Човекът, който първи у нас класира стихове, генерирани от изкуствения интелект сред най-добрите на поетичен конкурс, дава първото си (и може би единствено) изобщо интервю за Дигитални истории! Въпросите задава… вторият, затвърдил впечатляващия експеримент.

Всяко чудо за 3 дни? Не и в този случай, генеративните модели са тук, за да останат и да променят всичко. Само в рамките на 3 дни през ноември стана ясно, че човек, представил се като Христиан Папазов, е изпратил стихове, които са се класирали в топ 10 на реномирания конкурс „Веселин Ханчев“. Историята се повтори с изпратени от мен стихове в друга авторитетна надпревара – „Станка Пенчева“.

Темата е толкова голяма и съществена, според мен поставя жизненоважни въпроси. Ето защо, въпреки липсата на особени реакции от творческите среди, разговорът ще продължи с още много и важни Дигитални истории.

Някои медии съобщиха новината, колеги от телевизия дори отидоха да търсят „Христиан“ в селото, където бе описал, че живее. А той избра да остане встрани от дискусията. До този момент.

Кой ли стои зад името Христиан Папазов? Кои са любимите му поети? Защо и как е направил експеримента си? Какво мисли за бъдещето на поезията и защо се надява, че… скоро ние, хората, ще пишем значително по-добри, оригинални, смислени стихове, а не алгоритмите? Гостува ни един неочакван и неповторим събеседник…

---

 

– Разкажете за участието си в конкурса „Веселин Ханчев“. Защо се включихте с генерирани стихове?

– Този експеримент беше породен от няколко случая в чужбина. Основно „вдъхновение“ бяха натрапчивите реклами, които призовават да създаваш книги с изкуствен интелект и после да ги продаваш. Също прочетох статия за една японска писателка, която беше използвала Chat GPT за своя роман.

Запитах се доколко това е истинско изкуство – дали не е фалшификат?

Реших да поставя проблема по този по-провокативен начин, защото знаем, че иначе едва ли щеше да му се обърне каквото и да е внимание.

Изпратих творби на няколко конкурса. В случая с „Веселин Ханчев“ проучих какви текстове са награждавани в предишните издания и какви поети са били в журито. Този ориентир значително улесни задачата – в случая със свободния стих сякаш е по-лесно да се извърши такъв тип експеримент, при римуваните стихове програмата невинаги даваше удовлетворителни резултати откъм ритъма на произведението. Освен това този конкурс е един от най-авторитетните, което беше важно, за да може тестът да бъде осъществен на най-високо ниво.

 

 

– Защо избрахте да останете анонимен?

– Смятам, че не е толкова важно кой, а какво. Мисля, че ако бях изпратил творбите с истинското си име, посланието нямаше да бъде разбрано така, както ми се иска. Т.е.

щеше да излезе, че го правя с рекламна цел, а не за да повдигна дискусия и да се предприемат мерки.

 

– Очаквахте ли стиховете да попаднат сред отличените 10?

– Постарах се да предположа какъв е вкусът на журито предвид награждаваните стихове предишни години. От една страна се учудих, че доказани имена в литературата не са разпознали програмираното (за мен то си личеше), от друга обаче ме обзе по-притеснителна мисъл:

какво е нивото на ИИ и какво е нивото на съвременната млада поезия?

Какво е бъдещето, ако един робот се класира сред отличените, пък било и то с поощрение. Значи ли това, че поощряваме изкуствено създадени творби? Проф. Пламен Дойнов отбеляза, че в момента стиховете на ИИ са на средно ниво. Надявам се след години нивото им да бъде под средното, т.е. да видим развитие в истинското творчество, създадено от човека.

 

– Е, аз избрах да изляза с името си, но всички останали съображения са същите. Не го ли направим ние, ще го направи друг и няма да има причина да си признае. Смятате ли да разкриете още за себе си?

– Ще кажа само, че съм човек, който обича изкуството и съдбата му не ми е безразлична.

 

– Как точно създадохте и избрахте стиховете? Вложихте ли специални усилия в промпта, в избора, в доизглаждането?

– „Стиховете“ са имитации, зададох да се имитират стиловете на определени поети. От стотиците коментари, които прочетох за тези „стихотворения“, имаше един

потребител, който дори позна чий почерк е бил имитиран.

Разбира се, че програмата има нужда от по-конкретни условия, за да произведе желаното. В противен случай резултатът е доста далеч от истината.

 

 

– Не мисля, че непременно е така. В моя случай просто подадох на ИИ заданието на конкурса и нищо повече. Но и темата за критериите е много важна, интересна гледна точка по нея има първият ми анонимен гост – българският литературен Банкси. Разбирам, че не харесвате стиховете, с които участвахте, така ли е?

– Това са едни имитации, аз не мога да ги възприема като стихотворения. Както правилно отбеляза един известен поет, те съдържат голямо количество съвременни клишета. Надявам се все повече да ги отбягваме и да прочетем и нещо ново и изненадващо.

 

– Аз не бих повторил, ако знаех за Вашия експеримент, но мисля, че е по-добре, че се случи не само в един, а в два поредни конкурса. Така е ясно, че не става дума за грешка или за преценката на конкретно жури. От почти 150 участници в два конкурса 100% от генерираните, 2 от 2 влизат в топ 10. Това не е ли сигнал не само, че алгоритмите пишат неразличимо, но дори по-добре от повечето хора, които се включват в подобно състезание?

– Поздравявам Ви за това, че проведохте същия експеримент, и то в конкурс с коренно различни естетически критерии от „Веселин Ханчев“. Срещнах и мнение, че проблемът е в компетентността на журитата. Но трябва да отбележим, че за литературата в България такива неща тепърва навлизат и едва ли някой би се сетил, че чете имитации.

Наскоро попаднах на изследване, според което читатели предпочитали творби на ИИ пред класическа поезия.

Вероятно това е въпрос на читателска култура и вкус.

А конкурсите търсят определена стилистика и чрез манипулацията на алгоритъма генерираните текстове отговарят по-точно на търсеното, отколкото изпратеното от някои автори. Убеден съм, че е имало стойностни творби, които просто не са отговаряли на стилистиката в дадените конкурси.

 

– Съжалявате ли, че, както и аз, обявихте за какво става дума, преди окончателното класиране?

– Не съжалявам, защото не искам нечестни отличия.

Знам какво е да се трудиш години наред и този труд да не се отплаща по никакъв начин.

Затова и не исках някой млад поет да се почувства така и нещо, в което е вложил сърце и душа, да му се отнеме от някого, който дори не пише поезия.

 

 

– Какво е отношението Ви към поезията?

– Харесвам я, защото е като едно тайно съкровище. Стиховете се четат доста по-малко от прозата и определено не са за всеки вкус.

Аз лично се обогатявам чрез хубавите стихотворения и съпреживявам неща, които едва ли някога ще ми се случат.

 

– Кои са любимите Ви поети?

– Десетки са. Обожавам поети, които мислят мащабно. Възхищавам се на класически творби като „Божествена комедия“ на Данте, „Фауст“ на Гьоте, пиесите на Шекспир, творбите на Уитман.

 

– Как се отнасяте към реакциите на организаторите – тези на „Веселин Ханчев“ съобщиха за Вашето участие, казаха, че ще изискват вече декларации за авторство, а при „Станка Пенчева“ не реагираха по никакъв начин?

– Радвам се, че организаторите на „Веселин Ханчев“ обърнаха сериозно внимание на проблема и се предприемат стъпки. Самият факт, че това се обсъди и в сутрешния блок на Нова телевизия, е едно добро начало за по-широк дебат. Мога само да им се радвам и да им пожелая успех. Не знам защо в „Станка Пенчева“ не са реагирали, може би са сметнали, че по този начин по-скоро ще станат за смях, отколкото да се обявят срещу подобни фокуси.

 

– Само че темата е прекалено голяма. Вече няколко седмици се опитвам да провокирам диалог по всички огромни въпроси, които според мен тези резултати поставят. И доста малко от авторитетите се включват с гледна точка. За 4 години работа по сайта имам само един директен отказ за интервю, а сред поетите вече получих 4. Защо е така?

– Може би хората на изкуството подценяват света на технологиите.

Но не съм от тези авторитети, за да дам по-точен отговор.

 

– Кои са според Вас най-съществените въпроси, които поставя това развитие на изкуствения интелект?

– Главното е

къде отива човешкият фактор – въображението, творчеството, емоциите?

Дали не губим прекалено много в опитите да рационализираме всичко и да направим живота по-лесен? Мисля си, че от толкова удобства човек може да загуби ценни навици и умения.

 

 

– Именно затова го има този сайт… Как би трябвало да изглежда този важен разговор? Какви хора трябва да се включат в него?

– Със сигурност е нужно участието не само на хора от културния сектор и различни творчески организации, но и политическо такова. Би било от полза да има закони за използването на изкуствения интелект, за да не излязат нещата извън контрол.

Изкушението да се избере лесното и нищо да не се създава от човек е огромно.

 

– Може ли да е решение декларацията, че стиховете не са генерирани, след като това няма как да бъде проверено или доказано?

– Все пак е крачка напред от гледна точка на това, че журитата вече ще имат едно наум за генерирани текстове. Дори при декларация за авторство остава въпросът какви са авторските права върху текстовете от изкуствен интелект. Тъй като в такива текстове се срещат „съвременни клишета“, може би проверките за заимстване/плагиат от вече публикувани текстове са по-уместни.

 

– Има ли вариант вече да има справедливи конкурси за поезия, след като ИИ е толкова добър в генерирането?

– Много е субективно кой конкурс е честен и справедлив. Но срещнах и предложение за конкурс за ИИ поезия – защо пък не?

 

– Това определено е интересна идея и тема. Получих предложение и за ИИ като жури… И двата експеримента си струват и ще ги направя. Възможно ли е вече да четем много генерирани текстове, без да го знаем?

– Със сигурност се използват, особено с рекламна цел.

Светът върви натам, че лесното и достъпното е масово.

Така вместо човек да мисли с часове някой оригинален слоган или послание, пита програмата и получава куп отговори.

 

– Къде е пределът – може ли вече ИИ да спечели и конкурс за разказ, за роман?

– Възможно е в чужбина да се е случвало. Не съм проверявал, но не го изключвам като вариант. Японската писателка, която беше използвала Chat GPT, обеща да издаде книга, написана 100% от изкуствен интелект. И ако има фенове на такова творчество, то би спечелило.

 

 

– Докога ще са живи изкуството и творчеството при това развитие на технологиите?

– Докато хората изпитват потребност от тях.

Друг е въпросът доколко ще има истинско изкуство, или всичко ще стане заместител.

Например, в популярната музика се въртят кавър на кавъра на кавъра и ремикс на ремикса на ремикса – получават се едни заместители като се взима нещо старо и се поднася в лъскава опаковка, без да е по-добро от оригинала.

 

– Може ли оттук нататък някой участник в конкурс да е спокоен, че се състезава само с хора?

– Никога няма гаранция. Организаторите на „Веселин Ханчев“ едва ли са очаквали някой да им прати роботска лирика.

 

– Може ли пък това да доведе до развитие на поезията? Както например се случи, след като изгубихме състезанието по шах или го с машините, но хората още ги играят и даже измислят нови, неочаквани ходове.

– Надявам се да е така – все пак винаги има две страни на монетата и две сили, които дърпат в различни посоки, за да има баланс. Вярвам, че

някъде има и творци, които искат да им е трудно, да не ползват готови шаблони и да откриват все по-неочаквани ходове в творчеството си.

Въпреки мобилната ера много хора все още пишат на хартия, а след това пренасят в дигиталното пространство. Значи винаги има как да не се зависи на 100% от технологията.

 

– Дали пък проблемът не е в ниските ни критерии за поезия?

– Винаги е имало и масово, и елитарно. Работата е там, че все по-малко неща се подлагат на съмнение,

трудно се излиза от едно контрастно разбиране, което се изчерпва с „харесва ми – не ми харесва“ или „това е весело, онова е тъжно“.

До голяма степен проблемът е в липсата на вникване, в четенето и писането на конвейер. Сякаш не остава време за осмисляне, а то е жизненоважно.

– Прекрасно казано! Смисълът на поезията и изкуството е да се изразяваш, да пишеш, защото имаш нужда, а не за да печелиш конкурси…

– Това е проблем не само в изкуството, а може би във всички сфери – желанието за слава и признание. Конкурсите и състезанията дават едно самочувствие, че си добър, че си получил нещо като благословия от авторитетите да продължиш да се занимаваш.

Най-истинските неща се случват, когато човек не желае чуждо одобрение, а се чувства по-щастлив и пълноценен от създаденото.

 

– Смятате ли да продължите със следващи подобни експерименти?

– Ще ми трябва доста време, за да се сетя за нещо, което не е правено. Става все по-трудно.

 

– И аз обичам да правя всякакви, възможно по-неочаквани експерименти. Защото наистина не е достатъчно да се казва, показва, обяснява, а трябва и да се показва, и да се проверява на практика. С какво си струва да продължа според Вас?

– За мен би било интересно чатене с непознати чрез такава програма, която да генерира продължението на даден разговор. Да видим дали хората биха отличили робота от човека!

 

– Чудесна идея! А разговорът едва започва, поне що се отнася до Дигитални истории… Благодаря от сърце за доверието!