Темата за работните места, които ИИ вече завзема, тепърва излиза на дневен ред. Как точно технологията ще промени професиите? Кого ще замени и какви нови поприща ще създаде? Ще остане ли изобщо работа за хората? Дали не е време да помислим за въвеждането на безусловен базов доход?
Все важни и щекотливи въпроси.
Сътресенията на пазара на труда са неминуеми и началото им е тук. В следващите редове ще се опитаме да погледнем напред от позицията на двама безспорни специалисти, що се отнася до работата и професиите.
Раян Рослански е главен изпълнителен директор на професионалната мрежа LinkedIn и вицепрезидент на Microsoft, отговарящ за приложенията Office и Copilot. Анийш Раман пък е икономически съветник, работил е във Facebook, писал е речи за Барак Обама, бил е военен кореспондент.

Преди два месеца излезе книгата им „Open to Work“, която бързо се превърна в бестселър. Заглавието ѝ идва от типичен статус за LinkedIn, бихме го превели като „отворен към предложения за работа“. В книгата двамата дават своята гледна точка за това как ще се променят професиите и кои умения ще оцелеят в ерата на свръхнапредналия изкуствен интелект. От нея може да се заредим с оптимизъм, с идеята, че бъдещето не е на ИИ, а на човека, който умее да го използва.
Избрах 13 цитата, които да обсъдим, да осмислим и, ако се налага, дори да поспорим. Преводът, разбира се…, е дело на ИИ.
1. Няма време за губене
„Ясно е, че изкуственият интелект пренаписва начина, по който работим, учим и творим. От автоматизирането на познатото до отварянето на врати към нови възможности – бъдещето се разгръща бързо. Сега не е моментът да стоим на едно място. Както гласи поговорката: „Тайната да напреднеш е да започнеш.“
След това съждение господата Рослански и Раман ни разказват с типичния за родната си страна патос историята на „Аполо 13“, когато екипажът на космическия кораб успява да оцелее, защото решава да игнорира правилата, започва да взема сложни и неочаквани решения и да демонстрира най-доброто, на което е способен.
Не знам дали това ще рече, че се очаква всеки от нас да стане астронавт, за да решим проблема с липсата на работни места, за който говори и Ювал Харари. И със сигурност е прекрасно да започнеш. Това да познаваш уменията на изкуствения интелект и да го ползваш там, където може да ти помогне, да те направи по-успешен, да ти пести време от досадните задължения за сметка на смислените… със сигурност е полезно.
Но как? Отговор авторите не дават. А и не мисля, че биха могли, заради една проста причина. Никой не е способен да го прави във време, в което на всеки няколко седмици се появяват нови модели ИИ със своите изисквания, очаквания и възможности. Със сигурност хората, които ползват ИИ, имат по-добри перспективи от тези, които не го правят, и това почти не зависи от професията им. Но това е само малка стъпка, бягайки пред – по всичко личи!, – неумолимо гонещия ни влак.
2. Спокойно, де!
„ИИ не е първата взривна промяна, която сме виждали да се разгръща на нашата платформа. Само преди няколко години, през юни 2020 г., пуснахме функцията Open to Work на LinkedIn в друг подобен момент. Ако не сте запознати с нея, Open to Work е онзи малък зелен пръстен, който можете да добавите към профилната си снимка в LinkedIn, за да покажете, че сте отворени към нови професионални предизвикателства.
Когато я създадохме, светът на труда преминаваше през пандемията от COVID-19. Съкращенията и несигурността на работното място се разпространяваха в индустрии от всякакъв тип и мащаб. Корпоративните офиси изпращаха служителите си да работят от вкъщи. Малките магазини и ресторанти по главните улици затваряха врати, без да знаят дали и кога ще ги отворят отново.
Днес отново се намираме в момент на голяма промяна – такава, която ще изисква от всички нас да бъдем отворени към нови начини на работа. Отворени към изграждането на нови умения. Отворени към експериментирането с нови инструменти. Отворени към започването на нови глави в кариерите си.“
Как беше, „да се снишим, да се снишим и ще отмине“. Да, добре… Колкото отмина и онова, за което предупреждаваше авторът на този популярен цитат (а за компютрите, впрочем, пак той се оказа доста прав).
До толкова скоро си мислехме, че технологиите ще оставят без работа първо хората, вършещи еднотипен, повтаряем труд. Само че вече знаем, че случаят е друг. След като ИИ пише неразличимо от автор, който 35 години е изграждал стила си; след като може да ни уподобява в на практика всяка задача, вече парадигмата е друга. Остава въпросът кое ще е онова, което ние да добавяме. Аз нямам отговор, а ако г-н Рослански и г-н Раман го имат, то те не го издават в рамките на своята книга.
Но, спокойно, вода ще има за всички.

3. Меката сила!
„В продължение на десетилетия нашите 5 „C-та“ бяха пренебрегвани като „меки умения“ – приятни допълнения, които оставаха на заден план спрямо „твърдите“ умения, ценени най-много от икономиката ни. През следващите години ще стане ясно, че меките умения изобщо не са „меки“. Те са ключът към нашето оцеляване. Начинът, по който работата е устроена днес обаче, означава, че рядко имаме възможност да ги използваме истински.“
Тези 5 C-та, които според авторите са нашата уникалност и трябва да развиваме, за да оцелеем професионално, са любопитство, смелост, творческо мислене, състрадание и комуникация. (Curiosity, Courage, Creativity, Compassion, Communication).
Ако срещнете авторите, бихте ли ги попитали, моля, кое точно от 5-те вече не е способен да уподоби ИИ, неразличимо от човека?
4. Пролетарии от всички страни…
„В крайна сметка ние, хората, решаваме какво следва. Парната машина, електричеството и интернет не се появиха с готови инструкции за употреба. Във всеки от тези случаи изборите, които хората направиха за това как да ги внедрят, регулират и интегрират в обществото, определиха тяхното въздействие. ИИ не е по-различен.
Ние не сме пасивни наблюдатели, които чакат да видят какво ще се случи. Ние сме активни участници, които пишат следващата глава на труда. И ако изберем да използваме ИИ, за да усилим онова, което ни прави хора, вместо да го заменяме, именно това бъдеще ще изградим.“
О, да, мъдростта на обществата ще ни спаси, то не било никак сложно.
Често си говорим на този сайт за стихийния и безкритичен начин, по който приемаме технологиите. За да се случи така, че да не сме пасивни наблюдатели като общество, са нужни обществено обсъждане, политическа адекватност, адекватен разговор, излизане от балоните на филтрите, обществено призната научна общност, социални механизми, съобразени с новия свят, в който живеем.
Имаме ли някое от тях? Очертава ли се скоро да го имаме?

5. Имаме данни
„Работещите във всяка област вече използват ИИ. Докато го правят, те научават кои части от работата им ИИ може да поеме и какво означава това за бъдещето им. Данните са впечатляващи: изследователи от LinkedIn установиха, че 24% от уменията, нужни за средностатистическата работа, са се променили в глобален мащаб между 2015 и 2022 г. Когато погледнем към 2030 г. и отчетем въздействието на ИИ, изчисляваме, че този дял ще скочи до 70%.“
Аз бих заложил на не по-малко от 72%. Макар че все още, като специалист, който се насочи към това да помага на хората и компаниите да внедряват ИИ в процесите си на работа, да имам известни наблюдения.
Които за момента показват, че технологията се въвежда доста хаотично, неочаквано, лавинообразно и спонтанно. И цифрите в случая просто няма откъде да се получат и какво да ни кажат.
6. Добрата новина
„Ако сте скептични към ИИ – разбираме ви. Ако ви е омръзнало да слушате за ИИ – разбираме ви. Ако имате усещането, че трябва да кимате в съгласие, когато някой говори за ИИ, макар изобщо да не знаете за какво става дума – разбираме и това.
Добрата новина е следната: за да напреднете в епохата на ИИ, не е нужно да създавате ИИ. Нужно е само да знаете как да го използвате. Вероятно вече сте правили нещо подобно. В някакъв момент най-вероятно сте се научили да пишете на клавиатура, да изпращате имейли, да правите презентация в PowerPoint и да работите със смартфон. Нищо от това не е изисквало да се научите как се създава компютър или как се пише код. За огромното мнозинство от нас процесът е същият – с тази разлика, че този път работите с инструмента, като разговаряте с него така, както бихте разговаряли с друг човек.“
Ето че стигаме до любопитството. Да, имаме една технология, която е толкова различна от онова, което ни предсказваха фантастите. Убеден съм, че всеки може да я използва по един или друг начин в ежедневната си работа (а и хобита, и всяка област на живота), ако е смел, ако е настроен за експерименти, ако подхожда нестандартно и отделя достатъчно време, за да се учи на всяка следваща стъпка, която прави ИИ.

7. Защо повярвах, защо избягах
„Работата на „белите якички“ се превърна в културен идеал. Колкото по-близо бяхте до проектирането и управлението на самия бизнес, толкова по-ценни бяхте и толкова по-добре платени щяхте да станете.
Работата на белите якички обещаваше бягство. Получаваш правилното образование и започваш да използваш ума си. С работа на бяла якичка можеш да създаваш, вместо просто да изпълняваш. Да иновираш, вместо да повтаряш. Такова беше обещанието. То обаче така и не се осъществи напълно. В крайна сметка за повечето хора работата на белите якички просто пренесе фабричния фокус върху ефективността в офиса.“
Интересният въпрос тук, който няма отговор, нито в книгата, нито в идеите на авторите, които следя, е какви ще са следващите якички. Дали не е твърде елементарно обяснението, че ще са просто хората, които са се научили да си служат с новата технология, както с клавиатурата?
8. Инженерът вчера, днес и утре
„Софтуерните инженери на утрешния ден ще прекарват по-малко време в писане на код и повече време в разбиране какъв код трябва да бъде написан. По-малко време в отстраняване на бъгове и повече време в сътрудничество за дефиниране на проблемите, които си струва да бъдат решени. По-малко време в оптимизиране на алгоритми и повече време в ориентиране сред етичните последици от това, което създават.“
Тоест…, както е ставало вече дума тук, софтуерните инженери вече няма да са точно… програмисти, а нещо друго. Но какво? Как ще изглежда работата им? При тази поредна стъпка към високата ефективност, как ще се променят задачите им? Само на мен ли ми се струва утопично до наивност да смятаме, че тя ще е насочена към етиката?
Това са огромни въпроси, при това свързани в българските измерения с ИТ-света, онази част от икономиката ни, която през последните години дърпа напред всички статистически показатели.
Водим ли достатъчно задълбочен разговор как се променя тя?
9. И? И?
„ИИ ремиксира; хората създават. ИИ е изключително добър в ремиксирането на вече съществуващото, но не може да измисли нещо истински ново. Използвайте го, за да поема рутинни задачи и да разширява гледната ви точка, но не му позволявайте да мисли вместо вас.“
Чудесно звучи, само че… ако знам, че той пише неразличимо от мен, как точно бих могъл да се огранича и да не му позволя да напише следващия „ми“ текст? Не бих и не го правя, личи си и по несъвършенствата на тези думи. Невероятно е, впрочем, как днес несъвършенствата на един текст са търсеният знак, че той е човешки.
ИИ отдавна умее да създава. Примерът, който мога да ви дам, е поезията, може би най-интуитивното и човешко от изкуствата.
Но по-големият въпрос гласи: как да се опазим и да обичаме да ни е трудно, когато може да ни е лесно? В писането на код, на думи, в създаването на каквото и да е…

10. Интелигентност? Не мисля
„С времето идеята за IQ – коефициент на интелигентност, набира популярност и стигаме до твърдението, че човешката интелигентност се свежда основно до бързо решаване на загадки и запаметяване на факти.
Терминът „меки умения“, който често се използва, за да опише 5-те C, които разгледахме, идва от времена, когато техническите умения се възприемаха като основните двигатели на успеха. Това беше тогава. Сега е друго. Докато ИИ поема все повече рутинна и техническа работа, способностите, които ни правят хора, стават все по-важни. През следващите години вярваме, че тези така наречени „меки“ умения ще бъдат едни от най-трудните и най-ценните за изграждане“.
Няма нужда от… класическата интелигентност? Да, и за мен беше тъжно, че ChatGPT вече надвива Димо Падалски и компания. Нали още в предишния цитат стана дума, че може би не е много полезно да делегираме всичко на алгоритмите, та точно нея ли да предадем? Дали пък познанието, умението да решаваш нестандартни задачи, което е раждало всички големи стъпки на човека, няма да остане точно човешкото?
Не знам, но и никой не знае, включително и авторите, които имат самочувствието да твърдят обратното.
11. Пробиви
„Човешкият мозък е най-подценяваният ни актив. ИИ е на път да промени това. В продължение на век измервахме интелигентността чрез показатели за ефективност, докато истинското ни предимство се крие в способности, които надхвърлят ефективността.
5C са онова, което ни прави незаменими в епохата на ИИ. Любопитството, смелостта, креативността, състраданието и комуникацията са способностите, които ни правят най-човешки и са в основата на конкурентното ни предимство като хора на работното място в епохата на ИИ.
Иновацията изисква време и обучение. Най-големите пробиви винаги са възниквали от умове, на които е дадена свободата да изследват, да се провалят и да се свързват с други хора. Докато ИИ поема ефективността, най-после имаме шанс да си върнем времето и уменията, които човешката иновация изисква.“
Умението да използваш пълноценно освободеното си време е нещо, което ме притеснява почти толкова, колкото това да обичаш да ти е трудно, когато може да ти е лесно.
Опитът дотук – от навлизането на социалните мрежи например, не съм сигурен, че дава особен оптимизъм. Технологиите ни освобождават все повече време от рутинни задачи, но… за какво да го използваме? Който знае отговора, пръв да хвърли камък.

12. По човешки
„Адаптивността е ключова. Подобно на банковите касиери, които преминаха от изплащане на пари в брой към решаване на клиентски проблеми, вашата способност да се адаптирате е от ключово значение. Адаптирането ще ви служи по-добре от предвиждането.
Кариерата ви вече е стена за катерене, не стълба. Предвидимият път го няма; заменен е от множество маршрути, които ще възнаграждават креативността повече от конформизма. Точно както Мо Бек измисли нови техники за катерене, вие ще измисляте нови кариерни последователности, които превръщат уникалната ви комбинация от умения и интереси в предимства.“
И… всяка седмица ли трябва да се адаптираме и да сменяме професията си, за да наваксаме на бясното темпо, с което напредват технологиите? Не, то отдавна не е човешко. Кое обаче остава човешкото, което никога не бива да делегираме, това е по-големият въпрос.
Когато авторът на горните думи не е шеф на LinkedIn, какво смята да прави, за да развие уникалната си комбинация от умения и интереси? Ами ако и той един ден се наложи… да си търси работа?
13. Деца на майката Земя
„Най-добрият начин да научите повече за инструментите с ИИ е да се върнете към онова състояние на ума, което сте имали като дете в любимия си час. Към онзи момент, в който за първи път сте се запалили по любимия си предмет или сте прочели първите няколко страници от книга, която ви е отвела по по-дълбок път на откривателство. Опитайте се да внесете същото любопитство и енергия в изследването на инструментите с ИИ и в първите си стъпки с тях.“
Тук в книгата следва подробен 30-дневен план как да започнем да работим заедно с ИИ. Вероятно, ако го последвате, преуспяването няма как да ви се размине. Дали?
Определено си струва да бъдем любопитни. Да бъдем и знаещи. И да си задаваме въпроси много повече, отколкото отговори. Защото времето, в което живеем, е наистина специално. И отношението на децата към новото, избрано от авторите тук, определено е прекрасен пример.
Не е време за предразсъдъци, не е време и за лесни решения. Адаптивността и традиционните човешки умения изглеждат като възможни пътища, но най-важни според мен си остават въпросите.
Какво ще работите утре? Кое е най-интересното и невероятно нещо, което никога няма да успеят да уподобят технологиите? Ако имате отговор, елате да го обсъдим и разкажем на останалите…















