Програмистката, която прати хора на Луната

ян. 7, 2022 | Истории

Програмистката, която прати хора на Луната

7 януари 2022 | Истории

Иконична е тази снимка и според мен трябва да бъде задължителна част от обучението по софтуерно инженерство. Също така да се показва на всеки програмист, който се оплаква, че работата му е трудна. На кадъра е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г.

А каква е тази огромна купчина хартия? Именно това е компютърният код, написан от Маргарет и екипа ѝ. Те успяват с примитивните тогавашни технологии да познаят какъв проблем би могъл да спре „голямата стъпка на човечеството“ и го предотвратяват.

Нещо повече. Приема се, че момичето на снимката е и създател на термина „софтуерно инженерство“.

Какво ли е да отговаряш за софтуера на архаични компютри, от който обаче зависи оцеляването на първите хора, които ще стъпят на земния спътник?

 

Маргарет Хамилтън

 

Цвете от Луната

Днес животът на редовия програмист е светлинни години по-лесен, имаме наготово огромни платформи, а след тях и библиотеки, на гърба на които да се катерим.

При младата мисис Хамилтън нещата изгледат доста различно. Родена през 1936 г., тя от малка си пада по математиката и се дипломира в Мичиганския университет през 1958 г. Баща ѝ е философ и поет, дядо ѝ – писател, учител и висш протестантски проповедник, тях двамата тя посочва като свои вдъхновители.

За кратко преподава математика и френски в гимназия, докато чака съпругът ѝ да завърши, срещнала го е в гимназията. Скоро той също има висше, а двамата заедно – малка дъщеря на име Лорън.

Местят се в Бостън, където той си намира работа. Маргарет е заминала с идеята да продължи с докторантура, но… ѝ се налага да почака. Трябва да започне работа, за да помогне на семейния бюджет, нещо доста нетипично за млада майка по онези времена.

Работи за кратко в метеорологична програма към MIT, после се насочва към проект на военновъздушните сили, чиято цел е да идентифицира вражески изтребители.

 

Луната спи

„Трябваше да си намеря работа и така попаднах в лабораторията, която се водеше от проф. Едуард Лоренц, създателя на Теорията на хаоса. Работех върху система за прогнозиране на времето. Той търсеше математици, които да се учат на софтуерна разработка. Тук научих какво е компютърът и как се създава софтуер“, спомня си тя.

Тъкмо тогава, през 1963 г., когато тя планира отново да се върне към докторантурата си, вижда обявата, че се търсят компютърни специалисти в лаборатория отново към MIT, която обаче ще работи по проекта за изпращане на първите хора на Луната. Ще създава софтуера за следващите мисии „Аполо“.

Маргарет решава, че няма как да пропусне такъв шанс.

Веднага се обажда на телефона, посочен в обявата, само за няколко часа си уговаря срещи с двама от мениджърите, които познава от предишната си работа. Предлагат ѝ позицията в един и същи ден. Тя не иска да откаже на някой от двамата, предлага им да хвърлят монета, за да видят къде ще отиде тя. Печели този, който отговаря за софтуерната част и тя още на следващия ден започва работа.

 

Маргарет Хамилтън

 

Лунната соната

Маргарет е първият програмист в екипа и първата жена там. По това време в проекта вече работят голям брой компютърни специалисти и математици, но всички те отговарят за хардуера. Скоро в екипа на Маргарет вече има около 100 софтуерни инженери (които дори още не знаят, че така се нарича професията им). А тя официално застава начело през 1965 г.

„По това време софтуерът беше пълна мистерия, черна кутия за мениджърите. Затова ни дадоха пълната си вяра и доверие, имахме невероятния късмет да сме на правилното място в правилното време“, спомня си тя.

„Нямахме откъде да учим. Работехме в поле, което едва се появява. Нямахме друг шанс, освен да бъдем пионери. Но колкото по-голямо беше предизвикателството, толкова по-забавно ни беше, както е нормално за хлапета на по 20 и няколко години“.

„Нашият софтуер трябваше да е свръхнадежден, да е способен да улавя грешките и да се възстановява от тях във всеки един момент на мисията“, спомня си тя.

Едно от най-важните неща, които трябва да се планират, е в критичните моменти преди кацането компютърът да не бъде претоварен. Днес браузърът ни „яде“ оперативна памет като гладен змей, при това тя се измерва с десетки гигабайти, а тогавашният космически компютър има на разположение… 72 килобайта в своеобразния си „харддиск“ и едва 10-ина килобайта оперативна памет.

 

Маргарет Хамилтън

 

Лунатици

20 юли 1969 г. Модулът за прилуняване „Игъл“ се отделя от командния – „Колумбия“, и се отправя на единствената си мисия.

Точно преди да започне ключовият етап на кацането, към компютъра, контролиращ модула, политат десетки различни команди. Ситуацията е критична. Ако софтуерът не е подготвен да ги приоритизира, машината може да спре да изпълнява указанията и кацането да стане невъзможно.

Нашата героиня и екипът ѝ обаче са предвидили този риск.

Софтуерът е подготвен да разпознае кога го карат да изпълни повече операции, отколкото би могъл. В такава ситуация той изпраща знак на астронавтите, че нещо не е наред и е претоварен.

И не само. Екипът софтуерни инженери, които още не знаят, че са такива, са създали самовъзстановяваща се програма. В такъв режим компютърът спира маловажните задачи и продължава да изпълнява само ключовите. Именно това се случва малко преди кацането на модула „Игъл“. Наземният контрол и астронавтите се доверяват на преценката му.

„Софтуерът беше направен така, че не просто да съобщава, че има проблем, свързан с хардуера, но и да се опита да го преодолее“, казва Маргарет. „За щастие, му се довериха и само след 30 секунди се чу Нийл Армстронг да казва: „Игъл“ кацна“.

 

Маргарет Хамилтън

 

Подлуняване

По това време Маргарет е начело на екипа, занимава се с професия, която още не съществува. И е само на 32.

След „Аполо“ част от кода е използвана за изпращането на „Скайлаб“ – първата орбитална станция, а после и в совалките.

А как ли изглежда софтуерът в онези времена?

Писането на код започва на големи листове хартия. Човек, наричан перфоратор, на базата на написаното създава перфокарти – картонени листове с дупки на определени места.

След като е проверено, че всичко е наред, кодът се изпраща във фабрика, където вече е трансформиран във вида, в който го ползват пракомпютрите. Медните проводници и магнитите се нанизват на дълга тел, която „помни“ нулите и единиците по доста примитивен начин: минавайки през силен магнит, те се разделят според поляризацията си.

 

Кодът на „Аполо“

Част от компютърния код, създаден от Маргарет и екипа ѝ.

 

Месечина, йо и йо

Едно от най-сериозните предизвикателства е софтуерът да бъде подготвен за всякакви възможни проблеми. Много време ще измине, преди на сцената на софтуерния бранш да се появят специалистите в тестването, но в тази роля влиза дъщерята на Маргарет.

Тя често взема със себе си Лорън, когато ѝ се налага да работи вечерите и уикендите.

„Един ден отново беше с мен, тъкмо бях пуснала симулацията на полета до Луната. Тя много обичаше да ме имитира, като си играе на астронавт. Започна да натиска случайни копчета и симулаторът се включи. После натисна още няколко и всичко заби. Беше стартирала програмата, която трябва да се пусне преди излитането, а уж ракетата вече беше по пътя си към Луната. Цялата памет на компютъра беше заета с настоящата задача и той блокира.

Помислих си: „Боже, ами ако това се случи по време на истинска мисия!“. Веднага предложих на екипа да направим така, че програмите да могат да се пускат само в точния етап, за който са предвидени“.

Шефовете ѝ отвръщат, че това е пълна глупост, защото селектираните, прецизно тренирани астронавти никога не биха могли да направят подобна грешка. Междувременно още на следващата мисия – „Аполо 8“, се случва точно същото. „Това доведе до големи поразии, трябваше да променяме много неща в движение, но едва тогава ми позволиха да направя промяната“.

 

Компютърът на „Аполо“

Така изглежда единият от компютрите в мисията „Аполо“.

 

Ясен месец веч изгрява

„Първите езици, на които програмирах, бяха 16-ични и двоични“, разказва Маргарет. „Пишеш код от нули и единици. Попаднах на добри учители и се научих как по този начин да давам оптимални команди, така че тогавашният хардуер да успее да се справя колкото може по-добре. С помощта на учителите си създадох нещо, което може днес да се нарече „мини операционна система“.

„Размерът на компютрите, с които аз и колегите ми работехме преди „Аполо“, варираше от огромен – с размера на стая, до такъв като цял склад“, разказва Маргарет. Когато се включва в лунната мисия обаче, трябва да подготвя програмата на два значително по-малки, почти идентични компютъра. Направо лаптопи, тежащи само по около 30 килограма

„Аполо 11“ има два компютъра на борда си, почти идентични. Единият се намира в „Колумбия“, а другият – в „Игъл“.

 

Между две луни

„Докато работех по програмата за търсене на вражески самолети, за първи път ми стана интересна темата за надеждността на софтуера. Когато компютърът просто спре по средата на изпълнението на твоя код, това няма как да бъде скрито. Светлините мигат, алармите пищят отвсякъде. Това ме караше да опитвам да предвидя къде може да изникне проблем“, разказва Маргарет.

Дебъгването е същинско приключение. „Единствената информация, която компютърът даваше на програмиста, беше регистърът, който да ти посочи частта от паметта, където програмата се е забавила.“

„Другият вариант беше просто да слушаш. Когато програмата вървеше нормално, компютърът звучеше като прибоя на красив плаж. Така го и наричахме, „звука на прибоя“. Случваше ми се да се обади посреднощ някой от операторите и да ми каже, че нещо не е както трябва, защото „вече не чувам прибоя“. Така се появи още един начин на дебъгване“.

 

Маргарет Хамилтън

 

Обратната страна на Луната

Каква е истината за прословутата снимка с „огромните папки софтуер“. Е, донякъде днес бихме ги нарекли пиар. Да, разбира се, това не е точно кодът, който е използван в „Аполо 11“.

За снимката фотографът на MIT идва в лабораторията на Маргарет и я кара да събере всички работни папки, които намира. После кадърът е разпратен до медиите, веднага след успешното кацане на Луната, със съответния текст. Реалният код, използват от двата компютъра на „Аполо“, е с „височина“ около 1/10 от този на снимката.

Всяка от отделните папки на снимката съдържа код, подготвен за машините на борда на някоя от мисиите „Аполо“. Една подобна папка „захранва“ с команди компютъра в лунния модул, а друга – този в командния.

 

Маргарет Хамилтън

Маргарет през 1995 г.

 

 

Лунички

Дали наистина Маргарет Хамилтън е автор на термина „софтуерно инженерство“? Трудно е да се каже, но със сигурност е помогнала много за това той да се превърне в истина.

По онова време инженерството се смята за сериозна наука, а софтуерът все още е по-скоро измислица, нещо шеговито за „сериозните инженери“.

Когато тя започва да се занимава със софтуер, все още няма термин, който да описва тази професия, нито пък тя се учи някъде. Много скоро, през 70-те години това рязко ще се промени.

В първите дни на проекта софтуерът наистина не се взема особено насериозно на фона на другите инженерни дисциплини. „Работехме с много комплексни системи, но никой не смяташе, че това, което правим, е сериозна наука и ключова задача. От отчаяние един ден отидох при другите водещи хардуерни специалисти им казах: „Хей, и ние сме инженери!“.

Дълго време след това те ми го повтаряха като шега. Докато един ден, по време на среща на целия екип, един от най-големите хардуерни гурута в екипа обясни пред всички, че всъщност е напълно съгласен с мен. Процесът по изграждане на софтуер също трябва да бъде приет за инженерна дисциплина, точно както хардуера. Беше наистина паметен момент!“, спомня си Маргарет.

Така се оказва, че очевидно твърдението не е преувеличено и тя е човекът, въвел термина, с който днес се кичат програмистите.

 

Маргарет Хамилтън

Маргарет Хамилтън получава президентската награда от Барак Обама през 2016 г.

 

Луноход, ход

Какъв ли най-важен съвет дава д-р Хамилтън днес на младите програмисти? Да не се ограничават само с „ученето“ на код. „Вярвам, че е също толкова важно да се учат и да имат досег с неща като музиката, изкуството, философията, лингвистиката. И, разбира се, математиката и логиката. Смятам, че всяка от тези области може да помогне в изграждането на един отличен програмист и на човек, умел в решаването на различни проблеми.“

Много изследователи забелязват, че дълги години софтуерният екип и Маргарет почти не са споменавани в спомените и историческите документи на мисията. През годините тя се занимава с различни софтуерни проекти, основава и своя компания, „Хамилтън Текнолъджис“ работи по проекти в областта на системно инженерство. Най-накрая стига и до докторантурата. Публикува над 130 научни статии, участва в проекти и конференции. Така или иначе, тя не постига някакви зашеметяващи успехи в тази област, които да привлекат вниманието на медиите и обществото.

Момичето до планината от код влезе с трясък и с пълна сила във фокуса на прожекторите през 2016 г., когато Барак Обама я награди с президентския медал на свободата, който оттогава не е връчван на никого. Тя стана толкова популярна, че година по-късно „Лего“ ѝ посвети сцена в специалната си колекция за жени изследователки, а „Гугъл“ я почете, като с помощта на 100 000 огледала от слънчевата обсерватория в пустинята Мохаве изрисува образа ѝ.

А гледката наистина е впечатляваща:

Луна президент

Да, немалко специалисти са на мнение, че приносът ѝ е преувеличен през последните години. Изведен е на преден план и се използва точно тогава, когато на мода идват идеите за половото равенство. А заради знаменитата си снимка тя е подходящ медиен продукт, който да привлича внимание.

И все пак, където и да е истината… планината от код, която си е свършила работата в точния момент, не може да бъде подложена на съмнение. А, особено ако и вие професионално се занимавате със софтуер, със сигурност си струва да си я припомните следващия път, когато „забиете“ в решаването на някоя задача и ви се иска физически да се саморазправите с компютъра…

Маргарет Хамилтън

В чест на Маргарет е създадена и лего колекция

 

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

Знаете ли кое е било мястото в България с най-висок среден коефициент на интелигентност на 16 март 2024 г. между 12 и 18 ч?
ChatGPT не би могъл дори да налучка. Аз обаче знам отговора. Не, не е Народното събрание.
В пловдивско заведение се бяха събрали за интелектуална надпревара 80 души, мнозина от които познати на всеки, който се интересува от викторини, от куизове, от телевизионни игри на знанието. Разделени на 10 отбора, те се изправиха едни срещу други и в същото време срещу… споменатия ChatGPT.
Тук бяха се събрали цели 33-има души, които поне веднъж са печелили предаването „Последният печели“ по БНТ1 (сред тях и аз). Участваха почти всички от най-популярните участници, натрупали впечатляващ брой триумфи. Останалите – до 80 души включили се в клуба, бяха участници и фенове на предаването и на куизовете като формат.
Що за нетипична надпревара? Кой ли се оказа големият победител? Какво е бъдещето на интелектуалните игри в битката (или срещата) ни с технологиите? Защо му е на човек днес да знае и помни факти, които онлайн са на една ръка разстояние?

повече информация
Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?
Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.
Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…
Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.
Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?
Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

повече информация

Най-новите:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация
Share This