Отдавна пиша за чудесата, на които е способен изкуственият интелект. И все пак… това ме изуми! След като дълго време си казвах, че този сайт е твърде сложен, за да го обновя, ускоря и направя модерен… ето че се случи само за няколко часа.
После реших да видя дали мога да преведа всички Дигитални истории на английски. Дали успях, как мислите?
Ами ако сам си направя мейллист, вместо да плащам за външна услуга?
А дали мога да направя значително по-бързи, модерни и на практика безплатни и други сайтове?
Стойте и гледайте! А ако и вие сте готови за следващата голяма стъпка в дигиталното си присъствие, не се колебайте да ми пишете.
Живеем в епоха, в която технологиите ни дават немислими доскоро възможности. Достатъчно е да им дадем шанс, да разчупим стереотипите, да дадем воля на въображението и смелостта си…
Жив и здрав
„Супер! Сайтът е на живо.“
Понеделник, 28 септември 2026 г., 23:37 ч. Съобщението не го пиша аз, а Claude. Аз само седя и се блещя пред монитора.
Сутринта в 9:14 написах, че започваме да правим сайта на Дигитални истории наново. Планът, който изкуственият интелект състави малко по-късно, предвиждаше 12–15 работни дни. Плюс още седмица-две проверки.
Отне 14 часа и 20 минути. През които свърших и много други неща.
Пет години, 516 истории, над 4000 снимки, близо 1 200 000 думи – преместени на нов сайт, с нов дизайн.
Сайт, който се отваря десет пъти по-бързо от стария и който вече не ми струва абсолютно никакви разходи за хостинг. Как е възможно?!
„Стискам палци“
Август 2021 г., Дигитални истории е на пет месеца. Чудя се: „Ще вземе ли изкуственият интелект хляба на програмистите?“. Като препрочитам текста днес, ми е най-вече забавно.
„Дори да се стигне до създаването на алгоритми, които да пишат код, по всичко личи, че няма да е прекалено скоро моментът, когато те ще могат да го правят автономно“, писах тогава. Моментът, в който машината сама ще прави завършени проекти, ми изглеждаше, „ако не невъзможен, то прекалено далечен“.
Блажени са вярващите, пише в едно ранно фентъзи. Завърших онзи текст с малко ирония: „А дали наистина това е възможно, времето ще покаже. Аз лично му стискам палци.“
ИИ да напише нов сайт? Цял, сложен, с години съдържание? Да му направи чисто нов, модерен дизайн, да стане светкавичен? Хайде, моля ви.
Стара къща
Дигитални истории се заразказваха от 1 март 2021 г. Сайтът беше направен на WordPress – най-популярната система за сайтове в света, на която се крепят над 40% от всички сайтове в мрежата.
Срам не срам за човек, който си изкарва хляба с фронтенд програмиране, но за да изглежда добре, сайтът беше направен с популярна готова тема с „конструктор“ – от тези, с които сглобяваш страниците като кубчета, без да пишеш код. За да е по-бърз – добавка, която да го ускорява. За бутоните за споделяне – друга добавка. За бюлетина – трета. За статистиката – четвърта.
Сайтът растеше. Всеки вторник и петък в 8 сутринта публикувах нова Дигитална история. Дойдоха награди, книга, аудиопоредица, гостувания, хиляди абонати на бюлетина и, най-важното, много гости, читатели, съмишленици, хора, които съм накарал да се замислят.
С годините сайтът заприлича на стара къща. Метафората не е моя, Claude я измисли. „Обичаш я, но знаеш къде скърца. Всяка добавка е още една тръба, още един кабел. На всяка страница се зареждаха десетки неща – някои от тях отдавна не правеха нищо, просто си стояха и забавяха“. На сървъра, където живееше сайтът, бяха натрупани близо 7 гигабайта файлове – повечето копия на едни и същи снимки в различни размери, които WordPress прави „за всеки случай“.
Познато ли ви е? Ако имате сайт от няколко години, сигурен съм, че е така.
Но как да променя всичко това? Да пренеса 516 истории със снимките, връзките, видеата и старите адреси, по които хората идват от гугъл и фейсбук? Представях си седмици и месеци работа и, което е още по-лошо, риска да счупиш всичко, което пет години е работило безотказно и е приютило хиляди читатели.
Клишета
Ако прелистите Дигитални истории хронологично, ще видите как неверието ми отстъпва. Бавно и… май, извинете ме, неохотно.
През 2023 г. пиша за ChatGPT, че „за момента той няма как да се справи с по-комплексни програми (и не е ясно дали някога ще успее)“.
През 2024 г. го пращам да си търси работа като програмист. Решава теста „на практика без грешка“. Пиша: „Време е да спрем да гледаме с клишета и шаблони към изкуствения интелект и да си отворим очите.“
През февруари 2026 г. разказвам как с колега установяваме, че цял месец, изкарвайки си хляба като програмисти, не сме написали и ред код. Всичко е писал ИИ. За петия рожден ден на сайта пускам куиз, изцяло направен от Claude.
През април публикувам текст, написан от Claude, без да променя и запетая – нещо, за което години наред съм повтарял, че никога няма да направя. Повечето читатели не го различават от мой.
Но – и това е важно – дори тогава не вярвах, че изкуственият интелект може да вземе моя сайт и заедно да го направим наново. Куиз? Да. Текст? Да. Помощ в работата – разбира се.
Но цял жив сайт, в който са пет години от живота ми? Никакъв шанс.
Часовете
Всичко започна от нещо съвсем дребно.
В неделя, 27 септември, следобед писах на Claude: „да се отървавам от мейлчимп“. Mailchimp е услугата, с която пращах бюлетина до близо 3600 абонати. За такъв брой хора тя струва по днешните цени около 75 долара на месец. Следващото плащане беше след месец.
Claude предложи бюлетинът да се праща от собствена малка система, а писмата – през пощенската услуга на Amazon, която струва стотинки. Нямах акаунт там, направих си го за секунди.
Същата онази неделя вечер научих повече за това как работи електронната поща, отколкото през всичките години дотогава. За щастие, имам немалко опит като фронтенд програмист, с Claude избрахме заедно решението и… следващият бюлетин на сайта вече беше изпратен от нашето общо творение.
~0,40 долара месечно вместо 75. Нещо повече – мейл листът се сдоби със значително по-модерен дизайн и съдържание, а и стига много по-успешно до пощата на всеки, който се е абонирал за него.
И тогава се зачудих: ами дали и сайтът не може да постигне такава трансформация?
Понеделник, 9:14
Започвам с дизайна, направен с Claude Design – инструмент за визуален дизайн на Anthropic. Към 22:43 ч. той е готов.
Сутринта на 28 септември пиша, че започваме. В 9:39 ч. добавям колебливо: „даже не знам дали ни трябва админ, за да качвам статии“. Тоест: ще ми трябва ли изобщо административен панел, или мога да публикувам по друг начин?
С Claude обсъждаме темата и стигаме до много интересно решение, което не би ми хрумнало, но като софтуерен инженер определено мога да оценя. Сайтът ще е статичен, което на практика елиминира нуждата от платен хостинг. Ще използваме технологии, които познавам като програмист.
WordPress дълго време беше съкровище, което демократизира онлайн пространството, но… си има своята цена. Много допълнения, приложения, неща, които не знаеш как работят. Не можем ли с Claude да направим нещо по-добро?
Какво още ни пречи да започнем?
Ето, по часовник, проследено от ИИ колегата:
- 11:05 – започва работата по новия сайт.
- 11:26 – свалени са всички снимки, над 4000, и са направени по-леки.
- 12:02 – всичките 516 истории са преместени.
- 12:44 – дизайнът вече е претворен в истински страници.
- 13:02 – старите адреси водят на правилните нови места.
- 13:10 – бюлетинът работи.
- 13:18 – новият сайт е качен в интернет на тестов адрес.
За по-малко от час пет години архив смениха дома си.
Дай, дай… Я ела да видиш какво направи!
Как да съм сигурен, че нищо не е изгубено?
Claude преброява думите във всяка история – в стария сайт и в новия. 1 190 870 срещу 1 190 902. Разликата от 32 думи е в полза на новия – там вече се броят и думите в няколко примера с програмен код.
Хваща и грешка, която щеше да е неприятна: снимки с почти еднакви имена се презаписваха една друга и в някои истории щяха да се появят чужди снимки.
В 12:35 ч. пиша: „перфектен си, давай нататък“.
Следобед няколко агента на Claude, работещи едновременно, прочитат всичките 516 истории и предлагат 289 нови рубрики, по които читателите да ги откриват. Преглеждам ги и отговарям: „перфектни са, давай направо“.
В 18:18 ч. решавам нещо, което сутринта ми е изглеждало немислимо: старият сайт затваря врати, следващата история излиза на новия. Няма връщане назад.
В 23:36 ч. превключваме. В 23:37 ч. – „Супер! Сайтът е на живо.“
В 23:47 ч. пиша, че статистиката и пощата работят. В 23:53 ч. – 17 минути след превключването – вече е готов и начинът, по който ще пиша оттук нататък. Отговорът на въпроса ми от сутринта е: админ не ми трябва.
Ден година храни
После идва ред на първата нова история – не случайно „Клод преди Claude“, за Клод Шанън, на когото (твърди се) е кръстен изкуственият интелект, който построи сайта.
Числа като 49 или 80 секунди изглеждат невероятни, но са истински. Мерено е нарочно в тежки условия – като на среден телефон с бавна мобилна връзка. Първият текст в стария сайт се появяваше след 3–13 секунди, но „основното“ в тези страници е голямата снимка най-отгоре, а тя се показваше чак когато се изтегли всичко останало. При статията за Neuralink това са 13,9 MB, които при 1,6 Mbit/s пътуват повече от минута. На бърз интернет у дома чакането, разбира се, беше по-кратко.
Жълтите нули и единици горе не са украса. Всеки ред е заглавието на историята, която четете, написано така, както го „вижда“ компютърът – с нули и единици. Докато четете, цифрите в лентата отгоре почерняват една по една, а когато стигнете края, човечето от логото „затваря книгата“ и надписът става „Прочетено.“.
Ще ви спестя още доста подробности – от прекрасните нови дизайнерски идеи, които можете да видите под и над всеки текст, до усещането да видя как след години, в които гугъл ме класираше много назад заради бавни страници, вече в статистиката му всичко свети в зелено, меко казано. Няма да отварям и въпроса за сметката за хостинг, която преди беше трицифрена, а за статичния, модерен нов сайт е на практика нула евро.
Човекът обаче е така устроен, че… все търси следващото и следващото. Отдавна съм си говорил с гости на сайта, че съдържанието му си струва да стигне до повече хора на английски.
Digital Stories
На 22 октомври в 12:23 ч. писах на Claude: „искам да направим англоезична версия на сайта и да преведем всичко на него… важно е да не бави никак сайта и основен да си остане българският“.
Claude ми зададе седем въпроса. На три от тях отговорих обратното на това, което той препоръчваше. Той предложи логото да остане същото – аз исках ново, на английски, веднага.
Планът, който Claude състави, предвиждаше осем-девет работни дни. Английската версия беше на живо в 17:45 ч. същия ден – 5 часа и 22 минути след първото съобщение.
Самият превод на вече 521 истории – близо 1 330 000 думи – отне около час. Claude ги прати на партиди към Opus, мощния модел на Anthropic, на по-бавна опашка, която струва наполовина. Излезе около 40 долара.
Най-важни се оказаха правилата. Те започват с едно изречение: читателят е „an international reader who knows nothing about Bulgaria“ – човек, който не знае нищо за България. Оттам следва всичко останало. Нещо българско, което той не може да знае, се обяснява с няколко думи още в изречението, само първия път. Без бележки на преводача. Българските имена се пишат по официалната транслитерация, а чуждите се връщат към оригинала си – Дженсън Хуанг е Jensen Huang, а не някакъв обратен превод от кирилица. Книгите и филмите получават официалните си английски заглавия. Към правилата има и списък с 208 имена, които трябва да се пишат винаги по един и същ начин.
Най-интересни бяха заглавията. Дигитални истории обича игрите на думи, а те рядко оцеляват при превод. Ето какво стана с някои от тях:
- „Стив Джобс воскресе!“ стана „Steve Jobs Is Risen!“ – великденският поздрав съществува и на английски.
- „За редакцИИте“, където ИИ се крие в думата, стана „The EdAItor Test“ – и на английски AI се крие в думата.
- „Градил AI-я килия“ стана „AI Built a Cell“, а вътрешното заглавие „Ilia Built a Cell“ пази ехото от народната песен.
- „Линус Лъвското сърце“ стана „Linus the Lionheart“ – заедно с шегата, че братята Лъвско сърце са шведи, а Торвалдс е финландец.
Не всичко оцеля. „Стар…тъп!“ стана „Start…Up!“ – паузата остана, шегата се изгуби. Бай Ганьо трябваше да бъде представен като „the archetypal Bulgarian boor from Aleko Konstantinov's 1895 satire“. А думи като „чат-пат“ и „тулуп“ останаха на кирилица, с превод в скоби.
Българският сайт остана същият. В него се добавиха само два реда, които казват на Google, че има английска версия, и едно малко EN горе.
Оттогава всяка нова история излиза едновременно на двата езика. Сайтът сам праща чуждестранните посетители към английската версия, а българските – към българската. Изборът се помни. А в двете версии се появиха и две нови страници: „Хора“, със 122 души, за които съм писал, и „Речник“, с 55 понятия.
Един сайт пролет не прави
Е, човек свиква бързо на лесното, но… не е ли прекалено? Дали ще успея толкова бързо и ефективно да преправя с помощта на ИИ и друг сайт, създаден заедно с приятелите ми от The Floor – онзи, който събира Куизове за кауза?
Сайтът също беше на WordPress, с готова тема и добавка за куизове. Преди година, когато го започвахме, не допусках, че е възможно да има драстично по-лесен и удобен вариант.
Дали и сега е така?
Събота, 3 октомври, в 10:24 ч. пиша: „ще правим отначало сайта quizza.bg, махаме уърдпреса… ще ми се да е нещо подобно на това, което направихме с Дигитални истории“. Вече не питам дали е възможно.
Дизайнът – отново от Claude Design – е готов следобед. Около два часа по-късно новият сайт вече работи на тестов адрес. От първото съобщение до работещ сайт – около седем часа и половина.
Старият каталог с куизовете теглеше 258 мегабайта снимки наведнъж – колкото петдесетина песни. На мобилна връзка първата картинка се показваше след около 50 секунди. Новият показва същото за 2,5 секунди. Оценката на Google за скорост на телефон скочи от 37 на 97 от 100.
А колко по-красив и удобен е… пробвайте сами. Чакат ви над 120 куиза, а всяка неделя (и понякога сряда) ви подготвяме и общообразователно куиз състезание за ценители!
Къща
Реших да продължа с други сайтове на близки хора.
Old Sofia Tour
Двучасова разходка, в която жена ми ви отвежда из София от 1920-те като водач в дрехи от епохата. Сайтът е направен за няколко часа: от 16:23 до 22:42 ч. на 18 септември. Тогава още не вярвах в големите неща, но малките вече ставаха за една вечер. В календара за резервации могат да се избират само сряда и събота – единствените дни на разходките. Логото е печат с дамска шапка.
Захари Карабашлиев
Сайт за писател, драматург и сценарист, на български и английски. Захари нямаше сайт. Първата версия беше качена около четири часа след първото съобщение.
Не е ли красив?
Забавното семейство
Сайт с 99 разказа, които Ния Йотова и баща ѝ, дядо Буби, пишат от 2019 г., и с две книги. Беше на WordPress, с онлайн магазин. На 17 октомври следобед новият сайт беше готов с цялото старо съдържание. Пак същия следобед – и с английски превод на 98-те разказа.
Числата тук са най-драстични. Началната страница тежеше 16 мегабайта. Сега лети в 405 килобайта – 40 пъти по-малко. Основното съдържание на телефон се показваше след 25,7 секунди, сега – след 1,8. Оценката на Google за скорост на телефон скочи от 30 на 99. Старият сайт канеше 14 външни услуги на всяка страница, новият – една. Проверихме всичките 648 стари адреса. Хостингът струваше 237 долара годишно. Сега – нула.
Преобрази.ме
Някъде там с трима мои приятели и колеги решихме да обединим сили. Бяхме разбрали колко голямо е удоволствието да видиш новия си сайт. Красив, бърз, модерен, със смислено и изпипано съдържание. Да, ИИ е безценен помощник, но определено не е излишно и да знаеш какво правиш по пътя. В случая го казваме като екип от дизайнер, маркетолог и програмисти с доста сериозен опит.
Колко му е пешката да стане царица? Бавният ви, поостарял сайт да хвръкне и да ви носи сериозни доходи?
Накратко
Ето какво научих:
- Не е магия, а разговор. Решенията бяха мои – какво да остане, какво да отпадне, кога да превключим.
- Скучните неща са най-важни. Старите адреси, пощата, бюлетинът. Сайтът е лесната част, ако знаеш какво искаш.
- Проверявайте. Claude сам преброи всяка дума и всяка снимка. И все пак в първите дни излязоха дребни проблеми. Нормално е.
- Сметката се променя. Сайт, бюлетин и хостинг, които струваха стотици евро годишно, сега струват почти нищо.
- Изкуственият интелект греши – и го признава. Важното е да има кой да го хване.
- Мерете, преди да превключите. Скорост, тегло, стари адреси, всяка дума. След превключването е късно да разберете колко е бил бавен старият сайт.
- Бутонът е ваш. Claude прави почти всичко, но писмото до 3600 души го пратих аз. Така и трябва.
- Админ може и без WordPress. Има безплатни панели за хора, които не са програмисти. А може и съвсем без панел.
Залезът и зората
През март тази година казах в едно интервю: „аз за втори път виждам залеза на една професия отвътре – след журналистическата, виждам същите тенденции и при програмистката“.
Мислех, че знам за какво говоря. Но едно е да го кажеш, друго – да седиш в понеделник в 23:37 и да гледаш как пет години от живота ти се отварят в нов дом, по-бързи и по-красиви от всякога, след един ден, в който си писал основно „давай“.
През 2021 г. написах: „А дали наистина това е възможно, времето ще покаже. Аз лично му стискам палци.“
Времето показа. Отне пет години. И 14 часа.
Кое обаче е по-важното? Според мен това, че живеем във времето на чудесата. Новият сайт не е най-голямото от тях, но пък не е и маловажно. А за всички останали чудеса очаквайте следващите Дигитални истории!
