Роботи срещу силодеи. Историята на първия български фантаст

апр. 29, 2021 | Истории

Роботи срещу силодеи. Историята на първия български фантаст

29 април 2021 | Истории

Те са роботи, очакваме от тях чудеса и постепенно все повече от чудесата стават реалност. „Роботи“ се наричат на всички световни езици, сред тях е и английският. Но очевидно коренът е славянски. Откъде ли идва тази дума? Дали колелото на историята можеше да се завърти по съвсем различен начин и днес светът да ползва за изкуствените творения думата, измислена от бащата на българската научна фантастика? Време е за една по-стара и все пак особено актуална в дигиталния ни свят Дигитална история.

Да, думата наистина произхожда от славянския корен, дал ни и „работа“, „работя“. Тя е сред малкото в ежедневния ни речник, чийто създател е ясен – това е известният чешки писател и драматург Карел Чапек.

И въпреки това… не я е измислил той.

Странна работа

Преди 101 години, през 1921 г., Чапек работи по пиесата, която после ще получи името „R.U.R.“ (Росумски универсални роботи) и за две години ще стане хит по света, ще бъде преведена на 35 езика.

В нея се разказва за фабрика, която произвежда „изкуствени хора“. А това ще рече, че роботите в пиесата повече се приближават до днешния термин „андроид“ – човекоподобен робот. Но историята зад думичките често се губи в детайлите и се обръща срещу собствените си идеи.

Та, по онова време, както сам Чапек разказва, ги нарича „лабори“. Произходът е същият – от латинската дума labor – „труд, работа“, което отива в английския като labour. А къде отива в този смисъл liberta, е също любопитен нюанс.

И така, „лабори“. Нещо обаче „му стърже“ на Чапек. Какво прави човек, когато има подобно съмнение? Обсъжда го с най-близките си. Идеята лаборът да стане робот дава по-големият брат на Карел Чапек – Йозеф. И оттук започва пътят на роботите, които да завладеят днешния ни ден.

Братя Чапек – Карел е вляво. Снимка: Wikipedia

Тихо, роботът работи!

„Роботизирани процеси“. Автоматизация… В пиесата на малкия брат Чапек роботите не са създадени от метал, а от преработени тъкани и органи. Способни са да размишляват и се чувстват длъжни да служат на човечеството. Редно ли е да експлоатираме едни такива същества и какво ще последва? Това е основният въпрос, поставен от пиесата.

Не, това не е Франкенщайн. Много бързо културата посреща новите механизирани образи. Само 20-ина години, след като изобщо думата е измислена, Азимов ще напише трите закона на роботиката. А днес думата „робот“ ще я разбира всеки, за разлика от „метафора“ и „квинтесенция“.

Стигаме и до нюансите. Сполучливото предложение на Йозеф Чапек се превръща в суперуспешен маркетингов ход, както бихме казали днес. Но пък на чешки robota означава не само работа, а и „принудителен, изморителен, робски труд“. Което прави думата особено подходяща за сюжета на „R.U.R.“, но и дава доста поле за размисъл какво наистина очакваме от роботите.

 

РоботЪ.bg

Можеха ли те да се наричат с дума също със славянски произход, но български? Макар и малко по-трудно произносима, но пък по-красива, поетична и мелодична. Силодеи.

Георги Илиев е предтечата на българската научна фантастика, за когото днес не се намира много в мрежата. През 1930 г. година той публикува първия си роман – „О-Корс“, който се смята и за първи в историята на българската научна фантастика. Едва след няколко години идват творбите на Светослав Минков, когото сме свикнали да наричаме „баща на българската фантастика“. И „Ян Бибиян на Луната“ – първият детски фантастичен роман на Елин Пелин.

Три години по-късно излиза „Теут се бунтува“. В него се разказва за планета Теут, която е спряла да се върти, докато едната ѝ половина изгаря от жега и суша, в другата властват мрак и мраз. На Теут живеят силодеите – механични същества, които са способни на чудеса като надграждат хората…

Можехме ли днес да наричаме роботите силодеи?

Членската карта на Георги Илиев за Съюза на българските писатели

Работа, работа…

Животът на Илиев сам по себе си е прелюбопитен, има и екшън, и драма, и обрати на съдбата.

Макар че пиесата „R.U.R.“ бързо е преведена на много езици, изглежда, че до 1933-а сред тях така и не попада българският. Чел ли е Георги Илиев думите на Чапек и от тях ли му е дошла идеята за силодеите? Да, сигурно ги е чел, защото е бил немски възпитаник и при това внимателно следял модерното в литературата. Но дали роботите са роднини на неговите силодеи? Едва ли, те просто са твърде различни.

Днес малцина помнят писателя Георги Илиев, който си отива точно преди половин столетие. Из интернет шества една-единствена нискокачествена негова снимка. И броени публикации, които да разкажат интересната му история.

 

Раб божи

Роден е на 25 юни 1881 г. в Турция, в село Тарфа, Чаталджанско. Баща му е въглищар, а единият от дядовците му – свещеник. Съвсем млад се отделя от семейството си, за да отиде в прогимназия в Истанбул. Бъдещият инженер също се насочва към религията, две години учи в Духовната семинария в Цариград.

Историята мълчи защо, но е изключен, връща се в родното село и става учител. По онова време българите в района не са изгубили надеждата, че могат да станат част от България, Илиев също се включва в борбата. По мисия, възложена му лично от Екзарх Йосиф, той следи движенията на турските военни части в района по време на Илинденско-Преображенското въстание.

 

Тъжните напеви на веселия роб

На два пъти турците го залавят, накрая го изпращат на доживотно заточение в Мала Азия, в град Измир, по онова време – Смирна. Именно оттук идва и псевдонимът, с който Илиев години по-късно ще подпише стихосбирката си „Горести“ – Георги Смирнов. С това е свързан и другият му псевдоним – Склавус Калтанс – от латински „весел роб“. С това име излиза и другата му стихосбирка – „Тъжни напеви“, в която разказва за преживяванията си по време на заточението.

След две години бъдещият писател успява да избяга в България. Заживява в Стара Загора, където има роднини, завършва гимназия. После печели стипендия и заминава за Мюнхен да следва строително инженерство.

В зрелия си живот комбинира строителството и писането – дълги години е строителен инженер в Стара Загора и редактор на местния вестник „Гребец“. Публикува в почти всички модерни за времето си списания – поезия, проза, критика. Увлича се и по символизма.

Илиев се бие на фронта през Първата световна война. След 1944 г. участва в изграждането на язовир „Копринка“ (тогава „Георги Димитров“). Той е и полиглот, говори се, че малко преди да си отиде се бил захванал и с ученето на китайски. Умира на 18 юни 1961 г. – седмица, преди да навърши 80 години.

 

Една особена фантастична прелест

И все пак, като че ли той намира себе си именно във фантастиката. „Теут се бунтува“, където се появяват силодеите, получава награда от Министерството на просвещението. Преиздаден е през 1983 г. под редакцията на Огнян Сапарев и макар че е с тираж 25 000 броя (срещу 1000 за първото му издание), днес е трудно да се намери.

Дори и представени леко наивистично, в него се открояват някои идеи и технологии, които са водещи в дневния ни ред днес.

„Бъдещите достижения на техниката, своеобразните климатични условия, нрави, вярвания, културният стил на планетата, една особена мистика, една съвършено нова система от понятия и символи, толкова отдалечена и различна от оная, с която си служим – всичко това придава на романа една особена фантастична прелест“, пише Павел Телчаров през 1934 г. във в. „Литературен глас“.

Силодеят, за разлика от робота на Чапек, е метален човек, който може да се управлява дистанционно чрез писмени записи, лъчи, пренасящи инструкции, или говорещи образи. Тоест – лесно можем да намерим при него днешните безжични комуникации, оптични мрежи, холограми. Описват се също телекинеза, телепатия. Лъчите се използват за приспиване, за притъпяване на болката и успокояване на тълпите.

Статия във в. „Орбита“ за 100 години от рождението на Георги Илиев, 1981 г. Снимка: БГ-Фантастика

 

Нека силата бъде… дей

И в двата си романа Георги Илиев се опитва да предложи български думи за всичко, което все още няма своя добър аналог. Времената са динамични – не колкото днешните, но технологичната революция вече е вкарала в българския доста чуждици, които могат да бъдат избегнати. Днес за това никой не си прави труда, а и вече е почти невъзможно, особено ако темата на разговора са информационните технологии.

Илиев нарича шифъра „числоред“, парашута – „падобран“. Часовникът е „времемер“, но авторът от време на време забравя тази идея и редува двете думи.

Езикът му старателно и целенасочено е архаичен, което може би пречи на това романът да добие сериозна популярност и да спечели симпатиите на критиката.

Образованието му на строителен инженер помага за това книгите на Илиев да бъдат считани за научна фантастика – детайлите, що се отнася до технологиите, са прецизни и осмислени. Може би не чак толкова „изпипани“ и обаятелни са стилът и повествованието, но показателен е фактът, че историческата роля на Илиев и творчеството му са популяризирани от известния критик Иван Сарандев.

 

Под губера на вечен мрак

Силодеите работят с електричество, стоманените им тела са пълни с кабели. В ръката на силодея Росан, пазач на затвора „Хотанца“, е гравиран числов код. Силодеите се ползват често като войници. Същият този Росан изтезава положителния герой Кантемир с халюциногени.

Романът съвсем не е дълъг – съответно 176 и 188 страници в двете му издания, има само 4 глави. Те обаче са достатъчни, за да се оформи историята за класически любовен триъгълник (без участието на силодеи) и планетата да бъда спасена от катаклизма.

„Седем земи горят в слънчеви пожари, а други седем остават поледени и покрити с губера на вечен мрак… И сега нашата планета е разграбен и разрушен град, из който собствените му жители бродят като бездомни псета.“

Така звучи стилът на Георги Илиев.

„Оптимистичен планетарно-социален катастрофизъм“ – така определя направлението проф. Огнян Сапарев.

„Истинска скръб разтърсила душата му, но когато преминала болката му по загиналите, той почувствал топла наслада от своя успех: не беше ли успял да разложи атома? Или поне не беше ли внесъл смут в тази малка частица от Всемира? Не беше ли за него вече близко денят, когато ще може да разгърне странната съкровищница на една малка прашинка, за да подари на човека там скътаната енергия?“

Илюстрация: enriquelopezgarre, Pixabay

Силодеят и бъдещето

Днес дори не е ясно къде е погребан първият български фантаст. Преди две години няколко медии разказаха, че е възможно останките му да са били изхвърлени в безименна яма при разрушаването на по-старо гробище. Историята разказва журналистката Йовка Николова, която в началото на XXI век работела по темата за това къде са заровени костите на старозагорците, избити при опожаряването на града през 1877 г. Съвсем случайно в една яма, покрита с бетонови панели, видяла чувалче с кости и алуминиева табелка „Георги Илиев“. Тя се свързала с кметството, за да организира достойно погребение на първия ни научен фантаст, но никой не проявил интерес.

Разбира се, името е достатъчно често срещано и може да става дума за грешка. И със сигурност за всеки, написал поне един ред с идеята да го покаже пред света, е важно думите да оцелеят. Ще има ли кой да продължи интересната история на силодеите?

Онлайн, подобно на Пипи Дългото чорапче ще намерите всичко като нещотърсачи. И хиляди снимки на една и съща ботоксирана усмивка, ако ги търсите, и четива, които ще ви разкажат смислена история, ще ви обогатят. Но само не очаквайте, че наистина всичко е там. Много интересни хора и събития не са и никога няма да бъдат оценени от балона на филтрите, от моментния интерес. И все пак са интересни Дигитални истории, които някога ще се намери кой да разкаже. Дори и тогава да го няма интернет.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи. Много преди дигиталното, а и след...

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да...

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини и ще променят живота ни....

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации? Историята на Антони Христов е дори много повече от това! Попада в Холивуд само...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

Дигитални истории днес навършват две години!
Кои ли са най-четените измежду 219 материала, публикувани за това време? Със сигурност все теми, които си струва да не пропуснете…

Благодаря от сърце на всеки измежду:
– Над 6800 последователи на Дигитални истории във Facebook;
– Над 3600 последователи в LinkedIn;
– Над 500 души, абонирали се за мейллиста;
– Над 190 000 читатели, влезли на сайта.

За тези две години начинанието:
– Спечели два пъти в категория „Технологии и иновации“ най-оспорвания журналистически конкурс – Web Report, веднъж – надпреварата, организирана от Българската асоциация за информационни технологии.
– Гостува с постоянни рубрики в списание „Мениджър“ и Бизнес новините на bTV. Представено беше в bTV, БНТ1, БНТ2, БНР, Дарик Радио, БТА, Dir.bg, списанията InGlobo, „Осем“ и много други медии;
– Най-важното! Привлече погледите към редица теми, които стават все по-важни и актуални с всеки изминал ден.
Благодаря ви! Всяко четене и всяко споделяне има значение!

повече информация

Най-новите:

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„Не знаем каква глупост ще каже в следващия момент ChatGPT, защото той е само една необятна екстраполация на милиарди източници, на терабайти текст. Тази машина, колкото и да изглежда говореща, всъщност е само един много скъп папагал. Харчи 3 милиона долара на ден за ток и няма представа какво говори“.
Мариян Гоцев има над 30 години опит в света на информационните технологии – като програмист, но най-вече като архитект и анализатор на системно ниво. Другото му голямо увлечение е философията – задълбава се в търсенето на смисъла. Към всичко това добавяме факта, че е поет.
Впечатли ме неговият манифест за начинание, наречено „смислова“ или „семантична роботика“, в който той аргументирано описва как нашумелите езикови модели ChatGPT и GPT-4 не могат да се справят с много от задачите си, защото не търсят смисъла. А се опитват по добре познатия метод на грубата сила – брутфорс, да предлагат възможно най-точни отговори. Те търсят закономерностите, но остават далеч извън човешкото разбиране, така според него са достигнали предела си. За сметка на това Мариян Гоцев е убеден, че нов подход може да ни позволи да постигнем технология, която се доближава до човешкия начин на мислене.
Това е поводът да поговорим за нашумелите технологии като свръхскъпи папагали. Може ли наистина да предадем на компютрите здрав разум и защо според госта ни единственият път е като им предадем смисъла? Може ли машината да мисли от гледната точка на човек? Защо отношенията ни към бъдещите семантични роботи е задължително да бъдат робовладелчески? Защо компютърният специалист се сдоби с домейни, които продава за милиони?

повече информация
10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да открие, че полярността е временна, злото не съществува, а е неразвито добро…
Режисьорът Николай Василев на 19 март (неделя) от 18:00 ч в зала „Люмиер“ на НДК ще представи своя пълнометражен филм „Ваклуш“, който подготвя над 20 години! В него разказва за духовния учител Ваклуш Толев, променил до голяма степен живота и светогледа му.
Събирам толкова различни гледни точки към темата за дигиталната трансформация. До днес липсваше една от тях, тя ми е най-далечна и неразбираема, но е търсена, актуална и има своите застъпници. За духовното, мистичното познание… Има я в изобилие в историите и посланията на Ваклуш Толев и Николай Василев.
Кога човекът като творец ще се превърне в инженер и на живи структури? В какво се състои задаващият се преход, за който говорят много религии и учения? Какво може да ни даде криле, за да излетим от лабиринта на технологиите, в който днес се чувстваме безнадеждно изгубени?

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини.
Това изведе на преден план темата за етичните страни на този тип разработки. Отговорите тук могат да бъдат жизненоважни за всеки един от нас и за нас като вид.
Докато Европейският съюз и големите държави подготвят някакви форми на регулации, ето че ИИ революцията вече се случва пред очите ни.
Кои са 10 от най-важните въпроси, които трябва да си задаваме все по-често?

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации?
Историята на Антони Христов е дори много повече от това!
Попада в Холивуд само на 20, първата му работа е в ресторант. Решава, че начинът да успее в живота е анимацията. Работи като художествен директор в „Пиксар“ в продължение на 18 години. Пътят му се пресича с начинанието на Стив Джобс (а и със самия него) в златния период на компанията.
След почти 4 десетилетия на запад той се връща у нас и със съмишленици създава ARC Academy, образователен център за визуални изкуства. В него лектори от водещи световни компании подготвят младите ни таланти да се включат в разработката на визуални ефекти за кино и видеоигри.
Как изглежда Холивуд оттук и как – София оттатък? Как така Антони, прекарал съзнателния си живот в Щатите, се оказва ценител на хумора на… Чудомир? Къде и как се изгуби и се намира нормалността от двете страни на океана? Какво е бъдещето на креативността във времето, когато технологиите отправят своите големи предизвикателства?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
Share This