„Представям си бъдещето като битка за невидимото“
„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“ „Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес. Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така? Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните? Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?
02Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)
Способни ли сме да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека? Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории. Има обаче и толкова много други любопитни щрихи, които да ни накарат да се замислим… Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?
03Apollo ex machina. Включете се в конкурса за поезия, генерирана с ИИ!
Включете се в Apollo ex machina – първия български конкурс за генерирана поезия, организиран от Дигитални истории и издателство Scribens! Няма ограничения за тематиката и дължината. Единственото изискване е да участвате със стихове, които сте създали с помощта на ИИ. Можете да изпратите до 3 произведения, срокът е 1 декември 2025 г. Победителят ще получи награда от 300 лв., избрани книги очакват заслужилите второ и трето място, а най-добрите стихове ще бъдат издадени в стихосбирка от Scribens! Ще ги избере авторитетно жури: поетите Петър Чухов, Бойко Ламбовски и Виолета Кунева, управителят на Scribens Георги Гаврилов и създателят на Дигитални истории Георги Караманев.
04Поет + ИИ = Apollo ex Machina. Кои са победителите?
Дойде време да обявим победителите в първия у нас (и един от първите по света) конкурс за поезия, генерирана с помощта на изкуствен интелект – Apollo ex Machina. На церемония в Столична библиотека бяха обявени избраниците на журито. Там бе представена и стихосбирката с избрани творби от надпреварата, дело на издателство Scribens. След малко ще можете да прочетете стиховете на най-добрите и да прецените сами колко добри са те.
05Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?
Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора. Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите! Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.
06„Не, сега не е за поезия“!
„Поезия, написана с помощта на изкуствен интелект“. Що е то? ИИ ли я пише сам? Дали зависи от заданието на човека? Или пък двамата намират начин да продължат заедно, така че да създадат нещо следващо, нещо различно? Така, както е било винаги до момента… Вярвам, че си струва тeзи въпроси да си задават колкото може повече хора. И да потърсят своите отговори. Защото по-добрата версия на бъдещето минава само и единствено през този разговор. Apollo ex Machina се казва конкурсът за поезия, генерирана с помощта на ИИ, организиран от Дигитални истории и издателство Scribens. Можете да се включите в него тук до 1 декември, правилата са максимално опростени. Може ли така да се родят нови, различни, неочаквани, красиви стихове? От човека ли зависи, или от алгоритъма?
07А сега накъде, ChatGPT?
Да бъдеш, или не? Наляво или надясно? Животът ни е низ от решения, от които зависи всичко. От това дали ще постигнем върховете, за които мечтаем, до вечната енигма какво да обядваме. Някои хора са решителни и бързат смело да поемат и най-големия риск, други с месеци мъчително обмислят всяка малко по-решителна крачка. А не може ли да е по-лесно? Ето, вече си имаме прословутия ChatGPT, напредващият изкуствен интелект се учи да анализира огромни обеми от данни. Все повече „говори“ и „рисува“ като човек (че и по-добре). Кога той може да се окаже в ролята на жокера „помощ от приятел“? И за какво не бива да го питаме, тъй като е ограничен от днешните си възможности, докато ние го натоварваме с нереални очаквания? Изборът на правилното решение най-често е това, което движи напред сюжета на големите (и малките) художествени произведения. Ето защо ще ги съберем, Хамлет и ChatGPT, за да потърсим кои са онези житейски лабиринти, буквални и преносни, през които е готов да ни преведе електронният Вергилий. И кои са задънените пътища, през които може да ни запрати право срещу Минотавъра… Пет случая, в които изкуственият интелект вече е тук, за да ни поведе и пет, за които ще трябва да почакаме (или никога няма да дочакаме).
