Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е днешният ни гост. Освен член на журито на конкурса, той е и управител на издателство Scribens, което ще издаде в стихосбирка най-добрите стихове от него.

Георги Гаврилов е поет и… физик. Създава издателство Scribens, за да дава шанс на млади български автори да стигнат до читателите си.

Има ли място за поезия в епохата на TikTok и изкуствения интелект? Как да върнем това изкуство на заслужения пиедестал? Могат ли и трябва ли да бъдат инфлуенсъри днешните поети? Плашещо или мечтано е времето, в което изкуственият интелект вече не може да бъде разделен от поезията?

– Когато се роди идеята за конкурс за поезия, създадена с помощта на ИИ, потърсих за партньор голямо издателство, което ми отказа с мотива, че това би било в „дълбок дисонанс“ с вижданията им. Но когато се обадих на теб и те попитах, се съгласи веднага. Защо?

– Защото е смела идея и е тема, която според мен е важна. Впоследствие го синтезирах така: ако се мълчи за нещо и се правим, че то не съществува, единствено му даваме свободата да се развива безконтролно.

В един момент безконтролното става неконтролируемо.

И от това ще произтече единствено всякаква липса на регулация, на проследимост и пълен хаос.

Такъв конкурс, който открито заявява и изисква употребата на изкуствен интелект, смятам, ще има някакво смиряващо влияние върху хората, които са склонни да го ползват, без да го афишират официално.

Разбира се, съгласих се също, защото и като издател, и в личния си живот не си падам много по комфорта, харесвам предизвикателствата. Това е предизвикателството от социален смисъл.

снимка: Краси Димитров

– Освен това поезията, според мен, трябва да е смелото изкуство, което да ни помага да осъзнаваме какво се случва, а много хора бягат от това.

– Абсолютно! И трябва да бъде винаги адекватна на времето си, свързана с всякакви социални събития – и геополитически, и технологични.

За хората, за които поезията приключва с учебниковите автори, това никога няма да бъде разбираемо. Много често ми се случва по време на четения, или когато някой отвори моя книга, или на някои от нашите автори, да каже: „За първи път виждам текст без пунктуация или без главни букви“. Това, много добре знаем, нито сме го измислили ние в последните 10 години, нито изобщо е шокиращо за изкуството. Но за някои хора е.

– Обаче се оказва впечатляващо да има подобен конкурс за много хора, ако съдим по коментарите онлайн. Той не е само „лоша шега“, но и „гавра“, „оргия“.

– Много хора живеят с някаква погрешно идеалистична представа за поезията и за изкуството въобще.

Поезия на нас, българите, може би ни е най-близкото изкуство.

Винаги сме имали страхотни поети. Продължаваме да имаме и сега, независимо в какви времена сме живели, дали е имало репресии, трудности, даже обратното – колкото е било по-тежко времето, толкова по-добра поезия се е пишела.

– И сега ли е така?

– Защо не?

– Не знам. Бих очаквал да бъде, нашите времена не са леки, но по много, много различен начин. Честно казано не познавам днешната ни поезия. Далечна ми е, може би основно защото не изпълнява социалната си функция. Не намирам авторите, които да го правят.

– Които да се бунтуват?

– Не само. И да променят с това, което пишат. Повечето ни национални герои са поети. Даже в началото на 90-те имаше поети, които отекваха, бяха популярни личности, политици дори. Сега аз поне не ги виждам, освен от отиващата си генерация.

– Да, за влиянието съм напълно съгласен. Много е трудно да остане тази тежест в поезията. И да бъде неудобна за управляващите, най-малкото. Това се случва и в момента, но в други държави.

У нас изкуството, в този смисъл, е откъснато от живота.

Но дори така, по-приглушени, без силата на някаква маса, имаме поети, живи, съвременни, пишещи, които са на нивото на най-добрите световни автори.

– Какво трябва да се случи, за да станат по-популярни?

– Ох… Казвам ти го и го правим. Не знам. Може би трябва да се участва в политиката. Може би това е най-директният начин.

– Преди е можело да участваш в политиката и без да участваш, първият пример, който ми изниква е Радой Ралин. Никога не е бил политик, но винаги е бил влиятелен глас, който се чува.

– Тогава е било възможно. Обаче кои са популярните личности днес? С какво човек става популярен? С излагация, глупост, скандал. Може би през музиката има по-голяма възможност за влияние.

Последните няколко месеца направихме две големи събития в кино „Кабана“ и в „Строежа“, с които целим да привлечем повече и по-смесена публика, защото

трябва да се разбиват балоните на отделните сферички.

Правим комбинирани музикално-поетични събития. Хората идват, чуват една група, която не са слушали до момента, а феновете на групата чуват поезия, която не са си представяли, че съществува. Това е някакъв постепен, по-бавен процес, който обаче имам идея да развиваме. Да се опитваме да пълним все по-големи помещения. В някакъв смисъл това ще направи по-популярна поезията, поетите. Може би не е с този фактор, който искаме, но е принос към него.

А какъв е твоят отговор на този въпрос?

– Не знам, мислил съм си и аз, кое би ме накарало да купя стихосбирка. И стигам пак до историите, неслучайно така съм си кръстил сайта. Може би да направим поетите по-„секси“, извинявай за грубата баналност. Техните истории също ми се губят. Поезията е интимно изкуство и не съм сигурен, че днес Яворов би бил, каквото е, без всичко отвъд самите му стихове. И аз не харесвам тази „професия“, но вярвам, че пътят до повече, особено млади хора, е през смислени поети, които са и инфлуенсъри.

– Да, но според мен трябва да се направи по много умен и ловък начин, защото по принцип, в природата на поета това не стои заложено. По-скоро той бяга от това инфлуенсърство във вида, в който се случва в момента.

Но да. Можем ли да имаме поезия в TikTok?

– Защо не? На изток например, в родината на TikTok, съдържанието му е до голяма степен образователно.

Какво ще те изненада да прочетеш в тези генерирани стихове, които ще получим в конкурса? И какво би се радвал да прочетеш?

– Ще се радвам да прочета добри текстове.

Ще се радвам да ме учудят, да ме изненадат.

Вчера един голям български критик – Георги Цанков, беше публикувал едно стихотворение, което е генерирал с ChatGPT, като му казал: „Напиши ми стихотворение“. И той му написал. Много общо, „листата, есента, Слънцето“… Коментирах с Жоро, че вероятно не му е задал достатъчно добър промпт. Чатботът си е свършил работата с минимални усилия, заради минималните насоки. Действително резултатът е стихотворение, може да не е най-великото, което ще прочетете днес, но то отговаря на всички правила на поезията, ако те изобщо съществуват. Ако човек се постарае в подготовката на промпта, както и ти беше споменал, изкуственият интелект може да напише по-добри стихотворения от огромна част от хората, които твърдят, че създават поезия.

В издателството непрекъснато сме затрупани от ръкописи от хора на всякаква възраст, някои с книги, някои без, някои са се самоиздавали. Сред тях има и много хубави текстове, но общото количество е огромно.

И ето пък, ако се върнем на предишния въпрос,

след като толкова много хора пишат, значи все пак има някакво влияние това изкуство. Може би по един по-тих начин, дори по-егоцентричен.

Да искаш да си поет – не толкова да четеш и да въздигаш други, но да искаш ти да си поет. Може би това трябва да използваме.

– Мотивацията за писане също е интересна. Аз се надявах, докато пишех стихове като ученик, че ще това ми помага с момичетата, но… не ми помагаше. Никак.

– Ами… на мен поезията много ми е помагала точно там.

– Значи сигурно в моята поезия е бил проблемът. Но дали тази лавина от писане на поезия онлайн не е част от цялата промяна в начина, по който общуваме? В интернет изведнъж се озовахме на равна нога – поети, журналисти, инфлуенсъри, читатели. Всеки иска да се изразява, което от една страна е голямо богатство. Но много често имаш самочувствието, че пишеш добре, получаваш 20 или 200 лайка и продължаваш. Но в този случай нямаш критерий и няма откъде да се появи.

– Има безумно много фейсбук групи от типа „магията на думите“, „магията на словото“, някои от тях дори с полуграмотно написани имена, с по 100-200 хиляди членове.

И най-профанното стихотворение, включващо между редовете философия тип пети клас, там се радва на огромни почитания.

Това също е интересен феномен. „Не бъди като другите, бъди себе си“, „търси се, намери се“, ето такива глупости. Хората явно имат нужда от този език.

В крайна сметка една от задачите на изкуството, и на поезията в частност, винаги е била да спасява и да помага. Някои се нуждаят от по-профанно спасение.

Тук се обръщаме вече към човешкия въпрос. Ако работи, значи си си свършил работата.

снимка: Георги Петров

– Дали не сме поизгубили критерия? Гостувал ми е един изключително интересен образ, българският литературен Банкси. Той познава литературата професионално и опитва какво ще стане, ако пише целенасочено самоцелни глупости. Постига успех – публикуват го две от големите, уж противоречащи си днес „школи“. Имаме ли критерии наистина днес за това кое е „добра поезия“?

– Ако човек има достатъчно работно самочувствие, етика и увереност, няма как да награди нещо, което не разбира и в което не вярва.

Тоест, ако се случват такива феномени, те са породени от някаква неувереност на журиращите, от някакво усещане, че това е извън техните предели.

– ИИ добавя още за критерия. Знаеш, на два поредни важни конкурса – „Веселин Ханчев“ и „Станка Пенчева“, две различни журита от признати авторитети избра генерирани стихове в топ 10, които са създадени дори без особено усилие.

– Критерия… може и да сме го загубили, някои от нас.

– Ако прочетеш стихове, които ти се сторят толкова хубави, че не би могъл да ги напишеш, и разбереш, че са генерирани, това ще те накара ли да спреш да пишеш?

– Не! Напротив. Този стих ще съществува, ще се е родила поезия. По какъв начин? Дали сурогатно, естествено, или как? В крайна сметка,

ако ние имаме досег до него и то е наистина толкова великолепно, интересува ли ни, че е написано от ИИ?

И ако е написано от ИИ, трябва да си зададем въпроса можем ли да се състезаваме? Какво състезание можем да направим? Това би било много интересно.

Според мен няма да е обезкуражаващо, напротив, ще е мотивиращо. Човек срещу машината.

– Именно! А ние като че ли се предаваме, преди още да сме определили правилата. Какво от това, че от миналия век ни побеждава на шах? Шахът още съществува, има знаменити състезатели, силни личности, от които се вълнуваме.

– Точно! Това е много хубав пример, аз много обичам да играя шах. Повече обичам да играя с хора, не защото компютърът ще ме бие. Някак… дори когато е онлайн и не виждам човека, усещам човешката игра. Тя се разпознава, много е интересно. Но пък тренираш срещу компютър, защото той винаги е наличен.

Тези идеи изобщо не са нови. Ние просто сега достигаме нещата, описани от фантастите още втората половина на миналия век.

– Въпреки това сме далеч от решение какво да правим. В тези два конкурса организаторите избраха да не отговарят, единствено съобщиха, че в следващото издание ще трябва да се декларира, че авторът не е използвал ИИ. И какво, след като това вече не може да бъде доказано по никакъв начин?

– Тук трябва да влязат едни много по-големи външни регулации, които няма да се отнасят само за такива конкурси. Но самото урегулиране – административно, бюрократично, в момента не може да смогне на технологичния напредък и на развитието на изкуствен интелект.

Озоваваме се в абсолютен хаос.

Ако се отделим от поезията, гледах една статистика, че вече сме стигнали 50 на 50 процента онлайн генерирани новини с изкуствен интелект и такива, написани от хора. Преди излизането на ChatGPT първите са били 2-3%.

– Има и хубава страна! Вече мнозина всички пишат много по-грамотно онлайн. През последните 1-2 години някак си стана нещо и дори пълният член се появява там, където се очаква. Кой знае защо.

Но ето че той може да демократизира, да прави поезията по-достъпна. За да се включиш в поетичен конкурс досега, трябваше да имаш като минимум самочувствието, че пишеш добре. В нашата надпревара това дори не е нужно. Може да нямаш усет за ритъм или богата езикова култура. За сметка на това получаваш голямо предимство, ако имаш вкус за поезия и умееш да експериментираш. Това не е ли хубаво?

– Хубаво е и според мен генерално човечеството трябва да се насочи към преобразуване на изкуствения интелект. Той трябва да е личен асистент, който от една страна ще има огромна база данни, но в същото време, когато го ползваш за създаване на някакъв творчески или интелектуален продукт, за да притежаваш авторско право върху него, той трябва да е персонализиран. Това е голям въпрос, който не може да остане нерешен. Няма как, защото все в един момент нещо подобно ще се случи. Ето, ти си имаш твоя ChatGPT, който се казва Иван, той ти е личен асистент и ти като писател на проза или на статии, ще можеш да си го ползваш с твоя стил.

Имам приятели графични дизайнери, които бяха много уплашени в началото на бума, че ще останат без работа. Познай какво стана! Сега си спестяват десетки проценти от времето, ползвайки ИИ.

Този ужас, че ще изяде работата на творците, мисля, че е абсолютно безпочвен.

Ние трябва да се възползваме. Това е все едно да кажеш, че фотоапаратът е изял работата на художника. Той става ново изкуство, но не отрича старото.

– Според мен разговорът е по-голям, защото парадигмата вече се е променила твърде много с това, че нямаме как да докажем. Каквито и регулации да въвеждаме, те не могат да работят ефективно по редица причини. Трябва да се от някакъв напълно нов тип, а това минава през разговора накъде отиваме.

– Вероятно си прав, че трябва да са от съвсем нов тип и те ще се появят по принуда. Поне аз така разсъждавам, няма как да остане по този начин. Не защото съм против, а защото ще бъде по-стойностно.

Иначе, за тези два конкурса знаем, че са се ползвали тези помощници.

За колко още не знаем, за колко книги, които са написани и излизат, не знаем?

В България има над 2000 регистрирани издателства, непрекъснато се бълват заглавия.

снимка: Георги Петров

– Постоянно вече се виждат корици, които са очевидно генерирани. А колко още остават незабележими..

– Един графичен дизайнер трябва да работи един месец, за да направи хубава корица и трябва да му се плати съответно. При ИИ е почти безплатно.

Преди няколко години прогнозирах, че

до 2030 – 2035 г. ще има голяма световна награда за литература, присъдена на изкуствен интелект.

Може би ще стане по-скоро. Но това би било готино – да съществува ИИ, който сам да си избира темите, да пише и да стане автора.

– Друг проблем е, че технологичният свят не може да си говори с хуманитарния, заради нежелание от двете страни. Ти си физик и поет, успяваш да комбинираш науката с изкуството. Толкова ли са различни тези светове?

– За мен не са отделени, напротив.

Особено физиката е страшно поетична наука.

Поезията пък можем да я наблюдаваме със същото почитание, с което наблюдаваме нощното звездно небе. За мен са смислово свързани двете неща. Но пък за хората, с които съм комуникирал от едната сфера и от другата, зее тази празнина. Те по-често избират да останат изолирани в рамките на специалността си.

– Което според мен е грешка, ако съдя по моя опит. Можеш да чуеш от писател изключително важни разсъждения за технологиите и обратно, ако сетивата са отворени.

– Ако се върнем назад, много неща от технологичния напредък първо са били разказани от писатели. Хората са почнали да работят в посока осъществяването на този технологичен напредък през фантастичните романи. Думата „робот“ е измислена от брата на Карел Чапек за един от неговите романи. Буквално означава „работещ“. Нещо, което работи. След като тази дума, която е навлязла абсолютно навсякъде в технологичния свят, е измислена от писател, значи двете неща не са разделени.

– А можеше и да се казват силодеи… Дали обаче и днес можем някак си да върнем тази връзка?

– Можем, но писателите трябва да си дадат повече зор. Времената, които споменах, не са били статични, но изглеждат така спрямо последните две-три десетилетия. Може би това е една друга причина изкуството да е отстъпило място – днес се мечтае през света на технологиите, докато литературата уморено извръща поглед назад в търсене на някаква утеха. Трябва да променим това, аз поне планирам да опитам.

– Преди да се разделим, спомена, че има чудесни съвременни български поети. Кои трима би ми препоръчал и защо?

– Понеже не обичам класациите, те са винаги временни, а и мога да изброя десетки имена, ще се спра просто на най-новите ни автори – Лора Младенова, Калоян Иванов и Тодор Стоянов. И тримата дебютираха тази година при нас и съм горд от този факт.

– Благодаря ти, ще чета с интерес! А нямам търпение и заедно да четем стиховете, които ще се включат в конкурса. Дано има повече хора с въображение, всеки е добре дошъл до 1 декември…