Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?

юни 28, 2022 | Технологии

Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?

28 юни 2022 | Технологии

Технологична революция или стрелба в тъмното?

Оптимус е роботът, който Мъск обеща, че ще поеме всички досадни и опасни физически задачи, извършвани от човека. При това съвсем скоро, очаква се пилотният вариант да е готов през септември. И, както винаги, когато става дума за плановете на този авантюрист, амбициите са огромни.

Какво обаче се крие зад тази идея? Трябва ли някои професии да се боят за работното си място? И как ли се вписва проектът в контекста на останалите му революционни начинания, като например този за мозъчните импланти „Неуралинк“?

Оптимус идва и се очертава като една от забележителните технологии, появили се много по-рано, отколкото бихме предположили, че е възможно.

 

 

Лакомство или пакост?

Това се питаме всеки път, когато Мъск обяви поредния си мащабен проект. Безспорно най-голямата технологична личност на нашето време редува изумителните успехи и очевидните блъфове. Достатъчно е да споменем от една страна изстрелването на чакания с десетилетия американски космически кораб и революцията в мобилността „Тесла“ и от друга – отдавна прокламираните подземни мрежи от тунели, които ще ни спасят от задръстванията и пътуването до Марс, което отдавна трябваше да е факт.

През последните години сред факторите за това как да „четем“ новините, идващи от него, се оказаха и пазарните спекулации. Човекът, който в късни доби можеше да кани на дуел президенти, с една дума въздига и срива акции. И си играе с цената на „Туитър“ както момченце с кученце.

Оптимус обаче може да се окаже нещо доста по-важно, на фона на малкото внимание, което му обърнаха медиите, погълнати от толкова много актуални световни новини.

 

 

Служител на месеца

„Изненадах се, че хората не осъзнаха мащаба и важността на тази програма“, каза Мъск през април тази година, малко след като бяха обявени повече подробности по проекта.

А последната новина – че прототипът ще бъде готов преди края на септември тази година, съвпадна с друго заявление на Мъск: че заради лошата икономическа обстановка планира да съкрати 10% от служителите на „Тесла“. Като вземем предвид, че днес това е най-високо капитализираната автомобилна компания… става дума за доста хора. Странно е и на фона на постоянните му заявления, че хората не стигат, че постоянно се търсят още специалисти.

Че генералният ни проблем като цивилизация е ниската раждаемост…

Връзката между двете е очевидна, заявена беше още при първата информация за създаването на Оптимус.

Когато за първи път беше обявено създаването му – през август 2021-а, трябваше да се казва Тесла бот. После получи доста по-личното си сегашно название и изведнъж се оказа, че проектът е огромен приоритет.

 

 

Приятно ми е, Оптимус!

„Съвсем скоро физическата работа ще е само въпрос на избор. Още ще можете да я вършите, но само ако имате желание“, убеден е Мъск. И това ще стане именно благодарение на проекти като Оптимус, чиято цел е да поеме неблагодарната част от човешките задачи. Именно затова е избрана формата на хуманоид.

Нашият бъдещ приятел ще е висок 173 см при тегло 57 килограма. Доста кльощав като за средния си ръст, очевидно без склонност към напълняване. Ще бъде изграден от възможно най-леки материали.

Ще може да носи 20 килограма полезен товар, да вдига 60 кг, ще се движи с почти пешеходната скорост от 8 км/ч.

На „лицето“ ще има дисплей, на който да се показва всякаква полезна информация.

Сигурен съм, че вече се питате: а какво ще се случва там, където е мозъкът? Каква автономност и какви опити за наподобяване на човешкото поведение се задават?

Засега амбициите са в съвсем друга посока. Изкуственият интелект, който ще контролира Оптимус, ще му помага само да се ориентира в пространството и да изпълнява поставените чисто физически задачи, нищо повече. Той ще може да сглобява отделни части, да пренася, да подрежда.

 

 

Оптимистична теория

„Всеки, който е по-наблюдателен и слуша внимателно, ще оцени, че Оптимус има потенциала един ден да надмине бизнеса с превозни средства“, казва Мъск. Нека припомним, че става дума за същия бизнес, който го направи не просто най-богатия човек на Земята, но и най-богатия, живял някога. За първата четвърт на 2022-а компанията има приходи от 16,9 милиарда долара. Тоест: амбициите, свързани с Оптимус и наследниците му, са сериозни.

Показателен факт, че роботът се превръща в приоритет е също решението да се ускори развитието му за сметка на забавянето на друг дълго прокламиран проект – за автономните камиони „Сайбъртрак“.

„Тесла“ и в момента е най-голямата компания за роботика в света“, казва Мъск. „Нашите автомобили по същество са полу самоуправляеми роботи на колела“.

 

 

Оптимизации

И в това има доста логика. Компанията разработва иновативни собствени чипове, също и изкуствен интелект, които се използват за автомобилите. Според техния създател те могат лесно да се преработят така, че да управляват и хуманоиден робот.

Плюс суперкомпютър на име Доджо, чиято задача е да тренира дълбоките невронни мрежи, които да осъществяват напълно автономното шофиране. Ето, че вече му намериха и друга, доста важна задача.

Ако прогнозите на най-богатия човек се сбъднат, „Тесла“ наистина има потенциала да се превърне не в просто колосална фирма, а в гигант, какъвто не е съществувал.

Разбира се, както стана дума, винаги си струва да имаме едно наум с все още младежкия оптимизъм на 50-годишния Мъск. Той често е склонен да обявява нереалистични цели, но също толкова често е склонен и да изпълнява по невероятен начин гръмки обещания.

 

 

Железобетон

Колко точно добър е Оптимус, ще разберем съвсем скоро. „Робот от хората за хората“, го наричат маркетинговите материали.

„За момента няма от какво да се боим“, обещава Мъск. „На механично ниво, можете да надбягате Оптимус, а най-вероятно засега ще сте и по-силни от него“.

Разбира се, ако се върнем само 5 години назад, можем да чуем същия герой да казва, че „ИИ е най-големият риск, пред който сме се изправяли като цивилизация. Най-голямата опасност за съществуването на хората по начин, по който не са автомобилните, самолетните катастрофи и лошата храна“.

„Оптимус е създаден, за да е дружелюбен, да се движи през свят, изграден за хора“, гарантира „татко“ му.

Първите версии ще са ограничени така, че да изпълняват по една задача и идеята им е да се включат веднага в работния процес на фабриките „Тесла“. После ще продължи разработката, така че всеки Оптимус да може да изпълнява най-различни задачи. Съответно почти всяка компания ще се радва да има колкото е нужно Оптимуси, които да вършат човешката работа. Както обикновено, една от целите е ниската цена. Мъск не се ангажира с конкретни суми, но обещава, че хуманоидът „ще струва по-евтино от автомобил“.

 

 

Моем да носим

„Тези роботи не идват, за да ни изхвърлят от обичайните човешки професии“, обещава Мъск. „Те ще се захванат само с най-скучните задачи, онези дейности, които са повтарящи се, монотонни или пък опасни. А за нас ще останат по-интересните…“ Сами разбирате, тази дефиниция е доста условна.

И какво, иде краят на обявите за „студенти хамали“? На „кърти, чисти, извозва“? Що за скучно бъдеще!

„Да, трябва да сме готови за този момент и да помислим за някаква форма на безусловен базов доход“, смята и Мъск. „Само че няма нужда да бързаме, защото роботът все още не работи“.

През 2023-а най-богатият човек на Земята обещава вече да имаме вариант на Оптимус, „който да върши нещо полезно“, а истинският бум да настъпи в рамките на следващите две години.

Как ли всичко това ще промени пазара на труда? Когато имаме за все повече от човешките задачи работна „ръка“, която не се уморява, не боледува, няма синдикални изисквания? Поне в напредналите държави наистина като че ли се задават сериозни турбуленции.

 

 

Кръжок „Сръчни ръце“

„Разбира се, трябва да сме внимателни всичко това да не се изроди в антиутопия“, признава Мъск. „Мисля, че едно от важните неща е, роботът да има локален централен чип, чийто софтуер да не може да се обновява безжично. Трябва да имаме и заложена ясна команда – винаги, когато някой каже „Стоп!“, да е сигурно, че роботът ще спре, независимо какво прави в момента“.

Допускам, знаете, че трябва да се внимава, когато данайците дават своите дарове. Е, и с прекалено богатите хора е така, Мъск е класически пример в тази посока. Никой не може да оспори огромния му принос във все повече области. Но също и желанието да решава вместо всички ни кое е важно и как трябва да бъде направено. Дори когато става дума за екзистенциални теми, които формират бъдещето ни.

Нека все пак посрещнем с оптимизъм Оптимус. Аз лично бих му бил благодарен, ако ни спаси от миенето на чинии, на прозорци и други безспорно досадни задачи. Или пък да го научим да реже салата. Докато останалите големи въпроси от бъдещето идват, със или без него…

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически...

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

Знаете, един митичен персонаж за седмица създаде света. Брандън Айк за малко повече време – 10 дни, създаде друг нов свят, в който всички живеем… JavaScript. Една технология, която промени ежедневието ни, след като позволи да се създават сложни приложения онлайн. Да отворим браузъра, да се насочим към любимата страница и тя да е способна на чудеса.
Ето поучителната приказка за това как човек, почти случайно попаднал в епицентъра на събитията, може да изгради нещо огромно. Как в технологично динамичните времена съдбата бързо променя избраниците си и с едно нейно мигване от герой можеш да се превърнеш в аутсайдер.
Кой ли е този Брандън Айк? Защо и той, подобно на други компютърни легенди, днес не се радва на особена слава? Как се ражда JavaScript и защо, уж толкова подобен на другите, именно този език успя да промени революционно начина, по който ползваме компютрите?
console.log(„Започваме!“);

повече информация
Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

По всичко личи, технологиите ще ни освободят доста време, но как ще се промени обществото? Какво представлява прословутият универсален базов доход? Кои са големите аргументи за и против идеята всеки да получава гарантирани пари? Или пък решението на новите предизвикателства може да се окаже 4-дневната работна седмица?
Изкуственият интелект има силата да промени ежедневието на всички ни. Днес се разделяме в крайни мнения за това колко е напреднала технологията. И все пак, надали има спор, че тя вече има потенциала да обърне с главата надолу почти всички индустрии и поприща.
Дали ще вземе хляба на мнозина от нас? Сигурно е, че има силата да ни отмени в поредната порция задачи, вземайки на своя страна много нови дейности. Появяват се и нови роли, както е било винаги, но какво ще правим ако темпото, с което това се случва, изостане? Ще успеят ли и как обществата в развитите страни да реагират на новото предизвикателство?
Идва 1 май, празникът на труда. Трудът със сигурност е нещо, за което си струва да се замисляме по-често, особено по нашите ширини, където винаги сме имали малко по-философски поглед към темата. Дотолкова, че и труда празнуваме с ден почивка…

повече информация
Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

Технологиите вече позволяват мозъчните сигнали да се „превеждат“ в четими данни, първите пробиви са налице. Улисани в напредъка на изкуствения интелект и прословутия GPT, може да пропуснем една огромна стъпка, що се отнася до естествения. На нея обръща внимание проф. Нита Фарахани, учен и юрист с огромен опит.
„Днес вече има компании, които са способни да декодират мозъчните вълни“, каза тя на световния форум в Давос в началото на годината.
Готови ли сме за момента, когато някой ще чете мислите ни? Ще доведе ли това до тотален контрол, или ще направи живота ни по-удобен и смислен?

повече информация

Най-новите:

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието?
Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство.
Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“.
Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори.
Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?

повече информация
Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за днешния ни гост проф. Мартин Вечев.
Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код.
Той създава стартъпа DeepCode, използващ машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията е придобита от Snyk, а нашият гост остава начело на ИИ направлението в нея.
Кариерата му започва в Google, благодарение на него и днес Google Maps препоръчва пътя ни чрез алгоритми с български имена. През последните години е канен за професор в МИТ, Станфорд и други реномирани университети. Той обаче избира професионално да се свърже с българския проект ИНСАИТ, който има силата да промени цялата екосистема на нашата айти индустрия.
Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни? Кое го кара да изостави впечатляващата кариера в Google, за да продължи в света на науката?

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси.
Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история.
В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях.
За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.

повече информация
Share This