Бъдеще без престъпления или дигитален концлагер?

окт. 28, 2022 | Технологии

Бъдеще без престъпления или дигитален концлагер?

28 октомври 2022 | Технологии

Алгоритмите, оказва се, вече могат да предскажат кога и къде ще се случи престъпление. По този начин, след още няколко стъпки, може да бъдат предотвратявани масови убийства, безброй животи да бъдат съхранени. Човечеството да бъде принудено да се сбогува с тази изконна негова черна страна – престъпността.

Ами съдебната система? В Китай вече официално част от присъдите се определят от изкуствен интелект, чиито решения се оспорват само ако има сериозни доказателства. Значи ли това краят на съдебните грешки, юридическите хватки, несъвършенствата, с които така и не можем да се преборим през цялата човешка история тогава, когато заговорим за справедливостта?

Ще оставим ли Джон Гришам без работа? Или ще се озовем в ужасната последна сцена на един знаменит роман – мъж и жена си приказват, когато зад тях един стоманен глас изрича: „Вие сте покойници“?

Ако всяко престъпление може да бъде предсказано или справедливо наказано, ще стане ли животът ни невероятно спокоен? Или ще се озовем в свръхконтролиран световен концлагер?

 

Технологии и престъпност

Снимка: Stefano Pollio, Unsplash

 

…съдияаата е робот!

Разбира се, всичко, казано дотук, са крайности. Абсолютната справедливост е утопия, точно както е утопия и самата думичка „справедливост“. И все пак, заговорим ли за престъпления, винаги водещ е бил човешкият фактор. От този, който ги е причинил, до този, който трябва да ги предотврати и последният, който след това да ги овъзмезди, на това се е основавала нашата цивилизация.

И именно от човешкия фактор във всяка от трите позиции идват проблемите. Трудностите, несъвършенствата, грешките, които превръщат търсенето на справедливостта в кауза пердута. Може ли технологиите да помогнат в този процес? Не само може, а и вече се случва. И голямата трудност идва от баланса – какво можем да си позволим да им „дадем“ като отговорност и кое никога не бива да попада в „ръцете“ им.

Правото, с пълно основание, е една от най-консервативните области в човешкото общество. Там още се обличат в тоги, говорят си на латински… и това не е самоцелна игра, не е само символ на консерватизма и традициите. А много повече – знак, че тази област трудно може да бъде променяна, защото се крепи на огромен опит, трупан с хилядолетия.

Е, надали мнозина българи ще се съгласят с тази постановка, у нас винаги го е имало и недоверието към тази система, и липсата на увереност, че има как нещата да се случват по-добре в целия цикъл на битката с престъпността. Дали точно затова не би трябвало именно ние да погледнем по-смело в подобна посока? Да, знам, че звучи утопично, но…

 

 

Криво седи, право съди

„Който контролира съда, контролира и държавата“, дали го казва Гешев? Не, Аристотел.

Технологиите определено вече имат какво да предложат, дори още преди да се е случило едно престъпление. Защото се оказва, че повечето закононарушения могат да бъдат предсказани, а това дава още поводи за размисъл за характера на това явление.

През юли учени от Чикагския университет представиха проект, разработен съвместно с Пентагона, който може да предскаже… 90% от престъпленията, преди да са се случили!

Алгоритъмът е изпробван в Чикаго, Атланта, Лос Анджелис и Филаделфия. Всеки град бива разделен на зони от по 92 квадратни метра, след което невронната мрежа е захранена с подробни данни за престъпленията, случили се през последните десетилетия. Оказва се, че алгоритъмът прогнозира изключително успешно кога в някоя зона ще се случи престъпление. И тъй като става дума за площ с размерите на апартамент, е повече от лесно на базата на това то да бъде предотвратено.

И после какво? След като полицаите обкръжат отвсякъде периметъра, това дали няма да пренасочи зложелателите? Няма ли много бързо престъпниците да се съобразят със слабостите на ИИ и дори да се възползват от тях? Така идеята просто ще се превърне в поредната стъпка от вечната битка между стражаря и апаша…

 

Технологии и престъпност

Снимка: Amrut Roul , Unsplash

 

Имате право да мълчите

Още преди десетилетие Чикагската полиция пък разработи модел, който оценява колко вероятно е един човек да извърши престъпление или да стане жертва на такова. Преценката се оказа изключително точна и основната причина начинанието да бъде спряно, беше, че алгоритъмът дава доста расистки прогнози – оказа се значително по-склонен да преценява цветнокожите като потенциални престъпници и белите – като жертви.

Къде минава границата на утопията? Ако такива два алгоритъма могат да кажат кога ще има престъпление и кой е най-вероятният извършител… ще стигнем ли до сюжета полицията да арестува престъпника за нещо, което евентуално някога ще извърши?

Това наистина е фантастичен сценарий, но е важно, когато говорим за технологиите, винаги да гледаме няколко стъпки напред. И тъй като стана дума за пристрастията – именно тук идва големият въпрос. Дали въвеждането на алгоритми би могло да направи правораздаването по-обективно, или обратното: да въведе по-необратими пристрастия дори от тези, които са характерни за хората?

 

Думи, а не дела

Имайки предвид американската практика със съдебните заседатели, второто надали е възможно. Наистина, чрез сложни алгоритми, но, все пак, системата е такава, че дава решенията на най-важните дела в ръцете на хора, избрани уж на максимално случаен принцип. Но все пак: без юридическа подготовка, такива, че да бъдат максимално представителна извадка на обществото.

Идеята е чудесна, но дали наистина дава така търсената справедливост? Няма ли да бъде дори по-справедливо, ако просто имаме на мястото на съдебните заседатели изкуствен интелект, който обаче е достатъчно широко скроен, с още по-потиснати предразсъдъци, отколкото би могъл да е който и да било човек? Или пък, още по-добре, комбинация от различни по устройство и подготовка изкуствени интелекти?

Ако предварителното наказване на престъплението изглежда плашещ вариант, то справедливостта в съда винаги е била мечта, която може би има как да бъде постигната… А може би това вече е факт!

„В Естония е разработен срещу 8000 долара ИИ, който решава съдебните дела, когато предметът на спора е в рамките на по-ниска сума“. Можете да намерите тази новина от последните години от доста онлайн източници.

 

Технологии и престъпност

Снимка: Faruk Tokluoğlu

 

Да няма „именувам се“

И все пак, тя не е вярна, ще ви го кажат дори и фактчекърите, колкото и въпроси да оставя и това направление. Шумът тръгва от публикация в Wired, която се преповтаря нататък.

Да, обаче лековерието може да застигне дори и десетките медии, споделили новината. Наистина ли мислите, че алгоритъм, който ще присъжда обезщетения, днес може да бъде създаден за по-малко от месечната заплата на средно добър специалист в областта? И да бъде пуснат да дава присъди в държава от Европейския съюз, при това тази, която държи реномето на най-дигитализираната сред останалите?

Правното министерство на Естония тук опровергава новината. Но с уточнението, че изкуственият интелект наистина се използва във все повече области на правораздаването. Една от посоките е например „пенсионирането“ на съдебните секретари, след като системите за набиране на текст на естонски вече са по-прецизни от хората с точност 92%.

Навлизането на технологиите в правото е факт и в западните държави. Разбира се, не в ролята на съдия, но софтуерът с машинно самообучение отдавна е част от арсенала на адвокатските кантори, които могат да си го позволят. А те са все повече, защото алгоритъмът и тук умее значително по-бързо и качествено от хората да обработва огромни обеми от информация.

 

В името на робота

Може би са ви учудвали информациите и от нашата преса, че съдията по дадено дело се е запознал с няколкостотин тома представени документи. Голяма част от работата на правистите днес е свързана с обработката на огромни обеми от информация. Да, със сигурност това не е най-забавната част, затова и нерядко попада в ръцете на стажанти, млади сътрудници, хора, чийто труд е по-евтин. ИИ обаче може да надгражда, що се отнася до такъв тип работа, а да не говорим и за финансовите му условия.

Ето защо днес има софтуер, който прави предварителния правен анализ, анализира дела, сходни с това, по което е страна дадената адвокатска кантора. Събира и подготвя данните, така че да са удобни за юристите. Ето едно безспорно приложение, в което изкуственият интелект може и дори вече е полезен – бързо можете да откриете подобни стартъпи онлайн.

Както пише още през 2019-а тук футуроложката Мариана Тодорова, „има няколко компании, които предлагат подобен продукт – Kira Systems, Leverton, eBrevia, Thought River. Те развиват разнообразни услуги – по-прецизен дю дилиджънс преди подписване на договори; прочитане и обработване на документи на 20 езика, като е възможно над 50 да бъдат обработени за около минута; проверяват около 150 атрибута на договора в 12 000 кредитни споразумения само за няколко минути, което е еквивалент на 36 000 часа правна физическа работа; умеят да намират и скриват чувствителни данни при потенциални договори“.

Всичко това би могло да има и социален, и екологичен ефект – замислете се за огромните обеми хартия, свързани с всяко по-заплетено дело дори у нас.

Прогнозиране на това как ще се развият делата, анализ на документи, на нагласите на съдебните заседатели, обработка на големи обеми документи – това са все области, в които алгоритмите безспорно могат да бъдат полезни и да спестяват тонове труд.

 

Технологии и престъпност

Снимка: kat wilcox

 

Инструмент в ръцете на Господ

И все пак, наистина ли няма как да ги включим и при вземането на решения? Да премахнем пустата субективност, от която се оплакваме традиционно по нашите ширини?

В крайна сметка все още не сме видели осъдени за корупция на високите етажи у нас, само на прословутата Кьовеши ли ни остава да разчитаме? У нас дори липсват зрелищните съдебни дела – шоу програми като сериала с участието на Джони Деп и Амбър Хърст, нямаме какво да губим.

Колко по-зле може да стане? Дори исторически, ако си припомним, че Патриархът на българската литература, докато работи като съдия… осъжда куче. След като алгоритмите вече дори и пишат толкова добре

Вероятно има надежда, но ако отправим поглед не на запад, а към Поднебесната история. Да, всичко изброено дотук може и да показва, че днес мястото на технологиите в битката с престъпността е по-скоро подпомагащо, докато не стигнем до Китай. Именно това е държавата, която развива най-непознатите, но пък явно работещи системи, свързани с изкуствен интелект.

 

Технологии и престъпност

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

 

За кокошка няма прошка

Това е и съвсем обяснимо. Става дума за страна, която дори повече от нас има нуждата от рязка промяна, що се отнася до правораздаването. Като дори си го признава официално. През последните десетилетия с огромния ръст на хората в средната класа, нарасна и нуждата от повече и повече съдии заради растящия брой дела и намаляващия – на хора, които се насочват към юридическото поприще. И у нас делата понякога се „влачат“ с десетилетия, но там това е значително по-честа практика, която се задълбочава.

През 2000-а делата във всички съдилища са били 5,35 срещу 28 милиона през 2018 г. или ръст от 423%!

Затова технологиите бързо навлизат на всички нива. През 2019 г. 97,8% от китайските съдилища поддържат онлайн попълване на документи. Почти като у нас, нали?

А после идват технологиите в областта на изкуствения интелект, които, противно на типичните ни стереотипи, днес изживяват огромен бум далеч не само в Западния свят.

Тук е задължителна уговорката, че, както винаги, стане ли дума за Поднебесната, има дефицит на информация, особено такава, която може да бъде проверена. Както е с теми като прословутия социален рейтинг, така и що се отнася до навлизането на изкуствения интелект в правораздавателната система, винаги може да се подведеш.

 

 

Бай Робот при Бай Ставри

И все пак, по всичко личи, че в някои част от страната вече наистина работят алгоритми, които вземат решения. Разбира се, те са наблюдавани за момента от хора съдии. И ако те се съгласят с изводите на алгоритъма, делото е решено, а ако са против – налага им се да пишат дълги и подробни обяснения, които след това да бъдат въведени в ИИ системите, така че да ги подобрят. По всичко личи, че крайната дума все още я има човекът.

Системата съвсем не е от вчера, разработва се от 2016-а, когато главният съдия Цян Джоу призова технологията да се използва за подобряване на „справедливостта, ефективността и надеждността“.

В Шанхай алгоритъмът влиза в ролята на прокурор, автоматично подготвя обвиненията за престъпления.

 

Бонбони и Клайд

Според тази информация, идваща директно от Китай, приложенията са впечатляващи. Изкуственият интелект вече има отношение към всяко едно дело, разглеждани в страната! Това се случва с помощта на обща система от подсистеми, наречена „Умен съд“, до която има достъп всеки съдия в страната, думите са на Ксю Янфенг, началник на информационния център на Върховния съд.

Системите автоматично мониторират за референции, регулации, за шаблони на различни документи. А някои от тях имат за цел да търсят грешни съдебни решения и други неточности. В началото платформата е работела просто като голяма база данни за всички в процеса, а днес има все по-голямо значение в процеса на вземане на решения. Следи на всяка от стъпките за лоши практики и корупция…, знаете, в Китай това никак не е шега работа.

Смята се, че тази система вече пести 1/3 от работното време на юристите и за двете години от въвеждането си е „изработила“ 1,7 милиарда часа. „Рано е да приемаме умните съдебни системи като панацея“, казва все пак съдията Сун Юбау. „ИИ наистина не може да прави всичко“. Дано не го чуе и самата умна система, че ще му измисли нещо…

 

Технологии и престъпност

Снимка: Maxim Hopman, Unsplash

 

Чиста дузпа

Уви, проблемът е, че не само няма как да знаем доколко наистина са внедрени в практиката подобни системи в Китай, още по-малко е известно за това как точно работят. Например как решават предразсъдъците, склонността алгоритмите да са по-„строги“ към определена нация, етнос или дори пол само защото са били обучени на данни, които са от по-стар период. Или пък обратното – в опит този проблем да се реши, се стига до крайността даденият етнос да бъде оневиняван почти по подразбиране…

Откъде и как черпи информация алгоритъмът? Дали се базира само на предходни дела – та ако е така, значи и грешките, допуснати преди, ще бъдат мултиплицирани… Дали събира и някаква форма на външна информация за заподозрените или за страните по делото? Ако е така, доста ще му е трудно да „прочете“ и различи това, което се отнася за всеки „Иван Иванов“, или, не дай си боже, Ли.

Опитва ли се алгоритъмът напълно да се абстрахира от всичко, което се асоциира с емоции при дадено решение? Може ли всичко да бъде превърнато в статистика?

Как можем да сме сигурни в система, която не знаем как точно работи, докато дълбоките невронни мрежи за момента са черна кутия за учените?

 

Технологии и престъпност

Снимка: Ronile, Pixabay

 

Пледира невменяемост

От друга страна, същото можем да кажем и за човешкия мозък, и в неговата работа има немалко неясноти. Като например как можем да се развиваме технологично, а все още да има войни, убийства, кражби.

Както обикновено, оптималният вариант поне за момента е да съберем най-доброто от двата елемента. Да, системите, които могат да работят като съдии, биха могли да са допълнителна гледна точка при вземането на решения. Да покажат например нуждата от още една инстанция тогава, когато изводите им се сблъскат с тези на човешкия съдия.

Или пък да ги разделим: ИИ би могъл да бъде добър в търсенето на отклонения и грешки в решенията на човека конкурент, които могат да се окажат важни.

Дали един ден ще имаме и на запад такива работещи системи, зависи от много фактори, сред които е и цената. В толкова области ИИ прави огромна революция през последните години, но това винаги минава през сериозни инвестиции. Тук, по всичко личи, единствените заинтересовани са държавите, които, меко казано, не са сред големите любители на инвестирането в стартъпи.

Извън изкуствения интелект има немалко други области, които могат да се включат в търсенето на справедливост. Виталик Бутерин например вярва, че решението могат да са системи, които да решават делата на базата на своеобразно гласуване. Тук планират да се включат още блокчейн технологиите, а любопитни идеи идват и от теорията на игрите.

 

Технологии и престъпност

Снимка: cottonbro

 

Робот в КПКОНПИ

Смята се, че за момента в Китай алгоритмите вземат решения само в части от страната, в гражданските спорове, при това за по-ниски суми. И това изглежда резонно – решенията там нямат чак такава обществена тежест.

Не знам за вас, но би ми било любопитно да видя китайските ИИ в ролята на Жоро Игнатов от „Съдебен спор“. Ако се справят и в ситуацията на гротескните междуличностни кавги, значи със сигурност няма какво да ги уплаши. Нито пък да плаши нас за бъдещето.

Между другото, това не е само шега – в Канада има проекти за ИИ като медиатор, който да събира разделени двойки и да решава други „безопасни“ спорове. Добре че делото на Джони и Амбър не беше там, можеше обществото да бъде лишено от това пищно зрелище.

 

Технологии и престъпност

Снимка: Donald Tong

 

Параграф 0/1

Дали някога ще имаме свят, свободен от престъпления? Ако в някакъв момент го повярвате, може би е време да (пре)прочете добрия стар Достоевски. Или, ако нямате време, ще ви свърши работа не по-малко добрият и стар Елин Пелин. „Андрешко“, колкото и да го иронизираме, със сигурност е образ, по малко от който всеки от нас носи скрит някъде надълбоко, зад портфейла.

За добро или лошо, човекът е устроен така, че надали ще изгуби вечната си нужда да нарушава реда. И все пак, технологиите могат да спасяват много животи тогава, когато се прилагат разумно. Битката с престъпността със сигурност е място, където те има какво да дадат, благодарение на силните си страни. Не би трябвало да си затваряме очите и това да плаши. Какво би могло да бъде по-важно от живота и съдбата, която се крие зад всяко предотвратено или овъзмездено престъпление?

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар? Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам...

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е...

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар?
Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам Алтман, лидерът на компанията, превърнала се в доминатор, изведнъж… бе уволнен. На него място застана главният технологичен директор на компанията Мира Мурати. После настана пълна суматоха, в края на която всичко си дойде обратно на мястото.
Тепърва ще научим (или пък няма) как и защо се случи този панаир.
Повече от любопитна е версията, съобщавана и от сериозни медии, че причината за всичко е Q* – „кю стар“, нов алгоритъм, способен да разтърси човечеството. Алтман го е представил на борда на директорите и те са били толкова уплашени, че решили да спасят света…
И докато онлайн дебатите се превърнаха в спорове като за латиносериал кой и как дърпа конците, кой се е оказал в силната позиция и какво се променя в света на технологиите след цялата суматоха… встрани остана само образът на жената, която за няколко дни се озова начело на компанията.
Макар и името ѝ да се споменаваше след големия успех на ChatGPT, личността на албанката Мира Мурати винаги оставаше в сянката на Алтман. Ето че е дошло време да научим повече за нея, защото, по всичко личи, от нейните действия ще зависи бъдещето на света, при това не само на технологичния…

повече информация
Закъде си се забързал?

Закъде си се забързал?

„Забързаното ежедневие“ е клише, което повтаряме всеки ден.
Може би, защото е безусловно вярно. Все не стига времето, взеха да ги правят много кратки денонощията. Минутите се изнизват, не оставят време за спокойни мигове със семейството, с приятели, за книга, просто за замисляне или пълен релакс…
Как да е иначе? Днес в рамките на един ден можем да получим повече информация, отколкото само няколко поколения по-рано са възприемали за месеци, дори за цял живот.
На какво се дължи това постоянно усещане? Поколенията ли са различни, работата ли е повече? Или просто има нещо, което ни кара да се чувстваме под напрежение? Което все ни плаши, че изпускаме момента, дори когато няма никакво основание…

повече информация
Ковид 4 г. по-късно. Защо не си взехме поука?

Ковид 4 г. по-късно. Защо не си взехме поука?

Спомняте ли си, не толкова отдавна бяхме затворени по домовете си, парковете бяха преградени от ленти, пътищата извън града – от пропускателни пунктове… После се появиха ваксините, щяха да ни спасят или да ни убият. Рекорден брой българи умираха, разделихме се на ваксъри и антиваксъри, а оттам тръгнаха и толкова други разделения…
Невероятно е устроен човешкият мозък, бързо забравя и се адаптира към новото, към лесното. Така обаче много от важните въпроси изчезват, изтикани от поредната „актуална“ тема, по която да се дърляме. Докато, междувременно, от много държави идват сигнали, че ковид се завръща…
Видяхме колко бързо ежедневието ни може да се преобърне наопаки. Колко сме крехки, като индивиди и като вид. И е време да потърсим поуките.
Възможно ли е скоро да има нова вълна на коронавируса или пък да се появи следващият микроорганизъм, способен да промени живота на цялата планета?
Научихме ли си уроците?
Колко адекватно се справихме с пандемията?
Можеше ли повече човешки животи да бъдат спасени?
Колко смъртоносен се оказа коронавирусът?
Прекалихме ли с мерките или напротив – трябваше те да бъдат по-строги?
Решение ли се оказаха ваксините?
По-подготвени ли сме за следващи епидемии?

Въпроси, чиито отговори са важни за всеки от нас.

повече информация

Най-новите:

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Две хлапета се сприятеляват покрай общия си интерес към компютрите. После заедно създават първата си фирма. Няма и десетилетие по-късно същата тази фирма вече е първият гигант на модерните компютърни времена. И ако за едното хлапе, което дълго беше най-богатият човек на планетата, знаем много, то историята на другото не е чак толкова популярна.
Не друг, а компютърният специалист Пол Алън, „кръстникът“ на Microsoft, се оказа собственикът на най-скъпо продадената частна колекция от картини. При това през ноември 2022-а, 4 години след като си отиде от този свят. Ценител на изкуството, запленен от спорта, огромен дарител за научни изследвания. Той е и богаташът, който пробуди модерния интерес към космическите полети.
Още на 29 разбира, че е болен от смъртоносно заболяване и решава да изживее остататъка от живота си така, както си е мечтаел.
Много може да се поучим от историята и светогледа на този нестандартен образ. И още повече – да си задаваме въпроса как щеше да изглежда днешният технологичен свят, ако и останалите му лидери имаха неговия светоглед?

повече информация
„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

Не, няма! Технологиите, науката са пътят – и за всеки млад човек, който иска да постигне нещо, и за всички нас, като народ, дори като цивилизация.
29 милиона пъти са видени миналата година в социалните мрежи публикациите на сайта „Българска наука“. Достъпно, но и адекватно, издържано, в него се разказва за научните пробиви, за предизвикателствата, за големите успехи на българските учени.
Вече 17 години Петър Теодосиев влага в тази кауза душата си. Започва като хлапе, няма пари да си купи книги, от които да се научи да програмира. А после така се увлича в разказването на научни истории, че и до днес не губи вярата си.
Че можем да обърнем стереотипа. Че е важно да запалим искрата на любопитството, на любовта към книгите, пламъка на науката при следващите млади хора. Защото това е шансът ни като нация.
Но как да се случи?

повече информация
„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар?
Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам Алтман, лидерът на компанията, превърнала се в доминатор, изведнъж… бе уволнен. На него място застана главният технологичен директор на компанията Мира Мурати. После настана пълна суматоха, в края на която всичко си дойде обратно на мястото.
Тепърва ще научим (или пък няма) как и защо се случи този панаир.
Повече от любопитна е версията, съобщавана и от сериозни медии, че причината за всичко е Q* – „кю стар“, нов алгоритъм, способен да разтърси човечеството. Алтман го е представил на борда на директорите и те са били толкова уплашени, че решили да спасят света…
И докато онлайн дебатите се превърнаха в спорове като за латиносериал кой и как дърпа конците, кой се е оказал в силната позиция и какво се променя в света на технологиите след цялата суматоха… встрани остана само образът на жената, която за няколко дни се озова начело на компанията.
Макар и името ѝ да се споменаваше след големия успех на ChatGPT, личността на албанката Мира Мурати винаги оставаше в сянката на Алтман. Ето че е дошло време да научим повече за нея, защото, по всичко личи, от нейните действия ще зависи бъдещето на света, при това не само на технологичния…

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е само крачка. Така наречената цифровизация би била една много комична, дори забавна част от историята на човечеството, но, уви, не е така. Тя ни води директно в един безсмислен от хуманна гледна точка свят.“
С тези думи на Недялко Славов започваме разговора за най-новия му роман „Хабитат“. Огромна по значение и сила книга, пропита с много от тези големи днешни въпроси, чиито отговори не спирам да търся чрез Дигитални истории.
Недялко Славов е носител на редица национални награди за поезия и проза, автор на романите „Фаустино“, „432 херца“, „Камбаната“.
На границата на епоса е и новото му произведение, в което с безпощадната си писателска наблюдателност и неповторимия си стил той ни показва зловещо тиктакащите взривни устройства на днешния ден, за които все нямаме време.
Ще се научим ли да ценим данните си, най-ценното, което имаме днес онлайн? Какво може да ни спаси от шпионските агенции, в каквито са се превърнали социалните мрежи? Къде е днес битката за свободата и има ли все още шанс да не я загубим?
„Всичко е в това какво искаш да си утре. Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер на един безсмислен свят“.

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото съобщение „Ууупс, файловете ви са криптирани! Трябва да преведете между $300 и $600 в биткойн на следния адрес, за да отключите машината…“.
Вирусът WannaCry, влязъл в родния мем фолклор с нелепия превод „Искаплаче“, се превръща в най-мощната кибератака в човешката история. Само за един следобед нанася щети за между 4 и 8 милиарда долара. Нещо повече, заради начина и скоростта, с която се разпространява, заплашва за денонощие да порази всяко устройство, свързано към интернет.
Спира го по особено неочакван начин един симпатичен къдрав британец с ямайски произход. Само на 22, той се превръща в знаменитост в киберсвета. Докато няколко месеца по-късно не се озовава в щатски затвор с обвинения, които могат да му донесат десетки години затвор.
Историята на Маркъс Хъчинс е нещо средно между „Граф Монте Кристо“ и „Престъпление и наказание“ на дигиталните времена. За възходите и паденията на момчето, което спаси интернет (и хиляди животи), преди да се срещне с грешките от миналото си…

повече информация
„Искам да чета нещо, написано от хора!“

„Искам да чета нещо, написано от хора!“

За книги и фронтенд програмиране, за писането – на думи и компютърен код, ще си говорим с Александър Кондов. Ще минем покрай философията и изкуствения интелект.
Програмирането е изкуство, а не инженерна работа! – гласи веруюто на днешния ни гост.
Защо ли смята така?
Седнали сме тримата – с него и ChatGPT, в една дигитална кръчма, за да побъбрим на чаша дигитален чай за ония големи теми, които вълнуват всички ни…

повече информация
Share This