„Стража“, младите и демокрацията

авг. 30, 2022 | Истории

„Стража“, младите и демокрацията

30 август 2022 | Истории

С всяка година сме все по-отчаяни от политическото състояние на страната ни. Разочаровани, отвратени, с по-малка надежда, че има за кого да гласуваме, без после да съжаляваме.

Ето защо strazha.bg е толкова смислено начинание, което при това е дело на млади хора, необременени от предразсъдъци. Само за година платформата привлече сериозен интерес и дава все повече възможности. Които да ни напомнят, че политиката не са само хората от телевизора, а сме всички ние.

Благодарение на проекта можем да видим какво е казал и как е гласувал във всеки момент човекът, когото сами сме изпратили (или смятаме да изпратим) в Народното събрание. Да проверим държи ли си на думата, заслужава ли доверие. Можем да търсим сред огромната база плащания, направени от всички държавни институции през последните 16 години.

„Демокрацията не е само лозунг!“, гласи мотото на това начинание. От всички нас зависи не само нейното съществуване, но и това колко ефективно функционира. И ето че имаме едно ценно оръжие, с което всеки може да я осъществява на практика.

 

Аз и роботът

Демократичен ентусиаст – така се описва Благослав Михайлов. Днес на 26, през последната година той е насочил всичките си усилия по проекта „Стража“, защото вярва, че всички имаме нуждата от подобна безпристрастна платформа.

След като завършва училище, той заминава за Шефилд и специализира в областта на изкуствения интелект. Макар че темата му е интересна, решава, че не иска да се развива професионално в тази област.

„За да работиш в областта на изкуствения интелект, трябва да минеш през докторантура и после да се надяваш да си намериш работа в големите корпорации. А аз просто не исках да бъда част от системата“, спомня си Благослав. „И се замислих: тази област идва от мечтата ни да създадем наше подобие. В някакъв момент видях, че не разбирам достатъчно човека. Че съм прекарал толкова време в това да разбирам числа, формули и алгоритми, но не и как е устроено човешкото общество“.

 

Благослав Михайлов

Благослав Михайлов, създателят на „Стража“. снимки: Добрин Кашавелов

 

Право на глас

Той усеща, че навън нещо му липсва и след като завършва, се връща в България. Отделя четири години, за да се самообразова в различни сфери и да обмисля с какво иска да се занимава. Така стига до идеята за безпристрастна гражданска платформа и през юни 2021-а се заема за работа.

„Винаги съм вярвал в технологиите и започнах да се замислям как те могат да се използват, за да трансформират социалните сфери, например: да променят политиката“.

10 849 598 поименни гласа през последните 13 години, 541 831 изказвания от трибуната на 1409 народни представители от 2001-а до днес. Тази огромна база от информация вече е достъпна за всеки на strazha.bg.

Конкретната идея дава приятелят му Фридрих Крепиев – съосновател на платформата, който днес следва медицина в Германия. Той е вдъхновен от подобно начинание в Германия, от което идва и името. Abgeordnetenwatch може да се преведе като „мониторинг на парламента“, но също и като „наблюдение, проследяване, защита“.

 

„Стража“

 

Власт на народа

В началото проблемите са чисто технически. Официално и на сайта на Народното събрание има немалко информация, която обаче е крайно неудобна за обработка. Именно с този проблем се сблъскват другите платформи, които преди „Стража“ се опитват да направят достъпна базата с изказвания и гласувания.

Благослав намира решението благодарение на опита си като програмист. Всички останали платформи разчитат на това да свалят (на „професионален“ език „скрейпват“) данните с бавни и неефективни скриптове. Младежът обаче забелязва, че новият сайт на парламента е направен така, че заявките се правят по стандартизиран начин към сървърите. Тоест… „без да искат“ разработчиците са направили така, че всички данни за гласуванията и стенограмите от заседанията са достъпни в удобна форма. Просто никой преди това не го е забелязал.

Така обработката на данните става възможна и „Стража“ се изправя на стража. Когато последното Народно събрание започна работа, платформата успя да инициира и промени в правилника, според които данните от гласуванията се публикуват само с ден закъснение.

Защо е важно всичко това? Защото вече можем да проверим всичко, което е направил „нашият човек“, изпратен с гласа ни да ни представлява и да кове закони. Освен това могат да се правят прелюбопитни съпоставки за това как съвпадат гласуванията на различни парламентарни групи. Кога се забелязват аномалии, неща, подсказващи, че решенията се вземат по „втория начин“…

 

Благослав Михайлов

снимки: Добрин Кашавелов

 

Държавата – това съм аз

И като стана дума за втория начин, това и основната, фундаментална цел на Благослав и съмишлениците му – да създадат платформа, която е напълно прозрачна и независима. Всеки от тях има своите възгледи и политически предпочитания, но когато нещата опират до „Стража“, целта напълно безпристрастен поглед към данните.

„Фактът, че този проект е създаден извън партийната среда, е основният му плюс“, казва Благослав. „Идеята от самото начало беше за инициатива, която да бъде от народа за народа, да се финансира изцяло от хората, не от проекти или фондове. Да бъде изцяло граждански“.

Платформата разчитата на микрофинансиране, не приема дарения над определен размер. Именно защото цялата ѝ философия е насочена към всеки от нас, към „обикновения“ гласоподавател, който да оцени това, което получава. Явно се получава, защото в последните месеци броят на дарителите – със символични, но редовни суми, бързо расте.

 

Благослав Михайлов

снимки: Добрин Кашавелов

 

От народа и за народа

Следващата голяма стъпка на Благослав беше да направи удобна форма за търсене в системата за държавни разплащания „СЕБРА“. А сега планът му е да подготви подобно решение и за държавния бюджет – как се планират и как се разходват средствата година след година. Има всички нужни данни и скоро тази възможност също ще се появи в „Стража“.

„Представи си какво е усещането, когато можеш да видиш плащанията на държавата така, както можеш да си видиш собственото си онлайн банкиране. Това изведнъж ти казва, че държавата не е нещо толкова сложно, просто е по-голямо, има повече пари, които разпределя. Според мен подобна възможност променя сериозно начина, по който възприемаме държавата. Проникваме през тази черна кутия, правим я прозрачна и можем да виждаме какво има вътре“, добавя Благослав.

Друга лична мотивация за него е да се опита да промени начина, по който у нас се говори за политиката. „Когато говорят за нея, хората обикновено мрънкат, възприемат я на чисто емоционално ниво. Никой не мисли рационално, а това е единственият разумен подход. Мисля, че проблемът не е до хората, а до средата, в която живеем, нея трябва да променим. Естествената задача на всеки политик е да прави каквото трябва, за да запази и да разшири властта си“.

Точно затова според Благослав големият проблем е, че не можем да оценяваме морала на политиците, а само това колко добре умеят да го симулират. И тук идва мястото на „Стража“, чрез която това може да се проследи.

 

Благослав Михайлов

снимки: Добрин Кашавелов

 

Човек от народа

„Вярвам, че качествената промяна се случва, когато се променя културата на обществото“, казва Благослав. „Най-големият проблем в България е, че хората в нищо не вярват. Мнозина смятат, че светът се движи от някакви конспирации, а ако вярваш, че всичко е нагласено, никога няма да правиш нищо. Светът не „работи“ така, много неща се случват напълно хаотично“.

Решението според него е в точно обратния подход: хората да получават все по-голям достъп до безпристрастна информация. „Естествено, не съм първият, който го е осъзнал, но мисля, че приносът на „Стража“ е в едно друго разбиране на нещата. Ние не приемаме прозрачността просто като това да бъдат публикувани масиви от данни, а гражданинът да може да стигне бързо и лесно до тях, да ги отвори и да открие бързо това, което търси“.

По някакъв начин той гледа на начинанието и като на предприемачески опит, своеобразен бизнес, който разчита на по-обширна маса от потребители. „Хората подкрепят идеали, за разлика от фирмите“, казва Благослав. „Като програмист аз възприемам нещата по-систематично. Не говоря за морал, за абстрактни неща, а гледам как работи една система и как може да работи по-добре“.

Според него ключовата цел на повечето други НПО-та не е да изпълняват нуждите на хората, а да печелят нови проекти и финансиране и това е предопределено от механизма, по който съществуват. Освен това повечето са насочени към академичните среди, към това да направят търсенето удобно за изследователите, но не и за всеки гласоподавател.

 

Стража

Данните от „Стража“ позволяват да бъдат правени прелюбопитни статистически анализи.

 

Слуга на народа

Според него не е проблем, че гласувайки, винаги избираме най-малкото зло. „Може човек да одобрява нечия политика, без дори да харесва съответния политик. Ако си от хората, които не гласуват, които постоянно мрънкат, за които никой не е достатъчно добър, ти просто не си фактор. И тогава „лошите“ печелят. Затова според мен трябва да сме по-прагматични, да гласуваме на базата на разума. По-малкото зло в крайна сметка е и по-голямото добро. Да не избираш също е избор, но той обикновено е най-лошият, особено в политиката.“

Едно от големите предизвикателства според Благослав е да привлечем интереса и на следващите поколения към политиката. Защото именно младите са тези, които винаги са по-склонни към промяна, към реформи, дори към идеализъм. „Много хора още търсят спасител, други още се борят с някакви измислени комунисти. Аз съм роден 96-а, очевидно за мен това не работи. Мисля си: не може ли тия неща да ги оставим назад? Да спрем с миналото, да гледаме вече към бъдещето?

Мястото на лявото и дясното в политиката го има и днес, смята Благослав. Но за да стигнем до този спор, първо диалогът трябва да мине на следващо ниво. „Едните казват: Спрете, ще счупите икономиката, а другите: Дайте да направим икономиката по-добра за всички. И тези дебати са важни, за тях има място. Докато в България се води дебатът „Вие сте мутри“. „Не, вие сте мутри“. И аз си мисля: Дайте да минем отвъд това, да говорим по някакви реални проблеми? Ясно е, че всички сте мутри, но дайте поне да правим нещо за това да живеем по-добре“.

Именно в опит да върне прагматизма в процеса, една от следващите големи идеи на Благослав е да даде възможност чрез платформата всеки човек да има директна връзка със „своя“ народен представител. Да може да задава въпроси, да споделя идеи. Но за да се случи това, се налага прагматизмът и диалогът да се върнат на политическата маса и следващите Народни събрания да имат по-дълъг и смислен живот.

 

Благослав Михайлов

снимки: Добрин Кашавелов

 

Народе????

Знаем какъв е минималният брой птички, които пролет правят. Не е една, не е и две. И все пак, всяка стъпка, която ни връща доверието в системата и ни позволява граждански контрол, е полезна. Особено когато се крепи на здрави фундаменти и на хора, които държат на своята независимост.

А после… отвъд делата си остава и да си помечтаем, че още такива стъпки ще ни помогнат да имаме много по-смислена политическа класа, че демокрацията ще спре да е просто лозунг, а управлението на държавата ще е в ръцете на компетентните и честните. Да, всичко това може да звучи като утопия, но именно на утопиите като „свобода“, „демокрация“, „доброта“ дължим и най-големите си стъпки напред като цивилизация…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

Ивайло Кенов е вдъхновяващ учител, помогнал на толкова много хора да станат програмисти. Насочва се към тази професия случайно, след като разбира, че строителното инженерство не е за него. Решава да...

повече информация
Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

Знаете ли кое е било мястото в България с най-висок среден коефициент на интелигентност на 16 март 2024 г. между 12 и 18 ч?
ChatGPT не би могъл дори да налучка. Аз обаче знам отговора. Не, не е Народното събрание.
В пловдивско заведение се бяха събрали за интелектуална надпревара 80 души, мнозина от които познати на всеки, който се интересува от викторини, от куизове, от телевизионни игри на знанието. Разделени на 10 отбора, те се изправиха едни срещу други и в същото време срещу… споменатия ChatGPT.
Тук бяха се събрали цели 33-има души, които поне веднъж са печелили предаването „Последният печели“ по БНТ1 (сред тях и аз). Участваха почти всички от най-популярните участници, натрупали впечатляващ брой триумфи. Останалите – до 80 души включили се в клуба, бяха участници и фенове на предаването и на куизовете като формат.
Що за нетипична надпревара? Кой ли се оказа големият победител? Какво е бъдещето на интелектуалните игри в битката (или срещата) ни с технологиите? Защо му е на човек днес да знае и помни факти, които онлайн са на една ръка разстояние?

повече информация
Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?
Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.
Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…
Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.
Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?
Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

повече информация

Най-новите:

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

Ивайло Кенов е вдъхновяващ учител, помогнал на толкова много хора да станат програмисти. Насочва се към тази професия случайно, след като разбира, че строителното инженерство не е за него. Решава да опита като преподавател, въпреки че е срамежлив по природа.
Дълги години е начело на екипа програмисти в СофтУни, води лекции по безброй технологии. Преподава, увлича и дава занаят, от него и аз съм научил основите на технологията, с която днес си изкарвам хляба.
Днес Ивайло е изправен пред ново начинание. Екипът му се превърна във фирма, която се е устремила към амбициозната задача да припомни, че създаването на софтуер все повече трябва да бъде инженерен процес, а не просто кодене.
Наистина ли всеки може да стане програмист, както казва учителят, помогнал на мнозина да изпълнят тази мечта? Какви са основните трудности, които спират хората?
Кои са големите проблеми, с които се сблъскват днешните програмисти? Защо си струва те вече да са не просто кодери, а да подхождат инженерно и към останалите страни от работата си?
Дали наистина е толкова трудно да си намериш първа работа в тази област? Кои са най-честите грешки?
Как Ивайло, на когото лекарите предричат, че няма да може да ходи, днес вдига 150-килограмови тяги благодарение на… инженерния подход?

повече информация
Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
Share This