„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

апр. 16, 2024 | Срещи

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

16 април 2024 | Срещи

есен

смили се над тези

които не могат да те понесат

бъди красива

до смърт

 

Или

 

близостта нанася удари под кръста

подарък който не мога да пренеса

без твоя помощ

който не мога да откажа

 

Кой от двата стиха е на поетесата Виолета Кунева и кой на ChatGPT? И двата са нейни. Но в неотдавнашния експеримент на Дигитални истории това обърка почти 50% от участниците.

„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата и толкова точно формулира усещането ни за света днес. За нея тя печели наградите за поетичен дебют в конкурсите „Иван Николов“ и „Южна пролет“. Последва втората – „Кучето на Персефона“, която пък получи награда „Перото“ за поезия през 2023 г.

Но как е възможно вече да не различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?

Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?

Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?


 

– В експеримента, който направих, твоите стихове се оказаха трудни за различаване от хората сред тези, генерирани от ИИ. Разбира се, с уговорката, че така се оказа за всички типове съдържание. Учудиха ли те резултатите? За какво са знак според теб?

– Очаквах по-голям процент верни отговори на въпросите, свързани със стихотворенията и преводите. Струваше ми се, че при генерирането им изкуственият интелект все още не се справя особено добре. Трудно ми е да преценя за какво може да е знак този резултат. Изкушавам се да допусна, че при отбелязването на отговорите

част от потребителите са се осланяли повече на интуицията си,

без внимателно вглеждане в текстовете. Има и възможност отговорът да е свързан с това, че отдавна живеем в свят на сурогати и една част от нас вече губи усета си за разпознаване на истинските неща и истината. Често срещам текстове, претендиращи, че са поезия и писани от съвсем живи хора – при тях произволността на метафорите и образите е в същата степен като тази в текстовете на изкуствения интелект.

Свикнали сме с това размиване, използваме думи като „поезия“ и „изкуство“ безотговорно. Но това са бели кахъри.

Ако говорим за истината – една от най-болезнените теми на днешното време, изключително важно ми се струва разграничението между неистина, създадена от изкуствен интелект и такава, сътворена от човек. Склонни сме да виждаме заплаха в технологиите, но за мен основната опасност е в лъжите и в подмяната на истината от страна на хората. Затова един от изводите според мен е, че трябва отново и отново да говорим и да се грижим за запазването на инстинкта за разпознаването ѝ.

 

Виолета Кунева

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Именно това е и моята цел. Но пък се чудя тъкмо обратното – дали нямаше да са по-високи резултатите, ако хората бяха отпуснали интуицията си, поезията има нужда и от нея… Но жива ли е поезията днес и докога ще е тук?

– Така е, поезията има нужда и от интуиция, но будна и прозорлива. Отново в контекста на въпроса за истината – не е добре да се осланяме само на интуиция, особено ако някой се опитва да я мобилизира в желана от него посока. А поезията винаги ще бъде жива, но и винаги ще е част от света на тесен кръг хора. Това поначало ѝ е присъщо. Затова не споделям апокалиптичните прогнози за изчезването ѝ.

Пази я онова, което пази изкуството като цяло – нуждата от опора вътре в нас,

която да уравновесява безкомпромисната реалност. Разбира се, това не означава, че поезията трябва да се занимава само с романтични и абстрактни идеи, които нямат връзка с времето. Тъкмо обратното. Тя го пречупва по начин, който ни помага да го разберем, да се помирим с него.

 

– Защо ни е необходима конкретно в технологичната ера?

– Нужна е като едно от доказателствата, че човешкото няма да бъде изцяло наподобено, като контрапункт на технологиите, като ненакърнима територия на духа – език, на който според мен изкуственият интелект никога няма да проговори.

 

Виолета Кунева

 

– На мен ми е все по-трудно да използвам думата „никога“ в контекста на технологиите. А как според теб комуникацията онлайн промени поезията досега?

– Поезията е чувствителна към заобикалящата среда, затова със сигурност този тип комуникация ѝ се е отразила. Ако говорим за публикуването на поезия онлайн, според мен това влияе в няколко посоки. От една страна, няма как публиката да научи за един поет, ако не е видим в интернет. От друга, желанието за достигане до повече хора води и до

изкушението да се пише на един по-разбираем за широката публика език, до по-банални метафори, бомбастични поанти,

за сметка на автентичността на поетичния глас. Клишето, познатото е най-малкото общо кратно между текста и повече потенциални читатели. Често се използва като мост към тях. Наградата е големият брой харесвания. Но за щастие, дори и в социалните мрежи има талантливи поети, които успяват да устоят на изкушението на клишето. Някои от тях получават много положителни реакции. Те доказват, че е възможно и високата поезия да вирее онлайн.

 

– В стиховете ти няма пунктуация. Защо?

– Това е често срещано явление в поезията през последните десетилетия. Една от причините да направя този избор е влиянието на голяма част от любимите ми съвременни поети. За мен е ценна многозначността, която е един от ефектите при липсата на пунктуация. Харесват ми също освободеното пространство, въздухът между думите. В книгите си съм включила и стихотворения, които имат препинателни знаци и главни букви – понякога без тях не може да се постави търсеният акцент, да се изрази ясно смисълът. В други случаи тъкмо липсата им служи на замисъла на текста.

 

Виолета Кунева

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Защо според теб белият стих дойде с модерността и в немалка степен изтика римата и ритъма?

– Съвсем логично ми се струва и поезията, като другите изкуства, да се стреми да се откъсне от правилата, да търси свобода във формата. Това търсене отива много по-далеч от белия стих, защото и той се съобразява с определени правила. Но свободният стих също има вътрешен ритъм, дишане. И все пак аз

откривам и разпознавам поезията единствено в духа на стиховете, в онази материя под хлъзгавата повърхност на формата.

 

– Какви хора днес четат поезия?

– Тези, които винаги са я чели и винаги ще я четат – чувствителните към фините регистри.

 

– Тъй като предусещам отговора ти на въпроса „дали“… защо няма да се научат да я създават алгоритмите?

– Със сигурност ще стават все по-добри и ще овладеят без проблем принципите, свързани с класическия стих, с различните стихосложения – те се подчиняват на ясно разписани правила, които лесно се намират дори из интернет. За изкуствения интелект ще бъде лесно да ги разбере и да ги прилага. Вътрешният живот на текстовете му обаче ще бъде аморфен, нежив изначално – ще липсва духът, същността на поезията, за която споменах.

Истинската поезия е свързана с пречупването на света през вътрешния свят на поета. Това е сложен процес,

амалгама от талант, от хиляди прочетени страници, от преживявания, травми, от своеобразен вид ферментация вътре в човека.

Йожен Йонеско казва, че истината не е в реализма, защото той не се занимава с основните ни обсесии като любов, смърт, удивление. Изкуственият интелект няма как да добие автентичен опит с тези понятия. Също така, един от синонимите на поезията за мен е неназовимото. Как би могъл да разбере това?

 

Виолета Кунева

снимки: Добрин Кашавелов

 

– А може ли с нещо да ни помогне да разберем по-добре себе си?

– Засега

изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме

и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното.

Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за

невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира,

е най-ценното в нас. Затова и няма да може да пише истинска поезия.

 

Виолета Кунева

 

– Пишеш стихове и за любовта. Промениха ли я и нея технологиите?

– Любовта е толкова ирационална, че няма как нещо, което се основава на логиката, на интелекта, да я проумее. Това е в кръга на шегата. Може би звучи наивно, но

все още мисля, че технологиите нямат силата да променят нещо като любовта, защото тя е твърде устойчива част от нас.

Като повечето хора, и аз съм била с усещането, че светът започва с мен, включително и любовта, каквато я познавам. Помня как като дете оставах изключително изненадана, когато чета любовен роман на няколко века или пък любовни писма – хората са изживели абсолютно същите неща като нас, дори са се обръщали един към друг по същия начин. Дали любовното признание ще е написано на парфюмирана хартия, или в чата – това са детайли, които не са без значение, същността остава ненакърнена.

 

– А нататък? Може ли един ден в резултат от технологиите тя да изчезне или да се промени неузнаваемо? По-лесно и удобно е да обичаш робот…

– За мен това е невъзможно, а

срещата с робот бих оприличила на платената любов – безпроблемна, удобна, но осакатена и лишена от дух.

Вероятно и тя има своето място, но никога докосването до ръката на робот няма да замести това до ръката на човек, когото обичаш.

По различни поводи стигам до извода, че колкото и да трансформират света, технологиите все пак няма как да ни променят чак дотолкова, че да унищожат нещо в нас или да ни „присадят“ качества, които не притежаваме, макар и в латентно състояние. Дори чрез алгоритмите, отново стигаме до същите места – всички пътища водят към нас.

 

Виолета Кунева

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Тук бих поспорил, най-малкото заради начина, по който вече се промени общуването. Но може би съм прекалил напоследък с технологиите за сметка на поезията… Ти си поет по призвание, но юрист по образование и професия. Защо правораздаването у нас така и си остава болна тема?

– Знаем, че то е една от основите, на които се крепят обществените отношения, но е и симптом за кризата в тяхното състояние. За никого не е тайна, че от много години държавата ни е овладяна от хора, които никак не биха искали да има ефективно правораздаване. Докато не се отърсим от тях, докато не се научим да разпознаваме различните им лица и популистки трикове, няма да разберем какво означават демокрацията и истинското правораздаване.

 

– Ще го променим ли някога?

– Не съм оптимист, но много ми харесва начинът, по който задаваш въпроса – от първо лице. Надеждата за мен е в тези малки знаци наоколо – срещите с хора, които осъзнават, че отговорността е и наша, опитите с лични всекидневни усилия да придвижваме нещата в добра, или за да не сме максималисти, поне в приемлива посока.

Има смисъл да разговаряме, да убеждаваме, да се борим за всеки отделен човек. Липсата на активно гражданско общество е огромен проблем. Но един от начините за разрешаването му е този.

 

Виолета Кунева

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Могат ли алгоритмите да ни пратят в свят без престъпност?

– Да приемем условно, че такъв свят е възможен – разбира се, не чрез прогнозиране от страна на алгоритмите кой и как би извършил престъпление, защото

така ще се върнем към вече добре познати сюжети от рода на Инквизицията или света на Кафка.

Липсата на престъпност е нещо прекрасно, но има цена. И тя е свързана с прилагането на много повече контрол. Иска ми се да няма престъпност, но като съзнателен избор – заради това, че всички разбираме защо не трябва да прекрачваме някои граници. А ако е резултат от прилагания контрол, от отнемане на свободата, включително свободата да бъдеш от добрите, условно казано, как бихме се чувствали в свят, в който нямаме избор? Как би се отразило това на начина, по който мислим себе си? И дали липсата на тази свобода няма да се развие в нещо по-лошо от престъпността?

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то? „Олимпиадата е нашият...

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува? Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал. „Все едно си говориш с призрак“, описва...

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени...

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме...

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?
„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.
Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.
Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.
Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време.
Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.
Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка?
Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка?
Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме?
Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация

Най-новите:

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Днес в мрежата можем да си говорим както никога за важните неща, да чуем мнението на най-интелигентните хора, да обсъдим, а… се чудим за какво да се изпокараме.
За и против правителството, Тръмп, скандалната участничка в „Ергенът“ (защото се очаква да избират само нескандални). Машинното гласуване, ваксините, съдебната реформа. Новия чалга хит, поредната недомислена законова промяна и какво ли още не.
Знаем, че живеем в социалните балони, че платформите за съдържание отдавна не са място за среща с приятели, а големи телевизори, които правят всичко, за да погълнат вниманието ни, но… какво от това?
Можем ли да променим нещо? Струва ли си? Ето един малък експеримент, гарниран с 8 повода за замисляне.
Ще се върнем към темата за ковид и начина, по който я осмислихме. Ще тръгнем по пътя на една журналистическа публикация, за да поразмишляваме заедно. За мястото, докъдето сме стигнали.

повече информация
„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?
„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.
Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.
Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.
Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува?
Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал.
„Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго.
Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта neverojatno, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“
Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква?
„Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия…“

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време.
Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.
Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка?
Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка?
Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме?
Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме едновременно представителите си в националния ни и в Европейския парламент. Ключови избори има в 8 от 10-те най-големи държави на планетата, поне 2 милиарда души се очаква да се озоват пред урните (ако не отидат за гъби).
И ако за нас през последните години това се превърна в повтарящо се често, не особено атрактивно и мотивиращо задължение, то ето че за първи път демократичните процедури от подобен мащаб се случват в епохата след ChatGPT. Във времето, когато изкуственият интелект се превърна в голямата възможност и предизвикателство. И всичко това – на фона на цялостния упадък на интереса към демократичните процеси. В зората на зараждащите се обществени сътресения, които, няма как, са свързани изключително пряко с технологичната революция, в която живеем.
Може ли изкуственият интелект да се превърне в ключов фактор, който ще решава задаващите се избори? Има ли как да намалим риска да бъдем манипулирани в избора си, на фона на и без това манипулативните форми на комуникация онлайн? Как ще изглежда и колко е далеч моментът, когато технологиите ще ни позволят да направим следващите стъпки от развитието ни като вид, от начина, по който е организирано и управлявано обществото ни? Ето осем повода за замисляне.

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация
Share This