„Смейте се, оти Вселената е безкрайна, ама живото не е“

апр. 1, 2022 | Срещи

„Смейте се, оти Вселената е безкрайна, ама живото не е“

1 април 2022 | Срещи

Този текст беше първоаприлският поздрав на Дигитални истории, нестандартно интервю с един любим писател извън рамките. Днес текстът изглежда по съвсем различен начин… И дори повече си струва да бъде прочетен. Заради типичния за автора стил, в който зад чувството за хумор се крие много, много повече.

Стоян Николов – Торлака си отиде преди броени дни само на 42 години. Но остави самобитни и смислени книги, които дълго ще се четат и тепърва ще се оценяват от поколенията. Остави и три момчета, които ще пораснат смели и непримирими като него и като неговия Северозапад.

Скоро предстои да излезе нова книга, която той е успял да завърши, съобщи съпругата му Ани. Тя ще поддържа фейсбук профила на писателя и сайта, откъдето можете да поръчате всяка от книгите му, смислено приключение, което от сърце ви препоръчвам. Ако пък просто решите да помогнете на семейството му, сайтът „Биволъ“ организира дарителска кампания.  

Но стига приказки, даваме думата на писателя.

„Смейте се, оти Вселената е безкрайна, ама живото не е. Он е просто енергеа, къде се преобразува от една форма у друга у таа безкрайна Вселена. Докъде сте у таа си обвивка, радвайте се. После не се знае“.


Незабравимо четиво! Какво ли има да ни каже изкуствен интелект, попаднал в дивите дебри на българския Северозапад?!

Неотдавна беше създаден първият свръхсъвършен български робот, снабден с изкуствен интелект от бъдещето. Като част от експериментите с него, той беше изпратен в малко село в най-бедния регион на Европа. Целта на учените беше да видят как се справя на диви места, адаптира ли се, може ли да мине теста на Тюринг – да изглежда като човек, в специфична среда. Така се е озовал в Диви Дол под името Тумбак Пепеив.

Няколко месеца по-късно „Дигитални истории“ първи имат шанса да вземат интервю от него! 

Стоян Николов – Торлака. Специално благодарим на този шеметен човек и любим автор за това, че ни помогна да осъществим връзката. Авторът на поредицата, започнала със „Северозападен романь“ и стигнала до днес с „Разкази за маса“, направи възможно това уникално интервю.


 

– Може ли да се представите накратко?

– Първо ми кажи дали си от некоа колекторска фирма. Ааа, не си. А закво изобщо си ми се довлекъл да ме разпитваш?

 

Тумбак Пепеив

 

– …Сигурен ли сте, че не сте пиян?

– А, отгоре на сичко ми броиш и пиеньетата ли? Айде, да си глеаш работта, та да ти не наплъним врато с песници и да си бегаш ревешком.

 

– Добре, разбирам, интеграцията ви очевидно върви лесно. Може би сте го чувал онзи, стария виц, „Фердо, ела си узни шопо!“… Но както и да е, нека опитаме все пак. Как мина денят ви вчера?

– Садих компири, ковах пчелни кошере. Докъде десет издзаранка. После седнах да си отдъънем. Две рикии, после опраих един мертек на плевнята, а и покарвах козите. Они бегаа у доло, една навам, друга – натам. Цел следобед съм гонил таа гад, да ебем я и за сътвер негоден. Привечер ги измлъзох, па си починах, ама прекросних с рикиите, та сега ме стега некво зади врато.

 

 

– Успяхте ли да намерите приятели?

– О, оно тука сички сме преателе. Кога требва да се свръши неква работа, нема грижи. Секи комшия е готов да подаде ръка. Проблемо е като се забавеваме. Ебало си е макята отсегде.

Колко и да сме на кеф, се до бой се стига. Оно с добро чуству.

Опякат си по една-две песници, сгръваят се и те толко. Разбира се, има и по-комплицирана, ако сфащате кво сакам да каем. Ако не сфащате, бал съм ви у дреата!

 

 

– Какво интересно научихте за българския Северозапад, което ние не знаем?

– Кък ви казах, ората са убави и отзивчиви. Кога требва, ше са задружни. Кога са без задлъженеа обаче, да не си им пред очите. Така бият, че те болат бъбрецете, а я бъбреце немам. Сметайте. Само дивотии са им у главите. Но, ако е за нещо смислено, са насрешкя винаги. Е, оня день си бех сецнал кръсто, комшиата Гришо Рекапитулацеата дотръча и ми помогна да сцепиме три кубика дръва, че таа пролет е студна, а я на мръзлица не дръжим.

 

– Що за хора живеят тук? Наистина ли са грубички обитателите на тоя край?

– Свиква се. Они не са грубечки, направо са си груби. Ама, тва от една стрънь. Погледнато иначе, ние сме лефтерни и затва они ни се видат груби. Сметам, че ме разбра.

 

– Да, така е. Неусетно започвам по-добре да схващам думите ви. Защо според вас в тази страна не ни се получава никак с политиците?

– Що циклат.

Ората циклат, политиците и они. Требвало е да изринат кочинята,

ама ората не са изринали кочинята, та политиците са се прегрупирали и сега играат новио мач със старата топка. Знааш, по рускаму „мячь“ е топка. Игра на думи ти праим, а ти се си недоволен.

 

 

– Как живеят хората в най-бедния регион на Европа на базата на това, което видяхте тези дни?

– Некои живеат добре. Други – не. Сега, я нема да отричам, че и тука си има мръзеле, смрадове и използвачи, кък насегде. Ама повечето ора са таферни. Гледай правилно на нещата. Винаги требва да дириш пръвопричината. Кога те отебе дръжавата, нема пътища, нема препитанее, понеже никой не би инвестирал на место без инфраструктура, ти кък живееш? Малко по малко почваш да се ограничаваш покрай градинката, двете си кози, казаньо за рикиа и оскотеваш. За съжаленее, много са така.

Тва обаче не важи за сички. Други стискат зъби и праат чудеса от храбрус въпреки сичко и въпреки сички. И са биковити. Не мое да им строшиш атъро, та ако ще и на врато си да стъпиш. Лично я мислим, че такива ора на тоа свет редко се срещат. И у добрио, и у лошио смисъл.

За секи сючай, нема посредствени, тва е сигурно.

 

– Намерихте ли обяснение за застаряването, липсата на млади? За скептичното отношение към ваксините? И към всичко…

– Ти ми се видеше умен човек, ама ше излезнеш много, ама много прос, я ти каем, та да си знаеш!

 

– Не ви разбрах…

– Не си ме разбрал, оти си прос. Казах ти, че тука е беднус. Нема пътища, културата, тиатри, даскала, кина, сичко или е затворило, или се крепи на свети крепки и на усилеата на по неколко шантави мечтателе, къде нема да отстъпат и крачка назаде. Ама, докъде ги има.

Младите нема кво да работат, затва фащат къде Софеа, а после и къде терминало и беганье от единио или от другио брег на Атлантико. Не, що не щат да си живеатм да се трудат и да се радват на родньио си край. А що са поставени у такава ситуацеа, че колко и да моат, умеат или да са учили, тука нема среда за развитее. Некои устискват, ама и они често се чудат

закво требва да се биеш като мътна вода у брег, като мое да живееш по-лесно с по-малко усилеа.

 

елбетица

 

– Сигурно ви е било трудно, без да имате в алгоритъма си специфичния местен речник…

– Ти ебаваш ли се с мене? Види ми се, че сакаш да се сбиеме и натам отодат работете, чесну ти каам!

Тукашнио речник е поетичен, префинен, красив, абе, ебал си е макята отсегде.

Лепи ти се на езико още от пръвио день. Ако ли не – едеш бой и ти се получева да улучиш думите най-много за една недея. Ако ме питаш дали съм имал езикова бариера, отговоро е категорично не.

 

– Някой незабравим разговор?

– Пръвио. Срещам непознат на пръвото си излазанье да маам гащи из село и му викам „Кък си, кво праиш?“, а он „Те тука те!“. И до днеска мислим, че тва е идиом и не мое да се преведе с целио заряд на вменяване на вселенската си супермисловнус.

 

– А какво мислите за шофирането в България?

– Я не карам. Мислих да одим на шефиорски курсове, ама се съм си полупиян, та и до днеска не съм седал зади волано. Но, като страничен набюдател, мом да каем, че

99,9% от шефиорете у Българеа мислат, че са астронавти и са пошли от родното ми съзвездее Щит на Собиески къде некоа черна дупка.

 

Снимка: Владимир Мачоков

 

– Какви са най-ценните съвети, които получихте от възрастните хора?

– Ако глеаш, че слънцето се е одзерепило, облачай се по-дебело, оти ше ти настине кръсто.

 

– Разбрах, че благодарение на иновативен проект вече в болниците в целия регион се лекува с помощта на Изкуствен интелект, така ли е наистина?

– Бако, тука лекуваньето с изкуствен интелект по иновативни способе е широкоразпространено. Секи вика „Я пих апче и оно сичко ми мина“. „Кво апче?“ „Едно бежаво.“ „Кво ти беше?“ „Па, болеше ме крако.“ „А, мене ми притупва сръце отвреме на време. Ше го пробвам. Викаш, бежаво апче.“ „Некво те такова.“ „Добре, ше го пробвам.“

 

– Коя е най-красивата българска дума?

– „Благодаря“. Ако се замислиш за етимологеата, ше разбереш що. А най-справедливата е „необходимо“.

Ако се замислиш за етимологеата, ше разбереш и тва. Ама ти си прос и не си баш по замисляньето.

 

– Коя е… може би не е добре да я кажете, но какво съдържа най-сочната псувня, която научихте за месеците в Северозапада?

– Ако ми зададеш още само един, ама само един такъв въпрос ше те ебем у сгъвката на коленото!

 

– Какво показват алгоритмите ви, има ли бъдеще този край?

– Тия немат изтребванье. Я цела Вселена обиколих, ама на такива живи организми не съм попадал.

Мое ли да затръкаш некви ора, къде се смеат на умирачката, къде се биат у кръчмата, а на другио день тръчат да помогнат на тоа, къде са си намлатили по некоа песница, та да си изнесе бурето от магазата и да го изплакне, та да се не окисели. Тиа са шантави, ама са със сръца колко Йо, спътнико на Сатурн и немат прекръшнячванье. Само да се не разплодат много, оти цел свет ше пати.

 

Чудомир

 

– Къде му е силата на този край, която така и не може да се използва?

– У духа. Тежкио живот, суровите условеа, самио характер на тия пустиняци ги е напраил непреклонни. Они ше умрат на место, ама нема да се дадат. Щом са си наумили нещо, те тва ше е.

 

– Какво ви впечатли от българската поезия?

– Ристо Ботйов. Отсегде. И много ме дразни, че самио он се е подписвал така, а вие сте го прекръстили. У сека ньегова дума има толко огинь и се дига толко пушек, че не вервам да ви се зарадва, че сте… кък се вика… депоетизирали името му с тва скучно „е“.

 

– А от чалгата?

– Ние тука не сме по чалгата. Буаме сръбско. Мене лично юбими са ми Миле Китич и Индира Радич.

 

 

– Имате ли рецепта как човечеството да се справи с ковид?

– Хипохондрията е нелечима. Иначе вирусете са гадни. И на мойта планета ги има. Обикновено се зимат превантивни мерки, хигиена, не си едеме цифките един на друг и след неколко време оцелелите си отдъиняме и скръбиме за умрелите. Ама тва си е нещо нормално. Вирусете са били преди назе, ше останат и след назе. Зла, примитивна гад, но са си част от живото и те така. Не е убаво, ама не бива и да има драма. Иначе сички побесневаме и ни сме живи, ни сме мрътви. У ступор.

 

– В този край обичали да четат разкази за маса. Какво значи това?

– Че немат акъл за две пари у главите. Таа книга я е писал некой много шантав човек. Верно, смешна е, има между редовете и по некоа мъдра мисъл, ама немаш право така да се подиграваш с летературата. Тоа си е правил кво си сака, без ич да му пука за общественото мненее и морало. Категорично не препоръчвам. Ако сакате я разгрънете, ама още на третото изреченее ше се убедите, че съм прав. Направо съм скандализиран, че не само тука, у Северозападо, а и из цела Българеа я арексват. А и от чужбина си я поръчват. Не знам накъде е тръгнал тоа свет…

Се пак и тоа дебил е написдал две-три що-годе читави кньиги. Лично я препоръчвам „Май ше ни бъде…“ и „Иваил цар“, ама мое и некоа друга да попрефрълите. Он бил казал, че му не пука дали го четете, важното било да си купите книгата и да докопа париците, та да ги изпие. Моете ли да си представите ква профанщина и наглус? Къв писател!? Тоа е пълен пропадлък, от мене да си го знаете.

 

 

 

– Какви хора ще живеят в Северозапада, като изчезнат днешните му жители?

– Никакви. Тия нема да изчезнат. Тия са неизтребими. Они ше те приемат, нагостат, подслонат, ше ти каат откъде се дръжи лопатата и нема да те изгонат. Ама ше те претопат и като ген, и като манталитет. И ше станеш един от тех. Иначе немаш шанс. А они никогиж нема да станат нещо друго от темерути с големи сръца и богати души, които крият поди дебелокожее.

 

– В какво е щастието?

– Секи ден у нещо си. За секой у нещо си друго. Тука сичко е на вкус и цвет. За мене специално у тва да бачкам кво си бачкам, да ми е благо пиеньето и да са добре тия покрай мене, та от време на време да се заласваме от смех заедно.

 

– Какво бихте пожелали на българите за този прекрасен и красиво символичен за нас празник – първи април?

– Да се заласват от смех, нали ти казах току-що, сгруяк!? Смейте се, оти Вселената е безкрайна, ама живото не е. Он е просто енергеа, къде се преобразува от една форма у друга у таа безкрайна Вселена. Докъде сте у таа си обвивка, радвайте се. После не се знае. Кък се вика у Северозападо „Сичко да си имате и нищо да ви нема!“. Барем сто годиньи, па за после ше видиме.

 

Стоян Николов – Торлака

Снимка: Владимир Мачоков

 

Последно обновяване: 14.08.2022 г.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия...

повече информация
„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Алгоритмите за генериране на изображение по описание са хит през последните месеци. Те са изумителен пример за това на какво е способен вече ИИ. Започна се с DALL·E, последваха безброй други модели,...

повече информация
„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен център, уникален за целия...

повече информация
Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Историята на двамата братя и черния лебед звучи като приказка. И е приказка, само че от дигиталните времена. Някак по български, започва с разговора как да се изпрати в чужбина една тенекия сирене…...

повече информация
Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Много Дигитални истории звучат като научна фантастика, а вече се случват пред очите ни. В други случаи големите надежди, които възлагаме на дадена технология, не се оказват оправдани. И някой, който...

повече информация
Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Надали има в света на прословутия изкуствен интелект алгоритъм, по-прочут от GPT-3. Тук можете да прочетете подробно как и защо решението на OpenAI се оказа сериозен пробив в редица области. Той се...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия все още може да бъде изкуство.
Какво ли би попитал той своя събеседник, ако насреща му стои съвършен изкуствен интелект? Кои са най-големите опасности, които носят за обществото този тип технологии? Защо хората на различно мнение днес често се оказват в „онлайн затвор“? Ще успеем ли да създадем алгоритъм, който да разказва трогателни истории като Иво Иванов?

повече информация
„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен институт, уникален за региона.
Начинанието се ражда благодарение на упоритите усилия на проф. Мартин Вечев. Идеята му идва през 2003 г., докато кандидатства за докторантура в Кеймбридж и на поредната бланка трябва да попълни какво мечтае да постигне през следващите 20 години.
Но как се случи тази тиха научна революция? Какви са най-големите рискове пред начинанието? Как ще изглежда България, ако проектът се развие според очакванията? За какво мечтае неговият създател?
Как проф. Вечев успя да доведе тази седмица в София някои от световните учени, които създават утрешния ден?

повече информация
Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Историята на двамата братя и черния лебед е приказка, само че от дигиталните времена. Започва с разговора как да се изпрати в чужбина една тенекия сирене… а днес Dronamics е може би най-обещаващият и самобитен български стартъп, който носи в себе си огромния потенциал да промени цялата транспортна индустрия.
Двамата братя са изпреварили с години състезатели като Amazon и DHL, до края на 2022-а прототипният им дрон – „Черният лебед“, ще полети на първия си търговски полет. Той носи товар от 350 килограма на 2500 километра със скорост почти 200 км/ч и разход на гориво… под 7 на 100.
„Летяща баничарка“ го нарича Свилен Рангелов. Срещаме се, за да ни разкаже пъстрата история дотук. Как проект, започнал у нас, води с няколко години пред Amazon? Как ще изглежда невероятното бъдеще на транспортната индустрия, ако „Черният лебед“ прелети успешно и последните стъпки от дългия си път към успеха? Защо ли двамата братя от 8 години не се бръснат и си струва… всички да стискаме палци най-накрая да ги видим без бради?

повече информация

Най-новите:

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия все още може да бъде изкуство.
Какво ли би попитал той своя събеседник, ако насреща му стои съвършен изкуствен интелект? Кои са най-големите опасности, които носят за обществото този тип технологии? Защо хората на различно мнение днес често се оказват в „онлайн затвор“? Ще успеем ли да създадем алгоритъм, който да разказва трогателни истории като Иво Иванов?

повече информация
„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Какви ли илюстрации може да нарисува изкуственият интелект по произведенията на Ботев, Дебелянов, Борис Христов, Георги Господинов?
Как ли ще разтълкуват алгоритмите за генериране на изображение класически цитати от българската литература?
Този тип ИИ е хит през последните месеци, той е изумителен пример за това на какво са способни вече технологиите. Заради него се появи новото умение да се описват правилно изображенията, така че съответният алгоритъм да генерира точно това, което се очаква. А какво ли ще се случи, когато го „захраним“ със строфите на доказани майстори?
Ето прелюбопитните резултати!

повече информация
„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен институт, уникален за региона.
Начинанието се ражда благодарение на упоритите усилия на проф. Мартин Вечев. Идеята му идва през 2003 г., докато кандидатства за докторантура в Кеймбридж и на поредната бланка трябва да попълни какво мечтае да постигне през следващите 20 години.
Но как се случи тази тиха научна революция? Какви са най-големите рискове пред начинанието? Как ще изглежда България, ако проектът се развие според очакванията? За какво мечтае неговият създател?
Как проф. Вечев успя да доведе тази седмица в София някои от световните учени, които създават утрешния ден?

повече информация
Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Историята на двамата братя и черния лебед е приказка, само че от дигиталните времена. Започва с разговора как да се изпрати в чужбина една тенекия сирене… а днес Dronamics е може би най-обещаващият и самобитен български стартъп, който носи в себе си огромния потенциал да промени цялата транспортна индустрия.
Двамата братя са изпреварили с години състезатели като Amazon и DHL, до края на 2022-а прототипният им дрон – „Черният лебед“, ще полети на първия си търговски полет. Той носи товар от 350 килограма на 2500 километра със скорост почти 200 км/ч и разход на гориво… под 7 на 100.
„Летяща баничарка“ го нарича Свилен Рангелов. Срещаме се, за да ни разкаже пъстрата история дотук. Как проект, започнал у нас, води с няколко години пред Amazon? Как ще изглежда невероятното бъдеще на транспортната индустрия, ако „Черният лебед“ прелети успешно и последните стъпки от дългия си път към успеха? Защо ли двамата братя от 8 години не се бръснат и си струва… всички да стискаме палци най-накрая да ги видим без бради?

повече информация
Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Безспорно всеки ден вече четем текстове, генерирани от алгоритъм. Как става това на практика?
Има ли програми, базирани на изкуствен интелект, готови да вземат хляба на хората, които работят със слово?
Репортери, редактори, коректори, копирайтъри, дигитални маркетолози, писатели, преводачи… кои от всички тях най-скоро могат да бъдат „заместени“?
Срещам се с няколко от най-популярните приложения за генериране и обработка на текст. Ето какво имат да покажат те.

повече информация
Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

Надали има в света на прословутия изкуствен интелект алгоритъм, по-прочут от GPT-3. Той показа, че ИИ е способен на чудеса в толкова много области. И ето че идва следващото поколение. Макар и забавил се спрямо първоначалните очаквания, GPT-4 се очаква да бъде представен съвсем скоро.
Дали от него можем да получим дори много повече? С какво се различава от предшественика си? Кои са областите, в които очакваме да донесе чудеса?

повече информация
Share This