Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

мар. 8, 2024 | Избрано, Технологии

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

8 март 2024 | Избрано, Технологии

Можем ли днес да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека?

Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории.

Има обаче и много други важни щрихи, които да ни накарат да се замислим.

Използвам случая да благодаря от сърце на всеки от тези 1816 гости, които попълниха анкетата с 30 въпроса (тук). Искам да ви се извиня за трудностите – и аз обичам надпреварите, но тази, по всичко личи, вече е несправедлива.

И още едно извинение – че се наложи всички участници, пожелали да получат резултатите и правилните отговори на имейла си, да почакат до днес, както беше споменато в условията.

(Поради технически ограничения на Google Forms, необявени от платформата, изпращането на отговорите по имейл е забавено. Ако желаете да получите отговорите си, пишете ми на me@karamanev.me или в социалните мрежи. Можете също да попълните теста отново, дори с празни отговори, и ще видите кои са верните. Ще откриете верните отговори и в края на този текст.)

Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?

Експериментът приключи. Вече можете да правите теста отново, като ще получите отговорите веднага, след като го попълните. Ето какви са изводите.

 

Разпределение на резултатите

 

Гаус? Хаос!

В предизвикателството се включиха 1816 души. Рекордът – 26 точки, или „само“ 4 сбъркани отговора постигнаха трима. Повече от 23 правилни отговора имат едва 26-има или малко над 1% от участниците.

Да, въпросите се оказаха изключително трудни. Определено вече ни е трудно да различим генерираното от създаденото. Разбира се, експериментът няма научни претенции, той е просто журналистическа проверка, своеобразна провокация, за да видим колко са добри днес всъщност в „работата“ си алгоритмите за генериране на изображения и текст.

Честно казано, съжалявам, че сам нямаше как да се включа в експеримента. Разбира се, никой не беше ограничен в това да потърси отговорите и в мрежата, (почти) всички авторски изображения и думи могат да бъдат намерени там.

 

Илюстрация

Едва 511 участници или 28,6% познаха, че това е илюстрация, създадена от ИИ, а не от художничката Мая Бочева – Уики

 

Не, не винете мен, виновен е Карл Фридрих Гаус. Именно „нормално“ или гаусово разпределение е това, което виждаме на графиката по-горе. Кръстено на математика от XVII век, то описва разпределението на случайни величини, групирани около средната стойност. Тоест: данни, които говорят за това, че дори на случаен принцип, бихме получили същата графика.

Всеки, който е налучкал и навсякъде е дал отговор ИИ, би „изкарал“ 16 точки. А средният брой точки от всички включили се, е 16,07…. (От статистика са извадени участниците с по-малко от 10, защото очевидно не са попълнили голяма част от текста. Важно е да уточня и че много малко са изключенията сред останалите на някой, пропуснал да отговори на даден въпрос).

Но какви са другите любопитни изводи? Дали текстовете или изображенията се оказват по-лесни за разпознаване?

 

Разпределение на резултатите

 

Крилце или кълка?

Както можете да се убедите, на практика няма разлика. При средно 54,94% правилни отговора (отново нека спомена, че 50% биха били чисто налучкване), много са близки стойностите при изображенията. Разбира се, неслучайно за целите на теста бяха използвани произведения на автори, дали съгласието си, от най-различни области. Така например хората, познаващи стила на рапъра MC Atila, поетесата Виолета Кунева или художничката Мая Бочева – Уики, не би трябвало да се затруднят толкова с конкретното съдържание, но биха били на равни начала с останалите що се отнася до всички останали въпроси. Същото важи за рецептите на Мария Жекова и фотографиите на Димитър Караниколов.

 

Разпределение на резултатите

 

И така, дали заради конкретния избор на въпроси, или заради особеностите на конкретното изкуство, фотографиите се оказаха най-разпознаваеми (макар и само за по-малко от 2/3 от включилите се). Най-трудни пък се оказаха илюстрациите, там грешните отговори значително надвишават правилните. В цели три от категориите – диалектни думи, картини и илюстрации, неправилните отговори са дори повече от верните.

Само 38,8% разпознаха превода, направен от изкуствен интелект на Шекспир, редом с тези на Валери Петров и Гео Милев –

Да умрем, да спим –
не повече; в съня да сложим свършек
на болката сърдечна, на удари безбройни,
присъщи на плътта.

 

Йеронимус Бош

Макар наистина да прилича неотличимо на стила на Йеронимус Бош, и тази картина е създадена от алгоритмите. Това обаче обърка цели 78,6% от включилите се!

 

Рецепта за успех

Стиховете на Петко Рачов Славейков се оказаха сравнително разпознаваеми – кой е негов и кой генериран познаха средно 68,15%.

близостта нанася удари под кръста
подарък който не мога да пренеса
без твоя помощ
който не мога да откажа

Поетесата Виолета Кунева или изкуственият интелект? Да, човекът, но това различиха само 36,2%, над 2/3 от хората прецениха, че текстът е генериран.

  • Бръндилник – примитивен уред за приготвяне на домашна ракия и други дестилати в домашни условия
  • Чирикливо – описание на музика или песен с весел и игрив характер, типична за събирания на открито

Кое от двете е диалектна дума от Северозападна България и кое – „фалшификат“? И двете са „измислени“ от ChatGPT, много близо до 50-те процента са верните отговори (и все пак, по-малко и за двата отговора), тоест: пълно объркване.

 

Фотография

Най-лесно разпознаваемото изображение – цели 82,1% познаха, че снимката е генерирана. И все пак… Почти един от всеки петима се подведе.

 

Виждам ад, виждам рай

Коя от следващите две строфи е дело на рапъра MC ATILA и коя – на изкуствения интелект?

Щом погледна назад,
виждам ад, виждам рай.
Във врата ми дихание на дракон,
тоест движа се сам по среда – ин и ян,
черна нощ и ден, бял като мляко.

или

Времето лети, но аз съм над него,
във вените ми тече бит, не се предавам леко.
Спомени в рими, животът ми е чекмедже,
всеки стих е магия, отваря врати без ключе.

Първото е „човешко“, второто – не. И все пак, над 50% се объркаха и на двата отговора.

 

Мария Жекова

Бързите банички със сладък крем са „дело“ на ИИ, а не на Мария Жекова. Познаха го обаче 738 души или 41,3% от включилите се.

 

На изпроводяк

След като се убедих, че изкуственият интелект днес може и сам да генерира „онлайн човек“, ето че вече се потвърди: вече е неразличимо много от създаденото от него.

Хрумват ли ви други експерименти, с които да проверим възможностите му? Ако да, пишете ми тук!

Следващия вторник очаквайте продължение – интервю с коментар по темата защо всъщност е важно, че днес толкова често не можем да различим създадено от генерирано.

Можете да видите и решите теста тук.

Време е и за награди! Три от тях са за участниците, постигнали най-висок резултат в експеримента – 26 от 30 възможни точки, това са rad****.char*****@gmail.com, so***.tr*****@gmail.com и mi****.ant***@gmail.com. След жребий другите две награди печелят участниците с имейли kots***.zl***@gmail.com и evelinad*****86@gmail.com. Наградите са две книги „Дигитални истории“ с автограф и две фланелки с логото на сайта, а още един – книгата „Загадките на Атанас Атанасов“, отново с автограф.

Специални благодарности за приятелите на Дигитални истории, които дадоха съгласието си да участват в експеримента:

Експериментът се осъществява и с подкрепата на Българския център по нестопанско право.

 

Верни отговори:

(Фотографии) 1. Димитър Караниколов; 2. ИИ; 3. Димитър Караниколов; 4. ИИ;

(Стихове) 5. Петко Славейков; 6. ИИ; 7. Виолета Кунева; 8. Виолета Кунева; 9. ИИ; 10. ИИ;

(Фотографии) 11. ИИ; 12. ИИ;

(Рецепти) 13. ИИ; 14. ИИ; 15. Мария Жекова; 16. Мария Жекова;

(Преводи) 17. Третият; 18. Вторият;

(Рап) 19. Атила; 20. ИИ; 21. Атила; 22. ИИ;

(Йеронимус Бош) 23. ИИ; 24. ИИ;

(Диалектни думи) 25. ИИ; 26. ИИ;

(Илюстрации) 27. Мая Бочева – Уики; 28. ИИ; 29. ИИ; 30. Мая Бочева – Уики

Разпределение на резултатите

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да...

повече информация
Ювал Харари. Пророкът на новото време

Ювал Харари. Пророкът на новото време

Да разкажеш цялата история на човечеството в няколкостотин страници… звучи като невъзможна задача. После да разкажеш бъдещето. И накрая – да успееш да привлечеш вниманието към големите въпроси на...

повече информация
„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание. Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър,...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Останете любопитни!

Останете любопитни!

Кой е родният град на Яворов? Свищов.
Изхалюцинирал го е изкуственият интелект, доста некадърно, ще предположите. Само че не беше той, казах го аз, участвайки в телевизионно предаване в праймтайма на най-старата българска телевизия. Бих предположил, че е по-вероятно да не позная собственото си име, а не родното място на един от хората, чиято история ме вълнува цял живот. Обаче го сбърках и скоро няма да ходя в Чирпан.
Знанието не е даденост. Любопитството не идва само, а иска усилие.
Има ли обаче смисъл да помним къде е роден Яворов във времената, когато можем да го проверим за части от секундата?
Щеше ли да пише различни стихове, ако беше от Свищов?
Ще знаят ли следващите поколения къде е роден, как е писал? От какво се е вълнувал, къде и как е срещнал любовта?
Ако решите, питайте ChatGPT. Или Конституционния съд.
А моят личен отговор гласи: днес е по-важно отвсякога да останем любопитни!

повече информация
Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация

Най-новите:

Питър Тийл. Консервативният визионер

Питър Тийл. Консервативният визионер

Facebook, SpaceX, Airbnb, LinkedIn, PayPal, Ethereum. Революцията на OpenAI и ChatGPT, възходът на Доналд Тръмп и вездесъщия му (доскорошен) съюзник Илон Мъск.
Наистина ли има една личност, която събира всички тези явления? Нещо повече – не е преувеличено да се каже, че ако не беше днешният ни герой, надали някое от тях щеше да се претвори в реалност…
Питър Тийл си е спечелил името на пророк, на гуру. На големия визионер на технологичните времена. Докато в същото време има толкова противоречиви възгледи, които някак си остават встрани от големия медиен шум. Но това е типично за родения в Германия предприемач. Някои го приемат за сивия кардинал на Силициевата долина, други – за мъдрец, който може да покаже на всеки пътя към големия успех в технологичната епоха.
Мултимилиардер, той казва, че конкуренцията е измамно благо, а монополите са решението на бъдещето. Създава мащабна програма, за да помага на хора, избрали да изоставят образованието си, за да създадат собствен бизнес, което пък проправя пътя на следващото поколение технологични лидери.
Всичко това и още много е г-н Тийл. Време е да застане под светлината на прожекторите, защото със сигурност е един от хората, които вече са променили живота на всеки от нас. Нещо повече – от него се очаква да зависи все повече в турболентните технологични времена, в които живеем.

повече информация
„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Защо е толкова важно да разберем умеем ли да различаваме детските рисунки от генерирани изображения? Как изглежда бъдещето на творчеството, на изкуството, на човека във времената, когато алгоритмите се оказват неразличими и дори по-добри автори от нас самите? На какво има смисъл да учим децата днес?
Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да проверят интуицията си! Резултатите от теста се очертават изключително интересни, ще поговорим за тях след края му – на 1 юли.
Експериментът е създаден заедно с днешната ни гостенка – Елица Станева-Бритън. Психолог, журналист, преподавател, в момента тя работи по докторската си дисертация в БАН, а темата е творчеството в ерата на изкуствения интелект. Дойде време да поговорим по всяка от тези теми.

повече информация
Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какви искат да бъдат, когато пораснат, днешните хлапета? Навръх техния празник, време е за резултатите от една любопитна анкета.
Поредицата на Дигитални истории за срещата на децата с технологиите събра важни гледни точки по много теми. От 350 души, включили се в анкетата на сайта, 289 избраха да отговорят:
Какви искат да станат децата, когато пораснат?
„Инфлуенсър“ или „лекар“ – кой според вас ще се окаже най-срещаният отговор?
Как се променят мечтите на хлапетата?
Какво говори това за нас, възрастните, за технологиите, за духа на времето?

повече информация
Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Време е за неочакван, но важен тест. За експеримент, който поставя важни въпроси за бъдещето на творчеството, на човешкото, на образованието.
Предизвикайте себе си и своята интуиция! 15 картини, нарисувани от деца между 3 и 10 г., и 15 – генерирани от изкуствения интелект. Ако успеете да ги различите, очакват ви награди!
Отговорите се събират до 1 юли, анкетата не би ви отнела повече от 10 минути. За всяко от 30-те изображения е достатъчно да предположите дали е нарисувано от дете, или генерирано от ИИ, а също и да оцените техниката и въображението, вложени в първите 10. Можете да отговорите и само на част от въпросите. Анкетата е отворена и за деца!

повече информация
Ювал Харари. Пророкът на новото време

Ювал Харари. Пророкът на новото време

Ювал Ноа Харари. Често ще чуете името на историка и футуролог в разговорите за бъдещето. През последните години той се утвърди като световният мислител, който не само успява задълбочено и компетентно да разплита нишките, от които е съшита историята на човечеството, но и поставя големите въпроси на утрешния ден.
Но как един професор по история се превърна в любим автор на хора като Бил Гейтс и Барак Обама, Марк Зукърбърг и Бил Клинтън, докато в същото време е популярен, превеждан, четен и обсъждан? Как успява да стигне с дългите си тестове до съзнанието на хората във времената, когато концентрацията и задълбоченият поглед се превърнаха в екзотични умения?
Шарен образ, отвъд стереотипите. Любима мишена на всеки, който иска да блесне. Веган и защитник на животните, със съпруга му са начело на фондация, която цели да провокира обществения дебат по важни теми. Израелецът е едновременно широко признат учен и авторитет. Най-важното според мен – ценен и силен глас, който ни предупреждава за непосредствените опасности пред нас като вид. Ето какво си струва да знаем за него и впечатляващите му прозрения.

повече информация
„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание.
Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър, който кани гости, за да играят онлайн, докато си говорят за живота…
Дали ще се получи забавен разговор? Или по-скоро ще ни даде поводи да се замислим…? За днешното ни място в света на технологиите, за компютърните игри като начин на живот. За трудния баланс и големите въпроси.
А как ли се раждат мемовете с Китодар, които забавляват всички ни и стават толкова популярни онлайн?
„Цялата ни съвременна цивилизация е построена на някакви машинки, от които сме зависими, и това е много тъпо. Един истински свободен човек не би трябвало да смята телефона за нещо изключително важно, нито компютъра. Това го губим с времето, защото усещането е, че ни дават всичко. Че технологиите ни дават свобода, а не е така. Напротив, те ни създават повече зависимости.“
Очаква ни неочакван разговор!

повече информация
Share This