Поезията оживява. Какви видеа създаде ИИ по класически български стихове?

авг. 2, 2024 | Технологии

Поезията оживява. Какви видеа създаде ИИ по класически български стихове?

2 август 2024 | Технологии

Колко близо са моделите, които ще генерират видео, неразличимо от човека? Нека проверим заедно с един важен експеримент.

Генеративните модели се развиват с изумителна скорост. Преди 2 години направих същия опит с изображения – подадох на Midjourney класически български стихове, за да видим колко добре ще се справи – ще улови ли посланието, ще създаде ли достойни изображения? Постепенно алгоритмите се оказаха все по-добри в тази задача, дотолкова, че днес се оказваме неспособни да различим създадените от генерираните изображения.

Но как стоят нещата с видеото? Какви ли филмчета може да създаде изкуственият интелект по избрани класически стихове? Избирам две платформи, които предлагат доста различен подход към генерирането. И резултатите, поне за мен, определено са впечатляващи…

 

История в картинки

Първо е ред на няколко важни уточнения. Алгоритмите вече са доста добри в това да „раздвижат“ подадена им илюстрация, дори да добавят звук. Не чак толкова зле се справят дори и на български:

 

 

 

Тук обаче ще проверяваме нещо съвсем друго. Колко успешни са тогава, когато ги оставим сами да създават, без допълнителни указания, очаквания, без човешка намеса. Вземайте пуканките, време е за неочаквано кино!

 

1. Пролет моя…

Задание:

Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна страшно, огненометежна

да възвърнеш хиляди надежди

и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора…

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет…

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и – умра на твойте барикади!

Никола Вапцаров

(Кликнете върху заглавието, за да прочетете съответния стих.)

 

Видео (генерирано от InVideo):

 

 

Може да е горещо лято, но, както виждаме, генеративните технологии вече изживяват своята пролет, ето защо започваме с класиката на Вапцаров. Избирам за експеримента по препоръки на хора с опит в бранша платформата InVideo. Опитвам първо на български… резултатът е далеч от добър, затова се примирявам, че трябва да давам преводи на английски. Избирам стихове, които имат според мен достатъчно добър вариант на този език, почти всички са в превод на Кристофър Бъкстон, който ни е гостувал със своята запомняща се Дигитална история.

Имам възможност за някои допълнителни настройки – избирам колко точно да е креативен ИИ режисьорът, за каква аудитория е предназначен клипът…

Иииии… резултатът е забележително добър! Да, може би няма бури и урагани, но пролетта е толкова изразителна, четецът доста се старае с емоционалните стихове.

Тук е време за важно уточнение. В случая използвам платформа, която включва изкуствения интелект именно в ролята на режисьор. Той интерпретира подадения му текст, избира на базата на него готови кратки клипчета и снимки, които монтира, като добавя и гласа зад кадър.

И резултатът е забележителен, ще видим още няколко интересни примера след малко.

Но докъде са стигнали другите алгоритми, онези, които могат да създават видео, без да използват за основа готови кадри? Наследниците на генераторите на изображения…

 

2. …хубави очи

Задание:

Две хубави очи

Две хубави очи. Душата на дете

в две хубави очи; – музика – лъчи

Не искат и не обещават те…

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли!

Страсти и неволи

ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях –

не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли…

Не искат и не обещават те! –

Две хубави очи. Музика, лъчи

в две хубави очи. Душата на дете…

Пейо Яворов

Видео (генерирано от KlingAI):

 

 

Има ли очи? Има. На дете ли са? Са.

Разбира се, с пълно право можете да сте разочаровани – някакви си 5 секунди, при това с толкова буквално тълкувание. Те обаче показват, че вече сме напът да извървим една огромна стъпка.

В средата на февруари тази година OpenAI отново привлече погледите на цял свят с поредния си зашеметяващ модел на име Sora. Бяха показани забележително убедителни видеа, генерирани изцяло от изкуствения интелект. По всичко личеше, че моделът вече разбира триизмерността, което наистина е огромна крачка напред. После беше обявено, че Sora ще бъде допълнително тествана и след това ще стане достъпна за всеки потребител.

Е, мина половин година и това още не се е случило. Дали моделът се е оказал не толкова добър, колкото изглеждаше по демонстрираните клипове, дали са се появили нови етични въпроси, или просто компанията се е пренасочила към други, по-важни проекти, като например дългоочаквания GPT-5… Както често се случва с уж „отворения“ по името си OpenAI отговорът си остава зад широко затворените му врати.

И все пак, може би генерирането на видео е по-близо от това, което си представят песимистите? Постепенно се появяват и други модели, които обещават същото – изцяло генерирано видео. Именно това виждате тук.

 

3. Хубаво е, но не е готово

Задание:

Господи, колко си хубава!

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави

Не се измъчвай повече – обичай ме!

Не се щади – обичай ме!

Обичай ме

със истинската сила на ръцете си,

нозете си, очите си – със цялото

изящество на техните движения.

Повярвай ми завинаги – и никога

ти няма да си глупава – обичай ме!

И да си зла – обичай ме!

Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,

особено по стълбите си хубава.

Със дрехи и без дрехи, непрекъснато

си хубава… Най-хубава си в стаята.

Във тъмното, когато си със гребена.

И гребенът потъва във косите ти.

Косите ти са пълни с електричество –

докосна ли ги, ще засветя в тъмното.

Наистина си хубава – повярвай ми.

И се старай до края да си хубава.

Не толкова за мене, а за себе си,

дърветата, прозорците и хората.

Не разрушавай бързо красотата си

с ревниви подозрения – прощавай ми

внезапните пропадания някъде –

не прекалявай, моля те, с цигарите.

Не ме изгубвай никога – откривай ме,

изпълвай ме с детинско изумление.

Отново да се уверя в ръцете ти,

в нозете ти, в очите ти… Обичай ме!

Как искам да те задържа завинаги.

Да те обичам винаги –

завинаги.

И колко ми е невъзможно… Колко си

ти пясъчна… И моля те, не казвай ми,

че искаш да ме задържиш завинаги,

да ме обичаш винаги,

завинаги.

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!

Господи,

колко си истинска.

Христо Фотев

 

Видео (генерирано от KlingAI):

 

 

Да, виждам и аз, нека зарадвам скептиците. Моделът си избра това, което най-силно затруднява и до днес генераторите на изображения – ръцете. Да, видеото без съмнение е неубедително, веднага се забелязва, че е генерирано… Аз обаче си спомням как точно така се случваше и със създаването на изображения. Имахме по 7-8 пръста, нямаше усет за анатомичните детайли…После обаче моделите с изумителна скорост станаха по-добри в решаването на тази задача. Не че и сега не допускат грешки, но се случва рядко и не толкова грубо.

И така, тук платформата се опита да улови нежността в стиховете на Христо Фотев, но се препъна в естетиката.

Впрочем, за тази част от експеримента, използвам модела KlingAI. Както отеква от името му, той идва от Китай. А това е още една важна тема, за която малко се говори. На фона на напредъка на изкуствения интелект в западния свят, доста малко научаваме за огромните постижения в същата област и на изтока…

Как ли ще се справи „китайският режисьор“ със следващите задания?

 

4. Спи ИИ в безшумните тъми

Задание:

Спи градът

Спи градът в безшумните тъми.

На нощта неверна верен син,

аз бездомен и самин –

а дъждът ръми, ръми, ръми…

Трепнали край черните стени,

стъпките размерено кънтят

и след мен невидими вървят

жалби за преминалите дни.

Образът на милото дете,

нявга озарило моя праг,

в спомени възкръсва – чист и драг –

и скръбта расте, расте, расте…

Тя дойде – дете – с пробуден жар,

с пламенна усмивка на уста,

на възжаждал вечна красота,

аз отвъргнах тленния й дар.

Миналото – ах, остана то

тъмен край, от скърби заледен,

и оттам отпраща тя към мен

своя скърбен вик: защо, защо?

Спи градът в безшумните тъми.

На нощта неверна верен син,

бродя аз бездомен и самин –

а дъждът ръми, ръми, ръми…

Димчо Дебелянов

 

Видео (генерирано от KlingAI):

 

 

Доста добре, поне според мен. С изключение на леко кривите тук-таме стълбове на уличните лампи, аз поне не му откривам друга слабост. Като че ли я има и дебеляновската меланхолия… или пък аз си внушавам, как ви се струва?

Неслучайно генерирането на видео е толкова важна следваща стъпка в развитието на ИИ и технологиите като цяло. Докато при създаването на изображение задачата е просто то да бъде изрисувано – пиксел по пиксел, за да се получи генерирането на логични последователни картинки, които се преливат гладко и имат логика, е нужно моделите да имат по-добро разбиране за триизмерността, за устройството на физическия свят. Когато това се постигне, то ще е изключително важна стъпка и в напредъка на много други области, от които очакваме големи новини – като се почне от самоуправляващите се коли и се стигне до роботиката…

Но стига нездрав оптимизъм, време е за малко здрав нихилизъм с добрия стар Петко Славейков.

 

5. Културна революция

Задание:

Не сме народ

Не сме народ, не сме народ, а мърша,

хора, дето нищо не щат да вършат.

Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!

„Аз не зная! Аз не мога!“ – общ е глас.

И не знаем, не можеме, не щеме

да работим за себе си със време.

Само знаем и можеме, и щеме

един други злобно да се ядеме…

Помежду си лихи, буйни, топорни,

пред други сме тихи, мирни, покорни…

Все нас тъпчат кой отдето завърне,

щот сме туткун, щото не сме кадърни…

Всякой вика „Яман ни е нам хала!“ –

а всякому мерамът е развала…

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,

пак ще кажа и с това ще да свърша.

Петко Р. Славейков

 

Видео (генерирано от KlingAI):

Хахахаха. Дали в Китай си имат еквивалент на дядо Петко от времената на Културната революция? Тук колегата изобщо не разбра контекста, има я само бунтовността.

Алгоритми от всички страни, обединете се!

 

6. Хора, къщи, салтанати

Задание:

Горда Стара планина

Горда Стара планина,

до ней Дунава синей,

слънце Тракия огрява,

над Пирина пламеней.

Мила Родино,

ти си земен рай!

Твойта хубост, твойта прелест,

ах, те нямат край!

Цветан Радославов

Видео (генерирано от KlingAI):

 

 

Видео (генерирано от InVideo):

 

 

А какво ли ще стане в следващия момент, когато двете платформи, които тестваме, обединят силите си? Ако ги превърнем в ИИ агенти – платформи като KlingAI генерират кратки видеа, а „колеги“ като inVideo ги подреждат, сглобяват, озвучават и доосмислят?

Небето е границата, както често обичат да повтарят програмистите.

Е, да, още е далеч, но аз поне виждам огромен напредък. Първата платформа успя да генерира типична българска красота, втората ни отведе на цяло виртуално пътешествие из България, макар да не цитира конкретно думите на химна, които ѝ подадох… И макар да имаше очевидно несполучливи и далечни решения с кадри от Азия, като цяло се получи нещо доста по-добро от немалко реклами на родния туризъм, които съм виждал.

ИИ прави грешки? Е, то и естественият интелект по нашите ширини понякога бърка Скалистите планини с Витоша. Само че той няма да е по-„умен“ с всяка следваща версия…

 

7. Какви е неща раждала…

Задание:

Септември

Нощта ражда из мъртва утроба

вековната злоба на роба:

своя пурпурен гняв –

величав.

Гео Милев

Видео (генерирано от KlingAI):

 

 

Видео (генерирано от InVideo):

 

 

Тези строфи включих в експеримента със снимките преди 2 години, давам ги и на двете платформи тук. Според мен успехът при тях е доста показателен за това доколко добре се справят алгоритмите в търсенето на контекст, на метафора, как четат между редовете…

Силен е според мен образът от напълно генерираното клипче, има и метафора. Втората платформа пък намери доста странни и неочаквани асоциации. Да, вече ми прави впечатление, че дикторът се справя със сходна интонация (но безгрешно!) с повечето стихове, но пък това е много малка и лесно решима следваща стъпка…

Откъде, по дяволите, ги взе обаче тези бейзболни асоциации? Да, личи си американският почерк на „режисьора“…

 

8. „Искам на всички заспали да кажа“

Задание:

Вечерен тромпет

Върти ни живота под жаркото слънце

и трием нозе от горещия камък…

Но щом вечерта от небето се спусне,

ще взема тромпета и ще седна на прага.

Стига край тия стени съм се лутал

като звън на пробита камбана.

Трябва да свиря, трябва да срутя

тишината – само викът да остане.

Искам да гръмне горещия вятър

и докрай да отвори вратите.

Искам да тръгне отново земята

след кръстоносния марш на щурците.

Искам бодливата тел пред дома ви

с моята песен да скъсам.

Искам съседа, който се прави

на глух, да възвърне слуха си.

Искам да върже своите пръсти

крадецът, сърце да си купи пазача.

Искам да капна от моите сълзи

в окото, което ръждясва.

Искам отново при нас да се върне

панаирът – прахта да издуха.

Искам от смях да умре и от гъдел

този, който умира от скука.

Искам над мъртвите като на стража

до сутринта да стоиме.

Искам на всички заспали да кажа,

че има време да се наспиме…

Трябва да свиря в глухата вечер,

докато не дочуя към мене да иде

гласът на хиляда тромпета далечни.

Или на някой архангел невидим.

Борис Христов

 

Видео (генерирано от InVideo):

 

 

Доста симпатично. Имаме си нов, доста подходящ по интонация диктор.

Готин тромпет! ИИ вече се справя (почти) за шестица на матурата по литература, проверявал съм го. Тук, на „видео матурата“ още е далеч от истината, но пък видимо напредва и дава интересни посоки за размисъл…

 

9. Романтиката е днес в роботите

Задание:

Стон

На Лора

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов…

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка –

и в мъката любов!

Миражите са близо, – пътя е далек.

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек…

Миражите са близо, – пътя е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене, –

тя – плът и призрак лек!

Пейо Яворов

 

Видео (генерирано от InVideo):

 

 

 

Тук май се справи най-добре, какво ще кажете?

 

10. ИИ на гости на дявола

Задание:

На гости у Дявола. Приказка за честта

В живота си нивга не бях се надявал

на толкова мил комплимент:

покани ме Дявола – старият Дявол –

дома си на чашка абсент.

Свещта очертаваше острия профил

със ивица златни лъчи

и пускайки кръгчета дим, Мефистофел

ме гледаше с влажни очи.

В очите му есенна горест бе скрита,

но все пак бе горд и засмен,

и махна с ръка той „In vino veritas!

Ще бъда пред теб откровен!“.

Омръзна ми вече все тоя ярем на

притворство и помисъл зла –

да пием за мойта сърдечност неземна

и сивите земни тела!

Преди векове аз възпрях на земята

и тук устроих си шега:

веичах се за земната Истина свята,

но тя увенча ме с рога.

Възпламнах от ревност, и в черна омраза

за своята стъпкана чест –

човешката чест неуморно аз газя,

но с чест не сдобих се до днес.

Намислих чрез подвизи чудни да блесна –

умирах по сто пъти в бран,

но винаги рицар на кауза честна,

не бидох пак с чест увенчан.

Отчаян, окаян, веднъж в булеварда

аз тръгнах неземно злочест.

И вдигнах над себе си ярка плакарда:

„Човек без капчица чест!“.

Но странно: презрение няма ни капка!

Посрещат ме вред с интерес,

любезно отвсякъде свалят ми шапка:

„Без чест ли си? – Прави ти чест!“.

Един господин ме целуна: „Ах, братко,

и ти ли!… Ей, кой да те знай!“.

Две хубави дами ми казаха сладко:

„Елате в нас утре на чай!“.

Чудесно! Невиждано! С почести редки

изпратен бях чак до дома.

Министри, царе и придворни кокетки

ми писаха мили писма.

И ето ме: важен, блестящ, елегантен,

богат като истински Крез!

И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,

безчестник; но… винаги с чест!…

И Дявола млъкна. Наля от абсента,

сърдечно се чукна със мен,

и пускайки пушек на синкави ленти,

прониза ме с поглед зелен.

Христо Смирненски

 

Видео (генерирано от InVideo):

 

 

Дяволът е в детайлите, знам…

И все пак, впечатляващо е колко са напреднали алгоритмите за генериране на видео и със сигурност са много близо следващите интересни новини в тази посока.

Ами ако си представим бъдещето, в което алгоритмите вече четат мислите ни? Знаят по настроението ни какъв филм ни се гледа, кои са любимите ни актьори, сцени, режисьори. И ни приготвят за всяка минута нещо, създадено така че да ни хареса, удовлетвори, да е само за нас?

Може би няма нужда да си го представяме. Може би това бъдеще ще е тук съвсем скоро. Освен, ако, разбира се, не се окаже невъзможно…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids,...

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят?...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин? Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни...

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се...

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 В началото даже си имаше и „нос“: 🙂 С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация

Най-новите:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids, която има мисията да помага на родителите в търсене на баланса.
Кога срещата с технологиите може да се превърне в проблем за децата? Как да намерим този толкова труден баланс? Как да срещаме децата с технологиите, без това да е за сметка на основни човешки умения, които ще им трябват в бъдеще? Ако усетим, че детето прекарва часове пред телефона или таблета, има ли път назад?
Време е за една прелюбопитна лична история и безброй ценни съвети за всеки дигитален родител. За всеки, което смята, че от време на време е важно децата да се озоват и офлайн.

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват?
Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност.
„Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“
„Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“
Можем ли да сме готови за бъдещето?

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.
Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Share This