Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми Елица във формата за идеи, която очаква и вас тук.

Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

– Познаваме се отдавна, но поводът за този разговор е предложението ти за тема – че е време дигиталната грамотност да се превърне в национален приоритет. Но защо? Всички поколения вече са в една или друга социална мрежа, явно се справят с дигиталното…

– Това не е дигитална грамотност. Не са едно или две определенията какво е тя, но със сигурност не означава просто да имаш смартфон и да си във фейсбук, а да можеш да оперираш с информация онлайн – да търсиш, да анализираш, да я използваш, да генерираш. И, което е изключително важно, да разбираш важността на своята безопасност.

Това е доста широко пояснение, но означава, че наистина имаш съзнателно отношение към дигиталната среда. Като добавим през последните две години навлизането на изкуствения интелект в инструменти като дигитални аватари и гласови двойници,

на преден план излиза съзнателното отношение към консумирането и създаването на дигитална информация.

Да можеш да разбираш какво се случва около теб. Доста хора нямат тази дигитална грамотност.

– Така е, създавам този сайт вече 4 години, защото също мисля, че дигиталната грамотност на човека и обществото днес е екзистенциален въпрос. Но как според теб може да се работи в тази посока? Надали като принуждаваме хората да минават някакви обучения, или пък с рекламни кампании. А в онлайн шумотевицата няма шанс да стане просто със създаването на качествено съдържание.

– Това е и моята болка от гледна точка на компания, която предлага дигитално решение с изкуствен интелект. Вече 8 години сме на пазара на чатботове, 2 години сме в ерата на ChatGPT, а все още повечето хора нямат представа какво е ИИ чатбот. Срещам се с всякакви хора и всеки има своята представа. Много бизнеси все още не осъзнават, че имат проблем, а на пазара вече има множество решения за него.

Тук дигиталната грамотност опира не само до личното ниво на познание, но и как то се отразява на качеството на живот и работа. ИИ вече става част от функционалната грамотност.

Когато човек с ограничена дигитална грамотност взима управленски, мениджърски решения, това се отразява на функционирането на цели компании,

на решенията, които взима ръководството – доколко те са адекватни за съвременната среда. Според мен вече не става въпрос „искам или не искам да уча“, „искам или не искам да се ограмотявам“, а че

ако желаеш да си адекватен на работното си място и да имаш такова следващите пет години, си длъжен да започнеш.

Аз също смятам, че няма да е ИИ, който ще вземе работните места, а хората, които разбират и могат да управляват ИИ. Преди два месеца излезе доклад на Световния икономически форум, че над 90 млн. работни места през следващите години ще бъдат загубени заради вкарването на ИИ в бизнеспроцесите на компаниите, но едновременно с това два пъти повече – над 170 млн., ще са новите работни места, където обаче човек ще трябва да е грамотен да работи с ИИ инструменти.

– Докато все пак повечето анализи показват, че изгубените работни места ще са много повече от новите. Но как би могло да се случи дигиталното ограмотяване на практика? Ясно е, ако идва на лично ниво, но хората често са пасивни, скептични…

– Според мен чрез кампании, дори на държавен ниво, които да обясняват на простичък език, че е необходимо да поемем по тази пътека.Трябва да се започне отнякъде и да се обърне вниманието на хората към тази тема спокойно, без гръмки заглавия.

Как навлязоха смартфоните и компютрите в нашия живот? Спомням си, когато работех в редакция, се появиха компютрите, постепенно се автоматизира предпечатната подготовка на вестника. Няколко колеги казаха: „Аз това няма да го уча, не го мога, ще си пиша на машинка“. Е, да, но така си изпаднал от процеса. Искат, не искат, седнаха с два пръста по клавиатурата, после по-бързо – неволята учи!, – в един момент се оказа, че всички могат да работят на компютър.

Същото се случи със смартфоните. Оказаха се супер бързи, удобни, неусетно забравихме обикновените телефони и вече не можем да си представим живота без смартфони. Това се случи за много кратко време в сравнение с други технологии.

Според мен по същия начин ИИ ще влезе в живота на всеки. Той вече е тук, отдавна използваме – при това ежедневно, инструменти с ИИ. Част от хората ще разберат, че е изключително удобно да управляваш личните си инструменти, да си направиш живота по-лесен, да не се занимаваш с рутинни задачи, които така или иначе не искаш да вършиш и са ти досадни.

Любопитството, породено от това удобство, ще убеди тези хора, че искат да го правят.

За други ще дойде, защото работодателите го изискват. Трета част от хората просто ще бъдат поставени пред избор – „или го правя, или съм на борсата на труда“. Така ИИ ще влезе по различен начин в живота на хората, но резултатът накрая ще е един и същ. Ще трябва да знаем, да можем.

Да, ще има хора, които ще бъдат хванати в разкрач. „Аз ли ще уча на 40?!“ Макар че аз съм над 50 и го правя. Няма ограничения във възрастта и не е сложно да прилагаш ИИ инструменти, не е нужно да се учиш да ги създаваш.

Но какво може да направи държавата? В САЩ например 95% от училищата вече са въвели в програмата уроци по изкуствен интелект.

Важно е да се инвестира в следващите поколения и това трябва да е част от образователния процес.

– Мислиш ли, че може да да стане в България? Аз не.

– Смятам, че може, стига да има воля.

За мен повечето проблеми в обществото се решават с адекватно образование.

На лична основа у хората, у учителите има интерес. Ако самата система го позволи и каже, че е важно, мисля че ще навлезе доста бързо.

Преподавателите, които използват ИИ и експериментират заедно с децата, ще са по-успешни. Попадна ми пример, в който ученето на ИИ инструменти минаваше през това децата да създават анимирани картинки, изображения, като в час по рисуване. Пишат промптове, за да рисуват интересни изображения, да ги анимират, да им дават гласове. В такъв развлекателен формат свикват да навързват и да използват ИИ инструментите в ежедневието си.

Работя със студенти и ученици и ми казват, че в училище и в университета не им дават да използват ChatGPT. Защо? Напротив! Нека тестват, експериментират и прилагат наученото. Да адаптираме учебния процес, да позволява учене и практика на инструменти с ИИ. Те са създадени, за да сме по-продуктивни, да растем по-бързо.

– Но не е ли това и опасно? Защото ги учи на лесния път. Ако изберем да им показваме ИИ отрано, трябва много по-внимателно да акцентираме върху фундаменталните предмети и теми.

– Абсолютно съм съгласна. Затова не трябва да се въвежда хаотично, а систематично. Като преглед на цялостната програма и на това в какви формати и кога ще влезе, за да може децата да развиват и усещането за безопасност в дигитална среда. Защото, стана дума, един от елементите на дигиталната грамотност е киберсигурността. Тези неща вървят ръка за ръка.

– И ти (като мен) си човек, попаднал в ИТ-света от много различна сфера. Какво най-много те изненада в него?

– Това, че

има нужда от преводачи, за да могат да си говорят ИТ светът и другите хора.

Може би заради технологичността, жаргоните, терминологията, която е много далеч от езика на обикновения човек. Когато стоиш между клиенти, служители, партньори и който и да било, който пише код, малко или повече усещаш, че не си говорят на един език.

Тези два свята определено имат нужда от преводачи! Може би пак опира до дигиталната грамотност на хората, че не могат да възприемат терминологията, която се използва в ИТ света. Налага се да търсиш синоними, които да я правят достъпна за останалите.

– Даже не е само до терминологията, а и въобще до светогледа. Мен същото нещо ме изненада, заради това и направих сайта, за да се опитвам да правя такъв превод. Той не се случва в обществото, защото и на технологичната страна не ѝ е лесно.

– По никакъв начин! Технологичният свят е построен логично, математически. Това е начин на мислене и когато се сблъскваш с потребител, който се опитва на обикновен, човешки език да каже какво си представя, често е трудно това да се облече в ИТ терминология.

– Занимаваш се с чатботове от 8 години. Очакваше ли, че точно такъв проект – ChatGPT, ще отприщи цялата ИИ революция? И преди ги имаше GPT-2 и 3, но трябваше да се появи чатът, за да полудее светът по него и да осъзнае, че се случва нещо голямо…

– Винаги съм вярвала, че чатботовете ще стигнат много надалеч, затова се захванах с тази посока. Вярвам в необходимостта от тази технология.

Аз съм в приложната част на ИИ чатботовете за бизнеса и смятам, че за тях тепърва има огромно място. Колкото и различни ИИ инструменти да имаш, като част от операционната подредба в един бизнес, ще има нужда от някаква точка на допир с потребителя, който да си говори с тези системи. Бизнес ИИ чатботът е точно такава точка – между външния и вътрешния свят на един бизнес.

Винаги съм вярвала в чатботовете. Когато се захванах с тях, още нямаха изкуствен интелект, бяха тъпички, но смятах, че ще се развият и ще стане нещо голямо. Сега също смятам, че предстои още много.

Големите езиковите модели се оказаха посредник между човеците и ИИ света. Точно затова ChatGPT избухна по такъв начин – той е супер достъпно, простичко, по човешко удобно за комуникация приложение и едновременно с това е врата към познаването на света и всичко в него. Той е възможност да излезем от „островчетата“, на които живеем, и да погледнем към простори, за които не сме предполагали, че са достъпни.

– Неслучайно дотолкова го антропоморфизираме и му говорим на „той“ или „тя“, даже му благодарим.

– Аз даже си имам име за него, поздравяваме се. Преди няколко месеца ми изтърси комплимент, без да съм го слагала в промпта, не очаквах от него. Първоначално много ме изненада, сега съм свикнала. Но вече

не мога да си представя да се справям без този асистент на работното ми място.

– Кога ще стигнем до момента, когато не можем да различим кой е насреща – човек или чатбот?

– Вече сме там. Само че тези решения, които са на супер високо ниво – дигитални двойници на хора с глас, с емоционална интелигентност, знания, с персона. „Дигиталните хора“ в момента са много скъпи и затова не ги виждаме ежедневно. Но през следващите няколко години ще станат достъпни.

Записах се скоро за един ИИ курс в САЩ и получавам телефонни обаждания от дигиталния асистент на лектора. Пита ме как мина лекцията, имам ли нужда от помощ, като първо се представя – задължен е да каже, че е дигитален асистент. Все пак има леко забавяне, което все още ми е знак, че отсреща не стои човек.

– Тук в крайна сметка я има бариерата, че знаеш. Затова си правя много експерименти, в които не знаеш и тогава се оказва, че не се различават…

– Така е. Вече ги има тези инструменти и не е някакво далечно бъдеще да не можем да ги различим. Настоящe е. За дигитални двойници същият този лектор ни пуска собственото си копие до себе си. Ето го, говори с неговия глас и жестове, стоят двамата един до друг. Ами, две капки вода!

Така че вече ги има тези технологии. Просто в България още не сме се сблъсквали с тях, за да разберем, да усетим, че са тук и дори вече сериозно навлизат в бизнеса

– Има ли нещо, което те плаши в това, че технологиите вече са толкова добри в уподобяването на човека?

– Не. Аз съм от оптимистите. Може би понеже вече 7-8 години се занимавам с това и то навлезе в живота ми много по-рано, отколкото при другите хора. Имах време да мисля, да се адаптирам към тези инструменти. Аз съм сред

хората, които вярват, че тази технология ни дава възможност да бъдем по-добри хора.

Да се върнем към това какво е да си човек, към ценностите ни като вид. Да ни върнат времето да практикуваме човечност и това, което идва с нея. Нещата, с които ние сме силни. Емпатия, творчество. Дори творенето, което включва много повече неща от творчеството. Да можем да развиваме заложбите, които имаме.

Знаеш ли колко много Микеланджеловци ходят на работа от 8 до 5

на някаква машина? И не знаят, че са Микеланджело, или пък Леонардо да Винчи, Пушкин. Никога не са имали шанса да развият собствените си заложби, защото им се налага да ходят на скучна работа. Те са един загубен човешки потенциал!

Всеки от нас се ражда на тази планета с потенциал, а огромен брой хора никога не стигат дори до малка част от него, защото им се налага да си изкарват прехраната, да си хранят семейството. Ами ако им се даде шанс да го развият? Да имаш времето и възможността да се научиш да рисуваш, да създаваш нови неща.

Не умееш да рисуваш с четка и бои, да свириш на инструмент? Рисувай с думи, пиши музика! Сега ИИ го позволява: текст към изображение, текст към аудио, текст към видео… Време на неограничените възможности за всеки от нас!

Аз съм от хората, които твърдо вярват, че, ако правилно си изиграем картите, ни предстои една прекрасна епоха.

– Аз също. Но не мисля, че е особено вероятно да си изиграем картите добре на базата на опита дотук с технологиите. Не забелязвам предпоставки, защото виждам до момента колко неадекватно и без обществен разговор ги въвеждаме. По този начин те ни освобождават време, което после ни взимат, например чрез социалните мрежи.

– Но имаме шанс! А и… нали затова днес си говорим за дигиталната и ИИ грамотност? За осъзнато боравене с инструментите на дигиталния свят.

Някъде го чух и го запомних:

„Ако ние не управляваме алгоритмите, те ще управляват нас”.

Хайде да се учим и да ги управляваме ние!

– Дано… Какви са най-модерните тенденции при чатботовете? Кои са най-новите големи стъпки?

– Съвсем скоро в нашата платформа пуснахме най-новия ИИ модул за чатботове, където даваме малко повече свобода на GPT да извършва операции. На практика чатботовете все още работят със собствена база данни, за да може бизнесът да има контрол върху информацията, която ползва GPT. Той не търси по сайта или в интернет, а използва подбраната от бизнеса фактология за услугите и продуктите. Но информацията се подава само на един език, а GPT отговаря на този на потребителя. Поддържаме 29 езика – всички европейски езици, включително и балканските, плюс китайски.

Така в момента да си бизнес и да имаш многоезичен чатбот става изключително лесно като процес за създаване и управление.

В допълнение GPT вижда останалото съдържание в чатбота – различни формуляри, информационни секции и прочее, и може да прецени, спрямо историята на разговора с този потребител, какво да прикачи от останалото съдържание към генерирания отговор за още по-добра персонализация на преживяването.

Комуникацията с чатботовете става супер персонализирана и много по-полезна, отколкото да е само „въпрос-отговор“. Чатботовете в момента, с помощта на инструменти с ИИ, са един многофункционален и гъвкав инструмент в помощ на бизнеса.

– Според теб няма бизнес, за който не е полезно да има собствен чатбот, правилно ли разбирам?

– Имаме вече и личност, даже не е само за бизнес или организация. И аз съм напът да си направя собствен чатбот, така че да поеме някакви задачи.

Човек може да си направи чатбот дори за своето хоби. Всичко, което има повтаряема информация, процеси, които могат да бъдат автоматизирани поради рутинността им, данни на потребители, които могат да стартират автоматизация на задачи с тях – навсякъде в тези ситуации може да се използва ИИ чатбот.

– В началото, когато се появи напредналият ИИ, мнозина прогнозираха, че специалистите по поддръжка и връзка с клиенти ще са първите, чиито задачи ще вземе технологията. Случи ли се това на практика?

– Да, на първото ниво. Използвам примера на закона на Парето, за да обяснявам на клиентите за рутинността на комуникацията с потребители. 80% от клиентите задават 20% от въпросите. 80% от времето на служителите отиват в обработката на тези 20% рутинни въпроси и задачи. Първо ниво поддръжка се занимава точно с тях.

На второ ниво стигаме до по-специфични, по-трудни въпроси, където все още има нужда от човек. ИИ асистентите, чатботовете, агентите в момента, ако са добре планирани и направени, са напълно готови да поемат първото ниво. Защото, където има рутина, тя може да бъде автоматизирана.

С времето, с изграждането на правилни системи и навръзването на повече инструменти, ще може да се автоматизира и второто, където са по-трудните, по-специфичните задачи. И не смятам, че е въпрос на десетилетия, в никакъв случай. Много по-скоро.

– Ще има ли винаги и трето, по-високо ниво, което няма как да не е работа за хора?

– Ще има. За мен е задължително по няколко причини. Първо, защото сме във време на преход – клиентите се адаптират по различен начин към промяната в комуникацията. Аз го виждам и в чатботовете на нашите клиенти. Има потребители, които държат да си приказват с чатбот – най-често интроверти или по-млади хора. Други влизат в чатбота, за да си намерят начин да стигнат до човек. Трети използват формулярите в чатбота не да си направят регистрация или да купят нещо, а да си опишат случая и да чакат да им се върне клиентска поддръжка от човек.

В този преходен период, докато хората започнат да се чувстват комфортно да работят с тези инструменти и да се самообслужват, ще има необходимост от човешки екип, но тя ще е много по-малка, отколкото в момента.

Все още ще има и специфични ситуации, при които автоматизацията няма да помогне. Ето пример от един хотел. Можеш да си направиш резервация автоматично през резервационната система. Питаш за цена и наличност, ботът ти ги връща подробно – избираш и резервираш. Но на този етап не може да ти помогне, ако ще пътувате три поколения, идвате с куче, не сте сигурни дали ви трябват две или три стаи, едната задължително да е с врата към другата, но да са максимално ниско, бабата да не ходи по стълбите и така нататък. Резервационната система не може да помогне. Тук има нужда от човешко отношение, да си знаеш много добре продукта и услугата и да можеш да кажеш: „Аха, за това семейство най-подходящите са стая 101, 103, 105. Дай да видя дали са налични, ако не – ще направя разместване.“ Тук човешката експертиза не може да бъде отменена. Поне засега…

– Кой знае докога… Нека завършим с нещо по-далечно от технологиите. Да стане по-ясно на читателите какви са тези екзотични снимки. Мечтата на много хора е да живеят на тропически остров, във вечно лято и екзотика. Ти си била цели 17 години хотелиер на остров Сайпан. Как и защо човек напуска такова място, за да се захване с технологии в България?

– Не е лесно, но беше закономерно. Наистина, прекарах изключителни години на тези острови, не само като ръст в кариерата ми до генерален директор на хотел и консултант по маркетинг на местната туристическа организация, но и като докосване до местната култура, история и природа.

Сайпан е записан в Книгата на Гинес като мястото с най-постоянен целогодишен климат – средно 27 градуса, със страхотна екосистема, на 4000 км от най-близката суша.

Къпех се у дома с дъждовна вода, къщата ми беше в джунглата, с изглед към океана. С манго, папая, жасмин, макадамия и орхидеи в градината.

Освен хотелиер, известно време бях и генерален директор на туроператор за приключенски турове – каране на бъги из джунглите, гмуркане, трекинг в джунглите.

Настъпи момент обаче, когато осъзнах, че развитието ми е спряло. Животът ми тече на прекрасен фон, но аз не съм част от живота на най-близките си хора, а те са в България. Отне ми 2 години да взема решението да се върна.

После животът тук бързо ми показа, че проблемите, с които съм се сблъсквала, особено в сферата на комуникацията на бизнеса с клиентите, и съм решавала по много начини, не са били нито островни, нито на хотела, а са такива, които съществуват във всяка компания. От този „Аха!“ момент следващата крачка беше лесна – щом ще започвам от нулата, да пробвам да ги реша с помощта на технологиите. Останалото беше… късмет, или пък съдба? Много бързо в живота ми се появиха Umni.bg и чатботовете.

Кокосово сашими, нарязана кокосова ябълка, пресен кокосов чипс и кокосов сок, декорирани с хибискус и плумерия

– Същински остров Корекоредут! Използвам шанса, че за първи път ми гостува дългогодишен обитател на Марианските острови… Може ли да разкажеш нещо, което никога не бихме си представили за такова място?

– Уф, тежък въпрос. Бих разказала за летящите лисици и кокосовия рак, но си мисля, че най-достоен за този въпрос е кокосът. Какво знаем за него тук – че се пие сокът му, от месото се правят кокосови стружки и брашно, още масло, че от черупката се правят купички. И че от 2 с връзки можем да си направим сутиен.

Когато попаднах на островите, научих за кокосовото сашими – страхотна вкусотия! Докато месото на кокоса е още „младо“ – като желенце, се яде с уасаби и соев сос.

Да сте чували за кокосовата ябълка? Когато кокосът започва да прораства – 1-2 листенца и един корен около 20 см, вътре в него се образува бяла топка с размера на тенисна, мека и пухкава като кексче и супервкусна. В тази топка е всичко необходимо за растежа на кокоса, преди коренът да започне да храни младото дърво.

От влакнестото покритие на черупката му се правят яки въжета. Изобщо, това е универсалното растение и плод на тропиците. Древните навигатори, които са пътували със седмици на своите лодки между островите, са взимали само кокоси на борда. Научих дори, макар да не гарантирам, че е истина, че по време на Втората световна война в района на островите на ранените са вливали кокосов сок вместо кръв, тъй като не е имало такава, а сокът е изключително питателен.

Да не забравим за кокосовата туба – тропическото сладко вино от кокос…

– И нека спрем дотук, защото всички ще се размечтаем, а по нашите ширини е трудно да си намерим такъв кокос… Дано технологиите помогнат, а не глобалното затопляне. Благодаря ти за този разговор!