Робономиката се задава с пълна сила и от нея ще спечелят най-много онези, които се адаптират навреме. Напредъкът в изкуствения интелект, роботиката и други технологични направления бавно, но необратимо променя живота ни, за което често става дума в Дигитални истории.

Проф. Станислав Иванов е сред учените, които имат прелюбопитни изследвания именно в тази посока. Макар да преподава дълги години в сферата на туризма, постепенно той насочва интереса си към задаващите се икономически промени като резултат от технологиите. Главен редактор е на две научни списания, създател на изследователския институт „Зангадор“, носещ прякора на прословутия му дядо.

За идващата робономика ще си говорим, за вълнуващото бъдеще и големите въпроси, които то ни поставя. За това как българите сме готови да делегираме на роботите същите права и задължения, които свързваме с робството. За неизбежното въвеждане на безусловния базов доход и неочакваните промени, които се задават. Нека заедно да надникнем в бъдещето!

– Как се насочи от туризма към робономиката и изследванията на изкуствения интелект – това не са ли доста далечни посоки?

– Преди да започна във Висшето училище по мениджмънт, работех в туристическа агенция и отговарях за развитието на резервационната система. 2001-2005 г. се занимавах точно с прилагането в практиката на дигитални технологии в туризма. После, покрай академията, наблегнах на икономически и маркетинговите аспекти.

Преди около 10 години видях, че технологиите са достигнали високо равнище на развитие и до голяма степен могат да автоматизират процесите в туризма. А в същото време процесите са много закъснели. Започнах да правя изследвания в тази посока.

Четейки академична литература, се убедих, че автоматизацията съществено ще промени света. Че сегашната четвърта индустриална революция е съвсем различна от всичко преди. За парната машина, двигателя с вътрешно горене, компютрите

винаги е бил необходим човек, който да оперира, а сега сме стигнали до момента, когато технологиите могат да взимат самостоятелни решения.

Това е кардинална промяна и още повече ме заинтригува докъде могат да достигнат нещата.

– Къде си представяш в близките години навлизането на автоматизация и роботизация в туризма?

– Всичко зависи от икономически фактори. Дори в момента почти всички дейности в туризма могат да бъдат автоматизирани. Като се започне от момента на вдъхновението на туриста къде да пътува, мине се през процеса на резервации, определяне на цените и т.н. Работата в ресторанта, в хотела, в туристическата агенция, дори екскурзоводската дейност може да бъде 100% автоматизирана.

Но дали ще влезе в практиката? Това, че дадено нещо технически е възможно, не означава, че инженерите реално ще могат да изпълнят очакванията. Вторият фактор е бюджетът на клиента, в случая туристическата фирма. Дейността на екскурзовода може да бъде автоматизирана с гласов асистент, но дали музеят е склонен да плати за подобна технология?

Третият фактор са клиентите. Дали са склонни да платят за автоматизирана, роботизирана услуга? Правил съм няколко изследвания и всички показват, че

когато туристите биват обслужвани от технология – дали ще бъде чатбот или робот, а не директно от човек, те биха очаквали отстъпка от цената.

Открихме, че независимо каква е услугата, туристите очакват между 8% и 10% отстъпка. Заради всичко това, докъде ще стигне автоматизацията, зависи от баланса между приходите и разходите. Балансът между тези отговори ще покаже дали си струва дадената услуга да бъде автоматизирана.

Което пък предполага, че тези услуги, за които се изразходва много труд, ще бъдат автоматизирани първи.

– Очевидно са важен фактор страхът и скепсисът на хората. Виждам го по огромния брой коментари към темите ни за това как технологиите ни унищожават, изкуственият интелект и роботите ни поробват… И може би точно това бави процесите. И сега в супермаркетите има автоматична каса, но я ползват малко и основно по-млади хора.

– Абсолютно! В началото на 90-те, когато се появиха първите банкомати, хората масово си теглеха заплатите, защото се бояха, че машината ще им задържи парите. Вярно е, че тогава и таксите бяха много високи, не навсякъде можеше да се плаща с карта. Но днес няма проблем и всеки си плаща с карта, когато има възможност.

Хората свикват. Хората порастват. Но винаги има един преходен период, когато дадената технология е необходимо да има много силна подкрепа.

Тук въпросът, който изниква, е за степента на автоматизация. Например в туризма може да бъде направено всичко. За момента най-трудните задачи са свързани с ръчния труд – с оправянето на леглото, почистването на стаята. Там проблемът е свързан с дизайна на хотелската стая, която е направена за обслужване от хора. Дизайнът на леглото е такъв, че чаршафите няма как да бъдат сложени от робот. И скоро тези дейности няма да бъдат автоматизирани, защото това предполага цялостен редизайн на хотелската стая. Отново е водеща икономическата логика – хотелите вече са построени и това би било сериозен разход.

– Не е ли парадоксално – ето че машините ни заменят в голяма част от задачите, които сме смятали за интелектуални. А работата на камериерката, уж не толкова сложна, реномирана, добре платена, се оказва непосилна…

– Това е така нареченият парадокс на Моравец – нещата, които са сложни за хората, са лесни за технологиите и обратно.

Имаме два вида дейности – когнитивни и физически. Когнитивната, например писането на някакъв текст, правенето на видео, е сложна за нас, хората. Но за изкуствения интелект е сравнително лесна, защото няма нужда да получава информация от физическия свят, просто работи с тази, която му е подадена. Има данни, обработва ги с алгоритми, за да произведе краен резултат.

Физическите дейности обаче са много по-сложни. Например, един робот, който доставя румсървиз в хотел – трябва да знае къде се намира, да си комуникира с асансьора, да разбере, че е стигнал, за да излезе. Когато има препятствие по пътя, трябва да промени траекторията си на движение. По подразбиране физическите задачи са много по-сложни за машините, отколкото когнитивните. За машините написването на рекламно съобщение е много по-лесно, отколкото сменянето на чаршафите.

Преди няколко месеца публикувах една статия с моя съавторка от Португалия.

Направихме маркетингова стратегия на 5-звезден хотел в Лисабон само чрез ChatGPT.

Всичко беше абсолютно адекватно, релевантно и на много професионално ниво. Статията е на свободен достъп тук.

– И аз имах подобен експеримент – ChatGPT ми генерира инфуенсърка и стигна до 85 000 души, а никой не написа, че нещо не е наред. Ако такива са тенденциите, какво има смисъл сега да развиваме като умения?

– Хората, които нямат желание да се развиват, със сигурност ще бъдат заменени с автоматизацията. Това е абсолютно сигурно.

Това, което трябва да правим, е да развиваме всякакви умения, включително и технически, но най-вече социални и умения за ползване на изкуствен интелект. Не ChatGPT ще замени маркетинг мениджърите, а хората, които го използват. Просто изкуственият интелект помага те да бъдат много по-ефективни, да вземат по-бързи решения.

Или дава нестандартни идеи. Аз използвам ChatGPT най-вече за това. Текстовете, които генерира, не отговарят на качеството, което ми е нужно, но когато поискам 10 идеи за нещо, 7 са вече срещани, 2 са нерелевантни, но остава една, която не би ми хрумнала и се струва да се развива.

Важно е час по-скоро във висшите и средните училища да започнат да учат как да използват изкуствен интелект.

В нашето висше училище преди 4 години въведохме дисциплината „Технологии в хотелиерството и туризма“. Учат се всякакви неща, включително по отношение на изкуствен интелект. Купихме и робот, така че студенти да се взаимодействат с него.

Ефектът е поразителен! Студентите, които бяха по-скептични към технологиите, когато започнаха да ползват чатбот или робот, ставаха по-отворени към тях, докато другите, които бяха свърхоптимистични, ставаха малко по-консервативни, т.е. двете крайности се сближават. Това трябва да бъде въведено масово в образователната система.

В крайна сметка туризмът е гостоприемство. И ако прехвърлим на роботите и изкуствения интелект някои дейности, които ни губят време, ще можем да отделяме повече внимание на туристите. В дългосрочен план ще се окаже, че

технологиите не само, че не заместват хората в туризма, а напротив – помагат на тази индустрия да се върне към корените си.

– И то не само в туризма, според мен тези тенденции са сходни за почти всеки сектор. Но много хора казват – вече мина година и половина, откакто се появи ChatGPT, а още не се забелязва област, в която продуктивността да се е променила драстично. Дали ни трябва време, или пък има шанс прогнозите за големи промени да не се оправдаят?

– Необходимо е време.

Хората са склонни да надценяват промените, които настъпват в краткосрочен план, но да подценяват дългосрочните.

Промените настъпват експоненциално – отблизо изглеждат малки, но дългосрочно се натрупват.

Според мен ChatGPT вече революционализира някои дейности, например образованието.

През последните две академични години висшето образование в световен мащаб изпитва сериозен проблем. Университетите бяха принудени или да забранят изкуствения интелект, или по някакъв начин да се адаптират. Във Висшето училище по мениджмънт, тогава бях зам.-ректор по научно-изследователска дейност, направихме един експеримент. Разрешихме на студентите от две дисциплини да ползват ChatGPT. Накрая сравних оценките с тези от предходната година – май 2022 г., и разликата беше само 2%! Тази година отново направих справка, оценките бяха аналогични на миналата. Тоест,

ChatGPT не доведе до драстично повишаване на оценките, но принуди университетите да променят заданията.

Например – ChatGPT ще напише лесно 500 думи за есе какви биха били последиците от използването на изкуствен интелект в туризма. Но какво пречи да създадем подобен текст и студентите да го анализират, да преценяват дали е релевантен, така че да развиват своето критично мислене?

Преводите станаха много по-добри, чатботовете вече водят много по-човешки разговор, което повишава удовлетвореността на потребителите. Издателската дейност беше също революционализирана, независимо дали говорим за художествена или научна литература, много хора започнаха да го използват, да им написва текстове.

Естествено, това има и много отрицателни последици. Например, видях, че Google Scholar ми индексира публикации, които нямам. Просто

някои „автори“ са използвали ChatGPT, за да им генерира литературни източници, които да включат в своята публикация.

Предполагам, че колцентровете ще страдат съществено, особено когато фирмите започнат да тренират собствени модели, така че да ги донастроят за своите специфични нужди.

– Едно от големите притеснения е все по-трудното различаване на създадено от генерирано. Предполагам, това е причината и да направиш изследване какви права и задължения бихме дали на роботите, така ли е?

– До момента са писани толкова много публикации по темата, но почти всички са философски, правни, най-вече концептуални. Тоест, липсва емпирика. Идеята ми беше да видя до каква степен една от основните концептуални рамки на Дейвид Гънкел дали роботите „могат и трябва“ да имат права, е валидна.

Включиха се 215 респондента. За първи път разлеждаме не само правата, но и задълженията на роботите, защото считаме, че както хората имат права и задължения, така би трябвало да бъде и с роботите.

Според резултатите българите са на мнение, че роботите трябва да спазват човешките права, дори когато те са насочени срещу самите тях. Двете задължения – да спазват всички закони и да защитават човешките права, са най-силно подкрепяни.

По отношение на правата – да бъдат поддържани и да не бъде злоупотребявано с тях.

Ако видим какви са били правата на робите навремето, би било абсолютно същото!

Трябва да спазват правилата, а собственикът им да се грижи за тях. Нямат право да гласуват, да обявяват стачка, да имат собственост, да се кандидатират за позиции, да получават заплата.

Другият ни извод е, че българинът не прави разлика между между това дали роботите „могат“ или „трябва“ да имат определено право. За тях двете концепции са еднакви.

Разглеждахме три групи респонденти – прависти, хора от ИТ сферата и всички останали. На практика нямаше разлика в отговорите на трите групи!

– Тази асоциация на машините с роби е много силна, но от толкова гости на Дигитални истории, досега я бях чувал само от свещеник…

– Статията, която ще бъде публикувана, се казва точно така: „Роботите трябва да са роби: възприятията на българите спрямо възможните права на роботите“.

Имат задължение да спазват правилата, да бъдат поддържани, хранени и същевременно нямат право да стачкуват, да се размножават… Тоест, те са роби и нищо друго, абсолютно същото е било в Римската империя. Но дали роботите го искат, ако изобщо глаголът „искам“ е приложим за тях?

Помолих ChatGPT да напише текст на песен за правата на роботите, а платформата Suno генерира музиката към него. Крайната песен, изцяло генерирана от изкуствен интелект, може да се слуша тук.

– Все си говорим за хуманоидни роботи, но те като че ли си остават още далеч. Мислиш ли, че е реалистично да ги видим един ден?

– О, да! Абсолютно е реалистично. Но мисля, че в момента акцентът се поставя твърде много върху хуманоидните роботи. Цялата революция в областта на робономиката се постига от нехуманоидни и агенти с ИИ.

Не е необходимо даден агент да бъде вграден в робот, в някакво физическо тяло.

От друга страна хуманоидната форма на робота е най-неподходяща. Тя е идеална за една-единствена цел – комуникация.

Един хуманоиден робот не може да носи поднос, не може да сервира, защото ръцете му не могат да държат табла. Няма никакъв смисъл. По-добре е да направиш минибар на колелца, който да се разхожда като R2D2. Тоест, да има по-функционален дизайн.

Хуманоидният дизайн е подходящ, ако бъде на рецепция в хотела, на летище, да предоставя информация. Или за секс-робот. Ако такъв няма хуманоиден дизайн, вече става някаква патология…

– Дори да е с вида на човек, май пак има елемент на патология, поне засега… Но пък Илон Мъск казва, че Оптимус ще стане по-голям проект от Тесла точно защото е хуманоиден робот.

– Ако продаде 10 милиона робота, при всички положения ще бъде по-голям от Тесла. Но няма никакъв смисъл. За мен, от икономическа гледна точка, да правиш хуманоиден робот, който се движи с крака, има ръце с пет пръста и прилича на човек, е абсолютна загуба на пари, време и усилия.

Трябва да има и такива. Но е като да направиш автомобил, който използва не колела, а крака.

Много по-добре е да се произвеждат роботи с функционален дизайн, който им помага да изпълняват различни задачи ефективно и ефикасно.

– Ако сме прави в прогнозите си, още много човешки занимания ще бъдат автоматизирани в рамките на няколко години. Създават се нови професии, но те са много по-малко, човекът става много по-ефективен във всяка задача… Имаме ли друг вариант, освен някакъв безусловен базов доход?

– Безусловен базов доход в следващите 10-15 години няма да бъде въведен, но при всички положения вярвам, че това ще стане до края на столетието. Защото

ефектите от автоматизацията все повече се ускоряват. Но, за да се стигне до това, ще има доста сътресения.

Държавите, които изпитват най-голяма нужда от автоматизация, са тези с най-сериозна демографска криза. При тях автоматизацията ще компенсира недостига на хора.

От друга страна, има държави с нарастващо население. Проблемът ще бъде при тях. Намаляването на работните места там ще доведе до огромни миграционни вълни. Това, което беше в Европа през 2015 г., ще е нищо. И

като се добави факторът на климатичните мигранти, ситуацията в следващите десетилетия ще бъде много, много сериозна.

Ще има много спирачки за въвеждането на безусловен базов доход. Но при всички положения това е едно от добрите решения.

– И наистина няма да работим…?

– Аз не смятам, че всички хора ще бъдат безработни. По-скоро ще се стигне до ситуация, където 60-70%, дори 80% от хората няма да работят и ще получават някаква форма на безусловен базов доход. Други между 20% и 40% ще работят, но ще получават, да речем, 10 пъти повече от размера на безусловния базов доход.

В момента, в която и да е държава, ако предложиш на хората да получават сума, приблизително равна на средния доход без да работят, но и без да имат право да гласуват, вероятно поне 50%, убеден съм, ще се съгласят.

Но ако всеки месец даваш някакви пари, които не са изработени от икономиката, трябва ли този доход да бъде обвързан с реалното производство? По принцип да, но може би в един момент ще се стигне до по-лесен контрол. Например, получаваш 300 евро, които трябва да изхарчиш в рамките на един месец. Това е вариант, по който може да се контролира инфлацията.

Тук възниква следващият проблем. Когато над половината от населението получава базов доход, популистките партии много лесно ще печелят избори. Те просто ще обещаят, че дават 500 евро. Следващите ще дават 1000…

Може би правото на глас трябва да бъде обвързано с правото на получаване на безусловен базов доход. Ами децата? За тях също има разходи, може да се стигне до демографска експлозия – правиш деца, за да можеш да получаваш парите.

Безусловният базов доход със сигурност е бъдещето,

но трябва да бъде създаден правилен механизъм, който да не води до фалит на държавите или възход на популисти

Цялата икономическа система ще бъде преобразувана. Само си представи – имаш автономна кола, която сама организира следващия си технически преглед. И плаща сама с твоя електронен портфейл. Дали го прави автомобилът, или го правиш ти, няма разлика от счетоводна гледна точка. Който тогава е клиентът – ти или автономният ти автомобил? А следващата стъпка – всичко като услуга?

– Да, при такова развитие става почти ненужно да имаш своя кола. Интересно бъдеще ни очаква, ще се радвам да продължим разговора някой ден!