Как ИИ нарисува 10 класически стиха? 2022 срещу 2026 г.

фев. 20, 2026 | Технологии

Как ИИ нарисува 10 класически стиха? 2022 срещу 2026 г.

20 февруари 2026 | Технологии

Вярвахте ли преди няколко години, че изкуственият интелект ще създава толкова изпипани изображения? От свръхреалистични „фотографии“ до персонализирани карикатури в поредната модна тема, която залива социалните мрежи. Аз не.

Също толкова впечатляващо е колко бързо свикваме с подобни промени. Колко лесно се превръща в мода да си направиш илюстрацийка на това как си те представя ChatGPT или да го накараш да те нарисува в стила на класическо аниме, за се посмееш. И колко рядко си задаваме въпросите накъде ни водят подобни решения.

Това е причината за поредния експеримент, за който ще ви разкажа. Извън всякакво съмнение, алгоритмите днес вече са изумително добри в създаването и обработката на изображения. Но как се променя креативността им? Способни ли са да създават оригинални, неочаквани, прецизни илюстрации?

Да, ИИ днес е прекрасна възможност за нов поглед към изкуството. Доказаха го изводите от първия по рода си поетичен конкурс Apollo ex Machina. Но кой тогава е авторът? Кога и какво да му оставим да „твори“? Можем ли изобщо да говорим за такава дума? Изкуство ли са изображенията, които все по-съвършените алгоритми създават?

Не очаквайте от мен отговори – те са твърде сложни и в намирането им трябва да се включим всички ние. Тук обаче ви предлагам поредния повод за замисляне.

През 2022 г. призовах първия впечатляващ ИИ модел за изображения MidJourney да изпълни неочаквана задача. Подадох му 10 цитата от любими български поети, за да видим какво ще нарисува той. Резултатите бяха впечатляващи и замислящи, това се превърна в една от най-четените и обсъждани Дигитални истории.

Оттогава мина почти петилетка. Как ли ще изглеждат картинките, които днес ще нарисуват най-модерните модели по същите тези стихове? ИИ несъмнено ще покаже повече умения, но дали ще има повече творчество, разбиране? Дали илюстрациите му ще са по-близко до изкуство? Преценете сами…

 

 

1. Дяволът, старият дявол…

Задание:

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола – старият Дявол –
дома си на чашка абсент.

(„На гости на Дявола“, Христо Смирненски)

MidJourney, 2022 г.:

 

ChatGPT, 2026 г.:

 

Колко бързо се променят наистина технологиите, докато ние обсъждаме всичко друго, но не и това! През 2022 г., за да постигна изобщо някакви логични изображения, се налагаше да използвам кратки извадки от стиховете, за които да потърся адекватен превод на английски. Нито все още имаше достатъчно добри автоматизирани преводачи, нито самите ИИ инструменти „говореха“ нещо, различно от английски. ChatGPT още беше само в мечтите на татко си Сам. Когато, сякаш от нищото, се появиха моделите, способни да показват забележителни изображения.

Сами можете да прецените разликата между двете илюстрации по стиховете на Смирненски. Редно е да отбележа, че в сегашния опит използвах ChatGPT и вградената му функционалност за създаване на изображения. Създадох нов профил, така че да не се подвежда по досегашните ни разговори и да създаде образи, максимално абстрахирани от всякакви детайли, които могат да идват от човека. Единственото ми указание беше да създаде изображение (не илюстрация, фотография или карикатура например) по текста, който следва. Чатът получи само по един шанс да изпълни заданието (с едно изключение, за което ще стане дума), именно първите и единствени резултати ви представям тук.

Признавам си, на мен и двете ми харесват. И ако преди изображението можеше доста лесно да се познае по стила, който определено носеше във всяка картинка, то днес, със сигурност, „творчеството“ (докога ли ще ги има кавичките?) на ИИ в „рисуването“ (а тук?) може да е безкрайно разнообразно. Затова по-интересно ми е накъде ще поеме отвъд очевидното, без да бъде насочван. Според вас има ли в новата картина повече от духа на самите стихове?

 

 

2. Високи, сини планини

Задание:

Високи, сини планини,
реки и златни равнини,
небе по-нежно от коприна –
това е моята родина!

(„Високи сини планини“, Младен Исаев)

MidJourney, 2022 г.:

 

ChatGPT, 2026 г.:

 

Само 4 години, а планините са доста по-високи, доста по-сини и „изпипани“. Дали приличат на български (и дали трябва?), какви са белите птици в далечината и още много въпроси по творческите решения на днешния ИИ оставям на вас.

 

 

3. Жив е той, жив е!

Задание:

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

(„Хаджи Димитър“, Христо Ботев)

 

MidJourney, 2022 г.:

 

ChatGPT, 2026 г.:

 

Погледнете първата картинка, после втората. И… после пак. А след това ми кажете, че за тези 4 години ИИ не се е развил изумително. Докато още вървяха шегите, че изображенията така и не успяват да постигнат правилния брой пръсти… стигнахме дотам, че те наистина стават все по-неразличими, както се оказа и от много от експериментите, направени на този сайт.

Без никакви допълнителни указания, само по достатъчно пълните с детайли и послания стихове на Ботев, според мен ChatGPT създаде напълно достойно изображение, което никак не е лишено от емоция.

 

 

4. Белоцветните вишни

Задание:

Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни?

(„Помниш ли, помниш ли, тихия двор“, Димчо Дебелянов)

 

MidJourney, 2022 г.:

 

ChatGPT, 2026 г.:

 

Изображенията от 2022 г. са доста по-наивни, несъвършени… но пък дали не са и малко по-метафорични, индиректни, небуквални? Да, днес сме способни да „захраним“ изкуствения интелект с огромни количества контекст – да му даваме повече и повече информация, на базата на която той да ни отвръща със своето „мнение“. Но дали това винаги е полезно?

Иначе и тук, спор няма, цъфналите вишни са доста красиво цъфнали и доста вишни във второто изображение. Но тези пранги откъде дойдоха…?

 

 

5. Стопанинът замина за Америка

Задание:

Прозорците – затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата – листът със словата:
„Стопанинът замина за Америка.“

(„Повест“, Атанас Далчев)

 

MidJourney, 2022 г.:

 

ChatGPT, 2026 г.:

 

И отново: замина ли стопанинът? Замина. Как да го кажем? С табела, на която на всичкото отгоре пише „Стопанинят“. Струва ми се, че това е най-слабото представяне на електронния художник днес. Затова му давам втори шанс – след като приключвам с останалите стихове, го моля за по-художествено тълкувание – заслужават го и алгоритъмът, и стиховете на Далчев. Резултатът? Ето го:

 

 

Можело значи? При правилния промпт. Даже я няма баналната табела…Тоест, що се отнася до изображенията поне, най-добрите резултати идват, когато естественият и изкуственият интелект се допълнят. Вечна дружба! Но дали ще е наистина вечна?

Все актуални въпроси, откъдето и да ги погледнеш – дали откъм поезията или откъм софтуерното инженерство.

 

 

6. Архангел невидим

Задание:

Трябва да свиря в глухата вечер,
докато не дочуя към мене да иде
гласът на хиляда тромпета далечни.
Или на някой архангел невидим.

(„Вечерен тромпет“, Борис Христов)

MidJourney, 2022 г.:

 

ChatGPT, 2026 г.:

 

Това за мен е победителят на деня.

Дори ненатрапчивите скършени вериги и бодливата тел са си на мястото. „Архангелът невидим“ е по-невидим, отколкото за MidJourney през 22-а, но според мен също е тук. А го има и самия тромпет, от който, сякаш, излиза точно той…

 

 

7. Нощта ражда… странни работи

Задание:

Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв –
величав.

(„Септември“, Гео Милев)

 

MidJourney, 2022 г.:

 

ChatGPT, 2026 г.:

 

Два алгоритъма, разделени от няколко поколения технологии… и толкова различен резултат? Не вярвам да би могъл да е възможен от двама души – илюстратори, повели се по един и същи текст.

Дали ИИ не ни дава огромен шанс да бъдем различни, разнообразни, нестандартни, новаторски? Според мен определено. Колкото и да е по-вероятно и изкушаващо точно обратното – да ни поведе по течението и да стигнем до сцената с абсента, с която започнахме…

 

 

8. Август

Задание:

Август. Следобедът на годината.

(„Всичките наши тела“, Георги Господинов)

 

MidJourney, 2022 г.:

 

ChatGPT, 2026 г.:

 

Лаконично. Изящно. Меко. Лятно. Ех – замислих се, – колко далеч е този пусти август…

 

 

9. Мунчо тайм

Задание:

Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира.

(„Под игото“, Иван Вазов)

Илюстрация:

ChatGPT, 2026 г.:

 

И при първия експеримент, съвсем нарочно, единият от цитатите не беше от поезия. За мен е особено интересно в случая, че ИИ не се е повел по съдържанието, което лесно би го завело да потърси информация онлайн и бронираните полицаи от картинката да бъдат заменени от типични заптиета. Щеше да му е по-лесно също да нарисува този един самотен луд, даже без нуждата от всички, поели в обратната посока.

И все пак, може би не бива да подценяваме метафоричността на електрическия автор…

 

 

10. Нечакан и неискан гостенин…

Задание:

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

(„Прощално“, Никола Вапцаров)

 

MidJourney, 2022 г.:

ChatGPT, 2026 г.:

И тук изображенията говорят достатъчно, нямат нужда от мен.

ИИ ни изкушава да запълваме с евтини думи и картинки света си, а това рядко се оказва смислено.

 

 

10+ …на китарата

 

Бедни, бедни Васко.. само преди 4 години шестваше без конкуренция в онлайн фолклора и така ми даде шанс за финал да разнообразя меланхолията и да поразклатя поетичния патос.

Кой ли те помни днес, улисани в толкова много злободневни моди, които се изтъркаляха оттогава във фийда ни?

Задание:

На китарата Васко Жабата,
той ще свири, драги гости само за вас.
Ще чуете мелодии, хора, народни песни
цигански кючеци, всичките са лесни.

MidJourney, 2022 г.:

 

 

ChatGPT, 2026 г.:

 

Даже и ChatGPT, вижда се, е забравил квакащия китарист. Но макар видимо да го тегли към Карпатите, в настроението се е ориентирал правилно. Както и в детайлите на предния план.

Дяволът е в детайлите. Къде е ангелът, могат да ви кажат специалистите, които са по-близо до религията от мен.

Надявам се, че ви е било интересно. А аз ще се радвам на следващите идеи за важни експерименти, с които да разсъждаваме и проверяваме. Кои сме ние, докъде ни доведоха технологиите. И накъде отиваме…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“ Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ...

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“ Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото: Технологията не е неутрална. Технологията е средство на...

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в...

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“   „Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“  ...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Чували ли сте за литератрона? Представлява… машина, която създава текст по указания на потребителя. Анализира текстове, пише бестселъри, съчинява предизборни речи, сглобява комикси и заплашва да сведе езика на медиите до 500 разрешени думи.
Нищо ново, нали вече всички си имаме ИИ, тези сюжети са ежедневие, само това „литератрон“ звучи малко ретро. А защо е така, става ясно, ако погледнем датата на корицата на една тънка книжка, която обаче не е пресилено да се нарече пророческа.
Романът „Литератрон“ на французина Робер Ескарпи излиза през 1964 г. в поредицата „Le Meilleur des mondes“.
Толкова ли обаче изобретението прилича на големите езикови модели?
Меко казано.

повече информация
Нямате работа?!

Нямате работа?!

Темата за работните места, които ИИ вече завзема, тепърва излиза на дневен ред. Как точно технологията ще промени професиите? Кого ще замени и какви нови поприща ще създаде? Ще остане ли изобщо работа за хората? Дали не е време да помислим за въвеждането на безусловен базов доход?

повече информация

Най-новите:

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Чували ли сте за литератрона? Представлява… машина, която създава текст по указания на потребителя. Анализира текстове, пише бестселъри, съчинява предизборни речи, сглобява комикси и заплашва да сведе езика на медиите до 500 разрешени думи.
Нищо ново, нали вече всички си имаме ИИ, тези сюжети са ежедневие, само това „литератрон“ звучи малко ретро. А защо е така, става ясно, ако погледнем датата на корицата на една тънка книжка, която обаче не е пресилено да се нарече пророческа.
Романът „Литератрон“ на французина Робер Ескарпи излиза през 1964 г. в поредицата „Le Meilleur des mondes“.
Толкова ли обаче изобретението прилича на големите езикови модели?
Меко казано.

повече информация
Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

Променя ли се световният ред без война? Кое може да е събитието, което да го направи днес? Как можем да ограничим властта на корпорациите, които се оказаха по-силни от държавите в епохата на технологиите?
„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“
Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото:
Технологията не е неутрална.
Технологията е средство на управление и манипулиране.
Технологията разкрива властови и йерархични структури.
Технологията създава монополи.
Йозеф Мюлбауер изследва най-ценното – мира. Макар да е австрийски политолог и журналист, учен от Университета в Грац, си говорим на български – майка му е предала езика ни. А темите за технологиите, мира и демокрацията, за преосмислянето на обществения договор, са толкова важни, че е крайно време да започнем истинския цивилизационен разговор за тях.

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в което ще живеят трите му хлапета.
Спас Кьосев е сред най-разпознаваемите телевизионни лица, най-младият водещ на централните новини в историята на БНТ. Дълги години кара „БНТ такси“ в награждавано и смислено предаване, което даваше думата на всеки за важните теми от деня.
Толкова много неща има да обсъдим – за технологиите и журналистиката, за телевизията и четенето, за новината и публицистиката.
Хайде, качвайте се и вие в „Дигитални истории такси“! Безплатно е и винаги ще бъде!

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“
„Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“
„Светът, такъв, какъвто го познавахме, е мъртъв и няма да се върне.“
На Иван Ванков – Гатака винаги може да се разчита за собствен, неортодоксален, провокативен и замислящ поглед към технологиите, ще се убедите от следващите редове.

повече информация
Share This