Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?

юни 28, 2022 | Технологии

Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?

28 юни 2022 | Технологии

Технологична революция или стрелба в тъмното?

Оптимус е роботът, който Мъск обеща, че ще поеме всички досадни и опасни физически задачи, извършвани от човека. При това съвсем скоро, очаква се пилотният вариант да е готов през септември. И, както винаги, когато става дума за плановете на този авантюрист, амбициите са огромни.

Какво обаче се крие зад тази идея? Трябва ли някои професии да се боят за работното си място? И как ли се вписва проектът в контекста на останалите му революционни начинания, като например този за мозъчните импланти „Неуралинк“?

Оптимус идва и се очертава като една от забележителните технологии, появили се много по-рано, отколкото бихме предположили, че е възможно.

 

 

Лакомство или пакост?

Това се питаме всеки път, когато Мъск обяви поредния си мащабен проект. Безспорно най-голямата технологична личност на нашето време редува изумителните успехи и очевидните блъфове. Достатъчно е да споменем от една страна изстрелването на чакания с десетилетия американски космически кораб и революцията в мобилността „Тесла“ и от друга – отдавна прокламираните подземни мрежи от тунели, които ще ни спасят от задръстванията и пътуването до Марс, което отдавна трябваше да е факт.

През последните години сред факторите за това как да „четем“ новините, идващи от него, се оказаха и пазарните спекулации. Човекът, който в късни доби можеше да кани на дуел президенти, с една дума въздига и срива акции. И си играе с цената на „Туитър“ както момченце с кученце.

Оптимус обаче може да се окаже нещо доста по-важно, на фона на малкото внимание, което му обърнаха медиите, погълнати от толкова много актуални световни новини.

 

 

Служител на месеца

„Изненадах се, че хората не осъзнаха мащаба и важността на тази програма“, каза Мъск през април тази година, малко след като бяха обявени повече подробности по проекта.

А последната новина – че прототипът ще бъде готов преди края на септември тази година, съвпадна с друго заявление на Мъск: че заради лошата икономическа обстановка планира да съкрати 10% от служителите на „Тесла“. Като вземем предвид, че днес това е най-високо капитализираната автомобилна компания… става дума за доста хора. Странно е и на фона на постоянните му заявления, че хората не стигат, че постоянно се търсят още специалисти.

Че генералният ни проблем като цивилизация е ниската раждаемост…

Връзката между двете е очевидна, заявена беше още при първата информация за създаването на Оптимус.

Когато за първи път беше обявено създаването му – през август 2021-а, трябваше да се казва Тесла бот. После получи доста по-личното си сегашно название и изведнъж се оказа, че проектът е огромен приоритет.

 

 

Приятно ми е, Оптимус!

„Съвсем скоро физическата работа ще е само въпрос на избор. Още ще можете да я вършите, но само ако имате желание“, убеден е Мъск. И това ще стане именно благодарение на проекти като Оптимус, чиято цел е да поеме неблагодарната част от човешките задачи. Именно затова е избрана формата на хуманоид.

Нашият бъдещ приятел ще е висок 173 см при тегло 57 килограма. Доста кльощав като за средния си ръст, очевидно без склонност към напълняване. Ще бъде изграден от възможно най-леки материали.

Ще може да носи 20 килограма полезен товар, да вдига 60 кг, ще се движи с почти пешеходната скорост от 8 км/ч.

На „лицето“ ще има дисплей, на който да се показва всякаква полезна информация.

Сигурен съм, че вече се питате: а какво ще се случва там, където е мозъкът? Каква автономност и какви опити за наподобяване на човешкото поведение се задават?

Засега амбициите са в съвсем друга посока. Изкуственият интелект, който ще контролира Оптимус, ще му помага само да се ориентира в пространството и да изпълнява поставените чисто физически задачи, нищо повече. Той ще може да сглобява отделни части, да пренася, да подрежда.

 

 

Оптимистична теория

„Всеки, който е по-наблюдателен и слуша внимателно, ще оцени, че Оптимус има потенциала един ден да надмине бизнеса с превозни средства“, казва Мъск. Нека припомним, че става дума за същия бизнес, който го направи не просто най-богатия човек на Земята, но и най-богатия, живял някога. За първата четвърт на 2022-а компанията има приходи от 16,9 милиарда долара. Тоест: амбициите, свързани с Оптимус и наследниците му, са сериозни.

Показателен факт, че роботът се превръща в приоритет е също решението да се ускори развитието му за сметка на забавянето на друг дълго прокламиран проект – за автономните камиони „Сайбъртрак“.

„Тесла“ и в момента е най-голямата компания за роботика в света“, казва Мъск. „Нашите автомобили по същество са полу самоуправляеми роботи на колела“.

 

 

Оптимизации

И в това има доста логика. Компанията разработва иновативни собствени чипове, също и изкуствен интелект, които се използват за автомобилите. Според техния създател те могат лесно да се преработят така, че да управляват и хуманоиден робот.

Плюс суперкомпютър на име Доджо, чиято задача е да тренира дълбоките невронни мрежи, които да осъществяват напълно автономното шофиране. Ето, че вече му намериха и друга, доста важна задача.

Ако прогнозите на най-богатия човек се сбъднат, „Тесла“ наистина има потенциала да се превърне не в просто колосална фирма, а в гигант, какъвто не е съществувал.

Разбира се, както стана дума, винаги си струва да имаме едно наум с все още младежкия оптимизъм на 50-годишния Мъск. Той често е склонен да обявява нереалистични цели, но също толкова често е склонен и да изпълнява по невероятен начин гръмки обещания.

 

 

Железобетон

Колко точно добър е Оптимус, ще разберем съвсем скоро. „Робот от хората за хората“, го наричат маркетинговите материали.

„За момента няма от какво да се боим“, обещава Мъск. „На механично ниво, можете да надбягате Оптимус, а най-вероятно засега ще сте и по-силни от него“.

Разбира се, ако се върнем само 5 години назад, можем да чуем същия герой да казва, че „ИИ е най-големият риск, пред който сме се изправяли като цивилизация. Най-голямата опасност за съществуването на хората по начин, по който не са автомобилните, самолетните катастрофи и лошата храна“.

„Оптимус е създаден, за да е дружелюбен, да се движи през свят, изграден за хора“, гарантира „татко“ му.

Първите версии ще са ограничени така, че да изпълняват по една задача и идеята им е да се включат веднага в работния процес на фабриките „Тесла“. После ще продължи разработката, така че всеки Оптимус да може да изпълнява най-различни задачи. Съответно почти всяка компания ще се радва да има колкото е нужно Оптимуси, които да вършат човешката работа. Както обикновено, една от целите е ниската цена. Мъск не се ангажира с конкретни суми, но обещава, че хуманоидът „ще струва по-евтино от автомобил“.

 

 

Моем да носим

„Тези роботи не идват, за да ни изхвърлят от обичайните човешки професии“, обещава Мъск. „Те ще се захванат само с най-скучните задачи, онези дейности, които са повтарящи се, монотонни или пък опасни. А за нас ще останат по-интересните…“ Сами разбирате, тази дефиниция е доста условна.

И какво, иде краят на обявите за „студенти хамали“? На „кърти, чисти, извозва“? Що за скучно бъдеще!

„Да, трябва да сме готови за този момент и да помислим за някаква форма на безусловен базов доход“, смята и Мъск. „Само че няма нужда да бързаме, защото роботът все още не работи“.

През 2023-а най-богатият човек на Земята обещава вече да имаме вариант на Оптимус, „който да върши нещо полезно“, а истинският бум да настъпи в рамките на следващите две години.

Как ли всичко това ще промени пазара на труда? Когато имаме за все повече от човешките задачи работна „ръка“, която не се уморява, не боледува, няма синдикални изисквания? Поне в напредналите държави наистина като че ли се задават сериозни турбуленции.

 

 

Кръжок „Сръчни ръце“

„Разбира се, трябва да сме внимателни всичко това да не се изроди в антиутопия“, признава Мъск. „Мисля, че едно от важните неща е, роботът да има локален централен чип, чийто софтуер да не може да се обновява безжично. Трябва да имаме и заложена ясна команда – винаги, когато някой каже „Стоп!“, да е сигурно, че роботът ще спре, независимо какво прави в момента“.

Допускам, знаете, че трябва да се внимава, когато данайците дават своите дарове. Е, и с прекалено богатите хора е така, Мъск е класически пример в тази посока. Никой не може да оспори огромния му принос във все повече области. Но също и желанието да решава вместо всички ни кое е важно и как трябва да бъде направено. Дори когато става дума за екзистенциални теми, които формират бъдещето ни.

Нека все пак посрещнем с оптимизъм Оптимус. Аз лично бих му бил благодарен, ако ни спаси от миенето на чинии, на прозорци и други безспорно досадни задачи. Или пък да го научим да реже салата. Докато останалите големи въпроси от бъдещето идват, със или без него…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти,...

повече информация
„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на...

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

След броени дни се задават 7-ите поредни избори за Народно събрание само в рамките на 3 години. Вероятно е активността да е още по-ниска от рекордите, които не спираме да подобряваме, по всичко изглежда, че в Парламента ще влязат още повече партии.
Как да излезем от омагьосания кръг? Защо политиката у нас се превърна в толкова неблагодарно и непрестижно занимание? Къде са лидерите, които да ни вдъхновяват и за които да гласуваме с гордост, а не като за най-малкото зло? Къде са програмите, идеите, визионерството? Ясните политически позиции, принципите… Толкова ли е трудно в крайна сметка?
Разбира се, отговорите е редно да дават специалистите – политолози, социолози, общовойскови коментатори с важни гледни точки. И те ги дават всяка сутрин по телевизиите и целодневно онлайн, но всичко резултира в чесане на езици и допълнително разделяне, подпомогнато от технологиите.
Така че избирам да дам думата на два безспорни авторитета – Бай Ганьо, който така и не иска да си отиде – ще се убедите по цитатите, с които Алеко ни разказва толкова много за политиката по нашите ширини и отношението към нея. И, разбира се, на ChatGPT, чиято най-нова версия обещава да е още по-добра и близка до човешките отговори.

повече информация
Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Мнението ви е важно! През последните години се разделяме в крайности и шаблони в отношението си към технологиите. А изкуственият интелект се превръща във водеща тема, за която всеки има какво да каже.
Как смятате – дали изкуственият интелект е неоправдан медиен шум, или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер?
Сега е моментът да кажете какво мислите по темата!
Смятам, че е важно да разберем какво е отношението към ИИ на колкото може повече хора. Ще съм ви благодарен, ако попълните 20 бързи въпроса, нужни са ви само 5 минути.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация

Най-новите:

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти, чрез които машините могат да заменят 1/3 от работните места на планетата в близкото бъдеще. При това без да се раждат нови професии, както е било винаги досега. Да, технологичният напредък в тази област понякога изглежда като научна фантастика, само че той вече е тук, както ще стане ясно от разговора с днешния ни дигитален гост.
Петър Петров се занимава професионално с въвеждането на изкуствения интелект в практиката. Той е начело на ИИ екипа в Eleven VC – фонда, обединяващ някои от най-обещаващите български стартъп компании, сред които е и първият български еднорог – Payhawk. Неотдавна излезе първата му книга – „Изкуствен интелект: душа и силиций“.
Как да счупим клишетата и да започнем важния диалог за бъдещето, именно разговора, заради който съществува и този сайт? Как да се подготвим за непосредственото бъдеще, в което изкуственият интелект променя толкова много области от живота и ни изправя пред немислими доскоро предизвикателства?

повече информация
Уордът на свободния интернет

Уордът на свободния интернет

„Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“. И всеки ще бърза да те поправи, да влезе в спор, нали така?
Именно това гласи „законът на Кънингам“, прелюбопитно правило за това как ни е променила комуникацията онлайн. Но кой е този Кънингам? Интересна и поучителна е неговата история. Един от пионерите на демократичния интернет, той проправя пътя на Уикипедия и системите за споделяне на мнения онлайн. А ако сте се чудили откъде идва името на свободната енциклопедия, измисля го именно той след неочаквана случка.
Огромен е приносът на днешния ни герой за начина, по който разработваме софтуер. Освен че е сред създателите на Аджайл манифеста, формулирал основите на днешната IT индустрия, Уорд Кънингам е автор на използвани навсякъде в наши дни концепции като технологичния дълг или екстремно програмиране.
Въпреки това днес за него ще намерите броени редове онлайн, които се повтарят. Ето защо е време да се заровим в историята на един от пионерите, прелюбопитните образи, застанали от светлата страна на технологичния свят. Онези, благодарение на които интернет все още е свободна платформа. В която въпреки неспиращата и задълбочаваща се доминация на гигантите, винаги има място за мнението на всеки…

повече информация
„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на Дигитални истории. Този път давам думата на цели 7 души около 20-те си години, които са се насочили към съвсем различна професия, но и са се задълбали в днешните възможности на алгоритмите. Gen Z, както наричат на запад родените в началото на новия век, определено имат какво да ни кажат.
Колко пъстри Дигитални истории има… Миналата даде думата на току-що завършилия докторантура 88-годишен Петър Шойлев, тази – на младите. 
„От ръкопис до алгоритъм“ се казва излязлата преди няколко месеца книга, която събира важни гледни точки за изкуствения интелект (сред които дори и тази на самия него). Тя беше създадена като студентски проект в майсторския клас на специалността „Книгоиздаване“ в Софийския университет. Начело с преподавателя си д-р Георги Александров днешните ми гости подготвиха завършено издание, минавайки по всички стъпки на създаването му. А книгата беше представена на събитие в журналистическия факултет, на което имах огромната чест да кажа няколко думи като гост, избран от самите студенти. С това започна разговорът ни по важните теми на днешния ден. А ето как продължава в един блиц разговор с много събеседници…
Защо младежите си представят, че скоро все повече хора ще четат книги? Какво е бъдещето, което те виждат във взаимодействието ни с технологиите? Защо е важно да се замислям, че то е в наши ръце и не изкуственият интелект, а ние сами можем да си създадем най-големите проблеми като цивилизация? Този разговор определено ми даде доста поводи за замисляне…

повече информация
Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика!
Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев?
Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!

повече информация
Един каскадьор срещу хакерите

Един каскадьор срещу хакерите

Кое е по-трудно – да нокаутираш Антонио Бандерас, или да се справиш с кибератаките, насочени към голяма компания? Надали има повече от един човек на света, който да отговори от личен опит на този въпрос. Само днешният ни гост.
Веселин Троянов е участвал като каскадьор в безброй холивудски суперпродукции, снимал се е редом с Джейсън Момоа, Скарлет Йохансон, Гари Олдман, Раян Рейнолдс, Антонио Бандерас.
А днес е начело на българския екип на Check Point – глобална компания за киберсигурност с огромен опит. Докато разработва и своя платформа за инфлуенсъри.
Да, за сигурността ще си говорим и за инцидентите. За риска и предпазливостта. За каскадьорите и зрелищните катастрофи, които може да си осигури всеки, оказал се не достатъчно внимателен онлайн… А може ли изобщо да има безопасност в мрежата?

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни като цивилизация.
Проф. Вихър Георгиев завършва докторантура в Оксфорд, а през последните години в Университета на Глазгоу преподава и води научни изследвания именно в тази област, от която зависи дали ще успеем да минем на следващото ниво. Дали ще намерим следващата парадигма, която ще ни позволи да запазим прословутото експоненциално развитие на изчислителната мощ на компютрите?
Професорът не само помага за създаването на следващото поколение чипове, но и за технологиите, които ще ни помогнат лабораторните изследвания да стигнат дотам, че с малък сензор да можем да научим толкова за жизнените си показатели и болестите в тялото ни, колкото днес не биха могли да ни кажат и най-модерните лаборатории.

повече информация
Share This