„Поезия, написана с помощта на изкуствен интелект“. Що е то? ИИ ли я пише сам? Дали зависи от заданието на човека? Или пък двамата намират начин да продължат заедно, така че да създадат нещо следващо, нещо различно? Така, както е било винаги до момента…
Вярвам, че си струва тeзи въпроси да си задават колкото може повече хора. И да потърсят своите отговори. Защото по-добрата версия на бъдещето минава само и единствено през този разговор.
Може ли така да се родят нови, различни, неочаквани, красиви стихове? От човека ли зависи, или от алгоритъма?
Обновено: Вече са ясни резултатите от първия по рода си конкурс за поезия и ИИ у нас, издадена е и стихосбирката, а изводите са изключително важни и позакателни – четете тук.
Машинално
Очакват ви награди, а най-добрите стихове ще бъдат издадени от Scribens. Изборът е отговорен и сериозен, защото в журито се съгласиха да се включат впечатляващи имена: Петър Чухов, Бойко Ламбовски, Виолета Кунева, Георги Гаврилов.
Но… защо е нужно да проверим колко добър автор (или партньор) може да е алгоритъмът точно в област като поезията?
Може би, ако се вярва на немалко от хората, видели обявата за конкурса, не е нужно? Дори напротив:
Деятелен като машина
Целта ми винаги е била да водя разговора, а не да го насочвам. Да, вече е ясно, няма как да е случайност, че на два поредни водещи български поетични конкурса в топ 10 попаднаха генерирани от ИИ стихове.
И какво от това? Мнозина са изцяло против ИИ да бъде допуснат до поезията. Тя би трябвало да е човешка, недокосната, откъсната от технологиите…
Какво е нужно, за да преуспяваш?
Бъди деятелен като машина!
Да те не плаши нищо!
Пази се само от ума си!
Умът препъва всяка деловитост.
Понякога я прави невъзможна.
Пази се от ума!
Не го оставяй да ти пречи!
Как би могъл да бъдеш безпогрешен?
Добри Жотев
През добрата стара 1969 г. Добри Жотев рисува образа на Кибернета. Имах късмета да науча за него именно чрез разговорите, които водя на моя сайт. И ето че голяма част от темите на днешния ден са били предпоставени толкова точно и толкова отдавна.
„Специалистите по кибернетика отново говориха за възможността от създаване на машина – творец, докато литературните дейци бурно протестираха против това…“
Да, темите уж са добре познати, пътят е утъпкан. И все пак, трябва ли да държим на разстояние творчеството и технологиите?
Защо е този хленч?
Защо въздишат хората
по някаква романтика
изстинала?
Романтиката е сега в моторите,
които пеят
под небето синьо.
Никола Вапцаров
Да, от утре ще декларираме, че изкуственият интелект не е използван в създаването на стиховете, с които поетът участва в даден конкурс; които вплита в поредната си стихосбирка.
По-етика
Само че вече живеем във време, в което не е доказуемо дали един текст е написан от човека или алгоритъма. Нещо повече – всеки от нас всеки ден вече чете генерирани текстове, без да си дава сметка.
Наистина ли можем да решим целия проблем със забрани, регулации? Като се правим, че нищо не се е променило и просто заобикаляме ненатрапчивия слон в стаята, убедени, че е просто статуя?
Ръцете на вятъра
протягат клоните ми –
навътре към небето,
навън към сънищата.
Там, където
съдбата разлиства мечтите,
аз те чакам –
дете на вятъра.
Да, няма как журитата на два поредни поетични конкурса да се подведат случайно. При това с толкова различен състав и изисквания.
Уважаваш ли ме?
А как точно можем вече да сме сигурни кой е авторът? И наистина, кой е авторът, ако ИИ и човекът работят заедно? Изкуство ли е това?
Как можем да преценим колко точно са добри в създаването на поезия алгоритмите, ако не ги предизвикваме?
Как можем да запазим творческия си порив, който, опитът дотук показа, лесно пада жертва на удобствата, които ни носят технологиите?
„Не бих се включил, защото не одобрявам използването на ИИ в поезията“. С този аргумент ми отказа поетеса, която поканих за член на журито (а всички останали приеха, за което, отново, благодаря от сърце!). Точно същите думи получих и от колега журналист, който не пожела да разкаже за начинанието. Известно издателство отказа да подкрепи начинанието, защото е в „тежък дисонанс“ с вижданията му.
И все пак, одобряваме ли го или не, ИИ е тук, за да остане и ние не можем да се правим, че не съществува. И за да сме способни да го осмислим, използваме по най-добрия начин или пък забраним, е важно първо да го опознаем.
Защо точно конкурс? Трябва ли да стимулираме хората да използват тази технология, или е по-добре да се страхуваме и да стоим далеч от нея?
„(човек съм аз от плът и кръв,
желязо в мене няма грам;
каквото приживе създам,
смъртта без жал ще изкълве;
далеч отивам и съм сам…),
оставям тези стихове.“
Франсоа Вийон, превод Васил Сотиров
Поетичните конкурси са в основата на модерните ни виждания за това изкуство, припомни ми Бойко Ламбовски, известен поет, журналист и член на журито на Apollo ex machina.
През 1458 г. Франсоа Вийон участва в поетичен конкурс, организиран в двора на херцог Шарл Орлеански в замъка Блоа. Темата на надпреварата е зададена от самия херцог – „Умирам от жажда до фонтана“. Съвременен нетипичен инфлуенсър, Вийон се включва в състезанието редом с десетина придворни поети и това му помага за първи път да стигне до повече читатели.
Време разделно
1860 г., Атина. Григор Пърличев печели първо място на ежегодния поетичен конкурс в Атина с епичната си поема „Ο Ἀρματωλός“ („Сердарят“ или „Войводата“). Получава лавров венец и парична премия, а това, не е пресилено да се каже, е и първият голям поетичен успех на българин.
Пърличев получава титлата лауреат, гръцкото правителство му отпуска малка пожизнена пенсия, предлага му гражданство и стипендия за обучение в престижен чужд университет, говори се дори за Оксфорд. Той обаче отказва всички почести. Заявява, че преди всичко е българин и че целта му е била да покаже на света способностите на българския народ.
„Ние заявяваме, че величието на света се обогати с една нова красота: красотата на скоростта.“
Филипо Томазо Маринети, Манифест на футуризма
След Пърличев минаха доста години, дойде интернет, а поезията беше една от първите гостенки в него. В началото това се случваше във форумите, аз също пишех в един от тях, издадохме дори няколко сборни стихосбирки. Бях в гимназията, вярвах, че стиховете ще ми помогнат да съм успешен с момичетата (е, не успяха). После започнах да чета поезия и да се убеждавам колко велико е това изкуство.
Днес повече от всякога като ценител вярвам, че поезията може да ни помогне да осмислим света, в който се озовахме. В търсенето на отговорите на онези огромни въпроси, заради които ги има Дигитални истории. Ако с помощта на машината можем да създадем нещо по-добро, по-красиво, по-вълнуващо, трябва ли да я забраняваме? Ако тя може да ни даде следващите идеи, форми, посоки, жанрове? Ако тя самата е способна да създава по-добри стихове, трябва ли да ѝ го забраняваме?
Не знам за вас, но всичките ми любими поети са смели хора. Такива, които не са се бояли от статуквото, от цензурата на духа и мисълта, от задръжките на времето, стила или жанра. От границите и изкуствените ограничения.
Програмирана хармония
„Обичам да си представям (и колкото може по-скоро!)
една кибернетична поляна,
където бозайници и компютри
живеят заедно и заедно програмират хармония
като чиста вода, докосваща ясно небе.“
Ричард Бротиган (Не успях да намеря превод, тази версия е на двама ни с ChatGPT.)
В конкурса, който организираме заедно с издателство Scribens, ограниченията са минимални. Очакваме да се включат с до три стихотворения всички, които се чувстват провокирани. Няма ограничения за жанрове и форми, нито как точно ще използвате изкуствения интелект – като пълноценен автор, като редактор, като помощник. Победителят ще получи парична награда, подгласниците – книги, а най-добрите стихове ще бъдат издадени в сборник.
Къде е днес поезията? Може ли да се преоткрива, може ли да ни помага да осмислим света, в който живеем?
Не знам. Но съм сигурен, че в журито на първия у нас конкурс за генерирана поезия са хората, които могат да ни покажат пътят към отговора.
Нека го потърсим заедно. Ще създатете ли с помощта на ИИ точно вие стихове, които вълнуват?
Не се знае кой ще се окаже Apollo ex machina.
Обновено: Вече са ясни резултатите от първия по рода си конкурс за поезия и ИИ у нас, издадена е и стихосбирката, а изводите са изключително важни и позакателни – четете тук.
