„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

дек. 13, 2024 | Срещи

„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

13 декември 2024 | Срещи

Човекът, който първи у нас класира стихове, генерирани от изкуствения интелект сред най-добрите на поетичен конкурс, дава първото си (и може би единствено) изобщо интервю за Дигитални истории! Въпросите задава… вторият, затвърдил впечатляващия експеримент.

Всяко чудо за 3 дни? Не и в този случай, генеративните модели са тук, за да останат и да променят всичко. Само в рамките на 3 дни през ноември стана ясно, че човек, представил се като Христиан Папазов, е изпратил стихове, които са се класирали в топ 10 на реномирания конкурс „Веселин Ханчев“. Историята се повтори с изпратени от мен стихове в друга авторитетна надпревара – „Станка Пенчева“.

Темата е толкова голяма и съществена, според мен поставя жизненоважни въпроси. Ето защо, въпреки липсата на особени реакции от творческите среди, разговорът ще продължи с още много и важни Дигитални истории.

Някои медии съобщиха новината, колеги от телевизия дори отидоха да търсят „Христиан“ в селото, където бе описал, че живее. А той избра да остане встрани от дискусията. До този момент.

Кой ли стои зад името Христиан Папазов? Кои са любимите му поети? Защо и как е направил експеримента си? Какво мисли за бъдещето на поезията и защо се надява, че… скоро ние, хората, ще пишем значително по-добри, оригинални, смислени стихове, а не алгоритмите? Гостува ни един неочакван и неповторим събеседник…


 

– Разкажете за участието си в конкурса „Веселин Ханчев“. Защо се включихте с генерирани стихове?

– Този експеримент беше породен от няколко случая в чужбина. Основно „вдъхновение“ бяха натрапчивите реклами, които призовават да създаваш книги с изкуствен интелект и после да ги продаваш. Също прочетох статия за една японска писателка, която беше използвала Chat GPT за своя роман.

Запитах се доколко това е истинско изкуство – дали не е фалшификат?

Реших да поставя проблема по този по-провокативен начин, защото знаем, че иначе едва ли щеше да му се обърне каквото и да е внимание.

Изпратих творби на няколко конкурса. В случая с „Веселин Ханчев“ проучих какви текстове са награждавани в предишните издания и какви поети са били в журито. Този ориентир значително улесни задачата – в случая със свободния стих сякаш е по-лесно да се извърши такъв тип експеримент, при римуваните стихове програмата невинаги даваше удовлетворителни резултати откъм ритъма на произведението. Освен това този конкурс е един от най-авторитетните, което беше важно, за да може тестът да бъде осъществен на най-високо ниво.

 

Христиан Папазов

Как се илюстрира интервю с човек, който е анонимен? Нямам идея, затова моля ChatGPT да напише задания, по които MidJourney да създаде илюстрациите.

 

– Защо избрахте да останете анонимен?

– Смятам, че не е толкова важно кой, а какво. Мисля, че ако бях изпратил творбите с истинското си име, посланието нямаше да бъде разбрано така, както ми се иска. Т.е.

щеше да излезе, че го правя с рекламна цел, а не за да повдигна дискусия и да се предприемат мерки.

 

– Очаквахте ли стиховете да попаднат сред отличените 10?

– Постарах се да предположа какъв е вкусът на журито предвид награждаваните стихове предишни години. От една страна се учудих, че доказани имена в литературата не са разпознали програмираното (за мен то си личеше), от друга обаче ме обзе по-притеснителна мисъл:

какво е нивото на ИИ и какво е нивото на съвременната млада поезия?

Какво е бъдещето, ако един робот се класира сред отличените, пък било и то с поощрение. Значи ли това, че поощряваме изкуствено създадени творби? Проф. Пламен Дойнов отбеляза, че в момента стиховете на ИИ са на средно ниво. Надявам се след години нивото им да бъде под средното, т.е. да видим развитие в истинското творчество, създадено от човека.

 

– Е, аз избрах да изляза с името си, но всички останали съображения са същите. Не го ли направим ние, ще го направи друг и няма да има причина да си признае. Смятате ли да разкриете още за себе си?

– Ще кажа само, че съм човек, който обича изкуството и съдбата му не ми е безразлична.

 

– Как точно създадохте и избрахте стиховете? Вложихте ли специални усилия в промпта, в избора, в доизглаждането?

– „Стиховете“ са имитации, зададох да се имитират стиловете на определени поети. От стотиците коментари, които прочетох за тези „стихотворения“, имаше един

потребител, който дори позна чий почерк е бил имитиран.

Разбира се, че програмата има нужда от по-конкретни условия, за да произведе желаното. В противен случай резултатът е доста далеч от истината.

 

Христиан Папазов

 

– Не мисля, че непременно е така. В моя случай просто подадох на ИИ заданието на конкурса и нищо повече. Но и темата за критериите е много важна, интересна гледна точка по нея има първият ми анонимен гост – българският литературен Банкси. Разбирам, че не харесвате стиховете, с които участвахте, така ли е?

– Това са едни имитации, аз не мога да ги възприема като стихотворения. Както правилно отбеляза един известен поет, те съдържат голямо количество съвременни клишета. Надявам се все повече да ги отбягваме и да прочетем и нещо ново и изненадващо.

 

– Аз не бих повторил, ако знаех за Вашия експеримент, но мисля, че е по-добре, че се случи не само в един, а в два поредни конкурса. Така е ясно, че не става дума за грешка или за преценката на конкретно жури. От почти 150 участници в два конкурса 100% от генерираните, 2 от 2 влизат в топ 10. Това не е ли сигнал не само, че алгоритмите пишат неразличимо, но дори по-добре от повечето хора, които се включват в подобно състезание?

– Поздравявам Ви за това, че проведохте същия експеримент, и то в конкурс с коренно различни естетически критерии от „Веселин Ханчев“. Срещнах и мнение, че проблемът е в компетентността на журитата. Но трябва да отбележим, че за литературата в България такива неща тепърва навлизат и едва ли някой би се сетил, че чете имитации.

Наскоро попаднах на изследване, според което читатели предпочитали творби на ИИ пред класическа поезия.

Вероятно това е въпрос на читателска култура и вкус.

А конкурсите търсят определена стилистика и чрез манипулацията на алгоритъма генерираните текстове отговарят по-точно на търсеното, отколкото изпратеното от някои автори. Убеден съм, че е имало стойностни творби, които просто не са отговаряли на стилистиката в дадените конкурси.

 

– Съжалявате ли, че, както и аз, обявихте за какво става дума, преди окончателното класиране?

– Не съжалявам, защото не искам нечестни отличия.

Знам какво е да се трудиш години наред и този труд да не се отплаща по никакъв начин.

Затова и не исках някой млад поет да се почувства така и нещо, в което е вложил сърце и душа, да му се отнеме от някого, който дори не пише поезия.

 

Христиан Папазов

 

– Какво е отношението Ви към поезията?

– Харесвам я, защото е като едно тайно съкровище. Стиховете се четат доста по-малко от прозата и определено не са за всеки вкус.

Аз лично се обогатявам чрез хубавите стихотворения и съпреживявам неща, които едва ли някога ще ми се случат.

 

– Кои са любимите Ви поети?

– Десетки са. Обожавам поети, които мислят мащабно. Възхищавам се на класически творби като „Божествена комедия“ на Данте, „Фауст“ на Гьоте, пиесите на Шекспир, творбите на Уитман.

 

– Как се отнасяте към реакциите на организаторите – тези на „Веселин Ханчев“ съобщиха за Вашето участие, казаха, че ще изискват вече декларации за авторство, а при „Станка Пенчева“ не реагираха по никакъв начин?

– Радвам се, че организаторите на „Веселин Ханчев“ обърнаха сериозно внимание на проблема и се предприемат стъпки. Самият факт, че това се обсъди и в сутрешния блок на Нова телевизия, е едно добро начало за по-широк дебат. Мога само да им се радвам и да им пожелая успех. Не знам защо в „Станка Пенчева“ не са реагирали, може би са сметнали, че по този начин по-скоро ще станат за смях, отколкото да се обявят срещу подобни фокуси.

 

– Само че темата е прекалено голяма. Вече няколко седмици се опитвам да провокирам диалог по всички огромни въпроси, които според мен тези резултати поставят. И доста малко от авторитетите се включват с гледна точка. За 4 години работа по сайта имам само един директен отказ за интервю, а сред поетите вече получих 4. Защо е така?

– Може би хората на изкуството подценяват света на технологиите.

Но не съм от тези авторитети, за да дам по-точен отговор.

 

– Кои са според Вас най-съществените въпроси, които поставя това развитие на изкуствения интелект?

– Главното е

къде отива човешкият фактор – въображението, творчеството, емоциите?

Дали не губим прекалено много в опитите да рационализираме всичко и да направим живота по-лесен? Мисля си, че от толкова удобства човек може да загуби ценни навици и умения.

 

Христиан Папазов

 

– Именно затова го има този сайт… Как би трябвало да изглежда този важен разговор? Какви хора трябва да се включат в него?

– Със сигурност е нужно участието не само на хора от културния сектор и различни творчески организации, но и политическо такова. Би било от полза да има закони за използването на изкуствения интелект, за да не излязат нещата извън контрол.

Изкушението да се избере лесното и нищо да не се създава от човек е огромно.

 

– Може ли да е решение декларацията, че стиховете не са генерирани, след като това няма как да бъде проверено или доказано?

– Все пак е крачка напред от гледна точка на това, че журитата вече ще имат едно наум за генерирани текстове. Дори при декларация за авторство остава въпросът какви са авторските права върху текстовете от изкуствен интелект. Тъй като в такива текстове се срещат „съвременни клишета“, може би проверките за заимстване/плагиат от вече публикувани текстове са по-уместни.

 

– Има ли вариант вече да има справедливи конкурси за поезия, след като ИИ е толкова добър в генерирането?

– Много е субективно кой конкурс е честен и справедлив. Но срещнах и предложение за конкурс за ИИ поезия – защо пък не?

 

– Това определено е интересна идея и тема. Получих предложение и за ИИ като жури… И двата експеримента си струват и ще ги направя. Възможно ли е вече да четем много генерирани текстове, без да го знаем?

– Със сигурност се използват, особено с рекламна цел.

Светът върви натам, че лесното и достъпното е масово.

Така вместо човек да мисли с часове някой оригинален слоган или послание, пита програмата и получава куп отговори.

 

– Къде е пределът – може ли вече ИИ да спечели и конкурс за разказ, за роман?

– Възможно е в чужбина да се е случвало. Не съм проверявал, но не го изключвам като вариант. Японската писателка, която беше използвала Chat GPT, обеща да издаде книга, написана 100% от изкуствен интелект. И ако има фенове на такова творчество, то би спечелило.

 

Христиан Папазов

 

– Докога ще са живи изкуството и творчеството при това развитие на технологиите?

– Докато хората изпитват потребност от тях.

Друг е въпросът доколко ще има истинско изкуство, или всичко ще стане заместител.

Например, в популярната музика се въртят кавър на кавъра на кавъра и ремикс на ремикса на ремикса – получават се едни заместители като се взима нещо старо и се поднася в лъскава опаковка, без да е по-добро от оригинала.

 

– Може ли оттук нататък някой участник в конкурс да е спокоен, че се състезава само с хора?

– Никога няма гаранция. Организаторите на „Веселин Ханчев“ едва ли са очаквали някой да им прати роботска лирика.

 

– Може ли пък това да доведе до развитие на поезията? Както например се случи, след като изгубихме състезанието по шах или го с машините, но хората още ги играят и даже измислят нови, неочаквани ходове.

– Надявам се да е така – все пак винаги има две страни на монетата и две сили, които дърпат в различни посоки, за да има баланс. Вярвам, че

някъде има и творци, които искат да им е трудно, да не ползват готови шаблони и да откриват все по-неочаквани ходове в творчеството си.

Въпреки мобилната ера много хора все още пишат на хартия, а след това пренасят в дигиталното пространство. Значи винаги има как да не се зависи на 100% от технологията.

 

– Дали пък проблемът не е в ниските ни критерии за поезия?

– Винаги е имало и масово, и елитарно. Работата е там, че все по-малко неща се подлагат на съмнение,

трудно се излиза от едно контрастно разбиране, което се изчерпва с „харесва ми – не ми харесва“ или „това е весело, онова е тъжно“.

До голяма степен проблемът е в липсата на вникване, в четенето и писането на конвейер. Сякаш не остава време за осмисляне, а то е жизненоважно.

– Прекрасно казано! Смисълът на поезията и изкуството е да се изразяваш, да пишеш, защото имаш нужда, а не за да печелиш конкурси…

– Това е проблем не само в изкуството, а може би във всички сфери – желанието за слава и признание. Конкурсите и състезанията дават едно самочувствие, че си добър, че си получил нещо като благословия от авторитетите да продължиш да се занимаваш.

Най-истинските неща се случват, когато човек не желае чуждо одобрение, а се чувства по-щастлив и пълноценен от създаденото.

 

– Смятате ли да продължите със следващи подобни експерименти?

– Ще ми трябва доста време, за да се сетя за нещо, което не е правено. Става все по-трудно.

 

– И аз обичам да правя всякакви, възможно по-неочаквани експерименти. Защото наистина не е достатъчно да се казва, показва, обяснява, а трябва и да се показва, и да се проверява на практика. С какво си струва да продължа според Вас?

– За мен би било интересно чатене с непознати чрез такава програма, която да генерира продължението на даден разговор. Да видим дали хората биха отличили робота от човека!

 

– Чудесна идея! А разговорът едва започва, поне що се отнася до Дигитални истории… Благодаря от сърце за доверието!

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва...

повече информация
„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

Четат ли хората, които водят напред света на информационните технологии? Четат и пушек се вдига, предстои ви да се изненадате. Време е за един много важен и много книжен експеримент. Ще поканя 15...

повече информация
Защо четеш?

Защо четеш?

Как да се срещнат буквите и байтовете, книгите и технологиите? Това е голямата тема на поредица от дигитални истории. След като във вторник стана дума за някои от любимите книги на световните ИТ...

повече информация
Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или...

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Защо четеш?

Защо четеш?

Как да се срещнат буквите и байтовете, книгите и технологиите? Това е голямата тема на поредица от дигитални истории. След като във вторник стана дума за някои от любимите книги на световните ИТ лидери, сега отново ще излезем от клишето с автора на най-големия български блог за книги. Следващия вторник пък ви очакват неочакваните литературни препоръки на някои от най-значимите личности в българската ИТ сфера.
Ти си това, което четеш. „Какво четеш…“ е въпрос, който трябва да си задаваме по-често, най-вече в общественото пространство. Точно така се казва най-голямата и активна българска книжна група във фейсбук, създадена от днешния ни гост. Вече 15 години той дава препоръките си в „Книголандия“, най-големия блог за книги в България. Зам.-главен редактор на издателство „Сиела“, неотдавна той сбъдна и мечтата си да види името си като автор на „100 книги, които трябва да прочетете“.
С Христо Блажев ще поговорим за четенето и бъдещето на литературата. За технологиите, които го променят, и книгите, които изграждат технологиите. Ще потърсим заедно важни и неочаквани препоръки. За да се убедим, че е важно буквите и байтовете да вървят ръка за ръка, иначе не ни очаква нищо добро, дори като вид. Приятно четене!

повече информация
„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

Ден преди да се срещна с Илия Вълчанов официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона!
Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy!
Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация

Най-новите:

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва напълно неподготвен. И се справя… както може. Старае се да се адаптира, но това няма как да се случи безаварийно.
Не авария, а катастрофа. Която няма как да отразим, защото не можем да спрем, да помислим, да обсъдим. Твърде сме заети да продължим нататък. Да скролваме, да преглеждаме, да се препираме… Като хамстер във въртележка.
Андерш Хансен е шведски психиатър, който не се бои да отвори големите въпроси на днешния технологичен ден. Именно тези, заради които го има и сайтът, на който сте се озовали. Хансен е автор, четен по целия свят, за щастие – защото със сигурност, ако имате време да се замислите за посланията, които оставя, това ще ви помогне да обърнете внимание на наистина важни въпроси.
Важни за всеки от нас.

повече информация
„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

Четат ли хората, които водят напред света на информационните технологии? Четат и пушек се вдига, предстои ви да се изненадате. Време е за един много важен и много книжен експеримент. Ще поканя 15 водещи български личности от различни области на компютърния свят да ми кажат кои са любимите им 3 книги и защо биха ги препоръчали.
Дали ще се отзоват? Дали ще се окаже, че четат основно издания, свързани със софтуера, с бизнеса, с личностното развитие?
Отговорите им, поне за мен, се оказаха изненадващи.
Трудно ли е да бъдеш Бог? Въпрос за ценители. А защо е трудно?

повече информация
Защо четеш?

Защо четеш?

Как да се срещнат буквите и байтовете, книгите и технологиите? Това е голямата тема на поредица от дигитални истории. След като във вторник стана дума за някои от любимите книги на световните ИТ лидери, сега отново ще излезем от клишето с автора на най-големия български блог за книги. Следващия вторник пък ви очакват неочакваните литературни препоръки на някои от най-значимите личности в българската ИТ сфера.
Ти си това, което четеш. „Какво четеш…“ е въпрос, който трябва да си задаваме по-често, най-вече в общественото пространство. Точно така се казва най-голямата и активна българска книжна група във фейсбук, създадена от днешния ни гост. Вече 15 години той дава препоръките си в „Книголандия“, най-големия блог за книги в България. Зам.-главен редактор на издателство „Сиела“, неотдавна той сбъдна и мечтата си да види името си като автор на „100 книги, които трябва да прочетете“.
С Христо Блажев ще поговорим за четенето и бъдещето на литературата. За технологиите, които го променят, и книгите, които изграждат технологиите. Ще потърсим заедно важни и неочаквани препоръки. За да се убедим, че е важно буквите и байтовете да вървят ръка за ръка, иначе не ни очаква нищо добро, дори като вид. Приятно четене!

повече информация
Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?
У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.
Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.
Е, време е да започнем да го правим и тук!

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

Тази история е за любовта, дошла не много рано, но навреме. За късмета и щастието да намериш своя човек. За мечтите, които отлагаме, а не бива. За силата да не се предаваш, дори в най-трудните моменти и пред най-тежките предизвикателства. Поне докато имаш най-силната опора, тази на човека до себе си.
„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги имаше един човек до мен, който отново и отново ме изправяше на крака и дори ми даваше крила. Този човек е моята съпруга Тони. Преди няколко дни спонтанно записах чувствата си към нея в няколко реда. Тъй като не съм нито музикант, нито певец, с помощта на изкуствен интелект направих от тях песен.“
Силните истории продължават да се случват в дигиталния свят заради, благодарение на или въпреки него. И както отношенията ни като хора неусетно се променят от развитието на технологиите, така ги има и онези универсални сюжети, които оцеляват във времето и се прераждат с нови нюанси, с нови детайли и вдъхновение.
Все по-често историите изчезват яко фийд, незабелязани в бързината на скролването, на злободневното. Имаме ли времето и нагласата да ги потърсим? Да се зачетем, да се увлечем по тях, докато бързаме нататък, улисани в поредната злободневна тема?

повече информация
„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

Ден преди да се срещна с Илия Вълчанов официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона!
Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy!
Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.

повече информация
Share This