Технологиите променят огромна част от живота ни. Същевременно в някои области те остават встрани, така и не успяват да наваксат. Ясно е, че що се отнася до начина на управление и демокрацията проблеми има, а решенията, които познаваме, са остарели и неадекватни за днешния ден. Вероятно не след дълго и изкуственият интелект ще се включи в парадигмата, както вече е ставало дума. Но междувременно не е ли редно да опитаме да променим нещата като хора, с помощта на технологиите, които вече имаме? Например – чрез нашумяло направление като блокчейн…

То може да направи напълно прозрачно толкова полемичното по нашите ширини електронно гласуване. А от друга страна: крие възможностите за много по-драстична промяна: блокчейн демокрация. Начин за вземане на решенията, които касаят обществото, по много неочакван, но пък логичен начин.

Напоследък говорим все за изкуствения интелект, а друго от големите направления се развива в сянка… Блокчейн ли е следващата стъпка по пътя на общественото устройство? И как тази идея е свързана с древните оракули?

 

 

Пирамиди, фараони

Ще имаме валута, която съществува само в някакъв алгоритъм и виртуални блокове данни. Произведенията на изкуството ще се продават в имагинерна форма, така че един ден да сме собственици на нещо, което е изгорено отдавна, а струва милиарди. Или пък нещо, което съществува само виртуално…

Горните изречения биха звучали като научна фантастика допреди няколко години, днес са чиста реалност. Блокчейн технологията отправи сериозни предизвикателства пред здравия ни разум и оправда много от тях, превръщайки ги в ежедневие.

Криптовалутите и NFT са все по-мащабни феномени. Те доказаха, че имат своето приложение в обществения ред и финансовата система, че тепърва ще разгръщат потенциала си в още посоки.

Блокчейн технологиите крият още много идеи, които имат потенциала един ден да достигнат успехите в областта на финансите. Разбира се, някои ще успеят, а други ще се окажат кухи мечтания. И все пак, струва си да погледнем отвъд. Дали е твърде амбициозна, абстрактна и неизпълнима идеята за демокрация, базирана на блокчейн?

 

 

Deus ex machina

Електронното гласуване е до болка позната тема за чесане на езици по нашите демократични ширини, неотдавна изплува за пореден път. Оставяме настрана аргументите, че хората се плашат от машините и затова не отиват да гласуват. Не мисля, че днес някой се плаши от банкоматите.

И все пак, винаги ще го има въпросът за сигурността и доверието. Богът от машината ще изглежда малко или повече рисков за масовия избирател, а в някаква степен и за хората от технологичните среди. Винаги ще се промъква едно малко съмнение за това какво се случва между въвеждането на вота ни и крайния резултат.

И точно тук е първата позиция, за която си струва да потърсим помощта на блокчейн. Преди всичко, какво представлява тази технология?

Възможност за постигането на децентрализация и проследимост. Алгоритъм, с чиято помощ всички участващи получават информация за транзакцията, могат да я верифират и проследят. Да съхранява в блоковете данни, до които всеки участник има достъп, цялата предходна информация, която може да бъде логически възстановена по безспорен начин.

Той неслучайно се нарича по този начин. Стана дума просто за „верига от блокове“ информация, към която се добавят следващите, но без по никакъв начин да се променят предходните. Всеки следващ блок се превръща в катинарчето, заключващо този преди него.

А след като системата работи толкова добре за транзакции с огромни финансови измерения… какво остава за възможностто чрез нея да дадем гласа си? Той едновременно да остане анонимен, но да можем да проследим без грешка и съмнение как е отчетен.

 

 

О, музо!

Замисляли ли сте се, че във време, когато можем да платим с един клик, е безумно да чакаме с дни да бъдат пресмятани гласове от омазани протоколи. И на всичкото отгоре това да се случва с аргумента, че така е по-сигурно. На мен ми звучи по-сигурно да питаме някой пророк…, но, извън каламбура, след малко ще стигнем и до тази идея.

Днес блокчейн протоколите се използват дори от фермерите в Китай за това чрез кода на всяко яйце да се проследи пълната му история. Да се знае как е отглеждана кокошката, кога е снесено, а това е добре за фермерите, защото вдига цената.

Чак е странно, че идеята такъв тип проследимост да се използва при обичайните демократични процеси все още не си е пробила път. Опитите са по-скоро плахи. Ясно е, че подобни системи са консервативни, не се налага да стигаме до обичайните конспиративни въпроси, че може би не всеки политик би се радвал на подобна проследимост. Да го допуснем, значи да им делегираме прекалено задълбочен поглед, далновидност, проницателност, каквито, свикнали от българските измерения, надали можем да им припишем.

 

 

Троянски кон

В САЩ са правени няколко пилотни проекта. Първите избори с участието на блокчейн са от Западна Вирджиния през 2018 г., следва и Орегон. На малки контролни групи е позволено да гласуват по този начин. Последвалите анализи на учени от МИТ показаха, че е имало проблеми със сигурността. Никой не казва, че технологията е съвършена, но по-сериозните експерименти в тази област през следващите години падат жертва на актуалните теми.

Точно тези проблеми – ковид и войната, обаче само показаха още веднъж, че демокрацията има нужда от следващите си стъпки. От връщането на доверието.

Като стана дума за проследяемост, със сигурност още една сфера, в която блокчейн може да е полезен от политическа гледна точка са медиите. Излишно е да споменавам недъзите на начина, по който се информираме днес – това е една от постоянните и големи теми на „Дигитални истории“, а и всеки от вас има опит от ежедневните си срещи с нея.

 

 

Касандра

Днес манипулацията е по-лесна от всякога заради подвеждащо огромния обем на информацията. Например, една новина може просто да изчезне, бързо политикът да замете под килима прогноза, която се е сторила погрешна.

В блокчейн никога не е така, там ръкописите не горят. Уви, все още полето на медиите, работещи с този тип технологии, стои учудващо празно в глобален план, но според мен, рано или късно, ще се появи достатъчно амбициозен стартъп, който да привлече погледите.

Защото в медия, базирана на блокчейн, нищо не може да бъде скрито и винаги е ясно кой какво и кога е казал. А на базата на всичко това всеки може да направи анализите си защо го е направил и как изглеждат думите от дистанцията на времето – дали са натрупали патина, или плесен.

 

 

Швейцарско ножче

С всичко изброено дотук блокчейн дава възможност да направим още една голяма стъпка. И тя не е продължение и алтернатива на демокрацията, а по-скоро връщането ѝ няколко стъпки назад, към автентичния ѝ вид.

Днес политиците, тук смело може да се използва събирателното, не вярват, че народът е този, който може да взема решенията. В почти всички съвременни държави, независимо от цивилизационните различия, властва представителната демокрация. Обратно на раждането на тази идея при древните атиняни, ние делегираме на депутатите и министрите задачата да решават вместо нас. После ги наказваме с избори или протести, ако не се справят.

В повечето държави референдумите са само още едно оръжие на политиците, за да не правят това, което очакват от тях мнозинството хора. Достатъчно е да споменем българския опит, при който недвусмислените и в двата случая резултати не бяха изпълнени дори от тези политически сили, които ги инициираха и защитаваха.

Да, познатото изключение е Швейцария, известна със своите референдуми… Също и с напредналото си икономическо развитие, с неутралния си статут към всякакви конфликти. Дали пък това не са фактори, които се допълват в причинно-следствен континуум?

Не могат ли технологичните облекчения да ни позволят да гласуваме по-често за важни решения? Това дали би имало повече смисъл от лайкването и хейтенето онлайн?

 

Оня гибелен гняв на Ахила Пелеев

И така, надявам се, вече сте се убедили в многото възможности, които дава в областта на начина, по който е устроено обществото ни, дори само една от най-модерните технологии: блокчейн. Ако включим в парадигмата и още направления, например изкуственият интелект, чак е странно, че днес няма особено популярни философи, научни популяризатори или хора на науката, които да предлагат нова политическа парадигма. Надали има спор, че от такава имаме нужда, по един или друг начин.

„Демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали форми, опитвани някога“, знаете популярния цитат на Чърчил. И какво, да спрем да опитваме ли? Да се примирим, че условията са същите, макар че времената се променят и ни променят в много посоки.

Това обаче не е в човешката природа, която има нужда от утопии, за да се движи напред. Дали пък самата демокрация не търпи развитие? Не се нуждае от глътка свежест?

 

 

Тъй рече Заратустра

Ето че остана да се спрем на една футуристична, но много интересна идея. Да, прословутите оракули са нещо твърде напредничаво, но, както стана дума, в блокчейн света тези определения бързо се променят.

Какво ще стане, ако изборите се превърнат не в право или задължение, както се случва днес, а в източник на инвестиции, дори на залагания? Идеята за ДАО демокрация е на професора по икономика Робин Хансън и създателя на „Етериум“ Виталик Бутерин.

Какво е ДАО? Следващата стъпка от развитието на блокчейн. Може би знаете, в Изтока така се казва принципът на пътя, който трябва да ни води напред. Тук съкращението е от „децентрализирана автономна организация“, този тип системи, които позволява блокчейн, а в най-пълна степен ги направи възможни именно „Етериум“.

Това са компании, организации или софтуер, които въплъщават принципа на децентрализация точно на основата на това, че въведената информация е непроменима. Как това се свързва с идеята за демокрация? Чрез малко помощ от… теорията на игрите.

Пазарът на предвиждания се използва в хазарта, но това е важен принцип и на борсите, а и нещо, което ежедневно срещаме в живота си.

Статистически изследвания доказват, че коефициентите на спортните залагания са по-точни в предсказването на изхода от дадено състезание от мнението на водещите специалисти. Залаганията кой ще бъде президент на САЩ много често са по-прецизни от проучванията. Простото обяснение е, че залагащите се допитват, интересуват, добавят своя опит и гледната си точка. Не кебапчетата, зодията или усмивката на кандидата, а пряката печалба ги мотивират да вземат решението кого да подкрепят.

 

 

Щеше ли Хектор смъртта на отбегне?

Впечатляващ пример за „мъдростта на тълпите“ дава следният експеримент. Показват буркан, пълен с огромно количество бонбони, на 100 души и ги карат да познаят броя. После усредняват резултата: 4515. Изумителното! Бонбоните са 4510, а прогнозата е по-близо от тази на всеки от участниците поотделно.

Така стигаме до идеята за пазар на предвижданията – например кой ще победи в следващия мач между „Левски“ и ЦСКА. Издават се бонове за 1 лв., които се продават на всеки от участниците, а 2 лв. се изплащат след края на срещата само на тези, които са познали. Много скоро цената на бона ще покаже какви са реалните шансове на двата отбора. А после: и кои участници са по-добри в прогнозите си.

Подобни експериментални допитвания се правят през последните години с въпроси като дали ще е успешно изстрелването на поредната ракета Space X, как ще се променят цените на етериум. И резултатите доста точно познават реалното развитие.

ДАО демокрацията комбинира блокчейн, децентрализация, използва пазари на предвиждания, събира мнението на гражданите.

Мнозинството, разбира се, е склонно да подценява определени рискове, затова е важно по някакъв начин да се добави и мнението на експертите.

Уж представихме темата, а ето че едва сега стигнахме до тези оракули, с които започнахме.

 

Нострадамус

Връщаме се в Древна Гърция, отново в люлката на демокрацията, както гласи популярното клише. Какво точно е представлявал Делфийския оракул още се спори, но в този храм са идвали владетели от целия познат свят, за да търсят пророчества. Само че не случайни идеи, а мнения, базирани на безпристрастност.

Правели го и атиняните по темите, които не могат да решат сами чрез дебати. Както и за теми, в които смятали, че са прекалено пристрастни.

Именно на това се крепи идеята за пророците при блокчейн демокрацията. Това са външни източници на информация, които да бъдат включени в системата, базирана на технологията. Допълнителни, обективни или субективни авторитети, които да контролират процесите или поне да ги подсилват с информация.

Приложението на оракулите има много различни варианти. Могат да бъдат дори просто под формата на етични рамки, които да спират определени решения. Разбира се, пак стигаме до вечния въпрос кой тогава ще ни пази от пазачите.

 

 

Кебапчейн

И така, най-простият вариант на ДАО демокрация е, като се постави въпросът „При победата на коя партия доходите могат да се вдигнат с 20% до края на мандата?“ и отново правилните залози се изплащат след това. И той замени изборите.

Тогава купуването на гласове става граждански дълг. Не се гласува по симпатии, а се възнаграждава разумният подход. Дори някой кандидат да ти изглежда добре, ти ще гласуваш не за него, а за този, който смяташ, че ще свърши работата.

Още едно предложение: гласовете да имат различна тежест на базата на различни фактори като образование… или пък просто някои хора да участват с по-сериозни суми. Да, тук пък се изправяме срещу равнопоставеността и всеобщото право на глас, което е едно от най-големите достижения на човечеството.

Освен това е важно въпросите да се подбират много внимателно. Ако например се окаже, че питаме за това дали да се използва ядрено оръжие и обективните показатели показват, че е точно така…

Да, тази тема е сложна и задълбочена, всяка малка промяна крие големи рискове. И все пак, бъдещето идва, дори когато не го искаме или не сме готови за него. А всички заслужаваме бъдеще, в което се гордеем повече с политиците си и с начина, по който ни управляват…