„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

сеп. 30, 2022 | Технологии

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

30 септември 2022 | Технологии

Този материал получи голямата награда за „Култура и изкуство“ от реномираната надпревара Web Report 2023. Още по темата – тук.


 

Алгоритмите за генериране на изображение по описание са хит през последните месеци. Те са изумителен пример за това на какво е способен вече ИИ. Започна се с DALL·E, последваха безброй други модели, които постепенно станаха достъпни за все повече хора. Със сигурност, ако не сте се заигравали сами, то поне сте попадали на впечатляващите изображения, генерирани от приятелите ви и споделени в социалните мрежи.

Темата става все по-интересна от много аспекти. Тя определено е революция във фотографията, в създаването на изображения, но и в креативността като цяло. Генерирана снимка за първи път спечели конкурс за фотография за ужас на журито, което не подозираше. После най-големите имидж банки – снимкови архиви, забраниха качването на генерирани изображения… Докато те много често се оказват неразличими от истинските кадри.

Въпросите, които това направление задава, са много. Не по-малко интересно е, че постепенно се появи новото умение да се описват правилно изображенията, така че съответният алгоритъм да генерира точно това, което се очаква. Такива описания дори вече се продават онлайн.

Какво ли ще стане, ако му предложим думите на безспорни майстори на описанието? Как ли ще си представи класически цитати от българската литература? Какви ли илюстрации може да нарисува изкуственият интелект по произведенията на Ботев, Дебелянов, Борис Христов, Георги Господинов?

Ето прелюбопитните резултати от експеримента.

За целта е използвaн алгоритъмът MidJourney, който до момента определено се откроява като „най-поетичен“ – умее доста добре да се справя с креативност, метафоричност, като същевременно успява да намира доста различни посоки.

На български, уви, все още не работи достатъчно добре никой от алгоритмите. Затова са използвани преводи на стиховете на английски от сайта на Кристофър Бъкстон (и собствени преводи там, където изразите са доста по-очевидни). Показвам ви една от първите 4 генерирани картинки по всяка от зададените тема.

 

1. Дяволът, старият дявол…

Задание:

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола – старият Дявол –
дома си на чашка абсент.

(„На гости на Дявола“, Христо Смирненски)

Илюстрация:

Доста е симпатичен този стар дявол, даже като че ли носи и нещо от „Майстора и Маргарита“. Откъде ли намира алгоритъмът асоциацията с ретро излъчването, да не би наистина по някакъв начин да определя времето, когато са писани стиховете на Смирненски…?

 

2. Високи, сини планини

Задание:

Високи, сини планини,
реки и златни равнини,
небе по-нежно от коприна –
това е моята родина!

(„Високи сини планини“, Младен Исаев)

Илюстрация:

Когато получава ясни и точни указания, MidJourney, също както и „колегите“ си ( подобните алгоритми, се справя прекрасно. А какво по-недвусмислено послание от класическия патриотичен стих на Младен Исаев? Може би планините не са типично български, странно е, че в небето не се търси фотореалистичен стил, но… тук ли е посланието на стиха? Според мен, определено.

 

3. Жив е той, жив е!

Задание:

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

(„Хаджи Димитър“, Христо Ботев)

 

Илюстрация:

Тук, признавам, алгоритъмът потегли в доста странна посока. Важно е уточнението, че заради ограниченията, вложени от създателите, трябваше да се търсят много синоними. Например думи като „кърви“ и „рана“ са забранени и се наложи да подходя по-описателно, в резултат на което вероятно идва и червената куртка.

Любопитно е обаче откъде се появи своеобразният ореол, а и немалко от характеристиките, които определено бихме могли да свържем със самия Ботев. Макар че, разбира се, образът тук далеч да не е негов портрет. И, да, очите определено не са стихията на нашия „художник“, но пък изборът на униформата и сърцето е доста сполучлив.

 

4. Белоцветните вишни

Задание:

Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни?

(„Помниш ли, помниш ли, тихия двор“, Димчо Дебелянов)

 

Илюстрация:

След тъжния образ от Ботев, решавам да избера нещо по-ведро от Дебелянов… доколкото той е точният поет, ако търсим ведрост.

Струва ли ми се, или тази къща наистина изглежда доста по български? Малко са странни летящите вишневи цветове, но… алгоритъмът явно е уловил важността на прословутите белоцветни вишни, за които говори Дебелянов.

 

5. Стопанинът замина за Америка

Задание:

Прозорците – затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата – листът със словата:
„Стопанинът замина за Америка.“

(„Повест“, Атанас Далчев)

Илюстрация:

Да, алгоритъмът видимо не се досети, че тук е логично да има вратата на къща, започна с прозорците и нататък реши да гради образа… още един щрих за това колко е важно прецизното описание, което той очаква, за да може да се развихри с пълна сила.

Извън това обаче, настроението, гамата, композицията, дори сградата определено ми се струват близо до духа на Далчевите стихове.

 

6. Архангел невидим

Задание:

Трябва да свиря в глухата вечер,
докато не дочуя към мене да иде
гласът на хиляда тромпета далечни.
Или на някой архангел невидим.

(„Вечерен тромпет“, Борис Христов)

Илюстрация:

Уау! Искаме невидим архангел, ами… ето го. Той може да е в края на строфата, но го има. Летят крила, самия него го няма. Извинявайте, ако шегата е неуместна, истината е, че получавам доста поетичен образ, който също е в духа на прекрасните стихове на Борис Христов.

П.П. Няма тромпети?!

 

7. Нощта ражда… странни работи

Задание:

Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв –
величав.

(„Септември“, Гео Милев)

 

Илюстрация:

Време е за нещо доста по-„хард“. Чудя се дали да не опитам със „Септември ще бъде май“, но скоро ще дойде времето на метафорите със сезоните.

Тук имаме ли утроба? Очевидно. Вековната злоба, уви, и тук няма как да бъде точно на „роба“, защото алгоритъмът отново ми забранява думата, а явно „потиснатият работник“, с който съм го заменил, не е толкова силна асоциация. Поне аз не я виждам в картината. Която, въпреки това, пристъпва в стилистиката на символизма.

 

8. Август

Задание:

Август. Следобедът на годината.

(„Всичките наши тела“, Георги Господинов)

 

Илюстрация:

Имаме идилия, имаме поле от нещо като макове… може би самата метафора в метафората на Господинов, която шества из фейсбук всеки 1 август, не е уловена особено задълбочено. Може би и от небето има какво да се желае, но… август е, и алгоритъмът явно има нужда от почивка.

 

9. Мунчо тайм

Задание:

Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира.

(„Под игото“, Иван Вазов)

Илюстрация:

Да, това не са стихове. Да, това не е Мунчо. Да, алгоритъмът не ми позволи да пиша „луд“. Да, Патриархът не би познал илюстрацията на последното изречение от класическото си произведение.

Ама е доста готино, не е ли?

 

10. Нечакан и неискан гостенин…

Задание:

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

(„Прощално“, Никола Вапцаров)

 

Илюстрация:

И като че ли наистина Вапцаров отива нанякъде, в свръхизострени детайли на предния план стои и ножът на всяка от думите в иначе меките строфи.

Явно нашият художник си пада по драматичните гърбове, кой знае на какво е учен, за да го постигне.

Остава да гадаем какво точно е разбрал MidJourney от стиха, но като илюстратор в случая се е справил креативно.

 

10+ …на китарата

Май стана прекалено сериозно и драматично, нека не се разделяме с меланхолия, какво ще кажете?

За финал излизаме от света на литературата за кратък гастрол сред мемовете. Всички знаем кой е днес на китарата…

Задание:

На китарата Васко Жабата,
той ще свири, драги гости само за вас.
Ще чуете мелодии, хора, народни песни
цигански кючеци, всичките са лесни.

Илюстрация:

Ето го. Досещате се, заради строгите ограничения, и тук се налага да посменя някоя дума, но Васко… несъмнено е това за радост на всичките си драги гости.

И така, как ви се струва? Справи ли се MidJourney с класическите строфи от българската литература?

Според мен сигурното е едно – той дава много нови посоки за размисъл, включително и в тълкуването на думите, които опитва да разбере в ролята на читател… И на въображател.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект...

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с...

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са...

повече информация
Весела Колед@!

Весела Колед@!

Разказът е част от първия том на „Нашата Коледа“, сборник под редакцията Захари Карабашлиев, включващ текстове не 17 автори, сред които Георги Милков, Иван Ланджев, Николай Терзийски. Втората...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с очакванията си в толкова динамичната и турбулентна първа четвъртина на XXI век.
А после идва още по-интересното: ще надникнем в днешните очаквания на същите тези футуролози и най-вече на онези сред тях, оказали се прави.
Какво се задава през следващите години според хората, които успешно са прогнозирали последното десетилетие?

повече информация
Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Може ли да има етика в прогреса?
Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Най-вероятно не.
Трябва ли да има етика в прогреса?
Трябва ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Определено да.
Но как така?

Ние спориме
              двама с ChatGPT
                          на тема: „Човекът във новото време“.

повече информация

Най-новите:

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация
ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация
„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект според мен ще засили тази тенденция, защото ще заблуди хората, че разговарят с приятел, с някого, когото са загубили или който не иска да ги чува. Така се оказваме в един свят, в който уж можем да си говорим. А всъщност, зад тази привидна палитра от гледни точки, от думи, словесна салата, включително от егоцентрични академични речи, седят едни изплашени, обезверени, обеднели, интелектуално и емоционално хора. Това според мен е големият ужас на съвремието.“
От поезията започна разговорът ни с писателката Силвия Томова, за да мине през образованието, историята, през епидемията от невежество и назрялата нужда от обществено пробуждане. На фона на всичко това като неизменен спътник останаха технологиите, които променят всяка от тези теми из основи.
Журналист и дефектолог по образование, тя публикува есета, разкази, романи. Носител на редица награди, автор на 5 романа и 3 сборника с разкази, Силвия често наднича и в миналото, и в големите въпроси на днешния ден. Не се страхува да излезе от клишетата и да предизвиква мейнстрийма и в литературата, и на общественото поле.
Ето че се срещаме за един важен и дошъл тъкмо навреме разговор.

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с очакванията си в толкова динамичната и турбулентна първа четвъртина на XXI век.
А после идва още по-интересното: ще надникнем в днешните очаквания на същите тези футуролози и най-вече на онези сред тях, оказали се прави.
Какво се задава през следващите години според хората, които успешно са прогнозирали последното десетилетие?

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

Може ли машината да се научи да пише като Пушкин? Или ни води към света на „Орвел“? Този текст е публикуван в септемврийския брой на списание „ЛИК“ за… 1967 г.! Но, ще се убедите, много от идеите в него звучат като от бъдещето.
„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните 3000 години. Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме, но… оставаме студени.“
Прав ли е Дмитрий Жуков, авторът на тези редове? Няма как да го попитаме. Но, ще се убедите, гледната му точка има да каже много и за днешния ден. Търсейки отговорите на големите въпроси, които ни вълнуват – за технологиите и човека, за поезията и творчеството, за „автоматите“ и истинските творци…

повече информация
Весела Колед@!

Весела Колед@!

Най-накрая успя да си осигури нормален нет. Скоростта все куцаше, докато накрая се сети какво да направи и в навечерието на поредната Коледа написа писмо на колега.
„Пускам интернет на Дядо Коледа за Коледа“, гласеше туитът на Илън Мъск, който си беше самата истина, макар че последователите на най-богатия чешит, кой знае защо, не успяха да вникнат в смисъла.
Но как да започне? Не научи много от джуджетата, всички бяха вперили погледи в телефоните и докато ги разпитваше, чегъртаха екраните с показалче, докато с неприкрита досада се опитваха да отклонят въпросите.
Все пак му стана ясно, че пътят минава през прословутите социални мрежи. И сега седеше, вперил отчаян поглед в монитора и нервно пушеше…

повече информация
Share This