Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?

юни 28, 2022 | Технологии

Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?

28 юни 2022 | Технологии

Технологична революция или стрелба в тъмното?

Оптимус е роботът, който Мъск обеща, че ще поеме всички досадни и опасни физически задачи, извършвани от човека. При това съвсем скоро, очаква се пилотният вариант да е готов през септември. И, както винаги, когато става дума за плановете на този авантюрист, амбициите са огромни.

Какво обаче се крие зад тази идея? Трябва ли някои професии да се боят за работното си място? И как ли се вписва проектът в контекста на останалите му революционни начинания, като например този за мозъчните импланти „Неуралинк“?

Оптимус идва и се очертава като една от забележителните технологии, появили се много по-рано, отколкото бихме предположили, че е възможно.

 

 

Лакомство или пакост?

Това се питаме всеки път, когато Мъск обяви поредния си мащабен проект. Безспорно най-голямата технологична личност на нашето време редува изумителните успехи и очевидните блъфове. Достатъчно е да споменем от една страна изстрелването на чакания с десетилетия американски космически кораб и революцията в мобилността „Тесла“ и от друга – отдавна прокламираните подземни мрежи от тунели, които ще ни спасят от задръстванията и пътуването до Марс, което отдавна трябваше да е факт.

През последните години сред факторите за това как да „четем“ новините, идващи от него, се оказаха и пазарните спекулации. Човекът, който в късни доби можеше да кани на дуел президенти, с една дума въздига и срива акции. И си играе с цената на „Туитър“ както момченце с кученце.

Оптимус обаче може да се окаже нещо доста по-важно, на фона на малкото внимание, което му обърнаха медиите, погълнати от толкова много актуални световни новини.

 

 

Служител на месеца

„Изненадах се, че хората не осъзнаха мащаба и важността на тази програма“, каза Мъск през април тази година, малко след като бяха обявени повече подробности по проекта.

А последната новина – че прототипът ще бъде готов преди края на септември тази година, съвпадна с друго заявление на Мъск: че заради лошата икономическа обстановка планира да съкрати 10% от служителите на „Тесла“. Като вземем предвид, че днес това е най-високо капитализираната автомобилна компания… става дума за доста хора. Странно е и на фона на постоянните му заявления, че хората не стигат, че постоянно се търсят още специалисти.

Че генералният ни проблем като цивилизация е ниската раждаемост…

Връзката между двете е очевидна, заявена беше още при първата информация за създаването на Оптимус.

Когато за първи път беше обявено създаването му – през август 2021-а, трябваше да се казва Тесла бот. После получи доста по-личното си сегашно название и изведнъж се оказа, че проектът е огромен приоритет.

 

 

Приятно ми е, Оптимус!

„Съвсем скоро физическата работа ще е само въпрос на избор. Още ще можете да я вършите, но само ако имате желание“, убеден е Мъск. И това ще стане именно благодарение на проекти като Оптимус, чиято цел е да поеме неблагодарната част от човешките задачи. Именно затова е избрана формата на хуманоид.

Нашият бъдещ приятел ще е висок 173 см при тегло 57 килограма. Доста кльощав като за средния си ръст, очевидно без склонност към напълняване. Ще бъде изграден от възможно най-леки материали.

Ще може да носи 20 килограма полезен товар, да вдига 60 кг, ще се движи с почти пешеходната скорост от 8 км/ч.

На „лицето“ ще има дисплей, на който да се показва всякаква полезна информация.

Сигурен съм, че вече се питате: а какво ще се случва там, където е мозъкът? Каква автономност и какви опити за наподобяване на човешкото поведение се задават?

Засега амбициите са в съвсем друга посока. Изкуственият интелект, който ще контролира Оптимус, ще му помага само да се ориентира в пространството и да изпълнява поставените чисто физически задачи, нищо повече. Той ще може да сглобява отделни части, да пренася, да подрежда.

 

 

Оптимистична теория

„Всеки, който е по-наблюдателен и слуша внимателно, ще оцени, че Оптимус има потенциала един ден да надмине бизнеса с превозни средства“, казва Мъск. Нека припомним, че става дума за същия бизнес, който го направи не просто най-богатия човек на Земята, но и най-богатия, живял някога. За първата четвърт на 2022-а компанията има приходи от 16,9 милиарда долара. Тоест: амбициите, свързани с Оптимус и наследниците му, са сериозни.

Показателен факт, че роботът се превръща в приоритет е също решението да се ускори развитието му за сметка на забавянето на друг дълго прокламиран проект – за автономните камиони „Сайбъртрак“.

„Тесла“ и в момента е най-голямата компания за роботика в света“, казва Мъск. „Нашите автомобили по същество са полу самоуправляеми роботи на колела“.

 

 

Оптимизации

И в това има доста логика. Компанията разработва иновативни собствени чипове, също и изкуствен интелект, които се използват за автомобилите. Според техния създател те могат лесно да се преработят така, че да управляват и хуманоиден робот.

Плюс суперкомпютър на име Доджо, чиято задача е да тренира дълбоките невронни мрежи, които да осъществяват напълно автономното шофиране. Ето, че вече му намериха и друга, доста важна задача.

Ако прогнозите на най-богатия човек се сбъднат, „Тесла“ наистина има потенциала да се превърне не в просто колосална фирма, а в гигант, какъвто не е съществувал.

Разбира се, както стана дума, винаги си струва да имаме едно наум с все още младежкия оптимизъм на 50-годишния Мъск. Той често е склонен да обявява нереалистични цели, но също толкова често е склонен и да изпълнява по невероятен начин гръмки обещания.

 

 

Железобетон

Колко точно добър е Оптимус, ще разберем съвсем скоро. „Робот от хората за хората“, го наричат маркетинговите материали.

„За момента няма от какво да се боим“, обещава Мъск. „На механично ниво, можете да надбягате Оптимус, а най-вероятно засега ще сте и по-силни от него“.

Разбира се, ако се върнем само 5 години назад, можем да чуем същия герой да казва, че „ИИ е най-големият риск, пред който сме се изправяли като цивилизация. Най-голямата опасност за съществуването на хората по начин, по който не са автомобилните, самолетните катастрофи и лошата храна“.

„Оптимус е създаден, за да е дружелюбен, да се движи през свят, изграден за хора“, гарантира „татко“ му.

Първите версии ще са ограничени така, че да изпълняват по една задача и идеята им е да се включат веднага в работния процес на фабриките „Тесла“. После ще продължи разработката, така че всеки Оптимус да може да изпълнява най-различни задачи. Съответно почти всяка компания ще се радва да има колкото е нужно Оптимуси, които да вършат човешката работа. Както обикновено, една от целите е ниската цена. Мъск не се ангажира с конкретни суми, но обещава, че хуманоидът „ще струва по-евтино от автомобил“.

 

 

Моем да носим

„Тези роботи не идват, за да ни изхвърлят от обичайните човешки професии“, обещава Мъск. „Те ще се захванат само с най-скучните задачи, онези дейности, които са повтарящи се, монотонни или пък опасни. А за нас ще останат по-интересните…“ Сами разбирате, тази дефиниция е доста условна.

И какво, иде краят на обявите за „студенти хамали“? На „кърти, чисти, извозва“? Що за скучно бъдеще!

„Да, трябва да сме готови за този момент и да помислим за някаква форма на безусловен базов доход“, смята и Мъск. „Само че няма нужда да бързаме, защото роботът все още не работи“.

През 2023-а най-богатият човек на Земята обещава вече да имаме вариант на Оптимус, „който да върши нещо полезно“, а истинският бум да настъпи в рамките на следващите две години.

Как ли всичко това ще промени пазара на труда? Когато имаме за все повече от човешките задачи работна „ръка“, която не се уморява, не боледува, няма синдикални изисквания? Поне в напредналите държави наистина като че ли се задават сериозни турбуленции.

 

 

Кръжок „Сръчни ръце“

„Разбира се, трябва да сме внимателни всичко това да не се изроди в антиутопия“, признава Мъск. „Мисля, че едно от важните неща е, роботът да има локален централен чип, чийто софтуер да не може да се обновява безжично. Трябва да имаме и заложена ясна команда – винаги, когато някой каже „Стоп!“, да е сигурно, че роботът ще спре, независимо какво прави в момента“.

Допускам, знаете, че трябва да се внимава, когато данайците дават своите дарове. Е, и с прекалено богатите хора е така, Мъск е класически пример в тази посока. Никой не може да оспори огромния му принос във все повече области. Но също и желанието да решава вместо всички ни кое е важно и как трябва да бъде направено. Дори когато става дума за екзистенциални теми, които формират бъдещето ни.

Нека все пак посрещнем с оптимизъм Оптимус. Аз лично бих му бил благодарен, ако ни спаси от миенето на чинии, на прозорци и други безспорно досадни задачи. Или пък да го научим да реже салата. Докато останалите големи въпроси от бъдещето идват, със или без него…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората, или ще превърне света в дигитален концлагер?...

повече информация
Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече...

повече информация
„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е...

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така. Няма да се уморя да повтарям,...

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Не изпускай автобуса! За ползата от отворените данни

Не изпускай автобуса! За ползата от отворените данни

Щом настане есен, София започва да се задъхва от трафика на стотиците хиляди коли, за които не е подготвена. А всички ние започваме да си задаваме почти риторичния въпрос дали няма как това да се промени? Повече хора да ползват градския транспорт, колелата си… Ползите от това ги знаем много добре.
Градският транспорт, уви, често е неудобен. Макар уж да е свързан с най-модерните онлайн платформи, това не ни помага достатъчно. Казвам го от първо лице, като човек, който се придвижва с колело, с автобус и едва когато е неизбежно се качва на автомобила.
Платформи като Google Maps са безценни за това да планираш маршрута си, но… почти винаги дават неточни данни кога ще дойде следващият автобус. Не ти казват дали ще е препълнен до шушка, дали няма да е мръсен и неподдържан, дали шофьорът му ще те изчака ведро, или ще се окаже киселяк, готов да хлопне вратата под носа ти.
Това обаче може да се промени и тук отново на помощ идват технологиите. Идеята за отворените данни може да се окаже безценна в това София (а и не само) да се „отпуши“ и да започне да диша. Как? Ще разберете от прелюбопитната история на колегите ми програмисти от фирма „Кодексио“.

повече информация
Apollo ex machina. Включете се в конкурса за поезия, генерирана с ИИ!

Apollo ex machina. Включете се в конкурса за поезия, генерирана с ИИ!

Включете се в Apollo ex machina – първия български конкурс за генерирана поезия, организиран от Дигитални истории и издателство Scribens!
Няма ограничения за тематиката и дължината. Единственото изискване е да участвате със стихове, които сте създали с помощта на ИИ. Можете да изпратите до 3 произведения, срокът е 1 декември 2025 г.
Победителят ще получи награда от 300 лв., избрани книги очакват заслужилите второ и трето място, а най-добрите стихове ще бъдат издадени в стихосбирка от Scribens!
Ще ги избере авторитетно жури: поетите Петър Чухов, Бойко Ламбовски и Виолета Кунева, управителят на Scribens Георги Гаврилов и създателят на Дигитални истории Георги Караманев.

повече информация
Що за „човек“ е ИИ? Психологически експеримент

Що за „човек“ е ИИ? Психологически експеримент

Каним четири най-популярни ИИ модела в кабинета на психолога, за да проверим какви „личности“ ще се окажат!
Властни или податливи на влияние, чувствителни или прагматични? Какви са по „характер“ GPT-5, Claude Opus 4.1, Gemini 2.5 Pro и o3?
Този експеримент може да ни каже много!

повече информация

Най-новите:

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер? Вашето мнение е изключително важно и ще съм благодарен от сърце, ако го споделите в кратка анкета! Очакват ви и награди – избрани книги!
Отговорите се събират до 31 декември. Можете да изберете въпросите, на които да отговорите. Анкетата е анонимна.
Всяко попълване, всяко споделяне е безценна помощ за това да видим как се отнасяме днес към голямата технологична тема на нашето време!

повече информация
Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече са „стъпвали“ на нашия спътник, летят и на хиляди спътници в орбита.
Петко Динев през 90-те заминава за Флорида, където започва работа в НАСА. После създава своя компания, която се откроява на световно ниво с опита си в създаването на промишлени камери.
Пътят му тръгва от Казанлък – той е първият български златен медалист по физика и ученик на знаменития Теодосий Теодосиев – Тео. Гостът ни е и сред главните герои в новия документален филм „Социално силните“, даващ думата на златните медалисти от школата на Тео.
Как човек случайно стига до НАСА? Как един учен създава компания, превърнала се в световен еталон в своята индустрия? Как можем да променим това, че днес половината ученици от гимназията, която е завършил, не успяват да изкарат и тройка на матурата по математика? Как да превърнем науката в мода и да дадем шанс на технологиите? Как да наваксаме изоставането си като хора от огромното им развитие? Огромни въпроси имаме да обсъждаме с този изключителен събеседник.
„Да, живеем в интересни времена. Даже може би твърде интересни. Аз не мисля, че сме стигнали предела на технологиите. Мисля, че сме още в увертюрата…“

повече информация
„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Има ли място за поезия в епохата на TikTok и изкуствения интелект? Как да върнем това изкуство на заслужения пиедестал? Могат ли и трябва ли да бъдат инфлуенсъри днешните поети? Плашещо или мечтано е времето, в което изкуственият интелект вече не може да бъде разделен от поезията?
Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е днешният ни гост. Освен член на журито на конкурса, той е и управител на издателство Scribens, което ще издаде в стихосбирка най-добрите стихове от него.
Георги Гаврилов е поет и… физик. Създава издателство Scribens, за да дава шанс на млади български автори да стигнат до читателите си.

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така.
Няма да се уморя да повтарям, че ти си това, което четеш. В навечерието на Деня на будителите изпратих на 30 забележителни за мен личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.
Получих цели 20 отговора, като днес имам удоволствието да ви представя втората половина от отговори (първата е тук)! Отново ще отбележа, че не са групирани по определена логика, защото се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.
Приятно четене!

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или отвращение, с нетърпение за бъдещето или опит да останем в миналото.
Колко обаче са различни нещата и докъде ще стигнат?
Джемал Ахмедов ще ни покаже отговорите на 29 ноември в уъркшопа на conf.ai. Той ще впрегне ИИ агентите, които ще заработят като цял софтуерен екип.
Преди това обаче е време да поговорим. За хаотичното настояще и неясното бъдеще на софтуерния свят в годините на напредналия изкуствен интелект. „Винаги ще имаме човек в процеса по създаване на софтуер“, казва Джемал. Така ли е наистина?

повече информация
Share This