„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

дек. 13, 2024 | Срещи

„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

13 декември 2024 | Срещи

Човекът, който първи у нас класира стихове, генерирани от изкуствения интелект сред най-добрите на поетичен конкурс, дава първото си (и може би единствено) изобщо интервю за Дигитални истории! Въпросите задава… вторият, затвърдил впечатляващия експеримент.

Всяко чудо за 3 дни? Не и в този случай, генеративните модели са тук, за да останат и да променят всичко. Само в рамките на 3 дни през ноември стана ясно, че човек, представил се като Христиан Папазов, е изпратил стихове, които са се класирали в топ 10 на реномирания конкурс „Веселин Ханчев“. Историята се повтори с изпратени от мен стихове в друга авторитетна надпревара – „Станка Пенчева“.

Темата е толкова голяма и съществена, според мен поставя жизненоважни въпроси. Ето защо, въпреки липсата на особени реакции от творческите среди, разговорът ще продължи с още много и важни Дигитални истории.

Някои медии съобщиха новината, колеги от телевизия дори отидоха да търсят „Христиан“ в селото, където бе описал, че живее. А той избра да остане встрани от дискусията. До този момент.

Кой ли стои зад името Христиан Папазов? Кои са любимите му поети? Защо и как е направил експеримента си? Какво мисли за бъдещето на поезията и защо се надява, че… скоро ние, хората, ще пишем значително по-добри, оригинални, смислени стихове, а не алгоритмите? Гостува ни един неочакван и неповторим събеседник…


 

– Разкажете за участието си в конкурса „Веселин Ханчев“. Защо се включихте с генерирани стихове?

– Този експеримент беше породен от няколко случая в чужбина. Основно „вдъхновение“ бяха натрапчивите реклами, които призовават да създаваш книги с изкуствен интелект и после да ги продаваш. Също прочетох статия за една японска писателка, която беше използвала Chat GPT за своя роман.

Запитах се доколко това е истинско изкуство – дали не е фалшификат?

Реших да поставя проблема по този по-провокативен начин, защото знаем, че иначе едва ли щеше да му се обърне каквото и да е внимание.

Изпратих творби на няколко конкурса. В случая с „Веселин Ханчев“ проучих какви текстове са награждавани в предишните издания и какви поети са били в журито. Този ориентир значително улесни задачата – в случая със свободния стих сякаш е по-лесно да се извърши такъв тип експеримент, при римуваните стихове програмата невинаги даваше удовлетворителни резултати откъм ритъма на произведението. Освен това този конкурс е един от най-авторитетните, което беше важно, за да може тестът да бъде осъществен на най-високо ниво.

 

Христиан Папазов

Как се илюстрира интервю с човек, който е анонимен? Нямам идея, затова моля ChatGPT да напише задания, по които MidJourney да създаде илюстрациите.

 

– Защо избрахте да останете анонимен?

– Смятам, че не е толкова важно кой, а какво. Мисля, че ако бях изпратил творбите с истинското си име, посланието нямаше да бъде разбрано така, както ми се иска. Т.е.

щеше да излезе, че го правя с рекламна цел, а не за да повдигна дискусия и да се предприемат мерки.

 

– Очаквахте ли стиховете да попаднат сред отличените 10?

– Постарах се да предположа какъв е вкусът на журито предвид награждаваните стихове предишни години. От една страна се учудих, че доказани имена в литературата не са разпознали програмираното (за мен то си личеше), от друга обаче ме обзе по-притеснителна мисъл:

какво е нивото на ИИ и какво е нивото на съвременната млада поезия?

Какво е бъдещето, ако един робот се класира сред отличените, пък било и то с поощрение. Значи ли това, че поощряваме изкуствено създадени творби? Проф. Пламен Дойнов отбеляза, че в момента стиховете на ИИ са на средно ниво. Надявам се след години нивото им да бъде под средното, т.е. да видим развитие в истинското творчество, създадено от човека.

 

– Е, аз избрах да изляза с името си, но всички останали съображения са същите. Не го ли направим ние, ще го направи друг и няма да има причина да си признае. Смятате ли да разкриете още за себе си?

– Ще кажа само, че съм човек, който обича изкуството и съдбата му не ми е безразлична.

 

– Как точно създадохте и избрахте стиховете? Вложихте ли специални усилия в промпта, в избора, в доизглаждането?

– „Стиховете“ са имитации, зададох да се имитират стиловете на определени поети. От стотиците коментари, които прочетох за тези „стихотворения“, имаше един

потребител, който дори позна чий почерк е бил имитиран.

Разбира се, че програмата има нужда от по-конкретни условия, за да произведе желаното. В противен случай резултатът е доста далеч от истината.

 

Христиан Папазов

 

– Не мисля, че непременно е така. В моя случай просто подадох на ИИ заданието на конкурса и нищо повече. Но и темата за критериите е много важна, интересна гледна точка по нея има първият ми анонимен гост – българският литературен Банкси. Разбирам, че не харесвате стиховете, с които участвахте, така ли е?

– Това са едни имитации, аз не мога да ги възприема като стихотворения. Както правилно отбеляза един известен поет, те съдържат голямо количество съвременни клишета. Надявам се все повече да ги отбягваме и да прочетем и нещо ново и изненадващо.

 

– Аз не бих повторил, ако знаех за Вашия експеримент, но мисля, че е по-добре, че се случи не само в един, а в два поредни конкурса. Така е ясно, че не става дума за грешка или за преценката на конкретно жури. От почти 150 участници в два конкурса 100% от генерираните, 2 от 2 влизат в топ 10. Това не е ли сигнал не само, че алгоритмите пишат неразличимо, но дори по-добре от повечето хора, които се включват в подобно състезание?

– Поздравявам Ви за това, че проведохте същия експеримент, и то в конкурс с коренно различни естетически критерии от „Веселин Ханчев“. Срещнах и мнение, че проблемът е в компетентността на журитата. Но трябва да отбележим, че за литературата в България такива неща тепърва навлизат и едва ли някой би се сетил, че чете имитации.

Наскоро попаднах на изследване, според което читатели предпочитали творби на ИИ пред класическа поезия.

Вероятно това е въпрос на читателска култура и вкус.

А конкурсите търсят определена стилистика и чрез манипулацията на алгоритъма генерираните текстове отговарят по-точно на търсеното, отколкото изпратеното от някои автори. Убеден съм, че е имало стойностни творби, които просто не са отговаряли на стилистиката в дадените конкурси.

 

– Съжалявате ли, че, както и аз, обявихте за какво става дума, преди окончателното класиране?

– Не съжалявам, защото не искам нечестни отличия.

Знам какво е да се трудиш години наред и този труд да не се отплаща по никакъв начин.

Затова и не исках някой млад поет да се почувства така и нещо, в което е вложил сърце и душа, да му се отнеме от някого, който дори не пише поезия.

 

Христиан Папазов

 

– Какво е отношението Ви към поезията?

– Харесвам я, защото е като едно тайно съкровище. Стиховете се четат доста по-малко от прозата и определено не са за всеки вкус.

Аз лично се обогатявам чрез хубавите стихотворения и съпреживявам неща, които едва ли някога ще ми се случат.

 

– Кои са любимите Ви поети?

– Десетки са. Обожавам поети, които мислят мащабно. Възхищавам се на класически творби като „Божествена комедия“ на Данте, „Фауст“ на Гьоте, пиесите на Шекспир, творбите на Уитман.

 

– Как се отнасяте към реакциите на организаторите – тези на „Веселин Ханчев“ съобщиха за Вашето участие, казаха, че ще изискват вече декларации за авторство, а при „Станка Пенчева“ не реагираха по никакъв начин?

– Радвам се, че организаторите на „Веселин Ханчев“ обърнаха сериозно внимание на проблема и се предприемат стъпки. Самият факт, че това се обсъди и в сутрешния блок на Нова телевизия, е едно добро начало за по-широк дебат. Мога само да им се радвам и да им пожелая успех. Не знам защо в „Станка Пенчева“ не са реагирали, може би са сметнали, че по този начин по-скоро ще станат за смях, отколкото да се обявят срещу подобни фокуси.

 

– Само че темата е прекалено голяма. Вече няколко седмици се опитвам да провокирам диалог по всички огромни въпроси, които според мен тези резултати поставят. И доста малко от авторитетите се включват с гледна точка. За 4 години работа по сайта имам само един директен отказ за интервю, а сред поетите вече получих 4. Защо е така?

– Може би хората на изкуството подценяват света на технологиите.

Но не съм от тези авторитети, за да дам по-точен отговор.

 

– Кои са според Вас най-съществените въпроси, които поставя това развитие на изкуствения интелект?

– Главното е

къде отива човешкият фактор – въображението, творчеството, емоциите?

Дали не губим прекалено много в опитите да рационализираме всичко и да направим живота по-лесен? Мисля си, че от толкова удобства човек може да загуби ценни навици и умения.

 

Христиан Папазов

 

– Именно затова го има този сайт… Как би трябвало да изглежда този важен разговор? Какви хора трябва да се включат в него?

– Със сигурност е нужно участието не само на хора от културния сектор и различни творчески организации, но и политическо такова. Би било от полза да има закони за използването на изкуствения интелект, за да не излязат нещата извън контрол.

Изкушението да се избере лесното и нищо да не се създава от човек е огромно.

 

– Може ли да е решение декларацията, че стиховете не са генерирани, след като това няма как да бъде проверено или доказано?

– Все пак е крачка напред от гледна точка на това, че журитата вече ще имат едно наум за генерирани текстове. Дори при декларация за авторство остава въпросът какви са авторските права върху текстовете от изкуствен интелект. Тъй като в такива текстове се срещат „съвременни клишета“, може би проверките за заимстване/плагиат от вече публикувани текстове са по-уместни.

 

– Има ли вариант вече да има справедливи конкурси за поезия, след като ИИ е толкова добър в генерирането?

– Много е субективно кой конкурс е честен и справедлив. Но срещнах и предложение за конкурс за ИИ поезия – защо пък не?

 

– Това определено е интересна идея и тема. Получих предложение и за ИИ като жури… И двата експеримента си струват и ще ги направя. Възможно ли е вече да четем много генерирани текстове, без да го знаем?

– Със сигурност се използват, особено с рекламна цел.

Светът върви натам, че лесното и достъпното е масово.

Така вместо човек да мисли с часове някой оригинален слоган или послание, пита програмата и получава куп отговори.

 

– Къде е пределът – може ли вече ИИ да спечели и конкурс за разказ, за роман?

– Възможно е в чужбина да се е случвало. Не съм проверявал, но не го изключвам като вариант. Японската писателка, която беше използвала Chat GPT, обеща да издаде книга, написана 100% от изкуствен интелект. И ако има фенове на такова творчество, то би спечелило.

 

Христиан Папазов

 

– Докога ще са живи изкуството и творчеството при това развитие на технологиите?

– Докато хората изпитват потребност от тях.

Друг е въпросът доколко ще има истинско изкуство, или всичко ще стане заместител.

Например, в популярната музика се въртят кавър на кавъра на кавъра и ремикс на ремикса на ремикса – получават се едни заместители като се взима нещо старо и се поднася в лъскава опаковка, без да е по-добро от оригинала.

 

– Може ли оттук нататък някой участник в конкурс да е спокоен, че се състезава само с хора?

– Никога няма гаранция. Организаторите на „Веселин Ханчев“ едва ли са очаквали някой да им прати роботска лирика.

 

– Може ли пък това да доведе до развитие на поезията? Както например се случи, след като изгубихме състезанието по шах или го с машините, но хората още ги играят и даже измислят нови, неочаквани ходове.

– Надявам се да е така – все пак винаги има две страни на монетата и две сили, които дърпат в различни посоки, за да има баланс. Вярвам, че

някъде има и творци, които искат да им е трудно, да не ползват готови шаблони и да откриват все по-неочаквани ходове в творчеството си.

Въпреки мобилната ера много хора все още пишат на хартия, а след това пренасят в дигиталното пространство. Значи винаги има как да не се зависи на 100% от технологията.

 

– Дали пък проблемът не е в ниските ни критерии за поезия?

– Винаги е имало и масово, и елитарно. Работата е там, че все по-малко неща се подлагат на съмнение,

трудно се излиза от едно контрастно разбиране, което се изчерпва с „харесва ми – не ми харесва“ или „това е весело, онова е тъжно“.

До голяма степен проблемът е в липсата на вникване, в четенето и писането на конвейер. Сякаш не остава време за осмисляне, а то е жизненоважно.

– Прекрасно казано! Смисълът на поезията и изкуството е да се изразяваш, да пишеш, защото имаш нужда, а не за да печелиш конкурси…

– Това е проблем не само в изкуството, а може би във всички сфери – желанието за слава и признание. Конкурсите и състезанията дават едно самочувствие, че си добър, че си получил нещо като благословия от авторитетите да продължиш да се занимаваш.

Най-истинските неща се случват, когато човек не желае чуждо одобрение, а се чувства по-щастлив и пълноценен от създаденото.

 

– Смятате ли да продължите със следващи подобни експерименти?

– Ще ми трябва доста време, за да се сетя за нещо, което не е правено. Става все по-трудно.

 

– И аз обичам да правя всякакви, възможно по-неочаквани експерименти. Защото наистина не е достатъчно да се казва, показва, обяснява, а трябва и да се показва, и да се проверява на практика. С какво си струва да продължа според Вас?

– За мен би било интересно чатене с непознати чрез такава програма, която да генерира продължението на даден разговор. Да видим дали хората биха отличили робота от човека!

 

– Чудесна идея! А разговорът едва започва, поне що се отнася до Дигитални истории… Благодаря от сърце за доверието!

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами...

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят? Жени Маркова се свърза с мен...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното...

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато...

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какви ли не хобита имат хората – някои колекционират марки, други – евро, трети дори имат търпението да гледат български футбол. Е, аз освен че имам навика да проверявам нищожните си познания в...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.

повече информация

Най-новите:

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами на китайски магазини… за да ви предлагат нещо, което, много добре знаете, вие сте създали.
Какво бихте направили в такава ситуация?
Не Грегор Замза се казва нашият днешен герой, а Атанас Михалчев. Фотограф, художник, преподавател, от 3 десетилетия той живее в Канада и развива своето изкуство. Освен картините си – в пъстра палитра от стилове, той продава онлайн и малки, добре измислени и стимулиращи въображението и ловкостта детски комплекти за оригами. Които изведнъж… се оказва, че не са негови.
Наистина ли намерихме достатъчно добри механизми за защита на авторското право онлайн? Ще успее ли днешният ни герой да си върне откраднатото? Ще възтържествува ли справедливостта?

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какъв е коефициентът на интелигентност на напредналия изкуствения интелект?
Достига ли, надминава ли средните 100 точки на днешното човечество? И защо това е важно?
Хайде да научим заедно!

повече информация
„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.
С моите съмишленици в залата имаме важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.
Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…
ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
Share This