А ако случайно сте чували името му, позната ли ви е неговата история? Сундар Пичай е роден в Индия точно преди 50 г. Израства далеч от лукса, за първи път има достъп до компютър едва след като заминава да следва в САЩ. Дръзко се катери по стълбицата, докато застава начело на една от най-големите компании на днешния ден. В същото време успява да стои встрани от светлината на прожекторите и вниманието, което имат колегите му. Какво още си струва да знаем за него?
114Бебе от инкубатор
Дали не се задава моментът, когато бебетата ще се раждат от изкуствени утроби? Все повече изследователски екипи обещават пробив в тази област, която може би ще се окаже решението на проблема с ниската раждаемост в Западния свят. Но готови ли сме за времето, когато родителите ще могат да наблюдават заедно как расте бебето в технологичен инкубатор? Не само технологично, а и чисто емоционално…
115„Ръката си протегна мойто бъдеще…“
Безкрайно се учуди Кибернета. Изправиха се трите му антени и станаха на чуденки: „Какво е чувство?!“ През 1969 г. поетът Добри Жотев разказва поетично за срещата си с Кибернета. Днес размислите му в стихове звучат повече от актуално. Интересна и поучителна е историята на поета, точно каквито са и стиховете му.
116„Нека бъдем хора. Да се виждаме, да си говорим, да мечтаем…“
Всички познаваме Орлин Горанов като певец, а напоследък той се доказа по впечатляващ начин в ново амплоа. В разгара на първата ковид депресия той получава поканата да се захване с трудната задача да води телевизионно предаване, което да усмихва хората. „Последният печели“ е забавно авторско куиз шоу. То провокира и мен по странен начин да си опитам силите, а резултата можете да видите в понеделник вечер. В „Последният печели“ водещият доста ме затрудни с въпросите си, а в замяна аз ще се опитам да го провокирам с моите. Как така стои встрани от социалните мрежи? Как човек да запази положителния си светоглед в тежки времена? Кога технологиите ще станат съвършени в изкуството?
117ЧРД, Дигитални истории. Време е за подаръци!
Точно преди година, на 1 март 2021 г., се появи сайтът Дигитални истории. Публицистично островче, където се представят най-актуалните технологии и предизвикателствата, пред които ни изправят. Заедно се отправихме на пътешествие, което среща два свята – хуманитарния и технологичния, за да потърси общото ни бъдеще като вид. Време е да направим кратко обобщение какво се случи за тази година. А после настъпва часът на подаръците! Те определено си струват!
118„Днес онлайн всеки лъже, както си иска“
Срещаме се отново с Ву(ньо) Нгуен, за да побъбрим за настоящето и бъдещето на журналистиката, за технологиите, за предизвикателствата и хубавите страни от живота в България. Ако следите Дигитални истории, знаете добре кой е Ву Нгуен. Работил като журналист в „Ню Йорк Таймс“ и айти специалист от най-високо ниво в САЩ, той и съпругата му решават да се върнат в България, след като един ден синът им започва да нарича лаптопа „баба“. Ву печели симпатии в българското издание на „Мастършеф“, известно време развива собствен ресторант. А днес е обратно в света на информационните технологии, но вече у нас.
119Котаракът Румен: Интернетад саштествува, за да даде достап на хората до повече кодки
Дойде време в Дигитални истории да дадем думата на инфлуенсърите. Днешният ни събеседник рядко дава интервюта. Смело можем да кажем, че ако не беше дигиталното ни настояще, нямаше да даде дори едно. И би било загуба за читателя, защото мислите му са искрени, шарени, поднесени по доста своеобразен начин.
120Робот с мартеничка?!
Начинанието Дигитални истории се появява на бял свят точно в деня на мартениците. Защото нищо не е по-хубаво от идващата пролет. И защото…
121Адриен Бачи. Поуките на Синята брада
Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия. Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!
122Апокалипсис. Как?
85 секунди. Символичният часовник, който показва колко сме близо до края на света, за първи път през 2026-а посочи този безумно кратък срок. Отива си поколението, което не само помни последната (засега) световна война, но и стана свидетел на първите (дано да бъдат и последни) взривове на ядрено оръжие. Като че ли имунитетът на човечеството изтича. Само че нямаме пробата Манту, за да ни припомни, да ни стресне, да ни замисли. Това е най-неприятната Дигитална история от над 500. Но вярвам, че е важно да бъде разказана. Какво ще стане, ако един ден някъде по света се взриви ядрена бомба?
123„Уви, футболът е все повече риалити шоу“
Ако обичате спорта, препоръчвам ви този разговор. Ще ви накара да се замислите в много неочаквани посоки. „Ходеща енциклопедия“ е клише, което не е пресилено за малцина българи. Сред тях според мен е днешният ни гост. Теодор Борисов е спортен журналист, обикаля планетата в търсене на силни футболни истории, които все още се раждат в технологичните времена. Историк и автор на книги за българската история и спорт. Пише въпроси за много от най-популярните телевизионни викторини, а пътят му в тази област започва като трикратен победител в „Минута е много“. Няма как да го попиташ за нещо от миналото на българския (и не само) спорт и той да не го знае. Днес обаче ще се случи нещо различно. Ще го питам за бъдещето. За магията на спорта и царя футбол. За комерсиализирането и пренасищането, което идва от технологиите и може да откаже дори най-верните фенове. За кризата на авторитетите.
124„Днес няма условия ИИ да се развие драстично“
С Красимир Костадинов човек може да си говори и за геополитика, и за астрофизика, и за история. И всичко това в контекста на технологиите, на хода на времето, на тенденциите, които засягат живота на всички ни. Той е главен технологичен директор на Scalefocus, инженер, архитект, програмист с пъстри интереси и задълбочени познания, които често показва в своя технологичен блог. В сегашната му роля едно от преките му задължения е… да наднича в бъдещето. Осмислено, разумно, многостранно да се опитва да предвиди накъде ни водят технологиите. Ще надникнем в бъдещето. За един трезв и много различен поглед към ИИ и останалите големи теми на новото време. Добре дошли сте с нас на разходка из това, което се задава!
125„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“
„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“ Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем? Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност. Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.
126„Машината не може да бъде поет“
Може ли машината да се научи да пише като Пушкин? Или ни води към света на „Орвел“? Този текст е публикуван в септемврийския брой на списание „ЛИК“ за… 1967 г.! Но, ще се убедите, много от идеите в него звучат като от бъдещето. „Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните 3000 години. Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме, но… оставаме студени.“ Прав ли е Дмитрий Жуков, авторът на тези редове? Няма как да го попитаме. Но, ще се убедите, гледната му точка има да каже много и за днешния ден. Търсейки отговорите на големите въпроси, които ни вълнуват – за технологиите и човека, за поезията и творчеството, за „автоматите“ и истинските творци…
127Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев
80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика! Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев? Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!
128Евгений Замятин. Забравеният пророк
„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм… Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха. Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.
129„Вселена-25“. За хората и мишките
Четири двойки мишки са пуснати да си живеят на воля. С изобилие от храна и вода, далеч от опасностите и болестите. Готови да завладяват една огромна територия… Мишият рай! Започват да се плодят като зайци. Броят им расте главоломно, удвоява се на всеки 55 дни. По всичко личи, че си живеят живота и се наслаждават на всеки миг. Година по-късно в „рая“ живеят 620 мишки! Докато внезапно се случва нещо необяснимо – много от гризачите стават агресивни, започват да се нараняват без причина. После мъжките стават лениви и незаинтересовани, броят на обитателите на мишето царство неусетно започва да намалява… докато се стига до пълен крах. Дали това не е знак накъде води естественият ход на живота ни тук, на Земята? Експериментът „Вселена-25“ на изследователя Джон Калхун, направен преди половин век, се е превърнал в огромен повод за замисляне от 70-те, та до времената на фейсбук.
13010 магически истории от планетата Земя
10 въпроса, 10 отговора, 10 истории и 10 невероятни снимки. Затягаме коланите и се отправяме на вълнуващо пътуване из всички краища на планетата… Димитър Караниколов е архитект, който почти случайно се запалва по фотографията. После се превръща в безспорен майстор на обектива – кадрите му са показвани от най-големите световни медии, печели реномирани награди. Автор на нетипичното издание „Истории от планетата Земя“ – фотожурнал, в който на 208 страници впечатляващите снимки са допълнени с истории на български и английски и с тези на гост автори като Георги Милков. Любимата му гледна точка е от високо. Защо ли? Това ни предстои да разберем, заедно с това кой е най-интересният образ, с когото го е срещал пътят? Къде се е чувствал застрашен? Кое място (на Земята или не) мечтае да улови в обектива си архитектът фотограф? И защо понякога си струва… да загубим фотоапарата си.
131Опенхаймер. (Новият?) Прометей
Бомба, толкова мощна, че дори не си сигурен дали няма да унищожи цялото човечество. И все пак, трябва да се изправиш срещу себе си и страховете си, поставяйки на везните две чудовищни несправедливости. При това ти не си Бог, не си Прометей, не си дори политик, избран, за да взема такива тежки решения. А просто учен, озовал се в епицентъра на взрива. Дж. Робърт Опенхаймер, всички го познаваме като „бащата на атомната бомба“, а през следващите месеци, може да сте сигурни, за него ще се говори много. Драматичната му история минава през това да създаде най-мощното унищожително оръжие, а после да се превърне в един от най-упоритите и убедителни радетели за забрана на същите тези оръжия. И не е случайно, че тази история предстои да бъде разказана отново днес. Когато бомбите отново падат в самата Европа. Когато напредъкът в технологиите, може би, отново носи риска да се доведем до самоунищожение… „Сега аз съм станал смъртта, унищожителят на световете“, тези думи от индийския епос изникват в главата на големия учен, щом вижда ефекта от „Тринити“, първия успешен ядрен опит. Броени дни по-късно създаденото от него ще се превърне в най-смъртоносното оръжие, използвано някога, взело живота на 200 000 души. При това, както сам казва Опенхаймер, без да е имало смисъл да се случва…
132„Танг пинг“. Да си полегнеш, за да се изправиш
Няколко поколения китайци израснаха с „идеала“ „9-9-6“ – работиш без почивка от 9 сутринта до 9 вечерта, 6 дни в седмицата. Само така може да се справиш в ожесточената конкуренция, за да вървиш нагоре по стълбицата. Но като че ли се задава краят на безкрайното бачкане. „Танг пинг“ и „бай лан“ са двете имена на движение, което набира сили сред младите китайци. Да легнеш и да си мислиш за живота; да се отпуснеш, вместо да впрягаш всичките си сили в безсмислен труд. Дали от Китай идват битниците на новото време? Ще се научат ли хората от изтока да мързелуват? Кога лентяйството може да се превърне в градивна сила? Дали не си струва всички да вземем пример и по този начин да се подготвим за собственото си бъдеще? Китайците се учат на мързел. При това по толкова вдъхновяващ начин, че на човек му се иска веднага да грабне юргана… Да си полегнем!
133Тристан Харис – рицарят на честните технологии
„Най-близкото до съвест, което съществува в Силициевата долина“, така е известен Тристан Харис. Името му нашумя с прословутия филм „Социалната дилема“, който привлече погледите, но така и не поведе след себе си кой знае каква промяна. Работата му е олицетворение на всичко онова, което е „счупено“ в днешния онлайн живот. На манипулативните практики, които са се превърнали в заплаха за бъдещето ни като вид. Тристан Харис е не само най-разпознаваемият радетел за свободен и демократичен интернет. Не само задълбочен изследовател, привличащ погледите към начините, по които ни манипулират. Той е и човекът, който десетилетие по-рано предупреди, че пътят, по който вървят технологиите ще ни отведе в света на компаниите мастодонти, по-силни и от най-големите държави. До времената, когато сме неспособни да задържим вниманието си, четейки. До балоните на филтрите, които изкривяват гротескно начина, по който се информираме. Възможно ли е според него да обърнем тенденциите? Интернет да се превърне в свободно място без монополи, където информацията се предоставя по демократичен начин, с уважение към личните данни и възгледите на всеки потребител… Какви ли са идеите му за бъдещето на мрежата?
134„Напролет криптото се връща с траен ръст“
Преди месеци всички говореха за криптовалути, биткойни и блокчейн, после изведнъж… криптосветът се озова в поредната си зима. Дали това е краят или началото на този тип технологии? Дали точно сега не е моментът да погледнем към тях като перспективна инвестиция? Възможно ли е напролет всичко да се промени? Кои са областите, в които се очакват следващите големи новини от блокчейн света? Благовест Белев е от пионерите в сферата на биткойн и криптовалутите у нас, занимава се с тях от 2013 г. Основател на първия български фонд за инвестиция в криптовалути – BlockChain.bg Срещаме се, за да поговорим за бъдещето на блокчейн технологията, за NFT, за това дали когато всички говорят за биткойн, е време да купуваш или точно обратното. За вълнуващото бъдеще, което ни обещават технологиите.
135Разделяй и владей онлайн
Дали някое от най-смислените събития в историята ни, безспорен еталон за които е Съединението, би могло да се случи във времената на социалните мрежи? Дали наистина във времето, когато онлайн средата предопределя съзнанието ни дори повече от офлайн битието, си струва да повтаряме прословутото: „Съединението прави силата?“ 6 септември, планирани са бунтове в много градове. Правителството на Източна Румелия трябва да бъде свалено с мирен преврат… обаче всичко се проваля. Новината попада в неправилната фейсбук група и се почва. „Тия нищо не знаят“ „Вие сте николайофили!“ „Слуги на падишаха“ „Vsi4ko mi e qsno“ „Позор!!!!“ „Ганя…“ „Лираджии“ „Жълтопаветници“ (хем ги няма още жълтите павета) „Аз може да не разбирам, ама…“ „Който мисли така, да ми се маха от приятелите“.
136„Съпричастността ще спаси света“
Крис е най-силният човек, когото познавам. Този път ще поговорим за литературата и медиите, две от най-важните вселени в живота му. За трудностите пред хората с увреждания и срещата им с обществото. За това как ние, останалите, да се отнасяме с тях, без да ги обидим или нараним.
137„Ами изобщо дали ни се мечтае?“
Николай Теллалов ни подарява много ценни размисли в едно бавно интервю. За звездите и щастието. За любовта и смисъла. За думите, които все някой трябва за изрече. Да напише. Фантастите ли спряха да фантазират толкова, или технологиите ги задминаха? В какъв етап от житейския си път е човечеството? Още се учи да ходи, или е стигнало кризата на средната възраст? Защо не се бунтуват днешните млади хора?
138TL;DR
TL;DR: Вече никой няма време да чете дълги, сложни текстове. Или пък не? Имаме нужда от тях, за да не ни „гръмне“ мозъкът и за да останем хора?
139Интервю в… разкази?
Нашият събеседник в рубриката за интервюта на Дигитални истории има таланта да чете бъдещето. Николай Теллалов е любим писател и макар че отдавна е тълкувател и познавач на технологиите, живее, пазейки здравословна дистанция от тях. Ето какво има да каже в… разкази. Дигитални истории, миниатюри, които в безкрайно малко казват много.
140„Да оставим човечеството да се наиграе на технологии“
Как загубихме способността да почакаме и защо е важно да си я върнем? Ще успеем ли да развием умението да скучаем качествено, когато технологиите уж ни освобождават време? Какво ще пише в последната книга, написана от човек? Виолета Радкова ме впечатли с дебютния си роман „И леглото ни е зеленина“. Тя е преводач и редактор, книгата ѝ стъпва върху спомените на прабаба ѝ, записвани в бакалски тефтер, докато голяма част от нея тя пише на телефона си. Заловени от настоящето, с нея ще поговорим за бъдещето и миналото, за бързото и бавното. За книгите и смисъла.
