Блокчейн демокрация

авг. 18, 2023 | Технологии

Блокчейн демокрация

18 август 2023 | Технологии

Технологиите променят огромна част от живота ни. Същевременно в някои области те остават встрани, така и не успяват да наваксат. Ясно е, че що се отнася до начина на управление и демокрацията проблеми има, а решенията, които познаваме, са остарели и неадекватни за днешния ден. Вероятно не след дълго и изкуственият интелект ще се включи в парадигмата, както вече е ставало дума. Но междувременно не е ли редно да опитаме да променим нещата като хора, с помощта на технологиите, които вече имаме? Например – чрез нашумяло направление като блокчейн…

То може да направи напълно прозрачно толкова полемичното по нашите ширини електронно гласуване. А от друга страна: крие възможностите за много по-драстична промяна: блокчейн демокрация. Начин за вземане на решенията, които касаят обществото, по много неочакван, но пък логичен начин.

Напоследък говорим все за изкуствения интелект, а друго от големите направления се развива в сянка… Блокчейн ли е следващата стъпка по пътя на общественото устройство? И как тази идея е свързана с древните оракули?

 

Блокчейн демокрация

Илюстрациите са дело на MidJourney, „помолен“ да поразсъждава за бъдещето на демокрацията. Освен че асоциациите му са интересни, а композициите – банални, любопитно е, че всички изображения водят далеч към миналото…

 

Пирамиди, фараони

Ще имаме валута, която съществува само в някакъв алгоритъм и виртуални блокове данни. Произведенията на изкуството ще се продават в имагинерна форма, така че един ден да сме собственици на нещо, което е изгорено отдавна, а струва милиарди. Или пък нещо, което съществува само виртуално…

Горните изречения биха звучали като научна фантастика допреди няколко години, днес са чиста реалност. Блокчейн технологията отправи сериозни предизвикателства пред здравия ни разум и оправда много от тях, превръщайки ги в ежедневие.

Криптовалутите и NFT са все по-мащабни феномени. Те доказаха, че имат своето приложение в обществения ред и финансовата система, че тепърва ще разгръщат потенциала си в още посоки.

Блокчейн технологиите крият още много идеи, които имат потенциала един ден да достигнат успехите в областта на финансите. Разбира се, някои ще успеят, а други ще се окажат кухи мечтания. И все пак, струва си да погледнем отвъд. Дали е твърде амбициозна, абстрактна и неизпълнима идеята за демокрация, базирана на блокчейн?

 

Блокчейн демокрация

 

Deus ex machina

Електронното гласуване е до болка позната тема за чесане на езици по нашите демократични ширини, неотдавна изплува за пореден път. Оставяме настрана аргументите, че хората се плашат от машините и затова не отиват да гласуват. Не мисля, че днес някой се плаши от банкоматите.

И все пак, винаги ще го има въпросът за сигурността и доверието. Богът от машината ще изглежда малко или повече рисков за масовия избирател, а в някаква степен и за хората от технологичните среди. Винаги ще се промъква едно малко съмнение за това какво се случва между въвеждането на вота ни и крайния резултат.

И точно тук е първата позиция, за която си струва да потърсим помощта на блокчейн. Преди всичко, какво представлява тази технология?

Възможност за постигането на децентрализация и проследимост. Алгоритъм, с чиято помощ всички участващи получават информация за транзакцията, могат да я верифират и проследят. Да съхранява в блоковете данни, до които всеки участник има достъп, цялата предходна информация, която може да бъде логически възстановена по безспорен начин.

Той неслучайно се нарича по този начин. Стана дума просто за „верига от блокове“ информация, към която се добавят следващите, но без по никакъв начин да се променят предходните. Всеки следващ блок се превръща в катинарчето, заключващо този преди него.

А след като системата работи толкова добре за транзакции с огромни финансови измерения… какво остава за възможностто чрез нея да дадем гласа си? Той едновременно да остане анонимен, но да можем да проследим без грешка и съмнение как е отчетен.

 

Блокчейн демокрация

 

О, музо!

Замисляли ли сте се, че във време, когато можем да платим с един клик, е безумно да чакаме с дни да бъдат пресмятани гласове от омазани протоколи. И на всичкото отгоре това да се случва с аргумента, че така е по-сигурно. На мен ми звучи по-сигурно да питаме някой пророк…, но, извън каламбура, след малко ще стигнем и до тази идея.

Днес блокчейн протоколите се използват дори от фермерите в Китай за това чрез кода на всяко яйце да се проследи пълната му история. Да се знае как е отглеждана кокошката, кога е снесено, а това е добре за фермерите, защото вдига цената.

Чак е странно, че идеята такъв тип проследимост да се използва при обичайните демократични процеси все още не си е пробила път. Опитите са по-скоро плахи. Ясно е, че подобни системи са консервативни, не се налага да стигаме до обичайните конспиративни въпроси, че може би не всеки политик би се радвал на подобна проследимост. Да го допуснем, значи да им делегираме прекалено задълбочен поглед, далновидност, проницателност, каквито, свикнали от българските измерения, надали можем да им припишем.

 

Блокчейн демокрация

 

Троянски кон

В САЩ са правени няколко пилотни проекта. Първите избори с участието на блокчейн са от Западна Вирджиния през 2018 г., следва и Орегон. На малки контролни групи е позволено да гласуват по този начин. Последвалите анализи на учени от МИТ показаха, че е имало проблеми със сигурността. Никой не казва, че технологията е съвършена, но по-сериозните експерименти в тази област през следващите години падат жертва на актуалните теми.

Точно тези проблеми – ковид и войната, обаче само показаха още веднъж, че демокрацията има нужда от следващите си стъпки. От връщането на доверието.

Като стана дума за проследяемост, със сигурност още една сфера, в която блокчейн може да е полезен от политическа гледна точка са медиите. Излишно е да споменавам недъзите на начина, по който се информираме днес – това е една от постоянните и големи теми на „Дигитални истории“, а и всеки от вас има опит от ежедневните си срещи с нея.

 

Блокчейн демокрация

 

Касандра

Днес манипулацията е по-лесна от всякога заради подвеждащо огромния обем на информацията. Например, една новина може просто да изчезне, бързо политикът да замете под килима прогноза, която се е сторила погрешна.

В блокчейн никога не е така, там ръкописите не горят. Уви, все още полето на медиите, работещи с този тип технологии, стои учудващо празно в глобален план, но според мен, рано или късно, ще се появи достатъчно амбициозен стартъп, който да привлече погледите.

Защото в медия, базирана на блокчейн, нищо не може да бъде скрито и винаги е ясно кой какво и кога е казал. А на базата на всичко това всеки може да направи анализите си защо го е направил и как изглеждат думите от дистанцията на времето – дали са натрупали патина, или плесен.

 

Блокчейн демокрация

 

Швейцарско ножче

С всичко изброено дотук блокчейн дава възможност да направим още една голяма стъпка. И тя не е продължение и алтернатива на демокрацията, а по-скоро връщането ѝ няколко стъпки назад, към автентичния ѝ вид.

Днес политиците, тук смело може да се използва събирателното, не вярват, че народът е този, който може да взема решенията. В почти всички съвременни държави, независимо от цивилизационните различия, властва представителната демокрация. Обратно на раждането на тази идея при древните атиняни, ние делегираме на депутатите и министрите задачата да решават вместо нас. После ги наказваме с избори или протести, ако не се справят.

В повечето държави референдумите са само още едно оръжие на политиците, за да не правят това, което очакват от тях мнозинството хора. Достатъчно е да споменем българския опит, при който недвусмислените и в двата случая резултати не бяха изпълнени дори от тези политически сили, които ги инициираха и защитаваха.

Да, познатото изключение е Швейцария, известна със своите референдуми… Също и с напредналото си икономическо развитие, с неутралния си статут към всякакви конфликти. Дали пък това не са фактори, които се допълват в причинно-следствен континуум?

Не могат ли технологичните облекчения да ни позволят да гласуваме по-често за важни решения? Това дали би имало повече смисъл от лайкването и хейтенето онлайн?

 

Оня гибелен гняв на Ахила Пелеев

И така, надявам се, вече сте се убедили в многото възможности, които дава в областта на начина, по който е устроено обществото ни, дори само една от най-модерните технологии: блокчейн. Ако включим в парадигмата и още направления, например изкуственият интелект, чак е странно, че днес няма особено популярни философи, научни популяризатори или хора на науката, които да предлагат нова политическа парадигма. Надали има спор, че от такава имаме нужда, по един или друг начин.

„Демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали форми, опитвани някога“, знаете популярния цитат на Чърчил. И какво, да спрем да опитваме ли? Да се примирим, че условията са същите, макар че времената се променят и ни променят в много посоки.

Това обаче не е в човешката природа, която има нужда от утопии, за да се движи напред. Дали пък самата демокрация не търпи развитие? Не се нуждае от глътка свежест?

 

Блокчейн демокрация

 

Тъй рече Заратустра

Ето че остана да се спрем на една футуристична, но много интересна идея. Да, прословутите оракули са нещо твърде напредничаво, но, както стана дума, в блокчейн света тези определения бързо се променят.

Какво ще стане, ако изборите се превърнат не в право или задължение, както се случва днес, а в източник на инвестиции, дори на залагания? Идеята за ДАО демокрация е на професора по икономика Робин Хансън и създателя на „Етериум“ Виталик Бутерин.

Какво е ДАО? Следващата стъпка от развитието на блокчейн. Може би знаете, в Изтока така се казва принципът на пътя, който трябва да ни води напред. Тук съкращението е от „децентрализирана автономна организация“, този тип системи, които позволява блокчейн, а в най-пълна степен ги направи възможни именно „Етериум“.

Това са компании, организации или софтуер, които въплъщават принципа на децентрализация точно на основата на това, че въведената информация е непроменима. Как това се свързва с идеята за демокрация? Чрез малко помощ от… теорията на игрите.

Пазарът на предвиждания се използва в хазарта, но това е важен принцип и на борсите, а и нещо, което ежедневно срещаме в живота си.

Статистически изследвания доказват, че коефициентите на спортните залагания са по-точни в предсказването на изхода от дадено състезание от мнението на водещите специалисти. Залаганията кой ще бъде президент на САЩ много често са по-прецизни от проучванията. Простото обяснение е, че залагащите се допитват, интересуват, добавят своя опит и гледната си точка. Не кебапчетата, зодията или усмивката на кандидата, а пряката печалба ги мотивират да вземат решението кого да подкрепят.

 

Блокчейн демокрация

 

Щеше ли Хектор смъртта на отбегне?

Впечатляващ пример за „мъдростта на тълпите“ дава следният експеримент. Показват буркан, пълен с огромно количество бонбони, на 100 души и ги карат да познаят броя. После усредняват резултата: 4515. Изумителното! Бонбоните са 4510, а прогнозата е по-близо от тази на всеки от участниците поотделно.

Така стигаме до идеята за пазар на предвижданията – например кой ще победи в следващия мач между „Левски“ и ЦСКА. Издават се бонове за 1 лв., които се продават на всеки от участниците, а 2 лв. се изплащат след края на срещата само на тези, които са познали. Много скоро цената на бона ще покаже какви са реалните шансове на двата отбора. А после: и кои участници са по-добри в прогнозите си.

Подобни експериментални допитвания се правят през последните години с въпроси като дали ще е успешно изстрелването на поредната ракета Space X, как ще се променят цените на етериум. И резултатите доста точно познават реалното развитие.

ДАО демокрацията комбинира блокчейн, децентрализация, използва пазари на предвиждания, събира мнението на гражданите.

Мнозинството, разбира се, е склонно да подценява определени рискове, затова е важно по някакъв начин да се добави и мнението на експертите.

Уж представихме темата, а ето че едва сега стигнахме до тези оракули, с които започнахме.

 

Нострадамус

Връщаме се в Древна Гърция, отново в люлката на демокрацията, както гласи популярното клише. Какво точно е представлявал Делфийския оракул още се спори, но в този храм са идвали владетели от целия познат свят, за да търсят пророчества. Само че не случайни идеи, а мнения, базирани на безпристрастност.

Правели го и атиняните по темите, които не могат да решат сами чрез дебати. Както и за теми, в които смятали, че са прекалено пристрастни.

Именно на това се крепи идеята за пророците при блокчейн демокрацията. Това са външни източници на информация, които да бъдат включени в системата, базирана на технологията. Допълнителни, обективни или субективни авторитети, които да контролират процесите или поне да ги подсилват с информация.

Приложението на оракулите има много различни варианти. Могат да бъдат дори просто под формата на етични рамки, които да спират определени решения. Разбира се, пак стигаме до вечния въпрос кой тогава ще ни пази от пазачите.

 

Блокчейн демокрация

 

Кебапчейн

И така, най-простият вариант на ДАО демокрация е, като се постави въпросът „При победата на коя партия доходите могат да се вдигнат с 20% до края на мандата?“ и отново правилните залози се изплащат след това. И той замени изборите.

Тогава купуването на гласове става граждански дълг. Не се гласува по симпатии, а се възнаграждава разумният подход. Дори някой кандидат да ти изглежда добре, ти ще гласуваш не за него, а за този, който смяташ, че ще свърши работата.

Още едно предложение: гласовете да имат различна тежест на базата на различни фактори като образование… или пък просто някои хора да участват с по-сериозни суми. Да, тук пък се изправяме срещу равнопоставеността и всеобщото право на глас, което е едно от най-големите достижения на човечеството.

Освен това е важно въпросите да се подбират много внимателно. Ако например се окаже, че питаме за това дали да се използва ядрено оръжие и обективните показатели показват, че е точно така…

Да, тази тема е сложна и задълбочена, всяка малка промяна крие големи рискове. И все пак, бъдещето идва, дори когато не го искаме или не сме готови за него. А всички заслужаваме бъдеще, в което се гордеем повече с политиците си и с начина, по който ни управляват…

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
„Дигитални истории“ сборник

Най-нови публикации:

IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен? –...

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни...

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре! Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Идва ли Фройд на дигиталната ера?

Идва ли Фройд на дигиталната ера?

Дори да си много жаден, няма как да пиеш от пожарникарския маркуч. Ако не вярвате, опитайте.
Същото е и с технологиите. Вкарваме ги безогледно във все повече области от ежедневието си, даваме им нови и нови роли, докато неочаквано се озоваваме приковани като Прометей за екраните.
Информационните технологии са огромна възможност. Дозата прави лекарството, но… каква е дозата? Отговора на този въпрос ще потърсим, заедно с още един – кога ще се появи и кой ще е Фройд на новото време? Човекът, който ще вникне в психологическите предизвикателства за хомо сапиенс в зенита на технологичната революция. Фройд, който ще премахне табутата и ще осмисли връзката между човека и информационните технологии.

повече информация
Друга история

Друга история

„Който контролира миналото, контролира бъдещето“, пише в една книга, която се напреварваме да цитираме. Също и „който контролира настоящето, контролира миналото“.
Докато все повече делегираме паметта си на технологиите, животът ни ще става все по-лесен. Докато търсим времеубежището си в собствените си балони, това ще ни събира и дели.
Може ли обаче днешните технологии да променят историята? Да зачеркват и да преосмислят събития от миналото? Има ли как да впрегнем изкуствения интелект в помощ на по-обективния поглед към историята във всичките ѝ периоди? Защо именно миналото се оказва вечна тема за спорове онлайн?
Как технологиите от бъдещето променят миналото… и обратното?

повече информация
Нека чуем бебето в утробата!

Нека чуем бебето в утробата!

Напоследък говорим много повече за това как да се осигуряват кувьози, техника, която да спасява новородените с усложнения. Но дали правим всичко по силите си, така че да предотвратим, да направим по-редки подобни ситуации?
Не и според днешния ни гост.
„Съществуват толкова начини да помогнем на неродените бебета, ще ми се за тях да се говори много повече!“, казва доц. Петър Игнатов, акушер-гинеколог. Освен че има богат ежедневен опит, той е създател на впечатляващи иновации. Последната от тях може дратично да подобри успеха, с който лекарите използват един от най-важните диагностични методи. Нещо повече – има потенциала да помогне за това да бъдат диагностицирани и спасени огромен брой неродени хлапета.
Някои технологии, които могат да спасяват животи, са тук, а ние просто не ги използваме. Дори за да помогнем на неродените бебета да дойдат без страдания, без усложнения, които могат да ги съпътстват през целия им живот. За да ги спасим.
Може ли да има нещо по-важно от това да се погрижим за бъдещите деца?

повече информация

Най-новите:

Какъв е „Произходът на българите“?

Какъв е „Произходът на българите“?

Кои са прабългарите, откъде идват предците ни? Какво имат да ни кажат новите технологии в търсенето на отговора? Наследници на траките ли сме, дали идваме от далечните степи, или пък сме сармати? Как генетиката се оказа поредната голяма научна стъпка, която ни даде много отговори за миналото и на практика остави валидна само една теория?
Какъв е произходът на българите? Защо този въпрос толкова сериозно ни вълнува и вкарва в ожесточени спорове хилядолетие и половина по-късно?
Тази тема се превърна в най-четената дигитална история, по същото време излезе книгата на историка доц. д-р Тодор Чобанов – „Произходът на българите – дебатът през XXI век“. Изданието на „Българска история“ дава най-важното от съвременния поглед. Ето защо има още толкова съществени отговори, които си струва да бъдат добавени.

повече информация
IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

И двамата работят в света на информационните технологии. Той е програмист, тя – проектов мениджър. Днес заедно са собственици на 4700 корена боровинки, които през лятото зарадваха с впечатляващия си вкус стотици купувачи. Гледат и 5 декара рози, редуват дейлитата с прекопаване, разговорите за data science с такива за агрономство.
Понякога животът е цветя и рози, нужна е само смелост, за да го оцениш и преосмислиш. Да повярваш в мечтите си. И да забравиш за стереотипите…
– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен?
– Да, на 100%! – отвръща тя, без да се замисли. – Идея си нямах с какво се захващам… – допълва Криси днес.

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Кога и как ще си разделим собствеността върху звездите? Обречени ли сме като цивилизация да бъдем водени от непрестанното желание да притежаваме? Защо изкуственият интелект е мощен инструмент, но същевременно и фантазия, която е обречена да не се претвори в реалност? Време ли е да включим алгоритмите във вечната битка на човека за справедливост?
Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни за всички ни.
„Предизвикай правото!“, призовава юристът в тематичния си сайт. Завършил право и психология, той има специално отношение към технологиите и много неочаквани амплоа. Дипломиран планински водач, учител по японските бойни изкуства джодо и айкидо, водещ на подкаста Vox Nihili, в който се чуват „шепоти от бъдещето“ и главен редактор на експертна правна система „Лексебра“.

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре!
Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме населили други планети. Ще сме загърбили злободневните си дърления и, окрилени от технологиите, ще вървим напред в човешката еволюция.
Дали е бил прав FM-2030? Дали с точната си ръка на баскетболист няма да ни изненада в прогнозите си със стрелба от тройката?
Ако се окаже така, само след 7 години ще можем да обсъдим детайлите със самия него. Ако наистина бъде съживен, забравеният създател на трансхуманизма, избрал име като на радио канал, със сигурност ще има какво да ни разкаже… В обратния случай ще се превърне в поредния мечтател, надценил човечеството и изпреварил своето време.

повече информация
Селфита, които ще спасяват животи

Селфита, които ще спасяват животи

Една дълго подценявана технология, узряла в днешния ден, може да спаси животите на много хора.
Понякога, в света на бурно развиващите се технологии, историите лъкатушат между голямата мечта и нереалното. Но много са аргументите, които показват, че тук се крие един огромен, неочакван пробив. Чрез малки промени в температурата на определени зони на тялото, уловени от термокамера и обработени с помощта на изкуствен интелект, могат да бъдат предсказани редица здравословни проблеми. Начинанието развива българският стартъп Kelvin Health.
Георги Къдрев е специалист по информационни технологии, отдавна се занимава и с предприемачество. Дълги години развива проекта Imagga, който неусетно се превръща в компания, технологичен лидер в разпознаването на изображения.
Пътят на Kelvin Health започва в първите дни на пандемията. Екипът е изправен пред предизвикателството да обработва изображения, показващи температурата на човешкото тяло в опит моментално да се разпознава ковид инфекция. Докато постепенно се оказва, че този метод, приеман едва ли не за алтернативен, може да се превърне в пробив за медицината. В технология, която да влезе във всеки дом и да спасява животи. Медицински директор на начинанието е известният сърдечносъдов специалист проф. Иво Петров.
Може ли термалната диагностика да се превърне в революция в медицината? Кои заболявания ще бъдат диагностицирани с новата технология? Може ли изкуственият интелект да удължи живота ни? Какво е за един стартъп да се превърне в еднорог, но не с пазарна оценка от милиард долара, а заради… милиард спасени човешки животи?

повече информация
Исус. Програмистът, дошъл от гетото

Исус. Програмистът, дошъл от гетото

„Най-трудно беше да взема есенцията от двата свята, в които живея, и да ги комбинирам в един. Изисква се доста емоционална енергия и висока емпатия. Бил съм отхвърлян от българи, защото съм циганин и от цигани, защото „се правя“ на българин. Бориш се да бъдеш уважаван на противоположни фронтове“.
Имам удоволствието да ви представя Исус Костов! За колегите си е просто „Джизъс“, а за мен – силен пример как човек може да победи средата, предубежденията, дори себе си, за да постигне онова, за което мечтае. Колкото и да изглежда далечно, дори невъзможно.
Пътят му тръгва от циганското гето, а днес е софтуерен инженер в реномирана компания. Учи сам онлайн, така и не се отказва, започвайки от училище, където често ходи гладен, с обувки без подметки. За да стигне до днес, натрупал сериозен опит в професията.
„Най-ценното, което програмирането ми даде безспорно е свободата“, казва Исус. „То ми донесе възможността да се измъкна от трудното положение, в което бях и да си изградя живот, в който съм независим и мога да помагам на семейството си“.
Следващата му цел е да вдъхнови повече хлапета да преследват мечтите си. Да не се отказват, потискани от средата и от обстоятелствата.
А какво ли ще стане, ако подобни истории променят отношението и на обществото ни, и на айти сектора към тези деца?

повече информация
Share This