Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

мар. 8, 2024 | Технологии

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

8 март 2024 | Технологии

Можем ли днес да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека?

Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории.

Има обаче и много други важни щрихи, които да ни накарат да се замислим.

Използвам случая да благодаря от сърце на всеки от тези 1816 гости, които попълниха анкетата с 30 въпроса (тук). Искам да ви се извиня за трудностите – и аз обичам надпреварите, но тази, по всичко личи, вече е несправедлива.

И още едно извинение – че се наложи всички участници, пожелали да получат резултатите и правилните отговори на имейла си, да почакат до днес, както беше споменато в условията.

(Поради технически ограничения на Google Forms, необявени от платформата, изпращането на отговорите по имейл е забавено. Ако желаете да получите отговорите си, пишете ми на me@karamanev.me или в социалните мрежи. Можете също да попълните теста отново, дори с празни отговори, и ще видите кои са верните. Ще откриете верните отговори и в края на този текст.)

Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?

Експериментът приключи. Вече можете да правите теста отново, като ще получите отговорите веднага, след като го попълните. Ето какви са изводите.

 

Разпределение на резултатите

 

Гаус? Хаос!

В предизвикателството се включиха 1816 души. Рекордът – 26 точки, или „само“ 4 сбъркани отговора постигнаха трима. Повече от 23 правилни отговора имат едва 26-има или малко над 1% от участниците.

Да, въпросите се оказаха изключително трудни. Определено вече ни е трудно да различим генерираното от създаденото. Разбира се, експериментът няма научни претенции, той е просто журналистическа проверка, своеобразна провокация, за да видим колко са добри днес всъщност в „работата“ си алгоритмите за генериране на изображения и текст.

Честно казано, съжалявам, че сам нямаше как да се включа в експеримента. Разбира се, никой не беше ограничен в това да потърси отговорите и в мрежата, (почти) всички авторски изображения и думи могат да бъдат намерени там.

 

Илюстрация

Едва 511 участници или 28,6% познаха, че това е илюстрация, създадена от ИИ, а не от художничката Мая Бочева – Уики

 

Не, не винете мен, виновен е Карл Фридрих Гаус. Именно „нормално“ или гаусово разпределение е това, което виждаме на графиката по-горе. Кръстено на математика от XVII век, то описва разпределението на случайни величини, групирани около средната стойност. Тоест: данни, които говорят за това, че дори на случаен принцип, бихме получили същата графика.

Всеки, който е налучкал и навсякъде е дал отговор ИИ, би „изкарал“ 16 точки. А средният брой точки от всички включили се, е 16,07…. (От статистика са извадени участниците с по-малко от 10, защото очевидно не са попълнили голяма част от текста. Важно е да уточня и че много малко са изключенията сред останалите на някой, пропуснал да отговори на даден въпрос).

Но какви са другите любопитни изводи? Дали текстовете или изображенията се оказват по-лесни за разпознаване?

 

Разпределение на резултатите

 

Крилце или кълка?

Както можете да се убедите, на практика няма разлика. При средно 54,94% правилни отговора (отново нека спомена, че 50% биха били чисто налучкване), много са близки стойностите при изображенията. Разбира се, неслучайно за целите на теста бяха използвани произведения на автори, дали съгласието си, от най-различни области. Така например хората, познаващи стила на рапъра MC Atila, поетесата Виолета Кунева или художничката Мая Бочева – Уики, не би трябвало да се затруднят толкова с конкретното съдържание, но биха били на равни начала с останалите що се отнася до всички останали въпроси. Същото важи за рецептите на Мария Жекова и фотографиите на Димитър Караниколов.

 

Разпределение на резултатите

 

И така, дали заради конкретния избор на въпроси, или заради особеностите на конкретното изкуство, фотографиите се оказаха най-разпознаваеми (макар и само за по-малко от 2/3 от включилите се). Най-трудни пък се оказаха илюстрациите, там грешните отговори значително надвишават правилните. В цели три от категориите – диалектни думи, картини и илюстрации, неправилните отговори са дори повече от верните.

Само 38,8% разпознаха превода, направен от изкуствен интелект на Шекспир, редом с тези на Валери Петров и Гео Милев –

Да умрем, да спим –
не повече; в съня да сложим свършек
на болката сърдечна, на удари безбройни,
присъщи на плътта.

 

Йеронимус Бош

Макар наистина да прилича неотличимо на стила на Йеронимус Бош, и тази картина е създадена от алгоритмите. Това обаче обърка цели 78,6% от включилите се!

 

Рецепта за успех

Стиховете на Петко Рачов Славейков се оказаха сравнително разпознаваеми – кой е негов и кой генериран познаха средно 68,15%.

близостта нанася удари под кръста
подарък който не мога да пренеса
без твоя помощ
който не мога да откажа

Поетесата Виолета Кунева или изкуственият интелект? Да, човекът, но това различиха само 36,2%, над 2/3 от хората прецениха, че текстът е генериран.

  • Бръндилник – примитивен уред за приготвяне на домашна ракия и други дестилати в домашни условия
  • Чирикливо – описание на музика или песен с весел и игрив характер, типична за събирания на открито

Кое от двете е диалектна дума от Северозападна България и кое – „фалшификат“? И двете са „измислени“ от ChatGPT, много близо до 50-те процента са верните отговори (и все пак, по-малко и за двата отговора), тоест: пълно объркване.

 

Фотография

Най-лесно разпознаваемото изображение – цели 82,1% познаха, че снимката е генерирана. И все пак… Почти един от всеки петима се подведе.

 

Виждам ад, виждам рай

Коя от следващите две строфи е дело на рапъра MC ATILA и коя – на изкуствения интелект?

Щом погледна назад,
виждам ад, виждам рай.
Във врата ми дихание на дракон,
тоест движа се сам по среда – ин и ян,
черна нощ и ден, бял като мляко.

или

Времето лети, но аз съм над него,
във вените ми тече бит, не се предавам леко.
Спомени в рими, животът ми е чекмедже,
всеки стих е магия, отваря врати без ключе.

Първото е „човешко“, второто – не. И все пак, над 50% се объркаха и на двата отговора.

 

Мария Жекова

Бързите банички със сладък крем са „дело“ на ИИ, а не на Мария Жекова. Познаха го обаче 738 души или 41,3% от включилите се.

 

На изпроводяк

След като се убедих, че изкуственият интелект днес може и сам да генерира „онлайн човек“, ето че вече се потвърди: вече е неразличимо много от създаденото от него.

Хрумват ли ви други експерименти, с които да проверим възможностите му? Ако да, пишете ми тук!

Следващия вторник очаквайте продължение – интервю с коментар по темата защо всъщност е важно, че днес толкова често не можем да различим създадено от генерирано.

Можете да видите и решите теста тук.

Време е и за награди! Три от тях са за участниците, постигнали най-висок резултат в експеримента – 26 от 30 възможни точки, това са rad****.char*****@gmail.com, so***.tr*****@gmail.com и mi****.ant***@gmail.com. След жребий другите две награди печелят участниците с имейли kots***.zl***@gmail.com и evelinad*****86@gmail.com. Наградите са две книги „Дигитални истории“ с автограф и две фланелки с логото на сайта, а още един – книгата „Загадките на Атанас Атанасов“, отново с автограф.

Специални благодарности за приятелите на Дигитални истории, които дадоха съгласието си да участват в експеримента:

Експериментът се осъществява и с подкрепата на Българския център по нестопанско право.

 

Верни отговори:

(Фотографии) 1. Димитър Караниколов; 2. ИИ; 3. Димитър Караниколов; 4. ИИ;

(Стихове) 5. Петко Славейков; 6. ИИ; 7. Виолета Кунева; 8. Виолета Кунева; 9. ИИ; 10. ИИ;

(Фотографии) 11. ИИ; 12. ИИ;

(Рецепти) 13. ИИ; 14. ИИ; 15. Мария Жекова; 16. Мария Жекова;

(Преводи) 17. Третият; 18. Вторият;

(Рап) 19. Атила; 20. ИИ; 21. Атила; 22. ИИ;

(Йеронимус Бош) 23. ИИ; 24. ИИ;

(Диалектни думи) 25. ИИ; 26. ИИ;

(Илюстрации) 27. Мая Бочева – Уики; 28. ИИ; 29. ИИ; 30. Мая Бочева – Уики

Разпределение на резултатите

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“ Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ...

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“ Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото: Технологията не е неутрална. Технологията е средство на...

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в...

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“   „Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“  ...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Чували ли сте за литератрона? Представлява… машина, която създава текст по указания на потребителя. Анализира текстове, пише бестселъри, съчинява предизборни речи, сглобява комикси и заплашва да сведе езика на медиите до 500 разрешени думи.
Нищо ново, нали вече всички си имаме ИИ, тези сюжети са ежедневие, само това „литератрон“ звучи малко ретро. А защо е така, става ясно, ако погледнем датата на корицата на една тънка книжка, която обаче не е пресилено да се нарече пророческа.
Романът „Литератрон“ на французина Робер Ескарпи излиза през 1964 г. в поредицата „Le Meilleur des mondes“.
Толкова ли обаче изобретението прилича на големите езикови модели?
Меко казано.

повече информация
Нямате работа?!

Нямате работа?!

Темата за работните места, които ИИ вече завзема, тепърва излиза на дневен ред. Как точно технологията ще промени професиите? Кого ще замени и какви нови поприща ще създаде? Ще остане ли изобщо работа за хората? Дали не е време да помислим за въвеждането на безусловен базов доход?

повече информация

Най-новите:

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Чували ли сте за литератрона? Представлява… машина, която създава текст по указания на потребителя. Анализира текстове, пише бестселъри, съчинява предизборни речи, сглобява комикси и заплашва да сведе езика на медиите до 500 разрешени думи.
Нищо ново, нали вече всички си имаме ИИ, тези сюжети са ежедневие, само това „литератрон“ звучи малко ретро. А защо е така, става ясно, ако погледнем датата на корицата на една тънка книжка, която обаче не е пресилено да се нарече пророческа.
Романът „Литератрон“ на французина Робер Ескарпи излиза през 1964 г. в поредицата „Le Meilleur des mondes“.
Толкова ли обаче изобретението прилича на големите езикови модели?
Меко казано.

повече информация
Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

Променя ли се световният ред без война? Кое може да е събитието, което да го направи днес? Как можем да ограничим властта на корпорациите, които се оказаха по-силни от държавите в епохата на технологиите?
„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“
Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото:
Технологията не е неутрална.
Технологията е средство на управление и манипулиране.
Технологията разкрива властови и йерархични структури.
Технологията създава монополи.
Йозеф Мюлбауер изследва най-ценното – мира. Макар да е австрийски политолог и журналист, учен от Университета в Грац, си говорим на български – майка му е предала езика ни. А темите за технологиите, мира и демокрацията, за преосмислянето на обществения договор, са толкова важни, че е крайно време да започнем истинския цивилизационен разговор за тях.

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в което ще живеят трите му хлапета.
Спас Кьосев е сред най-разпознаваемите телевизионни лица, най-младият водещ на централните новини в историята на БНТ. Дълги години кара „БНТ такси“ в награждавано и смислено предаване, което даваше думата на всеки за важните теми от деня.
Толкова много неща има да обсъдим – за технологиите и журналистиката, за телевизията и четенето, за новината и публицистиката.
Хайде, качвайте се и вие в „Дигитални истории такси“! Безплатно е и винаги ще бъде!

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“
„Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“
„Светът, такъв, какъвто го познавахме, е мъртъв и няма да се върне.“
На Иван Ванков – Гатака винаги може да се разчита за собствен, неортодоксален, провокативен и замислящ поглед към технологиите, ще се убедите от следващите редове.

повече информация
Share This