Вдругиден за пореден път ще се отправим към урните, колкото и старомодно да звучи (и да е по същество). За добро или лошо, още е далеч времето на Българската роботническа партия, но изкуственият интелект е тук, за да променя всичко, няма как да пропусне и тази част от живота ни.
Институциите спорят защо са нужни 40 лопати, а те се оказват лаптопи. Да, в странно време живеем, но с всички възможности на технологиите, които имаме днес, наистина ли не можем да вземем мерки, така че следващите избори да са по-честни, безпристрастни, без очевидни нарушения?
Тук няма да говорим за политика, а за технологии. Не за пропаганда и агитация, а за науката за данните и изкуствения интелект. За това как те могат да са ни непосредствено полезни в толкова важна за всички ни тема.
Някои от водещите изследователи у нас се събраха с идеята да проверят именно това. Обществото на специалистите по наука за данни, начело със Серги Сергиев, организира преди седмица целодневен хакатон, на който да обсъдят и изпитат възможностите на днешния ИИ в тази толкова важна и интересна посока. Повече от любопитно е какво се получи, за експеримента ни разказва друг от организаторите му, добре познатият на читателите на Дигитални истории Виктор Ботев.

Къща от хартия
Всяко важно начинание, свързано с изкуствения интелект, започва с данните. Тук имаме известен напредък, защото гласуваме често, а така бързо натрупваме информация. Извън шегата, от 2021 г. ЦИК публикува немалко отворени данни, които обаче са далеч от оптималния за работа формат, разказва Виктор.
Надали ще изненадаме някого, но хартиените бюлетини означават огромна ръчна работа, а това само по себе си значи голяма възможност за грешки. „Дори да изключим за момента идеята за злонамереност и някакъв вид умишлени нарушения, шансовете за грешки в този процес са доста големи и на много места“, допълва той.
Хакатонът се фокусира в три посоки: сканиране и автоматична проверка на хартиените протоколи, наблюдение на видеозаписите от секциите и статистически анализ на вота.

Щрак, Марийке
Всички знаем, че един от основните проблеми днес е свързан с изборните протоколи и начина, по който се обработват те. Идеята, която хрумва на специалистите, е да използват технологиите за разпознаване на текст – OCR. Член на секционна комисия снима попълнения протокол, а приложение го разчита и проверява дали числата са правилно попълнени. Грешките се хващат на място, преди изобщо да стигнат до районната комисия.
Реализацията се оказва по-заплетена. „Направихме ИИ приложение с един OCR модел, който се справя сравнително добре. Но ако използваме просто модели чрез заявки, качеството е между 65% и 85%. Ако пък използваме модели с отворен код, се появява друг проблем – става по-бавно и значително по-скъпо“, казва Виктор. Затова и практическото внедряване преди изборите изисква инфраструктура, която засега не е налична.
От ЦИК също са обещали да създадат собствено приложение за попълване на протоколи, въпросът е обаче, че най-вероятно няма да успеят да го направят навреме, смята специалистът.

Филм без зрители
Втората посока – видеонаблюдението, се оказва по-плодотворна. Преди да стигне до решения, екипът се натъква на интересен казус. Трябва да има почти 13 000 секции с видеонаблюдение, видеата обаче са малко над 7000, а огромна част от тях са изчезнали, не се пазят никъде онлайн. Виктор казва, че миналата година е предвидил това и е запазил всички видеа, докато са били достъпни.
Именно тези записи специалистите използват на хакатона, за да обсъдят как ИИ може да помогне в това видеонаблюдението наистина да има смисъл. Идеята им: апликация в браузъра, която позволява на доброволци да проследяват огромна част от видеата в реално време.
„Хората могат да си инсталират в браузъра разширение, да следят видеата и ИИ да казва има ли движение, има ли закриване на камерата и други проблеми, които могат да бъдат сигнализирани.“ Не трябва да гледаш непрекъснато – ИИ гледа вместо теб, а доброволецът само потвърждава сигналите и по преценка подава сигнал за нередност към съответната районна комисия.
„От една страна, това ще гарантира, че ще имаме видеа накрая, от друга – ще има и известен възпитателен ефект. Когато започнат да се появяват сигнали, членовете на комисиите ще са наясно, че камерите работят и ги гледат.“
Добавя се и аудиоанализ. С помощта на модерните технологии се оказва доста лесно да се следи, когато се чуе скандал или кавга, системата дава сигнал и доброволците могат да обърнат внимание на конкретното видео.

Всичко на карта
Третото направление, за което разказва Виктор, се ражда като идея от самите участници в хакатона.
Представете си карта с всички избирателни секции в страната. Към всяка има допълнителни данни: кои партии са имали представители в комисията, имало ли е видеонаблюдение на предишните избори, колко дълго е работело то, имало ли е грешки в протоколите. От тези данни се изчислява рисков коефициент.
„Ако тази карта се публикува, всеки, който ходи да гласува, може да провери своята секция – какъв рейтинг, какви проблеми има. И ако не е доволен, това може да му е полезно, например, за да бъде по-внимателен и бдителен. Ако проблемите продължават, може да се премести в друга секция или направо да се кандидатира за член на комисията“, допълва Виктор.
„В крайна сметка, това да си в секционна комисия се заплаща и би трябвало да се търси отговорност от хората, които се включват, за това как са си свършили работата. Заплащането им идва от данъкоплатеца и той има право да изисква.“ За момента не е сигурно дали тази апликация ще се появи преди тези избори, но следващите, дори редовни за президент, не са чак толкова далеч.

Аномалии, мале
Статистическият анализ е последното голямо направление, в което специалистите намират поле за изява на изкуствения интелект. Идеята им е вдъхновена от анализите в САЩ, известни като “swing states“ – „подозрителните“ щати, които изведнъж рязко променят вота си в сравнение с предишни избори.
ИИ специалистите използват официалните данни и успяват да направят подобна карта на ниво области. „Може би малко противно на очакванията, №1 беше Кърджали. Хората си мислят, че там се гласува само за една партия, но не е точно така. От всички области там разликите във вота са най-големи“, дава пример Виктор.
Следващата им идея е подобна карта да се прави на ниво общини и дори отделни секции. Тогава могат да се открият конкретни места, където се случват неочаквани и показателни промени.
Разбира се, тази задача по нашите ширини има допълнителни трудности заради политическите особености. Много бързо се появяват и изчезват партии, други си сменят имената и влизат в разнообразни коалиции. Но пък… нали тъкмо за това ни е нужен изкуствен интелект, който умее да търси невидими на пръв поглед закономерности?

Избори
Кое от тези начинания е готово за идващите избори? „Ще успеем да разработим системата, която помага на доброволците за видеонаблюдение и подава сигнали. Картата на рисковите секции вероятно ще е готова след това, но при нея много зависи дали ще има обществен интерес, за да стане използването ѝ достатъчно масово.“
Всичко описано дотук, може да се реши лесно, ако се вземе едно решение, което уж всички харесват. „Освен статистическия анализ, за видеонаблюдение, за сканиране на протоколите, няма да има нужда от ИИ, ако имаме гласуване с машини. Всички го видяхме – имаше едни избори с машини, при които нямаше невалидни бюлетини.“
Време е да си даваме сметка, че технологиите променят всичко, включително и изборите. А напредналият изкуствен интелект е тук, с всички предизвикателства и възможности, които дава.
„ИИ със сигурност ще промени демокрацията, както променя всяка друга част от живота ни. Дали към по-добро или към по-лошо? Според мен отговорът е по-скоро неутрален, защото, както всяка технология, може да се използва и от едната страна, и от другата“, казва Виктор.
А всеки опит да обсъждаме, да търсим нови и смислени приложения, може да „дръпне“ махалото към по-добрата. Важното според мен е най-вече да не се отказваме…














