Както биха „казали“ меметата, ако тази картинка ви е привлякла вниманието, е време за по-внимателни прегледи, свързани с напредването на възрастта.
Но защо… му е на вълка от „Ну, погоди!“ да събира яйца, вместо да гони заека? Как вълкът всъщност прави възможно Nintendo от компания за карти да се насочи към електрониката? И защо тази история е тъкмо противоположна на друга култова игра за същото поколение, дошлия от СССР „Тетрис“?
О, съдбата на вълка, ловящ яйца, толкова добър приятел на децата от 80-те и 90-те, се оказва доста неочаквана.
1001 нощ
Ако преди хиляди години сте събирали яйца в тази игра, помните ли какво ставаше, когато постигнеш 1000 точки?
Нека проверим, защото се налагаше да си сред най-ловките 90-тарски младежи с умения на октопод, за да не се предадеш от невъобразимата скорост, с която кокошките злостно изстрелваха яйцата си.
Всъщност, и днес се носи из мрежата ретро фолклор, че превъртиш ли играта, виждаш никога неподозиран до онзи момент нов епизод на „Ну, погоди!“, който никога не е излъчван по телевизията. Доста хора дори и сега твърдят, че са го виждали, но… такъв никога не е съществувал. Не защото не бяхме достатъчно добри (някои бяха, с цената на мазоли на палците), а защото филмче там никога не е имало. На 999 броячът се връща на нула, яйцата тръгват с около една трета по-бързо и толкова.
Руската Уикипедия го казва безпощадно: „Така и никога не е било предвидено да има специална награда“. Точно както и в „Тетрис“, впрочем. Но, пак важи и за двете, при добро желание винаги може да си поставиш следващата цел.
Ясно е, че днес сме и доста разглезени. На такъв екран, където всички фигурки са „отпечатани“ предварително и могат само да светват и да угасват, анимационен филм не може да има по принцип. Единствената анимация в цялото устройство е тази на часовника, при която вълкът лови яйца сам, без нас.
Вълкът от Киото
Тази идея не се ражда в колхоз, а в главата на един гражданин на Киото, който гледал отегчен чиновник във влака-стрела. После, без той да подозира, идеята му ще бъде „репликирана“ в съветски завод. А после, по своеобразен начин ще бъде върната, когато „Тетрис“ поема от СССР, за да стане най-разпознаваемата игра на света, най-вече чрез японския производител Nintendo.
Във форума „Нашето детство“ един от авторите си спомня как я получил в шести или седми клас и ходел навсякъде с нея, докато един ден „при една разходка по кея падна от джоба ми в морето“. Родителите му били пестили за нея и още му е гузно.
Друга читателка помни, че в блока имало едно дете с „яйца“ и всички сядали на стълбите и се редували. Трети пише, че я купил на сина си през 1990 г., когато момчето било на 12, а той самият се забавлявал „дори повече от него“. Познато ли ви звучи?
Игра будилник
Да се върнем при източника. Играта „Ну, погоди!“ се появява за първи път в декемврийския брой на бюлетина „Новые товары“ на съветското Министерство на търговията за 1984 г. Без индекс, просто „Ну, погоди!“. Чак после получава официалното си име „Электроника ИМ-02“. ИМ значи „игра микропроцессорная“. ИМ-01 е шахматен компютър, който никой не помни.
Цената е 25 рубли (после 23) при заплати от 150-200 рубли. Само през 1985 г. три завода, в Зеленоград, Арзамас и Орел, правят над 400 000 бройки, а в следващите години се включват десетина предприятия, пръснати из СССР. Производството спира чак в средата на 90-те, когато държавата, която го е започнала, вече я няма. Беларуската версия на същия вълк обаче излиза през 2000 г. и се играе и до днес.
Играта е и часовник, затова серията на Nintendo, която я показва за първи път, се казва Game & Watch. Бутонът „Время“ показва часа, а вълкът на екрана продължава да лови яйца и от време на време да ги изпуска, просто така, за украса. Има и будилник: когато звъни, в прозорчето горе се появява заекът и бие камбанка. Цяла минута, една и съща нота, бррр…
Часът се сверява с връхчето на химикалка в две вдлъбнати копчета. 24-часов режим няма, защото в Киото не са го предвидили, а в Зеленоград не са посмели да го добавят: вместо AM и PM на екрана пише ДП и ПП: „до полудня“ и „после полудня“, до пладне и подир пладне.
Четири кокошки, четири улея, четири бутона. Нищо сложно, какво ще кажете? Всяко хванато яйце е точка. Изпуснеш ли, от счупеното яйце излиза пиленце и получаваш наказание – три такива и край. Ако обаче в прозорчето гледа заекът, наказанието е наполовина и пиленцето само примигва. При 200 и при 500 яйца грешките се изтриват. „Игра А“ е с три улея, „Игра Б“ с четири. На всеки сто яйца темпото за малко се отпуска, после пак тръгва нагоре. И нататък, към хилядата, където скоростта не е за хора със слаби сърца (и пръсти).
Колекционерите днес различават партидите по боксерките на вълка: биват на точки, на цветя, на звезди, а последните са най-редки.
Два века белот
Ето че от СССР отлитаме за Япония. Гунпей Йокои е роден на 10 септември 1941 г. в Киото. Завършва електроника и през 1965 г. постъпва в Nintendo. Да, добре познатата компания, която обаче все още се занимава основно с произвеждането на карти за игра – нещо, в което има традиции от 1889 г.!
Става дума не за тези, познати по нашите ширини, а разновидност на име ханафуда, на която се играе с цветя. Йокои е нает да поддържа машините, които ги щамповат.
Как обаче от щамповането се стига до вълка с яйцата? Шефът му Хироши Ямаучи, правнук на основателя, по онова време трескаво търси какво друго да прави фирмата, защото картите вече не се продават достатъчно добре. Пробва с таксиметров бизнес. Пробва с хотели „за по час“. Пробва с ориз полуфабрикат. Е, никое не потръгва.
Един ден заварва младия техник да си играе в работно време с измислена от самия него сгъваема дървена ръка-щипка. В повечето фирми това завършва с мъмрене, в случая обаче стига до нареждане тази играчка да е в магазините за Коледа. Ultra Hand се продава в 1,2 милиона бройки.
Nintendo открива, че може да прави играчки, а Йокои – че може да ги измисля. Следват Love Tester (1969 г.: двама души се хващат за ръце, стрелката показва колко се обичат, измервайки… ток), светлинен пистолет със слънчеви батерии в мишените и цели стрелбища, направени от фалирали зали за боулинг.
Йокои, яко!
Легендата, която самият Йокои после разказва, е от края на 70-те. В шинкансен – влака-стрела, изобретателят гледа мъж в костюм, който натиска бутоните на джобен калкулатор. Не смята нищо, просто ги натиска, предтеча на днешните екранни зомбита. И Йокои се замисля: щом отегчен възрастен човек прави това с калкулатор, какво ли би правил с нещо, направено за игра? Нещо малко, което се крие в дланта, за да не те гледат криво в метрото.
Как идеята стига до президента също е легенда, която не знаем дали е вярна…, но пък е симпатична. Шофьорът на Ямаучи се разболява и Йокои сяда зад волана да го закара на среща. По пътя му разказва за калкулатора. Срещата се оказва с президента на Sharp, най-големия производител на калкулатори в света. Седмица по-късно Nintendo има разрешението да прави игра с размерите и основните технически показатели на калкулатор.
По онова време Sharp и Casio водят война за калкулаторите, течнокристалните екрани и 4-битовите чипове са станали евтини и ги има в излишък. Ямаучи дава проекта на един от отделите, но му отказват, казвайки, че е неосъществим. Йокои и асистентът му Сатору Окада го правят сами. Sharp също първо отказва, после Йокои им оставя прототипа „да си поиграят“ и инженерите им се увличат.
На 28 април 1980 г. излиза „Ball“, първата игра от серията Game & Watch: човече жонглира с топки, два бутона, две батерии-копчета, цена 5800 йени. Йокои се надява на 100 000 продадени бройки. До 1991 г. серията стига 60 заглавия и 43,4 милиона бройки по света. Преди „Ball“ Nintendo има дългове от 7-8 милиарда йени, дълговете бързо са изплатени за сметка на сериозна печалба.
Горилата водопроводчик
Горе-долу по това време в същата фирма един млад художник на име Шигеру Миямото рисува горила и водопроводчик, а Йокои ги харесва и представя идеята му на президента.
На 9 октомври 1981 г., точно преди 45 години, Nintendo пуска в един ден две игри с един и същ механизъм. В едната вълк с шапка лови яйца, които се търкалят по четири улея от четири кокошки. Казва се „Egg“, модел EG-26, от серията Wide Screen. В другата същото прави Мики Маус с кошница, по официален лиценз от Disney, модел MC-25.
Защо две? Лицензът за Мики не важи навсякъде, а яйцата трябва да се продават навсякъде. Мишката продава около 1,2 милиона бройки, вълкът – под 250 000. Поне официално.
Същата година Йокои и отделът му се захващат с аркадната игра на Миямото – Donkey Kong, и трябва да я съберат в джоб. Джойстик в джоб не се побира, така през 1982 г. се ражда кръстчето с четири посоки, което оттогава стои на всеки контролер на света и през 2008 г. получава „Еми“ за технология.
Копи-пьейст
Как точно Game & Watch стига до Зеленоград – „съветската Силициева долина“, не знае никой. Авторът на най-подробната руска история на играта предполага, че някой я е донесъл от командировка.
Сърцето на „Ну, погоди!“ е чипът КБ1013ВК1-2, копие на Sharp SM-5A, същия чип, който работи в оригиналния „Ball“ и в „Egg“. Копие до такава степен, че машинният код е съвместим: програмата на Nintendo би тръгнала на съветския чип и обратното. Сменят само това, което се вижда. Вълкът с шапка получава кошницата на Мики. Петелът в прозорчето става заекът от филма на Вячеслав Котьоночкин, който от 1969 г. гледа цяла Източна Европа с гласа на Анатолий Папанов. Във филма вълкът никога не е държал кошница.
За правата никой не пита. „Союзмультфильм“ е държавен, Disney е далеч. Затова успоредно излиза и „Электроника 24-01“, в която Мики Маус лови яйцата, а Мини звъни с камбанката. Сетне идва цяло семейство: „Тайны океана“ е Octopus на Nintendo, „Весёлый повар“ е Chef, „Космический мост“ е Fire, „Разведчики космоса“ е Explorers of Space.
Яйце за яйце
1984 г., годината на вълка с кошницата, е и годината, в която в един московски изчислителен център Алексей Пажитнов пише „Тетрис“. На компютър „Электроника-60“. Същата марка. В една и съща година „Электроника“ преписва японската игра и създава съветската, която ще завладее света.
Пет години по-късно Йокои прави Gameboy, а човекът, който държи правата върху „Тетрис“, Хенк Роджърс, убеждава шефа на Nintendo за Америка да сложи в кутията именно него, а не „Супер Марио“. Аргументът: Марио е за момчета, „Тетрис“ е за всички. 35 милиона продадени копия. Съветската игра продава японската конзола по целия свят, както японската игра продава съветската електроника.
Клод, хвани яйцето
Накрая направих и експеримент. Помолих Claude да направи „Ну, погоди!“ в браузъра. Едно изречение: четири улея, вълк, кошница, заек в прозорчето, половин наказание, изтриване на грешките на 200 и 500, ускоряване. Отне минути. 112 реда код. Вместо течнокристални сегменти вълкът, яйцата и кокошките са емоджита, но правилата са същите и на хилядата точки броячът се връща на нула. Не го бях поискал. В кода, точно на това място, моделът сам беше оставил коментар: „както в оригинала: от 999 се връща на 0, само че по-бързо; никакъв анимационен филм“.
Чел е, очевидно, и за легендата. Можете да опитате под тези редове.
Доверен рай
Името Nintendo, както е ставало дума, значи горе-долу „доверен рай“. Раят обаче си има ограда. Пред акционерите си през лятото на 2024 г. президентът Шунтаро Фурукава обяви, че генеративният ИИ „може да се използва по творчески начини, но признаваме, че може да повдигне и въпроси, свързани с интелектуалната собственост“, затова Nintendo ще продължи „да създава стойност, която е уникална за Nintendo и не може да бъде създадена само от технология“. Казано направо: няма да го използваме.
Компанията, чийто вълк беше преписан чип по чип, без никой да я пита, днес се тревожи да не бъде преписана от машина, която също не пита никого. Историята не се повтаря, винаги има нови щрихи.
А ако искате да „половите“ яйца от името на вълка, онлайн можете да намерите играта за 100-ина евро, има я и като разширение на браузъра.
Всичко ново е добре забравено старо. Или… обратното?
