Пак идват избори и изборът е труден, чак невъзможен. И, което е още по-лошото, често изглежда безсмислен. Няма избор. Политиците идват и си отиват, обещанията летят, хората, които просто гласуваме… насочваме поглед напред. Дали пък моделът не е изчерпан? И не могат ли да го променят из основи (или поне да го освежат) технологиите и изкуственият интелект?
У нас какво ли не опитахме последните 30 години, а все не става. Месия цар, месия бодигард, месия шоумен. Леви, които се държат като десни, десни, които се държат като бесни. Докато електронните политици няма да се излагат, не се нуждаят от кюлчета на нощното шкафче, нито от торби с ром и пури.
В една недалечна държава дори си избраха за президент актьор, който играе учител, случайно станал президент… Нещо в тази система не е наред. И проблемът далеч не е само в поизостаналите източни страни, има го, просто под други форми, и в най-старите демокрации.
Вся власть роботам!
Заговорим ли за политика, има защо малко да се отчаем от естествения интелект и да търсим спасение в изкуствения.
Добре, подведох ви, извинявам се, човешко е. С този текст не искам да ви разкажа за това как роботите могат да станат политици…, а ви каня на революция!
Каузата ви звучи малко съмнителна? Нека се опитам да ви спечеля.
За съжаление, няма да ми се получи с успешни примери. Но пък на все повече места по света се появяват наши съмишленици, които са стигнали до същия логичен извод. Хората очевидно не могат да се справят достатъчно добре на властови позиции и е време да дадем шанс на алгоритмите.
Сам, Уотсън, Алиса. Това са все имена на софтуерни продукти, които са били въвличани в политиката. Разбира се, малко трудно ще ни е да ги вземаме особено на сериозно, докато им даваме имена като на домашни любимци (и дори ги пишем в кавички, спестил съм ги тук само от уважение към каузата).
Програмисти от всички страни…
В интерес на истината, „Уотсън“ и „Алиса“ попаднаха в този списък неволно. В първия случай става дума за суперкомпютъра на IBM с изкуствен интерект, една от най-напредничавите разработки в тази област през последните години. В навечерието на американските избори за президент през 2016-а група ентусиасти създадоха кампания (сайтът ѝ още работи) за това именно „Уотсън“ да се превърне в новия обитател на Овалния кабинет.
Аргументите им са солидни: откритият алгоритъм, невероятните способности на кандидата да обработва информация и на базата на нея да взема оптимални, ясни, обосновани и обективни решения, не би могла да се съпостави с уменията на нито един човек (да не говорим за кандидатите, между които тогава трябваше да избират американците).
За съжаление, първата птичка не направи пролет, но се излюпиха и следващи. В Русия през 2018-а се появи движение, издигащо за президент „Алиса“ – гласовия асистент на популярната местна търсачка „Яндекс“. Явно обаче „майката и таткото“ на кандидатката не бяха съгласни проектът им да се обвързва с политика и сайтът на кампанията бързо изчезна.
И Сам воинът е Сам
Така стигаме до „Сам“. Да, той е далеч от изчислителния капацитет на „батко“ Уотсън, но пък е първата невронна мрежа, създадена специално, за да влезе в политиката. Програмистът и любител на изкуствения интелект мрежи Ник Геритсен създава проекта, отчаян от липсата на избор, която вижда на изборите.
Какви са предимствата на „Сам“ според неговия Джепето? Че може да елиминира пропастта между желанията на избирателите, обещанията на политиците и истинските им действия, след като попаднат на дадена позиция. Сам анализира нуждите на избирателите, отчитайки различните мнения. Пресмята последствията от всяко евентуално решение, търсейки оптималното. Помни какво е обещал, не влиза във вътрешни противоречия. Освен това винаги е на разположение на избирателите си в социалните мрежи.
„Може да не сме съгласни за някои неща“, пише на сайта си „Сам“, „но където не сме на едно мнение, обещавам да се опитам да разбера позицията ви, така че да ви представлявам по-добре. Сега едва започвам. Някои от отговорите ми ще са грешни или непълни, но се уча бързо. Освен това не се страхувам да кажа, че не знам нещо“.
Нещо повече – още от създаването му всеки може да поговори със Сам, да провери решенията и възгледите му, да даде предложения. Признавам, опитах и аз да го направя на сайта на електронния политик, но може би след неуспеха му да попадне в новозеландския парламент, създателят му е спрял да поддържа проекта.
Снимка: Septimiu Balica, Pixabay
Робота, робота, робота
За десерт остана може би най-оптимистичният пример – на Мичихито Мацуда. Човекът си е съвсем истински, но обещава, ако спечели изборите за кмет на японския град Тама, предградие на Токио, ролята да поеме изкуствен интелект, кръстен на него. По време на кампанията дава дума на хуманоида политик, снабден с изкуствен интелект, който също обещава да се грижи по мъдър и прецизен начин за благото на гражданите.
„Електронната версия“ на Мичихито е дълбока невронна мрежа, способна да анализира огромни обеми от информация, търсейки оптималните решения. Създателите му твърдят, че Тама е идеалното място, където да се развие подобен пилотен проект, защото градът разполага с много сериозни електронни системи, генериращи данни от всякакъв характер, които могат да бъдат използвани от електронния кмет.
Проектът е доста сериозен, зад него стоят двама бивши високопоставени служители в японския клон на „Гугъл“. Мичихито наистина се явява на изборите за кмет през 2018-а и застава на трето място, получавайки цели 4000 гласа.
Пробивът е доста сериозен, а на нас ни остава да стискаме палци победителят в изборите да се поизложи и ва края на следващия му мандат хората сериозно да се замислят отново да дадат властта на нашия приятел Мичихито.
Българска роботническа партия!
Споменах ли, че е време за революция? Не бива да ни отчайва фактът, че до момента нямаме особено успешен прецедент за изкуствен интелект, който дори да е помирисал политиката. Ако ви притеснява думата „роботи“, нека ги наричаме силодеи.
Така или иначе, тенденцията е ясна. Ако не вярвате, питайте Владимир Путин, той определено знае какво говори. „Надявам се, че изкуственият интелект не може да стане президент. Поне засега. Той няма сърце, душа, чувство за състрадание и съвест“, казва руският президент. То пък като че ли много от истинските политици ги имат… По-интересна обаче е втората част от изказването му. „Но пък изкуственият интелект може да бъде добър, направо незаменим помощник за един президент“.
Днес политиката е страшно зависима от технологиите, излишно е да го казваме. Поне в по-напредналите в тази област страни, а не такива, в които може да бъде драма, че трябва да се гласува на машина.
Достатъчно е да споменем теми като „Уикилийкс“, „Кеймбридж Аналитика“, хакерството. Социалните мрежи, които все по-често се намесват в изборите, макар собствениците им да твърдят, че работят срещу това.
Снимка: Septimiu Balica, Pixabay
Сърп и болт
На закриването на кампанията си преди последните президентски избори в Турция, Реджеп Ердоган се показа като холограма на митинги във всички по-големи градове на страната.
Всичко това определено е още един аргумент в полза на изкуствения интелект, който би бил в свои води във всякакви подобни начинания.
И още нещо – той преспокойно би могъл да бъде допълнен от достатъчно симпатична форма на дигитален човек, за да спечели доверието и гласовете на избирателите. Знаете, че търсите кандидат, който е на средна възраст, улегнал, има симпатична прическа и сини очи? Правите си го. При това без риска да ви изложи, като нападне камериерка или се окаже на компрометиращо събитие.
Има робот, няма проблем
Дори извън неприятното чувство, което оставя подобно събитие, има и нещо още по-важно. Това пък го прави напълно независим за манипулации, изнудване, компромати, което често се случва с човешките кандидати.
А един такъв политик би могъл да бъде поне малко по-харизматичен, да има авторитет, да превърне политиците отново в силни личности и авторитети… Защото, каквото и да си говорим, имаме лошия късмет да живеем във времена, когато управляват Байдън, Макрон или Меркел, а не Кенеди, Де Гол или Аденауер. (България в този контекст изобщо не искам да споменавам.)
Политикът робот би могъл да е достатъчно уравновесен и, поне докато е в безопасност от хакерите, да предотвратява войни. Да взема доста по-бързи решения в ситуация на криза. Да елиминира ефекта от личните (и партийни) симпатии в международната политика. Заключен от законите на алгоритмите си, да не носи в себе си изконното желание на почти всеки политик да стане авторитарен. Не би се опиянявал от властта и тя не би била самоцел за него.
Снимка: Markus Spiske, Unsplash
Електронно правителство
Разбира се, с едно много, много важно уточнение. Както и с досегашните скучни кандидати, и тук първото, за което трябва да попитаме, преди да изберем фаворит на изборите, е какви сили стоят зад него. Дали алгоритъмът е достатъчно „чист“, податлив на манипулиране; дали е с отворен код и винаги би могъл да бъде проверяван от независими експерти. Защото в противен случай нашият кандидат би могъл да се превърне в троянски кон на всякакви интереси и отново би изпаднал в ролята на неуспешните си човешки колеги.
Добре, с малко разочарование ще ви призная, че революцията, която чакаме, може да не е чак толкова близо. Но пък определено е време да се подготвяме за нея. Най-малкото със създаването на тестови проекти. С алгоритми, които, както казва Путин, биха могли да помагат на истинските политици, а защо не – и да поемат тази част от работата им, която по-лесно се побира в обективни измерители. След като скоро ще можем да дадем на роботите да управляват колите ни, не си ли струва да опитаме същото и с държавите, или поне на регионално ниво?
Свобода, равенство, роботство
Хубаво, няма да е скоро. Днес роботите са взели около 1% от работните места в производствената индустрия във Великобритания, 3% в Германия, 5% в Южна Корея. Все още ги ползваме по-скоро за базисни задачи. Но пък, както неведнъж е ставало дума в Дигитални истории, технологичните възможности нарастват експоненциално. На всеки две години дълбоките невронни мрежи – системите, които сме свикнали да наричаме „изкуствен интелект“, удвояват възможностите си.
Те ще навлизат във все повече области и политиката, някак съвсем логично, е сред най-заподозрените. Веднага след като поемат професиите на администрацията, на всичко, свързано с безсмислена бюрокрация, това е следващото им естествено поле за изява. А в такива моменти който се досети и пръв намери конкретните приложения, ще бъде в силната позиция.
Доказателство е, че бизнесът все повече приема помощ от изкуствения интелект за важни задачи. 33% от американските технологични фирми използват такива системи при избора на кадри. Отново в САЩ полицията разчита на алгоритми от този тип, за да преценява как да подхожда в отношението си към терористи, пленили заложници. Много банки използват изкуствен интелект, за да оценяват хората, на които ще отпускат кредити.
А защо технологиите да не се превърнат в допълнението, което да позволи най-накрая на демокрацията да отиде на следващо ниво? Да възроди левите и десните политики, да позволи реална, дългосрочна визия за управлението на града или държавата, независима от 4-годишни мандати и човешки грешки? Да ни припомни какво е политически дебат и дискусия, а не размяна на сладникави снимки и клипчета?
Снимка: Jackie Ramirez, Pixabay
Роботокрация
Да възроди и пряката демокрация? Изкуственият интелект политик да се превърне в това, което трябва, но не успяват да бъдат колегите му от плът и кръв – слуги на народа; изпълнители на неговите желания, повели, решения? Освободен от омразата онлайн и балона на филтрите. Да върне добрата стара форма за сблъсък на ляво и дясно, надпреварването на идеи. Възможността за трезва оценка на нуждата от реформи в дадени сектори, а не карането по течението на всеки следващ ден…
Добрият (да, бе!) стар Чърчил повтаряше, че „демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали форми, опитвани някога“. Обаче от времето му мина повече от половин век, а животът, човекът, технологиите, не могат да стоят на едно място. Историята не свърши, а продължава и има нужда от питателна среда и нови стъпки.
Само си представете на мястото на политиците, които останаха пометени и неадекватно за предизвикателствата на коронавируса някой или нещо, което може да носи отговорност и разбира от числа.
Е, нямам търпение да гледам първото интервю на електронен журналист с електронен политик. Вероятно в началото разговорът би бил доста нескопосан и комичен. Но пък извън това, роботът управник би могъл много по-бързо и точно да бъде контролиран от обществото.
Скролващите депутати
Съществува и идеята да използваме изкуствения интелект, за да контролира политиците. Ако не ги заменя, поне да ги кара да си вършат работата по-добре. Любопитен пример в тази посока идва от проекта The Flemish Scroller. Създателят му Дрис Депортер използва факта, че всяко заседание на Фламандския парламент в Белгия се предава онлайн. Технологията му проследява в каква част от времето всеки от народните избраници е показан, докато „човърка“ нещо по телефона си. Проектът използва машинно самообучение, за да открива телефоните и лицево разпознаване, за да идентифицира политиците.
Разбира се, системата няма как да прави разлика дали по това време депутатът решава важен държавнически въпрос, или реди пасианс. Пък и по нашите ширини сме свикнали с кадрите от Народното събрание на представители, които правят всичко друго, освен политика за благото на народа. Но все пак, самата идея за включването на модерните технологии като коректив на властта е допълнителен коз за роботническата партия.
Роботът няма какво да губи…
За финал оставих още един сериозен аргумент, който да ни окуражи в начинанието. Ами… хората вече са узрели за идеята, властта се търкаля по улиците и само чака нашата Роботническа партия. Преди по-малко от месец любопитно проучване, обхванало почти 3000 души от 11 държави, даде изводи за нагласата на хората към темата. Цели 51% от европейците казват, че е добра идея да се намали броят на членовете на парламентите им, като част от отговорностите се дадат на изкуствен интелект.
Процентът е още по-висок в Испания (66%), Италия (59%), Естония (56%). Скептиците доминират в Англия, Холандия, Германия. За изкуствените политици са 75% от китайците, но само 40% от американците. Данни за България липсват, но имайки предвид традиционното ни отношение към политиката, има защо да вярваме, че хората, готови за роботи политици, ще са дори повече.
И все пак, във всички случаи говорим за критична маса, огромен брой хора, разочаровани от системата.
Тогава какво чакаме? Не знам за вас, но аз само очаквам появата на Роботническата партия. Най-накрая, след толкова дълга пауза, ще знам, че си струва и има за кого да гласувам. Отдавна не е имало избори, на които да има избор…
Снимка Pexels
