„Стража“, младите и демокрацията

авг. 30, 2022 | Истории

„Стража“, младите и демокрацията

30 август 2022 | Истории

С всяка година сме все по-отчаяни от политическото състояние на страната ни. Разочаровани, отвратени, с по-малка надежда, че има за кого да гласуваме, без после да съжаляваме.

Ето защо strazha.bg е толкова смислено начинание, което при това е дело на млади хора, необременени от предразсъдъци. Само за година платформата привлече сериозен интерес и дава все повече възможности. Които да ни напомнят, че политиката не са само хората от телевизора, а сме всички ние.

Благодарение на проекта можем да видим какво е казал и как е гласувал във всеки момент човекът, когото сами сме изпратили (или смятаме да изпратим) в Народното събрание. Да проверим държи ли си на думата, заслужава ли доверие. Можем да търсим сред огромната база плащания, направени от всички държавни институции през последните 16 години.

„Демокрацията не е само лозунг!“, гласи мотото на това начинание. От всички нас зависи не само нейното съществуване, но и това колко ефективно функционира. И ето че имаме едно ценно оръжие, с което всеки може да я осъществява на практика.

 

Аз и роботът

Демократичен ентусиаст – така се описва Благослав Михайлов. Днес на 26, през последната година той е насочил всичките си усилия по проекта „Стража“, защото вярва, че всички имаме нуждата от подобна безпристрастна платформа.

След като завършва училище, той заминава за Шефилд и специализира в областта на изкуствения интелект. Макар че темата му е интересна, решава, че не иска да се развива професионално в тази област.

„За да работиш в областта на изкуствения интелект, трябва да минеш през докторантура и после да се надяваш да си намериш работа в големите корпорации. А аз просто не исках да бъда част от системата“, спомня си Благослав. „И се замислих: тази област идва от мечтата ни да създадем наше подобие. В някакъв момент видях, че не разбирам достатъчно човека. Че съм прекарал толкова време в това да разбирам числа, формули и алгоритми, но не и как е устроено човешкото общество“.

 

Благослав Михайлов

Благослав Михайлов, създателят на „Стража“. снимки: Добрин Кашавелов

 

Право на глас

Той усеща, че навън нещо му липсва и след като завършва, се връща в България. Отделя четири години, за да се самообразова в различни сфери и да обмисля с какво иска да се занимава. Така стига до идеята за безпристрастна гражданска платформа и през юни 2021-а се заема за работа.

„Винаги съм вярвал в технологиите и започнах да се замислям как те могат да се използват, за да трансформират социалните сфери, например: да променят политиката“.

10 849 598 поименни гласа през последните 13 години, 541 831 изказвания от трибуната на 1409 народни представители от 2001-а до днес. Тази огромна база от информация вече е достъпна за всеки на strazha.bg.

Конкретната идея дава приятелят му Фридрих Крепиев – съосновател на платформата, който днес следва медицина в Германия. Той е вдъхновен от подобно начинание в Германия, от което идва и името. Abgeordnetenwatch може да се преведе като „мониторинг на парламента“, но също и като „наблюдение, проследяване, защита“.

 

„Стража“

 

Власт на народа

В началото проблемите са чисто технически. Официално и на сайта на Народното събрание има немалко информация, която обаче е крайно неудобна за обработка. Именно с този проблем се сблъскват другите платформи, които преди „Стража“ се опитват да направят достъпна базата с изказвания и гласувания.

Благослав намира решението благодарение на опита си като програмист. Всички останали платформи разчитат на това да свалят (на „професионален“ език „скрейпват“) данните с бавни и неефективни скриптове. Младежът обаче забелязва, че новият сайт на парламента е направен така, че заявките се правят по стандартизиран начин към сървърите. Тоест… „без да искат“ разработчиците са направили така, че всички данни за гласуванията и стенограмите от заседанията са достъпни в удобна форма. Просто никой преди това не го е забелязал.

Така обработката на данните става възможна и „Стража“ се изправя на стража. Когато последното Народно събрание започна работа, платформата успя да инициира и промени в правилника, според които данните от гласуванията се публикуват само с ден закъснение.

Защо е важно всичко това? Защото вече можем да проверим всичко, което е направил „нашият човек“, изпратен с гласа ни да ни представлява и да кове закони. Освен това могат да се правят прелюбопитни съпоставки за това как съвпадат гласуванията на различни парламентарни групи. Кога се забелязват аномалии, неща, подсказващи, че решенията се вземат по „втория начин“…

 

Благослав Михайлов

снимки: Добрин Кашавелов

 

Държавата – това съм аз

И като стана дума за втория начин, това и основната, фундаментална цел на Благослав и съмишлениците му – да създадат платформа, която е напълно прозрачна и независима. Всеки от тях има своите възгледи и политически предпочитания, но когато нещата опират до „Стража“, целта напълно безпристрастен поглед към данните.

„Фактът, че този проект е създаден извън партийната среда, е основният му плюс“, казва Благослав. „Идеята от самото начало беше за инициатива, която да бъде от народа за народа, да се финансира изцяло от хората, не от проекти или фондове. Да бъде изцяло граждански“.

Платформата разчитата на микрофинансиране, не приема дарения над определен размер. Именно защото цялата ѝ философия е насочена към всеки от нас, към „обикновения“ гласоподавател, който да оцени това, което получава. Явно се получава, защото в последните месеци броят на дарителите – със символични, но редовни суми, бързо расте.

 

Благослав Михайлов

снимки: Добрин Кашавелов

 

От народа и за народа

Следващата голяма стъпка на Благослав беше да направи удобна форма за търсене в системата за държавни разплащания „СЕБРА“. А сега планът му е да подготви подобно решение и за държавния бюджет – как се планират и как се разходват средствата година след година. Има всички нужни данни и скоро тази възможност също ще се появи в „Стража“.

„Представи си какво е усещането, когато можеш да видиш плащанията на държавата така, както можеш да си видиш собственото си онлайн банкиране. Това изведнъж ти казва, че държавата не е нещо толкова сложно, просто е по-голямо, има повече пари, които разпределя. Според мен подобна възможност променя сериозно начина, по който възприемаме държавата. Проникваме през тази черна кутия, правим я прозрачна и можем да виждаме какво има вътре“, добавя Благослав.

Друга лична мотивация за него е да се опита да промени начина, по който у нас се говори за политиката. „Когато говорят за нея, хората обикновено мрънкат, възприемат я на чисто емоционално ниво. Никой не мисли рационално, а това е единственият разумен подход. Мисля, че проблемът не е до хората, а до средата, в която живеем, нея трябва да променим. Естествената задача на всеки политик е да прави каквото трябва, за да запази и да разшири властта си“.

Точно затова според Благослав големият проблем е, че не можем да оценяваме морала на политиците, а само това колко добре умеят да го симулират. И тук идва мястото на „Стража“, чрез която това може да се проследи.

 

Благослав Михайлов

снимки: Добрин Кашавелов

 

Човек от народа

„Вярвам, че качествената промяна се случва, когато се променя културата на обществото“, казва Благослав. „Най-големият проблем в България е, че хората в нищо не вярват. Мнозина смятат, че светът се движи от някакви конспирации, а ако вярваш, че всичко е нагласено, никога няма да правиш нищо. Светът не „работи“ така, много неща се случват напълно хаотично“.

Решението според него е в точно обратния подход: хората да получават все по-голям достъп до безпристрастна информация. „Естествено, не съм първият, който го е осъзнал, но мисля, че приносът на „Стража“ е в едно друго разбиране на нещата. Ние не приемаме прозрачността просто като това да бъдат публикувани масиви от данни, а гражданинът да може да стигне бързо и лесно до тях, да ги отвори и да открие бързо това, което търси“.

По някакъв начин той гледа на начинанието и като на предприемачески опит, своеобразен бизнес, който разчита на по-обширна маса от потребители. „Хората подкрепят идеали, за разлика от фирмите“, казва Благослав. „Като програмист аз възприемам нещата по-систематично. Не говоря за морал, за абстрактни неща, а гледам как работи една система и как може да работи по-добре“.

Според него ключовата цел на повечето други НПО-та не е да изпълняват нуждите на хората, а да печелят нови проекти и финансиране и това е предопределено от механизма, по който съществуват. Освен това повечето са насочени към академичните среди, към това да направят търсенето удобно за изследователите, но не и за всеки гласоподавател.

 

Стража

Данните от „Стража“ позволяват да бъдат правени прелюбопитни статистически анализи.

 

Слуга на народа

Според него не е проблем, че гласувайки, винаги избираме най-малкото зло. „Може човек да одобрява нечия политика, без дори да харесва съответния политик. Ако си от хората, които не гласуват, които постоянно мрънкат, за които никой не е достатъчно добър, ти просто не си фактор. И тогава „лошите“ печелят. Затова според мен трябва да сме по-прагматични, да гласуваме на базата на разума. По-малкото зло в крайна сметка е и по-голямото добро. Да не избираш също е избор, но той обикновено е най-лошият, особено в политиката.“

Едно от големите предизвикателства според Благослав е да привлечем интереса и на следващите поколения към политиката. Защото именно младите са тези, които винаги са по-склонни към промяна, към реформи, дори към идеализъм. „Много хора още търсят спасител, други още се борят с някакви измислени комунисти. Аз съм роден 96-а, очевидно за мен това не работи. Мисля си: не може ли тия неща да ги оставим назад? Да спрем с миналото, да гледаме вече към бъдещето?

Мястото на лявото и дясното в политиката го има и днес, смята Благослав. Но за да стигнем до този спор, първо диалогът трябва да мине на следващо ниво. „Едните казват: Спрете, ще счупите икономиката, а другите: Дайте да направим икономиката по-добра за всички. И тези дебати са важни, за тях има място. Докато в България се води дебатът „Вие сте мутри“. „Не, вие сте мутри“. И аз си мисля: Дайте да минем отвъд това, да говорим по някакви реални проблеми? Ясно е, че всички сте мутри, но дайте поне да правим нещо за това да живеем по-добре“.

Именно в опит да върне прагматизма в процеса, една от следващите големи идеи на Благослав е да даде възможност чрез платформата всеки човек да има директна връзка със „своя“ народен представител. Да може да задава въпроси, да споделя идеи. Но за да се случи това, се налага прагматизмът и диалогът да се върнат на политическата маса и следващите Народни събрания да имат по-дълъг и смислен живот.

 

Благослав Михайлов

снимки: Добрин Кашавелов

 

Народе????

Знаем какъв е минималният брой птички, които пролет правят. Не е една, не е и две. И все пак, всяка стъпка, която ни връща доверието в системата и ни позволява граждански контрол, е полезна. Особено когато се крепи на здрави фундаменти и на хора, които държат на своята независимост.

А после… отвъд делата си остава и да си помечтаем, че още такива стъпки ще ни помогнат да имаме много по-смислена политическа класа, че демокрацията ще спре да е просто лозунг, а управлението на държавата ще е в ръцете на компетентните и честните. Да, всичко това може да звучи като утопия, но именно на утопиите като „свобода“, „демокрация“, „доброта“ дължим и най-големите си стъпки напред като цивилизация…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Асанж и свободата

Асанж и свободата

Къде е днес свободата? Където е била винаги, в идеалите. И в делата на все по-малкото хора, за които тя продължава да бъде кауза, а не кухо клише. След 14-годишна битка, която в много моменти...

повече информация
„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“

„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“

„Струва ми се по-просто хората да запомнят кое е измама и заблуда. Кратък и съвсем неизчерпателен списък: хомеопатия, холистична медицина, натуропатия, антиваксърство, хидроколонтерапия, детокс...

повече информация
Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи...

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на...

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Асанж и свободата

Асанж и свободата

Къде е днес свободата? Където е била винаги, в идеалите. И в делата на все по-малкото хора, за които тя продължава да бъде кауза, а не кухо клише.
След 14-годишна битка, която в много моменти изглеждаше обречена, Одисей най-накрая се завърна в Итака. Частният самолет кацна в австралийската столица Канбера. От борда му слезе добре познатият по цял свят белокос харизматичен мъж и помаха на събралите се журналисти и посрещачи. После прегърна двете си малки деца, които за първи път виждаше на свобода, далеч от потискащите решетки…
Героите от миналото се борят за свободата. За независимостта на своите народи, срещу робството и несправедливостите. А днешните герои, които ще почитат следващите поколения? Ако го има утрешния ден, значи те ще са победили, колкото и да изглежда невероятно.
Днешните герои също се борят за свободата. Уви, нито са толкова много, нито са толкова познати. Но ако има един, чиято битка за истината е стигнала до мнозина, това несъмнено е днешният ни герой. Джулиън Асанж се превърна в легенда, в символ. А историята му е толкова вълнуваща и пълна с перипетии, че си струва да се заровим в нея. Като междувременно му дадем думата за някои важни цитати, които, надявам се, ще накарат повече хора да се замислят за истински важните теми на днешния ден. Тези, заради които ги има и Дигитални истории…

повече информация
PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!?
Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение.
Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади…
Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?

повече информация
Колко изкара ChatGPT на матурата по български?

Колко изкара ChatGPT на матурата по български?

По света може много да се говори за теста на Тюринг, но ние си имаме български еквивалент, който е не по-малко показателен – матурата по български език и литература.
След като всяко лято излязат оценките, медиите бързат да се впечатлят от ниските резултати. Как обаче би се справил ChatGPT? Колко ли ще изкара суперзвездата в света на изкуствения интелект? Ще му стигне ли балът, за да влезе в елитна университетска специалност?
Време е за един прелюбопитен експеримент. Ще задам на нашия герой без никакви допълнителни указания задачите от тазгодишния зрелостен изпит. За да има елемент на състезание, ще се включа и аз, също ще попълня матурата.
После идва ред на учителя г-н Светослав Стойчев, който е сред истинските оценители на матурите и се съгласи да се включи в експеримента. Той ще получи двете попълнени форми – от мен и ChatGPT, и ще ги оцени, точно както се случва в практиката. И като допълнение – ще проверим дали учителят ще успее да различи кое е попълнено от алгоритъма и кое – от попрестарял зрелостник.
Кой ли от двама ни ще се изложи повече? Вземайте пуканките.

повече информация

Най-новите:

Асанж и свободата

Асанж и свободата

Къде е днес свободата? Където е била винаги, в идеалите. И в делата на все по-малкото хора, за които тя продължава да бъде кауза, а не кухо клише.
След 14-годишна битка, която в много моменти изглеждаше обречена, Одисей най-накрая се завърна в Итака. Частният самолет кацна в австралийската столица Канбера. От борда му слезе добре познатият по цял свят белокос харизматичен мъж и помаха на събралите се журналисти и посрещачи. После прегърна двете си малки деца, които за първи път виждаше на свобода, далеч от потискащите решетки…
Героите от миналото се борят за свободата. За независимостта на своите народи, срещу робството и несправедливостите. А днешните герои, които ще почитат следващите поколения? Ако го има утрешния ден, значи те ще са победили, колкото и да изглежда невероятно.
Днешните герои също се борят за свободата. Уви, нито са толкова много, нито са толкова познати. Но ако има един, чиято битка за истината е стигнала до мнозина, това несъмнено е днешният ни герой. Джулиън Асанж се превърна в легенда, в символ. А историята му е толкова вълнуваща и пълна с перипетии, че си струва да се заровим в нея. Като междувременно му дадем думата за някои важни цитати, които, надявам се, ще накарат повече хора да се замислят за истински важните теми на днешния ден. Тези, заради които ги има и Дигитални истории…

повече информация
„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“

„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“

„Струва ми се по-просто хората да запомнят кое е измама и заблуда. Кратък и съвсем неизчерпателен списък: хомеопатия, холистична медицина, натуропатия, антиваксърство, хидроколонтерапия, детокс диети, астрология, екстрасензорни възприятия, ясновидство, телекинеза (и всички измислени феномени, които включва „парапсихологията“), НЛО базирани древни цивилизации, графология, медиумни способности, квантов мистицизъм, вечни двигатели, безенергийни двигатели, креационизъм, биоритми, криптозоология…“
Вярвате ли в астрологията, в силата на чакрите, в рептилите, в плоската Земя? Може би сте от малцинството днес, за което всичко това са несериозни посоки? Или пък не можете да отречете, че зодиите влияят на поведението, докато другите ви се струват крайни? Да, днес, както никога преди, имаме нужда от репери, за да не потънем в океана от онлайн лудост. Докато в същото време е все по-трудно да говорим помежду си.
Разделени от поредния разлом, спорим кой се занимава с псевдонаука и кой се е оставил да бъде подведен от авторитетите. Пътя към този труден, но назрял разговор – за конспирациите и псевдонауката, за науката и авторитетите, ще потърсим с днешния гост.
Стефан Марков е преподавател по теория на масовата комуникация, мениджмънт на комуникацията и маркетинг и реклама в Софийския университет, познат онлайн като The Science Guy. В издадената неотдавна книга „Алгоритми на заблудата“ той навлиза именно в сърцето на тази тема. След любопитните му начинания (и много значими за самия него) е и подкастът „Модерен стоицизъм“, който води заедно с Петър Теодосиев от „Българска наука“.

повече информация
Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи автономно, специализира се в дадена работа, трупа знания по нея, контролира другите…
Целта например е да създават софтуер. Единият модел ще се научи да формулира изискванията, друг да пише програмния код, трети ще подготви визуалната страна, четвърти ще тества кое и как се е получило… и така ще се събере цяла софтуерна фирма, работеща милиони пъти по-бързо от обичайните, защото е изградена не от хора, а от алгоритми.
Колко далечно е днес това бъдеще?
Неотдавна Сам Алтман каза, че именно в тази посока се задават много сериозни пробиви. ИИ агентите са една от областите в компютърните науки, където очакваме големи новини. Следващите поколения изкуствен интелект, способни да решават значително по-сложни и комплексни задачи, допускащи много по-малко грешки. Мнозина от най-големите специалисти казват, че чрез този подход ще извървим следващата голяма стъпка в развитието на изкуствения интелект. Ето защо.

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на информационните технологии, той е завършил инженерна физика и макроикономика. Опитът му минава от разработването на облачни решения през киберсигурността до изследването и внедряването на изкуствен интелект.
Днес е начело на екипа по ИИ, девопс и облачни практики на SoftServe. Заедно с това в TeamLandi разработва система, с чиято помощ малкият и среден бизнес ще получи достъп до пълния спектър възможности, които дава изкуственият интелект.
Защо тези технологии са тук, за да останат и да променят живота ни? Как така изкуственият интелект е първата технология, която може да навлезе в абсолютно всяка област? Как ще изглежда бъдещето?

повече информация
PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!?
Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение.
Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади…
Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те все по-убедително ще ни водят към съвършената имитация на света около нас.
Доц. Агата Манолова е декан на Факултета по телекомуникации на ТУ, преподавател с огромен опит. Специалист в компютърното зрение и невронните мрежи, но също и в разработването на добавена и виртуална реалност, холографски комуникации.
Защо въпреки очакванията на Марк Зукърбърг все още не сме в метавселената, където щяхме да прекарваме цялото си време? Колко далеч е моментът, когато ще постигнем съвършената, неразличима виртуална реалност? Кои са най-важните стъпки по този път и възможно ли е да се окаже невъзможно? Защо българските специалисти в тази област са толкова търсени и уважавани по света?
Време е за един съвсем инженерен и реален разговор за виртуалното и големите въпроси, които се задават в тази посока.

повече информация
Share This