Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

мар. 8, 2024 | Избрано, Технологии

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

8 март 2024 | Избрано, Технологии

Можем ли днес да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека?

Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории.

Има обаче и много други важни щрихи, които да ни накарат да се замислим.

Използвам случая да благодаря от сърце на всеки от тези 1816 гости, които попълниха анкетата с 30 въпроса (тук). Искам да ви се извиня за трудностите – и аз обичам надпреварите, но тази, по всичко личи, вече е несправедлива.

И още едно извинение – че се наложи всички участници, пожелали да получат резултатите и правилните отговори на имейла си, да почакат до днес, както беше споменато в условията.

(Поради технически ограничения на Google Forms, необявени от платформата, изпращането на отговорите по имейл е забавено. Ако желаете да получите отговорите си, пишете ми на me@karamanev.me или в социалните мрежи. Можете също да попълните теста отново, дори с празни отговори, и ще видите кои са верните. Ще откриете верните отговори и в края на този текст.)

Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?

Експериментът приключи. Вече можете да правите теста отново, като ще получите отговорите веднага, след като го попълните. Ето какви са изводите.

 

Разпределение на резултатите

 

Гаус? Хаос!

В предизвикателството се включиха 1816 души. Рекордът – 26 точки, или „само“ 4 сбъркани отговора постигнаха трима. Повече от 23 правилни отговора имат едва 26-има или малко над 1% от участниците.

Да, въпросите се оказаха изключително трудни. Определено вече ни е трудно да различим генерираното от създаденото. Разбира се, експериментът няма научни претенции, той е просто журналистическа проверка, своеобразна провокация, за да видим колко са добри днес всъщност в „работата“ си алгоритмите за генериране на изображения и текст.

Честно казано, съжалявам, че сам нямаше как да се включа в експеримента. Разбира се, никой не беше ограничен в това да потърси отговорите и в мрежата, (почти) всички авторски изображения и думи могат да бъдат намерени там.

 

Илюстрация

Едва 511 участници или 28,6% познаха, че това е илюстрация, създадена от ИИ, а не от художничката Мая Бочева – Уики

 

Не, не винете мен, виновен е Карл Фридрих Гаус. Именно „нормално“ или гаусово разпределение е това, което виждаме на графиката по-горе. Кръстено на математика от XVII век, то описва разпределението на случайни величини, групирани около средната стойност. Тоест: данни, които говорят за това, че дори на случаен принцип, бихме получили същата графика.

Всеки, който е налучкал и навсякъде е дал отговор ИИ, би „изкарал“ 16 точки. А средният брой точки от всички включили се, е 16,07…. (От статистика са извадени участниците с по-малко от 10, защото очевидно не са попълнили голяма част от текста. Важно е да уточня и че много малко са изключенията сред останалите на някой, пропуснал да отговори на даден въпрос).

Но какви са другите любопитни изводи? Дали текстовете или изображенията се оказват по-лесни за разпознаване?

 

Разпределение на резултатите

 

Крилце или кълка?

Както можете да се убедите, на практика няма разлика. При средно 54,94% правилни отговора (отново нека спомена, че 50% биха били чисто налучкване), много са близки стойностите при изображенията. Разбира се, неслучайно за целите на теста бяха използвани произведения на автори, дали съгласието си, от най-различни области. Така например хората, познаващи стила на рапъра MC Atila, поетесата Виолета Кунева или художничката Мая Бочева – Уики, не би трябвало да се затруднят толкова с конкретното съдържание, но биха били на равни начала с останалите що се отнася до всички останали въпроси. Същото важи за рецептите на Мария Жекова и фотографиите на Димитър Караниколов.

 

Разпределение на резултатите

 

И така, дали заради конкретния избор на въпроси, или заради особеностите на конкретното изкуство, фотографиите се оказаха най-разпознаваеми (макар и само за по-малко от 2/3 от включилите се). Най-трудни пък се оказаха илюстрациите, там грешните отговори значително надвишават правилните. В цели три от категориите – диалектни думи, картини и илюстрации, неправилните отговори са дори повече от верните.

Само 38,8% разпознаха превода, направен от изкуствен интелект на Шекспир, редом с тези на Валери Петров и Гео Милев –

Да умрем, да спим –
не повече; в съня да сложим свършек
на болката сърдечна, на удари безбройни,
присъщи на плътта.

 

Йеронимус Бош

Макар наистина да прилича неотличимо на стила на Йеронимус Бош, и тази картина е създадена от алгоритмите. Това обаче обърка цели 78,6% от включилите се!

 

Рецепта за успех

Стиховете на Петко Рачов Славейков се оказаха сравнително разпознаваеми – кой е негов и кой генериран познаха средно 68,15%.

близостта нанася удари под кръста
подарък който не мога да пренеса
без твоя помощ
който не мога да откажа

Поетесата Виолета Кунева или изкуственият интелект? Да, човекът, но това различиха само 36,2%, над 2/3 от хората прецениха, че текстът е генериран.

  • Бръндилник – примитивен уред за приготвяне на домашна ракия и други дестилати в домашни условия
  • Чирикливо – описание на музика или песен с весел и игрив характер, типична за събирания на открито

Кое от двете е диалектна дума от Северозападна България и кое – „фалшификат“? И двете са „измислени“ от ChatGPT, много близо до 50-те процента са верните отговори (и все пак, по-малко и за двата отговора), тоест: пълно объркване.

 

Фотография

Най-лесно разпознаваемото изображение – цели 82,1% познаха, че снимката е генерирана. И все пак… Почти един от всеки петима се подведе.

 

Виждам ад, виждам рай

Коя от следващите две строфи е дело на рапъра MC ATILA и коя – на изкуствения интелект?

Щом погледна назад,
виждам ад, виждам рай.
Във врата ми дихание на дракон,
тоест движа се сам по среда – ин и ян,
черна нощ и ден, бял като мляко.

или

Времето лети, но аз съм над него,
във вените ми тече бит, не се предавам леко.
Спомени в рими, животът ми е чекмедже,
всеки стих е магия, отваря врати без ключе.

Първото е „човешко“, второто – не. И все пак, над 50% се объркаха и на двата отговора.

 

Мария Жекова

Бързите банички със сладък крем са „дело“ на ИИ, а не на Мария Жекова. Познаха го обаче 738 души или 41,3% от включилите се.

 

На изпроводяк

След като се убедих, че изкуственият интелект днес може и сам да генерира „онлайн човек“, ето че вече се потвърди: вече е неразличимо много от създаденото от него.

Хрумват ли ви други експерименти, с които да проверим възможностите му? Ако да, пишете ми тук!

Следващия вторник очаквайте продължение – интервю с коментар по темата защо всъщност е важно, че днес толкова често не можем да различим създадено от генерирано.

Можете да видите и решите теста тук.

Време е и за награди! Три от тях са за участниците, постигнали най-висок резултат в експеримента – 26 от 30 възможни точки, това са rad****.char*****@gmail.com, so***.tr*****@gmail.com и mi****.ant***@gmail.com. След жребий другите две награди печелят участниците с имейли kots***.zl***@gmail.com и evelinad*****86@gmail.com. Наградите са две книги „Дигитални истории“ с автограф и две фланелки с логото на сайта, а още един – книгата „Загадките на Атанас Атанасов“, отново с автограф.

Специални благодарности за приятелите на Дигитални истории, които дадоха съгласието си да участват в експеримента:

Експериментът се осъществява и с подкрепата на Българския център по нестопанско право.

 

Верни отговори:

(Фотографии) 1. Димитър Караниколов; 2. ИИ; 3. Димитър Караниколов; 4. ИИ;

(Стихове) 5. Петко Славейков; 6. ИИ; 7. Виолета Кунева; 8. Виолета Кунева; 9. ИИ; 10. ИИ;

(Фотографии) 11. ИИ; 12. ИИ;

(Рецепти) 13. ИИ; 14. ИИ; 15. Мария Жекова; 16. Мария Жекова;

(Преводи) 17. Третият; 18. Вторият;

(Рап) 19. Атила; 20. ИИ; 21. Атила; 22. ИИ;

(Йеронимус Бош) 23. ИИ; 24. ИИ;

(Диалектни думи) 25. ИИ; 26. ИИ;

(Илюстрации) 27. Мая Бочева – Уики; 28. ИИ; 29. ИИ; 30. Мая Бочева – Уики

Разпределение на резултатите

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до...

повече информация
„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

Виктор Асенов не спира да тича, напред към поредния рекорд за покоряване. Ако ви е попаднала забележителната Дигитална история на незрящия бегач на дълги разстояния, надали ви е оставила безучастни....

повече информация
„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

Имате дете и не сте разпознали тези типични, усмихващи и успокояващи илюстрации? Надали. Неда Малчева от 13 години разказва за майчинските си радости и неволи чрез своите карикатури. Харесваме ги,...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация

Най-новите:

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.
С моите съмишленици в залата имаме важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.
Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…
ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.

повече информация
„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

Виктор Асенов не спира да тича, напред към поредния рекорд за покоряване. Ако ви е попаднала забележителната Дигитална история на незрящия бегач на дълги разстояния, надали ви е оставила безучастни. Защото поуките от нея са много, а тя е повод и да продължим разговора с Виктор. За ежедневните неволи на българите със зрителни (и други) увреждания. За това как да се отнасяме с тях, дали сме достатъчно внимателни, дали в България се грижим за правата им.
Последният въпрос е риторичен. Сигурен съм, забелязвали сте и вие, че автобусите в София са пригодени за хора с увреждания. Виждали ли сте обаче някой да се качи в тях с инвалидната си количка? Ами сайтовете? Днес всичко се случва онлайн, технологиите улесняват всички ни и могат да бъдат толкова полезни и за хората, които най-много се нуждаят от тях.
Обаче не са. Как това може да се промени? С Виктор поговорихме и обобщихме 5 конкретни идеи. Поне за мен всяка от тях е повод за замисляне, така че и сам да се чувствам полезен. Дано и за вас е така…

повече информация
Къде оставихме ролята на бащата?

Къде оставихме ролята на бащата?

„БГ мама“ отдавна е нарицателно. А къде отиде… БГ татко? Защо толкова малко си говорим за ролята на бащата днес? Каква е тя всъщност? Как се е променила в епохата на технологиите? Можем ли да се подготвим за бащинството и кои са големите днешни предизвикателства в огромната отговорност да бъдеш татко?
Михаил Стефанов не само е баща, но и умее да говори за тази роля. Магистър по организационна антропология от Виена и София, създател на безброй он- и офлайн курсове за отношенията между хората, за продуктивността, за ефективността на екипите.
„Най-вероятно това е един от ефектите на модерността и постмодерността – разкъсването на връзки от всякакъв характер. Затова един от най-популярните жанрове литература е да намериш себе си. Бащата има ключова роля тук, той ти дава това кой си. Той не ти дава смисъл, да ти го обясни, но ти го показва. Той го обживява, а ти го виждаш…“
Продължава поредицата „Дигитални деца“. Търся важните гледни точки и полезните съвети, които да ни помогнат като родители и възрастни. 

повече информация
„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

Имате дете и не сте разпознали тези типични, усмихващи и успокояващи илюстрации? Надали.
Неда Малчева от 13 години разказва за майчинските си радости и неволи чрез своите карикатури. Харесваме ги, според мен, не само защото са талантливи, оригинални, със стил и чувство за хумор, но и защото са ни близки. Защото мнозина, станали родители през това време, преосмисляме ежедневието си с „рисуваната Неда“, непосредствеността, симпатичния ѝ говор и трите хлапета.
До неотдавна тя водеше детската школа за рисуване „Картинка“, живее в малкия град Мартен… Така се събират поне 3 теми, по които ще чуем любопитната ѝ гледна точка. За изкуството, за родителството, за предизвикателствата, когато то се случва онлайн. За лудата надпревара и спокойствието на село. За трудностите, за които няма кой да ни подготви и проблемите, създавани от идеалния образ на инфлуенсърите.

повече информация
Несамотният бегач на дълги разстояния

Несамотният бегач на дълги разстояния

Да тичаш, докато победиш себе си. 60 километра по стръмните склонове на Пирин, маратони, ултрамаратони на няколко континента. Да караш колело 600 километра по цялото протежение на българското дунавско крайбрежие. А обиколката на Витоша с колело и бягане, позната като „Витоша 100“, любимо предизвикателство на коравите програмисти да ти се струва „състезание за паркетни бегачи“.
Такъв е днешният ни герой Виктор Асенов, обича да предизвиква себе си, да тича, да изпреварва и да показва. Завършил социална педагогика, така и не успява да си намери професионално развитие, разочарован от начина, по който у нас се отнасяме с хората с увреждания.
Много можем да научим от днешния ни дигитален герой, срещаме се с него и обикаляме София. За да поговорим за предизвикателствата, пред които ни изправя животът и тези, които сами трябва да си поставяме.
Дали не пропуснах да спомена, че той е незрящ? Но това не го спира да гони рекорди. И да преследва мечтите си…

повече информация
Share This