Бъдеще без престъпления или дигитален концлагер?

окт. 28, 2022 | Технологии

Бъдеще без престъпления или дигитален концлагер?

28 октомври 2022 | Технологии

Алгоритмите, оказва се, вече могат да предскажат кога и къде ще се случи престъпление. По този начин, след още няколко стъпки, може да бъдат предотвратявани масови убийства, безброй животи да бъдат съхранени. Човечеството да бъде принудено да се сбогува с тази изконна негова черна страна – престъпността.

Ами съдебната система? В Китай вече официално част от присъдите се определят от изкуствен интелект, чиито решения се оспорват само ако има сериозни доказателства. Значи ли това краят на съдебните грешки, юридическите хватки, несъвършенствата, с които така и не можем да се преборим през цялата човешка история тогава, когато заговорим за справедливостта?

Ще оставим ли Джон Гришам без работа? Или ще се озовем в ужасната последна сцена на един знаменит роман – мъж и жена си приказват, когато зад тях един стоманен глас изрича: „Вие сте покойници“?

Ако всяко престъпление може да бъде предсказано или справедливо наказано, ще стане ли животът ни невероятно спокоен? Или ще се озовем в свръхконтролиран световен концлагер?

 

Технологии и престъпност

Снимка: Stefano Pollio, Unsplash

 

…съдияаата е робот!

Разбира се, всичко, казано дотук, са крайности. Абсолютната справедливост е утопия, точно както е утопия и самата думичка „справедливост“. И все пак, заговорим ли за престъпления, винаги водещ е бил човешкият фактор. От този, който ги е причинил, до този, който трябва да ги предотврати и последният, който след това да ги овъзмезди, на това се е основавала нашата цивилизация.

И именно от човешкия фактор във всяка от трите позиции идват проблемите. Трудностите, несъвършенствата, грешките, които превръщат търсенето на справедливостта в кауза пердута. Може ли технологиите да помогнат в този процес? Не само може, а и вече се случва. И голямата трудност идва от баланса – какво можем да си позволим да им „дадем“ като отговорност и кое никога не бива да попада в „ръцете“ им.

Правото, с пълно основание, е една от най-консервативните области в човешкото общество. Там още се обличат в тоги, говорят си на латински… и това не е самоцелна игра, не е само символ на консерватизма и традициите. А много повече – знак, че тази област трудно може да бъде променяна, защото се крепи на огромен опит, трупан с хилядолетия.

Е, надали мнозина българи ще се съгласят с тази постановка, у нас винаги го е имало и недоверието към тази система, и липсата на увереност, че има как нещата да се случват по-добре в целия цикъл на битката с престъпността. Дали точно затова не би трябвало именно ние да погледнем по-смело в подобна посока? Да, знам, че звучи утопично, но…

 

 

Криво седи, право съди

„Който контролира съда, контролира и държава“, дали го казва Гешев? Не, Аристотел.

Технологиите определено вече имат какво да предложат, дори още преди да се е случило едно престъпление. Защото се оказва, че повечето закононарушения могат да бъдат предсказани, а това дава още поводи за размисъл за характера на това явление.

През юли учени от Чикагския университет представиха проект, разработен съвместно с Пентагона, който може да предскаже… 90% от престъпленията, преди да са се случили!

Алгоритъмът е изпробван в Чикаго, Атланта, Лос Анджелис и Филаделфия. Всеки град бива разделен на зони от по 92 квадратни метра, след което невронната мрежа е захранена с подробни данни за престъпленията, случили се през последните десетилетия. Оказва се, че алгоритъмът прогнозира изключително успешно кога в някоя зона ще се случи престъпление. И тъй като става дума за площ с размерите на апартамент, е повече от лесно на базата на това то да бъде предотвратено.

И после какво? След като полицаите обкръжат отвсякъде периметъра, това дали няма да пренасочи зложелателите? Няма ли много бързо престъпниците да се съобразят със слабостите на ИИ и дори да се възползват от тях? Така идеята просто ще се превърне в поредната стъпка от вечната битка между стражаря и апаша…

 

Технологии и престъпност

Снимка: Amrut Roul , Unsplash

 

Имате право да мълчите

Още преди десетилетие Чикагската полиция пък разработи модел, който оценява колко вероятно е един човек да извърши престъпление или да стане жертва на такова. Преценката се оказа изключително точна и основната причина начинанието да бъде спряно, беше, че алгоритъмът дава доста расистки прогнози – оказа се значително по-склонен да преценява цветнокожите като потенциални престъпници и белите – като жертви.

Къде минава границата на утопията? Ако такива два алгоритъма могат да кажат кога ще има престъпление и кой е най-вероятният извършител… ще стигнем ли до сюжета полицията да арестува престъпника за нещо, което евентуално някога ще извърши?

Това наистина е фантастичен сценарий, но е важно, когато говорим за технологиите, винаги да гледаме няколко стъпки напред. И тъй като стана дума за пристрастията – именно тук идва големият въпрос. Дали въвеждането на алгоритми би могло да направи правораздаването по-обективно, или обратното: да въведе по-необратими пристрастия дори от тези, които са характерни за хората?

 

Думи, а не дела

Имайки предвид американската практика със съдебните заседатели, второто надали е възможно. Наистина, чрез сложни алгоритми, но, все пак, системата е такава, че дава решенията на най-важните дела в ръцете на хора, избрани уж на максимално случаен принцип. Но все пак: без юридическа подготовка, такива, че да бъдат максимално представителна извадка на обществото.

Идеята е чудесна, но дали наистина дава така търсената справедливост? Няма ли да бъде дори по-справедливо, ако просто имаме на мястото на съдебните заседатели изкуствен интелект, който обаче е достатъчно широко скроен, с още по-потиснати предразсъдъци, отколкото би могъл да е който и да било човек? Или пък, още по-добре, комбинация от различни по устройство и подготовка изкуствени интелекти?

Ако предварителното наказване на престъплението изглежда плашещ вариант, то справедливостта в съда винаги е била мечта, която може би има как да бъде постигната… А може би това вече е факт!

„В Естония е разработен срещу 8000 долара ИИ, който решава съдебните дела, когато предметът на спора е в рамките на по-ниска сума“. Можете да намерите тази новина от последните години от доста онлайн източници.

 

Технологии и престъпност

Снимка: Faruk Tokluoğlu

 

Да няма „именувам се“

И все пак, тя не е вярна, ще ви го кажат дори и фактчекърите, колкото и въпроси да оставя и това направление. Шумът тръгва от публикация в Wired, която се преповтаря нататък.

Да, обаче лековерието може да застигне дори и десетките медии, споделили новината. Наистина ли мислите, че алгоритъм, който ще присъжда обезщетения, днес може да бъде създаден за по-малко от месечната заплата на средно добър специалист в областта? И да бъде пуснат да дава присъди в държава от Европейския съюз, при това тази, която държи реномето на най-дигитализираната сред останалите?

Правното министерство на Естония тук опровергава новината. Но с уточнението, че изкуственият интелект наистина се използва във все повече области на правораздаването. Една от посоките е например „пенсионирането“ на съдебните секретари, след като системите за набиране на текст на естонски вече са по-прецизни от хората с точност 92%.

Навлизането на технологиите в правото е факт и в западните държави. Разбира се, не в ролята на съдия, но софтуерът с машинно самообучение отдавна е част от арсенала на адвокатските кантори, които могат да си го позволят. А те са все повече, защото алгоритъмът и тук умее значително по-бързо и качествено от хората да обработва огромни обеми от информация.

 

В името на робота

Може би са ви учудвали информациите и от нашата преса, че съдията по дадено дело се е запознал с няколкостотин тома представени документи. Голяма част от работата на правистите днес е свързана с обработката на огромни обеми от информация. Да, със сигурност това не е най-забавната част, затова и нерядко попада в ръцете на стажанти, млади сътрудници, хора, чийто труд е по-евтин. ИИ обаче може да надгражда, що се отнася до такъв тип работа, а да не говорим и за финансовите му условия.

Ето защо днес има софтуер, който прави предварителния правен анализ, анализира дела, сходни с това, по което е страна дадената адвокатска кантора. Събира и подготвя данните, така че да са удобни за юристите. Ето едно безспорно приложение, в което изкуственият интелект може и дори вече е полезен – бързо можете да откриете подобни стартъпи онлайн.

Както пише още през 2019-а тук футуроложката Мариана Тодорова, „има няколко компании, които предлагат подобен продукт – Kira Systems, Leverton, eBrevia, Thought River. Те развиват разнообразни услуги – по-прецизен дю дилиджънс преди подписване на договори; прочитане и обработване на документи на 20 езика, като е възможно над 50 да бъдат обработени за около минута; проверяват около 150 атрибута на договора в 12 000 кредитни споразумения само за няколко минути, което е еквивалент на 36 000 часа правна физическа работа; умеят да намират и скриват чувствителни данни при потенциални договори“.

Всичко това би могло да има и социален, и екологичен ефект – замислете се за огромните обеми хартия, свързани с всяко по-заплетено дело дори у нас.

Прогнозиране на това как ще се развият делата, анализ на документи, на нагласите на съдебните заседатели, обработка на големи обеми документи – това са все области, в които алгоритмите безспорно могат да бъдат полезни и да спестяват тонове труд.

 

Технологии и престъпност

Снимка: kat wilcox

 

Инструмент в ръцете на Господ

И все пак, наистина ли няма как да ги включим и при вземането на решения? Да премахнем пустата субективност, от която се оплакваме традиционно по нашите ширини?

В крайна сметка все още не сме видели осъдени за корупция на високите етажи у нас, само на прословутата Кьовеши ли ни остава да разчитаме? У нас дори липсват зрелищните съдебни дела – шоу програми като сериала с участието на Джони Деп и Амбър Хърст, нямаме какво да губим.

Колко по-зле може да стане? Дори исторически, ако си припомним, че Патриархът на българската литература, докато работи като съдия… осъжда куче. След като алгоритмите вече дори и пишат толкова добре

Вероятно има надежда, но ако отправим поглед не на запад, а към Поднебесната история. Да, всичко изброено дотук може и да показва, че днес мястото на технологиите в битката с престъпността е по-скоро подпомагащо, докато не стигнем до Китай. Именно това е държавата, която развива най-непознатите, но пък явно работещи системи, свързани с изкуствен интелект.

 

Технологии и престъпност

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

 

За кокошка няма прошка

Това е и съвсем обяснимо. Става дума за страна, която дори повече от нас има нуждата от рязка промяна, що се отнася до правораздаването. Като дори си го признава официално. През последните десетилетия с огромния ръст на хората в средната класа, нарасна и нуждата от повече и повече съдии заради растящия брой дела и намаляващия – на хора, които се насочват към юридическото поприще. И у нас делата понякога се „влачат“ с десетилетия, но там това е значително по-честа практика, която се задълбочава.

През 2000-а делата във всички съдилища са били 5,35 срещу 28 милиона през 2018 г. или ръст от 423%!

Затова технологиите бързо навлизат на всички нива. През 2019 г. 97,8% от китайските съдилища поддържат онлайн попълване на документи. Почти като у нас, нали?

А после идват технологиите в областта на изкуствения интелект, които, противно на типичните ни стереотипи, днес изживяват огромен бум далеч не само в Западния свят.

Тук е задължителна уговорката, че, както винаги, стане ли дума за Поднебесната, има дефицит на информация, особено такава, която може да бъде проверена. Както е с теми като прословутия социален рейтинг, така и що се отнася до навлизането на изкуствения интелект в правораздавателната система, винаги може да се подведеш.

 

 

Бай Робот при Бай Ставри

И все пак, по всичко личи, че в някои част от страната вече наистина работят алгоритми, които вземат решения. Разбира се, те са наблюдавани за момента от хора съдии. И ако те се съгласят с изводите на алгоритъма, делото е решено, а ако са против – налага им се да пишат дълги и подробни обяснения, които след това да бъдат въведени в ИИ системите, така че да ги подобрят. По всичко личи, че крайната дума все още я има човекът.

Системата съвсем не е от вчера, разработва се от 2016-а, когато главният съдия Цян Джоу призова технологията да се използва за подобряване на „справедливостта, ефективността и надеждността“.

В Шанхай алгоритъмът влиза в ролята на прокурор, автоматично подготвя обвиненията за престъпления.

 

Бонбони и Клайд

Според тази информация, идваща директно от Китай, приложенията са впечатляващи. Изкуственият интелект вече има отношение към всяко едно дело, разглеждани в страната! Това се случва с помощта на обща система от подсистеми, наречена „Умен съд“, до която има достъп всеки съдия в страната, думите са на Ксю Янфенг, началник на информационния център на Върховния съд.

Системите автоматично мониторират за референции, регулации, за шаблони на различни документи. А някои от тях имат за цел да търсят грешни съдебни решения и други неточности. В началото платформата е работела просто като голяма база данни за всички в процеса, а днес има все по-голямо значение в процеса на вземане на решения. Следи на всяка от стъпките за лоши практики и корупция…, знаете, в Китай това никак не е шега работа.

Смята се, че тази система вече пести 1/3 от работното време на юристите и за двете години от въвеждането си е „изработила“ 1,7 милиарда часа. „Рано е да приемаме умните съдебни системи като панацея“, казва все пак съдията Сун Юбау. „ИИ наистина не може да прави всичко“. Дано не го чуе и самата умна система, че ще му измисли нещо…

 

Технологии и престъпност

Снимка: Maxim Hopman, Unsplash

 

Чиста дузпа

Уви, проблемът е, че не само няма как да знаем доколко наистина са внедрени в практиката подобни системи в Китай, още по-малко е известно за това как точно работят. Например как решават предразсъдъците, склонността алгоритмите да са по-„строги“ към определена нация, етнос или дори пол само защото са били обучени на данни, които са от по-стар период. Или пък обратното – в опит този проблем да се реши, се стига до крайността даденият етнос да бъде оневиняван почти по подразбиране…

Откъде и как черпи информация алгоритъмът? Дали се базира само на предходни дела – та ако е така, значи и грешките, допуснати преди, ще бъдат мултиплицирани… Дали събира и някаква форма на външна информация за заподозрените или за страните по делото? Ако е така, доста ще му е трудно да „прочете“ и различи това, което се отнася за всеки „Иван Иванов“, или, не дай си боже, Ли.

Опитва ли се алгоритъмът напълно да се абстрахира от всичко, което се асоциира с емоции при дадено решение? Може ли всичко да бъде превърнато в статистика?

Как можем да сме сигурни в система, която не знаем как точно работи, докато дълбоките невронни мрежи за момента са черна кутия за учените?

 

Технологии и престъпност

Снимка: Ronile, Pixabay

 

Пледира невменяемост

От друга страна, същото можем да кажем и за човешкия мозък, и в неговата работа има немалко неясноти. Като например как можем да се развиваме технологично, а все още да има войни, убийства, кражби.

Както обикновено, оптималният вариант поне за момента е да съберем най-доброто от двата елемента. Да, системите, които могат да работят като съдии, биха могли да са допълнителна гледна точка при вземането на решения. Да покажат например нуждата от още една инстанция тогава, когато изводите им се сблъскат с тези на човешкия съдия.

Или пък да ги разделим: ИИ би могъл да бъде добър в търсенето на отклонения и грешки в решенията на човека конкурент, които могат да се окажат важни.

Дали един ден ще имаме и на запад такива работещи системи, зависи от много фактори, сред които е и цената. В толкова области ИИ прави огромна революция през последните години, но това винаги минава през сериозни инвестиции. Тук, по всичко личи, единствените заинтересовани са държавите, които, меко казано, не са сред големите любители на инвестирането в стартъпи.

Извън изкуствения интелект има немалко други области, които могат да се включат в търсенето на справедливост. Виталик Бутерин например вярва, че решението могат да са системи, които да решават делата на базата на своеобразно гласуване. Тук планират да се включат още блокчейн технологиите, а любопитни идеи идват и от теорията на игрите.

 

Технологии и престъпност

Снимка: cottonbro

 

Робот в КПКОНПИ

Смята се, че за момента в Китай алгоритмите вземат решения само в части от страната, в гражданските спорове, при това за по-ниски суми. И това изглежда резонно – решенията там нямат чак такава обществена тежест.

Не знам за вас, но би ми било любопитно да видя китайските ИИ в ролята на Жоро Игнатов от „Съдебен спор“. Ако се справят и в ситуацията на гротескните междуличностни кавги, значи със сигурност няма какво да ги уплаши. Нито пък да плаши нас за бъдещето.

Между другото, това не е само шега – в Канада има проекти за ИИ като медиатор, който да събира разделени двойки и да решава други „безопасни“ спорове. Добре че делото на Джони и Амбър не беше там, можеше обществото да бъде лишено от това пищно зрелище.

 

Технологии и престъпност

Снимка: Donald Tong

 

Параграф 0/1

Дали някога ще имаме свят, свободен от престъпления? Ако в някакъв момент го повярвате, може би е време да (пре)прочете добрия стар Достоевски. Или, ако нямате време, ще ви свърши работа не по-малко добрият и стар Елин Пелин. „Андрешко“, колкото и да го иронизираме, със сигурност е образ, по малко от който всеки от нас носи скрит някъде надълбоко, зад портфейла.

За добро или лошо, човекът е устроен така, че надали ще изгуби вечната си нужда да нарушава реда. И все пак, технологиите могат да спасяват много животи тогава, когато се прилагат разумно. Битката с престъпността със сигурност е място, където те има какво да дадат, благодарение на силните си страни. Не би трябвало да си затваряме очите и това да плаши. Какво би могло да бъде по-важно от живота и съдбата, която се крие зад всяко предотвратено или овъзмездено престъпление?

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически...

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

Знаете, един митичен персонаж за седмица създаде света. Брандън Айк за малко повече време – 10 дни, създаде друг нов свят, в който всички живеем… JavaScript. Една технология, която промени ежедневието ни, след като позволи да се създават сложни приложения онлайн. Да отворим браузъра, да се насочим към любимата страница и тя да е способна на чудеса.
Ето поучителната приказка за това как човек, почти случайно попаднал в епицентъра на събитията, може да изгради нещо огромно. Как в технологично динамичните времена съдбата бързо променя избраниците си и с едно нейно мигване от герой можеш да се превърнеш в аутсайдер.
Кой ли е този Брандън Айк? Защо и той, подобно на други компютърни легенди, днес не се радва на особена слава? Как се ражда JavaScript и защо, уж толкова подобен на другите, именно този език успя да промени революционно начина, по който ползваме компютрите?
console.log(„Започваме!“);

повече информация
Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

По всичко личи, технологиите ще ни освободят доста време, но как ще се промени обществото? Какво представлява прословутият универсален базов доход? Кои са големите аргументи за и против идеята всеки да получава гарантирани пари? Или пък решението на новите предизвикателства може да се окаже 4-дневната работна седмица?
Изкуственият интелект има силата да промени ежедневието на всички ни. Днес се разделяме в крайни мнения за това колко е напреднала технологията. И все пак, надали има спор, че тя вече има потенциала да обърне с главата надолу почти всички индустрии и поприща.
Дали ще вземе хляба на мнозина от нас? Сигурно е, че има силата да ни отмени в поредната порция задачи, вземайки на своя страна много нови дейности. Появяват се и нови роли, както е било винаги, но какво ще правим ако темпото, с което това се случва, изостане? Ще успеят ли и как обществата в развитите страни да реагират на новото предизвикателство?
Идва 1 май, празникът на труда. Трудът със сигурност е нещо, за което си струва да се замисляме по-често, особено по нашите ширини, където винаги сме имали малко по-философски поглед към темата. Дотолкова, че и труда празнуваме с ден почивка…

повече информация
Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

Технологиите вече позволяват мозъчните сигнали да се „превеждат“ в четими данни, първите пробиви са налице. Улисани в напредъка на изкуствения интелект и прословутия GPT, може да пропуснем една огромна стъпка, що се отнася до естествения. На нея обръща внимание проф. Нита Фарахани, учен и юрист с огромен опит.
„Днес вече има компании, които са способни да декодират мозъчните вълни“, каза тя на световния форум в Давос в началото на годината.
Готови ли сме за момента, когато някой ще чете мислите ни? Ще доведе ли това до тотален контрол, или ще направи живота ни по-удобен и смислен?

повече информация

Най-новите:

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието?
Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство.
Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“.
Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори.
Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?

повече информация
Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за днешния ни гост проф. Мартин Вечев.
Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код.
Той създава стартъпа DeepCode, използващ машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията е придобита от Snyk, а нашият гост остава начело на ИИ направлението в нея.
Кариерата му започва в Google, благодарение на него и днес Google Maps препоръчва пътя ни чрез алгоритми с български имена. През последните години е канен за професор в МИТ, Станфорд и други реномирани университети. Той обаче избира професионално да се свърже с българския проект ИНСАИТ, който има силата да промени цялата екосистема на нашата айти индустрия.
Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни? Кое го кара да изостави впечатляващата кариера в Google, за да продължи в света на науката?

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси.
Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история.
В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях.
За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.

повече информация
Share This