По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.
TL;DR
Статията е дълга и подробна. Ако ви интересуват само основните изводи, ще ги намерите
тук.
- Телефоните нямат място в училището и детската градина
- 25% от родители признават, че имат проблем с контрола на екранното време
- Време е час по скоро да започнем сериозни промени в образователната система, за да е адекватна към днешния ден.
- Доминират сериозно хората, които смятат, че днес родителството е по-трудно и драстично променено в сравнение с преддигиталните времена.
- Огромна част от родителите смятат, че децата им ще живеят в много различни времена, често ще сменят професиите си и трябва да са готови за тази адаптивност.
- Темата за изкуствения интелект разделя сериозно хората за това дали е положително или отрицателно явление от гледна точка на бъдещето на децата им.
- За родителите е важно да има по-широк обществен разговор и повече полезни източници, които да им помагат за здравословната среща на децата с технологиите.
Мяра според мяра
Включиха се общо 357 души, 67% бяха майките, 18,9% – бащите, което според мен и е чудесен показател, имайки предвид колко по-малко засягана онлайн тема е бащинството. Значително по-малък брой се оказаха бабите, дядовците и хората, избрали да не отговорят на този въпрос. Малко повече от половината включили се имат 1 дете, точно 1/3 – 2, а 8,8% се оказаха смелчагите с 3 и повече хлапета вкъщи.
Започваме с най-щекотливия въпрос – за часовете, прекарани пред екрана.
Интересно! Ще се окаже, че проблемът с прекаленото екранно време не е толкова разпространен… или поне така ми се иска. Истината е, че данните драстично се разминават с тези от статистически проучвания. Моята анкета, разбира се, няма никакви подобни претенции – тя е просто журналистически експеримент в опит за улавяне на тенденциите в тази толкова важна тема. Тук хората се включват по желание, със сигурност са далеч от представителна извадка, а и данните са декларативни. И все пак – 1 от 10 говори за повече от три часа екранно време, което определено е над нормите за децата до 11 години. 15,7% от родителите пък изобщо не позволяват досег с екран, което може да се обясни и с факта, че става дума за бебета или по-малки деца.
Малкият екран
Но освен часовете… какво ли мислят родителите за отношенията на децата и екраните?
И тук тенденциите изглеждат сравнително далеч от мрачните очаквания! Едно от 5 деца под 3 години редовно има достъп до екран. Почти 80% от родителите смятат, че са поставили ясни правила на децата си за използването на екранни устройства. И все пак, ако го погледнем от обратната страна – един от четирима родители, включили се в анкетата, казва, че децата му прекаляват с екранното време и възрастните не знаят как да се справят. Именно това показва колко е важна темата и защо я има тази поредица от детски Дигитални истории (най-отдолу ще намерите линкове към всички текстове в нея), целта им е да са максимално полезни именно на родителите, изправени пред това сериозно предизвикателство.
Как ли изглежда мнението за друга щекотлива тема – телефоните и екраните в час, в клас, в детската градина?
Тук може да се каже, че имаме нещо, близко до консенсус. Много малка част от родителите на деца под 11 г. смятат, че телефоните имат място в училище, още по-малко в градината. Дори по закон те не би трябвало да са там…
Тогава наистина ли е толкова трудно да го направим? Очевидно това е тема, по която имаме ясно и доста единно мнение! Не е ли време да го споделят институциите?
Даскалоливница
И докато сме на темата за образователните институции, насочваме поглед към други аспекти на технологичния свят и връзката му с ученето. Отговаря ли образованието в страната ни на нуждите и изискванията на днешния и утрешния ден?
Очевидно и тук ясно доминира едната гледна точка. 9 от 10 родители смятат, че днешното училищно образование не е адекватно към технологичния свят, в който живеем. Дори повече – изумителните за мен 94,2% смятат, че то се нуждае от много сериозни реформи.
Малко по-разделени са мненията за персонализацията, което също е интересно. Но ако все пак има един извод, който не е пресилено да кажа, че крещи, той е, че е време за много сериозна образователна реформа.
Мъчилище
Друга част от въпросите е насочена към това доколко е различно днешното родителство от това в предтехнологичните времена. По-трудно ли е, по-различно ли е, променя ли се ролята на бащата?
Ето го резултата, който поне мен ме изуми. Да, съгласен съм напълно с 91,9% от включилите се, че родителството днес е много различно от преддигиталните времена, но… 62% смятат, че днес е ПО-ТРУДНО? Честно казано, не мога да го проумея. Ако се върнем поколение назад, стигаме до времената, когато е много по-сложно да намериш информация. Ами още няколко поколения – когато предците ни са участвали във войни, а детската смъртност е била ужасяващо висока? Дали пък не надценяваме проблемите, които имаме днес? Да, те са сериозни, въпросите са големи, но…
Ролята на бащата е все по-важна според много от хората. Прекрасна новина, според мен! 82,7% от родителите имат близък контакт с детето си! Дали наистина са тук тези толкова хубави тенденции? Или просто на сайта ми, за да попълнят анкетата, са влезли толкова специални хора? Оставям отговора на социолозите, както стана дума, целта тук е друга.
На ръба
Продължаваме да рисуваме картината на днешното родителство.
Изводите тук ще оставя на вас, вярвам, че всеки ще намери нещо за себе си като полезна информация. За мен например това е твърдението, че почти 3/4 от избралите да отговорят на този въпрос казват, че децата им четат за удоволствие в свободното си време. Еха!
2/3 пък споделят скромното ми мнение, че „едно време какви детски книги и филми имаше…“.
Пред нас са блеснали житата
И ако насочим поглед към бъдещето, също се показват много интересни резултати. Признавам, мен сериозно ме притеснява отдавна обсъжданата идея, че с отиващото си поколение на хората, които помнят Втората световна война, си отива и имунитетът на човечеството срещу следващо подобно безумие.
Но това, което ни обединява в огромна степен тук, е очакването за промяна. Огромен процент от родителите смятат, че децата им ще трябва често да сменят професиите си. Също така, че е много вероятно наследниците им един ден да практикуват поприще, което все още не съществува.
ChatGPT Jr.
Какво ли е отношението и какви са очакванията към изкуствения интелект?
Тук виждаме доста голямо разделение. Въпросът дали ИИ е голяма възможност или голяма опасност, дали изобщо е едното от двете, в доста голяма степен разделя родителите в отговорите им, като все пак оптимистите са малко повече. Интересно е, че очевидно българските родители не бързат да показват на хлапетата възможностите на тази технология – какво е ИИ знаят децата на едва 38% от включилите се.
Време разделно
Кои са най-трудните за вземане решения от родителите днес?
Ето че стигаме до отворените въпроси. На този по-горе сред по-често срещаните мнения се откроиха:
- Ограничаването на времето, прекарвано пред екран, и изобщо – здравословното и балансирано взаимодействие с технологиите
- Изборът на училище или детска градина, на достатъчно добри образователни специалисти
- Възпитанието
- Поставянето на граници пред детето и отстояването им
- Намирането на баланса и съвместяването на родителство и работа
- Запазването едновременно на родителския авторитет и свободолюбивостта на децата
Силно впечатление ми направиха още няколко отговора:
- „Решенията всъщност са доста лесни. Например, това да изберем да спрем телевизора, макар и да ни е ясно, че ни липсва на нас, възрастните, също така ни е ясно, че е за добро и за нас самите. Не само за детето. Детето ни просто се превърна в катализаторът, който ни беше необходим, за да направим безброй промени в живота си, които така или иначе знаехме, че са необходими. Хората обикновено знаят какво е за добре, просто избират лесното.“
- „Да предложат занимания на детето, които да го развличат, обучават и вълнуват повече от 5 минути. Да го запознаят със света и хората в тяхната двойствена същност. Да провокират инстинктите им за самосъзнание и самосъхранение. Да бъдат научени, че нищо не е даденост, а плод на усилия, търпение и обучение!“
- „Неграмотността на родителите относно устройства и технофобията водят до отглеждане на деца, които на свой ред са или зависими от устройства, или се плашат от тях и живеят с убеждението, че компютърът ще им изяде десерта с лъжичка.“
- „Едно от най-трудните неща за мен е да убедя сина си, че реалният свят все още е много по-вълнуващ и интересен от дигиталния.“
- „Как да намери баланса между материалното задоволяване и пренасищането с играчки, дрехи, удоволствия. Балансът между това да му даде избор с кого да общува и да ограничим вредните според нас влияния. Как да го научим да поема отговорност и да има свои задължения.“
- „Как поставям пустите граници и как ги отстоявам, без да съм зла лелка като онези от моето детство? Как да намеря баланса между липса на екранно време и присъствие на такова – главно в качествено отношение. Побъркват ме съвременните Дисни моди сред децата, съвсем откровено ги намирам за чалга.“
- „Няма и не е имало лесни решения, що се отнася до отглеждане и възпитание на деца. Но днешните родители са изправени пред нов тип ситуации, проблеми и опасности, с които трябва да се справят най-често сами, без да имат възможност да почерпят опит от предходното поколение на своите родители. Най-честите проблеми са свързани с взаимоотношения с връстниците. Каквито и правила да бъдат позиционирани в семейството, то несъмнено детето, излизайки от дома, попада в среда от други деца, които имат нерегламентиран достъп до електронни устройства, социални мрежи и съдържание, неподходящо за възрастта им. И там семейството може да противодейства единствено чрез изграждане на трайни навици и отношение към това кое е правилно и кое не у децата си. Въпросът е, че това е процес и когато процесът е компрометиран от влиянието на средата в училище, резултатите са трудно прогнозируеми.“
Светлина, повече светлина
Коя тема, свързана с децата, технологиите и бъдещето, е силно подценена и не се обсъжда достатъчно?
И на двата отворени въпроса получих повече от 200 отговора, за което специално благодаря!
Тук се откроиха най-често срещаните отговори:
- Здравословните граници за екранно време и досег с технологии
- Изкуственият интелект и големите въпроси на бъдещето
- Дигиталната безопасност, кибертормоз и онлайн престъпност
- Екранна зависимост и психично здраве – често се споменава думата „зависимост“
- Критично мислене и дезинформация
- Влиянието на социалните мрежи
- Емоционална интелигентност и социални умения
Някои от отговорите, които особено ме накараха да се замисля:
- „Как се променя мозъкът вследствие на постоянната употреба на устройства, които ни спестяват усилия за всичко – залинява ли, заспива ли, има време за други по-важни неща ли?“
- „Всичко се обсъжда предостатъчно. Е, сега попълвам анкета даже, няма къде да се скрием от хилядите доказателства за това, че си съсипваме децата. Кой спира да плямпа за технологии и бъдеще? Къде? Да ида и аз там.“
- „Децата са зомбирани и робуват на технологиите, подкрепяни от своите родители не мислят, не знаят, нямат абсолютно никакви интереси. Тежко и горко на родителите им и на обществото като цяло!“
- „Прекалено много внимание се обръща на технологиите и прекалено малко на общата култура.“
- „Кои сме ние е фундаментална тема. Качествата като честност, търпение, благородство, смелост и смирение не са променили значимостта си.“
- „Как децата да имат критично мислене по отношение на технологиите и защо трябва да могат да правят неща сами, преди да карат технологиите да ги правят вместо тях.“
- „Повечето деца искат да спасят природата, да няма войни, технологиите да се използват само в полза на човечеството. Как, когато пораснат, този начин на мислене да остане основна движеща сила в живота им, как ценностната им система да остане устойчива, независимо от разочарованията в живота. Вярвам, че скоро ще има много ценни книги и филми за деца относно опасностите от изкуствения интелект, ако не се използва по правилния начин – да носи само ползи за човечеството; как да се контролира по какъв начин и за какви цели се използва.“
- „Да се запази връзката със земята! Да, уменията да отглеждат плодове и зеленчуци, да се грижат за животни, а защо не и да цепят дърва!“
Е, точно заради тези важни и големи въпроси го има сайтът Дигитални истории!
Нямаш си работа
Що се отнася до третия въпрос с отворен отговор – какво иска да стане детето, като порасне, то там се получиха толкова интересни отговори, че ще ги представя в отделен текст. И все пак най-честите мечтани професии за днешните деца се оказаха:
Най-важните за мен изводи от анкетата след всичко, казано дотук, гласят:
- Телефоните нямат място в училището и детската градина
- 25% от родители признават, че имат проблем с контрола на екранното време
- Време е час по скоро да започнем сериозни промени в образователната система, за да е адекватна към днешния ден.
- Доминират сериозно хората, които смятат, че днес родителството е по-трудно и драстично променено в сравнение с преддигиталните времена.
- Огромна част от родителите смятат, че децата им ще живеят в много различни времена, често ще сменят професиите си и трябва да са готови за тази адаптивност.
- Темата за изкуствения интелект разделя сериозно хората за това дали е положително или отрицателно явление от гледна точка на бъдещето на децата им.
- За родителите е важно да има по-широк обществен разговор и повече полезни източници, които да им помагат за здравословната среща на децата с технологиите.
Време е и за обещаните награди! Трима от участниците, които изявиха желание да се включат в жребия за тях, получават като подарък книгата „Дигитални истории“ с автограф. Това са di***@abv.bg, konst_*******@abv.bg и vlad******@gmail.com.
И отново, благодаря от сърце на всеки, който се включи! Ако ви идват идеи за следващи Дигитални истории, ще съм благодарен да ги споделите тук, очаква ви скромна награда…
Дотук в поредицата „Дигитални деца“:
Ако имате идеи за други важни аспекти от тази тема, ще се радвам да ми ги дадете тук.
