Трябва ли роботът да ни е роб?
Робономиката се задава с пълна сила и от нея ще спечелят най-много онези, които се адаптират навреме. Напредъкът в изкуствения интелект, роботиката и други технологични направления бавно, но необратимо променя живота ни, за което често става дума в Дигитални истории. Проф. Станислав Иванов е сред учените, които имат прелюбопитни изследвания именно в тази посока. Макар да преподава дълги години в сферата на туризма, постепенно той насочва интереса си към задаващите се икономически промени като резултат от технологиите. Главен редактор е на две научни списания, създател на изследователския институт „Зангадор“, носещ прякора на прословутия му дядо. За идващата робономика ще си говорим, за вълнуващото бъдеще и големите въпроси, които то ни поставя. За това как българите делегираме днес на роботите същите права и задължения, които свързваме с робството. За неизбежното въвеждане на безусловния базов доход и неочакваните промени, които се задават. Нека заедно да надникнем в бъдещето!
02Нямате работа?!
Темата за работните места, които ИИ вече завзема, тепърва излиза на дневен ред. Как точно технологията ще промени професиите? Кого ще замени и какви нови поприща ще създаде? Ще остане ли изобщо работа за хората? Дали не е време да помислим за въвеждането на безусловен базов доход?
03Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?
„Съществуват два начина да осмислим настоящата ситуация. Първият е чрез проекция на познатото. Досега най-трансформиращите технологии, създадени от човечеството, са служили за усъвършенстване или стимулиране на телесните ни способности. (…) Явява ли се ИИ просто още едно продължение на човешките способности? Вторият начин на осмисляне предполага, че този път ситуацията е различна – че ИИ притежава уникални качества, които не се свеждат просто до надграждане на човешки способности. В рамките на няколко десетилетия, чрез инженерна намеса, ще се създаде аналог на това, което еволюцията е изграждала в продължение на хилядолетия – а именно човешкия мозък: последния орган, останал за неорганично възпроизвеждане или преосмисляне.“ Не просто живеем в динамични времена, в които като хора не успяваме да настигнем напредъка на технологиите. Намираме се във време, в което именно технологиите ни карат да започнем отначало. Налага се да предефинираме много от определенията и системите, които изграждат живота ни – от демокрацията и капитализма до изкуството и творчеството. Не ви го казвам аз, а добрият стар Хенри Кисинджър, който на всичкото отгоре изпраща посланията си за бъдещето и изкуствения интелект… от отвъдното. Наскоро излезе на български последният труд на една от личностите – символи на ХХ век; на човека, на когото до голяма степен дължим това, че студената война си остана такава, а не се превърна в Трета световна. „Генезис – изкуственият интелект, надеждата и човешкият дух“ събира изключително важни възгледи на Кисинджър за бъдещето, в което вече живеем. Представям ви 14 от акцентите, дано те са повод най-сетне да започнем закъснелия обществен разговор за бъдещето на човечеството в ерата на напредналите технологии и изкуствения интелект.
04„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“
Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието? Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство. Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“. Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори. Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?
05Джефри, който даде мозък на компютъра
Невронни мрежи, изкуствен интелект… повтаряме тези определения всеки ден, без да се замисляме колко са свързани те с идеята софтуерът да наподоби човешкия мозък. Това съвсем не е случайно, асоциацията е логична. Първи успява не просто да се сети за нея, а и да я приложи днешният ни герой, един от най-големите учени на нашето време. На Джефри Хинтън дължим огромна част от напредъка, който имаме днес в областта на така актуалния изкуствен интелект.
06Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?
„Съвсем скоро физическата работа ще е само въпрос на избор“, убеден е Мъск. През септември се очаква да бъде представена първата версия на Оптимус – робота, който според неговия създател има потенциала да се превърне в по-голям бизнес дори от „Тесла“. Обещанията са до 2 години той да навлезе масово и да „освободи“ хората от редица задължения. Какво още си струва да знаем за Оптимус?
