Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

мар. 8, 2024 | Избрано, Технологии

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

8 март 2024 | Избрано, Технологии

Можем ли днес да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека?

Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории.

Има обаче и много други важни щрихи, които да ни накарат да се замислим.

Използвам случая да благодаря от сърце на всеки от тези 1816 гости, които попълниха анкетата с 30 въпроса (тук). Искам да ви се извиня за трудностите – и аз обичам надпреварите, но тази, по всичко личи, вече е несправедлива.

И още едно извинение – че се наложи всички участници, пожелали да получат резултатите и правилните отговори на имейла си, да почакат до днес, както беше споменато в условията.

(Поради технически ограничения на Google Forms, необявени от платформата, изпращането на отговорите по имейл е забавено. Ако желаете да получите отговорите си, пишете ми на me@karamanev.me или в социалните мрежи. Можете също да попълните теста отново, дори с празни отговори, и ще видите кои са верните. Ще откриете верните отговори и в края на този текст.)

Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?

Експериментът приключи. Вече можете да правите теста отново, като ще получите отговорите веднага, след като го попълните. Ето какви са изводите.

 

Разпределение на резултатите

 

Гаус? Хаос!

В предизвикателството се включиха 1816 души. Рекордът – 26 точки, или „само“ 4 сбъркани отговора постигнаха трима. Повече от 23 правилни отговора имат едва 26-има или малко над 1% от участниците.

Да, въпросите се оказаха изключително трудни. Определено вече ни е трудно да различим генерираното от създаденото. Разбира се, експериментът няма научни претенции, той е просто журналистическа проверка, своеобразна провокация, за да видим колко са добри днес всъщност в „работата“ си алгоритмите за генериране на изображения и текст.

Честно казано, съжалявам, че сам нямаше как да се включа в експеримента. Разбира се, никой не беше ограничен в това да потърси отговорите и в мрежата, (почти) всички авторски изображения и думи могат да бъдат намерени там.

 

Илюстрация

Едва 511 участници или 28,6% познаха, че това е илюстрация, създадена от ИИ, а не от художничката Мая Бочева – Уики

 

Не, не винете мен, виновен е Карл Фридрих Гаус. Именно „нормално“ или гаусово разпределение е това, което виждаме на графиката по-горе. Кръстено на математика от XVII век, то описва разпределението на случайни величини, групирани около средната стойност. Тоест: данни, които говорят за това, че дори на случаен принцип, бихме получили същата графика.

Всеки, който е налучкал и навсякъде е дал отговор ИИ, би „изкарал“ 16 точки. А средният брой точки от всички включили се, е 16,07…. (От статистика са извадени участниците с по-малко от 10, защото очевидно не са попълнили голяма част от текста. Важно е да уточня и че много малко са изключенията сред останалите на някой, пропуснал да отговори на даден въпрос).

Но какви са другите любопитни изводи? Дали текстовете или изображенията се оказват по-лесни за разпознаване?

 

Разпределение на резултатите

 

Крилце или кълка?

Както можете да се убедите, на практика няма разлика. При средно 54,94% правилни отговора (отново нека спомена, че 50% биха били чисто налучкване), много са близки стойностите при изображенията. Разбира се, неслучайно за целите на теста бяха използвани произведения на автори, дали съгласието си, от най-различни области. Така например хората, познаващи стила на рапъра MC Atila, поетесата Виолета Кунева или художничката Мая Бочева – Уики, не би трябвало да се затруднят толкова с конкретното съдържание, но биха били на равни начала с останалите що се отнася до всички останали въпроси. Същото важи за рецептите на Мария Жекова и фотографиите на Димитър Караниколов.

 

Разпределение на резултатите

 

И така, дали заради конкретния избор на въпроси, или заради особеностите на конкретното изкуство, фотографиите се оказаха най-разпознаваеми (макар и само за по-малко от 2/3 от включилите се). Най-трудни пък се оказаха илюстрациите, там грешните отговори значително надвишават правилните. В цели три от категориите – диалектни думи, картини и илюстрации, неправилните отговори са дори повече от верните.

Само 38,8% разпознаха превода, направен от изкуствен интелект на Шекспир, редом с тези на Валери Петров и Гео Милев –

Да умрем, да спим –
не повече; в съня да сложим свършек
на болката сърдечна, на удари безбройни,
присъщи на плътта.

 

Йеронимус Бош

Макар наистина да прилича неотличимо на стила на Йеронимус Бош, и тази картина е създадена от алгоритмите. Това обаче обърка цели 78,6% от включилите се!

 

Рецепта за успех

Стиховете на Петко Рачов Славейков се оказаха сравнително разпознаваеми – кой е негов и кой генериран познаха средно 68,15%.

близостта нанася удари под кръста
подарък който не мога да пренеса
без твоя помощ
който не мога да откажа

Поетесата Виолета Кунева или изкуственият интелект? Да, човекът, но това различиха само 36,2%, над 2/3 от хората прецениха, че текстът е генериран.

  • Бръндилник – примитивен уред за приготвяне на домашна ракия и други дестилати в домашни условия
  • Чирикливо – описание на музика или песен с весел и игрив характер, типична за събирания на открито

Кое от двете е диалектна дума от Северозападна България и кое – „фалшификат“? И двете са „измислени“ от ChatGPT, много близо до 50-те процента са верните отговори (и все пак, по-малко и за двата отговора), тоест: пълно объркване.

 

Фотография

Най-лесно разпознаваемото изображение – цели 82,1% познаха, че снимката е генерирана. И все пак… Почти един от всеки петима се подведе.

 

Виждам ад, виждам рай

Коя от следващите две строфи е дело на рапъра MC ATILA и коя – на изкуствения интелект?

Щом погледна назад,
виждам ад, виждам рай.
Във врата ми дихание на дракон,
тоест движа се сам по среда – ин и ян,
черна нощ и ден, бял като мляко.

или

Времето лети, но аз съм над него,
във вените ми тече бит, не се предавам леко.
Спомени в рими, животът ми е чекмедже,
всеки стих е магия, отваря врати без ключе.

Първото е „човешко“, второто – не. И все пак, над 50% се объркаха и на двата отговора.

 

Мария Жекова

Бързите банички със сладък крем са „дело“ на ИИ, а не на Мария Жекова. Познаха го обаче 738 души или 41,3% от включилите се.

 

На изпроводяк

След като се убедих, че изкуственият интелект днес може и сам да генерира „онлайн човек“, ето че вече се потвърди: вече е неразличимо много от създаденото от него.

Хрумват ли ви други експерименти, с които да проверим възможностите му? Ако да, пишете ми тук!

Следващия вторник очаквайте продължение – интервю с коментар по темата защо всъщност е важно, че днес толкова често не можем да различим създадено от генерирано.

Можете да видите и решите теста тук.

Време е и за награди! Три от тях са за участниците, постигнали най-висок резултат в експеримента – 26 от 30 възможни точки, това са rad****.char*****@gmail.com, so***.tr*****@gmail.com и mi****.ant***@gmail.com. След жребий другите две награди печелят участниците с имейли kots***.zl***@gmail.com и evelinad*****86@gmail.com. Наградите са две книги „Дигитални истории“ с автограф и две фланелки с логото на сайта, а още един – книгата „Загадките на Атанас Атанасов“, отново с автограф.

Специални благодарности за приятелите на Дигитални истории, които дадоха съгласието си да участват в експеримента:

Експериментът се осъществява и с подкрепата на Българския център по нестопанско право.

 

Верни отговори:

(Фотографии) 1. Димитър Караниколов; 2. ИИ; 3. Димитър Караниколов; 4. ИИ;

(Стихове) 5. Петко Славейков; 6. ИИ; 7. Виолета Кунева; 8. Виолета Кунева; 9. ИИ; 10. ИИ;

(Фотографии) 11. ИИ; 12. ИИ;

(Рецепти) 13. ИИ; 14. ИИ; 15. Мария Жекова; 16. Мария Жекова;

(Преводи) 17. Третият; 18. Вторият;

(Рап) 19. Атила; 20. ИИ; 21. Атила; 22. ИИ;

(Йеронимус Бош) 23. ИИ; 24. ИИ;

(Диалектни думи) 25. ИИ; 26. ИИ;

(Илюстрации) 27. Мая Бочева – Уики; 28. ИИ; 29. ИИ; 30. Мая Бочева – Уики

Разпределение на резултатите

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Асанж и свободата

Асанж и свободата

Къде е днес свободата? Където е била винаги, в идеалите. И в делата на все по-малкото хора, за които тя продължава да бъде кауза, а не кухо клише. След 14-годишна битка, която в много моменти...

повече информация
„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“

„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“

„Струва ми се по-просто хората да запомнят кое е измама и заблуда. Кратък и съвсем неизчерпателен списък: хомеопатия, холистична медицина, натуропатия, антиваксърство, хидроколонтерапия, детокс...

повече информация
Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи...

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на...

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи автономно, специализира се в дадена работа, трупа знания по нея, контролира другите…
Целта например е да създават софтуер. Единият модел ще се научи да формулира изискванията, друг да пише програмния код, трети ще подготви визуалната страна, четвърти ще тества кое и как се е получило… и така ще се събере цяла софтуерна фирма, работеща милиони пъти по-бързо от обичайните, защото е изградена не от хора, а от алгоритми.
Колко далечно е днес това бъдеще?
Неотдавна Сам Алтман каза, че именно в тази посока се задават много сериозни пробиви. ИИ агентите са една от областите в компютърните науки, където очакваме големи новини. Следващите поколения изкуствен интелект, способни да решават значително по-сложни и комплексни задачи, допускащи много по-малко грешки. Мнозина от най-големите специалисти казват, че чрез този подход ще извървим следващата голяма стъпка в развитието на изкуствения интелект. Ето защо.

повече информация
Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е… Adobe? А Google? Има ли Lenovo общо с Ленин?
„Туй, което зовем ний „роза“, ще ухае сладко под всяко друго име“, казва Жулиета, цитирана от Шекспир. А туй, което зовем Apple или Amazon, щеше ли да ухае сладко под друго име?
Можем само да гадаем. Но зад названията на най-големите в онлайн света понякога се крият забавни истории. В следващите редове ще минем набързо през някои от най-поучителните и неочакваните.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация

Най-новите:

Асанж и свободата

Асанж и свободата

Къде е днес свободата? Където е била винаги, в идеалите. И в делата на все по-малкото хора, за които тя продължава да бъде кауза, а не кухо клише.
След 14-годишна битка, която в много моменти изглеждаше обречена, Одисей най-накрая се завърна в Итака. Частният самолет кацна в австралийската столица Канбера. От борда му слезе добре познатият по цял свят белокос харизматичен мъж и помаха на събралите се журналисти и посрещачи. После прегърна двете си малки деца, които за първи път виждаше на свобода, далеч от потискащите решетки…
Героите от миналото се борят за свободата. За независимостта на своите народи, срещу робството и несправедливостите. А днешните герои, които ще почитат следващите поколения? Ако го има утрешния ден, значи те ще са победили, колкото и да изглежда невероятно.
Днешните герои също се борят за свободата. Уви, нито са толкова много, нито са толкова познати. Но ако има един, чиято битка за истината е стигнала до мнозина, това несъмнено е днешният ни герой. Джулиън Асанж се превърна в легенда, в символ. А историята му е толкова вълнуваща и пълна с перипетии, че си струва да се заровим в нея. Като междувременно му дадем думата за някои важни цитати, които, надявам се, ще накарат повече хора да се замислят за истински важните теми на днешния ден. Тези, заради които ги има и Дигитални истории…

повече информация
„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“

„Светът е по-хаотичен, отколкото ни се иска. И науката не е тук, за да ни утеши“

„Струва ми се по-просто хората да запомнят кое е измама и заблуда. Кратък и съвсем неизчерпателен списък: хомеопатия, холистична медицина, натуропатия, антиваксърство, хидроколонтерапия, детокс диети, астрология, екстрасензорни възприятия, ясновидство, телекинеза (и всички измислени феномени, които включва „парапсихологията“), НЛО базирани древни цивилизации, графология, медиумни способности, квантов мистицизъм, вечни двигатели, безенергийни двигатели, креационизъм, биоритми, криптозоология…“
Вярвате ли в астрологията, в силата на чакрите, в рептилите, в плоската Земя? Може би сте от малцинството днес, за което всичко това са несериозни посоки? Или пък не можете да отречете, че зодиите влияят на поведението, докато другите ви се струват крайни? Да, днес, както никога преди, имаме нужда от репери, за да не потънем в океана от онлайн лудост. Докато в същото време е все по-трудно да говорим помежду си.
Разделени от поредния разлом, спорим кой се занимава с псевдонаука и кой се е оставил да бъде подведен от авторитетите. Пътя към този труден, но назрял разговор – за конспирациите и псевдонауката, за науката и авторитетите, ще потърсим с днешния гост.
Стефан Марков е преподавател по теория на масовата комуникация, мениджмънт на комуникацията и маркетинг и реклама в Софийския университет, познат онлайн като The Science Guy. В издадената неотдавна книга „Алгоритми на заблудата“ той навлиза именно в сърцето на тази тема. След любопитните му начинания (и много значими за самия него) е и подкастът „Модерен стоицизъм“, който води заедно с Петър Теодосиев от „Българска наука“.

повече информация
Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи автономно, специализира се в дадена работа, трупа знания по нея, контролира другите…
Целта например е да създават софтуер. Единият модел ще се научи да формулира изискванията, друг да пише програмния код, трети ще подготви визуалната страна, четвърти ще тества кое и как се е получило… и така ще се събере цяла софтуерна фирма, работеща милиони пъти по-бързо от обичайните, защото е изградена не от хора, а от алгоритми.
Колко далечно е днес това бъдеще?
Неотдавна Сам Алтман каза, че именно в тази посока се задават много сериозни пробиви. ИИ агентите са една от областите в компютърните науки, където очакваме големи новини. Следващите поколения изкуствен интелект, способни да решават значително по-сложни и комплексни задачи, допускащи много по-малко грешки. Мнозина от най-големите специалисти казват, че чрез този подход ще извървим следващата голяма стъпка в развитието на изкуствения интелект. Ето защо.

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на информационните технологии, той е завършил инженерна физика и макроикономика. Опитът му минава от разработването на облачни решения през киберсигурността до изследването и внедряването на изкуствен интелект.
Днес е начело на екипа по ИИ, девопс и облачни практики на SoftServe. Заедно с това в TeamLandi разработва система, с чиято помощ малкият и среден бизнес ще получи достъп до пълния спектър възможности, които дава изкуственият интелект.
Защо тези технологии са тук, за да останат и да променят живота ни? Как така изкуственият интелект е първата технология, която може да навлезе в абсолютно всяка област? Как ще изглежда бъдещето?

повече информация
PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!?
Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение.
Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади…
Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те все по-убедително ще ни водят към съвършената имитация на света около нас.
Доц. Агата Манолова е декан на Факултета по телекомуникации на ТУ, преподавател с огромен опит. Специалист в компютърното зрение и невронните мрежи, но също и в разработването на добавена и виртуална реалност, холографски комуникации.
Защо въпреки очакванията на Марк Зукърбърг все още не сме в метавселената, където щяхме да прекарваме цялото си време? Колко далеч е моментът, когато ще постигнем съвършената, неразличима виртуална реалност? Кои са най-важните стъпки по този път и възможно ли е да се окаже невъзможно? Защо българските специалисти в тази област са толкова търсени и уважавани по света?
Време е за един съвсем инженерен и реален разговор за виртуалното и големите въпроси, които се задават в тази посока.

повече информация
Share This