Градил AI-я килия. Как алгоритъмът нарисува любими български песни?

ян. 5, 2024 | Технологии

Градил AI-я килия. Как алгоритъмът нарисува любими български песни?

5 януари 2024 | Технологии

Изкуственият интелект вече създава изображения, които трудно се различават от фотографската реалистичност, а това може да променя дори историята.

Но как стои въпросът с творчеството? Научиха ли се моделите да „рисуват“ оригинално, впечатляващо, без очевидни гафове? Да се съобразяват, дори когато описанието е абстрактно, поетично, натоварено с послания?

Нека поразсъждаваме заедно с един кратък, но поучителен експеримент. Как ли ще се справи ChatGPT със задачата да ни илюстрира текстовете на любими български песни? Избирам напълно произволно 16 родни поетични произведения от различни епохи и жанрове, някои от най-разпознаваемите строфи, превърнали се в трели.

Как ли ще ни ги илюстрира алгоритъмът?

 

Наесен с песен

Преди малко повече от година направих подобен експеримент – зададох на MidJourney преведени на английски кратки стихове от най-популярните български майстори на словото и резултатът определено привлече вниманието.

Оттогава този тип технологии не спират да се развиват. Появиха се следващи поколения, които работят все по-добре, изображенията, които генерират, са все по-разнообразни, неразличими от създадените от човека… И дали тук вече не се появява нещо, което бихме могли да определим като творчество?

Този път ИИ получава доста по-трудна задача. Използвам третата версия на DALL·E – алгоритъмът, адаш на прословутия мустакат сюрреалист вече може да се използва директно от ChatGPT в платената му версия, базирана на GPT-4. Текстовете са избрани така, че да са от различни времена, в различна стилистика, достатъчно многопластови, за да провокират „художника“ (а дали ще си заслужи да остане без кавички?).

Условието: Създай ми подходяща илюстрация към текста, който ще получиш. Нека е в съотношение 16:9. После алгоритъмът получава пълния текст на български, без никакви допълнителни обяснения. Колелцето се завърта и той връща две изображения, едно от които избирам да ви покажа. Не се ли справи, няма шанс за поправка.

Доста тежка е този път задачата на нашия герой!

Ще го затрудни ли българският, при това поетичен (а и с архаизми и диалекти)? Как ще се справи с метафорите? Как ли ще си избере стил, който да улови посланието? Ще се провали ли зрелищно, както определено би се случило до неотдавна при толкова комплексна задача?

Започваме! С вихрено и патриотично начало.

 

1. Мила Родино

 

Експеримент музика

Текст

Горда Стара планина,

до ней Дунава синей,

слънце Тракия огрява,

над Пирина пламеней.

 

Мила Родино,

ти си земен рай!

Твойта хубост, твойта прелест,

ах, те нямат край!

(Автор: Цветан Радославов)

Сравнително лесно задание, за загрявка. Дори да не задълбава дълбоко в невроните си, добре обученият GPT би трябвало да разпознае популярен текст като този на български химн. И… красота! Получаваме идеализирания образ на „гордата Стара планина“, Дунав може би „синей“ доста далеч от мащабите си, но пък получаваме бонус – деликатно загатнат трибагреник (може би под формата на езеро?).

За щастие, нямаме време за така любимите напоследък спорове на патриотична тематика, например за древния ни произход, време е за следващата задача.

 

2. Притури се планината

 

Експеримент музика

Текст

Притури се планината,

Че затрупа два овчеря.

Че затрупа два овчеря,

Два овчеря – два другаря.

 

Първи моли, пусни мене.

Мене чака първо любе.

Втори моли, пусни мене.

Мене чака стара майка.

 

Проговаря планината:

Хей, ви вази два овчеря,

Любе жали ден до пладне,

Майка жали чак до гроба.

Народната песен стана популярна в изпълнението на Стефка Съботинова. Според мен DALL·E се справя доста добре, улавя страховитата планина, мъката на „двата овчеря“. Ето че вече не само българският език не затруднява големите модели, а и диалектите, и остарелите думи.

Още едно интересно нововъведение има при третата версия на този алгоритъм – той не само „изплюва“ картинки, но и дава описание – какво е „видял“ в заданието, което е получил и какво се е опитал да пресъздаде. С други думи – разделя задачата на две. Първо генерира описание на това какво се очаква да нарисува и едва след това, водейки се по него, се появява картинката. Още ли мислите, че бъдещето е на хората, които ще формулират точни промптове?

В случая имаме „визуализация на драматична и емоционална сцена от българска народна песен за двама овчари, затрупани от лавина. Мястото е заснежена планина“. Усети се какво му се готви състезателят…

 

3. Тих бял Дунав се вълнува

 

Експеримент музика

Текст

Тих бял Дунав се вълнува,

весело шуми

и „Радецки“ гордо плува

по златни вълни.

 

Но кога се там съзирва

козлодуйски бряг,

в парахода рог изсвирва,

развя се байряк.

 

Млади български юнаци

явяват се там,

на чела им левски знаци,

в очите им плам.

 

Гордо Ботев там застана

младият им вожд –

па си дума капитану,

с гол в ръката нож:

 

Аз съм български войвода,

момци ми са тез;

ний летиме за свобода,

кръв да леем днес.

 

Ний летиме на България

помощ да дадем

и от тежка тирания

да я отървем.

(Автор: Иван Вазов)

С риск GPT да не вникне в хумора ми, харесвам тази мелодия като средство за събуждане на хлапета, които закъсняват за детска градина.

Героят прилича на Ботев, патосът на сцената, достолепието, внушението, излъчването, поне мен ме впечатляват. Да, дали го търси, или не, DALL·E е далеч от фотореалистичен стил, поне не като при снимки, обработени за Instagram.

Корабът е значително по-голям и впечатляващ от „Радецки“, но пък… помолил съм го за изображение, отразяващо текста, не за снимка. И мисля, че се е справил впечатляващо.

 

4. Градил Илия килия

 

Експеримент музика

Текст

Градил Илия килия, градил Илия килия,

ох, аман, аман, на пътя, на кръстопътя.

 

Отдолу иде Ирина, отдолу иде Ирина,

ох, аман, аман, и на Илия думаше.

 

Вземи ме, бачо Илия, вземи ме, бачо Илия,

ох, аман, аман, в твойта тясна килия.

 

Не мога, либе Ирино, не мога, либе Ирино,

ох, аман, аман, че ти са руси косите.

 

Че ти са руси косите, че ти са руси косите,

ох, аман, аман, и ти играят очите.

 

Косите ще си почерня, косите ще си почерня,

ох, аман, аман, очите ще си укротя.

 

Калугерица ще стана, калугерица ще стана,

ох, аман, аман, и пак при тебе ще дойда.

Ако драматизмът е дошъл в повече на „майстора“, страх ме е да не реши да продължи сюжета „В механата“. Затова решавам да разнообразя задачата… в механджийска тематика. Класическата протяжна история за дюлгерина Илия, която отеква обичайно в малките часове и едва след специфична подготовка. Склонен съм да допусна и че повечето нощни бардове – заради незнание или други естествени ограничения, стигат едва до прословутата трета строфа.

Но DALL·E не пие! И чете докрай, а освен това създава доста мека, приятна, селска (и като че ли българска) идилия.

Ще устои ли Илия на недвусмислената оферта на мома Ирина?

 

5. Лале ли си, зюмбюл

 

Експеримент музика

Текст

Що побърза млад челеби, та заспа,

та не виде какво чудо помина,

лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си!

 

Поминаха дор три млади уфчеря:

първи носи шаро агне да коли,

втори носи руйно вино да пият,

трети носи медян кавал да свири.

 

Че минаха дор три моми хубави:

първа носи аршин бяла коприна,

втора носи пъстра хурка да преде,

третя носи шарен гергеф да шие.

 

Събуди се, разсъни се, челеби,

че да дойдеш на тяхната седянка!

Тук според мен „художникът“ ни избра доста неочаквана, шеговита стилистика. Обаче, справи се прилично дори с архаичния език

И все пак, виждаме лалетата, виждаме зюмбюлите, но… гюловете да не би да са го подхлъзнали като гюловицата – Мамин Николчо? Това би обяснило и румените бузи на дамите.

Странно е и че са показани именно те, в първия куплет са „три млади уфчеря“, чак после идват „три моми хубави“. И не са те, които носят „руйно вино да пият“, но… детайли. Или пък не?

Наздраве, DALL·E!

 

6. Моя страна

 

Експеримент музика

Текст

Колко нощи аз не спах,

колко друми извървях да се върна.

Колко песни аз изпях,

колко мъка изживях да се върна.

 

В мойта хубава страна

майка, татко и жена да прегърна.

Там, под родното небе,

чака моето дете да се върна.

 

Моя страна, моя България,

моя любов, моя България.

Моя тъга, моя България,

при теб ме праща вечно любовта.

 

Даже нейде по света

неизвестен да умра, ще се върна.

В мойта хубава страна

и тревата, и пръстта да прегърна.

 

Нека стана стръкче цвят,

нека вятърът познат ме прегърне.

Нека родните поля

да ме срещнат с песента, щом се върна.

 

Моя страна, моя България,

моя любов, моя България.

Моя тъга, моя България,

при теб ме праща вечно любовта.

(Автор: Васил Андреев, изпълнява: Емил Димитров)

Мекото послание на тази песен определено се припокрива с картинката по залез, която ни предлага DALL·E. Цилиндърът на пътника може да е от дългите му перипетии в чужбина, но всичко останало е достойно за родопски пейзаж…

 

7. Ако си дал

 

Експеримент музика

Текст

Ако си дал на гладния

дори трошица хляб от своя хляб.

Ако си дал на скитника

дори искрица огън от своят огън.

Ако си дал на милата

от своето сърце.

Ако си дал на чуждите

живот от себе си.

 

Ако си дал, ако си дал,

ако си дал от себе си,

не си живял, не си живял на празно.

 

Никой не може да ти отнеме

обичта, обичта на хората.

Никой не може да ти я вземе

любовта, любовта към хората.

И никой и нищо не ще ти отнема

вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.

Ти закъсняваш понякога истинно,

но винаги идваш, идваш при нас.

 

Ако си взел от славата на някой друг

дори една частица.

Ако си чул от клюката и я повториш

дори една секунда.

Ако си враг на подлия, но го послушаш

дори един единствен път.

Ако си ял от залъка на свой приятел и го забравиш.

 

Дали е трябвало

изобщо, дали е трябвало изобщо да се раждаш.

 

Никой не може да ти отнеме

обичта, обичта на хората.

Никой не може да ти я вземе

любовта, любовта към хората.

И никой и нищо не ще ти отнема

вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.

 

Ти закъсняваш понякога, истино,

но винаги идваш, идваш при нас.

(Автор: Иля Велчев, изпълнява Емил Димитров)

Интересното е, че втората песен на Емил Димитров в списъка е изрисувана в доста подобна тоналност. А може би многократното повторение на стиха „ако си дал“, го е накарало само тук да реши да създаде комбинацията от сцени? Които на места доста сполучливо се припокриват и допълват…

 

8. Богатство

 

Експеримент музика

Текст

За мен отдавна хората говорят,

че вечно съм без пукната пара,

но аз с всеки съм готов да споря

дали това е най-важно на света.

 

Живея на последния етаж

в една мансарда точно под звездите.

Прозорецът е моята врата,

а аз вървя към тях и ги разпитвам.

 

Дали след време тука, под звездите,

в прозореца ще има светлина.

Дали тогава пак ще слушат „Бийтълс“

и днешните поети ще четат?

 

Дали хазайката ще идва рано

с виенска кифла, с каничка кафе

и вместо да попита тя за наема

ще се усмихне: „Спахте ли добре?“.

 

И пак ли ще звучи невероятно

за някой, ако някой пак твърди,

че имам най-голямото богатство –

един прозорец и безброй звезди.

(Автор: Александър Петров, Изпълнява: „Тангра“)

Продължаваме към българския рок. Тук ме чакаше голяма изненада, защото помолих адаша на сюрреалиста за илюстрация към песента „Безсъние“ на Чочо Владовски, но както и да се опитвах да го убедя, ексцентричният илюстратор беше непреклонен, че според него „Дон Кихот, прегърнал здраво чашата“ е някакъв признак за насилие…

„Не пей ми се“, пееше Петко Славейков. Тогава остава „да блея“.

Е, със сюжета за мансарда точно под звездите го улесних. Няма я хазяйката „с виенска кифла, каничка кафе“, разположението на обзавеждането е малко странно, но… отново ми се струва, че имаме добре уловено настроение, послание и сполучлив образ.

 

9. Телефонна любов

 

Експеримент музика

Текст

Ти, ти, ти…

Ти, ти, ти, моя любов!

Ти, ти, ти…

Ти, ти, ти, вечна любов!

 

Телефон все ни свързва, телефон ни дели.

Малко тъжна е тази наша обич, нали?

 

Ако аз заговоря, ти отсреща мълчиш,

и не мога да видя най-добрите очи.

 

Ако ти заговориш, аз не мога така.

С моите длани да стопля твойта малка ръка.

 

Как изгрява не виждам върху устните смях

и не мога да стигна с моите устни до тях.

 

Ти ще дойдеш тук аз зная,нещо в мене днес боли.

Най-далечно разстояние е туй, което ни дели.

 

Аз не искам такава, телефонна любов.

Аз те искам до мене като тих благослов.

 

Аз те искам до мене всеки ден, всеки час.

Да си само с мене всеки миг, всеки миг.

 

Ти ще дойдеш тук аз зная, нещо в мене днес боли.

Най-далечно разстояние е туй, което ни дели.

(Автор: Ваньо Вълчев, изпълнява: Васил Найденов)

Мислех, че ще се затрудни с телефона (както аз се затрудних да обясня на 6-годишния ми син какво е „факс“) и донякъде се оказах прав. Самите телефони са от доста различни епохи, не са свързани към кабелите си, но… нека не издребняваме.

„Телефонна е тази наша обич, нали?“

Този път ще пропусна да го питам как си представя, че „под мостовете не текат реки“.

 

10. Мотел

 

Експеримент музика

Текст

Леле, сякаш пред църквата някой оставил е бебе…

Леле, така ми се плаче за тебе…

Леле, като на малко момиченце вързали току-що бурка…

Леле, мисля си, ще се побъркааам… леле…

 

Добър вечер, двойна стая има ли?

Да е с баня, да отмива спомени.

Колко взимате за час, два или три?

Заплащането става ли срещу сълзи, срещу сълзи…?!

 

Добър вечер бърза стая има ли?!

Нали тук е мотел за бързо влюбени!

За закуска не сервирайте храна,

ще закуся с моето чувство за вина, за вина.

 

Леле, като оплискан от ловка с кал –

мокър, безпомощен, мръсен.

Леле, чувствам се толкова скъсан. Леле…

 

Добър вечер, двойна стая има ли?

Да е с баня, да отмива спомени.

Колко взимате за час, два или три?

Заплащането става ли срещу сълзи, срещу сълзи…?!

 

Добър вечер бърза стая има ли?!

Нали тук е мотел за бързо влюбени!

За закуска не сервирайте храна,

ще закуся с моето чувство за вина, за вина.

(Автор и изпълнител: Азис)

Ще минем и без „две праскови и две череши“.

За да е пълноценен експериментът, нека навлезем в доста по-различни стилове. По всичко личи, DALL·E ще излезе фен на поп-фолка, справя се доста добре с хита на Азис.

 

11. Колега

 

Експеримент музика

Текст

Жълти зъбки и нерви лабави,

не гепи кабели, гепи кавъри.

Като стрида в маршрутките,

аз съм сам в държавата на проститутките.

Колега, помниш ли на стената любим портрет?

Нямаше го още „24 часа“,

немаше ни джиесеми, ни интернет,

Азис беше само Васко (…)

Немаше ги още бандеролите,

немаше я и кръвта в сополите.

Цените беха още идеални,

„Ъпсурт“ не беха толко комерсиални.

Сега амортисьорът ти тропа,

говориш ми за залеза на хипхопа.

Виде ми се, колега, че си паднал по гръб,

от коза съм станал малко тъп.

За тия години отидоха 4 декара,

мениджъра ни тръгна да вика лекара.

Викам, господин продуцент, дай ми пара,

искам турне като на „Ку-Ку Бенд“.

Дай ми един от ония партийни куфари,

да купа на пет (…) мини купъри.

Портмонето ми е да е претъпкано, вместо кухо.

Дошъл съм за нещо сухо.

 

Найш кво, аре само да не ме занимааш.

Дедо Господ май нема да ми прости.

Дай ми всичката пара на света, колега.

Не ме занимавай с глупости, бе!

(…)

(Автор: Христо Петров – Ицо Хазарта, изпълнява „Ъпсурт“)

Тук се надявах повечко да го затрудня с речитатива на Ицо Хазарта, той обаче се оказа хитър. Направи някакъв събирателен образ, очевидно „долавяйки“ рап песен. Защо я причисли към кейпоп надписите на билбордовете не знам.

Дори повече ме впечатли обаче, че не ме смъмри за доста директните попръжни на „Ъпсурт“, които му предадох така, както се чуват…

 

12. Миг като вечност

 

Експеримент музика

Текст

Още преди да те срещна в живота си,

теб съм обичал.

В древни гравюри и улични фотоси,

в звездна поличба,

в шумни площади и празни понятия,

в цирков спектакъл,

по телевизия, по телепатия –

теб аз съм чакал.

Колко години без шум са сближавали

двата маршрута!

Колко причини в света са създавали

тази минута! –

Нежният сблъсък на влюбени атоми.

Вик на вселени.

Още преди да започне съдбата ми,

ти си до мене.

 

Ти ме въздигаш по стръмните пътища.

Ти ме възпираш.

Моите кошмари и приказни сънища

ти режисираш.

Двама се лутаме в болка и истина,

в гняв и сърдечност.

Тази любов е в безкрая единствена.

Миг като вечност.

(Автор: Георги Константинов, изпълнява Тодор Върбанов)

Ехаа… Ето, връщаме се към романтиката, към един текст, в който няма ясен сюжет и получаваме тази експлозия от стилове и послания, детайли и емоции.

Дори да не сте сред феновете на ChatGPT, тук не може да не му признаете точка! И може би е време да се опитам да го изпотя с нещо по-трудно?

 

13. Футуролог

 

Експеримент музика

Текст

Като изтърсени от кош,

валят звезди. Изящна вечер.

И без понятие за грош

спи половин човечество.

 

Милиарди влюбени не спят –

от сън и разум се изключват.

Не спи Дежурният по Свят –

той бди и препрочита Тютчев.

 

Дежурството е лек, но кръст –

понеже няма много работа…

С приспивен микроземетръс

дежурните се забавляват.

 

И пак е ден, добре върви

опитомената галактика.

В града е шумно, c’est la vie!,

но никой не напредва с лакти.

 

Тук всеки има и талант,

и възпитание на Гьоте.

За всеки тук е оправдан

един античен израз – „готин“.

 

Готин, и аз съм тук! Но не така сам,

както често бил съм някога.

На раменете ми лежи ръка:

интелигентна, нежна…

 

А пътят – опнат като нерв.

Животът – пак неразгадаем!

Последният милиционер

над Омир слънчево ридае.

(Автор: Миряна Башева, изпълнява: „Щурците“)

Ами, не ми се получи. Не се изпоти, както и да се потят големите езикови модели (ще го питам някой път).

И тук според мен резултатът е впечатляващ – с комбинирането на доста от образите в текста, връзката им с централния сюжет и оригиналния, сполучливо подбран стил.

Какво ще кажете?

 

14. Обсебен

 

Експеримент музика

Текст

Тишината е твоето има наум.

Всеки облак носи твоя парфюм.

Всички влакове ходят в твоя тунел.

През трупа си за към теб съм поел.

 

Търся, влача се, денонощен и блед,

всяко вдишване е квадратче към теб.

И навсякъде тъкмо тук си била

и зад ъгъла си се скрила едва.

 

Как да те спра – нямам ръце, нямам лице, някой го взе.

Но ще простя целия ад, целия свят някой го взе

 

Ти си хаосът в мен, дупка от куршум.

Ти – плод развален, бял космичен шум.

Ти – град забранен, полъх от парфюм

и смях в тъжен ден – плод на болен ум.

 

Черни истини в моето тяло пълзят,

всички изстрели се извиват назад.

Любовта ми е озверяла трева,

заразена плът, тумор в моята глава

(Автор: Ина Григорова, изпълнява Стенли)

И ето че малко преди да се разделим, DALL·E стигна до среща с… Дали, Салвадор. Крайно абстрактните и силни думи на тази песен аз лично свързвам и с клипа към нея, в който са добре познати сцените от филма „Андалуското куче“ на режисьора Луис Бунюел и испанския художник.

Не го подведох, клипа го няма, получавам нещо доста оригинално – фотореализъм и хипнотични образи.

Нека обаче този път задълбаем още малко. Как ще се справи ел. художникът, ако му кажа да ми предложи илюстрация в съвсем различен стил, без да уточнявам какъв да бъде?

 

Експеримент музика

 

И пак…

 

Експеримент музика

 

И пак…

 

Експеримент музика

 

Някаква стилистика като от „Облакът Атлас“, може би?

Много интересно, 4 тотално различни стила и все пак, всеки успял по някакъв начин да улови крайно абстрактните и силни стихове на Ина Григорова. Не е ли впечатляващо?

 

15. По-полека

 

Експеримент музика

Текст

Тръгвам на там, където няма път или пътека.

Бяга светът, но ние ще я караме полека.

Сядаме пред вълните и на пясъка с китара,

барът е до морето, и морето е до бара.

 

Времето лети все по-далеко,

ние го следим, но по-полека.

Чорлави глави – като пирати

пеем и чакаме зората.

 

Времето лети все по-далеко,

ние го следим, но по-полека.

Огънят гори, луната мига

и засега това ми стига.

 

Утрото без аларма е като небе без облак.

Някой е спрял земята, а бедрата ти са топли.

Гледаме към вълните и на пясъка с китара.

Барът е до морето, и морето е до бара.

(Автор: Стефан Вълдобрев, изпълнява: „Обичайните заподозрени“)

Но стига вече абстракции, на изпроводяк е време за нещо леко и с поглед към топлата част на годината. Както се и очаква, DALL·E ми предлага изпълнена с настроение среща на лагерен огън край морето (и бар!). А ако пак го помоля да смени стила?

 

Експеримент музика

 

Експеримент музика

 

Излетяхме в небесата… но барът все още е до морето (и респективно обратното).

За мен художникът си издържа теста с отличен, махам кавичките… А на вас как ви се струва?

По какъв друг начин си струва да го предизвикаме?

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация
„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

За 5-и път Дигитални истории се нареди сред големите победители в най-оспорвания и доказан журналистически конкурс у нас – Web Report, организиран за 7-а поредна година от Dir.bg. Отличието е...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Доверявай, но проверявай онлайн!

Доверявай, но проверявай онлайн!

Ако не сте чували какво е „социално инженерство“ или „инженерия“, както казва, че е правилно да го наричаме днешният ни гост, сигурно си представяте сюжет като от „Франкенщайн“ – инженерът си прави човек… Или пък от конспиративните теории за контрол на масите.
Независимо дали сте го чували обаче, важно е все повече да си говорим по тази тема. Защото става дума за най-опасната и най-ефективната атака в дигиталния свят. Която не засяга компютри, мрежи, сървъри или програми, а най-слабото звено във веригата: човека.
„Днес пробивите в киберсигурността стават все по-често през социалната инженерия – метод, който използва манипулации и манипулативни техники, така че хората да бъдат измамени и така да бъде получен достъп до чувствителна информация“, казва специалистът по киберсигурност Пламен Цветанов.
Но кои са най-важните стъпки, за да се предпазим? Какви са най-големите рискове да подценим човек, от другата страна? Защо доверието онлайн трябва да бъде дефицитна стока? Темата е важна за всеки, дори да не си дава сметка…

повече информация
Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Знаете ли, че невинаги напрежението в мрежата у нас е било 220 волта? А че една прелюбопитна българска компютърна игра от началото на 80-те направо се превръща в… пророчество още със заглавието си? Как ли изглеждат първите български електрически скутери? А дали „хипстърите от 60-те“, които са ги ползвали, са имали как да си вземат и радио-тв-грамофон… достатъчно е било да са способни да носят 120 кг на рамо.
Отново се отправяме из пъстрата история на българската техника с най-точния и увлекателен гид. Вече 15 години Антон Оруш събира море от информация (и експонати), разказващи за миналото и настоящето ѝ. Невероятната му съдба, достойна за роман, бе една от първите дигитални истории.
Ето, качваме се в машината на времето за 5 спирки назад в историята, 5 интересни истории, свързани с миналото на технологиите по нашите земи.

повече информация

Най-новите:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

За 5-и път Дигитални истории се нареди сред големите победители в най-оспорвания и доказан журналистически конкурс у нас – Web Report, организиран за 7-ма поредна година от Dir.bg. Отличието е особено признание заради авторитетното жури, а и заради сериозната конкуренция – включиха се 230 журналистически материала.

„Дигитални истории“ е сред победителите във всяка от годините, откакто начинанието съществува. Наградата тази година е в категория „Истински истории“ за публикацията „Исус. Програмистът, дошъл от гетото“. Този път и втори материал бе сред трите номинирани – „Как да си генерираш инфлуенсър“ в категория „Технологии и иновации“.

повече информация
Share This