„Стража“, младите и демокрацията

авг. 30, 2022 | Истории

„Стража“, младите и демокрацията

30 август 2022 | Истории

С всяка година сме все по-отчаяни от политическото състояние на страната ни. Разочаровани, отвратени, с по-малка надежда, че има за кого да гласуваме, без после да съжаляваме.

Ето защо strazha.bg е толкова смислено начинание, което при това е дело на млади хора, необременени от предразсъдъци. Само за година платформата привлече сериозен интерес и дава все повече възможности. Които да ни напомнят, че политиката не са само хората от телевизора, а сме всички ние.

Благодарение на проекта можем да видим какво е казал и как е гласувал във всеки момент човекът, когото сами сме изпратили (или смятаме да изпратим) в Народното събрание. Да проверим държи ли си на думата, заслужава ли доверие. Можем да търсим сред огромната база плащания, направени от всички държавни институции през последните 16 години.

„Демокрацията не е само лозунг!“, гласи мотото на това начинание. От всички нас зависи не само нейното съществуване, но и това колко ефективно функционира. И ето че имаме едно ценно оръжие, с което всеки може да я осъществява на практика.

 

Аз и роботът

Демократичен ентусиаст – така се описва Благослав Михайлов. Днес на 26, през последната година той е насочил всичките си усилия по проекта „Стража“, защото вярва, че всички имаме нуждата от подобна безпристрастна платформа.

След като завършва училище, той заминава за Шефилд и специализира в областта на изкуствения интелект. Макар че темата му е интересна, решава, че не иска да се развива професионално в тази област.

„За да работиш в областта на изкуствения интелект, трябва да минеш през докторантура и после да се надяваш да си намериш работа в големите корпорации. А аз просто не исках да бъда част от системата“, спомня си Благослав. „И се замислих: тази област идва от мечтата ни да създадем наше подобие. В някакъв момент видях, че не разбирам достатъчно човека. Че съм прекарал толкова време в това да разбирам числа, формули и алгоритми, но не и как е устроено човешкото общество“.

 

Благослав Михайлов

Благослав Михайлов, създателят на „Стража“. снимки: Добрин Кашавелов

 

Право на глас

Той усеща, че навън нещо му липсва и след като завършва, се връща в България. Отделя четири години, за да се самообразова в различни сфери и да обмисля с какво иска да се занимава. Така стига до идеята за безпристрастна гражданска платформа и през юни 2021-а се заема за работа.

„Винаги съм вярвал в технологиите и започнах да се замислям как те могат да се използват, за да трансформират социалните сфери, например: да променят политиката“.

10 849 598 поименни гласа през последните 13 години, 541 831 изказвания от трибуната на 1409 народни представители от 2001-а до днес. Тази огромна база от информация вече е достъпна за всеки на strazha.bg.

Конкретната идея дава приятелят му Фридрих Крепиев – съосновател на платформата, който днес следва медицина в Германия. Той е вдъхновен от подобно начинание в Германия, от което идва и името. Abgeordnetenwatch може да се преведе като „мониторинг на парламента“, но също и като „наблюдение, проследяване, защита“.

 

„Стража“

 

Власт на народа

В началото проблемите са чисто технически. Официално и на сайта на Народното събрание има немалко информация, която обаче е крайно неудобна за обработка. Именно с този проблем се сблъскват другите платформи, които преди „Стража“ се опитват да направят достъпна базата с изказвания и гласувания.

Благослав намира решението благодарение на опита си като програмист. Всички останали платформи разчитат на това да свалят (на „професионален“ език „скрейпват“) данните с бавни и неефективни скриптове. Младежът обаче забелязва, че новият сайт на парламента е направен така, че заявките се правят по стандартизиран начин към сървърите. Тоест… „без да искат“ разработчиците са направили така, че всички данни за гласуванията и стенограмите от заседанията са достъпни в удобна форма. Просто никой преди това не го е забелязал.

Така обработката на данните става възможна и „Стража“ се изправя на стража. Когато последното Народно събрание започна работа, платформата успя да инициира и промени в правилника, според които данните от гласуванията се публикуват само с ден закъснение.

Защо е важно всичко това? Защото вече можем да проверим всичко, което е направил „нашият човек“, изпратен с гласа ни да ни представлява и да кове закони. Освен това могат да се правят прелюбопитни съпоставки за това как съвпадат гласуванията на различни парламентарни групи. Кога се забелязват аномалии, неща, подсказващи, че решенията се вземат по „втория начин“…

 

Благослав Михайлов

снимки: Добрин Кашавелов

 

Държавата – това съм аз

И като стана дума за втория начин, това и основната, фундаментална цел на Благослав и съмишлениците му – да създадат платформа, която е напълно прозрачна и независима. Всеки от тях има своите възгледи и политически предпочитания, но когато нещата опират до „Стража“, целта напълно безпристрастен поглед към данните.

„Фактът, че този проект е създаден извън партийната среда, е основният му плюс“, казва Благослав. „Идеята от самото начало беше за инициатива, която да бъде от народа за народа, да се финансира изцяло от хората, не от проекти или фондове. Да бъде изцяло граждански“.

Платформата разчитата на микрофинансиране, не приема дарения над определен размер. Именно защото цялата ѝ философия е насочена към всеки от нас, към „обикновения“ гласоподавател, който да оцени това, което получава. Явно се получава, защото в последните месеци броят на дарителите – със символични, но редовни суми, бързо расте.

 

Благослав Михайлов

снимки: Добрин Кашавелов

 

От народа и за народа

Следващата голяма стъпка на Благослав беше да направи удобна форма за търсене в системата за държавни разплащания „СЕБРА“. А сега планът му е да подготви подобно решение и за държавния бюджет – как се планират и как се разходват средствата година след година. Има всички нужни данни и скоро тази възможност също ще се появи в „Стража“.

„Представи си какво е усещането, когато можеш да видиш плащанията на държавата така, както можеш да си видиш собственото си онлайн банкиране. Това изведнъж ти казва, че държавата не е нещо толкова сложно, просто е по-голямо, има повече пари, които разпределя. Според мен подобна възможност променя сериозно начина, по който възприемаме държавата. Проникваме през тази черна кутия, правим я прозрачна и можем да виждаме какво има вътре“, добавя Благослав.

Друга лична мотивация за него е да се опита да промени начина, по който у нас се говори за политиката. „Когато говорят за нея, хората обикновено мрънкат, възприемат я на чисто емоционално ниво. Никой не мисли рационално, а това е единственият разумен подход. Мисля, че проблемът не е до хората, а до средата, в която живеем, нея трябва да променим. Естествената задача на всеки политик е да прави каквото трябва, за да запази и да разшири властта си“.

Точно затова според Благослав големият проблем е, че не можем да оценяваме морала на политиците, а само това колко добре умеят да го симулират. И тук идва мястото на „Стража“, чрез която това може да се проследи.

 

Благослав Михайлов

снимки: Добрин Кашавелов

 

Човек от народа

„Вярвам, че качествената промяна се случва, когато се променя културата на обществото“, казва Благослав. „Най-големият проблем в България е, че хората в нищо не вярват. Мнозина смятат, че светът се движи от някакви конспирации, а ако вярваш, че всичко е нагласено, никога няма да правиш нищо. Светът не „работи“ така, много неща се случват напълно хаотично“.

Решението според него е в точно обратния подход: хората да получават все по-голям достъп до безпристрастна информация. „Естествено, не съм първият, който го е осъзнал, но мисля, че приносът на „Стража“ е в едно друго разбиране на нещата. Ние не приемаме прозрачността просто като това да бъдат публикувани масиви от данни, а гражданинът да може да стигне бързо и лесно до тях, да ги отвори и да открие бързо това, което търси“.

По някакъв начин той гледа на начинанието и като на предприемачески опит, своеобразен бизнес, който разчита на по-обширна маса от потребители. „Хората подкрепят идеали, за разлика от фирмите“, казва Благослав. „Като програмист аз възприемам нещата по-систематично. Не говоря за морал, за абстрактни неща, а гледам как работи една система и как може да работи по-добре“.

Според него ключовата цел на повечето други НПО-та не е да изпълняват нуждите на хората, а да печелят нови проекти и финансиране и това е предопределено от механизма, по който съществуват. Освен това повечето са насочени към академичните среди, към това да направят търсенето удобно за изследователите, но не и за всеки гласоподавател.

 

Стража

Данните от „Стража“ позволяват да бъдат правени прелюбопитни статистически анализи.

 

Слуга на народа

Според него не е проблем, че гласувайки, винаги избираме най-малкото зло. „Може човек да одобрява нечия политика, без дори да харесва съответния политик. Ако си от хората, които не гласуват, които постоянно мрънкат, за които никой не е достатъчно добър, ти просто не си фактор. И тогава „лошите“ печелят. Затова според мен трябва да сме по-прагматични, да гласуваме на базата на разума. По-малкото зло в крайна сметка е и по-голямото добро. Да не избираш също е избор, но той обикновено е най-лошият, особено в политиката.“

Едно от големите предизвикателства според Благослав е да привлечем интереса и на следващите поколения към политиката. Защото именно младите са тези, които винаги са по-склонни към промяна, към реформи, дори към идеализъм. „Много хора още търсят спасител, други още се борят с някакви измислени комунисти. Аз съм роден 96-а, очевидно за мен това не работи. Мисля си: не може ли тия неща да ги оставим назад? Да спрем с миналото, да гледаме вече към бъдещето?

Мястото на лявото и дясното в политиката го има и днес, смята Благослав. Но за да стигнем до този спор, първо диалогът трябва да мине на следващо ниво. „Едните казват: Спрете, ще счупите икономиката, а другите: Дайте да направим икономиката по-добра за всички. И тези дебати са важни, за тях има място. Докато в България се води дебатът „Вие сте мутри“. „Не, вие сте мутри“. И аз си мисля: Дайте да минем отвъд това, да говорим по някакви реални проблеми? Ясно е, че всички сте мутри, но дайте поне да правим нещо за това да живеем по-добре“.

Именно в опит да върне прагматизма в процеса, една от следващите големи идеи на Благослав е да даде възможност чрез платформата всеки човек да има директна връзка със „своя“ народен представител. Да може да задава въпроси, да споделя идеи. Но за да се случи това, се налага прагматизмът и диалогът да се върнат на политическата маса и следващите Народни събрания да имат по-дълъг и смислен живот.

 

Благослав Михайлов

снимки: Добрин Кашавелов

 

Народе????

Знаем какъв е минималният брой птички, които пролет правят. Не е една, не е и две. И все пак, всяка стъпка, която ни връща доверието в системата и ни позволява граждански контрол, е полезна. Особено когато се крепи на здрави фундаменти и на хора, които държат на своята независимост.

А после… отвъд делата си остава и да си помечтаем, че още такива стъпки ще ни помогнат да имаме много по-смислена политическа класа, че демокрацията ще спре да е просто лозунг, а управлението на държавата ще е в ръцете на компетентните и честните. Да, всичко това може да звучи като утопия, но именно на утопиите като „свобода“, „демокрация“, „доброта“ дължим и най-големите си стъпки напред като цивилизация…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids,...

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят?...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин? Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни...

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се...

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 В началото даже си имаше и „нос“: 🙂 С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация

Най-новите:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids, която има мисията да помага на родителите в търсене на баланса.
Кога срещата с технологиите може да се превърне в проблем за децата? Как да намерим този толкова труден баланс? Как да срещаме децата с технологиите, без това да е за сметка на основни човешки умения, които ще им трябват в бъдеще? Ако усетим, че детето прекарва часове пред телефона или таблета, има ли път назад?
Време е за една прелюбопитна лична история и безброй ценни съвети за всеки дигитален родител. За всеки, което смята, че от време на време е важно децата да се озоват и офлайн.

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват?
Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност.
„Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“
„Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“
Можем ли да сме готови за бъдещето?

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.
Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Share This