„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?
Какви ли илюстрации може да нарисува изкуственият интелект по произведенията на Ботев, Дебелянов, Борис Христов, Георги Господинов? Как ли ще разтълкуват алгоритмите за генериране на изображение класически цитати от българската литература? Този тип ИИ е хит през последните месеци, той е изумителен пример за това на какво са способни вече технологиите. Заради него се появи новото умение да се описват правилно изображенията, така че съответният алгоритъм да генерира точно това, което се очаква. А какво ли ще се случи, когато го „захраним“ със строфите на доказани майстори? Ето прелюбопитните резултати!
02„Историята днес е меч, притъпен от злоупотреба“
От какво си струва да се освободим като нация? Още ли съединението прави силата? Времето ли ражда ярките личности, или те създават времето си? Дори когато заговорим за безспорните ни герои, миналото повече ни разделя, отколкото обединява. Ето защо е важно да не спираме да го осмисляме през призмата на настоящето, особено в дни като днешния. Неда Антонова е писателка, избрала за свое поле историческите теми. Умее да представя миналото така, че да вълнува. Тя не се бои да се насочва към личности като Левски или Ботев, за да ги обрисува съвременно, но пълнокръвно. Разказвайки увлекателно за любовта в живота им, представяйки ги в неочаквана, вълнуваща светлина. Тя има 24 книги: poмaни, пoвecти, пиecи, и е сред най-четените автори на историческа художествена литература. С нея се срещаме днес, за да поговорим за историята. За това, което дължим и не дължим на най-големите личности от българското минало. Ще поразсъждаваме с какво би се занимавал Апостола, ако бе роден в наши дни. Ще потърсим по-хладнокръвния и мъдър поглед към историята, който често губим, улисани в дърлене онлайн.
03Как ИИ нарисува 10 класически стиха? 2022 срещу 2026 г.
През 2022 г. призовах първия впечатляващ ИИ модел за изображения MidJourney да изпълни неочаквана задача. Подадох му 10 цитата от любими български поети, за да видим какво ще нарисува той. Резултатите бяха впечатляващи и замислящи, това се превърна в една от най-четените и обсъждани Дигитални истории. Оттогава мина почти петилетка. Как ли ще изглеждат картинките, които днес ще нарисуват най-модерните модели по същите тези стихове? ИИ несъмнено ще покаже повече умения, но дали ще покаже и творчество, разбиране? Дали илюстрациите му ще са по-близко до изкуство? Преценете сами… „В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент: покани ме AI – най-новият AI – дома си на чашка абсент.“
04Какво искаш да прочетеш утре?
Как искаме да изглежда утрешният ден? Има ли значение информацията, с която ще се заобиколим? Ще различаваме ли истината от лъжата, добротата от лицемерието? Ще потънем ли още по-дълбоко в балоните си, докато станат толкова малки, че вече не ни достига въздухът? Не, ние не сме това, с което се храним. Ние сме това, което четем, това, което научаваме. За последните 20 години парадигмата се промени из основи. Отучихме се да четем дълги текстове, вниманието ни подскача като прекалила с кафето жабка. Все по-малко ни се налага да помним, което също ни променя като вид. Променихме отношението си към истината. Променихме отношението си към начина, по който осъзнаваме и осмисляме света, към случващото се в него. И най-вече към онова, което се задава. Но как да променим това и бъдещето да не се осъществи в най-тъмните си краски, които лесно рисуваме в апокалиптичните сценарии за изпуснатия от контрол изкуствен интелект? За собствените ни мисли като последното убежище на свободата… Моят отговор ще ви прозвучи неочаквано. Идеалистично дори. Защото залагам на един състезател, който днес най-сериозно губи битката за внимание. Традиционните медии.
05Да се изплъзнеш от мрежата
Интернет все ни свързва, интернет ни дели. Но колко много страни от живота си сме дали като отговорност на технологиите? Рядко си даваме сметка. Коледните празници са прекрасен момент да го направим. Ако сте се поуморили от празнични емоции и трапези, подготвил съм ви една специална Дигитална история. Днешната ни героиня среща любовта в интернет. Неочакваният пламък в мрежата я води до Англия, където създава щастливо семейство. Докато в един момент тя и съпругът ѝ решават, че искат да избягат… от обществото, в което всичко се случва онлайн, а човешкият контакт е отживелица. Отделните истории правят общата ни история,а разказът на Даниела Радкова ще завърши в едно много специално място за общата ни история. И с каузи, които са красиво символични точно за празниците.
06„Смейте се, оти Вселената е безкрайна, ама живото не е“
Този текст беше първоаприлският поздрав на Дигитални истории, нестандартно интервю с един любим писател извън рамките. Днес текстът изглежда по съвсем различен начин… И дори повече си струва да бъде прочетен. Стоян Николов – Торлака си отиде преди броени дни само на 42 години. Но остави самобитни и смислени книги, които дълго ще се четат и тепърва ще се оценяват от поколенията. Остави и три момчета, които ще пораснат смели и непримирими като него и като неговия Северозапад. „Смейте се, оти Вселената е безкрайна, ама живото не е. Он е просто енергеа, къде се преобразува от една форма у друга у таа безкрайна Вселена. Докъде сте у таа си обвивка, радвайте се. После не се знае“.
