Бънк Ромеро е истински феномен. Поредицата от 6 книги събира най-доброто от криминалния, фантастичния жанр с автентично чувство за хумор и определено ме впечатли. Затова нямаше как да не поканя автора ѝ да поговорим за книги и бъдеще, за фантастика и фантазия.
Емил Минчев е писател, известен с поредицата за детектива вълколак, но и преводач, оставящ следа с произведения като „Отнесени от вихъра“, „Баскервилското куче“, „Великият Гетсби“. Но стига приказки, да започваме.
Многословието не е в стила на Бънк, не е и на неговия създател, но с него имаме да си кажем интересни неща.
– Кое от напредъка на технологиите през последните години успя да изненада един писател фантаст?
– Изненадан съм от липсата на напредък за някои неща.
Смятах, че всички доставки вече ще се извършват от дронове
и колите с шофьори ще бъдат отживелица (като каруците).
– Аз също, честно казано. А по какво си прилича и по какво се различава бъдещето, в което живеем, от това, което предполагаха класическите фантасти?
– За съжаление, през последните десетилетия
въображението на човечеството малко закърня, особено по отношение на Космоса и звездите.
Ако Артър Кларк и Айзък Азимов можеха да ни видят днес, биха се разплакали от разочарование, че още дори не сме стъпили на Марс.
– Уви, както каза един мой гост, по-близо сме до семейство Флинтстоун, отколкото до семейство Джетсън.
Превеждал си Конан Дойл, Брам Стокър, Джейн Остин. Какво научава човек за бъдещето, когато прекарва толкова време в миналото?
– Да оценява факта, че сто години са абсолютно нищожно количество време, ако се отдръпнем достатъчно далече и видим голямата картина.
– Дали обаче и днес е така? А можем ли, обсъждайки го, да променяме бъдещето?
– Разбира се. Всеки оформя своето бъдеще и хората оформят бъдещето на човешката раса.
– Трябва ли да се опитваме да го предсказваме?
– Винаги.
– Наскоро си направих експеримент – публикувах текст, едва в края на който разказах, че е генериран от ИИ. Почти 90% от хората признават, че не са забелязали. Аз се уча да пиша от четвърт век, мисля, че това е нещото, което мога най-добре и резултатът определено ме отчая. Какво би почувствал, ако ИИ напише книга за Бънк Ромеро толкова добре, колкото ти би могъл?
– Ако се случи до десетина години, няма да се изненадам, но признавам, че ще ми стане тъжно.
– Какво ще правим по цял ден, ако не се налага да пишем?
– Ще творим по друг начин. Или ще се наслаждаваме на творенията на машините.
– С какво те плаши и с какво те ентусиазира напредъкът на изкуствения интелект?
– Ще има сътресения, най-вече свързани с хората, които ще останат без поминък. Но прогресът се случва независимо дали искаме, или не.
– Кое е онова, което литературата все още може да направи по-добре от всяка машина?
– Ексцентричните и оригинални полети на въображението, които са лишени от всякаква логика.
– Бънк Ромеро има нюх, а ние живеем във време, в което все повече делегираме нюха си на алгоритми. Може ли пък ИИ да ни доведе до свят без престъпления?
– В свят без затвори всички ще живеем в един голям затвор.
Трябва да приемем човешката природа с все брадавиците – както хубавото, така и лошото. Лошото е толкова част от нас, колкото и доброто. И без него просто няма да сме хора.
– Пишеш за чудовища. Кои са чудовищата в днешното общество, които би искал да не съществуваха?
– Според мен
липсата на емпатия е най-големият и значим проблем в днешния свят.
– Ако изкуствен интелект ти предложи блестящ сюжет за нов роман за Бънк Ромеро, това би било изкушение, обида или просто шум? Къде минава разумната граница в сътрудничеството между писателя и алгоритъма, след като вече използването му е на практика недоказуемо?
– Трудното в писането не е измислянето на сюжета, а описването на този сюжет.
– Уви, той вече се намесва и там, струва ми се.
Бънк разплита мистериите с обоняние и нюх. В епоха на дийпфейк, генерирани текстове и образи какво сетиво може да ни върне истината?
– Малките сиви клетки, както обичаше да казва Еркюл Поаро, великият детектив на Агата Кристи.
– Поредицата за Бънк искрено ме впечатли, особено като става дума за български автор. Как се роди идеята за нея?
– Реших да комбинирам любимите си жанрове – детективско криминале, хорър и фантастика. Бях стигнал до
детектив, който разследва убийство в заключена стая в бъдещето, когато гледах „Рататуи“ и ми просветна:
детективът има необикновено развито обоняние, защото е вълколак.
– С какво си обясняваш успеха конкретно на този образ? Има ли нещо българско в него?
– Създаден е от българин, така че не виждам как би могло да няма нещо българско в него. В Бънк се преплитат любими персонажи и хора от живота ми, всичките – българи.
– Какво искаше да избегнеш, когато създаваше Бънк? Кои клишета на детективския жанр те дразнят най-много?
– Детективът-отрепка, който винаги е на ръба на банкрута и чийто личен живот е пълна бъркотия.
– Какво научи за себе си, пишейки за Бънк?
– Научих, че в характера ми има консервативна нишка, особено ако се вживея в образа на съпруг и баща.
– След края на поредицата за него какво да очакваме от теб?
– Започнал съм две други поредици: трилогия за призраци, разследващи престъпления в различни измерения – „Светлосянка“, „Светломрак“ и „Светлобезкрай“, и поредица от детски романи с научно-фантастичен привкус – „Митко и омагьосаната пещера“.
– Сигурен ли си, че няма да ти липсва и няма да се върнеш един ден към него? И Холмс, и Остап Бендер се завръщат дори от смъртта… Да не би да ти омръзна от него?
– Не е хубаво човек да почива на лаврите си. Гледам напред, към нещо ново и различно, което ще ме предизвика да се развивам. Освен това причиних такива ужасни неща на Бънк в тези шест книги, че искам да го оставя да си почине от мен.
– Дано все пак размислиш, на мен ще ми липсва! Благодаря ти за тази бърза среща, няма да те отвличам повече от работата. Нека музата бъде с теб!
