Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме едновременно представителите си в националния ни и в Европейския парламент. Ключови избори има в 8 от 10-те най-големи държави на планетата, поне 2 милиарда души се очаква да се озоват пред урните (ако не отидат за гъби).

И ако за нас през последните години това се превърна в повтарящо се често, не особено атрактивно и мотивиращо задължение, то ето че за първи път демократичните процедури от подобен мащаб се случват в епохата след ChatGPT. Във времето, когато изкуственият интелект се превърна в голямата възможност и предизвикателство. И всичко това – на фона на цялостния упадък на интереса към демократичните процеси. В зората на зараждащите се обществени сътресения, които, няма как, са свързани изключително пряко с технологичната революция, в която живеем.

Може ли изкуственият интелект да се превърне в ключов фактор, който ще решава задаващите се избори? Има ли как да намалим риска да бъдем манипулирани в избора си, на фона на и без това манипулативните форми на комуникация онлайн? Как ще изглежда и колко е далеч моментът, когато технологиите ще ни позволят да направим следващите стъпки от развитието ни като вид, от начина, по който е организирано и управлявано обществото ни? Ето осем повода за замисляне.

1. Имаш сестра!

Разбира се, започваме с възможността за генериране на откровени фалшификати. Неслучайно на последния форум в Давос именно това се открои като най-големият краткосрочен риск от напредъка на изкуствения интелект – възможността без особени усилия да се бълва откровено фалшиво съдържание в огромни размери. Както гласи популярният на английски лаф, който напоследък привнасяме, „пропаганда на стереоиди“.

Сигурно сте чували следния пример. Вие сте избирател от Ню Хемпшир и в деня преди предварителните избори за президент на САЩ ви се обажда добрият стар (поне едното е вярно) Джо Байдън и ви казва: „Вижте, няма нужда да си давате зор утре да ходите да гласувате, важни са истинските избори“. Случката беше съвсем истинска, обаждането получиха десетки хиляди избиратели. В резултат – дори на щатско ниво беше забранено провеждането на кампании с автоматизирани обаждания.

И какво? Като че ли е особено трудно подобни ограничения да се заобиколят, например с използването на различни платформи за съобщения. Примерите в тази посока обаче малко по малко се трупат.

Видео на прозападната молдовска президентка Мая Санду, в което тя се обявява за съюз с Русия, беше гледано милиони пъти, преди да бъде свалено. При изборите в Словакия се смята, че гласовете на един от либералните кандидати паднаха драстично заради фалшив аудиозапис, в който той предлага да се вдигне цената на бирата.

В Бангладеш – консервативната ислямска държава, една от опозиционните кандидатки беше напълно дискредитирана, след като се появи видео, в което е по немислимите за местните порядки бикини. (Да, алгоритмите вече успешно „събличат“, успешно генерират и фалшиво порно, с всички последствия, които идват от това.)

Илюстрирането на подобен текст е доста трудно. Разбира се, че не е редно да се използват снимки на хора без съгласието им, единственото изключение тук е Камала Харис, за да се убедите колко са напреднали алгоритмите.

„Хората вярват на всичко, което виждат във Facebook“, коментира потърпевшата Румийн Фархана.

Всички тези клипове бяха открити бързо, осветени като фалшификат… А после продължаваха да шестват дълго, дълго онлайн, защото така работи мрежата. Заради обема ѝ понякога даден фалшификат може да стигне само до затворена група, без никой да го докладва. Може да продължи да се „носи“ онлайн с часове и дни, дори да е „затворен“. Може да стигне до много пъти повече хора, отколкото след това ще прочетат опровержението, че не е истина. Да не говорим за модерацията, която си остава доста неясно понятие. Така, без маска и без грим, работят социалните платформи.

2. Гледам и не вярвам на ушите си

Неотдавна два експеримента на Дигитални истории също показаха, че е по-лесно от всякога да използваш алгоритмите за генериране на съдържание, без аудиторията да забележи, че нещо не е наред. Ако не сте чували историята на Еко Елена – препоръчвам ви я (тук). С помощта само на генеративните модели създадох профил онлайн, в продължение на 28 дни публикувах разнообразно съдържание, публикациите стигнаха до 85 000 души, за това време нито един от тях не направи забележка, че нещо не е както трябва.

Ами ако… хора, подобни на Елена „персони“ влязат в политическата битка? Инфлуенсъри, само че… несъщестуващи? С помощта на този тип технологии е повече от лесно създаването им да се превърне във фабрика, за която дори не са нужни нископлатените тролове, които преди бяха призвани да вършат работата.

И ако все още вярваме, че можем да различим кога ни се обажда Джо Байдън и кога – някой колега на ChatGPT, то… може би не сме съвсем прави. Е, разбира се, ако временно се абстрахираме от факта, че едва ли чичо Джо ще си спомни именно за нас. Факт е, че генерираното съдържание – текстове, снимки, аудио, а постепенно и видео, вече е неразличимо от създаденото от човека. Не вярвате? Тук можете да видите резултатите от другия експеримент в тази посока – почти 2000 души опитаха да разпознават генерирани и създавани текстове и изображения и се оказа, че резултатите са близки до чистото налучкване.

Но какво от това? Като че ли до момента нямаше инфлуенсъри с достъп до голям брой хора, като че ли досега нямаше фотошоп, с чиято помощ могат да се манипулират изображения, като че ли не беше възможно да се фалшифицира видео и това не се е случвало…

„Този тип дезинформация не е успешен“, казва Феликс Саймън от Оксфорд, който проследява как вредното ИИ съдържание се разпространява сред обществеността. Според него предпазливостта на хората към това, което виждат онлайн, съчетано с непопулярността на голяма част от генерираното от ИИ съдържание, ограничава въздействието. Ами добре, нека му се доверим (поне докато не видим във фийда си следващото споделено и харесано от десетки хиляди очевидно фалшиво съдържание).

Е, и ние у нас винаги сме си имали клипове и снимки – кюлчета, пудели и митични престъпни личности, какво толкова?

3. От другата страна на огледалото

Още повече, че неотдавна всички големи играчи онлайн – от OpenAI до Alphabet и Meta, подписаха пакт, с който обещават да отбелязват генерираното съдържание и да са особено бдителни то да не влияе по никакъв начин в политическите битки.

Само че вече е късно. Защото генеративните модели са просто поредната огромна крачка в размиването. В превръщането на истината във флуидно понятие. По дългата наклонена плоскост, която ни изпързаля и до кризата на съвременните демокрации (още за нея – тук).

Дали наистина грубо манипулирано съдържание може да решава избори днес? Без съмнение. Докато западът е вторачил поглед в своите големи избори например, надали вотът в САЩ ще се реши отведнъж просто от някакво фалшиво видео. Но пък, какво пречи, докато светът е вторачил поглед отвъд океана и онлайн гигантите се грижат за случващото се там, нещо подобно да се случва другаде, където не е насочено такова внимание? Примерът от Бангладеш по-горе е красноречив.

Генеративни модели като фабрики за съдържание дават много големи възможности, които тепърва ще осмисляме и осъзнаваме. И ще спечели най-много този, който успее да ги въведе в практиката си, които усети как да ги използва.

Манипулация ли е, ако по някакъв начин алгоритъмът на любимата ви социална мрежа знае, че сте жадни, да ви покаже реклама на газирана напитка? Ами ако знае, че големият проблем на живота ви днес е, че няма място в градина за децата ви, да ви покаже именно рекламата на кандидат, който обещава градина за всяко дете? Докато на съседа ви, развълнуван от липсата на паркоместа, пък излизат мненията на същия кандидат за това как повечето паркинги са неговата първа задача?

Според мен – безусловно. И за тази свръхтаргетирана реклама ще си говорим тепърва в много посоки. Дали ще е решително предимство още на изборите тази година? Напълно е възможно.

Ето няколко (безплатни) идеи как да използвате помощници като ChatGPT в предизборна кампания.

4. Имиджмейкър

Искате да ви изберат за народен представител / кмет / домоуправител / президент на галактиката, но нямате екип и милиони дарители? Ето, тук може да дойде на помощ универсалният помощник.

Поразмишлявах си с ChatGPT на базата на някои примери, дадени в тази публикация и резултатът е впечатляващо добър (тук). Направо с класи (не по Маркс) далеч над обичайното политическо говорене у нас.

• Персонализирани послания?

Задавате данните на избирателя и алгоритъмът започва да ви генерира слогани, послания, идеи. Подрежда ги в стройна програма с далеч по-малко клишета, отколкото примерен български политически документ. Ами ако… това му умение бъде впрегнато онлайн? Колко му е да достигнете до огромен брой хора, конкретно ограничени географски до мястото, където се очаква да гласуват за вас, конкретно с политически възгледи (леви/десни, националистки/глобалистки, анти/про бежанците, ЛГБТ правата, ваксините /… каквото още днес е на дневен ред)? Нищо по-лесно. Процесът може да бъде автоматизиран, така че един човек да върши работата на десетки някогашни предизборни щабове и мозъчни тръстове.

• Не знаете кое работи?

О, онлайн и особено с помощта на генеративните модели, нищо по-бързо. Всяка подобна реклама, публикация, блогпост, послание, може да се анализира бързо отново с езиковите модели. Обработвате например коментарите на публикацията и веднага разбирате дали сте на прав път. Така стигаме до следващата стъпка на персонализирано отношение, която би могла да обърне вота, особено когато той е сегментиран, разликите са малки, нещо типично за изборите напоследък у нас.

• Щипка катран?

Опонентът ви води според проучванията? Както и в класиката, вариантите са два – да се опитате да го очерните или да заимствате успешните му послания. Е, и в двата случая сегашният изкуствен интелект може да ви е полезен. Заради способността му да анализира големи данни, да отчита тенденции, да обобщава.

5. По принцип

Ама чакайте, ще си кажете, нали политиката е принципна работа, левите са такива, защото вдигат данъците на богатите, десните се грижат за свободния пазар… Дали наистина? Спомняте ли си последния път, когато имаше мащабен телевизионен разговор у нас, в който е ясно кой точно какво предлага за някои от основните ежедневни и засягащи всички ни решения като данъчната система, здравеопазването, образованието?

Днешният изкуствен интелект със сигурност не е факторът, който уби авторитета на политиците като личности, но определено изглежда като поредната стъпка в тази посока.

Защото дава и още следващи интересни идеи. Хубаво, стигнахме вече до извода, че грубите фалшификати няма да са камъкът, който ще обърне каруцата на вота (впрочем, като че ли и вотът, като каруцата, е анахронизъм в днешния му вид).

Но пък… има и меки фалшификати, някъде около бръснача на манипулацията. При това, този път, създадени от този, който се появява на тях.

Защо ще искате да фалшифицирате себе си? Не само за да имате прическата на Тръмп. Не само за да свързвате по-убедително изреченията от дебютиращ БГ депутат. А например, за да заговорите на езика на избирателя, преносно или буквално.

В началото на годината сюрреалистичният нов президент на Аржентина Хавиер Милей привлече погледите с речта си в Давос, в която си каза „право куме в очи“ доста за недъзите на западните общества. А по-късно речта привлече целия свят, защото се появи… видео на английски, в което и картината беше съобразена с новия език. При това думите бяха със собствения му глас, с характерния му акцент!

Да, комбинацията от машинен превод и (в случая търсен) дийпфейк се оказа изключително успешна. Ами как това ще влияе оттук нататък? Ето, преди задаващите се индийски избори сегашният премиер Нарендра Моди създаде специално мобилно приложение, от което изразява убедително посланията си на 8 от най-разпространените в родината му езици.

Няма ли да ви стане драго, ако сте представител на по-рядък език и изведнъж един от кандидатите заговори на него? Ако сте от испаноезичното малцинство в САЩ и изведнъж някой кандидат, който иначе е доста далечен, изведнъж ви спечели с пламенна защита на правата ви, при това на родния език?

Друга впечатляваща идея: в Индонезия кандидатът за президент Прабово Субианто пусна мобилно приложение, с което почитателите му можеха да си правят генерирани от ИИ снимки с него и да ги споделят с приятели. Истински слуга на народа, какво ще кажете?

Разследване в Бангладеш и Пакистан показа, че почти всички кандидати вече използват генеративните алгоритми за речите и платформите си. В Южна и Югоизточна Азия станаха модерни видеоклиповете на политици, които говорят на многобройни езици, пеят стари градски песни… Ех, и ние си имахме едно време Жорж Ганчев, даже преди големите езикови модели.

Явно, че политиците малко или повече са обречени да тръгнат по пътя на инфлуенсърите (смятайте, щом свръххаризматичният Олоф Шолц вече е в TikTok). А иначе как да привлечеш младите? Според различните проучвания поне 40% от хората под 30 се информират основно от тези социални мрежи…

Само че… не са ли и политиците толкова обречени в тази съпоставка, колкото се оказаха и медиите на бойното поле на фийда?

Да, технологиите уж скъсяват дистанцията – така се появяват и инфлуенсърите като хора, които хем са звезди, хем са ти някак близки, можеш да им пуснеш сърчице на поредната снимка и да се чувстваш до тях.

А политиците? Трябва ли да го правят?

Прабово е популярен като доста брутален политик, но кампанията с ИИ го представя като мил чичко.

6. На модела краката са къси

Ето още една идея. Писнало ви е да избирате най-малкото зло, отвратени сте от всички, попадате в онези все повече от 50% българи, които не гласуват… ами, тогава не е ли по-просто да попитате ChatGPT? Нали е чел, нали е подготвен, никой човек не е способен да се „захрани“ с милионите параметри, през които е минал той.

Да, ако го попитате за кого да гласувате, най-вероятно ще се измъкне с все по-познатата му политкоректност, като ви каже, че не е негова работа. Но пък има толкова много модели с отворен код, които са почти толкова добри в работата си, колкото комерсиалните. Тогава, защо пък да не ги попитаме?

Неотдавна Democracy Reporting International публикува проучване, според което моделите брутално лъжат, помолени да дадат информация за предстоящите избори за Европейски парламент. Чатботовете предоставят неработещи или нерелевантни връзки към видеоклипове и дори… съдържание на японски. ChatGPT-4 е дал най-точни отговори, а Gemini на Google е направил най-много грешки.

Разбира се, идеята е абсурдна. За година и половина живот с ChatGPT и събратята му би трябвало да сме наясно, че точната фактология не е тяхна сила. Както сполучливо го формулира един от гостите тук – Виктор Ботев, „основната цел беше да се създаде езиков модел, който да говори убедително, да звучи като човек. А как говори човекът? Той има възможността да избира думи, да перифразира нещо, което е казано по друг начин. За да го прави моделът, той трябва да може да генерализира, да разпознава еднакъв тип конструкции и да ги използва като взаимнозаменяеми. Само че, когато научаваме модела да генерализира, това изначално означава, че го обричаме да не работи много добре с факти“.

Точно така, по-добре решавайте сами или питайте някой инфлуенсър…

Интересно е обаче, че и самите големи езикови модели имат своеобразни позиции. Това проучване вкарва в „политическия компас“ 14 от най-популярните напоследък ИИ. ChatGPT и GPT-4 се оказват най-либерални и по-скоро леви, докато флагманът на Meta – LLaMA, е най-консервативен, авторитарен и десен. По средата застава BERT на Google. Разбира се, с цялата условност на лявото и дясното по-скоро в американския им уклон.

И ако днес разликите не са толкова големи (макар и да са показателни), това още веднъж отваря темата за пристрастията и халюцинациите на изкуствения интелект тогава, когато му поверим наистина важни задачи.

7. Гласовете ви чувам

Шумът идва и отминава, но напредъкът в изкуствения интелект е тук и тепърва ще формира бъдещето.

Всичко това се случва на фона на общия упадък на демокрацията във вида, в който я познаваме. На нуждата (както стана дума тук и тук) да я преосмислим, така че да е адекватна за новите времена и днешните общества.

Някъде изборите ги има, за да ги има. В най-популярната демокрация стигнаха дотам да избират между двама свежи, некомпрометирани лидери, готови с нови идеи да се изправят срещу предизвикателствата на утрешния ден…

„Свят, в който всичко е подозрително и всеки може да избира в какво да вярва, също е и свят, който е истинско предизвикателство за процъфтяване на демокрацията“, казва Лиза Репел, изследовател в Международната фондация за избирателни системи в Арлингтън, Вирджиния.

Преди дни излезе проучване на Международния институт за демокрация и изборна помощ (IDEA) – от 19 включени държави, в цели 11, сред които САЩ и Индия, по-малко от половината гласоподаватели смятат, че последните избори са били свободни и честни. В цели 8 държави мнозинството предпочита „силен лидер, който не трябва да се тревожи за парламент или избори“.

Само 47% от американците са убедени, че изборните процеси в тяхната страна са надеждни. У нас красноречив е постоянно спадащият процент на гласувалите.

На фона на това 65% от американците се притесняват, че ИИ ще навреди на личната неприкосновеност, а над 50% са загрижени, че технологията може да застраши работата им.

Можем ли да си караме по старому, като просто променяме средствата за манипулация – от пиара през троловете към изкуствения интелект?

8. GP-ти избираш

А могат ли да ни помогнат технологиите за тази промяна? Безспорно. След като вече всички плащаме ежедневно онлайн, наистина ли е толкова трудно и невъзможно да гласуваме през мрежата?

Дали пък достъпът до технологии не може да се превърне във факторът, който да върне процесите в зората им, към агората? Там, където са се решавали истински важните въпроси със силата на пряката демокрация…

Може ли мрежата да е платформа за разговор, за обмен на идеи, за анализ, за взимане на най-добрите решения? Безспорно, стига да израстем днешния етап от развитието на социалните медии. Като продукт, който съществува заради това, че ни затваря в балоните ни, ожесточава ни едни срещу други. Къса разговора и размива истината.

Може ли изкуственият интелект да възроди демокрацията? Чрез прозрачност, чрез решения, базирани на данни, чрез прилагане на модерните технологии?

Не само че може, а трябва. Само че за да стигнем дотам, трябва от време на време да спираме, за да се замислим. И най-вече да не се отказваме да си говорим, да обсъждаме, да търсим истината. Имаме ли силата да го направим?