Роботи срещу силодеи. Историята на първия български фантаст

апр. 29, 2021 | Истории

Роботи срещу силодеи. Историята на първия български фантаст

29 април 2021 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel

Те са роботи, очакваме от тях чудеса и постепенно все повече от чудесата стават реалност. „Роботи“ се наричат на всички световни езици, сред тях е и английският. Но очевидно коренът е славянски. Откъде ли идва тази дума? Дали колелото на историята можеше да се завърти по съвсем различен начин и днес светът да ползва за изкуствените творения думата, измислена от бащата на българската научна фантастика? Време е за една по-стара и все пак особено актуална в дигиталния ни свят Дигитална история.

Да, думата наистина произхожда от славянския корен, дал ни и „работа“, „работя“. Тя е сред малкото в ежедневния ни речник, чийто създател е ясен – това е известният чешки писател и драматург Карел Чапек.

И въпреки това… не я е измислил той.

Странна работа

Преди 101 години, през 1921 г., Чапек работи по пиесата, която после ще получи името „R.U.R.“ (Росумски универсални роботи) и за две години ще стане хит по света, ще бъде преведена на 35 езика.

В нея се разказва за фабрика, която произвежда „изкуствени хора“. А това ще рече, че роботите в пиесата повече се приближават до днешния термин „андроид“ – човекоподобен робот. Но историята зад думичките често се губи в детайлите и се обръща срещу собствените си идеи.

Та, по онова време, както сам Чапек разказва, ги нарича „лабори“. Произходът е същият – от латинската дума labor – „труд, работа“, което отива в английския като labour. А къде отива в този смисъл liberta, е също любопитен нюанс.

И така, „лабори“. Нещо обаче „му стърже“ на Чапек. Какво прави човек, когато има подобно съмнение? Обсъжда го с най-близките си. Идеята лаборът да стане робот дава по-големият брат на Карел Чапек – Йозеф. И оттук започва пътят на роботите, които да завладеят днешния ни ден.

Братя Чапек – Карел е вляво. Снимка: Wikipedia

Тихо, роботът работи!

„Роботизирани процеси“. Автоматизация… В пиесата на малкия брат Чапек роботите не са създадени от метал, а от преработени тъкани и органи. Способни са да размишляват и се чувстват длъжни да служат на човечеството. Редно ли е да експлоатираме едни такива същества и какво ще последва? Това е основният въпрос, поставен от пиесата.

Не, това не е Франкенщайн. Много бързо културата посреща новите механизирани образи. Само 20-ина години, след като изобщо думата е измислена, Азимов ще напише трите закона на роботиката. А днес думата „робот“ ще я разбира всеки, за разлика от „метафора“ и „квинтесенция“.

Стигаме и до нюансите. Сполучливото предложение на Йозеф Чапек се превръща в суперуспешен маркетингов ход, както бихме казали днес. Но пък на чешки robota означава не само работа, а и „принудителен, изморителен, робски труд“. Което прави думата особено подходяща за сюжета на „R.U.R.“, но и дава доста поле за размисъл какво наистина очакваме от роботите.

 

РоботЪ.bg

Можеха ли те да се наричат с дума също със славянски произход, но български? Макар и малко по-трудно произносима, но пък по-красива, поетична и мелодична. Силодеи.

Георги Илиев е предтечата на българската научна фантастика, за когото днес не се намира много в мрежата. През 1930 г. година той публикува първия си роман – „О-Корс“, който се смята и за първи в историята на българската научна фантастика. Едва след няколко години идват творбите на Светослав Минков, когото сме свикнали да наричаме „баща на българската фантастика“. И „Ян Бибиян на Луната“ – първият детски фантастичен роман на Елин Пелин.

Три години по-късно излиза „Теут се бунтува“. В него се разказва за планета Теут, която е спряла да се върти, докато едната ѝ половина изгаря от жега и суша, в другата властват мрак и мраз. На Теут живеят силодеите – механични същества, които са способни на чудеса като надграждат хората…

Можехме ли днес да наричаме роботите силодеи?

Членската карта на Георги Илиев за Съюза на българските писатели

Работа, работа…

Животът на Илиев сам по себе си е прелюбопитен, има и екшън, и драма, и обрати на съдбата.

Макар че пиесата „R.U.R.“ бързо е преведена на много езици, изглежда, че до 1933-а сред тях така и не попада българският. Чел ли е Георги Илиев думите на Чапек и от тях ли му е дошла идеята за силодеите? Да, сигурно ги е чел, защото е бил немски възпитаник и при това внимателно следял модерното в литературата. Но дали роботите са роднини на неговите силодеи? Едва ли, те просто са твърде различни.

Днес малцина помнят писателя Георги Илиев, който си отива точно преди половин столетие. Из интернет шества една-единствена нискокачествена негова снимка. И броени публикации, които да разкажат интересната му история.

 

Раб божи

Роден е на 25 юни 1881 г. в Турция, в село Тарфа, Чаталджанско. Баща му е въглищар, а единият от дядовците му – свещеник. Съвсем млад се отделя от семейството си, за да отиде в прогимназия в Истанбул. Бъдещият инженер също се насочва към религията, две години учи в Духовната семинария в Цариград.

Историята мълчи защо, но е изключен, връща се в родното село и става учител. По онова време българите в района не са изгубили надеждата, че могат да станат част от България, Илиев също се включва в борбата. По мисия, възложена му лично от Екзарх Йосиф, той следи движенията на турските военни части в района по време на Илинденско-Преображенското въстание.

 

Тъжните напеви на веселия роб

На два пъти турците го залавят, накрая го изпращат на доживотно заточение в Мала Азия, в град Измир, по онова време – Смирна. Именно оттук идва и псевдонимът, с който Илиев години по-късно ще подпише стихосбирката си „Горести“ – Георги Смирнов. С това е свързан и другият му псевдоним – Склавус Калтанс – от латински „весел роб“. С това име излиза и другата му стихосбирка – „Тъжни напеви“, в която разказва за преживяванията си по време на заточението.

След две години бъдещият писател успява да избяга в България. Заживява в Стара Загора, където има роднини, завършва гимназия. После печели стипендия и заминава за Мюнхен да следва строително инженерство.

В зрелия си живот комбинира строителството и писането – дълги години е строителен инженер в Стара Загора и редактор на местния вестник „Гребец“. Публикува в почти всички модерни за времето си списания – поезия, проза, критика. Увлича се и по символизма.

Илиев се бие на фронта през Първата световна война. След 1944 г. участва в изграждането на язовир „Копринка“ (тогава „Георги Димитров“). Той е и полиглот, говори се, че малко преди да си отиде се бил захванал и с ученето на китайски. Умира на 18 юни 1961 г. – седмица, преди да навърши 80 години.

 

Една особена фантастична прелест

И все пак, като че ли той намира себе си именно във фантастиката. „Теут се бунтува“, където се появяват силодеите, получава награда от Министерството на просвещението. Преиздаден е през 1983 г. под редакцията на Огнян Сапарев и макар че е с тираж 25 000 броя (срещу 1000 за първото му издание), днес е трудно да се намери.

Дори и представени леко наивистично, в него се открояват някои идеи и технологии, които са водещи в дневния ни ред днес.

„Бъдещите достижения на техниката, своеобразните климатични условия, нрави, вярвания, културният стил на планетата, една особена мистика, една съвършено нова система от понятия и символи, толкова отдалечена и различна от оная, с която си служим – всичко това придава на романа една особена фантастична прелест“, пише Павел Телчаров през 1934 г. във в. „Литературен глас“.

Силодеят, за разлика от робота на Чапек, е метален човек, който може да се управлява дистанционно чрез писмени записи, лъчи, пренасящи инструкции, или говорещи образи. Тоест – лесно можем да намерим при него днешните безжични комуникации, оптични мрежи, холограми. Описват се също телекинеза, телепатия. Лъчите се използват за приспиване, за притъпяване на болката и успокояване на тълпите.

Статия във в. „Орбита“ за 100 години от рождението на Георги Илиев, 1981 г. Снимка: БГ-Фантастика

 

Нека силата бъде… дей

И в двата си романа Георги Илиев се опитва да предложи български думи за всичко, което все още няма своя добър аналог. Времената са динамични – не колкото днешните, но технологичната революция вече е вкарала в българския доста чуждици, които могат да бъдат избегнати. Днес за това никой не си прави труда, а и вече е почти невъзможно, особено ако темата на разговора са информационните технологии.

Илиев нарича шифъра „числоред“, парашута – „падобран“. Часовникът е „времемер“, но авторът от време на време забравя тази идея и редува двете думи.

Езикът му старателно и целенасочено е архаичен, което може би пречи на това романът да добие сериозна популярност и да спечели симпатиите на критиката.

Образованието му на строителен инженер помага за това книгите на Илиев да бъдат считани за научна фантастика – детайлите, що се отнася до технологиите, са прецизни и осмислени. Може би не чак толкова „изпипани“ и обаятелни са стилът и повествованието, но показателен е фактът, че историческата роля на Илиев и творчеството му са популяризирани от известния критик Иван Сарандев.

 

Под губера на вечен мрак

Силодеите работят с електричество, стоманените им тела са пълни с кабели. В ръката на силодея Росан, пазач на затвора „Хотанца“, е гравиран числов код. Силодеите се ползват често като войници. Същият този Росан изтезава положителния герой Кантемир с халюциногени.

Романът съвсем не е дълъг – съответно 176 и 188 страници в двете му издания, има само 4 глави. Те обаче са достатъчни, за да се оформи историята за класически любовен триъгълник (без участието на силодеи) и планетата да бъда спасена от катаклизма.

„Седем земи горят в слънчеви пожари, а други седем остават поледени и покрити с губера на вечен мрак… И сега нашата планета е разграбен и разрушен град, из който собствените му жители бродят като бездомни псета.“

Така звучи стилът на Георги Илиев.

„Оптимистичен планетарно-социален катастрофизъм“ – така определя направлението проф. Огнян Сапарев.

„Истинска скръб разтърсила душата му, но когато преминала болката му по загиналите, той почувствал топла наслада от своя успех: не беше ли успял да разложи атома? Или поне не беше ли внесъл смут в тази малка частица от Всемира? Не беше ли за него вече близко денят, когато ще може да разгърне странната съкровищница на една малка прашинка, за да подари на човека там скътаната енергия?“

Илюстрация: enriquelopezgarre, Pixabay

Силодеят и бъдещето

Днес дори не е ясно къде е погребан първият български фантаст. Преди две години няколко медии разказаха, че е възможно останките му да са били изхвърлени в безименна яма при разрушаването на по-старо гробище. Историята разказва журналистката Йовка Николова, която в началото на XXI век работела по темата за това къде са заровени костите на старозагорците, избити при опожаряването на града през 1877 г. Съвсем случайно в една яма, покрита с бетонови панели, видяла чувалче с кости и алуминиева табелка „Георги Илиев“. Тя се свързала с кметството, за да организира достойно погребение на първия ни научен фантаст, но никой не проявил интерес.

Разбира се, името е достатъчно често срещано и може да става дума за грешка. И със сигурност за всеки, написал поне един ред с идеята да го покаже пред света, е важно думите да оцелеят. Ще има ли кой да продължи интересната история на силодеите?

Онлайн, подобно на Пипи Дългото чорапче ще намерите всичко като нещотърсачи. И хиляди снимки на една и съща ботоксирана усмивка, ако ги търсите, и четива, които ще ви разкажат смислена история, ще ви обогатят. Но само не очаквайте, че наистина всичко е там. Много интересни хора и събития не са и никога няма да бъдат оценени от балона на филтрите, от моментния интерес. И все пак са интересни Дигитални истории, които някога ще се намери кой да разкаже. Дори и тогава да го няма интернет.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids,...

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят?...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин? Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни...

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се...

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 В началото даже си имаше и „нос“: 🙂 С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация

Най-новите:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids, която има мисията да помага на родителите в търсене на баланса.
Кога срещата с технологиите може да се превърне в проблем за децата? Как да намерим този толкова труден баланс? Как да срещаме децата с технологиите, без това да е за сметка на основни човешки умения, които ще им трябват в бъдеще? Ако усетим, че детето прекарва часове пред телефона или таблета, има ли път назад?
Време е за една прелюбопитна лична история и безброй ценни съвети за всеки дигитален родител. За всеки, което смята, че от време на време е важно децата да се озоват и офлайн.

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват?
Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност.
„Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“
„Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“
Можем ли да сме готови за бъдещето?

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.
Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Share This