„Стража“, младите и демокрацията

авг. 30, 2022 | Истории

„Стража“, младите и демокрацията

30 август 2022 | Истории

С всяка година сме все по-отчаяни от политическото състояние на страната ни. Разочаровани, отвратени, с по-малка надежда, че има за кого да гласуваме, без после да съжаляваме.

Ето защо strazha.bg е толкова смислено начинание, което при това е дело на млади хора, необременени от предразсъдъци. Само за година платформата привлече сериозен интерес и дава все повече възможности. Които да ни напомнят, че политиката не са само хората от телевизора, а сме всички ние.

Благодарение на проекта можем да видим какво е казал и как е гласувал във всеки момент човекът, когото сами сме изпратили (или смятаме да изпратим) в Народното събрание. Да проверим държи ли си на думата, заслужава ли доверие. Можем да търсим сред огромната база плащания, направени от всички държавни институции през последните 16 години.

„Демокрацията не е само лозунг!“, гласи мотото на това начинание. От всички нас зависи не само нейното съществуване, но и това колко ефективно функционира. И ето че имаме едно ценно оръжие, с което всеки може да я осъществява на практика.

 

Аз и роботът

Демократичен ентусиаст – така се описва Благослав Михайлов. Днес на 26, през последната година той е насочил всичките си усилия по проекта „Стража“, защото вярва, че всички имаме нуждата от подобна безпристрастна платформа.

След като завършва училище, той заминава за Шефилд и специализира в областта на изкуствения интелект. Макар че темата му е интересна, решава, че не иска да се развива професионално в тази област.

„За да работиш в областта на изкуствения интелект, трябва да минеш през докторантура и после да се надяваш да си намериш работа в големите корпорации. А аз просто не исках да бъда част от системата“, спомня си Благослав. „И се замислих: тази област идва от мечтата ни да създадем наше подобие. В някакъв момент видях, че не разбирам достатъчно човека. Че съм прекарал толкова време в това да разбирам числа, формули и алгоритми, но не и как е устроено човешкото общество“.

 

Благослав Михайлов

Благослав Михайлов, създателят на „Стража“. снимки: Добрин Кашавелов

 

Право на глас

Той усеща, че навън нещо му липсва и след като завършва, се връща в България. Отделя четири години, за да се самообразова в различни сфери и да обмисля с какво иска да се занимава. Така стига до идеята за безпристрастна гражданска платформа и през юни 2021-а се заема за работа.

„Винаги съм вярвал в технологиите и започнах да се замислям как те могат да се използват, за да трансформират социалните сфери, например: да променят политиката“.

10 849 598 поименни гласа през последните 13 години, 541 831 изказвания от трибуната на 1409 народни представители от 2001-а до днес. Тази огромна база от информация вече е достъпна за всеки на strazha.bg.

Конкретната идея дава приятелят му Фридрих Крепиев – съосновател на платформата, който днес следва медицина в Германия. Той е вдъхновен от подобно начинание в Германия, от което идва и името. Abgeordnetenwatch може да се преведе като „мониторинг на парламента“, но също и като „наблюдение, проследяване, защита“.

 

„Стража“

 

Власт на народа

В началото проблемите са чисто технически. Официално и на сайта на Народното събрание има немалко информация, която обаче е крайно неудобна за обработка. Именно с този проблем се сблъскват другите платформи, които преди „Стража“ се опитват да направят достъпна базата с изказвания и гласувания.

Благослав намира решението благодарение на опита си като програмист. Всички останали платформи разчитат на това да свалят (на „професионален“ език „скрейпват“) данните с бавни и неефективни скриптове. Младежът обаче забелязва, че новият сайт на парламента е направен така, че заявките се правят по стандартизиран начин към сървърите. Тоест… „без да искат“ разработчиците са направили така, че всички данни за гласуванията и стенограмите от заседанията са достъпни в удобна форма. Просто никой преди това не го е забелязал.

Така обработката на данните става възможна и „Стража“ се изправя на стража. Когато последното Народно събрание започна работа, платформата успя да инициира и промени в правилника, според които данните от гласуванията се публикуват само с ден закъснение.

Защо е важно всичко това? Защото вече можем да проверим всичко, което е направил „нашият човек“, изпратен с гласа ни да ни представлява и да кове закони. Освен това могат да се правят прелюбопитни съпоставки за това как съвпадат гласуванията на различни парламентарни групи. Кога се забелязват аномалии, неща, подсказващи, че решенията се вземат по „втория начин“…

 

Благослав Михайлов

снимки: Добрин Кашавелов

 

Държавата – това съм аз

И като стана дума за втория начин, това и основната, фундаментална цел на Благослав и съмишлениците му – да създадат платформа, която е напълно прозрачна и независима. Всеки от тях има своите възгледи и политически предпочитания, но когато нещата опират до „Стража“, целта напълно безпристрастен поглед към данните.

„Фактът, че този проект е създаден извън партийната среда, е основният му плюс“, казва Благослав. „Идеята от самото начало беше за инициатива, която да бъде от народа за народа, да се финансира изцяло от хората, не от проекти или фондове. Да бъде изцяло граждански“.

Платформата разчитата на микрофинансиране, не приема дарения над определен размер. Именно защото цялата ѝ философия е насочена към всеки от нас, към „обикновения“ гласоподавател, който да оцени това, което получава. Явно се получава, защото в последните месеци броят на дарителите – със символични, но редовни суми, бързо расте.

 

Благослав Михайлов

снимки: Добрин Кашавелов

 

От народа и за народа

Следващата голяма стъпка на Благослав беше да направи удобна форма за търсене в системата за държавни разплащания „СЕБРА“. А сега планът му е да подготви подобно решение и за държавния бюджет – как се планират и как се разходват средствата година след година. Има всички нужни данни и скоро тази възможност също ще се появи в „Стража“.

„Представи си какво е усещането, когато можеш да видиш плащанията на държавата така, както можеш да си видиш собственото си онлайн банкиране. Това изведнъж ти казва, че държавата не е нещо толкова сложно, просто е по-голямо, има повече пари, които разпределя. Според мен подобна възможност променя сериозно начина, по който възприемаме държавата. Проникваме през тази черна кутия, правим я прозрачна и можем да виждаме какво има вътре“, добавя Благослав.

Друга лична мотивация за него е да се опита да промени начина, по който у нас се говори за политиката. „Когато говорят за нея, хората обикновено мрънкат, възприемат я на чисто емоционално ниво. Никой не мисли рационално, а това е единственият разумен подход. Мисля, че проблемът не е до хората, а до средата, в която живеем, нея трябва да променим. Естествената задача на всеки политик е да прави каквото трябва, за да запази и да разшири властта си“.

Точно затова според Благослав големият проблем е, че не можем да оценяваме морала на политиците, а само това колко добре умеят да го симулират. И тук идва мястото на „Стража“, чрез която това може да се проследи.

 

Благослав Михайлов

снимки: Добрин Кашавелов

 

Човек от народа

„Вярвам, че качествената промяна се случва, когато се променя културата на обществото“, казва Благослав. „Най-големият проблем в България е, че хората в нищо не вярват. Мнозина смятат, че светът се движи от някакви конспирации, а ако вярваш, че всичко е нагласено, никога няма да правиш нищо. Светът не „работи“ така, много неща се случват напълно хаотично“.

Решението според него е в точно обратния подход: хората да получават все по-голям достъп до безпристрастна информация. „Естествено, не съм първият, който го е осъзнал, но мисля, че приносът на „Стража“ е в едно друго разбиране на нещата. Ние не приемаме прозрачността просто като това да бъдат публикувани масиви от данни, а гражданинът да може да стигне бързо и лесно до тях, да ги отвори и да открие бързо това, което търси“.

По някакъв начин той гледа на начинанието и като на предприемачески опит, своеобразен бизнес, който разчита на по-обширна маса от потребители. „Хората подкрепят идеали, за разлика от фирмите“, казва Благослав. „Като програмист аз възприемам нещата по-систематично. Не говоря за морал, за абстрактни неща, а гледам как работи една система и как може да работи по-добре“.

Според него ключовата цел на повечето други НПО-та не е да изпълняват нуждите на хората, а да печелят нови проекти и финансиране и това е предопределено от механизма, по който съществуват. Освен това повечето са насочени към академичните среди, към това да направят търсенето удобно за изследователите, но не и за всеки гласоподавател.

 

Стража

Данните от „Стража“ позволяват да бъдат правени прелюбопитни статистически анализи.

 

Слуга на народа

Според него не е проблем, че гласувайки, винаги избираме най-малкото зло. „Може човек да одобрява нечия политика, без дори да харесва съответния политик. Ако си от хората, които не гласуват, които постоянно мрънкат, за които никой не е достатъчно добър, ти просто не си фактор. И тогава „лошите“ печелят. Затова според мен трябва да сме по-прагматични, да гласуваме на базата на разума. По-малкото зло в крайна сметка е и по-голямото добро. Да не избираш също е избор, но той обикновено е най-лошият, особено в политиката.“

Едно от големите предизвикателства според Благослав е да привлечем интереса и на следващите поколения към политиката. Защото именно младите са тези, които винаги са по-склонни към промяна, към реформи, дори към идеализъм. „Много хора още търсят спасител, други още се борят с някакви измислени комунисти. Аз съм роден 96-а, очевидно за мен това не работи. Мисля си: не може ли тия неща да ги оставим назад? Да спрем с миналото, да гледаме вече към бъдещето?

Мястото на лявото и дясното в политиката го има и днес, смята Благослав. Но за да стигнем до този спор, първо диалогът трябва да мине на следващо ниво. „Едните казват: Спрете, ще счупите икономиката, а другите: Дайте да направим икономиката по-добра за всички. И тези дебати са важни, за тях има място. Докато в България се води дебатът „Вие сте мутри“. „Не, вие сте мутри“. И аз си мисля: Дайте да минем отвъд това, да говорим по някакви реални проблеми? Ясно е, че всички сте мутри, но дайте поне да правим нещо за това да живеем по-добре“.

Именно в опит да върне прагматизма в процеса, една от следващите големи идеи на Благослав е да даде възможност чрез платформата всеки човек да има директна връзка със „своя“ народен представител. Да може да задава въпроси, да споделя идеи. Но за да се случи това, се налага прагматизмът и диалогът да се върнат на политическата маса и следващите Народни събрания да имат по-дълъг и смислен живот.

 

Благослав Михайлов

снимки: Добрин Кашавелов

 

Народе????

Знаем какъв е минималният брой птички, които пролет правят. Не е една, не е и две. И все пак, всяка стъпка, която ни връща доверието в системата и ни позволява граждански контрол, е полезна. Особено когато се крепи на здрави фундаменти и на хора, които държат на своята независимост.

А после… отвъд делата си остава и да си помечтаем, че още такива стъпки ще ни помогнат да имаме много по-смислена политическа класа, че демокрацията ще спре да е просто лозунг, а управлението на държавата ще е в ръцете на компетентните и честните. Да, всичко това може да звучи като утопия, но именно на утопиите като „свобода“, „демокрация“, „доброта“ дължим и най-големите си стъпки напред като цивилизация…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Апокалипсис. Как?

Апокалипсис. Как?

85 секунди. Символичният часовник, който показва колко сме близо до края на света, за първи път през 2026-а посочи този безумно кратък срок. Отива си поколението, което не само помни последната...

повече информация
15 прогнози за бъдещето, на които да се посмеем

15 прогнози за бъдещето, на които да се посмеем

Да се опитваш да надникнеш в бъдещето, е обречено предизвикателство. Понякога прогнозите се изпълняват с изумителна точност – както например тези, които правим всяка година с футуроложката доц....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„1984“ през 2026 г. Прав ли се оказа Оруел?

„1984“ през 2026 г. Прав ли се оказа Оруел?

11 издания от 2021 г. до днес. Толкова са новите варианти, в които излезе през последните 5 години само на български една от най-обсъжданите книги на нашето време. Точно тогава се навършиха 70 години от смъртта на Джордж Оруел, което „отвори“ правата за издаване.
Годините изтичат, но актуалността на най-известната антиутопия като че ли само расте.
Живеем ли наистина в света на Големия брат, или Оруел не се оказа чак толкова точен в преценките си?
Хайде да обсъдим този важен и голям въпрос, защото той е показателен и за бъдещето.

повече информация
Димо Падалски срещу ChatGPT. Последната битка за знанието

Димо Падалски срещу ChatGPT. Последната битка за знанието

Изкуственият интелект се изправя в куиз състезание срещу Димо Падалски, Пламен Младенов – Професора и още 120 от най-изявените майстори в тази игра.
ChatGPT срещу личности, които са спечелили общо над 1000 битки в игри като The Floor, „Последният печели“, „Минута е много“, „Стани богат“, „Голямото преследване“.
Какво ли ще се получи?
Кой ще е големият победител?

повече информация
„Техниката все повече изкоренява човека“

„Техниката все повече изкоренява човека“

„Ние оставаме несвободни и приковани към технологиите, независимо дали страстно ги подкрепяме или отричаме.“
Звучи актуално, нали? Даже все по-актуално – превалили първата четвърт на 21-ото столетие, ние сме заобиколили всяка стъпка от живота си с технологии. Те диктуват работното ни ежедневие, те са връзка с най-близките ни, те до голяма степен формират начина, по който мислим. По всичко личи, че сме далеч от предела на тази любовно-омразна зависимост, дори напротив. С възхода на изкуствения интелект се изправяме пред следващото поколение предизвикателства. Което все повече ни лишава от свободата за сметка на предоверяването.
Думите по-горе са на един човек, който никога не е скролвал из фейсбук и тикток, никога не е държал в ръката си смартфон. И може би точно затова социалната дисекция, която предлага, на връзката ни с технологиите, е толкова прецизна и безпристрастна, пророческа и историческа. Идваща от миналото, за да даде нов поглед към бъдещето.
Мартин Хайдегер е един от най-противоречивите философи на ХХ век. Днес думите му – именно за връзката ни с технологиите, са по-важни от всякога. Представям ви 10 избрани цитата, които да обсъдим.

повече информация

Най-новите:

Апокалипсис. Как?

Апокалипсис. Как?

85 секунди. Символичният часовник, който показва колко сме близо до края на света, за първи път през 2026-а посочи този безумно кратък срок.
Отива си поколението, което не само помни последната (засега) световна война, но и стана свидетел на първите (дано да бъдат и последни) взривове на ядрено оръжие.
Като че ли имунитетът на човечеството изтича. Само че нямаме пробата Манту, за да ни припомни, да ни стресне, да ни замисли.
Това е най-неприятната Дигитална история от над 500. Но вярвам, че е важно да бъде разказана.
Какво ще стане, ако един ден някъде по света се взриви ядрена бомба?

повече информация
„ИИ изпитва що за хора сме всъщност“

„ИИ изпитва що за хора сме всъщност“

За думите ще стане дума. За словото и новия път, по който ще поеме с невероятния напредък на изкуствения интелект. Напредък, който дойде именно чрез словото.
Николай Теллалов е любим гост на Дигитални истории, преди 5 години с него направихме първия експеримент на сайта – интервю в разкази. Този път ще поговорим за всичко, което се случи междувременно. С технологиите, с думите и всички нас.

повече информация
„1984“ през 2026 г. Прав ли се оказа Оруел?

„1984“ през 2026 г. Прав ли се оказа Оруел?

11 издания от 2021 г. до днес. Толкова са новите варианти, в които излезе през последните 5 години само на български една от най-обсъжданите книги на нашето време. Точно тогава се навършиха 70 години от смъртта на Джордж Оруел, което „отвори“ правата за издаване.
Годините изтичат, но актуалността на най-известната антиутопия като че ли само расте.
Живеем ли наистина в света на Големия брат, или Оруел не се оказа чак толкова точен в преценките си?
Хайде да обсъдим този важен и голям въпрос, защото той е показателен и за бъдещето.

повече информация
„Вече генерираме страхотно много плява“

„Вече генерираме страхотно много плява“

Можем ли и как да спрем когнитивния упадък, който идва с огромния напредък на изкуствения интелект?
Може ли махалото на когнитивния упадък, на предоверяването на технологиите, на счупения обществен разговор да се обърне и как? Ще сблъскаме оптимистичната и песимистичната гледни точки към най-големия въпрос, заради който го има този сайт.
Проф. Юлита Василева е световноизвестен изследовател в областта на компютърните науки и на взаимодействието ни с технологиите. Срещнахме се преди 5 години, за да поговорим за балона на филтрите, за начина, по който си взаимодействаме и се информираме онлайн.
Днес тя изследва една също толкова важна и още по-гореща тема – можем ли да обърнем техниките за манипулиране онлайн срещу техните създатели?

повече информация
Ела да поговориш с „мен“!

Ела да поговориш с „мен“!

Представям ви... „Георги Караманев“. Чатбот, обучен на всички материали от този сайт и мои гостувания. Нека заедно проверим на какво е способен, пишете му тук:     Мислех си, че последният експеримент, който си струва да бъде направен с ИИ, вече съм го направил (ако не знаете за него, сега е моментът – прочетете този текст до края). Но след него... как ще изглежда бъдещето? Хайде да...

повече информация
15 прогнози за бъдещето, на които да се посмеем

15 прогнози за бъдещето, на които да се посмеем

Да се опитваш да надникнеш в бъдещето, е обречено предизвикателство. В същото време, неочаквано забавление се оказва да четеш несбъднали се прогнози, свързани с технологичното бъдеще, особено когато… са твои собствени. Именно това ще направим на следващите редове. За тези повече от 5 години съм публикувал малко над 500 Дигитални истории. Ще поканя безпристрастен наблюдател, който да ги оцени и да извади конкретни пасажи, които никак не са остарели добре.

повече информация
Share This