Роботи на власт

юли 9, 2021 | Технологии

Роботи на власт

9 юли 2021 | Технологии

Пак идват избори и изборът е труден, чак невъзможен. И, което е още по-лошото, често изглежда безсмислен. Няма избор. Политиците идват и си отиват, обещанията летят, хората, които просто гласуваме… насочваме поглед напред. Дали пък моделът не е изчерпан? И не могат ли да го променят из основи (или поне да го освежат) технологиите и изкуственият интелект?

У нас какво ли не опитахме последните 30 години, а все не става. Месия цар, месия бодигард, месия шоумен. Леви, които се държат като десни, десни, които се държат като бесни. Докато електронните политици няма да се излагат, не се нуждаят от кюлчета на нощното шкафче, нито от торби с ром и пури.

В една недалечна държава дори си избраха за президент актьор, който играе учител, случайно станал президент… Нещо в тази система не е наред. И проблемът далеч не е само в поизостаналите източни страни, има го, просто под други форми, и в най-старите демокрации.

Вся власть роботам!

Заговорим ли за политика, има защо малко да се отчаем от естествения интелект и да търсим спасение в изкуствения.

Добре, подведох ви, извинявам се, човешко е. С този текст не искам да ви разкажа за това как роботите могат да станат политици…, а ви каня на революция!

Каузата ви звучи малко съмнителна? Нека се опитам да ви спечеля.

За съжаление, няма да ми се получи с успешни примери. Но пък на все повече места по света се появяват наши съмишленици, които са стигнали до същия логичен извод. Хората очевидно не могат да се справят достатъчно добре на властови позиции и е време да дадем шанс на алгоритмите.

Сам, Уотсън, Алиса. Това са все имена на софтуерни продукти, които са били въвличани в политиката. Разбира се, малко трудно ще ни е да ги вземаме особено на сериозно, докато им даваме имена като на домашни любимци (и дори ги пишем в кавички, спестил съм ги тук само от уважение към каузата).

 

политика

Снимка: Jon Tyson, Unsplash

 

Програмисти от всички страни…

В интерес на истината, „Уотсън“ и „Алиса“ попаднаха в този списък неволно. В първия случай става дума за суперкомпютъра на IBM с изкуствен интерект, една от най-напредничавите разработки в тази област през последните години. В навечерието на американските избори за президент през 2016-а група ентусиасти създадоха кампания (сайтът ѝ още работи) за това именно „Уотсън“ да се превърне в новия обитател на Овалния кабинет.

Аргументите им са солидни: откритият алгоритъм, невероятните способности на кандидата да обработва информация и на базата на нея да взема оптимални, ясни, обосновани и обективни решения, не би могла да се съпостави с уменията на нито един човек (да не говорим за кандидатите, между които тогава трябваше да избират американците).

За съжаление, първата птичка не направи пролет, но се излюпиха и следващи. В Русия през 2018-а се появи движение, издигащо за президент „Алиса“ – гласовия асистент на популярната местна търсачка „Яндекс“. Явно обаче „майката и таткото“ на кандидатката не бяха съгласни проектът им да се обвързва с политика и сайтът на кампанията бързо изчезна.

 

И Сам воинът е Сам

Така стигаме до „Сам“. Да, той е далеч от изчислителния капацитет на „батко“ Уотсън, но пък е първата невронна мрежа, създадена специално, за да влезе в политиката. Програмистът и любител на изкуствения интелект мрежи Ник Геритсен създава проекта, отчаян от липсата на избор, която вижда на изборите.

Какви са предимствата на „Сам“ според неговия Джепето? Че може да елиминира пропастта между желанията на избирателите, обещанията на политиците и истинските им действия, след като попаднат на дадена позиция. Сам анализира нуждите на избирателите, отчитайки различните мнения. Пресмята последствията от всяко евентуално решение, търсейки оптималното. Помни какво е обещал, не влиза във вътрешни противоречия. Освен това винаги е на разположение на избирателите си в социалните мрежи.

„Може да не сме съгласни за някои неща“, пише на сайта си „Сам“, „но където не сме на едно мнение, обещавам да се опитам да разбера позицията ви, така че да ви представлявам по-добре. Сега едва започвам. Някои от отговорите ми ще са грешни или непълни, но се уча бързо. Освен това не се страхувам да кажа, че не знам нещо“.

Нещо повече – още от създаването му всеки може да поговори със Сам, да провери решенията и възгледите му, да даде предложения. Признавам, опитах и аз да го направя на сайта на електронния политик, но може би след неуспеха му да попадне в новозеландския парламент, създателят му е спрял да поддържа проекта.

 

избори

Снимка: Septimiu Balica, Pixabay

 

Робота, робота, робота

За десерт остана може би най-оптимистичният пример – на Мичихито Мацуда. Човекът си е съвсем истински, но обещава, ако спечели изборите за кмет на японския град Тама, предградие на Токио, ролята да поеме изкуствен интелект, кръстен на него. По време на кампанията дава дума на хуманоида политик, снабден с изкуствен интелект, който също обещава да се грижи по мъдър и прецизен начин за благото на гражданите.

„Електронната версия“ на Мичихито е дълбока невронна мрежа, способна да анализира огромни обеми от информация, търсейки оптималните решения. Създателите му твърдят, че Тама е идеалното място, където да се развие подобен пилотен проект, защото градът разполага с много сериозни електронни системи, генериращи данни от всякакъв характер, които могат да бъдат използвани от електронния кмет.

Проектът е доста сериозен, зад него стоят двама бивши високопоставени служители в японския клон на „Гугъл“. Мичихито наистина се явява на изборите за кмет през 2018-а и застава на трето място, получавайки цели 4000 гласа.

Пробивът е доста сериозен, а на нас ни остава да стискаме палци победителят в изборите да се поизложи и ва края на следващия му мандат хората сериозно да се замислят отново да дадат властта на нашия приятел Мичихито.

 

Българска роботническа партия!

Споменах ли, че е време за революция? Не бива да ни отчайва фактът, че до момента нямаме особено успешен прецедент за изкуствен интелект, който дори да е помирисал политиката. Ако ви притеснява думата „роботи“, нека ги наричаме силодеи.

Така или иначе, тенденцията е ясна. Ако не вярвате, питайте Владимир Путин, той определено знае какво говори. „Надявам се, че изкуственият интелект не може да стане президент. Поне засега. Той няма сърце, душа, чувство за състрадание и съвест“, казва руският президент. То пък като че ли много от истинските политици ги имат… По-интересна обаче е втората част от изказването му. „Но пък изкуственият интелект може да бъде добър, направо незаменим помощник за един президент“.

Днес политиката е страшно зависима от технологиите, излишно е да го казваме. Поне в по-напредналите в тази област страни, а не такива, в които може да бъде драма, че трябва да се гласува на машина.

Достатъчно е да споменем теми като „Уикилийкс“, „Кеймбридж Аналитика“, хакерството. Социалните мрежи, които все по-често се намесват в изборите, макар собствениците им да твърдят, че работят срещу това.

 

политическа кукла

Снимка: Septimiu Balica, Pixabay

 

Сърп и болт

На закриването на кампанията си преди последните президентски избори в Турция, Реджеп Ердоган се показа като холограма на митинги във всички по-големи градове на страната.

Всичко това определено е още един аргумент в полза на изкуствения интелект, който би бил в свои води във всякакви подобни начинания.

И още нещо – той преспокойно би могъл да бъде допълнен от достатъчно симпатична форма на дигитален човек, за да спечели доверието и гласовете на избирателите. Знаете, че търсите кандидат, който е на средна възраст, улегнал, има симпатична прическа и сини очи? Правите си го. При това без риска да ви изложи, като нападне камериерка или се окаже на компрометиращо събитие.

 

Има робот, няма проблем

Дори извън неприятното чувство, което оставя подобно събитие, има и нещо още по-важно. Това пък го прави напълно независим за манипулации, изнудване, компромати, което често се случва с човешките кандидати.

А един такъв политик би могъл да бъде поне малко по-харизматичен, да има авторитет, да превърне политиците отново в силни личности и авторитети… Защото, каквото и да си говорим, имаме лошия късмет да живеем във времена, когато управляват Байдън, Макрон или Меркел, а не Кенеди, Де Гол или Аденауер. (България в този контекст изобщо не искам да споменавам.)

Политикът робот би могъл да е достатъчно уравновесен и, поне докато е в безопасност от хакерите, да предотвратява войни. Да взема доста по-бързи решения в ситуация на криза. Да елиминира ефекта от личните (и партийни) симпатии в международната политика. Заключен от законите на алгоритмите си, да не носи в себе си изконното желание на почти всеки политик да стане авторитарен. Не би се опиянявал от властта и тя не би била самоцел за него.

 

лозунги

Снимка: Markus Spiske, Unsplash

 

Електронно правителство

Разбира се, с едно много, много важно уточнение. Както и с досегашните скучни кандидати, и тук първото, за което трябва да попитаме, преди да изберем фаворит на изборите, е какви сили стоят зад него. Дали алгоритъмът е достатъчно „чист“, податлив на манипулиране; дали е с отворен код и винаги би могъл да бъде проверяван от независими експерти. Защото в противен случай нашият кандидат би могъл да се превърне в троянски кон на всякакви интереси и отново би изпаднал в ролята на неуспешните си човешки колеги.

Добре, с малко разочарование ще ви призная, че революцията, която чакаме, може да не е чак толкова близо. Но пък определено е време да се подготвяме за нея. Най-малкото със създаването на тестови проекти. С алгоритми, които, както казва Путин, биха могли да помагат на истинските политици, а защо не – и да поемат тази част от работата им, която по-лесно се побира в обективни измерители. След като скоро ще можем да дадем на роботите да управляват колите ни, не си ли струва да опитаме същото и с държавите, или поне на регионално ниво?

 

Свобода, равенство, роботство

Хубаво, няма да е скоро. Днес роботите са взели около 1% от работните места в производствената индустрия във Великобритания, 3% в Германия, 5% в Южна Корея. Все още ги ползваме по-скоро за базисни задачи. Но пък, както неведнъж е ставало дума в Дигитални истории, технологичните възможности нарастват експоненциално. На всеки две години дълбоките невронни мрежи – системите, които сме свикнали да наричаме „изкуствен интелект“, удвояват възможностите си.

Те ще навлизат във все повече области и политиката, някак съвсем логично, е сред най-заподозрените. Веднага след като поемат професиите на администрацията, на всичко, свързано с безсмислена бюрокрация, това е следващото им естествено поле за изява. А в такива моменти който се досети и пръв намери конкретните приложения, ще бъде в силната позиция.

Доказателство е, че бизнесът все повече приема помощ от изкуствения интелект за важни задачи. 33% от американските технологични фирми използват такива системи при избора на кадри. Отново в САЩ полицията разчита на алгоритми от този тип, за да преценява как да подхожда в отношението си към терористи, пленили заложници. Много банки използват изкуствен интелект, за да оценяват хората, на които ще отпускат кредити.

А защо технологиите да не се превърнат в допълнението, което да позволи най-накрая на демокрацията да отиде на следващо ниво? Да възроди левите и десните политики, да позволи реална, дългосрочна визия за управлението на града или държавата, независима от 4-годишни мандати и човешки грешки? Да ни припомни какво е политически дебат и дискусия, а не размяна на сладникави снимки и клипчета?

 

Статуята на свободата

Снимка: Jackie Ramirez, Pixabay

 

Роботокрация

Да възроди и пряката демокрация? Изкуственият интелект политик да се превърне в това, което трябва, но не успяват да бъдат колегите му от плът и кръв – слуги на народа; изпълнители на неговите желания, повели, решения? Освободен от омразата онлайн и балона на филтрите. Да върне добрата стара форма за сблъсък на ляво и дясно, надпреварването на идеи. Възможността за трезва оценка на нуждата от реформи в дадени сектори, а не карането по течението на всеки следващ ден…

Добрият (да, бе!) стар Чърчил повтаряше, че „демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали форми, опитвани някога“. Обаче от времето му мина повече от половин век, а животът, човекът, технологиите, не могат да стоят на едно място. Историята не свърши, а продължава и има нужда от питателна среда и нови стъпки.

Само си представете на мястото на политиците, които останаха пометени и неадекватно за предизвикателствата на коронавируса някой или нещо, което може да носи отговорност и разбира от числа.

Е, нямам търпение да гледам първото интервю на електронен журналист с електронен политик. Вероятно в началото разговорът би бил доста нескопосан и комичен. Но пък извън това, роботът управник би могъл много по-бързо и точно да бъде контролиран от обществото.

 

Скролващите депутати

Съществува и идеята да използваме изкуствения интелект, за да контролира политиците. Ако не ги заменя, поне да ги кара да си вършат работата по-добре. Любопитен пример в тази посока идва от проекта The Flemish Scroller. Създателят му Дрис Депортер използва факта, че всяко заседание на Фламандския парламент в Белгия се предава онлайн. Технологията му проследява в каква част от времето всеки от народните избраници е показан, докато „човърка“ нещо по телефона си. Проектът използва машинно самообучение, за да открива телефоните и лицево разпознаване, за да идентифицира политиците.

Разбира се, системата няма как да прави разлика дали по това време депутатът решава важен държавнически въпрос, или реди пасианс. Пък и по нашите ширини сме свикнали с кадрите от Народното събрание на представители, които правят всичко друго, освен политика за благото на народа. Но все пак, самата идея за включването на модерните технологии като коректив на властта е допълнителен коз за роботническата партия.

 

The Flemish Scroller

 

Роботът няма какво да губи…

За финал оставих още един сериозен аргумент, който да ни окуражи в начинанието. Ами… хората вече са узрели за идеята, властта се търкаля по улиците и само чака нашата Роботническа партия. Преди по-малко от месец любопитно проучване, обхванало почти 3000 души от 11 държави, даде изводи за нагласата на хората към темата. Цели 51% от европейците казват, че е добра идея да се намали броят на членовете на парламентите им, като част от отговорностите се дадат на изкуствен интелект.

Процентът е още по-висок в Испания (66%), Италия (59%), Естония (56%). Скептиците доминират в Англия, Холандия, Германия. За изкуствените политици са 75% от китайците, но само 40% от американците. Данни за България липсват, но имайки предвид традиционното ни отношение към политиката, има защо да вярваме, че хората, готови за роботи политици, ще са дори повече.

И все пак, във всички случаи говорим за критична маса, огромен брой хора, разочаровани от системата.

Тогава какво чакаме? Не знам за вас, но аз само очаквам появата на Роботническата партия. Най-накрая, след толкова дълга пауза, ще знам, че си струва и има за кого да гласувам. Отдавна не е имало избори, на които да има избор…

 

изгрев

Снимка Pexels

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Способни ли сме да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека?
Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории.
Има обаче и толкова много други любопитни щрихи, които да ни накарат да се замислим…
Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?

повече информация

Най-новите:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация
Share This