Роботи срещу силодеи. Историята на първия български фантаст

апр. 29, 2021 | Истории

Роботи срещу силодеи. Историята на първия български фантаст

29 април 2021 | Истории

Те са роботи, очакваме от тях чудеса и постепенно все повече от чудесата стават реалност. „Роботи“ се наричат на всички световни езици, сред тях е и английският. Но очевидно коренът е славянски. Откъде ли идва тази дума? Дали колелото на историята можеше да се завърти по съвсем различен начин и днес светът да ползва за изкуствените творения думата, измислена от бащата на българската научна фантастика? Време е за една по-стара и все пак особено актуална в дигиталния ни свят Дигитална история.

Да, думата наистина произхожда от славянския корен, дал ни и „работа“, „работя“. Тя е сред малкото в ежедневния ни речник, чийто създател е ясен – това е известният чешки писател и драматург Карел Чапек.

И въпреки това… не я е измислил той.

Странна работа

Преди 101 години, през 1921 г., Чапек работи по пиесата, която после ще получи името „R.U.R.“ (Росумски универсални роботи) и за две години ще стане хит по света, ще бъде преведена на 35 езика.

В нея се разказва за фабрика, която произвежда „изкуствени хора“. А това ще рече, че роботите в пиесата повече се приближават до днешния термин „андроид“ – човекоподобен робот. Но историята зад думичките често се губи в детайлите и се обръща срещу собствените си идеи.

Та, по онова време, както сам Чапек разказва, ги нарича „лабори“. Произходът е същият – от латинската дума labor – „труд, работа“, което отива в английския като labour. А къде отива в този смисъл liberta, е също любопитен нюанс.

И така, „лабори“. Нещо обаче „му стърже“ на Чапек. Какво прави човек, когато има подобно съмнение? Обсъжда го с най-близките си. Идеята лаборът да стане робот дава по-големият брат на Карел Чапек – Йозеф. И оттук започва пътят на роботите, които да завладеят днешния ни ден.

Братя Чапек – Карел е вляво. Снимка: Wikipedia

Тихо, роботът работи!

„Роботизирани процеси“. Автоматизация… В пиесата на малкия брат Чапек роботите не са създадени от метал, а от преработени тъкани и органи. Способни са да размишляват и се чувстват длъжни да служат на човечеството. Редно ли е да експлоатираме едни такива същества и какво ще последва? Това е основният въпрос, поставен от пиесата.

Не, това не е Франкенщайн. Много бързо културата посреща новите механизирани образи. Само 20-ина години, след като изобщо думата е измислена, Азимов ще напише трите закона на роботиката. А днес думата „робот“ ще я разбира всеки, за разлика от „метафора“ и „квинтесенция“.

Стигаме и до нюансите. Сполучливото предложение на Йозеф Чапек се превръща в суперуспешен маркетингов ход, както бихме казали днес. Но пък на чешки robota означава не само работа, а и „принудителен, изморителен, робски труд“. Което прави думата особено подходяща за сюжета на „R.U.R.“, но и дава доста поле за размисъл какво наистина очакваме от роботите.

 

РоботЪ.bg

Можеха ли те да се наричат с дума също със славянски произход, но български? Макар и малко по-трудно произносима, но пък по-красива, поетична и мелодична. Силодеи.

Георги Илиев е предтечата на българската научна фантастика, за когото днес не се намира много в мрежата. През 1930 г. година той публикува първия си роман – „О-Корс“, който се смята и за първи в историята на българската научна фантастика. Едва след няколко години идват творбите на Светослав Минков, когото сме свикнали да наричаме „баща на българската фантастика“. И „Ян Бибиян на Луната“ – първият детски фантастичен роман на Елин Пелин.

Три години по-късно излиза „Теут се бунтува“. В него се разказва за планета Теут, която е спряла да се върти, докато едната ѝ половина изгаря от жега и суша, в другата властват мрак и мраз. На Теут живеят силодеите – механични същества, които са способни на чудеса като надграждат хората…

Можехме ли днес да наричаме роботите силодеи?

Членската карта на Георги Илиев за Съюза на българските писатели

Работа, работа…

Животът на Илиев сам по себе си е прелюбопитен, има и екшън, и драма, и обрати на съдбата.

Макар че пиесата „R.U.R.“ бързо е преведена на много езици, изглежда, че до 1933-а сред тях така и не попада българският. Чел ли е Георги Илиев думите на Чапек и от тях ли му е дошла идеята за силодеите? Да, сигурно ги е чел, защото е бил немски възпитаник и при това внимателно следял модерното в литературата. Но дали роботите са роднини на неговите силодеи? Едва ли, те просто са твърде различни.

Днес малцина помнят писателя Георги Илиев, който си отива точно преди половин столетие. Из интернет шества една-единствена нискокачествена негова снимка. И броени публикации, които да разкажат интересната му история.

 

Раб божи

Роден е на 25 юни 1881 г. в Турция, в село Тарфа, Чаталджанско. Баща му е въглищар, а единият от дядовците му – свещеник. Съвсем млад се отделя от семейството си, за да отиде в прогимназия в Истанбул. Бъдещият инженер също се насочва към религията, две години учи в Духовната семинария в Цариград.

Историята мълчи защо, но е изключен, връща се в родното село и става учител. По онова време българите в района не са изгубили надеждата, че могат да станат част от България, Илиев също се включва в борбата. По мисия, възложена му лично от Екзарх Йосиф, той следи движенията на турските военни части в района по време на Илинденско-Преображенското въстание.

 

Тъжните напеви на веселия роб

На два пъти турците го залавят, накрая го изпращат на доживотно заточение в Мала Азия, в град Измир, по онова време – Смирна. Именно оттук идва и псевдонимът, с който Илиев години по-късно ще подпише стихосбирката си „Горести“ – Георги Смирнов. С това е свързан и другият му псевдоним – Склавус Калтанс – от латински „весел роб“. С това име излиза и другата му стихосбирка – „Тъжни напеви“, в която разказва за преживяванията си по време на заточението.

След две години бъдещият писател успява да избяга в България. Заживява в Стара Загора, където има роднини, завършва гимназия. После печели стипендия и заминава за Мюнхен да следва строително инженерство.

В зрелия си живот комбинира строителството и писането – дълги години е строителен инженер в Стара Загора и редактор на местния вестник „Гребец“. Публикува в почти всички модерни за времето си списания – поезия, проза, критика. Увлича се и по символизма.

Илиев се бие на фронта през Първата световна война. След 1944 г. участва в изграждането на язовир „Копринка“ (тогава „Георги Димитров“). Той е и полиглот, говори се, че малко преди да си отиде се бил захванал и с ученето на китайски. Умира на 18 юни 1961 г. – седмица, преди да навърши 80 години.

 

Една особена фантастична прелест

И все пак, като че ли той намира себе си именно във фантастиката. „Теут се бунтува“, където се появяват силодеите, получава награда от Министерството на просвещението. Преиздаден е през 1983 г. под редакцията на Огнян Сапарев и макар че е с тираж 25 000 броя (срещу 1000 за първото му издание), днес е трудно да се намери.

Дори и представени леко наивистично, в него се открояват някои идеи и технологии, които са водещи в дневния ни ред днес.

„Бъдещите достижения на техниката, своеобразните климатични условия, нрави, вярвания, културният стил на планетата, една особена мистика, една съвършено нова система от понятия и символи, толкова отдалечена и различна от оная, с която си служим – всичко това придава на романа една особена фантастична прелест“, пише Павел Телчаров през 1934 г. във в. „Литературен глас“.

Силодеят, за разлика от робота на Чапек, е метален човек, който може да се управлява дистанционно чрез писмени записи, лъчи, пренасящи инструкции, или говорещи образи. Тоест – лесно можем да намерим при него днешните безжични комуникации, оптични мрежи, холограми. Описват се също телекинеза, телепатия. Лъчите се използват за приспиване, за притъпяване на болката и успокояване на тълпите.

Статия във в. „Орбита“ за 100 години от рождението на Георги Илиев, 1981 г. Снимка: БГ-Фантастика

 

Нека силата бъде… дей

И в двата си романа Георги Илиев се опитва да предложи български думи за всичко, което все още няма своя добър аналог. Времената са динамични – не колкото днешните, но технологичната революция вече е вкарала в българския доста чуждици, които могат да бъдат избегнати. Днес за това никой не си прави труда, а и вече е почти невъзможно, особено ако темата на разговора са информационните технологии.

Илиев нарича шифъра „числоред“, парашута – „падобран“. Часовникът е „времемер“, но авторът от време на време забравя тази идея и редува двете думи.

Езикът му старателно и целенасочено е архаичен, което може би пречи на това романът да добие сериозна популярност и да спечели симпатиите на критиката.

Образованието му на строителен инженер помага за това книгите на Илиев да бъдат считани за научна фантастика – детайлите, що се отнася до технологиите, са прецизни и осмислени. Може би не чак толкова „изпипани“ и обаятелни са стилът и повествованието, но показателен е фактът, че историческата роля на Илиев и творчеството му са популяризирани от известния критик Иван Сарандев.

 

Под губера на вечен мрак

Силодеите работят с електричество, стоманените им тела са пълни с кабели. В ръката на силодея Росан, пазач на затвора „Хотанца“, е гравиран числов код. Силодеите се ползват често като войници. Същият този Росан изтезава положителния герой Кантемир с халюциногени.

Романът съвсем не е дълъг – съответно 176 и 188 страници в двете му издания, има само 4 глави. Те обаче са достатъчни, за да се оформи историята за класически любовен триъгълник (без участието на силодеи) и планетата да бъда спасена от катаклизма.

„Седем земи горят в слънчеви пожари, а други седем остават поледени и покрити с губера на вечен мрак… И сега нашата планета е разграбен и разрушен град, из който собствените му жители бродят като бездомни псета.“

Така звучи стилът на Георги Илиев.

„Оптимистичен планетарно-социален катастрофизъм“ – така определя направлението проф. Огнян Сапарев.

„Истинска скръб разтърсила душата му, но когато преминала болката му по загиналите, той почувствал топла наслада от своя успех: не беше ли успял да разложи атома? Или поне не беше ли внесъл смут в тази малка частица от Всемира? Не беше ли за него вече близко денят, когато ще може да разгърне странната съкровищница на една малка прашинка, за да подари на човека там скътаната енергия?“

Илюстрация: enriquelopezgarre, Pixabay

Силодеят и бъдещето

Днес дори не е ясно къде е погребан първият български фантаст. Преди две години няколко медии разказаха, че е възможно останките му да са били изхвърлени в безименна яма при разрушаването на по-старо гробище. Историята разказва журналистката Йовка Николова, която в началото на XXI век работела по темата за това къде са заровени костите на старозагорците, избити при опожаряването на града през 1877 г. Съвсем случайно в една яма, покрита с бетонови панели, видяла чувалче с кости и алуминиева табелка „Георги Илиев“. Тя се свързала с кметството, за да организира достойно погребение на първия ни научен фантаст, но никой не проявил интерес.

Разбира се, името е достатъчно често срещано и може да става дума за грешка. И със сигурност за всеки, написал поне един ред с идеята да го покаже пред света, е важно думите да оцелеят. Ще има ли кой да продължи интересната история на силодеите?

Онлайн, подобно на Пипи Дългото чорапче ще намерите всичко като нещотърсачи. И хиляди снимки на една и съща ботоксирана усмивка, ако ги търсите, и четива, които ще ви разкажат смислена история, ще ви обогатят. Но само не очаквайте, че наистина всичко е там. Много интересни хора и събития не са и никога няма да бъдат оценени от балона на филтрите, от моментния интерес. И все пак са интересни Дигитални истории, които някога ще се намери кой да разкаже. Дори и тогава да го няма интернет.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

Почти 40 години по-късно най-накрая оригиналният „Тетрис“ беше победен!
Триумфът на едно симпатично 13-годишно хлапе привлече погледите към добрата стара класическа надпревара във времената, когато компютърните игри са съвършена наслада за сетивата.
Какво има да ни каже това на фона на изкуствения интелект? Защо изведнъж в много интелектуални игри човекът се оказа способен на неочаквани умения? Как се роди играта, която всеки познава и как се превърна в легенда? Кои са интересните страни и мрачните ѝ тайни?
Това е дълга и поучителна дигитална история, която минава през забележителни личности, през триумфове и трагедии, през култури и обрати…

повече информация
Невижданият код

Невижданият код

„В софтуерния свят хората със зрителни увреждания могат да намерят изключително добро професионално развитие“, казва днешният ни герой. И го доказва със собствения си пример.
Той е един от най-активните и постоянни ентусиасти в българската WordPress общност, особено що се отнася до достъпността на сайтовете. От цели две десетилетия създава уеб страници с помощта на платформите с отворен код. А сега е поел и по пътя на класическото програмиране…
Днес Исмаил Исмаил има две големи цели. Да помогне за това повече от огромните възможности на живота онлайн да станат достъпни за хората с увреждания.
И да покаже, че в сферата на информационните технологии те могат да намерят много успешно професионалното си бъдеще.
Отворете сетивата си за една доста неочаквана… гледна точка.

повече информация
„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

Как ще изглежда бъдещето?
Какъв ли ще е животът през XXI век, погледнат през телескопа на българските журналисти и фантасти от 80-те? Има от какво да се изненадаме. Предстоят 5 блестящи прозрения, 5 неоправдани очаквания и 5… особено интересни и важни повода за замисляне.
„Новите поколения машини и програми плътно се приближават до мечтания изкуствен интелект. Естествено, ние още не знаем доколко се припокрива мисленето на човека и на машината, но важното е не как мислят компютрите, а самият факт, че могат да имитират мисловна дейност.“
Не, думите не са на поредния потребител, очарован от ChatGPT. Те са от сборника „Силуети на XXI век“. Книгата излиза през 1986 г., автори са Димитър Пеев, Агоп Мелконян и Васил Димитров. Имената са познати на всеки любознателен читател над 40-те, а и на всеки ценител на българската фантастика.
В навечерието на Нова година е повече от интересно да се заровим в техните прозрения. Загледани в бъдещето, да се замислим… какво ли се задава наистина?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This