Холивуд vs. изкуствения интелект

авг. 11, 2023 | Истории

Холивуд vs. изкуствения интелект

11 август 2023 | Истории

Преди дни 160 000 души се изправиха на безпрецедентен протест срещу изкуствения интелект, който може да вземе хляба на всеки от тях. Не, това не бяха работници във фабрики, нито шофьори на таксита, а актьорите в Холивуд, мнозина познати по цял свят герои, носители на престижни награди. До тях застанаха и сценаристите.

Изкуственият интелект срещу холивудските звезди и писатели… Пришълеца срещу Хищника?

Това се оказа най-мащабната стачка в САЩ за нашия век, първата съвместна на актьори и сценаристи от повече от половин столетие. Спрени бяха проекти за милиарди, Холивуд буквално застина, подобно на света при ковид. И ако в динамиката на световните новини тази не е достигнала до вас с мащаба си, това е още една причина защо си струва да говорим по темата.

Но как така именно актьорите приеха толкова насериозно заплахата на алгоритмите? Защо на технологиите се дължи най-големият бунт в историята на Холивуд и какво има да ни каже той?

Дали не е време всички да се поучим по един или друг начин от бунта на звездите?

 

Стачка в Холивуд

 

Имало едно време в Холивуд

Ето че дойде дългоочакваният „Опенхаймер“. След напоително (и основателно) медийно подгряване, през юли дойде моментът за двете дългоочаквани премиери на холивудски хитове, които да се превърнат в сензация.

Дни по-късно беше за премиерата във Великобритания. Точно по средата всички водещи актьори станаха и демонстративно излязоха от залата. Тъкмо по това време беше обявено дългоочакваното начало на ефективната стачка в Холивуд.

Синдикатът SAG-AFTRA представлява цели 160 000 телевизионни и филмови актьори. В средата на юли организацията се присъедини към Писателския синдикат на Америка, който 70 дни по-рано започна своя ефективен протест. В битка да защитят правата си, невиждана до този момент… И някак останала встрани от медийното внимание.

При последния общ протест на актьори и сценаристи през 60-те начело на звездите е синдикалният лидер… Роналд Рейгън.

Актьорите и сценаристите ли са новите лудити? Дали става дума за пазарлък, за извиване на ръцете между гилдии? Или това е първата, ярко и натрапчиво мигаща червена лампа за голямата промяна, която се задава с напредъка на изкуствения интелект?

 

Стачка в Холивуд

 

Холивудническо дело

Изкуственото изкуство, виртуалните хора, все големи теми на нашето време, които някак остават в сянката на злободневното.

Ако следите Дигитални истории, със сигурност ги познавате. Знаете и за ”Nothing forever” – „Дързост и красота“ на новото време, сериалът, който се генерира изцяло от изкуствен интелект, 24 часа в денонощието в реално време показва нови и нови сюжети с познати герои…

От другата страна идват технологиите в киното. Със сигурност сте попадали на картинки на зелената стена – актьорите са снимани на изчистения фон, а после компютърът се грижи, за да допълни всичко останало в съвършеното изображение на долитащия дракон, ултрареалистичния взрив или страховитата битка.

Малко или много, всичко това се събира в днешната ни тема – за най-мащабната стачка в историята на Холивуд. За да покаже, че меката на киното днес, най-силната и доминираща глобално американска интелектуална машина, е уплашена от това, което се задава.

От времето, когато не хората, а алгоритмите ще създават сценарии. От момента, когато ще е достатъчно да сканирате актьора, за да възпроизведете всички сцени с негово участие. А после и следващите, и следващите…

Дали пък това време не е вече тук?

 

Стачка в Холивуд

 

Звезди срещу алгоритми

По нашите ширини сме свикнали да го наричаме „колективен трудов договор“, гилдията от дадена област договаря генералните условия с работодателите. Също по нашите ширини сме отвикнали от това да вярваме, че в целия този процес именно правата на хората от дадена сфера са водещи и достатъчно добре защитени, сигурно има защо.

Е, същото се случва и в Холивуд. Колкото и пазарът да изглежда най-незаобиколимият фактор, формиращ правилата, оказва се, че не е точно така. Първият сигнал дойде от Писателския синдикат на Америка, който отказа да подпише споразумението си с AMPTP – най-голямата продуцентска организация, представляваща създателите на телевизионни и кинопродукции.

Преговорите със студията са и основната задача на синдикатите на сценаристите и актьорите. Последното подобно споразумение и за двете гилдии беше подписано през юли 2020 г. и, разбира се, основният в акцент в него беше да се регулират правилата по време на развихрилата се пандемия. То изтече на 30 юли тази година и така дойде време да започнат преговорите за следващ договор.

Ябълка на раздора станаха исканията на сценаристите да се наложат ограничения в използването на генеративен изкуствен интелект, той да бъде обозначаван, да има ограничения, свързани с това как се спазват авторските права при обучението на алгоритмите. Все етични теми, които все по-често ще излизат на дневен ред.

 

Стачка в Холивуд

Сюзан Сарандън

 

Мълчанието на агнетата

Не вярвате, че това е бъдещето? Е, струва ми се доста убедителен аргумент, че организацията на продуцентите също настояваше на правилата конкретно за алгоритмите.

Два месеца по-късно се повтори почти същото и с огромната асоциация на актьорите, която се включи в стачката. Отново с изисквания да се гарантират правата на актьорите с навлизането на новите технологии. Да бъдат наложени ограничения за това как те могат да бъдат симулирани виртуално, какви ефекти могат да бъдат наслагвани върху образите им…

Дънкан Крабтрий-Айрланд, главният преговарящ от страна на актьорския синдикат, казва, че сме на път към света, където са се сбъднали най-страховитите пророчества за навлизането на технологиите, познати от сериала „Черното огледало“.

 

По червения килим

Според него по време на преговорите холивудските студия предлагат да се използва „революционен изкуствен интелект“ за „сканиране“ на второстепенни герои и да им се предлага само еднодневно заплащане от 200 долара, а компаниите да притежават сканираните материали и да ги използват за всеки проект, който искат. От алианса на продуцентите се оправдаха, че новаторското предложение всъщност защитава цифровите образи на актьорите.

„Ако си мислите, че това е новаторско предложение, предлагам ви да помислите отново“, каза актьорът парламентьор.

От 160 000 членове на гилдията, със сигурност повечето не са от тези, които утре чакат „Оскар“ или чието име сте чували. И, все пак, показателно е, че и звездите от „Опенхаймер“ се оказаха съпричастни с подобни аргументи. Може би си струва и по нашите ширини да се замислим малко повече за това как се подкрепяме в рамките на дадено съсловие. Дори ако се върнем във времената на някогашните майсторски гилдии и ги съпоставим с днешните измерения…

 

Стачка в Холивуд

Кевин Бейкън

 

Битието определя съзнанието

В този впечатляващ брой членове влизат не само актьори, но и радио говорители, модели, състезатели в електронните спортове, дори инфлуенсъри. По принцип обединението покрива само територията на САЩ, но е ясно, че влиянието му е свързано със сектори, чиито резултати после достигат целия свят.

А стачката си се оказа съвсем сериозна – членовете на синдиката нямат право да се снимат във филми, реклами, да участват в представяния, докато протестът не бъде прекратен. Изключения се правят само за учебни филми, благотворителни кампании и обществени каузи.

Колко са единни актьорите? При гласуването дали трябва да се стигне до стачка в началото на юни 97,91% подкрепиха решението. Да, далеч не всички ваши любими звезди са се изказали по темата, но и малцина си позволяват да влязат в ролята на стачкоизменници.

Що се отнася до сценаристите, те се боят, че всяка добра тяхна идея лесно може да бъде развита от генеративните алгоритми и да не получат нищо. Докато все още в света на изкуствения интелект говорим за генералните рамки и концепции, ето че тук става дума за много конкретни приложения.

 

Умирай трудно

Разбира се, голяма част от такъв тип преговори остават зад медийния параван. Съвсем нормално е, особено в маркетинговото царство, каквото е Холивуд, темите на спора да опират до… пари, докато само във фокуса на прожекторите да става дума за правила.

Продуцентите обаче не отричат, че именно алгоритмите са сред спорните теми. От средата на юли не спира да се трупа предълъг списък с мащабни продукции (от продълженията на „Аватар“, „Гладиатор“, „Мортал Комбат“ и „Топ гън“ до впечатляващи нови проекти), отложени или блокирани заради стачката.

„Не мисля, че AMPTP осъзнава колко силно сме готови да се борим“, казва членът на SAG-AFTRA и актриса Ласи Мосли. „Те си мислят, че ще ни изчакат и ще уморят хората от глад, за да ни мотивират да се върнем на масата. Но те са луди, защото ние сме свикнали да живеем без пари“. Холивудските артисти, наистина ли?

„Те не разбират, че никой не се занимава с тази индустрия, без да има сърце и без да иска да постигне една по-дълбока цел: да се свързва с хората. Компютърът не може да пресъздаде това, което правим“, смята актрисата. Допускам, че Ласи има какво да научи в процеса на преговори от проф. Янка Такева.

 

Стачка в Холивуд

 

Аватар

Със сигурност още нещо, което драстично се промени от времената на предишния договор, е възходът на стрийминг платформите за сметка на традиционните кино и телевизионни продукти. Това промени цялата система, що се отнася до начина на финансиране, организацията, това кой определя правилата. За сметка на билетите за кино и телевизионните реклами дойдоха абонаментите на зрители.

„Бизнес моделът в Холивуд се промени заради стрийминга, цифровото съдържание и изкуствения интелект. Това е исторически момент. Ако сега не се противопоставим твърдо, всички ще имаме проблеми, ще бъдем изложени на риск да бъдем заменени от машини и от компании, които се грижат повече за „Уолстрийт“, отколкото за вас и вашите семейства“, казва Фран Дрешър, президент на SAG-AFTRA. Тя е актриса, мярка се в „Треска в събота вечер“, популярна е от сериала „Гувернантката“, историята ѝ е прелюбопитна в личен и професионален план.

То, плащането, винаги е субективно. Има много класации, според една от тях Брус Уилис е най-скъпоплатеният актьор през последните 20 години заради един-единствен филм, според друга е Киану Рийвс, няколко години начело на ежегодните класации е самият Дуейн Джонсън – Скалата. Сигурен съм, че има много какво да научат от тях хора като Чарли Чаплин или Апостол Карамитев, що се отнася до актьорското майсторство и все пак… Скалата си е Скала, може да изглежда като генериран от алгоритми, но не е така, него снимат насочените камери, а не е напълно виртуален герой, каквито очевидно ще има все повече.

 

Освен оковите си

Договорите, по които се водят преговори, са доста мащабни и макар погледите да са вперени в ограниченията за изкуствения интелект, още доста са спорните точки, по които страните не могат да се споразумеят.

Синдикатът например настоява за форма на овъзмездяване на базата на гледанията на съответната продукция в стрийминг платформите. Иска еднакви заплащания за актьорите в различните краища на САЩ. Както и редица по-дребни претенции, например актьорите, които сами се грижат за прическата и грима си, да бъдат компенсирани с минимум $35. Едно от нововъведенията, с които двете страни са съгласни, е второстепенните актьори да получават предизвестие поне 48 часа по-рано, ако ще присъстват на голи или сексуални сцени.

Така или иначе, на преден план излизат приложенията на изкуствения интелект. Актьорът от сериала „Наследство“ Браян Кокс разказва на един от протестите как му показали видео със сцени, които никога не е играл, а са изглеждали толкова истински. „Изкуственият интелект Браян Кокс дори имитираше животни. Никога през живота си не съм се превъплъщавал в животно, по дяволите. Днес вече никой не може да се спаси от това и е време да го спрем“.

Джордж Клуни, който подкрепя протеста от първа линия, казва, че днес много от актьори и писателите са изгубили възможността да си изкарват прехраната. „Това е повратна точка за нашата индустрия. За да може тя да оцелее, това трябва да се промени. За актьорите тази битка едва започва“.

 

Стачка в Холивуд

 

Опиум за народа

Стачката в някакъв момент ще приключи. В такива преговори винаги, рано или късно, се намира взаимно изгодното решение. Имаме ги у нас, спомнете си „Тютюн“ или дори учителската стачка от началото на века, родила прословутия призив „Да разтуряме седянката“.

И, все пак, по-големи са въпросите, които това събитие подчертава.

  • Как ще изглежда забавлението на бъдещето?
  • Само хората ли могат да творят днес?
  • Могат ли изкуствените ограничения да решат проблемите?
  • Кои са професиите на бъдещето?
  • Какво ще правим с времето, освободено ни от технологиите? Дали не е време за повече почивка?
  • Дошъл ли е моментът за безусловния базов доход?
  • Къде е редно да поставим предела на алгоритмите?

 

От отговорите зависи бъдещето ни като цивилизация…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация

Най-новите:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
Share This