„Баухаус“. Когато технологиите срещнаха изкуството

фев. 1, 2022 | Истории

„Баухаус“. Когато технологиите срещнаха изкуството

1 февруари 2022 | Истории

Изкуството и технологиите не са врагове, дори не са съперници. Те са двете страни от най-доброто, на което е способен човекът.

За съжаление обаче, тези два огромни свята се срещат доста рядко. А когато това се получи в пълния смисъл на думата, резултатът може да отеква с векове. Един особено показателен пример в тази посока носи името „Баухаус“.

(За всеки, който няма време да чете – тук е всичко важно по темата в 12 реда.)

 

Когато се наливаха основите

Става дума просто за едно висше училище. Създателят му и учителите решават, че ще работят по по-различен начин, като срещнат модерното с естетическия опит на миналото. Тяхната мечта обективно просъществува само някакви си 14 години, но после не изчезва, защото след нея остава огромното наследство и магията „Баухаус“, която и днес движи напред много направления в изкуството и технологиите.

Времето идва, за да покаже, че това е най-влиятелната школа в приложните изкуства, дизайна и архитектурата на ХХ век. „Баухаус“ създава законите и правилата, по които ще работят поколения специалисти… а ние ще се опитаме да уловим в какво се крие магията на това движение. Има ли как да я претворим в ултрадинамичните ни времена? Да си представим, че може да се появи един подобен феномен от ново поколение, който да събере технологиите и изкуството. И също да нарисува толкова много от живота на следващите хора, които ще идват на Земята…

 

„Баухаус“

Първата сграда на „Баухаус“ във Ваймар, построена през 1904 г.

 

Баш майстори

„Баухаус“ е магазин за строителни суровини. Поне така ще ви отговорят 9 от 10-има случайни минувачи, които попитате. А всъщност „Строителната къща“, както бихме го превели от немски, е името на една истинска революция, макар и тиха.

Със сигурност десетият, когото попитате, ще се окаже истински почитател на направлението и ще започне да ви говори за него с ентусиазъм. Защото най-вероятно е представител на някоя от безбройните професии, на които е повлияло това явление. Дали ще бъде продуктов дизайнер, създаващ предметите, с които изпълваме дома си, архитект, или пък дизайнер във всяка друга сфера с усет към модернистичните форми. Дали ще е инженер с конструктивно мислене, художник или ценител на изкуството, който се вдъхновява от имена като Василий Кандински и Паул Клее, или пък просто от изчистените, осмислени форми, обединяващи класическото и модерното… да, всички тези хора със сигурност знаят много по темата.

За останалите обаче ще започнем накратко със самата история, преди да обсъдим какво я е направило толкова специална. После заедно ще поразсъждаваме… а нямаме ли днес нужда точно от един дигитален „Баухаус“, „Дигиталхаус“?!

 

Паул Клее и Василий Кандински

Паул Клее и Василий Кандински на закуска. Десау, 1929 г.

 

Ще строим завод

И така, всеки от образите, които изрисувахме, на професиите и хората с разни интереси, развили силно отношение към тази школа, има своите причини да я харесва. Много от тези хора дори ще ви убеждават в уникалността на школата с аргументи, които си противоречат взаимно.

И все пак, ако има нещо, което да ги срещне, това е пиететът към рационалното и изчистеното като водещи сили. Към срещата на технологиите и естетиката.

Именно такава е мечтата на архитекта Валтер Гропиус, когато на 25 април 1919 г. за първи път приема бъдещите студенти на висшето училище в оригиналната му сграда във Ваймар. Още докато е на фронта през Първата световна война, Гропиус мечтае да създаде училище, което да промени значението на дизайна. Бомбите го пощадяват и резултатът надхвърля дори и най-смелите му мечти.

Формално проектът му е обединение на съществуващите във Ваймар „Училище за приложни изкуства“ и „Висше училище за изящни изкуства“. Ако се замислим обаче, никак не е формално.

 

Валтер Гропиус

Валтер Гропиус

 

Като по конец

Гропиус издига като водеща линия занаятчийството. Смята, че всеки художник трябва да се учи на занаята, който ще практикува, както и всеки архитект, всеки скулптор. Те трябва да познават материалите си до съвършенство, да знаят детайлите на всяка стъпка от работата си. И едва после са способни на истинско осмислено творчество. В този смисъл, технологиите могат да се превърнат в синоним на изкуството, просто погледнато под различен ъгъл.

„Художникът е само висша степен на занаятчията. По божията милост в редките минути на просветление или под натиска на волята може да разцъфне невиждано изкуство, но законите на майсторството са задължителни за всеки художник. Тук е източникът на истинския креативен дизайн“, пише в манифеста, с който е открито училището.

За да осигури търсената среща, Гропиус решава, че студентите трябва да имат по двама преподаватели по всеки предмет. Майсторите и занаятчиите дават професионалните знания, а художниците се грижат за естетическото вдъхновение и развиването на вкус, на собствен поглед.

Особено се държи на ръчната работа и практическите занимания. Защото, според Гропиус, ръчният и машинният труд не се отличават по същество, а само по мащаба, който позволяват технологиите.

Преподават се обаче също театър и конструиране, психология и танци, все в търсене на максималното разкриване на творческия потенциал, скрит дълбоко във всеки студент.

 

„Баухаус“

 

Моят дом е моята крепост

Директорът прави всичко по силите си, за да доведе най-добрите в своята професия. Освен споменатите Кандински (който по-късно става и заместник-директор) и Клее, в „Баухаус“ скоро се озовава един от майсторите на ранната фотография Ласло Мохой – Нади, също и безброй други доказани имена, които обаче са по-скоро известни в своите сфери. Още от първия випуск студентите, които се открояват с уменията си, също остават като преподаватели.

14 години – поне такъв период е прекарал почти всеки от нас в образователната система. А само толкова дава историята на това забележително училище. То се появява в шеметните, омайни години между световните войни. Провокирано по някакъв начин от Първата и пометено от клокоченето на задаващата се Втора.

През 1926 г. „Баухаус“ се мести в Десау, в изящна сграда, проектирана от Гропиус така, че да носи духа на неговата идея.

Две години по-късно създателят решава, че е поставил основите, които е мечтаел, и е време да освободи пътя на следващите. Избира сам наследника си, през 1928-а директор става Ханес Майер, който преди това води курсовете по архитектура. Най-вече заради марксистките му убеждения обаче, само 2 години по-късно Майер е принуден да напусне. За нов директор е избран Лудвиг Мис ван дер Рое, когото в обществото наричат просто Мис. Нему се пада нелеката задача да опита да опази набралото сила начинание.

 

„Баухаус“

 

Греда

Нищо обаче не е по-силно от времето. През 1932 г. „Баухаус“ се мести в Берлин в опит да оцелее въпреки задаващата се буря. Следващата година, в която нацистите идват на власт, официално е и последната в тази история.

Романтичният вариант на финала гласи, че добрият стар Лудвиг Мис ван дер Рое събрал на по чаша шампанско в една гореща вечер в разгара на лятото всички ученици и учители. И едва накрая, когато дошло време да се разделят, им казал, че краят на „Баухаус“ е настъпил и е време всички да бягат.

За щастие, успяват да избягат.

С края на училището историята му по никакъв начин не завършва. На първо място, съвсем буквално направлението се пръсва по света. Много от възпитаниците му заминават за Палестина, където, в земите на днешен Израел, могат да творят и да показват наученото. В Тел Авив през 30-те години са построени повече от 4000 здания, които днес са известни като „Белия град“ и са обект под защитата на ЮНЕСКО, защото носят автентичния дух на „Баухаус“.

 

Строителни войски

Мис, последният директор, заминава за Америка, където също оставя огромна следа. Немалко ентусиасти се насочват към СССР, те дават своя сериозен щрих към архитектурата и дизайна, които и днес могат да се видят основно в Русия.

В СССР отива, разбира се, и марксистът Ханес Майер с големи планове и амбиции. И несъмнено оставя своята следа, преди да се разочарова от тъмните години и да замине за Мексико през 40-те. Стилът намира място в много държави, които търсят модерно бъдеще, като Турция и Япония.

А след края на горещата и началото на Студената война, по някакъв начин повлиява върху архитектурата и градоустройството на целия Източен блок. Само една българка е сред завършилите училището, там тя няма досег с архитектурата. И все пак, според много специалисти, у нас имаме немалко приложения на класическите варианти на стила „Баухаус“. (Типичен пример, казват, е столичният ж.к. „Яворов“.)

 

„Баухаус“

Картичка от юбилейна изложба. На снимката е сградата на училището в Десау.

 

7 пъти мери, веднъж режи

В училището се приемат и жени, макар че, особено в годините на Гропиус, ги насочват по-скоро към занаятите – работата с текстил и тъкани, защото създателят смята, че работата с метал и архитектурата не е подходяща за женския начин на мислене.

Истината е, че сред успелите му ученици като че ли няма чак толкова художници и хора на изкуството. Но това може би се дължи на сериозната промяна във вкусовете, идваща след Втората световна война. От друга страна: наистина, архитектурата и дизайнът на другите възпитаници, както е и мечтал Гропиус, определено са продукти на техниката. Но не могат да бъдат отличени от изкуството.

И така, какво дължим на движението, без да има как да сме изчерпателни, а и с риска да има несъгласни, тъй като все пак става дума за течения, а не за изобретения.

 

Бетон марка

В сферата на архитектурата – школата залага принципите, на които са създадени жилищата ни. Неслучайно някои наричат характерните ѝ щрихи и „интернационален стил“, защото се превръщат в стандарт в толкова много страни, оставяйки на заден план регионалните особености. Големи прозорци, бели стени, плоски покриви, балансирани пространства. Стъклени фасади, големи метални конструкции. Разгръщането на възможностите, които дават бетонът и другите материали, изградили ХХ век.

Безспорно е влиянието ѝ в областта на графичния дизайн. Например, стилът „Баухаус“ е в основата на графичната система на нюйоркското метро, която има много силно влияние върху днешния уеб дизайн.

Списъкът е дълъг, но не бива да пропускаме и типографията. „Баухаус“ налага за първи път масово безсерифните букви, като носител на новото.

Той е в сърцето на продуктовия дизайн – и айфонът, и лампионът в дома ви носят поне по нещо малко от духа и пропорциите на „Баухаус“.

Направлението променя сериозно дори и театъра – с идеите за сценография и костюми, създадени в часовете по това изкуство, водени от Оскар Шлемер.

 

„Баухаус“

Ескизи на костюмите, създавани от Шлемер

 

Гредата в своето око

Има я и другата гледна точка. Няма нито едно от основните достижения на школата, което да не се е случило и преди нея. Явление, което да я характеризира, което да асоциираме с нея, а да не е съществувало, преди хер Гропиус да бие първия звънец.

И стъклените сгради, и графичните решения, дори начинът на преподаване в „Баухаус“, всичко вече по един или друг начин е измислено или показано. (Сполучливо обобщение в тази посока ще намерите в материала от в. „Култура“ тук.)

Идеите и приложенията наистина предхождат школата. И каквото от това?

Тук те се събират заедно, подплатени от солидната обосновка и философия на школата. За да натрупат критичната маса и да променят света за всички 10 от 10, които попитахме в началото на днешната ни Дигитална история, макар само 1 от тях да го знаеше.

 

Градил Илия килия

Така или иначе, в сферите на специалистите, за които стана дума, дори да не попаднете на почитател на „Баухаус“, ще сте се срещнали с човек, който не харесва стила и движението, защото е по-голям почитател на друго направление, по-късно или ранно.

Някои говорят за унификацията, други за политическите аспекти, свързани с навлизането на „Баухаус“ в много от държавите.

Почти всеки обаче ще открои различни, свои варианти на това, което го впечатлява. На конкретното решение, което асоциира с направлението, с добро или лошо. На собствените си емоционални щрихи, които водят към „Баухаус“.

„Целта на Баухаус е не разпространението на някакъв стил, система или догма, а да окаже обновяващо влияние върху цялата сфера на формообразуването. Един стил „Баухаус“ би бил само признак на поражение“.

Думите са на Валтер Гропиус и трябва да признаем, че явно се е стигнало до поражение, защото днес всеки има своето определение за него, но надали някой ще отрече, че съществува ярък стил „Баухаус“.

Някои казват, че успехът е в минимализма, в използването на възможно най-малкото, което е необходимо, като средство – за красота или смисъл. Достъпност, функционалност и естетика – други формулират с тази триада философията и стила на школата.

Още една дефиниция: смели, изчистени линии и минимализъм, посветен на функционалността.

 

„Баухаус“

 

Строй се

Мисля, че ако нямате време за цялата статия, всичко, което тя има да ви каже, се съдържа в следващите редове.

Изписани толкова отдавна, това са думите на австрийския художник Хурберт Байер от книгата му, посветена на „Баухаус“ и излязла през 1938 г. в САЩ:

„Баухаус“ смело приема машините като инструмент, достоен за художник.

„Баухаус“ решава проблемите на добре издържания дизайн за масово производство.

„Баухаус“ събира във факултетите си повече изявени художници, отколкото която и да било школа по изкуства.

„Баухаус“ преодолява пропастта между художниците и промишлеността.

„Баухаус“ разбива системата, която разделя „изобразителното“ и „приложното“ изкуство.

„Баухаус“ разбира, че е възможно да се научиш на техника, но няма как – на творческа изобретателност.

С методите на пробата и грешката „Баухаус“ измисли нов, съвременен вид на красотата.

 

„Баухаус“

Инсталация, създадена в часовете на Ласло Мохой – Нади.

 

Железният човек

Интересен поглед е този, който казва, че самият стил „Баухаус“, че модернизмът отрича историческото начало и запазването на старото. Тогава как и защо ние трябва да опазваме и показваме него?

Дали „Баухаус“ е утопия? Разбира се! Само че от онези утопии, които успяват да се състоят и дори да надхвърлят замисъла си. Защото, ако ги няма утопиите, няма да има никакъв смисъл да продължаваме да се борим, няма да има как да вървим напред.

Но тогава къде е магията, която е позволила това да се случи? И по-важното: можем ли да я претворим в днешния ден, когато колизията между технологии и минало е по-драматична, по-рязка и по-рискована за всички ни, отколкото по времето на „Баухаус“? Доста хора ще ви дадат своя отговор, моят няма никаква претенция за уникалност, добавям го само като повод за замисляне.

 

И човек, и желязо

Синергията. Срещата, идваща след сблъсъка и взаимното чумерене. В чистия им вид между технологиите и изкуството, между хуманитарното и математическото, между творенето и спазването на правилата няма сблъсък, а синергия. Човек може да се смята за хуманитарен, а после да открие красотата и в инженерното мислене. Казвам ви го като автор на роман, който днес комбинира писането на компютърен код с текстове като този.

И технологиите, и изкуственият интелект могат и трябва да вървят напред само ако уловят и човешката, творческата страна. Иначе ще останат на позицията на неловък опит, постоянен повод за сериозни критики. Какъв ще е резултатът от такава една среща… можем само да гадаем. Или да мечтаем. Като Гропиус.

 

„Баухаус“

Репетиция в театралното студия с костюмите, създадени от Оскар Шлемер.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически...

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация

Най-новите:

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието?
Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство.
Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“.
Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори.
Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?

повече информация
Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за днешния ни гост проф. Мартин Вечев.
Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код.
Той създава стартъпа DeepCode, използващ машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията е придобита от Snyk, а нашият гост остава начело на ИИ направлението в нея.
Кариерата му започва в Google, благодарение на него и днес Google Maps препоръчва пътя ни чрез алгоритми с български имена. През последните години е канен за професор в МИТ, Станфорд и други реномирани университети. Той обаче избира професионално да се свърже с българския проект ИНСАИТ, който има силата да промени цялата екосистема на нашата айти индустрия.
Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни? Кое го кара да изостави впечатляващата кариера в Google, за да продължи в света на науката?

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси.
Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история.
В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях.
За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.

повече информация
Share This