А сега накъде, ChatGPT?

авг. 23, 2024 | Технологии

А сега накъде, ChatGPT?

23 август 2024 | Технологии

Да бъдеш, или не? Наляво или надясно?

Животът ни е низ от решения, от които зависи всичко. От това дали ще постигнем върховете, за които мечтаем, до вечната енигма какво да обядваме. Някои хора са решителни и бързат смело да поемат и най-големия риск, други с месеци мъчително обмислят всяка малко по-решителна крачка.

А не може ли да е по-лесно? Ето, вече си имаме прословутия ChatGPT, напредващият изкуствен интелект се учи да анализира огромни обеми от данни. Все повече „говори“ и „рисува“ като човек (че и по-добре). Кога той може да се окаже в ролята на жокера „помощ от приятел“? И за какво не бива да го питаме, тъй като е ограничен от днешните си възможности, докато ние го натоварваме с нереални очаквания?

Изборът на правилното решение най-често е това, което движи напред сюжета на големите (и малките) художествени произведения. Ето защо ще ги съберем, Хамлет и ChatGPT, за да потърсим кои са онези житейски лабиринти, буквални и преносни, през които е готов да ни преведе електронният Вергилий. И кои са задънените пътища, през които може да ни запрати право срещу Минотавъра…

Пет случая, в които изкуственият интелект вече е тук, за да ни поведе и пет, за които ще трябва да почакаме (или никога няма да дочакаме).

 

1. Елементарно, Уотсън

Никак не е случайно, че ChatGPT се превърна в голямата звезда на новото време, също както добрият стар Шерлок си остава вечен хит там, където се решава нечовешки трудна задача.

1,7 милиарда единици информация. Толкова е „погълнал“ по неофициални данни моделът GPT-4, който днес се „крие“ зад платената версия на ChatGPT. Да, това не са думи, а числови единици информация и все пак… ако го съпоставим с това, което човешкият мозък регистрира, няма как да има дори някаква близост.

Нека обаче излезем от популярния шаблон, който толкова вреди на начина, по който възприемаме днес изкуствения интелект. Не, той не се изчерпва с ChatGPT и големите езикови модели, които са огромният хит през последната година. Факт е, че именно те показаха огромен напредък в обработката на естествен език, в генерирането на съдържание. И постепенно върнаха на полето на разговори като цяло термина „изкуствен интелект“, дълго време упорито избягван от специалистите по темата за сметка на „машинното самообучение“.

Както и да го наричаме обаче, дълбоките невронни мрежи са способни да правят чудеса в обработката на огромни масиви от данни и търсенето на закономерности там.

Дотолкова, че съвсем не е тайна – алгоритмите вече са много по-добри от човека в редица задачи. Колко хора бихте могли да познаете по лицата им? Дори да са хиляди, на практика днес системите за лицево разпознаване са многократно по-добри дори от най-умелия физиономист. Неслучайно лицевото разпознаване е едно от приложенията на изкуствен интелект, което ще бъде доста ограничено от европейския акт за изкуствения интелект. Докато, не е тайна, на другия край на глобуса, ситуацията е съвсем различна.

Същото важи за разпознаването на образи като цяло. Дълги години се водеше надпревара между хората и компютрите, ежегодно състезание определяше колко сме напреднали в разпознаването на това какво има на дадена снимки, докато… с приноса на Джефри Хинтън преди десетилетие не стана ясно, че и тази битка е изгубена.

 

ИИ в лабиринта

 

2. Атлас изправи рамене

Да, изкуственият интелект разпознава по-точно какво е на картинката в сравнение с човека. Преди вярвахме, че няма кой да ни победи на шах, на го, на игрите на познание… а ето че и тази битка беше изгубена.

И какво, това не е ли хубаво? Значи можем да проверим на алгоритмите и голяма част от задачите от типа на тази на Атлас. В случая не героят на Айн Ранд, а класическият титан, който упорито крепи на раменете си всички нас.

Поне до неотдавна това изглеждаше идеалното решение за алгоритмите и технологиите – да ни заменят там, където задачите са рутинни, могат да бъдат вкарани в рамки, лесно проследявани. И в тази посока определено напредъкът е огромен и дори не е толкова нов. Във всяка система, където имаме достатъчно данни, където лесно и ясно би могло да се определи какво се търси и кой е правилният отговор, вече няма нужда да се мъчим като грешни минотаври, имаме помощник, който да свърши работата…

 

3. Червеното или синьото хапче?

Повтаряемостта, закономерностите, това са част от „коронните номера“ още на предишните поколения системи, с които се опитвахме да наподобим мозъка. Само че… изненадата дойде преди по-малко от 2 години от неочаквано място. Оказа се, че алгоритмите вече са много добри в генерирането на съдържание. Текстове, изображения от най-различен характер. Бавно, но неусетно те напреднаха в тази посока.

И ето че ако днес Нео отново трябваше да избира между двете хапчета и така и не успяваше да се реши… Можеше просто да попита ChatGPT. Съвременният Хамлет щеше да получи доста аргументи дали да се спре на червеното, символизиращо смелост, истина, неподправена реалност или синьото… пътя към измисления свят.

Също тъй неусетно и неочаквано алгоритъмът се оказа и добър съветник, дори психолог. „Направиха се сериозни изследвания за приложението на ChatGPT в тази област и се оказа, че рискът е много нисък, а ползите – изключително големи, най-вече заради достъпността и начина, по който комуникираш“, казва Иван Ванков – Gatakka, един от безспорните авторитети у нас в полето на напредничавите технологии.

„Той влиза в твоя режим на разговор и прави много лесно рапорт. Обучен е специално за това с помощта на човешка обратна връзка. Чувстваш се комфортно с него и започваш да споделяш все повече. Като психотерапевт ChatGPT се оказа много ефективен за по-леките състояния, които нямат толкова голяма нужда от професионална намеса.“

Нещо повече – явно сме и склонни да търсим помощ от алгоритъма. По-лесно ни е, когато го няма страха от неразбиране, от това, че ще се изложиш. „През февруари 2023 г., когато по темата беше тотална лудница, излезе един вътрешен доклад на OpenAI за какво го използват хората“, разказва още Gatakka. „За огромна част ChatGPT беше кошче за душевни отпадъци, някъде го наричат „теория на бармана“. Да споделиш най-дълбоките си тайни на напълно непознат. Хората го антропоморфизираха, придаваха му някаква личност и споделяха с него дори най-дълбоките си страхове, тайни, желания.

Всеки очакваше, че ИИ ще решават математически, инженерни или организационни проблеми. Не, хората масово започнаха да го използват като машина за емпатия. Някой, който да ги чуе, разбере и евентуално да им даде съвет.

Машина за емпатия! Не е ли вдъхновяващо?

Разбира се, ако става дума за по-сериозни психологически проблеми, в никакъв случай не би трябвало алгоритъмът да се възприема като панацея. Може би затова и постепенно някак това приложение остана в миманса. За сметка на други, далеч не по маловажни житейски лабиринти…

 

ИИ в лабиринта

Така се променяше успехът на ИИ в разпознаването на изображения. Докато не беше подмината червената линия, която показва човешките умения в тази област…

 

4. „О, миг, поспри!“

Д-р Фауст се видя принуден в търсенето на научен пробив да продаде душата си на дявола Мефистофел. Е, в епохата на изкуствения интелект не са необходими чак такива жертви.

Науката е едно от полетата, в които очакваме (и има защо) сериозна помощ от алгоритмите. Неслучайно още в зората на големия шум по темата Бил Гейтс отбеляза, че промяната, която настъпва, е най-важна заради възможностите, които новите технологии ни дават в областта конкретно на здравеопазването и образованието.

„Според мен новите технологии ще се обединят със сегашната медицинска практика“, казва д-р Петко Физиев, специалист по биоинформатика, работещ в сърцето на Силициевата долина. „Ще бъде добавен този персонализиран подход, при който ще знаем кои са индивидуалните особености на човека, когото лекарят лекува и кое е най-доброто конкретно за него. Ще има лекарства, произведени за конкретния човек на базата на неговата генетика и клинична история. Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“.

А всичко това важи и за много други медицински области. „Според мен големи новини се очакват и във фармацията. Там пробивите са много трудни, мислехме си, че ще е по-лесно тази област да се отвори на базата на изкуствения интелект, но трябва време. Очаквам новини и за диагностиката на редки заболявания, прогнозирането на генетичен риск“.

Ами ако погледнем по-надалеч, към звездите? „Приложенията на ИИ в астрофизиката са най-разнообразни“, обобщава гл. ас. Орлин Станчев от СУ, който има опит именно в алгоритмите за опознаване на небето. „От търсенето на планети извън Слънчевата система, регистрирането и класификацията на обекти, анализ на данните от детектори на гравитационни вълни, до определянето на червеното отместване на галактики и генерирането на синтетични данни за обучение и валидиране на различни алгоритми“.

 

5. „Какво ще ядем?“

Всичко това звучи като красиво обещание, което може (или пък няма) да се изпълни в близкото или по-далечното бъдеще. Може ли ИИ да открие за нас извънземните? Да удължи живота ни драстично? Да даде равен достъп до образование?

Един ChatGPT знае. Защото, както пише прогностикът Хеймиш Макрей, „трудността при прогнозирането на революционните промени се състои и в това, че когато вече станат факт, те изглеждат толкова очевидни – как никой не се е сетил досега?, – но преди да се появят, даже не можем и да си представим, че такова нещо може да съществува“.

Така че, преди да излезем от оптимистичната страна на лабиринта, нека надникнем в още една област, където ИИ вече ни донесе огромни ползи (и проблеми).

„Историята на всяка велика галактическа цивилизация минава през три периода“ – пише Дъглас Адамс във вечния си „пътеводител“, като нарича тези три етапа „оцеляване, любознателност и изтънченост“. „Първият период би могъл да се характеризира с въпроса „Как да се нахраним?“, вторият с въпроса „Защо се храним?“, а третият с въпроса – „Къде ще обядваме?“.“

Да, алгоритмите за препоръчване на съдържание дълго време бяха една от горещите теми в света на изкуствения интелект… преди да станат толкова добри, колкото са днес. Има ги в социалните мрежи, в платформите за съдържание, в порталите. И определено умеят да задържат вниманието ни. Също и да правят това, което гласи името им – успешно да ни препоръчват това, което търсим, независимо дали е книга, филм, или новина. И, да – тук също става дума за дълбоки невронни мрежи, макар и от предишни поколения.

Факт, като „колатерална“ щета се появи големият въпрос за затварянето ни в ехо стаи, за балоните на филтрите… но това е просто пример как, въвеждайки подобни комплексни решения, трябва да си говорим повече, да търсим потенциалните им рискове, включително и от това да са прекалено добри в работата си.

 

ИИ в лабиринта

 

Ами системите за навигация, които направиха света толкова достъпен? Следващите поколения системи за препоръчване, които обещават чрез новите модели да са безпристрастни, по-актуални, адекватни и осмислени…

Светлината в края на тунела се зададе и в нашия лабиринт. И преди да го напуснем, е редно да споменем още едно прекрасно приложение, което днес ни дава изкуственият интелект.

Шанса да творим! От една страна, винаги да можем да получим свежа идея от непредубеден „събеседник“. Да, убеден съм, че ако подходим по този начин към ChatGPT и събратята му, това определено може да отприщи нови форми на творчество. Също както и възможностите, които големите езикови модели и техните приложения ни дават и като средство. Например за създаването на забележителни картини, фотографии, произведения на изкуството от всякакъв характер.

Трябваше ли да се откажем от рисуването, когато се появи фотоапаратът? Същото според мен важи и за новите поколения изкуствен интелект, той дава голямо предимство на всеки, който намери как да го използва, още повече – за задачи, за които на никого преди не му е хрумвало…

Знаете ли кое е единственото животно, което два пъти може да падне в един и същи капан? Не, не е ChaGPT, той се учи от грешките си.

 

1. „Никога не е късно да поумнееш“

Така твърди Даниел Дефо, прав е и за ChatGPT в този смисъл. Но е факт, че ако той е единственият ни помощник на самотен остров, на когото разчитаме за „отговорни отговори“… по-добре да се откажем и да се справяме сами в духа на класическия Робинзон Крузо.

Сигурен съм, вече сте събрали доста забележки към прекрасния нов свят, изрисуван дотук, към който ни отвеждат алгоритмите на изхода от лабиринта.

Да, въпреки огромния шум през последната година, всички вече сме наясно, че ChatGPT е далеч от човешките умения, от генералния изкуствен интелект. От многопластовите изисквания, които може би би трябвало да имаме преди изобщо да използваме прословутото определение.

На първо място… ChatGPT не е Google, не е и „БГ мама“, за разлика от тях е склонен да греши. Разбира се, даже популярният форум не винаги е напълно безгрешен, но е важно да си даваме сметка за разликата. GPT моделите не са търсачки, нито източници на информация. Да, те често си измислят, или по-точно халюцинират, дори тогава, когато се стигне до на пръв поглед очевидни въпроси.

Например за елементарни математически или логически задачи. Именно те се смятат за един от следващите критерии, по които ще познаем идващите големи стъпки в развитието на моделите.

 

ИИ в лабиринта

 

2. „Всички лъжат!“

Точно така, цитатът „Всички лъжат!“ е от незабравимия д-р Хаус. Толкова гениален, че с тези си думи все едно предрече появата на големите езикови модели.

Ако ги питаме за години, история, за личности… Как например алгоритъмът да разпознае в данните, на които е обучен, всички хора, които се казват Иван Иванов?

Според мен точно формулира отговорът специалистът по изкуствен интелект Виктор Ботев. „През годините основната цел беше да се създаде езиков модел, който да говори убедително, да звучи като човек. А как говори човекът? Той има възможността да избира думи, да перифразира нещо, което е казано по друг начин. За да го прави моделът, той трябва да може да генерализира, да разпознава еднакъв тип конструкции и да ги използва като взаимнозаменяеми. Само че, когато научаваме модела да генерализира, това изначално означава, че го обричаме да не работи много добре с факти.

Да, той знае, че трябва да сложи телефонен номер, адрес, година като следващ елемент в редицата генериран текст, обаче няма как да разбере кое число точно трябва да избере. Защото за това, че някой е роден на определена дата, в текста, на който е обучаван, ще е видял много такива примери и всеки път числото ще е различно.

Няма как да прецени кое е вярното, защото не прави причинно-следствена връзка с конкретния човек. Точно тук трябва да му се помогне. Тук вече трябва да се мисли как да се промени това, така че моделът освен да генерализира, да може и да се фокусира върху конкретни причинно-следствени връзки.“

 

3. „Колкото повече, толкова повече“

Разбира се, понякога проблемът е просто в данните. Ако името ви не може да бъде срещнато абсолютно никъде в списъците, на които моделът е обучен, ако го няма в интернет… как тогава моделът да ви каже кой сте вие, ако го попитате? Да, честно би било да си признае, че няма идея, но вече подминахме въпроса защо честността не е най-големият порок на днешните големи езикови модели.

Както вече стана дума, те са силни тогава, когато имат пред себе си достатъчно голям обем данни, а това постепенно се превръща в проблем, както обяснява отново Виктор Ботев:

„От това колко голям е моделът зависи колко различни структури ще може да научи. Някои, като Сам Алтман например, смятат, че ни трябват още по-големи модели и те сами ще се научат да правят тези причинно-следствени връзки. Затова според него трябва да се хвърлят много усилия за още по-големи и по-големи модели.

Там обаче има и друго ограничение – данните. Вече се доближаваме до предела, нямаме повече данни и се мисли как да се синтезират нови. Но това само по себе си създава друг сериозен проблем – и сега моделите имат пристрастия, а какво остава, ако почнем да синтезираме данни. Не е ясно как може да се реши този проблем.“

Сиреч – не очаквайте алгоритмът да ви води извън лабиринта тогава, когато няма откъде да „знае“ отговора…

 

ИИ в лабиринта

 

4. „На върха на копието“

Точно там, на върха на копието, си остава и днес свободата, както по времето на знаменития идалго. „Честност“, „морал“, „етика“, „ценности“… не са ли все термини, които сами все по-малко използваме, пък какво остава да се опитаме да ги обясним на алгоритмите, или да ги въплътим в тях?

И все пак, първото, което може би идва преди тях, е здравият разум. Разбирането на малко по-задълбочено ниво.

„Днес имаме много мощни модели, но те нямат разбиране за езика. На някакво високо ниво това са много интелигентни търсачки. Могат да научат шаблони, да съобразят някакви връзки и да намират различни парчета, които трябва да се сглобят, за да се стигне до отговора. Но нямат истинско разбиране за езика, за семантиката на определени думи, още по-малко за прагматиката“, казва проф. Преслав Наков, световноизвестен учен в областта именно на обработката на естествен език с помощта на изкуствен интелект.

„Има различни дефиниции за „изкуствен интелект“, сега всяка интелигентна система се нарича по този начин, а едно време не беше така. Имало е периоди, когато „изкуствен интелект“ е бил мръсна дума, сега е обратното, ние сме в процес на свръхочаквания, които до голяма степен са оправдани, защото новите модели работят много добре за широк кръг задачи. Но за това, което имаме в момента, „изкуствен интелект“ не е точен термин, по-правилно е да говорим за „машинно самообучение“. Имаме модели, които се учат върху примери и на базата на това вземат решения, генерират текст, правят класификация и др.

Понеже „изкуствен интелект“ като термин вече е окупиран от машинното самообучение и от системи, които действат интелигентно, започва да се развива ново направление, което вече задава тези фундаментални въпроси – дали всъщност имаме истинско, фундаментално разбиране? Новата дисциплина се нарича „генерален ИИ“ и пита именно дали сме там. Дали можем ли да бъдем „там“ в обозримото бъдеще? Да, ще ми се да вярвам, че можем. Със сигурност системите стават по-интелигентни, виждаме го. Качеството и на машинния превод се подобрява, и на генерацията на текст. Въпросът е по-скоро какво искаме да постигнем?“

 

ИИ в лабиринта

 

5. „Невидимо за очите“

Да, точно това е един от големите въпроси, на които, струва ми се, трябва заедно да търсим отговора и по-скоро ние да поведем алгоритъма из лабиринта на бъдещето, а не той нас.

И това не непременно минава през математиката, прагматиката, събирането и обработката на данни. За да намерим този отговор, ни трябва и човешкото. И надчовешкото. „Онова, което е невидимо за очите“… Затова и с гостувания в Дигитални истории се включват хора от толкова различни области, обединени от това, че имат какво да кажат за днешния и утрешния технологичен свят…

„Изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора“, казва поетесата Виолета Кунева. „Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното.

Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“

Бъдещето като битка за невидимото? Или като опознаване и осмисляне на невидимото? Със сигурност си го представям като безкраен лабиринт, в който всеки изход ни изправя пред следващия вход. А все повече са завоите, от които излизаме променени, различни. И все повече от тях са свързани с технологиите…

 


Публикацията е част от новия брой на списанието Dolce Far Niente

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да...

повече информация
Ювал Харари. Пророкът на новото време

Ювал Харари. Пророкът на новото време

Да разкажеш цялата история на човечеството в няколкостотин страници… звучи като невъзможна задача. После да разкажеш бъдещето. И накрая – да успееш да привлечеш вниманието към големите въпроси на...

повече информация
„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание. Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър,...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Останете любопитни!

Останете любопитни!

Кой е родният град на Яворов? Свищов.
Изхалюцинирал го е изкуственият интелект, доста некадърно, ще предположите. Само че не беше той, казах го аз, участвайки в телевизионно предаване в праймтайма на най-старата българска телевизия. Бих предположил, че е по-вероятно да не позная собственото си име, а не родното място на един от хората, чиято история ме вълнува цял живот. Обаче го сбърках и скоро няма да ходя в Чирпан.
Знанието не е даденост. Любопитството не идва само, а иска усилие.
Има ли обаче смисъл да помним къде е роден Яворов във времената, когато можем да го проверим за части от секундата?
Щеше ли да пише различни стихове, ако беше от Свищов?
Ще знаят ли следващите поколения къде е роден, как е писал? От какво се е вълнувал, къде и как е срещнал любовта?
Ако решите, питайте ChatGPT. Или Конституционния съд.
А моят личен отговор гласи: днес е по-важно отвсякога да останем любопитни!

повече информация
Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация

Най-новите:

Питър Тийл. Консервативният визионер

Питър Тийл. Консервативният визионер

Facebook, SpaceX, Airbnb, LinkedIn, PayPal, Ethereum. Революцията на OpenAI и ChatGPT, възходът на Доналд Тръмп и вездесъщия му (доскорошен) съюзник Илон Мъск.
Наистина ли има една личност, която събира всички тези явления? Нещо повече – не е преувеличено да се каже, че ако не беше днешният ни герой, надали някое от тях щеше да се претвори в реалност…
Питър Тийл си е спечелил името на пророк, на гуру. На големия визионер на технологичните времена. Докато в същото време има толкова противоречиви възгледи, които някак си остават встрани от големия медиен шум. Но това е типично за родения в Германия предприемач. Някои го приемат за сивия кардинал на Силициевата долина, други – за мъдрец, който може да покаже на всеки пътя към големия успех в технологичната епоха.
Мултимилиардер, той казва, че конкуренцията е измамно благо, а монополите са решението на бъдещето. Създава мащабна програма, за да помага на хора, избрали да изоставят образованието си, за да създадат собствен бизнес, което пък проправя пътя на следващото поколение технологични лидери.
Всичко това и още много е г-н Тийл. Време е да застане под светлината на прожекторите, защото със сигурност е един от хората, които вече са променили живота на всеки от нас. Нещо повече – от него се очаква да зависи все повече в турболентните технологични времена, в които живеем.

повече информация
„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Защо е толкова важно да разберем умеем ли да различаваме детските рисунки от генерирани изображения? Как изглежда бъдещето на творчеството, на изкуството, на човека във времената, когато алгоритмите се оказват неразличими и дори по-добри автори от нас самите? На какво има смисъл да учим децата днес?
Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да проверят интуицията си! Резултатите от теста се очертават изключително интересни, ще поговорим за тях след края му – на 1 юли.
Експериментът е създаден заедно с днешната ни гостенка – Елица Станева-Бритън. Психолог, журналист, преподавател, в момента тя работи по докторската си дисертация в БАН, а темата е творчеството в ерата на изкуствения интелект. Дойде време да поговорим по всяка от тези теми.

повече информация
Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какви искат да бъдат, когато пораснат, днешните хлапета? Навръх техния празник, време е за резултатите от една любопитна анкета.
Поредицата на Дигитални истории за срещата на децата с технологиите събра важни гледни точки по много теми. От 350 души, включили се в анкетата на сайта, 289 избраха да отговорят:
Какви искат да станат децата, когато пораснат?
„Инфлуенсър“ или „лекар“ – кой според вас ще се окаже най-срещаният отговор?
Как се променят мечтите на хлапетата?
Какво говори това за нас, възрастните, за технологиите, за духа на времето?

повече информация
Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Време е за неочакван, но важен тест. За експеримент, който поставя важни въпроси за бъдещето на творчеството, на човешкото, на образованието.
Предизвикайте себе си и своята интуиция! 15 картини, нарисувани от деца между 3 и 10 г., и 15 – генерирани от изкуствения интелект. Ако успеете да ги различите, очакват ви награди!
Отговорите се събират до 1 юли, анкетата не би ви отнела повече от 10 минути. За всяко от 30-те изображения е достатъчно да предположите дали е нарисувано от дете, или генерирано от ИИ, а също и да оцените техниката и въображението, вложени в първите 10. Можете да отговорите и само на част от въпросите. Анкетата е отворена и за деца!

повече информация
Ювал Харари. Пророкът на новото време

Ювал Харари. Пророкът на новото време

Ювал Ноа Харари. Често ще чуете името на историка и футуролог в разговорите за бъдещето. През последните години той се утвърди като световният мислител, който не само успява задълбочено и компетентно да разплита нишките, от които е съшита историята на човечеството, но и поставя големите въпроси на утрешния ден.
Но как един професор по история се превърна в любим автор на хора като Бил Гейтс и Барак Обама, Марк Зукърбърг и Бил Клинтън, докато в същото време е популярен, превеждан, четен и обсъждан? Как успява да стигне с дългите си тестове до съзнанието на хората във времената, когато концентрацията и задълбоченият поглед се превърнаха в екзотични умения?
Шарен образ, отвъд стереотипите. Любима мишена на всеки, който иска да блесне. Веган и защитник на животните, със съпруга му са начело на фондация, която цели да провокира обществения дебат по важни теми. Израелецът е едновременно широко признат учен и авторитет. Най-важното според мен – ценен и силен глас, който ни предупреждава за непосредствените опасности пред нас като вид. Ето какво си струва да знаем за него и впечатляващите му прозрения.

повече информация
„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание.
Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър, който кани гости, за да играят онлайн, докато си говорят за живота…
Дали ще се получи забавен разговор? Или по-скоро ще ни даде поводи да се замислим…? За днешното ни място в света на технологиите, за компютърните игри като начин на живот. За трудния баланс и големите въпроси.
А как ли се раждат мемовете с Китодар, които забавляват всички ни и стават толкова популярни онлайн?
„Цялата ни съвременна цивилизация е построена на някакви машинки, от които сме зависими, и това е много тъпо. Един истински свободен човек не би трябвало да смята телефона за нещо изключително важно, нито компютъра. Това го губим с времето, защото усещането е, че ни дават всичко. Че технологиите ни дават свобода, а не е така. Напротив, те ни създават повече зависимости.“
Очаква ни неочакван разговор!

повече информация
Share This