„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

сеп. 30, 2022 | Технологии

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

30 септември 2022 | Технологии

Този материал получи голямата награда за „Култура и изкуство“ от реномираната надпревара Web Report 2023. Още по темата – тук.


 

Алгоритмите за генериране на изображение по описание са хит през последните месеци. Те са изумителен пример за това на какво е способен вече ИИ. Започна се с DALL·E, последваха безброй други модели, които постепенно станаха достъпни за все повече хора. Със сигурност, ако не сте се заигравали сами, то поне сте попадали на впечатляващите изображения, генерирани от приятелите ви и споделени в социалните мрежи.

Темата става все по-интересна от много аспекти. Тя определено е революция във фотографията, в създаването на изображения, но и в креативността като цяло. Генерирана снимка за първи път спечели конкурс за фотография за ужас на журито, което не подозираше. После най-големите имидж банки – снимкови архиви, забраниха качването на генерирани изображения… Докато те много често се оказват неразличими от истинските кадри.

Въпросите, които това направление задава, са много. Не по-малко интересно е, че постепенно се появи новото умение да се описват правилно изображенията, така че съответният алгоритъм да генерира точно това, което се очаква. Такива описания дори вече се продават онлайн.

Какво ли ще стане, ако му предложим думите на безспорни майстори на описанието? Как ли ще си представи класически цитати от българската литература? Какви ли илюстрации може да нарисува изкуственият интелект по произведенията на Ботев, Дебелянов, Борис Христов, Георги Господинов?

Ето прелюбопитните резултати от експеримента.

За целта е използвaн алгоритъмът MidJourney, който до момента определено се откроява като „най-поетичен“ – умее доста добре да се справя с креативност, метафоричност, като същевременно успява да намира доста различни посоки.

На български, уви, все още не работи достатъчно добре никой от алгоритмите. Затова са използвани преводи на стиховете на английски от сайта на Кристофър Бъкстон (и собствени преводи там, където изразите са доста по-очевидни). Показвам ви една от първите 4 генерирани картинки по всяка от зададените тема.

 

1. Дяволът, старият дявол…

Задание:

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола – старият Дявол –
дома си на чашка абсент.

(„На гости на Дявола“, Христо Смирненски)

Илюстрация:

Доста е симпатичен този стар дявол, даже като че ли носи и нещо от „Майстора и Маргарита“. Откъде ли намира алгоритъмът асоциацията с ретро излъчването, да не би наистина по някакъв начин да определя времето, когато са писани стиховете на Смирненски…?

 

2. Високи, сини планини

Задание:

Високи, сини планини,
реки и златни равнини,
небе по-нежно от коприна –
това е моята родина!

(„Високи сини планини“, Младен Исаев)

Илюстрация:

Когато получава ясни и точни указания, MidJourney, също както и „колегите“ си ( подобните алгоритми, се справя прекрасно. А какво по-недвусмислено послание от класическия патриотичен стих на Младен Исаев? Може би планините не са типично български, странно е, че в небето не се търси фотореалистичен стил, но… тук ли е посланието на стиха? Според мен, определено.

 

3. Жив е той, жив е!

Задание:

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

(„Хаджи Димитър“, Христо Ботев)

 

Илюстрация:

Тук, признавам, алгоритъмът потегли в доста странна посока. Важно е уточнението, че заради ограниченията, вложени от създателите, трябваше да се търсят много синоними. Например думи като „кърви“ и „рана“ са забранени и се наложи да подходя по-описателно, в резултат на което вероятно идва и червената куртка.

Любопитно е обаче откъде се появи своеобразният ореол, а и немалко от характеристиките, които определено бихме могли да свържем със самия Ботев. Макар че, разбира се, образът тук далеч да не е негов портрет. И, да, очите определено не са стихията на нашия „художник“, но пък изборът на униформата и сърцето е доста сполучлив.

 

4. Белоцветните вишни

Задание:

Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни?

(„Помниш ли, помниш ли, тихия двор“, Димчо Дебелянов)

 

Илюстрация:

След тъжния образ от Ботев, решавам да избера нещо по-ведро от Дебелянов… доколкото той е точният поет, ако търсим ведрост.

Струва ли ми се, или тази къща наистина изглежда доста по български? Малко са странни летящите вишневи цветове, но… алгоритъмът явно е уловил важността на прословутите белоцветни вишни, за които говори Дебелянов.

 

5. Стопанинът замина за Америка

Задание:

Прозорците – затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата – листът със словата:
„Стопанинът замина за Америка.“

(„Повест“, Атанас Далчев)

Илюстрация:

Да, алгоритъмът видимо не се досети, че тук е логично да има вратата на къща, започна с прозорците и нататък реши да гради образа… още един щрих за това колко е важно прецизното описание, което той очаква, за да може да се развихри с пълна сила.

Извън това обаче, настроението, гамата, композицията, дори сградата определено ми се струват близо до духа на Далчевите стихове.

 

6. Архангел невидим

Задание:

Трябва да свиря в глухата вечер,
докато не дочуя към мене да иде
гласът на хиляда тромпета далечни.
Или на някой архангел невидим.

(„Вечерен тромпет“, Борис Христов)

Илюстрация:

Уау! Искаме невидим архангел, ами… ето го. Той може да е в края на строфата, но го има. Летят крила, самия него го няма. Извинявайте, ако шегата е неуместна, истината е, че получавам доста поетичен образ, който също е в духа на прекрасните стихове на Борис Христов.

П.П. Няма тромпети?!

 

7. Нощта ражда… странни работи

Задание:

Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв –
величав.

(„Септември“, Гео Милев)

 

Илюстрация:

Време е за нещо доста по-„хард“. Чудя се дали да не опитам със „Септември ще бъде май“, но скоро ще дойде времето на метафорите със сезоните.

Тук имаме ли утроба? Очевидно. Вековната злоба, уви, и тук няма как да бъде точно на „роба“, защото алгоритъмът отново ми забранява думата, а явно „потиснатият работник“, с който съм го заменил, не е толкова силна асоциация. Поне аз не я виждам в картината. Която, въпреки това, пристъпва в стилистиката на символизма.

 

8. Август

Задание:

Август. Следобедът на годината.

(„Всичките наши тела“, Георги Господинов)

 

Илюстрация:

Имаме идилия, имаме поле от нещо като макове… може би самата метафора в метафората на Господинов, която шества из фейсбук всеки 1 август, не е уловена особено задълбочено. Може би и от небето има какво да се желае, но… август е, и алгоритъмът явно има нужда от почивка.

 

9. Мунчо тайм

Задание:

Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира.

(„Под игото“, Иван Вазов)

Илюстрация:

Да, това не са стихове. Да, това не е Мунчо. Да, алгоритъмът не ми позволи да пиша „луд“. Да, Патриархът не би познал илюстрацията на последното изречение от класическото си произведение.

Ама е доста готино, не е ли?

 

10. Нечакан и неискан гостенин…

Задание:

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

(„Прощално“, Никола Вапцаров)

 

Илюстрация:

И като че ли наистина Вапцаров отива нанякъде, в свръхизострени детайли на предния план стои и ножът на всяка от думите в иначе меките строфи.

Явно нашият художник си пада по драматичните гърбове, кой знае на какво е учен, за да го постигне.

Остава да гадаем какво точно е разбрал MidJourney от стиха, но като илюстратор в случая се е справил креативно.

 

10+ …на китарата

Май стана прекалено сериозно и драматично, нека не се разделяме с меланхолия, какво ще кажете?

За финал излизаме от света на литературата за кратък гастрол сред мемовете. Всички знаем кой е днес на китарата…

Задание:

На китарата Васко Жабата,
той ще свири, драги гости само за вас.
Ще чуете мелодии, хора, народни песни
цигански кючеци, всичките са лесни.

Илюстрация:

Ето го. Досещате се, заради строгите ограничения, и тук се налага да посменя някоя дума, но Васко… несъмнено е това за радост на всичките си драги гости.

И така, как ви се струва? Справи ли се MidJourney с класическите строфи от българската литература?

Според мен сигурното е едно – той дава много нови посоки за размисъл, включително и в тълкуването на думите, които опитва да разбере в ролята на читател… И на въображател.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

Текла Алексиева се превръща в легендарен илюстратор, след като създава 120 корици за книгите от поредицата „Библиотека Галактика“. Поколения читатели свързват най-големите фантастични романи с...

повече информация
Програмистът, който избра да е детегледач

Програмистът, който избра да е детегледач

Продължава да е повече от примамливо да се насочиш към програмирането, да потърсиш бъдещето си в прословутия IT сектор… Днешният ни гост е програмист с 20-годишен стаж! Насочва се към това поприще,...

повече информация
Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Можем ли днес да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека? Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални...

повече информация
„Живеем във време на пълна трансформация“

„Живеем във време на пълна трансформация“

„Заобиколени сме от огромно количество софтуерни системи, ползваме ги в ежедневието си, а те са написани от посредствени програмисти. Счупен е начинът, по който създаваме софтуер!“ „Ценността на...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Способни ли сме да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека?
Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории.
Има обаче и толкова много други любопитни щрихи, които да ни накарат да се замислим…
Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?

повече информация
Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация

Най-новите:

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?
Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.
Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…
Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.
Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?
Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

повече информация
„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

„За човека продължава да има 10 000 начина да мисли и да гледа света. А какво прави той, по дяволите? Зяпа си телефона. Децата, които растат сега, не са виждали какво има наоколо. Те са обект на фантастиката, живеят в паралелен свят. Те не знаят как изглеждат улиците, как изглеждат хората. Това ме кара да мисля, че няма оправия. Кой ще ги вкара в този свят? Ако стане случайно, те ще бъдат разбити.“
Текла Алексиева се превръща в легендарен илюстратор, след като създава 120 корици за книгите от поредицата „Библиотека Галактика“. Поколения читатели свързват най-големите фантастични романи с образите, нарисувани от нея. Освен художник със самобитен поглед и безброй признания, е и автор на стихосбирка.
Какво ли мисли тя за изображенията, генерирани от изкуствен интелект?
Защо според нея днес сме заобиколени отвсякъде от кич – в литературата, в изкуството, в живота?
Можем ли и как да си върнем добрия вкус?
Защо в никакъв случай не бива да напускаме Земята?
Как така… Текла Алексиева не е успяла да дочете книгата с една от най-известните ѝ корици?

повече информация
Програмистът, който избра да е детегледач

Програмистът, който избра да е детегледач

Продължава да е повече от примамливо да се насочиш към програмирането, да потърсиш бъдещето си в прословутия IT сектор…
Днешният ни гост е програмист с 20-годишен стаж! Насочва се към това поприще, много преди то да се превърне в мода и да стане толкова изкусително. Докато не усеща, че му е омръзнало да прекарва времето си пред компютрите, а най-приятно му е да е сред децата.
Така, напук на всички стереотипи, Богдан решава да си изкарва хляба, като гледа хлапета. Това го прави щастлив, осмисля ежедневието му. Дори не му минават идеи да се връща към компютрите, за него няма нищо по-смислено от времето, прекарано с децата…
Не е ли време да преосмислим някои клишета?

повече информация
„Колко ни е важна днес истината?“

„Колко ни е важна днес истината?“

„Как изпуснахме обществения договор? Ей така, тихичко…“
Вече не сме способни да различаваме текстовете и изображенията, генерирани от изкуствен интелект от тези, създадени от човека. Това е големият извод от експеримента на Дигитални истории, в който се включиха близо 2000 души.
Срещаме се с Надя Шабани, правозащитен адвокат и директор на БЦНП, и с Радина Банова-Стоева, правозащитен адвокат и правен консултант към центъра.
Какъв ще е начинът, по който оттук нататък ще можем да различаваме истината?
Защо е важно да си говорим за човешките права в контекста на големите въпроси, пред които днес ни изправят технологиите? Обречени ли са опитите за регулация на изкуствения интелект? Как да решим големия въпрос с етиката в тази област?
Защо решенията, които вземаме днес по въпросите на изкуствения интелект, имат толкова голямо значение за бъдещето на цивилизацията ни?

повече информация
Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Способни ли сме да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека?
Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории.
Има обаче и толкова много други любопитни щрихи, които да ни накарат да се замислим…
Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?

повече информация
„Живеем във време на пълна трансформация“

„Живеем във време на пълна трансформация“

„Заобиколени сме от огромно количество софтуерни системи, ползваме ги в ежедневието си, а те са написани от посредствени програмисти. Счупен е начинът, по който създаваме софтуер!“
„Ценността на смисленото съдържание ще се вдига, защото има прекалено много боклук, прекалено много шум. Единственият начин да се съхраним като хора е, да слагаме прегради. Да пресяваме какво влиза в нашата глава.“
Борис Симандов има огромен технологичен опит. Близо 10 години е на директорска позиция в Chaos Group, една от най-успешните български IT компании. Днес помага в развитието на следващото поколение стартъпи.
Заедно с Росен Генчев са създатели на фейсбук групата DevBG, най-оживеното (и често доста странно) онлайн пространство, където се срещат хората от технологичния свят.
Ще поговорим:
– за това можем ли да се чувстваме спокойни в днешните турбулентни времена
– за революцията на изкуствения интелект, в която живеем и за скептиците
– за поредната важна стъпка – Sora и генерирането на видео
– за големите предизвикателства и професиите, обречени да изчезнат
– за връщането на истината като ценност и медиите на бъдещето
– за групата DevBG като най-добрия пример защо и как не работи демокрацията днес.

повече информация
Share This