Истории · 13 мин. четене

nanogram. Социална мрежа, в която… твориш?!

Социална мрежа, в която не само шерваш и хейтиш, а сам създаваш игри с едно изречение. nanogram тръгва от България и само за няколко месеца се радва на 750 000 потребители и $2,2 млн. от инвеститори. Разказват двама от създателите – Огнян Траянов и Борис Радулов.

Пикселизирано жълто пиле в стила на Flappy Bird носи лаптоп и лети между черни тръби със символи от програмен код

Фейсбук, инстаграм, тикток… какво ли следва после? Дали има как следващата мода да не е още по-кратка и по-разсейваща, по-зарибяваща и обезсмисляща мрежа, която да губи времето ни и да „чупи“ разговора?

Има поне един оптимистичен възможен отговор, той се казва nanogram и само за няколко месеца се радва на 750 000 потребители. Идеята тръгва от България и вече има сериозно световно признание, което се изразява и в дотук $2,2 млн. доверие на инвеститорите.

Социална мрежа, в която не само шерваш и хейтиш, а сам създаваш. Използваш въображението си, за да правиш нещо, което после споделяш с приятели, играете и доразвивате заедно. Неусетно се превръщате в общност, събрана от създаденото, а не от поредната злободневна тема, по която всеки ТРЯБВА ДА ИМА МНЕНИЕ.

За nanogram ще ни разкажат на следващите редове двама от създателите – Огнян Траянов и Борис Радулов. Ще видите, тези млади хора имат и много други важни истории за нас. За смисъла да се върнеш в България и да създаваш нещо, в което силно вярваш. За заразителния хъс, с който те преследват мечтите си, а увличат след себе си и други…

Публикацията е подготвена по разговора, който проведохме с Огнян Траянов и Борис Радулов в подкаста DEV.BG Job Board Talks.

Пиле програмист

Помните ли Flappy Bird? Ръбесто, пикселизирано пиле, което пърха между зелени тръби, а вие се опитвате да го опазите с докосване на екрана… и неизменно се проваляте. Играта на виетнамския програмист Донг Нгуен покори света в началото на 2014 г. и по негови думи му донесе 50 000 долара на ден от реклами. А после той сам я свали от магазините, защото реши, че е станала прекалено пристрастяваща.

Сега си представете, че харесвате играта, но искате да е малко повече… ваша. Например птичката да носи лаптоп и вместо да прелита между тръбите, да трябва да напише някой и друг ред код. Или пък поезия.

„Виждам някоя много интересна игра, да кажем Flappy Bird, обаче искам да направя нещо, свързано с моето ежедневие. Добавям лаптоп и птицата трябва да програмира нещо“, увлекателно ни въвежда в темата Огнян.

Точно това е nanogram. С едно изречение (или колкото си искате по-подробно) описвате каква игра ви се играе, изкуственият интелект я създава и когато сте доволни един от друг, я публикувате. „За по-малко от час тя ще има около 500 изигравания. Тоест ще стигне до 500 души, те ще я изиграят, след това ще дадат обратна връзка и ще могат да я ремиксират“, казва Огнян.

Три екрана от приложението nanogram: създаване на игра с няколко изречения, дооправяне с нови заявки и публикуване
Описваш играта, дооправяш я с нови изречения и я публикуваш. екрани: nanogram

Ремиксът е сърцето на идеята: всяка игра може да стане основа на следващата. Някой е измислил пилето. Вие сте го научили да програмира. Утре някой друг ще го научи да… пее?

Графика: как работи nanogram в четири стъпки – описваш играта с едно изречение, изкуственият интелект я създава, публикуваш я и за по-малко от час тя събира около 500 изигравания, след което някой я ремиксира

Но как птичето на тази идея се излюпва от гнездото?

Птиците

И Огнян, и Борис поемат към програмирането като деца с една и съща мечта: да създават видеоигри. Гнездото, в което се срещат, е Американският колеж в София. Още от ученици работят заедно по различни проекти.

Първият е за Националната олимпиада по информационни технологии, а вдъхновението идва от… учебник по инженерство. В него има 3D визуализации с добавена реалност: насочваш телефона към страницата и над хартията изниква триизмерен модел. Двамата решават да пренесат идеята в своите учебници – по география, биология, математика. Годината е 2018-а.

Двама ученици с ризи представят проект пред екран със слайд „Проблеми, които решаваме“
Огнян и Борис представят проекта си на Националната олимпиада по информационни технологии. снимка: личен архив

След колежа пътищата им се разделят. Борис заминава да следва в Англия, Огнян – в САЩ.

Но как така водим днес разговора си в студио в центъра на София?

Разделянето е само на картата, двамата продължават да развиват общи проекти. В началото са съвсем малки неща – да помогнат на някой бизнес или магазин да си намери купувачи чрез уебсайт. После поръчките растат. Регистрират фирма и през цялото време работят заедно, „въпреки че бяхме в толкова различни часови зони“, казва Борис.

Често си говорим, че предприемачеството трябва да се развива, да се възпитава у младите хора, които учат. Как двама студенти по технологични специалности се превръщат в предприемачи?

Пойните птички отлитат на юг

При тях някак си от самото начало се случва естествено. Разделят си отговорностите почти без да се замислят. „Той работи повече по бекенда, аз – повече по фронтенда, дизайна, разработката на компоненти. Това, което вижда потребителят“, разказва Огнян. С времето ролите се оформят и в бизнеса: Борис поема документите и това фирмата да бъде добре управлявана, с изпипани бизнес процеси, а Огнян – комуникацията.

След завършването двамата бързо и някак естествено решават да се върнат в България, защото именно тук виждат добри възможности да претворят мечтите си в реалност. „Като цяло животът в Англия не ми хареса“, разказва Борис.

„Възможностите, с които можех да се реализирам, не ми се струваха интересни. Има го и този момент, че колкото и да са модерно мислещи англичаните, ти винаги си оставаш чужденец. Освен това изпитваме един вид отговорност нещата, които правим, да се развиват в България. Ако ще създаваме работни места, да ги създаваме в България. Ако ще творим някакъв готин продукт, хората да знаят, че е български. Не е нужно човек да ходи в чужбина, за да има хубава работа или успешен стартъп. Аз имам силно изразено чувство за патриотизъм към България“.

Голямата им мечта е да имат свой собствен софтуерен продукт. „Нещо, с което да помогнем на някоя кауза или наистина да е полезно на хората, които го използват“, допълва Огнян. Оказва се, че и тук решението им да останат у нас се отплаща, защото попадат на изключително квалифицирани програмисти, с които и тази мечта се превръща в реалност.

Пилето

Но как стигат точно до идеята със социална мрежа за игри, които създаваш сам? Повечето книги за стартъпи съветват да започнеш със сто идеи и да ги отсяваш, докато остане една. При Огнян и Борис се получава напълно естествено – историята на nanogram започва точно с идея… която не работи.

Преди стартъпа двамата имат консултантски бизнес. Един от клиентите им – Албърт Брадъртън, който днес е техен съдружник и главен изпълнителен директор на nanogram – им поръчва приложение за студенти. Своеобразна платформа за билети, в която виждат какви събития и какви клубове има в университета им, могат да намерят някое парти, да се запознаят с колегите си.

Група студенти с бели тениски The Social Experiment, част от тях в надуваеми сумо костюми, позират усмихнати в зала
Пускането на приложението за студенти The Social Experiment в Университета в Бат. снимка: nanogram

Само че продуктът има един доста неприятен проблем. Студентите отварят веднъж приложението, купуват си билета и спират да го използват. С тези 5 минути на ден проектът няма как да е печеливш, затова екипът сяда и започва да търси нов подход. Именно партньорът им Албърт дава на пръв поглед странна идея: да сложат в приложението фийд като на типичните социални мрежи, само че… с видеоигри.

Вляво двама младежи държат рекламен банер на The Social Experiment с надпис „The SU doesn't endorse us“; вдясно екран на телефон, пълен с известия „Your post is getting love!“
„Студентският съюз не ни подкрепя“ – банерът на The Social Experiment, и телефон, затрупан с известия от приложението. снимки: nanogram

„Тогава бяхме с нагласата: окей, маркетингът и бизнесът пак измислиха някаква глупост“, усмихва се Огнян. „Отиваме, отваряме приложението и им казваме: пич, виж, това няма нищо общо с приложението, абсолютно глупаво е… И осъзнаваме, че докато сме го казали, сме изиграли 10 игри. Човек, когато почне да го използва, не си оставя телефона. Още докато им казвахме, че това не е добра идея, видяхме, че не е така, осъзнахме, че работи. Ето така се появи nanogram“.

Двама младежи работят на маса с лаптопи и монитор, на стената зад тях – голям екран с програмен код и бяла дъска, изписана със задачи
Работа по The Social Experiment – на монитора е името на приложението, на дъската са задачите. снимка: nanogram

Сребърни ята

Според двамата главният фактор, който днес прави успешен nanogram, е развитието на изкуствения интелект. Само преди 2–3 години моделите бяха твърде примитивни, за да може потребител да генерира игра, която после да е интересна и на другите. Докато това изведнъж се оказва възможно и тъкмо тогава се появява идеята на нашите герои.

„Отначало тръгнахме с идеята, че nanogram е тикток за видеоигри“, обяснява Огнян. „Но това е твърде просто описание на продукта, а и никой от нас не харесва особено тикток.“

В платформата играта се създава, но магията е в това, което следва: публикуваш я, тя стига до стотици хора, те я играят, оценяват я и я ремиксират. Можеш да я пратиш на приятели, а после да правиш нови и нови версии.

Два екрана от приложението nanogram: лентата с мини игри, които се сменят с плъзгане, и профил на потребител със създадените от него игри
Лентата с игри, които се сменят с едно плъзгане, и профилът със създаденото от теб. екрани: nanogram

И тук идва изненадата. „Това, което виждаме най-често като поведение на нашите потребители, е, че заемат ролята на студио“, разказва Огнян. „Пускаш си играта и когато видиш, че става популярна, събира хиляди изигравания, много харесвания, искаш да я усъвършенстваш. Пускаш втора версия или правиш някакъв ъпдейт с повече функционалности.“

Целта на екипа е амбициозна. „Превръщаме социалната мрежа от платформа, където пасивно консумираш различни видове съдържание, в проактивно създаване на такова съдържание“, казва Огнян. „Искаме да позволим на нашите потребители да изградят социален профил, който е свързан директно с тяхното въображение и желанието им да създават видеоигри, а не само да ги консумират.“

Пилците се броят наесен

Правят ли го наистина, или повечето хора просто влизат да поиграят? Отговорът е обнадеждаващ: потребителите, които създават игри, се задържат по-дълго в приложението. В дългосрочен план двамата искат nanogram да не е ограничен само до игрите, а да стане място за всякакво интерактивно съдържание. „Това ще позволи да се достигне един друг мащаб, в който искаме генерално хората да променят начина, по който употребяват социалните мрежи, защо го правят и под каква форма“.

Излишно е да казвам колко добра ми се струва тази идея – на този сайт често е ставало дума, че социалните мрежи отдавна не са тук, за да ни помагат да побъбрим с приятели. Напротив, превръщат ни в консуматори на съдържание, карат ни да се караме и да спорим по първичен и повърхностен начин, вместо наистина да създаваме нещо.

Затова си направих експеримент. Започнах, разбира се, с куизове – това си е моето нещо. И много бързо успях да създам игра, която работи много добре и задава доста добре подбрани въпроси.

Ято от създатели, а не стадо от зрители. Звучи добре, нали?

Високо, високо, високо

Коя ли е най-сложната игра, която може да се направи в nanogram? О, може да стане наистина комплексно. Неотдавна двамата са видели 2D версия на популярната GTA V, която работела изключително добре. Оказва се, че изкуственият интелект вече е способен да създава игри с по 2–3 часа съдържание. От пилето във Flappy Bird и вълка, който лови яйца, до цял град с коли и престрелки.

Част от сайта на nanogram с надпис „1,000+ games. Every single day.“ и два реда корици на игри: Skydew Valley, Olympus Obby, Deep Haul, Room Maker, Islandy, Spell RNG, Nano Hole и други
Над хиляда нови игри на ден, обещава сайтът на nanogram. Всяка от тях е започнала с нечие изречение. екран: nanogram.app

Вече се появяват дори жанрове игри, каквито никой преди това не си е представял. Любимата игра на Огнян е за играч магьосник, който може да рисува различни видове вълшебства, с които да побеждава врагове. „Направи ми впечатление, че такава игра няма никъде. За първи път някой е седнал и е измислил такъв тип геймплей. Някой с богато въображение е измислил тази идея и nanogram му е дал възможност да я създаде, реализира и сподели с приятелите си.“

Изненадата е и за самите създатели. „Нашият оригинален план никога не е бил в тази насока. Винаги сме смятали, че игрите ще са по-скоро заменими. Правиш нещо, средностатистическият потребител го играе 1–2 минути и после минава на следващото.“

Оказва се, че потребителите попадат в два потока. Едните създават игри с някакъв социален елемент, които да ти грабнат вниманието за малко и да продължиш към следващата. „А другите влизат в дълбочина, провокират възможностите на нашия изкуствен интелект, до висоти, които не сме очаквали, че са постижими.“

Днес регистрираните потребители са около 750 000, месечно активните са 1/3 от тях. И говорим за продукт, който официално и пълноценно се е появил в списъка с апликации едва през юни тази година.

Графика: nanogram в числа – 750 000 регистрирани потребители, една трета от тях активни всеки месец, 2,2 млн. долара от инвеститори още в първия рунд, приложението излиза официално в магазините през юни 2026 г.

Гъската със златните яйца

Рядко се случва български стартъп да привлече такова финансиране – още в първия рунд nanogram набира 2,2 млн. долара. Как се стигна дотам? „Изненадващо!“, отвръща Борис.

Историята звучи като шега. Когато решават да минат от приложението за билети към nanogram, двамата още развиват консултантския си бизнес. „Казахме на партньора ни Албърт: бихме работили по nanogram на пълен работен ден, но трябва да си изкарваме хляба по някакъв начин. Затова на този етап можем да работим на половин ден. При което той каза: добре, аз ще ви намеря финансиране и ще работите на пълен работен ден. А ние му отвърнахме: добре, успех! И… той успя, при това много бързо.“

След финансирането идва събирането на екипа – днес офисът им в София е пълен с хора. Значително подобряват и технологиите, които използват, така nanogram се превръща в бързо и модерно приложение.

И, по всичко личи, най-доброто предстои.

Не всичко, което хвърчи, се яде

Досега всички социални мрежи стигнаха дотам, че, колкото и неприятно да звучи, стоката им са… самите им потребители (питайте Джарон Лание!), а парите идват от рекламите. Двамата ни гости са категорично срещу тази идея. Но как тогава ще изкарва пари nanogram?

„Наистина ни се иска да избегнем това“, казва Борис. Първоначалните проучвания показват, че най-отдадените потребители биха плащали за по-„умни“ модели и за възможността да създават повече игри на ден. Първо ще монетизират усилията на най-отдадените си потребители, създателите, като им дадат възможност да плащат за по-добро преживяване с повече възможности. Чак след това идва ред на играчите – например с покупки на козметични подобрения.

А нататък ще са им полезни и данните, които ще натрупат. „В инстаграм знаят колко време си гледал клипчето, дали си чел коментарите през това време, дали си го харесал. Докато при нас, тъй като съдържанието е интерактивно, можем да знаем дали си се изнервил и си започнал да натискаш произволни копчета, колко пъти си преиграл играта, какъв е максималният резултат, който си постигнал“, обяснява Борис. Така могат да изградят много по-добър модел за това какво харесва потребителят, какво – не, и какво го дразни. „Което се надявам да ни позволи да създадем алгоритъм, който да предоставя точните игри, които хората биха искали да играят.“

От птичи поглед

Да, ако се наложи, в следващ момент ще погледнат и към рекламите. И все пак идеята им е съвсем различна от тази, която създаде големите проблеми на социалните мрежи.

„Платформа като инстаграм вече има толкова много съдебни дела и в Америка, и тук, в Европейския съюз“, казва Борис. „Ако човек седне да чете стенограмите от делата, хората от Meta си казват, че знаят, че продуктът им създава негативни емоции у хората, и се възползват от това. Защото поне в техния продукт негативните емоции задържат потребителя по-дълго и могат да му покажат повече реклами. Аз искам да избягаме от този модел и да създадем едно позитивно преживяване за хората!“

Кога Огнян и Борис ще кажат, че са успели? „За мен може би най-важната метрика за успех е колко много хора създават игри в nanogram“, казва Огнян. „Искам моето приложение да е дало възможност на максимално много гости да изразят своето въображение.“

Мечтата на Борис е сходна: иска да види как хората използват продукта като начин да общуват. „Това ще покаже, че наистина сме успели да превърнем социалните мрежи в интерактивно съдържание, а не в чисто консуматорство“, казва той.

От сърце им пожелавам да успеят. В епохата на напредналия изкуствен интелект имаме толкова възможности да създаваме по-добри, по-полезни, по-неочаквани приложения. Надявам се тази Дигитална история да ви го припомни. Сега е моментът за въображение и добри идеи на крилете на технологиите. Вдъхновен полет!

Още малко…
Ако историята ви е харесала, подкрепете проекта. Сайтът е без реклами.
Подкрепи
Quizza.bg — куизове

Следваща история

Всички истории →

Само едно писмо месечно с най-добрите истории

Без реклами, както и целият сайт

Ще получите имейл за потвърждение. Можете да се отпишете по всяко време.

Или подкрепете проекта →