Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?

юни 28, 2022 | Технологии

Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?

28 юни 2022 | Технологии

Технологична революция или стрелба в тъмното?

Оптимус е роботът, който Мъск обеща, че ще поеме всички досадни и опасни физически задачи, извършвани от човека. При това съвсем скоро, очаква се пилотният вариант да е готов през септември. И, както винаги, когато става дума за плановете на този авантюрист, амбициите са огромни.

Какво обаче се крие зад тази идея? Трябва ли някои професии да се боят за работното си място? И как ли се вписва проектът в контекста на останалите му революционни начинания, като например този за мозъчните импланти „Неуралинк“?

Оптимус идва и се очертава като една от забележителните технологии, появили се много по-рано, отколкото бихме предположили, че е възможно.

 

 

Лакомство или пакост?

Това се питаме всеки път, когато Мъск обяви поредния си мащабен проект. Безспорно най-голямата технологична личност на нашето време редува изумителните успехи и очевидните блъфове. Достатъчно е да споменем от една страна изстрелването на чакания с десетилетия американски космически кораб и революцията в мобилността „Тесла“ и от друга – отдавна прокламираните подземни мрежи от тунели, които ще ни спасят от задръстванията и пътуването до Марс, което отдавна трябваше да е факт.

През последните години сред факторите за това как да „четем“ новините, идващи от него, се оказаха и пазарните спекулации. Човекът, който в късни доби можеше да кани на дуел президенти, с една дума въздига и срива акции. И си играе с цената на „Туитър“ както момченце с кученце.

Оптимус обаче може да се окаже нещо доста по-важно, на фона на малкото внимание, което му обърнаха медиите, погълнати от толкова много актуални световни новини.

 

 

Служител на месеца

„Изненадах се, че хората не осъзнаха мащаба и важността на тази програма“, каза Мъск през април тази година, малко след като бяха обявени повече подробности по проекта.

А последната новина – че прототипът ще бъде готов преди края на септември тази година, съвпадна с друго заявление на Мъск: че заради лошата икономическа обстановка планира да съкрати 10% от служителите на „Тесла“. Като вземем предвид, че днес това е най-високо капитализираната автомобилна компания… става дума за доста хора. Странно е и на фона на постоянните му заявления, че хората не стигат, че постоянно се търсят още специалисти.

Че генералният ни проблем като цивилизация е ниската раждаемост…

Връзката между двете е очевидна, заявена беше още при първата информация за създаването на Оптимус.

Когато за първи път беше обявено създаването му – през август 2021-а, трябваше да се казва Тесла бот. После получи доста по-личното си сегашно название и изведнъж се оказа, че проектът е огромен приоритет.

 

 

Приятно ми е, Оптимус!

„Съвсем скоро физическата работа ще е само въпрос на избор. Още ще можете да я вършите, но само ако имате желание“, убеден е Мъск. И това ще стане именно благодарение на проекти като Оптимус, чиято цел е да поеме неблагодарната част от човешките задачи. Именно затова е избрана формата на хуманоид.

Нашият бъдещ приятел ще е висок 173 см при тегло 57 килограма. Доста кльощав като за средния си ръст, очевидно без склонност към напълняване. Ще бъде изграден от възможно най-леки материали.

Ще може да носи 20 килограма полезен товар, да вдига 60 кг, ще се движи с почти пешеходната скорост от 8 км/ч.

На „лицето“ ще има дисплей, на който да се показва всякаква полезна информация.

Сигурен съм, че вече се питате: а какво ще се случва там, където е мозъкът? Каква автономност и какви опити за наподобяване на човешкото поведение се задават?

Засега амбициите са в съвсем друга посока. Изкуственият интелект, който ще контролира Оптимус, ще му помага само да се ориентира в пространството и да изпълнява поставените чисто физически задачи, нищо повече. Той ще може да сглобява отделни части, да пренася, да подрежда.

 

 

Оптимистична теория

„Всеки, който е по-наблюдателен и слуша внимателно, ще оцени, че Оптимус има потенциала един ден да надмине бизнеса с превозни средства“, казва Мъск. Нека припомним, че става дума за същия бизнес, който го направи не просто най-богатия човек на Земята, но и най-богатия, живял някога. За първата четвърт на 2022-а компанията има приходи от 16,9 милиарда долара. Тоест: амбициите, свързани с Оптимус и наследниците му, са сериозни.

Показателен факт, че роботът се превръща в приоритет е също решението да се ускори развитието му за сметка на забавянето на друг дълго прокламиран проект – за автономните камиони „Сайбъртрак“.

„Тесла“ и в момента е най-голямата компания за роботика в света“, казва Мъск. „Нашите автомобили по същество са полу самоуправляеми роботи на колела“.

 

 

Оптимизации

И в това има доста логика. Компанията разработва иновативни собствени чипове, също и изкуствен интелект, които се използват за автомобилите. Според техния създател те могат лесно да се преработят така, че да управляват и хуманоиден робот.

Плюс суперкомпютър на име Доджо, чиято задача е да тренира дълбоките невронни мрежи, които да осъществяват напълно автономното шофиране. Ето, че вече му намериха и друга, доста важна задача.

Ако прогнозите на най-богатия човек се сбъднат, „Тесла“ наистина има потенциала да се превърне не в просто колосална фирма, а в гигант, какъвто не е съществувал.

Разбира се, както стана дума, винаги си струва да имаме едно наум с все още младежкия оптимизъм на 50-годишния Мъск. Той често е склонен да обявява нереалистични цели, но също толкова често е склонен и да изпълнява по невероятен начин гръмки обещания.

 

 

Железобетон

Колко точно добър е Оптимус, ще разберем съвсем скоро. „Робот от хората за хората“, го наричат маркетинговите материали.

„За момента няма от какво да се боим“, обещава Мъск. „На механично ниво, можете да надбягате Оптимус, а най-вероятно засега ще сте и по-силни от него“.

Разбира се, ако се върнем само 5 години назад, можем да чуем същия герой да казва, че „ИИ е най-големият риск, пред който сме се изправяли като цивилизация. Най-голямата опасност за съществуването на хората по начин, по който не са автомобилните, самолетните катастрофи и лошата храна“.

„Оптимус е създаден, за да е дружелюбен, да се движи през свят, изграден за хора“, гарантира „татко“ му.

Първите версии ще са ограничени така, че да изпълняват по една задача и идеята им е да се включат веднага в работния процес на фабриките „Тесла“. После ще продължи разработката, така че всеки Оптимус да може да изпълнява най-различни задачи. Съответно почти всяка компания ще се радва да има колкото е нужно Оптимуси, които да вършат човешката работа. Както обикновено, една от целите е ниската цена. Мъск не се ангажира с конкретни суми, но обещава, че хуманоидът „ще струва по-евтино от автомобил“.

 

 

Моем да носим

„Тези роботи не идват, за да ни изхвърлят от обичайните човешки професии“, обещава Мъск. „Те ще се захванат само с най-скучните задачи, онези дейности, които са повтарящи се, монотонни или пък опасни. А за нас ще останат по-интересните…“ Сами разбирате, тази дефиниция е доста условна.

И какво, иде краят на обявите за „студенти хамали“? На „кърти, чисти, извозва“? Що за скучно бъдеще!

„Да, трябва да сме готови за този момент и да помислим за някаква форма на безусловен базов доход“, смята и Мъск. „Само че няма нужда да бързаме, защото роботът все още не работи“.

През 2023-а най-богатият човек на Земята обещава вече да имаме вариант на Оптимус, „който да върши нещо полезно“, а истинският бум да настъпи в рамките на следващите две години.

Как ли всичко това ще промени пазара на труда? Когато имаме за все повече от човешките задачи работна „ръка“, която не се уморява, не боледува, няма синдикални изисквания? Поне в напредналите държави наистина като че ли се задават сериозни турбуленции.

 

 

Кръжок „Сръчни ръце“

„Разбира се, трябва да сме внимателни всичко това да не се изроди в антиутопия“, признава Мъск. „Мисля, че едно от важните неща е, роботът да има локален централен чип, чийто софтуер да не може да се обновява безжично. Трябва да имаме и заложена ясна команда – винаги, когато някой каже „Стоп!“, да е сигурно, че роботът ще спре, независимо какво прави в момента“.

Допускам, знаете, че трябва да се внимава, когато данайците дават своите дарове. Е, и с прекалено богатите хора е така, Мъск е класически пример в тази посока. Никой не може да оспори огромния му принос във все повече области. Но също и желанието да решава вместо всички ни кое е важно и как трябва да бъде направено. Дори когато става дума за екзистенциални теми, които формират бъдещето ни.

Нека все пак посрещнем с оптимизъм Оптимус. Аз лично бих му бил благодарен, ако ни спаси от миенето на чинии, на прозорци и други безспорно досадни задачи. Или пък да го научим да реже салата. Докато останалите големи въпроси от бъдещето идват, със или без него…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

Ивайло Кенов е вдъхновяващ учител, помогнал на толкова много хора да станат програмисти. Насочва се към тази професия случайно, след като разбира, че строителното инженерство не е за него. Решава да...

повече информация
Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Stack Overflow. Спасителят на програмистите си отива

Stack Overflow. Спасителят на програмистите си отива

Много е лесно да различиш човек, който някога е програмирал от останалите – „докосвал“ ли си код, просто няма как да не си виждал Stack Overflow. Само за 15 години сайтът с въпроси и отговори промени из основи начина, по който работят програмистите. Превърна се в Мека за софтуерните инженери, в спасителен пристан за почти всеки ежедневен техен проблем.
Днес обаче легендата върви към своя залез. При това, по ирония на съдбата, заради напредъка в технологиите, който сама направи възможен…
Нещо повече – заради упадъка на проекта мнозина вещаят сериозни проблеми, с които ще се сблъскват следващите програмисти.
Историята на Stack Overflow е показателна за това къде сме днес в света на технологиите. За стремителната скорост, с която се променяме. За семенцата, за добрите идеи, които могат да покълнат само ако попаднат в подходящата среда и в точния момент. И за бързината, с която до вчера непоклатимият гигант се превръща в сянка на себе си.

повече информация
Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация

Най-новите:

Stack Overflow. Спасителят на програмистите си отива

Stack Overflow. Спасителят на програмистите си отива

Много е лесно да различиш човек, който някога е програмирал от останалите – „докосвал“ ли си код, просто няма как да не си виждал Stack Overflow. Само за 15 години сайтът с въпроси и отговори промени из основи начина, по който работят програмистите. Превърна се в Мека за софтуерните инженери, в спасителен пристан за почти всеки ежедневен техен проблем.
Днес обаче легендата върви към своя залез. При това, по ирония на съдбата, заради напредъка в технологиите, който сама направи възможен…
Нещо повече – заради упадъка на проекта мнозина вещаят сериозни проблеми, с които ще се сблъскват следващите програмисти.
Историята на Stack Overflow е показателна за това къде сме днес в света на технологиите. За стремителната скорост, с която се променяме. За семенцата, за добрите идеи, които могат да покълнат само ако попаднат в подходящата среда и в точния момент. И за бързината, с която до вчера непоклатимият гигант се превръща в сянка на себе си.

повече информация
„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

Ивайло Кенов е вдъхновяващ учител, помогнал на толкова много хора да станат програмисти. Насочва се към тази професия случайно, след като разбира, че строителното инженерство не е за него. Решава да опита като преподавател, въпреки че е срамежлив по природа.
Дълги години е начело на екипа програмисти в СофтУни, води лекции по безброй технологии. Преподава, увлича и дава занаят, от него и аз съм научил основите на технологията, с която днес си изкарвам хляба.
Днес Ивайло е изправен пред ново начинание. Екипът му се превърна във фирма, която се е устремила към амбициозната задача да припомни, че създаването на софтуер все повече трябва да бъде инженерен процес, а не просто кодене.
Наистина ли всеки може да стане програмист, както казва учителят, помогнал на мнозина да изпълнят тази мечта? Какви са основните трудности, които спират хората?
Кои са големите проблеми, с които се сблъскват днешните програмисти? Защо си струва те вече да са не просто кодери, а да подхождат инженерно и към останалите страни от работата си?
Дали наистина е толкова трудно да си намериш първа работа в тази област? Кои са най-честите грешки?
Как Ивайло, на когото лекарите предричат, че няма да може да ходи, днес вдига 150-килограмови тяги благодарение на… инженерния подход?

повече информация
Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
Share This