Намери ли си ChatGPT работа като програмист?

сеп. 13, 2024 | Истории

Намери ли си ChatGPT работа като програмист?

13 септември 2024 | Истории

Дали ChatGPT ще успее… да си намери работа? Или поне да стигне до интервю, може би най-трудната стъпка, когато става дума за първото работно място?

Няма да се отдаваме на излишни разсъждения, а, както се раждат много Дигитални истории, ще проверим на практика. Ще помоля алгоритъма сам да създаде автобиографията на млад програмист, който си търси работа. Ще изпратя създаденото от него CV като отговор на 10 обяви за работа за начинаещи програмисти.

Какъв ли ще е резултатът? Дали специалистите по подбор на кадри ще го поканят на интервю? Дали ще се усъмнят в генерираното CV на младия, но много мотивиран ИТ кадър? Или просто ще го игнорират? Хайде да проверим заедно.

И още нещо важно: поне на мен резултатите ми дадоха доста добри идеи за това как може да ми помогне ChatGPT следващия път, когато ми се наложи да си търся нова работа. Определено посоките не са малко. Ето за какво става дума.

 

chatgpt-rabota-experiment

 

Няма хора

Днес е доста трудно да си намериш първа работа в IT сектора, търсенето е по-малко, изискванията са космически, така и не те викат на интервю… Дали наистина е така? Сега ще видим

Август, знаете, следобедът на годината, а също и на търсенето на нови работни места. За разлика от Максим Иванов обаче аз си имам доста работа и сега ми се отваря възможност за този поучителен експеримент.

Кой е Макс ли? Питайте ChatGPT. Аз поне направих точно това. Помолих го да ми измисли самоличност на млад ИТ специалист, който си търси работа, като ми предложи и подходящ свободен имейл адрес.

Още първата идея на алгоритъма е въпросният Максим Иванов. Интересно, даже е завършил висше образование по специалността, обратно на другото крайно мнение, че днес е по-лесно да си намериш работа, след като си избрал академия (темата е дълга и далечна от днешната ни среща, но и моят опит е от „обратната“ страна).

Максим е с диплома по „Компютърни науки“ в Софийския университет, при това от юни 2023 г. Какво ли е правил цяла година, явно не му е било лесно да си намери работа? Така или иначе, ChatGPT веднага ми предлага и подходящия имейл адрес, който наистина, случайно или не, се оказва свободен: max.ivanov.prog@gmail.com.

 

Работа на Макс

Какво му липсва на Макс? Снимка, как иначе ще изглежда убедително… Тук си позволявам да се намеся, като оставя най-популярния чатбот да напише описание, а после давам задачата на MidJourney – в света на днешните ИИ модели е важно да знаеш кой в какво би се справил най-добре, а фотореалистичността определено не е силата на суперзвездата. Скоро обаче си имаме съвсем истински Максим Иванов:

 

chatgpt-rabota-experiment

 

Подавам снимката обратно на ChatGPT…

Явно няма да стане от първия опит.

Става дума за важен експеримент, ето защо си струва да направя уточнение. Докато например при създаването на ЕкоЕлена (която скоро ще се завърне!) нямаше никаква намеса от моя страна, тук очевидно се налагат някои промени. CV-то, което алгоритъмът ми дава, има няколко очевидни грешки, които биха попречили на Макс да се представи на макс. А на нас ни е важно младият специалист да си намери работа, нали така?

Първо ChatGPT обърква леко дизайна, намества една от разделителните линии право през лицето на младежа. Е, не е като да не съм виждал и аз дори по-объркани сивита, но все пак моля за леко донаместване. Също така моля да се смени телефонния номер с моя… после се замислям, че е доста грозно да се правя на човек, който не съм, струва ми се, че е неоправдано сложно да търся начин алгоритъмът сам да се обади и затова моля автора на автобиографии просто да махне телефона за контакт. Съзнавам, че по този начин намалявам шансовете на Максим да си намери работа, но…

Позволявам си още една промяна. Единствената му месторабота, измислена от генератора, е компанията Random, струва ми се, че е прекалено очевидно, затова моля ChatGPT да смени името с нещо друго. Така досегашният работен опит на Макс се оказва за Tech Solutions Ltd. Не че има и такава компания, но пък звучи убедително.

И толкова, с три дребни намеси, всичко останало е работа на алгоритъма.

Ето основната версия на автобиографията, можете да я разгледате тук.

Време е да се заемем с по-трудната задача. Нека намерим работа на новака програмист Максим!

 

chatgpt-rabota-experiment

 

Работа насам няма, работа натам

Ами ако… го наемат? Ако по някакъв начин мине интервюто и продължи нататък? Ако се окаже, че се справя дори с работата си? Настина ли е толкова невъзможно, колкото може би ни се иска?

Много въпроси ми се въртят из главата. Включително и това колко е важно да сме внимателни при подбора на кадри в нашия софтуерен бранш, защото от работата ни зависи толкова много…

Един от примерите защо е така даде Миглен Евлогиев, който отговаря за киберсигурността на първия български еднорог – Payhawk, в неотдавнашната си лекция на събитието DEV.BG All in One. Огромна част от пробивите в сигурността онлайн идват именно от хората. Случайно или не, попаднали на решителните работни места, решили да се похвалят с достъпа си, или пък съвсем целенасочено амбицирани да покажат, че могат да разрушат всичко… Или пък съвсем неслучайно попаднали в дадена компания, например с помощта на директен пазарен съперник или пък враждебна държава…

И аз имам такъв опит от практиката. С колегите влизаме на интервю за работа, човекът отсреща има блестящо сиви, би трябвало да е българин с богата практика в Англия. Разглеждам го и в LinkedIn, профилът и връзките му са забележителни…, когато на камерата отсреща се показва човек видимо от далечна Азия, който твърде неубедително се опитва да ни разкаже, че е българин по баща и е готов за работното място.

 

Нищо, на работа съм

Нищо подобно не може да се случи с нашия Макс. Едно на ръка, че е добро момче, но от друга страна, както винаги, целта ми е просто журналистически експеримент. Не да лъжа или манипулирам, а да дам повод за замисляне за това колко са напреднали технологиите… или пък обратното – колко сме ги надценили.

Нашият герой не е претенциозен. Избира първите 9 случайни обяви за начинаещи специалисти, независимо от конкретната технология, в удобната за целта секция от списъка с обяви на приятелите ми от DEV.BG. Десетата обява избирам лично аз, защо правя това изключение – ще ви разкажа, преди да се разделим.

Технологиите са различни – някои са за фронтенд, други за бекенд разработка, трети просто обясняват, че си търсят ентусиазирани бъдещи програмисти. Има големи, световноизвестни и по-малки фирми, случайният подбор се оказва пъстър и представителен.

За всяка от обявите моля ChatGPT леко да съобрази автобиографията по свое усмотрение. Разликите не са толкова големи, но ги има – тук-таме са добавени някои допълнителни технологии, който Макс познава, на други още във въведението младежът споменава, че би се радвал да стане част от конкретната фирма. В крайна сметка ChatGPT се справя прекрасно със създаването и „подпипването“ на CV.

Тъй като на работа често ми се е налагало да преглеждам подобни документи, мога убедено да ви споделя, че това, което той направи, е значително по-добро от повечето автобиографии, които съм виждал, що се отнася до четимостта, дизайна, подредбата, резюмето. Може пък изкуственият интелект да се окаже полезен помощник следващия път, когато си търсите работа? Разбира се, не за да си измисля информация, а за да ви помогне по-добре да представите това, което умеете и сте правили.

 

chatgpt-rabota-experiment

 

Сиви CV-та

Още едно важно уточнение. Няма да ви показвам 10-те различни варианта, защото не смятам да разкривам кои са 10-те фирми, които случайно попаднаха в експеримента – струва ми се неетично.

Избирам за начало един августовски четвъртък, ще видим какво ще се случи в рамките на следващите три седмици. Пускам сивитата.. Какви ли ще са резултатите?

Докато чакам, използвам възможността да обсъдя темата и с „таткото“ на Макс (дали презимето му би било Чатджипитиев?). Питам го коя от 10-те компании в списъка му се струва най-перспективна, а той се зачита онлайн и прави доста подробна таблица. Мога да си избирам кои технологии да си хареса Макс, кои са плюсовете и минусите на всяко от потенциалните работни места. Ето още едно приложение на алгоритъма в търсенето на работа, което може да се окаже полезно.

„Ако обичате работа с високи технологии и искате стабилна и престижна позиция, X може да е подходящ избор. Ако искате да работите в международен екип и да се занимавате с мрежи, Y може да е по-добър вариант. Ако предпочитате финтех индустрията и работа с големи транзакции, Z е отличен избор“, казва г-н Чат. „Ако се колебаете, най-добре е да помислите кои технологии и индустрии ви привличат най-много и какво е важно за вас в дългосрочен план“, допълва той, а аз няма как да не се съглася с изводите му.

 

Работата ще ни направи свободни

Ден втори… Вече имам два имейла, вълнуващо! А, доста интересно. Часове след като съм пуснал кандидатурата, се включват специалисти по подбор на кадри. И двата първи мейла, макар и в различни области – търсещи млад QA специалист (а уж такива най-трудно си намират работа) и програмист в сферата на роботиката, казват, че са заинтересовани от Максим и биха се радвали да го чуят по телефон, за да поговорят малко за него.

Значи „цедката“ в този случай е сработила! Решавам да не продължавам нататък при такава реакция, както стана дума, нататък вървим към откровената лъжа, която определено не е целта ми.

Дните минават, ето че пристигат цели две покани за ден и час, за които да си уговорим интервю! Максим стигна до най-важната стъпка!

Ето това е безспорен успех. Със сигурност никой не би си губил времето, особено предвид броя на кандидатурите, да прави интервюта, ако не вижда потенциал в кандидата. Тук може да се каже, че вероятно Макс би бил на едно (или повече) интервюта разстояние от мечтаното си първо работно място като програмист!

Тук някъде според мен експериментът става успешен. Значи е истински мит, че днес е невъзможно начинаещ програмист да намери работа, само за няколко дни интересът е впечатляващ! В 20% от опитите е стигнал до интервю!

Само с един от отговорите решавам да опитам следваща стъпка. Канят Макс, като поредна стъпка от процеса по подбор, да попълни тест по английски и да реши няколко програмистки задачи онлайн. Ще опитам да пусна ChatGPT да решава теста, като просто копирам отговорите му. Основната трудност тук се оказва, че приложението иска включена камера, за да следи кой решава теста. Пускам я на силна насрещна светлина и като че ли минава. Аз само заставам по средата между задачите и алгоритъма…

 

chatgpt-rabota-experiment

 

Чисти млади програмисти

Става дума за позицията на .NET разработчик. Като програмист, познавам сравнително добре езика C#, който се изисква за теста, но, разбира се, не се намесвам да помагам на „Макс“. И все пак ми е достатъчно ясно, че той решава теста на практика без грешка, при това за време, в пъти по-кратко от това, с което разполага.

Уви, или подозрителността точно на това, или евтиният ми опит да се справя с камерата, се оказват фатални за представянето на нашия имагинерен програмист, който след два дни получава имейл, че е избран друг кандидат за съответното място.

Последният отговор идва чак 3 седмици, след изпращането на кандидатурата – предполагам, че Макс е бил „в играта“, просто се е оказало, че има и по-силни кандидати.

Още две компании директно отговарят, че са разгледали кандидатурата, но или са наели друг човек, или CV-то на Макс не ги е удовлетворило. Това ми прави много добро впечатление, явно културата в това отношение се подобрява – на мен нерядко ми се е случвало да не получа никаква обратна връзка, когато кандидатствам за дадена работа и стигна до определен етап.

 

chatgpt-rabota-experiment

 

Максимум

Време е за равносметка. От 10 изпратени CV-та Макс стигна до 2 интервюта, 1 задача като първа стъпка от процеса по наемане. Два отговора му поискаха телефон и ако бе човек, той определено би имал шанс да продължи нататък. Още два бяха отказите. Не ме изненадва, че нито един от отговорите не написа директно, че има нещо нередно, CV-то или снимката са генерирани. Едва 3 от компаниите изобщо не отговориха.

Още ли мислите, че няма търсене на млади специалисти в ИТ сектора? Питайте Макс…

Остана да ви кажа защо избрах лично една от обявите – тя беше изпратена до компанията Sofia Stars защото лидера на екипа ѝ по подбор на кадри познавам добре. Именно Петър Джугански ще ни гостува в една от следващите дигитални истории, за да поговорим и за експеримента, и за бъдещето на пазара на труда и на професиите.

А резултатите от опита, поне на мен, ми дават още повече поводи за замисляне. Не само за професиите, които ИИ ще променя, но и за начина, по който ги упражняваме, по който си намираме работа. Наистина ли е толкова далеч моментът, когато Макс би могъл да продължи нататък? Да е убедителен на реално интервю, после… да си намери работа. Да си върши задачите, а аз просто да му прибирам заплатата… Или той да вземе моята?

Едно е сигурно. Време е да спрем да гледаме с клишета и шаблони към изкуствения интелект и да си отворим очите. Защото сега е моментът за интересни хрумвания, за нестандартни решения. Да опознаваме и доразвиваме новия неочакван помощник, който имаме.

А какво мислите вие за възможностите на изкуствения интелект? Мнението ви е важно, ще съм ви искрено благодарен, ако попълните анкетата тук.


 

Експериментът е направен по идея на Кристина Влаева.

Ако имате интересни хрумвания, които могат да се превърнат в следващи дигитални истории – предложете ги тук. Очаква ви скромна награда!

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация

Най-новите:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
Share This