„Историята днес е меч, притъпен от злоупотреба“

мар. 3, 2023 | Срещи

„Историята днес е меч, притъпен от злоупотреба“

3 март 2023 | Срещи

От какво си струва да се освободим като нация? Още ли съединението прави силата? Времето ли ражда ярките личности, или те създават времето си?

Дори когато заговорим за безспорните ни герои, миналото повече ни разделя, отколкото обединява. Ето защо е важно да не спираме да го осмисляме през призмата на настоящето, особено в дни като днешния.

Неда Антонова е писателка, избрала за свое поле историческите теми. Умее да представя миналото така, че да вълнува. Тя не се бои да се насочва към личности като Левски или Ботев, за да ги обрисува съвременно, но пълнокръвно. Разказвайки увлекателно за любовта в живота им, представяйки ги в неочаквана, вълнуваща светлина. Тя има 24 книги: poмaни, пoвecти, пиecи, и е сред най-четените автори на историческа художествена литература.

С нея се срещаме днес, за да поговорим за историята. За това, което дължим и не дължим на най-големите личности от българското минало. Ще поразсъждаваме с какво би се занимавал Апостола, ако бе роден в наши дни. Ще потърсим по-хладнокръвния и мъдър поглед към историята, който често губим, улисани в дърлене онлайн.


 

– Защо си струва да помним и тачим миналото?

– Защото само то ни принадлежи със сигурност. Дори когато си мислиш, че нямаш нищо, ти имаш онова, което дори смъртта не може да ти отнеме: миналото си на човек и народ.

 

– А кое от миналото е най-добре да забравим?

– Нищо от миналото ни не бива да бъде забравяно, пренебрегвано или омаловажавано, защото не знаеш кога ще ти потрябва неговият пример или урокът, който ти дава.

 

Какво ли знае изкуственият интелект за историята ни? Явно има много на какво да го научим… Илюстрациите са от алгоритъма Midjourney, помолен да си представи „най-важното от историята, което трябва да знае всеки българин“.

 

– Като стана дума за уроци – кои са уроците от историята, които могат да са ни полезни в бъдещето, където ще властва изкуственият интелект?

– Тъй като нравите са, които пораждат събитията, а чрез тях формират историята, за нравите, внушавани от изкуствения интелект, можем само да размишляваме с приблизителна доза вероятност. Но вярвам, че ще се случва онова, което изисква моментът, без да съм сигурна, че то непременно ще бъде добро. Може би ще е единственото възможно добро.

 

– Нещо повече, във времето на интернет историята е по-уязвима, защото всеки може да я подменя и да спекулира с нея. Как да я пазим?

– Да. Историята на всеки народ се оказва най-ковкият от всички метали.

От нея с еднакъв успех може да бъдат изковани както щит, така и меч, както кръст, така и куршум.

Гъвкава, адаптивна, винаги на една ръка разстояние от идеологията и еднакво достъпна за всички. Употребяваме я според нуждите си – най-вече политически. Меч, притъпен от злоупотреба!

 

– Защо се насочи към историческата тема?

– В годините, когато моето поколение трябваше да избира на кой бог да се кланя, а в литературата – какво да възпява и за какво да мълчи, имаше само едно що-годе сигурно убежище, опазващо духа от поквара: миналото и неговата история. Укритие. Това беше – а и още е – за мене историческата тема.

 

– Силните, интересни личности такива ли се раждат, или такива ги прави времето?

– И по друг повод съм го казвала:

всяко време идва и води със себе си своите герои, за да има после кого да убива.

Всички качества, определящи личността, съществуват в зачатък у всеки от нас още по сътворение. После обстоятелствата и нашият личен избор само ги доразвиват. Не може да се родиш Димитър Общи, а да завършиш живота си като Апостола Левски. Дори въображението на Твореца не би си позволило подобна липса на последователност.

 

– От какво си струва да се освободим днес? Като хора и като нация…

– От всичко, което ни пречи, принизява ни, омаловажава доброто и светлото в националния ни характер… Не съм чувала чужденец да охулва своя народ и да оплюва традициите и историята на племето, чрез което е дошъл на бял свят. Но пък все по-често се случва да чуя как българин се изживява като субект, стоящ по-високо от народа си, наблюдаващ историята и днешното му дередже от висотата на личната си камбанария. Да омерзява дори дадената ни от Господ природа с унищожителната реплика: „Абе, мани ги – българска работа!“.

 

 

– Трябва ли да си представяме героите си – като Левски или Ботев, като светци? Или напротив, като хора, равни на нас?

– Историята се твори от реални и триизмерни личности. Светците и боговете са персонажи от митологията. Всички останали сме повече или по-малко хора. И само подобни на нас, само отделни единици от множеството имат силата и дарбата да подчиняват общия дух, да внушават идеи и да водят към тяхното сбъдване. И ние не бихме могли да осъзнаем тяхната различност, надареност или осененост, ако не разглеждахме живота им през призмата на собственото си банално битие.

Те всички са първо човеци, а после мислители, стратези и тактици на общото дело!

И колкото повече приличат на хилядите нас, толкова повече народното въображение ще ги извисява и обожествява.

 

– Какво биха работили те двама, ако живееха днес?

– Мисля, че днешното ни общество не би ги изтърпяло. В наше време

различните – идващите с мисълта си от бъдещето и пророкуващи го – са подложени на унищожение като заплаха за статуквото.

Човекът е склонен да приема за опасно всичко, което не разбира. И да го унищожава.

 

– Какво не знаем за тях, а си струва?

– Знаем го, но ни е трудно да го повярваме: това, че никоя общност – от хора или от животни – не може да съществува без водачи, но че те винаги надвишават множеството по ум, морал и по способността си да долавят онези движещи сили на живота, пред които ни изправя бъдещето.

 

 

– Ти популяризира тезата, че Апостола е осъден официално за престъпление, което не е извършил. Защо никой преди не е посягал към тази тема?

– Упрекът ти е несправедлив. Всички историци са забелязвали и изтъквали тази несправедливост. Но са обяснявали събитията с изискването на времето и от позицията на историческото снизхождение.

 

– А защо е важно да го реабилитираме днес?

– Не просто важно. Необходимо е. И се сещам за народите на Франция, Италия, Чехия, които в наше време организираха съдебни контрапроцеси и, заставайки срещу внушенията на историята, оневиниха националните си герои Жана д’Арк, Галилей и Ян Хус.

Да оневиним несправедливо обвинения Левски – каква по-божествена задача на едно поколение!

 

– Безгрешни ли са героите ни?

– Жив и безгрешен – такава възможност дори Библията твърде предпазливо допуска.

 

– Кога насилието е оправдано?

– В различните времена дефиницията за насилие е различна. Но едно е вярно: допустимо и оправдано е насилието, извършено в името на изначалното добро, важно и необходимо за човека и народа.

 

 

– Кое може да накара днешните хлапета да се впечатлят от исторически образ?

– Необичайното, рисковото, насилието и бруталността в битието и образа на героя.

 

– Трябваше ли да дойде война толкова близо, за да си припомним, че още ги има войните?

– Преди да измисли хляба и музиката, човекът е измислил войната – зло, което дори самият Бог не се е решил да предскаже. А

има ли война – невинни няма. Освен народите,

те не знаят истината, но се сражават за нея и умират.

 

– „Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта“, казва Елин Пелин. А какъв е българският гений според теб?

– На завистта слугува, разрушавайки себе си – само неосъщественият човек, амбициозният, но лишен от качества за постигане на амбицията си. А гениалната мощ на българина, чрез която е просъществувал тринайсет века и половина, е способността му да оцелява при всякакви обстоятелства и въпреки тях. Племенната ни жизненост и издръжливост.

 

 

– Българската художествена литература винаги е била силно насочена към историята, дори през последните десетилетия. Това наша черта ли е?

– Настоящето ни винаги е изглеждало на народа по-непосилно, отколкото миналото. Примерът на предците е окуражавал нашите съвременници. Но и с куража не бива да се прекалява.

 

– Интернет разми границата между автор и читател, днес всеки пише. Хубаво ли е това?

– Писането, бидейки вид изразяване на същността, кара човека да се чувства уместен, вграден в обществото и го обозначава като личност. За всеки текст си има читатели. После идва времето с прецизното си сито и отсява зърното от плявата.

 

– С какво е по-труден нашия живот от този на предците ни?

– Няма лесен живот! И ако старите хора говорят с обич за младостта и я разкрасяват чрез носталгията си, това е само знак за отличие на онези, които са преживели събитията и са наградени с възможността да си ги спомнят.

 

– Изследваш доста женски исторически образи. И до днес обаче в политиката ни например, има изключително малък процент жени. Защо е така?

– Това е възмездието за времето, когато вместо да се говори за равенство на половете пред закона, се прокламираше равенството на самите полове пред провокациите на живота. Крехки жени ставаха трактористки и кранистки, а монументални мъже продаваха ширити в държавните магазини за кинкалерия.

Но жената най-после постепенно започва да заема онова място в тъканта на обществото, където ще бъде най-полезна чрез способността си съм съпричастие и защита на живота, който създава.

 

– Романите ти се отличават със силни героини от толкова различни епохи. Ако можем да потърсим общото, кое е то? Коя е най-силната черта на българката?

– Способността ѝ да преодолява трудностите на времето – да се впрегне в ралото, редом с нереквизираната за войната крава, и да тегли браздата, докато мъжът ѝ умира край Сливница. Казано е: „Искаш ли някаква работа да стане, дай на мъжа да я измисли, и на жената – да я свърши!“ Приложната сила на живота!

 

Неда Антонова

снимка: Владимир Мачоков

 

– Кое те плаши в днешните технологии и кое те обнадеждава?

– Всяко време има своите зарази и изобретява лекарствата за тях.

Стоя на брега и гледам как тече реката – късно ми е да се съмнявам, рано ми е да осъждам.

 

– Още ли съединението прави силата?

– Зависи какви сили се съединяват и срещу какво.

 

– Като че ли днес да продължаваме заедно и да имаме общ идеал ни пречат разломите от ХХ век. Какво може да ги запълни?

– Разломът сме го запълнили със страданията си като хора и народ. Остават белезите. Някои от тях все още приличат на рани.

 

– Казваш, че писателите и поетите трябва да стоят встрани от актуалните събития, но повечето от тях в нашето общество не го правят. Какво губят по този начин?

– Себе си губят и онова, което им е дадено, за да се усещат поети и писатели. Без тази загуба да носи печалба за обществото.

 

– Коя е най-силната любовна история в българската литература?

– Баладата на деветнайсети век: любовта на Ботев и Венета.

 

– Докога ще я има любовта в романтичната ѝ форма?

– Четиридесет дни след като животът отмре и планетата опустее, любовта ще продължава да съществува, подобно душата на безсмъртен покойник.

 

– Как се променя отношението към любовта през различните възрасти?

– Променят се само външните ѝ форми. И модата. Ако е любов, тя е една през всички времена. Ако е нейно подобие – то следва посоката на вятъра.

 

– Трябва ли да научим на любов изкуствения интелект, който ще ни наподоби?

– Той си го знае. Нищо, че неговото знаене се отличава от нашето както пластмасата – от коприната.

Но така е: според обществото – и любовта му…

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
„Дигитални истории“ сборник

Най-нови публикации:

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?! Това вече е напълно възможно да се случи и...

повече информация
IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен? –...

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни...

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре! Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Какъв е „Произходът на българите“?

Какъв е „Произходът на българите“?

Кои са прабългарите, откъде идват предците ни? Какво имат да ни кажат новите технологии в търсенето на отговора? Наследници на траките ли сме, дали идваме от далечните степи, или пък сме сармати? Как генетиката се оказа поредната голяма научна стъпка, която ни даде много отговори за миналото и на практика остави валидна само една теория?
Какъв е произходът на българите? Защо този въпрос толкова сериозно ни вълнува и вкарва в ожесточени спорове хилядолетие и половина по-късно?
Тази тема се превърна в най-четената дигитална история, по същото време излезе книгата на историка доц. д-р Тодор Чобанов – „Произходът на българите – дебатът през XXI век“. Изданието на „Българска история“ дава най-важното от съвременния поглед. Ето защо има още толкова съществени отговори, които си струва да бъдат добавени.

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Кога и как ще си разделим собствеността върху звездите? Обречени ли сме като цивилизация да бъдем водени от непрестанното желание да притежаваме? Защо изкуственият интелект е мощен инструмент, но същевременно и фантазия, която е обречена да не се претвори в реалност? Време ли е да включим алгоритмите във вечната битка на човека за справедливост?
Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни за всички ни.
„Предизвикай правото!“, призовава юристът в тематичния си сайт. Завършил право и психология, той има специално отношение към технологиите и много неочаквани амплоа. Дипломиран планински водач, учител по японските бойни изкуства джодо и айкидо, водещ на подкаста Vox Nihili, в който се чуват „шепоти от бъдещето“ и главен редактор на експертна правна система „Лексебра“.

повече информация
Селфита, които ще спасяват животи

Селфита, които ще спасяват животи

Една дълго подценявана технология, узряла в днешния ден, може да спаси животите на много хора.
Понякога, в света на бурно развиващите се технологии, историите лъкатушат между голямата мечта и нереалното. Но много са аргументите, които показват, че тук се крие един огромен, неочакван пробив. Чрез малки промени в температурата на определени зони на тялото, уловени от термокамера и обработени с помощта на изкуствен интелект, могат да бъдат предсказани редица здравословни проблеми. Начинанието развива българският стартъп Kelvin Health.
Георги Къдрев е специалист по информационни технологии, отдавна се занимава и с предприемачество. Дълги години развива проекта Imagga, който неусетно се превръща в компания, технологичен лидер в разпознаването на изображения.
Пътят на Kelvin Health започва в първите дни на пандемията. Екипът е изправен пред предизвикателството да обработва изображения, показващи температурата на човешкото тяло в опит моментално да се разпознава ковид инфекция. Докато постепенно се оказва, че този метод, приеман едва ли не за алтернативен, може да се превърне в пробив за медицината. В технология, която да влезе във всеки дом и да спасява животи. Медицински директор на начинанието е известният сърдечносъдов специалист проф. Иво Петров.
Може ли термалната диагностика да се превърне в революция в медицината? Кои заболявания ще бъдат диагностицирани с новата технология? Може ли изкуственият интелект да удължи живота ни? Какво е за един стартъп да се превърне в еднорог, но не с пазарна оценка от милиард долара, а заради… милиард спасени човешки животи?

повече информация

Най-новите:

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?!
Това вече е напълно възможно да се случи и ето защо е важно да сме готови. И да си задаваме следващите въпроси: как си струва да променим отношението си към това, което виждаме? Така че да отговаря адекватно на действителността, до която ни доведоха технологиите.

повече информация
Какъв е „Произходът на българите“?

Какъв е „Произходът на българите“?

Кои са прабългарите, откъде идват предците ни? Какво имат да ни кажат новите технологии в търсенето на отговора? Наследници на траките ли сме, дали идваме от далечните степи, или пък сме сармати? Как генетиката се оказа поредната голяма научна стъпка, която ни даде много отговори за миналото и на практика остави валидна само една теория?
Какъв е произходът на българите? Защо този въпрос толкова сериозно ни вълнува и вкарва в ожесточени спорове хилядолетие и половина по-късно?
Тази тема се превърна в най-четената дигитална история, по същото време излезе книгата на историка доц. д-р Тодор Чобанов – „Произходът на българите – дебатът през XXI век“. Изданието на „Българска история“ дава най-важното от съвременния поглед. Ето защо има още толкова съществени отговори, които си струва да бъдат добавени.

повече информация
IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

И двамата работят в света на информационните технологии. Той е програмист, тя – проектов мениджър. Днес заедно са собственици на 4700 корена боровинки, които през лятото зарадваха с впечатляващия си вкус стотици купувачи. Гледат и 5 декара рози, редуват дейлитата с прекопаване, разговорите за data science с такива за агрономство.
Понякога животът е цветя и рози, нужна е само смелост, за да го оцениш и преосмислиш. Да повярваш в мечтите си. И да забравиш за стереотипите…
– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен?
– Да, на 100%! – отвръща тя, без да се замисли. – Идея си нямах с какво се захващам… – допълва Криси днес.

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Кога и как ще си разделим собствеността върху звездите? Обречени ли сме като цивилизация да бъдем водени от непрестанното желание да притежаваме? Защо изкуственият интелект е мощен инструмент, но същевременно и фантазия, която е обречена да не се претвори в реалност? Време ли е да включим алгоритмите във вечната битка на човека за справедливост?
Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни за всички ни.
„Предизвикай правото!“, призовава юристът в тематичния си сайт. Завършил право и психология, той има специално отношение към технологиите и много неочаквани амплоа. Дипломиран планински водач, учител по японските бойни изкуства джодо и айкидо, водещ на подкаста Vox Nihili, в който се чуват „шепоти от бъдещето“ и главен редактор на експертна правна система „Лексебра“.

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре!
Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме населили други планети. Ще сме загърбили злободневните си дърления и, окрилени от технологиите, ще вървим напред в човешката еволюция.
Дали е бил прав FM-2030? Дали с точната си ръка на баскетболист няма да ни изненада в прогнозите си със стрелба от тройката?
Ако се окаже така, само след 7 години ще можем да обсъдим детайлите със самия него. Ако наистина бъде съживен, забравеният създател на трансхуманизма, избрал име като на радио канал, със сигурност ще има какво да ни разкаже… В обратния случай ще се превърне в поредния мечтател, надценил човечеството и изпреварил своето време.

повече информация
Селфита, които ще спасяват животи

Селфита, които ще спасяват животи

Една дълго подценявана технология, узряла в днешния ден, може да спаси животите на много хора.
Понякога, в света на бурно развиващите се технологии, историите лъкатушат между голямата мечта и нереалното. Но много са аргументите, които показват, че тук се крие един огромен, неочакван пробив. Чрез малки промени в температурата на определени зони на тялото, уловени от термокамера и обработени с помощта на изкуствен интелект, могат да бъдат предсказани редица здравословни проблеми. Начинанието развива българският стартъп Kelvin Health.
Георги Къдрев е специалист по информационни технологии, отдавна се занимава и с предприемачество. Дълги години развива проекта Imagga, който неусетно се превръща в компания, технологичен лидер в разпознаването на изображения.
Пътят на Kelvin Health започва в първите дни на пандемията. Екипът е изправен пред предизвикателството да обработва изображения, показващи температурата на човешкото тяло в опит моментално да се разпознава ковид инфекция. Докато постепенно се оказва, че този метод, приеман едва ли не за алтернативен, може да се превърне в пробив за медицината. В технология, която да влезе във всеки дом и да спасява животи. Медицински директор на начинанието е известният сърдечносъдов специалист проф. Иво Петров.
Може ли термалната диагностика да се превърне в революция в медицината? Кои заболявания ще бъдат диагностицирани с новата технология? Може ли изкуственият интелект да удължи живота ни? Какво е за един стартъп да се превърне в еднорог, но не с пазарна оценка от милиард долара, а заради… милиард спасени човешки животи?

повече информация
Share This