Кога е моментът да срещнем децата с изкуствения интелект и как да стане по най-добрия начин? Признавам си, все още търся своя отговор и това е поводът за днешното интервю, в което ще продължим да го търсим заедно с моя събеседник.
Николай Цонев решава да изостави успешната си ИТ кариера в чужбина, за да доведе в България международната школа по програмиране Logiscool. Системата, която помага на деца от 6 до 18 години да се докоснат до компютрите, вече е на 5 континента. Но… след като днес ИИ пише по-добре код от нас, дали и защо все още има смисъл да се учим на програмиране? Определено си струва, ето защо.
Николай Цонев
– Направих дълга поредица Дигитални истории за това как срещаме децата с технологиите. И въпреки това, като родител, още се чудя кога е правилният момент да им покажа на какво е способен изкуственият интелект. Това е тема, в която никой не е подготвен, защото е много нова и неочаквана, и не е такава, каквото сме си представяли. А ти преподаваш програмиране на деца и ще ми е много интересна твоята гледна точка.
– Ние сме пионерите, първите, които се сблъскват като родители с тази тема и няма върху какво да базираме някакъв опит. Но това е и хубаво – случва се нещо ново, различно.
Според мен, едно от важните неща е това да бъдем заедно с децата, докато правим първите стъпки. Но така е с всичко – например киберсигурността. Знаем, че не е хубаво да си записваме паролите на листчета, да не са името на кучето и рождената ни дата. Но детето, ако не го види от родителя, че ползва специално приложение, променя, разширява паролите си, няма как да вземе това като пример.
Оттам тръгва и работата с ИИ. Трябва
хармония, в която родителите сядат с децата под някаква форма на съдействие, съпричастност, заедно „да пробваме и да видим“.
Според мен това е най-важно, но въпросът е доколко и родителите са подготвени и информирани за това какво е ИИ и как работи.
– Определено! И повечето не са, но не са и виновни, просто всичко се променя прекалено бързо в технологичния свят и никой не успява да смогне на темпото.
– Родителят трябва да покаже и да обясни на детето си няколко основни неща. Първо, как един изкуствен интелект взима решенията – че това е малко или много статистически процес, а не човешка мисъл. Той проучва какво е общото мнение, какво казват различни източници и отговаря. Но това е неемоционално вземане на решение на базата на някаква статистика.
Децата също трябва да знаят и да им се покаже, че изкуственият интелект може да прави грешки. Винаги да има доза размисъл какво се случва в разговора с него – защо отговаря по определен начин и как може да се използва.
Вярвам, че първата стъпка трябва да дойде от родителите, примерът да дойде от тях.
Но как те да се подготвят по най-добрия начин? Ами, като го използват повече!
Всеки ден общувам с децата и веднага се виждат тези, на които им се обръща внимание за такива неща. Личи си, когато родителят седне и прави нещо с детето. Същото, като да купиш едно лего.
Важно е да седнете и да го сглобите заедно.
Това е „уау“ моментът, тогава показваш защо го правиш. Това е воденето.
– Не трябва ли обаче да мислим и за някакви ограничения? Ето, с телефони стигнахме до извода, че трябва до определена възраст да са забранени, за социалните мрежи все повече държави вървят по същия път, годините даже се вдигат. Не е ли време да преценим, че до дадена възраст ИИ е напълно забранен?
– Със сигурност. Но какви са тези години?
– Именно затова е трудно, вече го видяхме – за да определим някаква норма за мобилните телефони и социалните мрежи, трябваше да минат 10-15-20 години. Днес нямаме толкова време на разположение.
– Ако така поставим въпроса, бих казал, че нормата е като тази за използване на телефона във всяко семейство. Не мисля, че трябва да я сложим в рамки, те невинаги работят за всички. Но според мен каквито са правилата за телефона в дадено семейство, ИИ може би трябва да е следващото стъпало.
Даването на телефона, знаем, е нормално да започва с ограничения, после с намаляване на ограниченията, когато детето го заслужи. Всичко се случва постепенно и смятам, че с изкуствения интелект също би трябвало да е така. Не мисля, че има еднозначен отговор, но и родителите трябва да видят как детето възприема ИИ. Доколко го разбира, колко бързо се учи, как работи с него.
Уви,
в днешно време децата не си задават много въпроси.
Например е „какво е това изкуственият интелект“. Моя приятелка има деца в трети клас, чувал съм да идват и да казват: „Мамо, попитай Gemini“. Това дете няма телефон, но знае, че има някой Джемини, който дава отговори. Но откъде идва, защо трябва да попиташ него, как да го попиташ и доколко да му вярваш?
Това е последователност от свръзки, които детето си е направило на базата на разговори на родителите, на това, което е чуло някъде. Но днес много от децата не си задават въпроси като „защо имаме светлина“, „какво е интернет“ или изкуственият интелект. Приемат ги за дадености. Според мен е добре да тръгнем по този път с въпросите стъпка по стъпка.
Ето, например – че той винаги е положителен. Това усещане понякога е странно и децата започват да го очакват и от хората навън, които невинаги са такива.
Разбира се, не всичко е в ръцете на родителите. Според мен на първо място те трябва да седнат и да покажат, да го правят с децата, а на второ – да се погрижат да получат експертни съвети от правилните източници. Мисля, че това е комбинацията, без която не може да се получи пълната картина.
Няма нужда всички деца да стават програмисти, но определено трябва да видят зад кулисите, за да разберат как работят технологиите и след това – какво е изкуственият интелект. Как функционира, как да го използват и къде минават неговите граници.
– Уви, звучи ми малко утопично, имайки предвид, че много малка част от възрастните си задават всички тези въпроси, за да стигнат дотам, че да го предават на децата. Но не е възможно да стане обратното – те по-добре от нас и по-бързо да разбират, да се ориентират, да поставят границите на какво е способен изкуственият интелект?
– Със сигурност те се развиват много по-бързо днес, защото имат много различни възможности. Понякога за родителите е плашещо как децата успяват толкова бързо да се адаптират. Но това е смисления път, който трябва да се мине. Без основите няма как да се получи.
С всичко е така. Ако се учим на нещо ново, например да играем баскетбол – едната група не полага усилия, другата само гледа как се играе, а третата само го практикува. Третите, разбира се, ще бъдат най-адекватни. Но след тях ще дойдат вторите. А още по-силни биха били тези, които и гледат, и играят. Не можем ли да направим нещо подобно с ИИ?
Да си родител всъщност е доста голяма отговорност, за която никой не е подготвен, още по-малко в днешно време. Имаме големи въпроси, които да си задаваме, а все не стига времето.
– И аз дълго се чудех как да започна това показване с големия ми син, който е на 8. Понеже у дома доста говорим по тези теми, в началото той като че ли се отнасяше негативно към ИИ, без да разбира какво е това. И това се промени, когато искаше да направи презентация за любимите си четива. И му показах колко хубави картинки може да направи, в които става герой от тези любими книги:
Тоест, може би, да се опитваме да бягаме от стереотипа, може би е някакво спасение. Когато нямаме време за всичко останало или се губим в морето информация – да импровизираме.
– Със сигурност трябва да има доза импровизация.
От опит виждам, че децата на програмисти най-трудно се учат от родителите си.
Но всеки родител познава детето си по най-добрия начин. И ето, в крайна сметка си намерил начин да му покажеш какво може ИИ и сте го направили заедно.
Следващия път може да бъде: „Нека да видим какво ще ни напише ИИ по задание, а след това да го обсъдим“. „Нека направим някакъв диалог, или да използваме ИИ да симулира някаква ситуация. Какво би станало, ако нещо се случи?“ Така си разширяваме кръгозора.
Още по-актуален става начинът на мислене.
Децата трябва да умеят да мислят, защото рутинната част от работата става все по-малко. Пазарът на труда се променя винаги – с навлизането на дигитализацията, на индустриализацията.
ИИ може да вземе работата, поне от моя гледна точка, на хората, които не могат да го използват.
– Позволи ми да не се съглася, времената са много по-неочаквани. На мен например ИИ вече веднъж ми взе работата.
– Факт. Все повече и повече приложения намираме, няма професия, в която по някакъв начин да не се използва. Това, което ни остава, според мен е да започнем да го използваме по смислен начин, за да ни помага, а не да ни пречи.
Но трябва да се научим да мислим логично. Това е основата на програмирането. То развива изключително много умения в децата. Нашата методология е така разработана от педагозите, че развиваме и меките умения. Но в основата на всяко нещо е да ги научим да мислят.
Адаптацията, логическото мислене, последователността, изрисуването на голямата картина какво трябва да се случи, как трябва да се случи. Това са нещата, които трябва да инициираме в децата.
Затова е важно и да ги учим, че ИИ може да ни помогне за много неща, но няма да ни постигне резултатите. Той ще ни отговори на въпроса, който сме му задали. Но ние трябва да знаем какво искаме да постигнем с този въпрос. Каква е крайната цел, какъв е крайният резултат.
Трябва да се говори повече за това нещо.
– Определено! Това се опитвам да правя вече 5 години на обществено ниво и още се чувствам самотен, нашият сектор също не води този разговор по никакъв начин. Но показвайки на децата ИИ, идва и големият проблем за лесния път. Окей, той помага, но тогава защо аз да се мъча да си пиша домашните? Според мен и възрастните е все по-трудно да намерим мотивация сами да правим нещо – да пишем текст или код, след като технологиите го правят по-добре. А трябва да го вменяваме на децата, за да не закърнеят основни умения. Как да продължим да се убеждаваме, че трябва да полагаме усилия?
– ИИ може да ми напише домашното. Не съм експерт, но съм сигурен, че
трябва самото образование да се промени, да се съобрази с времето, в което живеем.
Да го направи по-независимо, не толкова статично. Да бъде по-адаптивно, на базата на някакви сценарии, които да се разиграват с децата. Не бих казал просто практично, но по-интерактивно. Да се промени начинът, по който учим.
Преди целта на всички ни беше да запомним целия учебник, всички дати, за да може след това да ги възпроизведем, да ги знаем. В момента не съм сигурен, че това е нещо, от което точно имат нужда децата.
– Но имат и от него. Аз съм си правил експеримент две поредни години с модели, които решават матурата по български език и литература. Да, той се справя по-добре от огромна част от учениците и сигурно не мери адекватно полезните днес умения. Но пък така няма ли риск да загубим важността на знанието, което ни прави хора? Образователната система не трябва ли да е едновременно и консервативна, защото по някакъв начин трябва да задържа основите?
– Така е, тя ни държи на земята. Аз не казвам, че децата не трябва да знаят цялата история, но начинът, по който им я преподаваме, трябва да се промени. Да, те трябва да знаят какво се е случило в миналото, защото то носи много факти за сегашното. Но трябва да се случва по един разумен начин.
Например, докато интегрираме ИИ, да не сме статични и да може на всеки от въпросите да бъде отговорено с някакви факти. Да бъде по-скоро като игра, в която има различни правила. Децата да учат заедно, да бъде по-адаптивно.
Не говоря от позицията на експерт в държавното образование, но вярвам, че начинът, който аз съм учил преди десетилетия и днес не може да е еднакъв. Системата трябва да се промени и да се адаптира. По какъв начин? Мисля, че има доста посоки.
– И всички го вярваме – правих и подобна анкета с показателни резултати. И все пак промяната е въпрос на обществен разговор, който продължава да не се случва.
– Трябва да се задават тези въпроси, колкото и неудобни да са. Ние също си ги задаваме – какво се променя в курсовете по програмиране, в начина, по който децата учат при нас. Една програма също може да бъде написана от ИИ, но не е важна програмата, а това да постигнат резултата и да могат логически да обяснят какво е станало.
Трябва да се адаптираме. Или отричаме и не го правим, или го внедряваме – дори в началото да допускаме грешки.
Все по-често се пише, че децата използват ИИ за най-добър приятел или психолог, но зависи от гледната точка. Много деца не биха имали възможност да отидат на такъв, а имат нужда. Има доста проучвания, които показват, че данните и моделите, до които един такъв изкуствен интелект има достъп в днешно време, всъщност са доста добри и той може да даде релевантни съвети на това дете.
Но пак тук опираме, в крайна сметка, до това детето да е подготвено и осъзнато с кого всъщност води разговора.
– Защо обаче според теб има смисъл сега да се учи програмиране? Програмистите спряха да пишат код, особено последните 2-3 месеца. Засега е полезно, за да открива човек грешките и да създава архитектурата на приложенията. Но дали това също скоро няма да са излишни знания, които също ще делегираме на технологията? Програмирането може би вече е някакво рудиментарно умение, което вече не ни е нужно. Защо да го развиваме у децата?
– Както стана дума, според мен най-важното е да ги научим да мислят. Ако има по-добър начин как да се случи, би било чудесно. Може би програмистите се променят, начинът, по който работят, също, но самите архитекти, които определят визията, крайната цел, модела, все още ги има.
Както учим и математика, не за да станем калкулатори, а да разберем как функционират формулите, как можем да ги използваме и да ги анализираме. Всеки учи математика, за да може да разбира света около себе си.
– Освен това програмирането е интересно занимание – аз го разбрах на 34 години, защото образователната система не ме беше срещнала с него.
– Програмирането развива 12 умения в хората. Не само то, разбира се, но дава и меки умения, академични умения, начин на мислене, на изразяване, последователност. В реалния свят може да прескочим 3 стъпала, ако имаме широка крачка. Но в програмирането, в повечето случаи, това няма да ни доведе до добър резултат.
То е начин да научим децата да мислят последователно, да не прескачат стъпките, защото компютърът изпълнява командите, ИИ отговаря на твоя въпрос.
А как да се задават по-добри въпроси също не се говори много в контекста на ИИ. Едно е да питаш „хубаво или лошо е“, друго – да задаваш правилния въпрос по правилния начин, за да получиш това, което ще ти свърши работа.
– Промпт инженерство за първи клас под някаква форма. Да, засега наистина сме нужни като архитекти, трябва да познаваме процесите, обаче с този напредък, който виждаме, може много скоро да не сме необходими и в тази роля. Как може да подготвим децата за този момент? Там вече нямам никакъв отговор.
– И аз нямам. Трябва да се адаптираме, да научим децата да са адаптивни, да могат да преценяват какво се случва и да реагират.
В момента трябва наистина да си задаваш въпроси. „Добре, ами какво ще стане, ако го няма ИИ утре?“ Трябва да развиваме и тези умения в децата. Че това е нещо, което го има в момента. То ще еволюира, ще се развива в някаква посока и ние трябва да се напаснем, за да можем да го използваме.
– Лошото е, че според мен, парадоксално, колкото трябва да сме по-адаптивни, в момента поколенията, които ние възпитаваме, са все по-малко адаптивни в ежедневието си.
– Виждаме го в много посоки. Докато аз бях ученик, учехме английски, но не беше достатъчен и трябваше да ходим на допълнителни занимания. Като гледам колко школи по английски има в днешно време, си задавам въпроса: защо не разбрахме, че английският е основополагащ за много неща? Защо не го направим на държавно ниво – учебната система да бъде на по-високо ниво, за да не трябва децата да ходят на извънкласни дейности? След като сме сигурни, че това е важно умение. Ясно е, че всеки днес трябва да може да се оправя с английския на едно доста добро ниво, дори за да си набавя информация, да гледа, да се развива, изобщо не говорим за забавление. Защо?
Нещо подобно е с технологиите. Те се развиват много бързо, дават огромни възможности. Децата в днешно време могат да направят игра с добавена реалност, 3D очила. Могат да програмират и още на 12 да създават играта, която сами играят. Образователната система във всички етапи и нива може и трябва да ги използва много по-пълноценно.
Децата, които имат достъп до програмиране, дори да не са станали програмисти, винаги ще са една стъпка напред, независимо какво ще правят после. Която и платформа да прави чистото програмиране за теб, ще бъдеш една стъпка пред другите, ако разбираш какво се случва и можеш да го моделираш.
– С помощта на ИИ също днес можеш да пишеш програми, без изобщо да знаеш код, които да ти улеснят някаква задача, независимо от това с какво се занимаваш. Но трябва да ти хрумне и да знаеш, че то може да работи по този начин.
– А за децата, освен да ти хрумне – и да имаш възможност да го видиш. Затова според мен няма да бъде ненужно да се учи програмиране… а и не само. Говорим за него, но то е логика, дигитални умения, дигитално образование
Това са всъщност правилните думи, а за жалост, всеки път, като ги кажа, много родители не разбират – „децата ми са дигитално грамотни вече, те се раждат с това“. Не е достатъчно. Това, което аз влагам в термина, са и ограниченията, и хубавите, и лошите примери, и това как функционират технологиите. Това е дигитално образование. За да можеш да си обясниш всичко, което се случва.
Освен това, когато децата се сблъскват с дигитални умения, заедно с други деца, които имат желание да го правят, те не се сблъскват с други нежелани неща. Когато децата, които имат сходни интереси, се съберат, те ще продължат да се бутат едно друго. Какво по-хубаво от това?
