Бъдеще без престъпления или дигитален концлагер?

окт. 28, 2022 | Технологии

Бъдеще без престъпления или дигитален концлагер?

28 октомври 2022 | Технологии

Алгоритмите, оказва се, вече могат да предскажат кога и къде ще се случи престъпление. По този начин, след още няколко стъпки, може да бъдат предотвратявани масови убийства, безброй животи да бъдат съхранени. Човечеството да бъде принудено да се сбогува с тази изконна негова черна страна – престъпността.

Ами съдебната система? В Китай вече официално част от присъдите се определят от изкуствен интелект, чиито решения се оспорват само ако има сериозни доказателства. Значи ли това краят на съдебните грешки, юридическите хватки, несъвършенствата, с които така и не можем да се преборим през цялата човешка история тогава, когато заговорим за справедливостта?

Ще оставим ли Джон Гришам без работа? Или ще се озовем в ужасната последна сцена на един знаменит роман – мъж и жена си приказват, когато зад тях един стоманен глас изрича: „Вие сте покойници“?

Ако всяко престъпление може да бъде предсказано или справедливо наказано, ще стане ли животът ни невероятно спокоен? Или ще се озовем в свръхконтролиран световен концлагер?

 

Технологии и престъпност

Снимка: Stefano Pollio, Unsplash

 

…съдияаата е робот!

Разбира се, всичко, казано дотук, са крайности. Абсолютната справедливост е утопия, точно както е утопия и самата думичка „справедливост“. И все пак, заговорим ли за престъпления, винаги водещ е бил човешкия фактор. От този, който ги е причинил, до този, който трябва да ги предотврати и последният, който след това да ги овъзмезди, на това се е основавала нашата цивилизация.

И именно от човешкия фактор във всяка от трите позиции идват проблемите. Трудностите, несъвършенствата, грешките, които превръщат търсенето на справедливостта в кауза пердута. Може ли технологиите да помогнат в този процес? Не само може, а и вече се случва. И голямата трудност идва от баланса – какво можем да си позволим да им „дадем“ като отговорност и кое никога не бива да попада в „ръцете“ им.

Правото, с пълно основание, е една от най-консервативните области в човешкото общество. Там още се обличат в тоги, говорят си на латински… и това не е самоцелна игра, не е само символ на консерватизма и традициите. А много повече – знак, че тази област трудно може да бъде променяна, защото се крепи на огромен опит, трупан с хилядолетия.

Е, надали мнозина българи ще се съгласят с тази постановка, у нас винаги го е имало и недоверието към тази система, и липсата на увереност, че има как нещата да се случват по-добре в целия цикъл на битката с престъпността. Дали точно затова не би трябвало именно ние да погледнем по-смело в подобна посока? Да, знам, че звучи утопично, но…

 

 

Криво седи, право съди

„Който контролира съда, контролира и държава“, дали го казва Гешев? Не, Аристотел.

Технологиите определено вече имат какво да предложат, дори още преди да се е случило едно престъпление. Защото се оказва, че повечето закононарушения могат да бъдат предсказани, а това дава още поводи за размисъл за характера на това явление.

През юли учени от Чикагския университет представиха проект, разработен съвместно с Пентагона, който може да предскаже… 90% от престъпленията, преди да са се случили!

Алгоритъмът е изпробван в Чикаго, Атланта, Лос Анджелис и Филаделфия. Всеки град бива разделен на зони от по 92 квадратни метра, след което невронната мрежа е захранена с подробни данни за престъпленията, случили се през последните десетилетия. Оказва се, че алгоритъмът прогнозира изключително успешно кога в някоя зона ще се случи престъпление. И тъй като става дума за площ с размерите на апартамент, е повече от лесно на базата на това то да бъде предотвратено.

И после какво? След като полицаите обкръжат отвсякъде периметъра, това дали няма да пренасочи зложелателите? Няма ли много бързо престъпниците да се съобразят със слабостите на ИИ и дори да се възползват от тях? Така идеята просто ще се превърне в поредната стъпка от вечната битка между стражаря и апаша…

 

Технологии и престъпност

Снимка: Amrut Roul , Unsplash

 

Имате право да мълчите

Още преди десетилетие Чикагската полиция пък разработи модел, който оценява колко вероятно е един човек да извърши престъпление или да стане жертва на такова. Преценката се оказа изключително точна и основната причина начинанието да бъде спряно, беше, че алгоритъмът дава доста расистки прогнози – оказа се значително по-склонен да преценява цветнокожите като потенциални престъпници и белите – като жертви.

Къде минава границата на утопията? Ако такива два алгоритъма могат да кажат кога ще има престъпление и кой е най-вероятният извършител… ще стигнем ли до сюжета полицията да арестува престъпника за нещо, което евентуално някога ще извърши?

Това наистина е фантастичен сценарий, но е важно, когато говорим за технологиите, винаги да гледаме няколко стъпки напред. И тъй като стана дума за пристрастията – именно тук идва големият въпрос. Дали въвеждането на алгоритми би могло да направи правораздаването по-обективно, или обратното: да въведе по-необратими пристрастия дори от тези, които са характерни за хората?

 

Думи, а не дела

Имайки предвид американската практика със съдебните заседатели, второто надали е възможно. Наистина, чрез сложни алгоритми, но, все пак, системата е такава, че дава решенията на най-важните дела в ръцете на хора, избрани уж на максимално случаен принцип. Но все пак: без юридическа подготовка, такива, че да бъдат максимално представителна извадка на обществото.

Идеята е чудесна, но дали наистина дава така търсената справедливост? Няма ли да бъде дори по-справедливо, ако просто имаме на мястото на съдебните заседатели изкуствен интелект, който обаче е достатъчно широко скроен, с още по-потиснати предразсъдъци, отколкото би могъл да е който и да било човек? Или пък, още по-добре, комбинация от различни по устройство и подготовка изкуствени интелекти?

Ако предварителното наказване на престъплението изглежда плашещ вариант, то справедливостта в съда винаги е била мечта, която може би има как да бъде постигната… А може би това вече е факт!

„В Естония е разработен срещу 8000 долара ИИ, който решава съдебните дела, когато предметът на спора е в рамките на по-ниска сума“. Можете да намерите тази новина от последните години от доста онлайн източници.

 

Технологии и престъпност

Снимка: Faruk Tokluoğlu

 

Да няма „именувам се“

И все пак, тя не е вярна, ще ви го кажат дори и фактчекърите, колкото и въпроси да оставя и това направление. Шумът тръгва от публикация в Wired, която се преповтаря нататък.

Да, обаче лековерието може да застигне дори и десетките медии, споделили новината. Наистина ли мислите, че алгоритъм, който ще присъжда обезщетения, днес може да бъде създаден за по-малко от месечната заплата на средно добър специалист в областта? И да бъде пуснат да дава присъди в държава от Европейския съюз, при това тази, която държи реномето на най-дигитализираната сред останалите?

Правното министерство на Естония тук опровергава новината. Но с уточнението, че изкуственият интелект наистина се използва във все повече области на правораздаването. Една от посоките е например „пенсионирането“ на съдебните секретари, след като системите за набиране на текст на естонски вече са по-прецизни от хората с точност 92%.

Навлизането на технологиите в правото е факт и в западните държави. Разбира се, не в ролята на съдия, но софтуерът с машинно самообучение отдавна е част от арсенала на адвокатските кантори, които могат да си го позволят. А те са все повече, защото алгоритъмът и тук умее значително по-бързо и качествено от хората да обработва огромни обеми от информация.

 

В името на робота

Може би са ви учудвали информациите и от нашата преса, че съдията по дадено дело се е запознал с няколкостотин тома представени документи. Голяма част от работата на правистите днес е свързана с обработката на огромни обеми от информация. Да, със сигурност това не е най-забавната част, затова и нерядко попада в ръцете на стажанти, млади сътрудници, хора, чийто труд е по-евтин. ИИ обаче може да надгражда, що се отнася до такъв тип работа, а да не говорим и за финансовите му условия.

Ето защо днес има софтуер, който прави предварителния правен анализ, анализира дела, сходни с това, по което е страна дадената адвокатска кантора. Събира и подготвя данните, така че да са удобни за юристите. Ето едно безспорно приложение, в което изкуственият интелект може и дори вече е полезен – бързо можете да откриете подобни стартъпи онлайн.

Както пише още през 2019-а тук футуроложката Мариана Тодорова, „има няколко компании, които предлагат подобен продукт – Kira Systems, Leverton, eBrevia, Thought River. Те развиват разнообразни услуги – по-прецизен дю дилиджънс преди подписване на договори; прочитане и обработване на документи на 20 езика, като е възможно над 50 да бъдат обработени за около минута; проверяват около 150 атрибута на договора в 12 000 кредитни споразумения само за няколко минути, което е еквивалент на 36 000 часа правна физическа работа; умеят да намират и скриват чувствителни данни при потенциални договори“.

Всичко това би могло да има и социален, и екологичен ефект – замислете се за огромните обеми хартия, свързани с всяко по-заплетено дело дори у нас.

Прогнозиране на това как ще се развият делата, анализ на документи, на нагласите на съдебните заседатели, обработка на големи обеми документи – това са все области, в които алгоритмите безспорно могат да бъдат полезни и да спестяват тонове труд.

 

Технологии и престъпност

Снимка: kat wilcox

 

Инструмент в ръцете на Господ

И все пак, наистина ли няма как да ги включим и при вземането на решения? Да премахнем пустата субективност, от която се оплакваме традиционно по нашите ширини?

В крайна сметка все още не сме видели осъдени за корупция на високите етажи у нас, само на прословутата Кьовеши ли ни остава да разчитаме? У нас дори липсват зрелищните съдебни дела – шоу програми като сериала с участието на Джони Деп и Амбър Хърст, нямаме какво да губим.

Колко по-зле може да стане? Дори исторически, ако си припомним, че Патриархът на българската литература, докато работи като съдия… осъжда куче. След като алгоритмите вече дори и пишат толкова добре

Вероятно има надежда, но ако отправим поглед не на запад, а към Поднебесната история. Да, всичко изброено дотук може и да показва, че днес мястото на технологиите в битката с престъпността е по-скоро подпомагащо, докато не стигнем до Китай. Именно това е държавата, която развива най-непознатите, но пък явно работещи системи, свързани с изкуствен интелект.

 

Технологии и престъпност

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

 

За кокошка няма прошка

Това е и съвсем обяснимо. Става дума за страна, която дори повече от нас има нуждата от рязка промяна, що се отнася до правораздаването. Като дори си го признава официално. През последните десетилетия с огромния ръст на хората в средната класа, нарасна и нуждата от повече и повече съдии заради растящия брой дела и намаляващия – на хора, които се насочват към юридическото поприще. И у нас делата понякога се „влачат“ с десетилетия, но там това е значително по-честа практика, която се задълбочава.

През 2000-а делата във всички съдилища са били 5,35 срещу 28 милиона през 2018 г. или ръст от 423%!

Затова технологиите бързо навлизат на всички нива. През 2019 г. 97,8% от китайските съдилища поддържат онлайн попълване на документи. Почти като у нас, нали?

А после идват технологиите в областта на изкуствения интелект, които, противно на типичните ни стереотипи, днес изживяват огромен бум далеч не само в Западния свят.

Тук е задължителна уговорката, че, както винаги, стане ли дума за Поднебесната, има дефицит на информация, особено такава, която може да бъде проверена. Както е с теми като прословутия социален рейтинг, така и що се отнася до навлизането на изкуствения интелект в правораздавателната система, винаги може да се подведеш.

 

 

Бай Робот при Бай Ставри

И все пак, по всичко личи, че в някои част от страната вече наистина работят алгоритми, които вземат решения. Разбира се, те са наблюдавани за момента от хора съдии. И ако те се съгласят с изводите на алгоритъма, делото е решено, а ако са против – налага им се да пишат дълги и подробни обяснения, които след това да бъдат въведени в ИИ системите, така че да ги подобрят. По всичко личи, че крайната дума все още я има човекът.

Системата съвсем не е от вчера, разработва се от 2016-а, когато главният съдия Цян Джоу призова технологията да се използва за подобряване на „справедливостта, ефективността и надеждността“.

В Шанхай алгоритъмът влиза в ролята на прокурор, автоматично подготвя обвиненията за престъпления.

 

Бонбони и Клайд

Според тази информация, идваща директно от Китай, приложенията са впечатляващи. Изкуственият интелект вече има отношение към всяко едно дело, разглеждани в страната! Това се случва с помощта на обща система от подсистеми, наречена „Умен съд“, до която има достъп всеки съдия в страната, думите са на Ксю Янфенг, началник на информационния център на Върховния съд.

Системите автоматично мониторират за референции, регулации, за шаблони на различни документи. А някои от тях имат за цел да търсят грешни съдебни решения и други неточности. В началото платформата е работела просто като голяма база данни за всички в процеса, а днес има все по-голямо значение в процеса на вземане на решения. Следи на всяка от стъпките за лоши практики и корупция…, знаете, в Китай това никак не е шега работа.

Смята се, че тази система вече пести 1/3 от работното време на юристите и за двете години от въвеждането си е „изработила“ 1,7 милиарда часа. „Рано е да приемаме умните съдебни системи като панацея“, казва все пак съдията Сун Юбау. „ИИ наистина не може да прави всичко“. Дано не го чуе и самата умна система, че ще му измисли нещо…

 

Технологии и престъпност

Снимка: Maxim Hopman, Unsplash

 

Чиста дузпа

Уви, проблемът е, че не само няма как да знаем доколко наистина са внедрени в практиката подобни системи в Китай, още по-малко е известно за това как точно работят. Например как решават предразсъдъците, склонността алгоритмите да са по-„строги“ към определена нация, етнос или дори пол само защото са били обучени на данни, които са от по-стар период. Или пък обратното – в опит този проблем да се реши, се стига до крайността даденият етнос да бъде оневиняван почти по подразбиране…

Откъде и как черпи информация алгоритъмът? Дали се базира само на предходни дела – та ако е така, значи и грешките, допуснати преди, ще бъдат мултиплицирани… Дали събира и някаква форма на външна информация за заподозрените или за страните по делото? Ако е така, доста ще му е трудно да „прочете“ и различи това, което се отнася за всеки „Иван Иванов“, или, не дай си боже, Ли.

Опитва ли се алгоритъмът напълно да се абстрахира от всичко, което се асоциира с емоции при дадено решение? Може ли всичко да бъде превърнато в статистика?

Как можем да сме сигурни в система, която не знаем как точно работи, докато дълбоките невронни мрежи за момента са черна кутия за учените?

 

Технологии и престъпност

Снимка: Ronile, Pixabay

 

Пледира невменяемост

От друга страна, същото можем да кажем и за човешкия мозък, и в неговата работа има немалко неясноти. Като например как можем да се развиваме технологично, а все още да има войни, убийства, кражби.

Както обикновено, оптималният вариант поне за момента е да съберем най-доброто от двата елемента. Да, системите, които могат да работят като съдии, биха могли да са допълнителна гледна точка при вземането на решения. Да покажат например нуждата от още една инстанция тогава, когато изводите им се сблъскат с тези на човешкия съдия.

Или пък да ги разделим: ИИ би могъл да бъде добър в търсенето на отклонения и грешки в решенията на човека конкурент, които могат да се окажат важни.

Дали един ден ще имаме и на запад такива работещи системи, зависи от много фактори, сред които е и цената. В толкова области ИИ прави огромна революция през последните години, но това винаги минава през сериозни инвестиции. Тук, по всичко личи, единствените заинтересовани са държавите, които, меко казано, не са сред големите любители на инвестирането в стартъпи.

Извън изкуствения интелект има немалко други области, които могат да се включат в търсенето на справедливост. Виталик Бутерин например вярва, че решението могат да са системи, които да решават делата на базата на своеобразно гласуване. Тук планират да се включат още блокчейн технологиите, а любопитни идеи идват и от теорията на игрите.

 

Технологии и престъпност

Снимка: cottonbro

 

Робот в КПКОНПИ

Смята се, че за момента в Китай алгоритмите вземат решения само в части от страната, в гражданските спорове, при това за по-ниски суми. И това изглежда резонно – решенията там нямат чак такава обществена тежест.

Не знам за вас, но би ми било любопитно да видя китайските ИИ в ролята на Жоро Игнатов от „Съдебен спор“. Ако се справят и в ситуацията на гротескните междуличностни кавги, значи със сигурност няма какво да ги уплаши. Нито пък да плаши нас за бъдещето.

Между другото, това не е само шега – в Канада има проекти за ИИ като медиатор, който да събира разделени двойки и да решава други „безопасни“ спорове. Добре че делото на Джони и Амбър не беше там, можеше обществото да бъде лишено от това пищно зрелище.

 

Технологии и престъпност

Снимка: Donald Tong

 

Параграф 0/1

Дали някога ще имаме свят, свободен от престъпления? Ако в някакъв момент го повярвате, може би е време да (пре)прочете добрия стар Достоевски. Или, ако нямате време, ще ви свърши работа не по-малко добрият и стар Елин Пелин. „Андрешко“, колкото и да го иронизираме, със сигурност е образ, по малко от който всеки от нас носи скрит някъде надълбоко, зад портфейла.

За добро или лошо, човекът е устроен така, че надали ще изгуби вечната си нужда да нарушава реда. И все пак, технологиите могат да спасяват много животи тогава, когато се прилагат разумно. Битката с престъпността със сигурност е място, където те има какво да дадат, благодарение на силните си страни. Не би трябвало да си затваряме очите и това да плаши. Какво би могло да бъде по-важно от живота и съдбата, която се крие зад всяко предотвратено или овъзмездено престъпление?

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

През последните години технологиите, свързани с обработка на естествени езици, се развиват главозамайващо. Създаването на текст, генерирането на изображения по описание са примери, които се...

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите?...

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин? Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към света на информационните технологии. Цели 15 години e в тази...

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите? Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта...

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Чудите се дали си струва да опитате с програмирането? Ще се опитам да ви отговоря. Тази Дигитална история не е като другите. Ако имате опит в тази област или пък тя ви е безинтересна, не губете...

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните две десетилетия. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Тук ли са вече технологиите, които да позволяват качествен превод, включително от и на по-редки езици като българския?
Време е за прелюбопитен експеримент. DeepL не само се хвали, че е „най-точният преводач на света“, а и доста хора вече го използват в ежедневието си.
Как ли ще се справи с преводите на класически текстове от Толстой, Мураками, Ремарк или Господинов?
Дали накрая ще се окажем изгубени в превода… или ще стане ясно, че преводът е още едно поле, в което вече можем да разчитаме на изкуствения интелект? А парите, дадени за частни уроци по чужд език на детето ще се окажат хвърлени на вятъра…

повече информация
Анонимен или трол. Кой се крие зад профила?

Анонимен или трол. Кой се крие зад профила?

Кой си ти? Този зад уж автентичния профил насреща? Стои ли човекът зад истинското си име, или се крие? Дали анонимността е свободата, или обратното – тя идва тогава, когато винаги знаеш кой е насреща?
Първо бяхме анонимни по подразбиране, после се наложи като стандарт да стоим с истинската си личност зад хейта, който бълваме в социалните мрежи, а анонимната роля се оказа маргинална.
Как извървяхме този път и какво се очертава напред? Къде минава днес разделителната линия и накъде се насочва? Дали повече хора ще се вливат в анонимните батальони или хегемоните ще направят така, че да си прикрит онлайн да стане невъзможно?

повече информация
„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Какви ли илюстрации може да нарисува изкуственият интелект по произведенията на Ботев, Дебелянов, Борис Христов, Георги Господинов?
Как ли ще разтълкуват алгоритмите за генериране на изображение класически цитати от българската литература?
Този тип ИИ е хит през последните месеци, той е изумителен пример за това на какво са способни вече технологиите. Заради него се появи новото умение да се описват правилно изображенията, така че съответният алгоритъм да генерира точно това, което се очаква. А какво ли ще се случи, когато го „захраним“ със строфите на доказани майстори?
Ето прелюбопитните резултати!

повече информация

Най-новите:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Тук ли са вече технологиите, които да позволяват качествен превод, включително от и на по-редки езици като българския?
Време е за прелюбопитен експеримент. DeepL не само се хвали, че е „най-точният преводач на света“, а и доста хора вече го използват в ежедневието си.
Как ли ще се справи с преводите на класически текстове от Толстой, Мураками, Ремарк или Господинов?
Дали накрая ще се окажем изгубени в превода… или ще стане ясно, че преводът е още едно поле, в което вече можем да разчитаме на изкуствения интелект? А парите, дадени за частни уроци по чужд език на детето ще се окажат хвърлени на вятъра…

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация
Share This