Ако има човек, който може да сравни как се развиват знанията по български език и литература и на абитуриентите, и на ИИ, това е днешният ни гост.

Г-н Светослав Стойчев за втора година се включи в експеримента на Дигитални истории, с който проверихме как се справят най-новите ИИ модели на държавния зрелостен изпит. Нещо повече, той съдейства начинанието да се разрасне, в него да се включат двама истински зрелостници, да се получат повече от любопитни резултати.

Време е да ги обсъдим, а също така да поговорим с младия учител от НПМГ за това как изглежда любовта към книгите на учениците. Дали изкуственият интелект променя отношението ни към изпитите, към образованието, към литературата? Какво четат днешните гимназисти? Кое привлича погледа им към книгите? Какво кара един млад човек да гори в учителската професия в епохата на изкуствения интелект?

– Учениците ти знаят ли какво е ИИ, ползват ли го активно?

– Много добре знаят, ползват го. И, няма какво да се лъжем, най-често е, за да

мамят там, където или е много лесно да се използва, или не им се занимава, или не харесват учителя.

При мен рядко опитват, защото не давам твърде често големи задачи за домашно с писане. И когато го правя, получават доста време. Моите задачи обикновено са, като работим с текста в час, стигнали сме донякъде, давам им въпрос, просто да помислят, не е задължително да запишат отговора си. Ще им отнеме повече време да го дадат на някой модел, после да го обработват, да дават допълнителни инструкции, отколкото просто в метрото за 10 минути да помислят.

– Освен това преподаваш в гимназия, в която се очаква хората да имат интерес повече към точните и към природните науки.

– Да, но те са с интерес към всичко.

Просто са любознателни децата.

Евентуално биха го използвали, като им дам задача да напишат вкъщи есе, теза, интерпретативно съчинение. Обаче тук идва другото, че за такива задачи рядко пиша оценки. Пиша, като говорят в час, като обсъждат, като се аргументират, на писмени работи. На специфични проекти, в които обаче държа да използват и класически източници.

Например, в девети клас им давам да правят презентации върху различни течения на модернизма. И условието е поне два от източниците да са статия или книга – нещо, откриваемо в библиотеката. Дори да използват чата, трябва да ми покажат кое точно в презентацията е взето от този и този източник. Той може да им помогне, но те пак трябва да свършат някаква работа.

– Казваш, че са любознателни децата, обаче общественото мнение май не е такова… Дали важи само за твоите ученици?

– Аз съм оптимист и въобще не смятам, че децата са по-зле отпреди, че са по-малко любознателни. Не говоря само за нашите ученици в НПМГ, а изобщо.

– Нещо като мита, че не четат. Децата четат и пушек се вдига, ставало е дума и тук. Личи си и по списъците с най-продаваните книги, в тях винаги има инфлуенсъри, които очевидно не са четивата над 70. Но как да ги възпитаваме какво да четат? Да е малко по-смислено от инфлуенсърите…

– Това е много труден въпрос. Според мен тук роля има точно ученето на литература в училище. И сега стигаме до някои много сериозни проблеми, с колеги и приятели много мислим върху тези въпроси и те са много сложни.

Според мен

големият проблем с четенето при децата идва в прогимназията, между пети и седми клас.

Все ми си струва, а и резултатите от външни оценявания показват, че началното ни образование е на много високо ниво, децата до четвърти клас са супер. Много любознателни, искат да учат, да четат, интересно им е. Почти няма отпаднали.

Но нещо в прогимназията се случва така, че после в гимназията, като дойдат, трябва наново да ги мотивираме да учат, да им е интересно, да четат,

да не им пука само за оценката, просто да искат да учат неща.

– Не ли свързано това най-вече с учебната програма?

– Моето мнение е, че

в прогимназията не е работа на учителя по литература да преподава една камара изразни средства, да ги учи какво е синекдоха или оксиморон.

Не мисля, че е много продуктивно тогава да учат сто произведения на Вазов. Да учиш в прогимназията Ботев, Яворов, „Под игото“… дори езикът е много голяма бариера. Впрочем, тази бариера в 10-ти клас изчезва. Тогава пак учат тези автори, но вече могат да ги разберат и ги харесват.

Струва ми се, че от 5-ти до 7-ти клас програмата трябва да подтиква децата активно да четат. При това неща, които са адекватни за интересите, възрастта им, нека не ги губим като читатели.

А пък литературна история, терминология, теория би трябвало да дойдат вече в гимназията, когато са достатъчно зрели. Разбира се, според мен цялото това знание не бива да отпада, то ни е нужно като хора, така се изгражда и читателски вкус. Така се сблъскват с различни текстове, с някои, които сами надали биха прочели, и ги откриват.

– Има ли книги, които са ти били любими в гимназията, а сега са любими и на твоите ученици? А такива, които са се появили междувременно? Какво четат наистина, освен инфлуенсърите, днешните млади хора?

– Инфлуенсърите най-вече са при децата от трети до пети клас, между 10- и 12-годишни. По-големите вече, това, което забелязвам, 8-и – 9-и клас, четат книжки с много шарени корици. Това са фентъзи, романтични книги, а и нещо смесено, което се казва роментъзи.

В осми клас литературата им е далечна, малко трудна. Нормално е, на 14 г. „Илиада“ си е предизвикателство. Но в 9-и клас, като се запознаят с големите романи, повечето ученици, поне от моите, започват да си променят вкуса. Много от тях харесват „Дядо Горио“ на Балзак, харесват „Евгений Онегин“.

Оттам насетне започват да четат класическа фантастика и фентъзи – Толкин, Робърт Джордан, Дъглас Адамс, Тери Пратчет.

От друга страна, четат много литература на ХХ век – Ремарк, Кафка, руска, дори българска литература, но по-скоро по-класическа – Димитър Димов, Димитър Талев. Много ученици, като се наложи да прочетат „Железния светилник“ в 11-ти клас, много им харесва книгата и продължават със следващите. Макар че не са в програмата, не са задължителни, просто искат да прочетат цялата тетралогия.

– Много ме учудваш с това, което казваш. Даже е слабо казано, направо ми променяш отдавнашни стереотипи, а говорим и за ученици в природо-математическа гимназия. От другата страна идва проблемът с концентрацията, все по-малко хора са способни да се съсредоточат, за да прочетат дълъг текст, камо ли роман. Дали твоите ученици са изключение, или надценяваме този ефект?

– Със сигурност го има и според мен този проблем ще се засили със следващото поколение. Моите ученици, този випуск, на които преподавам, са родени 2008 г. Те са навлезли в света на TikTok на малко по-голяма възраст. Докато децата, които сега се раждат, забелязвам, че масово, още докато не могат съвсем да говорят, вече са в тази среда. И при тях това ще е по-сериозният проблем. Според мен тепърва ще се сблъскваме с него.

Но и сега много от децата очакват, ако седнат да четат книга, още от първата страница да им стане суперинтересно.

Ако са такива, които нямат навика да четат, се налага да ги убедиш да дадат шанс на книгата, да прочетат 40-50 страници, да навлязат в атмосферата, за да им стане интересно.

Но насилят ли се да го направят…, като всичко в живота, за да ти хареса нещо, първо трябва малко да се насилиш. После успяват да преодолеят проблема с концентрацията.

– Но за целта трябва да им избереш и препоръчаш подходящите четива. Големият ми син прочете 8-те „Хари Потър“-а, преди официално да е научил буквите в първи клас.

– На Хари Потър не му минава модата, което всъщност показва, че книгата е добра. За мен това задава въпроса защо все още не е в учебната програма? Защото ми се струва, че като учат в училище нещо, което обичат…

– … е по-лесно и по-интересно.

– Особено като по-малки! Вече от 14, 15 са достатъчно разумни, за да си дадат сметка, че не всичко, което трябва да научиш, ще ти харесва. Че има неща, които трябва да научиш, дори да не са ти особено интересни или приятни. Обаче като си на 12 или по-малко, не си даваш сметка. Струва ми се, че няма никакъв проблем в училище да учат „Хари Потър“.

– Определено! Нека се насочим към общия ни експеримент с матурата – преди година и сега. Имаше много любопитни и различни изводи, но ти всеки път успяваш да различиш коя работа е на ИИ. Как?

– Миналата година бяха само две работи – твоята и на ChatGPT. Твоята, като на човек, който с това се занимава и пише, много бързо се откроява, другото оставаше да е на чата.

Сега, с повече работи – три ИИ модела и двама ученици, беше малко по-различно. Но и ученическите работи лесно се разпознават. Когато си активен учител и работиш с деца, няма как да сбъркаш нещо, написано от 18-годишен, с изкуствено създадено или с такова, написано от човек на зряла възраст.

Тъй че по разпознаването нямах затруднения. Но трябва да кажа, че

от миналата година ми направи силно впечатление, че езикът на моделите се е изчистил.

Започват да оперират с все по-добър български. Определено в експеримента тази година се получи по-успешно това работите да изглеждат като на жив човек.

– Като и при 6-те беше избрана формата за интерпретативно съчинение. Аз си мисля, че ако бяха есета, на двамата проверители щеше ви е по-трудно.

– Определено. Не че при интерпретативното съчинение има точна формула, но са заложени малко по-строги рамки, които липсват при есето. Едно есе, ако е наистина добре написано, мога да кажа като оценител, че въобще не гледаш има ли увод, заключение, колко са аргументите, дали в тезата успява последователно, абсолютно точно, структурирано да развие точките в аргументация. Ако е добре написано, няма вътрешни противоречия, или поне не груби, и е на хубав език, даваш доста точки. Изобщо принципът при оценяването е да не се подхожда формалистки.

– Значи сами си навредихме ние и моделите. Оставих ги да си решат какво „им се пише“ и те избраха интерпретативното съчинение, но догодина няма да се повтори. Доколкото разбирам обаче, мислиш, че ако в училище получиш един текст, можеш да различиш дали е написан от ученик, или от ИИ?

– Мога, да. Наскоро един ученик не беше правил класно, отсъстваше, после аз проверявах матури, той пак отсъстваше. Мина доста време, направи класното към средата на юни. В края на годината ние се занимаваме с презентации, проекти, оформения, не съм преподавал активно, бях отзад, гледах проекти, после изпитвах, малко по-разчупен беше часът.

Особено когато са твои ученици, знаеш как говорят, как се изразяват, как пишат и е доста трудно да те заблудят, че нещо са го писали те, когато не виждаш маниера им в текста. В това класно не видях по никакъв начин отразен ученика, който го е написал. Същия ден го проверих, след този час нямах други и у мен се породи подозрението, че нещо не е наред.

Имаше неща, които бяха абсолютно нелогични. Примерно едната задача – теза върху „Албена“, беше написал много добре, на много висок език. Но… в нея имаше неща, които в разказа липсват.

Извадих го от часа, който караше в момента, дадох му един лист и му казах да напише задачата, както преди час – не е нужно да е дума по дума, но да прочета същите идеи. Той не можа и си призна, че е използвал ИИ.

– Това е, защото го е използвал по първосигнален начин. Има още толкова подходи, при които да не те хванат. Като го пренапишеш, като просто ти резюмира твърбата, като си играеш със заданията и няколко пъти ги подобряваш…

– Докато си под напрежение, в час, за малко време и гледаш да не те хванат, едва ли можеш да си поиграеш така, че да е недоказуемо. Но, да,

ако е задача за домашно, тогава е много трудно, защото не можеш да докажеш нищо.

На мен ми се е случвало, когато за първи път станах учител, преподавах в друго училище по заместване и бяхме онлайн. В момента, когато заподозрях, че една работа не е написана от ученика, потърсих ключови цитати и веднага ми излезе откъде е преписал. По-лесно е за хващане, докато

този генериран текст, и да го кача целия в търсачките, нищо няма да ми излезе.

– Именно! Условията се променят драстично. След като генерирани стихове попаднаха сред избраните от две поредни журита на реномирани поетични конкурси… А има ли ситуации, в които стимулираш учениците да използват ИИ?

– Засега не съм го използвал в час, да ги предразположа по някакъв начин, но след като минах обучение и след нашите експерименти, от догодина ще помисля за някакви задачи, варианти, работа в клас – да видим и ползите.

– Ето че през последните две години решавам матурата и не мога да проумея как е възможно някой, който поне малко е правил нещо в тези 12 години, без да има някакъв сериозен здравословен проблем, не би могъл да изкара 30 точки. А се случва с цели класове и училища. Не би ли трябвало да вдигнем изискванията?

– Аз съм съгласен, че критерият е нисък, обаче все пак това е най-масовият изпит. Всъщност е единственият задължителен масов изпит!

И аз съм си мислил – нисък е критерият, лесно се изкарва тройката. Обаче какво ще докажем и какво ще постигнем, ако направим примерно на 50% тройката? Средният успех ще е 2,40.

– Тогава обаче какъв е смисълът от изпита?

– Мисля, че е полезна диагностика. С нея не можеш да решиш никакви проблеми. Това е просто изпит в края на цялото образование и ако скъсаш хората, как им помагаш, какво им казваш?

По-скоро проблемът трябва да се търси другаде.

Диагностиката показва някакъв проблем, но решението не е да направим изпита невъзможен и никой да не може да го вземе.

– Решението е да подобряваме образованието, което не мисля, че правим достатъчно активно. А и над 90% от родителите са на същото мнение.

– Освен това трябва да кажа, че сегашният формат на матурата е доста по-добър от предишния, защото

тройка може да се изкарва лесно, обаче с шестицата далеч не е така.

Шестица се изкарва сравнително трудно. Така хем можеш да отсееш тези, които са наистина много добри и са учили, хем да не кажем на тези, които по една или друга причина не са се справили твърде добре, че не стават за нищо и трябва да ги разкараме.

– Трябва ли тогава изобщо да проверяваме всички дали знаят добре български език и литература?

– Езикът със сигурност им трябва. По мое мнение и литературата им трябва, защото тя развива умения, които не са видими, практически, на масата, обаче са нужни.

Например, новият формат на матурата и тенденцията все повече върви натам, разчита много на работа с непознат текст. Живеем във време, в което социалните мрежи ни заливат с какво ли не, съмнителна информация, съмнителни изображения, видеа. Хем се забавлявам, хем ужасно тъжно ми става, когато във фейсбук видя очевидно генерирано изображение на някакъв дядо с торта да получава хиляди коментари, хората му честитят рождения ден и не разбират, че това не е истински човек.

Според мен, като караш ученици да работят с непознат текст и да мислят критично, ти ги подготвяш, създаваш им умения да могат да се ориентират

сами впоследствие в една среда, в която ти трябва да можеш да мислиш критично и да отсяваш сам онова, което е истина, което е лъжа, което е неубедително, което е манипулативно.

– Въпросът е и дали го искаш, защото с тази част от матурата ИИ се справи абсолютно безгрешно, осмислянето на непознат текст той го върши успешно.

– Той се справя, но въпросът е, че трябва и учениците да се справят.

– Или пък да се научат да го питат? Променя ли нещо според теб новината, че ИИ може да реши матурата за отличен с лекота? Има ли защо точно това да е основната ни преценка за младите хора, завършили училище? Голяма част от въпросите са свързани със зубрене. Затворените въпроси, които аз бъркам, са най-вече за конкретни произведения, които или не съм учил, или съм забравил.

– Не съм съгласен, че голяма част от въпросите са свързани със зубрене, има само един според мен. Другите разчитат на интерпретация. Ти не знаеш каква интерпретация ще ти предложат задачите, че да седнеш и да назубриш примерно един анализ.

Очаква се, че за да решиш адекватно повечето задачи, ти трябва да си успял да разбереш наистина текста. Да имаш своя интерпретация, да можеш да мислиш, ако ти се предложи и алтернативна интерпретация. Точно това според мен е изграждането на такива умения, да мислиш критично, да не разчиташ, че като си назубрил наизуст този анализ, оттук насетне не можеш да бъдеш изненадан.

– Но дали наистина има смисъл да проверяваме умения, в които алгоритмите се справят по-добре от огромна част от хората?

– Алгоритмите биха могли всичко.

– Има ли нещо, което на теб ти липсва в момента в матурата?

– Бих добавил повече задачи, които изпитват умения. Работа с непознат текст, с различен тип текстове, включително анализ. Според мен

би било много полезно, ако в изпитен формат се включи анализ на медиен текст.

И сега има комуникативни задачи, тази година беше за спортуването. Струва ми се, че ако е медиен текст, който засяга наистина сериозен социален проблем, такъв, който интересува учениците, би било смислено. Но си давам сметка, че това в момента е невъзможно, обществото ни не е готово, прекалено често образованието се използва за постигане на определени политически цели или всяване на смут.

Например, ако засяга проблемите за разделението в обществото. Или за фалшивата информация. Ако се дава някаква статия, примерно генерирана с изкуствен интелект, манипулативна, да се изисква от учениците да я анализират. Но, пак казвам, това е моят идеален вариант, който не смятам, че скоро би могъл да се осъществи.

– Нещо, което ми хареса, е, че наистина е намалена субективността. По мое време, за да влезеш в търсена специалност в СУ с изпита по български език и литература, тя определено беше много силна. Но тук, в нашия експеримент, пак се получи немалка разлика при интерпретативното съчинение и конкретно моето – единият оценител ми даде максимум точки, другият – много по-малко, защото това не е есе.

– Да, тук не съм съгласен за едно нещо с колежката. Когато седнеш да проверяваш матура, виждаш един текст, който е добре написан, очевидно пишещият познава добре текста, коментира го адекватно, оригинален е. Даваш точки. Много точки.

Защото това се оценява. Според мен не е правилно ако текстът повече се доближава до есето, отколкото до съчинението, да го порежем. При положение, че текстът е наистина добър.

– Обаче поканих ChatGPT за арбитър и той също беше на тази страна. И аз не съм сигурен, че не бих – имаме изпит с ясни правила, а който търси свободната форма, е добре дошъл да пише есе.

– Ако отиде на истински арбитър, съм почти сигурен, че той ще даде много точки. Старая се така да оценявам работи и вярвам, че

когато текстът е добър, не трябва да се заяждаме, просто трябва да оценим, че човекът е оригинален, че може да мисли, да пише, че познава произведението.

Има всякакви казуси на матурата. Например, ученикът първо пише интерпретативно съчинение, после отдолу пише есе. Какво правиш, кое оценяваш? Оценява се в полза на ученика – това, което е по-доброто от двете.

И ако е така в този случай, аз не виждам защо, ако текстът наистина е добър, ти да му вземеш точки, защото е малко по-есеистичен.

– Аз напоследък все повече се радвам на човешката субективност, тя ни е и сила понякога.

Но да сменим пак рязко темата… Защо стана учител? Младите хора бягат от тази професия, не знам дали знаеш… Шегувам се, разбира се.

– Знам, да. Но и не е точно така. В нашето училище забелязваме, че доста се подмладява колективът и причината е, че има една пропаст. Хората, които са станали учители в края на 80-те, сега се пенсионират. Само, че през 90-те, а и след това, учителските заплати, знаем на какво ниво са били, ужасно малко хора тогава са ставали учители.

Сега на мястото на хората, които се пенсионират, трябва да дойдат други. Не може без учители.

Проблемът обаче е, че някак си много рязко се получава смяната, а това си има минуси. Изведнъж от учители, които са масово близо до пенсионната възраст, преминаваме към хора масово под 35.

Но такава е ситуацията сега, така се е развила образователната система в страната.

Защо аз станах учител? Имах късмета да имам добри учители в гимназията и още тогава реших, че това е, което искам да правя. Искам да съм на тяхното място.

Записах българска филология, пробвах се по заместване, още във втори курс. И в момента, в който излязох пред учениците… няма да коментирам колко притеснен бях, преди да изляза, но в момента, в който излязох, веднага ми мина притеснението и се почувствах много на място.

Така реших, че това е професията за мен.

– Кое ти носи удовлетворение като учител?

– Че работата е всичко друго, но не и еднообразна. Не те вкарва в рутина и времето минава много бързо. Хубаво е, че минава бързо…, от друга страна, докато се усетиш, е изтекло супер много време.

– Като в „Параграф 22“, ако ти е скучно, ще имаш повече време.

– Да, точно така. Като започнах в НПМГ, една наша колежка по химия ми каза: „С нашата професия ще видиш, че времето минава бързо. Този срок да мине, хайде и годината, хайде и този випуск и изведнъж, като на мен, малко ти остава до пенсия“. Аз не ѝ повярвах, обаче… вече 3 години съм в НПМГ, общо 4,5 години имам учителски стаж. Много бързо мина времето. Въобще не го усетих. Все едно онзиден съм започнал работа.

Всеки час е различен. Дори като преподаваш едно и също нещо на 4 паралелки една след друга, часовете не са едни и същи. Децата постоянно ти задават въпроси, които са предизвикателни. Налага се от време на време да проверяваш неща вкъщи, за да можеш да им отговориш. Става ти интересно. Предлагат ти понякога решения, които не са ти хрумвали.

Така че всъщност е динамична работа и не влизаш в коловоз.

– … може би пък тогава не е изненада, че днес учителството всъщност е една от мечтаните професии на децата! Благодаря ти за безценната помощ, за замислящата среща. Сигурен съм, най-интересните следващи експерименти тепърва предстоят!