Няма как да не сте попадали на този модерен спор, вероятно имате и свое мнение:
След като изкуственият интелект създава резултати, неразличими от човешкото творчество, ще продължим ли да творим?
Иззема ли големият герой на днешния ден ролята на човека като автор, или е поредната брънка в дългата верига на историята, новият инструмент, който ще ражда следващите изкуства, жанрове и форми?
Който ще помогне на човека да се изразява и осмисля света по нов начин и с нови средства…
Е, впечатляващите картини, които виждате, поне за мен са поредният силен аргумент в полза на оптимистичната теория. Докато създателят им показва как невинаги е нужно да има граница между технологиите и изкуството, между математиката и изкуството, между хуманитарното и технологичното.
Саурон
На пръв поглед ретро фотография от далечни времена, но лицата са размазани, деформирани, като в странен сън. Елегантна дама от 20-те години позира за портрет, а от рамото ѝ наднича фантастично животно. Симпатичен робот е пременен в шевици, изглежда готов да затропа кръшно хоро.
Добре дошли в света на Давид Саудер. За унгарския мултимедиен артист реалността е само отправна точка – животът се разгръща в безкрайното пространство на въображението, където технологиите са новата четка на художника, а абсурдното и красивото се срещат и допълват.
Роден през 1976 г. в Унгария, Саудер дели живота си между две страсти: изкуството и технологиите. От дете привлечен от компютрите, като студент той се насочва към историята на изкуството. Любовта си към тези уж толкова отблъскващи се занимания той събира в новата специалност „Интермедия“ в Художествената академия в Будапеща – място, където дигиталното изкуство не просто е позволено, а приветствано, „като рай на земята“, както казва самият той. Следва година в Хелзинки, където усъвършенства уменията си в програмирането.
От 2009 до 2014 г. Саудер работи като куратор в Унгарския културен институт в Берлин, после се връща в родината си, отскоро води курсове по изкуствен интелект в изкуството в Университета по изкуства и дизайн „Мохой-Нади“ в Будапеща. Висше училище, което носи името на един от забележителните артисти, създали „Баухаус“ – именно течението, показало за първи път колко успешно могат да се съберат технологиите и изкуството. Няма нищо случайно, какво ще кажете?
Бъг в паметта
Саудер постепенно се насочва към сюрреализма. А аз се чудя – какви ли щеше да ги върши онзи мустакат испански идалго, известен с мравояда, който е обичал невъзмутимо да разхожда и с въображението си? Е, Салвадор Дали не стигна до ИИ, но човекът с обърнатите му инициали ми се струва подходящ кандидат да го наследи.
И ако сме свикнали да смятаме грешката за човешка, а машините за безпогрешни… още в началото на творческия си път унгарецът обръща перспективата. Саудер намира своя глас на едно неочаквано място: в грешката. В бъга, „глича“ – за него цифровите визуални изкривявания, дефектите се превръщат във врата към човешки истории.
В ранната си серия „Провалени спомени“ той взима стари семейни фотографии и умишлено ги „поврежда“ с алгоритмични смущения, сякаш цифровата памет отказва, подобно на човешката. Концепцията идва, за да покаже приликите, които той вижда между начина, по който мозъкът ни съхранява образи, и този, по който го прави компютърът. И в двата случая при повторното „отваряне“ на спомена често липсват фрагменти, появяват се „бъгове“, които умът ни запълва със собствени измислени парченца.
Давид. Дали?
Интересен нюанс за времената, в които дадохме на машините задължението да помнят вместо нас, какво ще кажете?
Към всеки повреден портрет той добавя и кратичка измислена предистория – въображаеми разкази, които да обяснят сюрреалистичните изкривявания. Един вярващ, редовен посетител на църквата, започва да се съмнява в себе си; група приятели затъват твърде дълбоко в метафизични спорове; бляскава дама изпада в параноя заради мехурчетата в шампанското ѝ…
Саудер свързва цифровите грешки и човешките емоции, но и показва как въображението може да закърпи онова, което времето е разрушило.
Отвъд екрана
Следващата стъпка е да разруши бариерата между дигиталния и физическия свят. Един показателен пример идва, когато художникът решава да вдъхне живот на бъг в триизмерна форма. Той се заиграва с модел на птица на компютъра си, когато неочаквана грешка покрива образа с чудати линии. Вместо да изтрие „счупената“ птица, Саудер я приема като идея, решава да я „извади“ от цифровия свят и да я материализира като скулптура, изваяна от собствените му ръце.
„Важно е зрителите да видят как творбата излиза от екрана“, обяснява Саудер, като отново акцентира върху идеята – нека размием границата между виртуалното и реалното, та самата тя е толкова старомодна, колкото и необективна.
После създава инсталации в мащаб 1:1, през които можеш да минеш, за да се потопиш в Първата световна война – мрежа от нишки, очертаваща събитията върху 200 кв.м. Занимава се и с добавена реалност, изгражда инсталация за музея на Леонардо да Винчи в Милано.
Давид Супер
Дълго време Саудер е скептичен към прословутия изкуствен интелект, защото не намира как да го използва. Струва му се, че генерираните от ИИ визуализации са някак чужди, не това, което той иска да създаде.
Всичко се променя, когато попада на визуален колаж, създаден от алгоритмите, който едновременно го озадачава и очарова. „Аз и изкуственият интелект имаме да вършим работа заедно“, решава той и се гмурва смело в проучвания.
„През последната година и половина не ИИ учи от мен, аз се уча от него“, признава Саудер. Той подхожда към алгоритмите като към мистериозен нов свят за изследване: експериментира, настройва параметри и наблюдава какво се случва в „електронния мозък“, когато получи дадени инструкции. Процесът, по думите му, поглъща време и енергия, но и отваря възможност да се създават неща, които доскоро са били немислими.
Започва поредица от пъстри проекти – от това да създава анатомични пуловери, което никога не е мислел, че ще може да направи, до превръщането на самия себе си в герой на поредица от сюрреалистични образи с неочаквани сюжети.
Много бързо Саудер открива, че ИИ може да му помогне да отприщи една творческа посока, която не е смятал, че е по силите му. „С ИИ имаме възможността да създаваме абсурдни, сюрреалистични неща, които преди никога не сме били способни“, казва художникът – програмист в едно от малкото си интервюта.
Палитрата е празна
Неотдавна отправих предизвикателството към гостите на сайта Дигитални истории да различат детски рисунки от такива, генерирани от (или създаде с помощта на, все още се чудя, кое e по-прецизно) ИИ.
Включиха се над 3800 души, резултатът показа, че вече и тук нямаме никакъв шанс. Да, изначалната, основната, вродената ни креативност вече може да бъде съвършено уподобена от алгоритмите!
Но колко много възможности ни дават те! Ако не вярвате, питайте днешния ни герой.
Да, според Давид Саудер ИИ не е заплаха за твореца, а инструмент – такъв, който може значително да разшири палитрата на истинския създател. Точно както фотографията или фотошоп не убиха живописта, а предложиха нови средства за изразяване, така и изкуственият интелект дава нова четка в ръката на дигиталния артист.
„Трябва да гледаме на ИИ като на инструмент“, настоява Саудер – „нещо, което при правилна употреба може да се представи блестящо и да подсили човешката креативност“.
Да, едно е да го кажеш, друго да покажеш, трето и четвърто да убедиш, както би казал виртуалният Хайтов. И все пак… всички тези картини, творби, които виждате, показват, че може и да има нещо подобно, какво ще кажете?
Публикацията е част от новия брой на списание Perfect Day.
