Изкуственият интелект вече създава изображения, които трудно се различават от фотографската реалистичност, а това може да променя дори историята.
Но как стои въпросът с творчеството? Научиха ли се моделите да „рисуват“ оригинално, впечатляващо, без очевидни гафове? Да се съобразяват, дори когато описанието е абстрактно, поетично, натоварено с послания?
Нека поразсъждаваме заедно с един кратък, но поучителен експеримент. Как ли ще се справи ChatGPT със задачата да ни илюстрира текстовете на любими български песни? Избирам напълно произволно 16 родни поетични произведения от различни епохи и жанрове, някои от най-разпознаваемите строфи, превърнали се в трели.
Как ли ще ни ги илюстрира алгоритъмът?
Наесен с песен
Преди малко повече от година направих подобен експеримент – зададох на MidJourney преведени на английски кратки стихове от най-популярните български майстори на словото и резултатът определено привлече вниманието.
Оттогава този тип технологии не спират да се развиват. Появиха се следващи поколения, които работят все по-добре, изображенията, които генерират, са все по-разнообразни, неразличими от създадените от човека… И дали тук вече не се появява нещо, което бихме могли да определим като творчество?
Този път ИИ получава доста по-трудна задача. Използвам третата версия на DALL·E – алгоритъмът, адаш на прословутия мустакат сюрреалист вече може да се използва директно от ChatGPT в платената му версия, базирана на GPT-4. Текстовете са избрани така, че да са от различни времена, в различна стилистика, достатъчно многопластови, за да провокират „художника“ (а дали ще си заслужи да остане без кавички?).
Условието: Създай ми подходяща илюстрация към текста, който ще получиш. Нека е в съотношение 16:9. После алгоритъмът получава пълния текст на български, без никакви допълнителни обяснения. Колелцето се завърта и той връща две изображения, едно от които избирам да ви покажа. Не се ли справи, няма шанс за поправка.
Доста тежка е този път задачата на нашия герой!
Ще го затрудни ли българският, при това поетичен (а и с архаизми и диалекти)? Как ще се справи с метафорите? Как ли ще си избере стил, който да улови посланието? Ще се провали ли зрелищно, както определено би се случило до неотдавна при толкова комплексна задача?
Започваме! С вихрено и патриотично начало.
1. Мила Родино
Текст
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Мила Родино,
ти си земен рай!
Твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край!
(Автор: Цветан Радославов)
Сравнително лесно задание, за загрявка. Дори да не задълбава дълбоко в невроните си, добре обученият GPT би трябвало да разпознае популярен текст като този на български химн. И… красота! Получаваме идеализирания образ на „гордата Стара планина“, Дунав може би „синей“ доста далеч от мащабите си, но пък получаваме бонус – деликатно загатнат трибагреник (може би под формата на езеро?).
За щастие, нямаме време за така любимите напоследък спорове на патриотична тематика, например за древния ни произход, време е за следващата задача.
2. Притури се планината
Текст
Притури се планината,
Че затрупа два овчеря.
Че затрупа два овчеря,
Два овчеря – два другаря.
Първи моли, пусни мене.
Мене чака първо любе.
Втори моли, пусни мене.
Мене чака стара майка.
Проговаря планината:
Хей, ви вази два овчеря,
Любе жали ден до пладне,
Майка жали чак до гроба.
Народната песен стана популярна в изпълнението на Стефка Съботинова. Според мен DALL·E се справя доста добре, улавя страховитата планина, мъката на „двата овчеря“. Ето че вече не само българският език не затруднява големите модели, а и диалектите, и остарелите думи.
Още едно интересно нововъведение има при третата версия на този алгоритъм – той не само „изплюва“ картинки, но и дава описание – какво е „видял“ в заданието, което е получил и какво се е опитал да пресъздаде. С други думи – разделя задачата на две. Първо генерира описание на това какво се очаква да нарисува и едва след това, водейки се по него, се появява картинката. Още ли мислите, че бъдещето е на хората, които ще формулират точни промптове?
В случая имаме „визуализация на драматична и емоционална сцена от българска народна песен за двама овчари, затрупани от лавина. Мястото е заснежена планина“. Усети се какво му се готви състезателят…
3. Тих бял Дунав се вълнува
Текст
Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и „Радецки“ гордо плува
по златни вълни.
Но кога се там съзирва
козлодуйски бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.
Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.
Гордо Ботев там застана
младият им вожд –
па си дума капитану,
с гол в ръката нож:
Аз съм български войвода,
момци ми са тез;
ний летиме за свобода,
кръв да леем днес.
Ний летиме на България
помощ да дадем
и от тежка тирания
да я отървем.
(Автор: Иван Вазов)
С риск GPT да не вникне в хумора ми, харесвам тази мелодия като средство за събуждане на хлапета, които закъсняват за детска градина.
Героят прилича на Ботев, патосът на сцената, достолепието, внушението, излъчването, поне мен ме впечатляват. Да, дали го търси, или не, DALL·E е далеч от фотореалистичен стил, поне не като при снимки, обработени за Instagram.
Корабът е значително по-голям и впечатляващ от „Радецки“, но пък… помолил съм го за изображение, отразяващо текста, не за снимка. И мисля, че се е справил впечатляващо.
4. Градил Илия килия
Текст
Градил Илия килия, градил Илия килия,
ох, аман, аман, на пътя, на кръстопътя.
Отдолу иде Ирина, отдолу иде Ирина,
ох, аман, аман, и на Илия думаше.
Вземи ме, бачо Илия, вземи ме, бачо Илия,
ох, аман, аман, в твойта тясна килия.
Не мога, либе Ирино, не мога, либе Ирино,
ох, аман, аман, че ти са руси косите.
Че ти са руси косите, че ти са руси косите,
ох, аман, аман, и ти играят очите.
Косите ще си почерня, косите ще си почерня,
ох, аман, аман, очите ще си укротя.
Калугерица ще стана, калугерица ще стана,
ох, аман, аман, и пак при тебе ще дойда.
Ако драматизмът е дошъл в повече на „майстора“, страх ме е да не реши да продължи сюжета „В механата“. Затова решавам да разнообразя задачата… в механджийска тематика. Класическата протяжна история за дюлгерина Илия, която отеква обичайно в малките часове и едва след специфична подготовка. Склонен съм да допусна и че повечето нощни бардове – заради незнание или други естествени ограничения, стигат едва до прословутата трета строфа.
Но DALL·E не пие! И чете докрай, а освен това създава доста мека, приятна, селска (и като че ли българска) идилия.
Ще устои ли Илия на недвусмислената оферта на мома Ирина?
5. Лале ли си, зюмбюл
Текст
Що побърза млад челеби, та заспа,
та не виде какво чудо помина,
лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си!
Поминаха дор три млади уфчеря:
първи носи шаро агне да коли,
втори носи руйно вино да пият,
трети носи медян кавал да свири.
Че минаха дор три моми хубави:
първа носи аршин бяла коприна,
втора носи пъстра хурка да преде,
третя носи шарен гергеф да шие.
Събуди се, разсъни се, челеби,
че да дойдеш на тяхната седянка!
Тук според мен „художникът“ ни избра доста неочаквана, шеговита стилистика. Обаче, справи се прилично дори с архаичния език
И все пак, виждаме лалетата, виждаме зюмбюлите, но… гюловете да не би да са го подхлъзнали като гюловицата – Мамин Николчо? Това би обяснило и румените бузи на дамите.
Странно е и че са показани именно те, в първия куплет са „три млади уфчеря“, чак после идват „три моми хубави“. И не са те, които носят „руйно вино да пият“, но… детайли. Или пък не?
Наздраве, DALL·E!
6. Моя страна
Текст
Колко нощи аз не спах,
колко друми извървях да се върна.
Колко песни аз изпях,
колко мъка изживях да се върна.
В мойта хубава страна
майка, татко и жена да прегърна.
Там, под родното небе,
чака моето дете да се върна.
Моя страна, моя България,
моя любов, моя България.
Моя тъга, моя България,
при теб ме праща вечно любовта.
Даже нейде по света
неизвестен да умра, ще се върна.
В мойта хубава страна
и тревата, и пръстта да прегърна.
Нека стана стръкче цвят,
нека вятърът познат ме прегърне.
Нека родните поля
да ме срещнат с песента, щом се върна.
Моя страна, моя България,
моя любов, моя България.
Моя тъга, моя България,
при теб ме праща вечно любовта.
(Автор: Васил Андреев, изпълнява: Емил Димитров)
Мекото послание на тази песен определено се припокрива с картинката по залез, която ни предлага DALL·E. Цилиндърът на пътника може да е от дългите му перипетии в чужбина, но всичко останало е достойно за родопски пейзаж…
7. Ако си дал
Текст
Ако си дал на гладния
дори трошица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника
дори искрица огън от своят огън.
Ако си дал на милата
от своето сърце.
Ако си дал на чуждите
живот от себе си.
Ако си дал, ако си дал,
ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял на празно.
Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понякога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.
Ако си взел от славата на някой друг
дори една частица.
Ако си чул от клюката и я повториш
дори една секунда.
Ако си враг на подлия, но го послушаш
дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел и го забравиш.
Дали е трябвало
изобщо, дали е трябвало изобщо да се раждаш.
Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понякога, истино,
но винаги идваш, идваш при нас.
(Автор: Иля Велчев, изпълнява Емил Димитров)
Интересното е, че втората песен на Емил Димитров в списъка е изрисувана в доста подобна тоналност. А може би многократното повторение на стиха „ако си дал“, го е накарало само тук да реши да създаде комбинацията от сцени? Които на места доста сполучливо се припокриват и допълват…
8. Богатство
Текст
За мен отдавна хората говорят,
че вечно съм без пукната пара,
но аз с всеки съм готов да споря
дали това е най-важно на света.
Живея на последния етаж
в една мансарда точно под звездите.
Прозорецът е моята врата,
а аз вървя към тях и ги разпитвам.
Дали след време тука, под звездите,
в прозореца ще има светлина.
Дали тогава пак ще слушат „Бийтълс“
и днешните поети ще четат?
Дали хазайката ще идва рано
с виенска кифла, с каничка кафе
и вместо да попита тя за наема
ще се усмихне: „Спахте ли добре?“.
И пак ли ще звучи невероятно
за някой, ако някой пак твърди,
че имам най-голямото богатство –
един прозорец и безброй звезди.
(Автор: Александър Петров, Изпълнява: „Тангра“)
Продължаваме към българския рок. Тук ме чакаше голяма изненада, защото помолих адаша на сюрреалиста за илюстрация към песента „Безсъние“ на Чочо Владовски, но както и да се опитвах да го убедя, ексцентричният илюстратор беше непреклонен, че според него „Дон Кихот, прегърнал здраво чашата“ е някакъв признак за насилие…
„Не пей ми се“, пееше Петко Славейков. Тогава остава „да блея“.
Е, със сюжета за мансарда точно под звездите го улесних. Няма я хазяйката „с виенска кифла, каничка кафе“, разположението на обзавеждането е малко странно, но… отново ми се струва, че имаме добре уловено настроение, послание и сполучлив образ.
9. Телефонна любов
Текст
Ти, ти, ти…
Ти, ти, ти, моя любов!
Ти, ти, ти…
Ти, ти, ти, вечна любов!
Телефон все ни свързва, телефон ни дели.
Малко тъжна е тази наша обич, нали?
Ако аз заговоря, ти отсреща мълчиш,
и не мога да видя най-добрите очи.
Ако ти заговориш, аз не мога така.
С моите длани да стопля твойта малка ръка.
Как изгрява не виждам върху устните смях
и не мога да стигна с моите устни до тях.
Ти ще дойдеш тук аз зная,нещо в мене днес боли.
Най-далечно разстояние е туй, което ни дели.
Аз не искам такава, телефонна любов.
Аз те искам до мене като тих благослов.
Аз те искам до мене всеки ден, всеки час.
Да си само с мене всеки миг, всеки миг.
Ти ще дойдеш тук аз зная, нещо в мене днес боли.
Най-далечно разстояние е туй, което ни дели.
(Автор: Ваньо Вълчев, изпълнява: Васил Найденов)
Мислех, че ще се затрудни с телефона (както аз се затрудних да обясня на 6-годишния ми син какво е „факс“) и донякъде се оказах прав. Самите телефони са от доста различни епохи, не са свързани към кабелите си, но… нека не издребняваме.
„Телефонна е тази наша обич, нали?“
Този път ще пропусна да го питам как си представя, че „под мостовете не текат реки“.
10. Мотел
Текст
Леле, сякаш пред църквата някой оставил е бебе…
Леле, така ми се плаче за тебе…
Леле, като на малко момиченце вързали току-що бурка…
Леле, мисля си, ще се побъркааам… леле…
Добър вечер, двойна стая има ли?
Да е с баня, да отмива спомени.
Колко взимате за час, два или три?
Заплащането става ли срещу сълзи, срещу сълзи…?!
Добър вечер бърза стая има ли?!
Нали тук е мотел за бързо влюбени!
За закуска не сервирайте храна,
ще закуся с моето чувство за вина, за вина.
Леле, като оплискан от ловка с кал –
мокър, безпомощен, мръсен.
Леле, чувствам се толкова скъсан. Леле…
Добър вечер, двойна стая има ли?
Да е с баня, да отмива спомени.
Колко взимате за час, два или три?
Заплащането става ли срещу сълзи, срещу сълзи…?!
Добър вечер бърза стая има ли?!
Нали тук е мотел за бързо влюбени!
За закуска не сервирайте храна,
ще закуся с моето чувство за вина, за вина.
(Автор и изпълнител: Азис)
Ще минем и без „две праскови и две череши“.
За да е пълноценен експериментът, нека навлезем в доста по-различни стилове. По всичко личи, DALL·E ще излезе фен на поп-фолка, справя се доста добре с хита на Азис.
11. Колега
Текст
Жълти зъбки и нерви лабави,
не гепи кабели, гепи кавъри.
Като стрида в маршрутките,
аз съм сам в държавата на проститутките.
Колега, помниш ли на стената любим портрет?
Нямаше го още „24 часа“,
немаше ни джиесеми, ни интернет,
Азис беше само Васко (…)
Немаше ги още бандеролите,
немаше я и кръвта в сополите.
Цените беха още идеални,
„Ъпсурт“ не беха толко комерсиални.
Сега амортисьорът ти тропа,
говориш ми за залеза на хипхопа.
Виде ми се, колега, че си паднал по гръб,
от коза съм станал малко тъп.
За тия години отидоха 4 декара,
мениджъра ни тръгна да вика лекара.
Викам, господин продуцент, дай ми пара,
искам турне като на „Ку-Ку Бенд“.
Дай ми един от ония партийни куфари,
да купа на пет (…) мини купъри.
Портмонето ми е да е претъпкано, вместо кухо.
Дошъл съм за нещо сухо.
Найш кво, аре само да не ме занимааш.
Дедо Господ май нема да ми прости.
Дай ми всичката пара на света, колега.
Не ме занимавай с глупости, бе!
(…)
(Автор: Христо Петров – Ицо Хазарта, изпълнява „Ъпсурт“)
Тук се надявах повечко да го затрудня с речитатива на Ицо Хазарта, той обаче се оказа хитър. Направи някакъв събирателен образ, очевидно „долавяйки“ рап песен. Защо я причисли към кейпоп надписите на билбордовете не знам.
Дори повече ме впечатли обаче, че не ме смъмри за доста директните попръжни на „Ъпсурт“, които му предадох така, както се чуват…
12. Миг като вечност
Текст
Още преди да те срещна в живота си,
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия –
теб аз съм чакал.
Колко години без шум са сближавали
двата маршрута!
Колко причини в света са създавали
тази минута! –
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми,
ти си до мене.
Ти ме въздигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Моите кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.
(Автор: Георги Константинов, изпълнява Тодор Върбанов)
Ехаа… Ето, връщаме се към романтиката, към един текст, в който няма ясен сюжет и получаваме тази експлозия от стилове и послания, детайли и емоции.
Дори да не сте сред феновете на ChatGPT, тук не може да не му признаете точка! И може би е време да се опитам да го изпотя с нещо по-трудно?
13. Футуролог
Текст
Като изтърсени от кош,
валят звезди. Изящна вечер.
И без понятие за грош
спи половин човечество.
Милиарди влюбени не спят –
от сън и разум се изключват.
Не спи Дежурният по Свят –
той бди и препрочита Тютчев.
Дежурството е лек, но кръст –
понеже няма много работа…
С приспивен микроземетръс
дежурните се забавляват.
И пак е ден, добре върви
опитомената галактика.
В града е шумно, c’est la vie!,
но никой не напредва с лакти.
Тук всеки има и талант,
и възпитание на Гьоте.
За всеки тук е оправдан
един античен израз – „готин“.
Готин, и аз съм тук! Но не така сам,
както често бил съм някога.
На раменете ми лежи ръка:
интелигентна, нежна…
А пътят – опнат като нерв.
Животът – пак неразгадаем!
Последният милиционер
над Омир слънчево ридае.
(Автор: Миряна Башева, изпълнява: „Щурците“)
Ами, не ми се получи. Не се изпоти, както и да се потят големите езикови модели (ще го питам някой път).
И тук според мен резултатът е впечатляващ – с комбинирането на доста от образите в текста, връзката им с централния сюжет и оригиналния, сполучливо подбран стил.
Какво ще кажете?
14. Обсебен
Текст
Тишината е твоето има наум.
Всеки облак носи твоя парфюм.
Всички влакове ходят в твоя тунел.
През трупа си за към теб съм поел.
Търся, влача се, денонощен и блед,
всяко вдишване е квадратче към теб.
И навсякъде тъкмо тук си била
и зад ъгъла си се скрила едва.
Как да те спра – нямам ръце, нямам лице, някой го взе.
Но ще простя целия ад, целия свят някой го взе
Ти си хаосът в мен, дупка от куршум.
Ти – плод развален, бял космичен шум.
Ти – град забранен, полъх от парфюм
и смях в тъжен ден – плод на болен ум.
Черни истини в моето тяло пълзят,
всички изстрели се извиват назад.
Любовта ми е озверяла трева,
заразена плът, тумор в моята глава
(Автор: Ина Григорова, изпълнява Стенли)
И ето че малко преди да се разделим, DALL·E стигна до среща с… Дали, Салвадор. Крайно абстрактните и силни думи на тази песен аз лично свързвам и с клипа към нея, в който са добре познати сцените от филма „Андалуското куче“ на режисьора Луис Бунюел и испанския художник.
Не го подведох, клипа го няма, получавам нещо доста оригинално – фотореализъм и хипнотични образи.
Нека обаче този път задълбаем още малко. Как ще се справи ел. художникът, ако му кажа да ми предложи илюстрация в съвсем различен стил, без да уточнявам какъв да бъде?
И пак…
И пак…
Някаква стилистика като от „Облакът Атлас“, може би?
Много интересно, 4 тотално различни стила и все пак, всеки успял по някакъв начин да улови крайно абстрактните и силни стихове на Ина Григорова. Не е ли впечатляващо?
15. По-полека
Текст
Тръгвам на там, където няма път или пътека.
Бяга светът, но ние ще я караме полека.
Сядаме пред вълните и на пясъка с китара,
барът е до морето, и морето е до бара.
Времето лети все по-далеко,
ние го следим, но по-полека.
Чорлави глави – като пирати
пеем и чакаме зората.
Времето лети все по-далеко,
ние го следим, но по-полека.
Огънят гори, луната мига
и засега това ми стига.
Утрото без аларма е като небе без облак.
Някой е спрял земята, а бедрата ти са топли.
Гледаме към вълните и на пясъка с китара.
Барът е до морето, и морето е до бара.
(Автор: Стефан Вълдобрев, изпълнява: „Обичайните заподозрени“)
Но стига вече абстракции, на изпроводяк е време за нещо леко и с поглед към топлата част на годината. Както се и очаква, DALL·E ми предлага изпълнена с настроение среща на лагерен огън край морето (и бар!). А ако пак го помоля да смени стила?
Излетяхме в небесата… но барът все още е до морето (и респективно обратното).
За мен художникът си издържа теста с отличен, махам кавичките… А на вас как ви се струва?
По какъв друг начин си струва да го предизвикаме?
